Увеличаването на производството на бобови култури ще спомогне за повишаване устойчивостта на земеделските системи към промените в климата
Петдесет учени и селекционери на растения от различни страни, научни организации и частни компании, участваха наскоро в среща, проведена в „Лайбниц – Институт по растителна генетика и изследвания на културните растения“ /IPK/ в град Лайбниц в опит да обединят усилия със селекционери в създаване на по-устойчиви бобови култури, информира ССА. От българска страна в събитието се включиха учени от Агробиоинститута към ССА като част от консорциума „Legume Generation. Проекта наскоро беше финансиран със седем милиона евро от Европейския съюз и Обединеното кралство. Общата стойност на проекта е 8,6 милиона евро с включеното собствено финансиране. Консорциумът се координира от д-р Ларс-Жерно Ото от IPK и д-р Донал Мърфи-Бокерн от Лохне, Германия.
Водеща е ролята на селекционерите
Консорциумът „Legume Generation“ има 32 партньора от 16 страни, включително Нова Зеландия и САЩ. Те участват в повече от 40 програми за селекция на бобови растения. Селекционерите ще обединят усилията си в „Legume Generation“ с водещи изследователски организации в Европа в областта на растителната биология, за да насърчат отглеждането на соя, лупина, грах, леща, боб и детелина. Това ще подпомогне биоразнообразието в Европа и стратегията на ЕС „От фермата до масата“.
„От фермата до вилицата“.Консорциумът ще допринесе за осъществяването на мисията за подкрепяне на растителната селекция със семена от ген банките, както и чрез използване силата на генетиката за устойчивото развитие на земеделието. Бобовите растения са съществена част от устойчивите земеделски системи и този консорциум ще ни позволи да допринесем за разработването на подобрени сортове, от които се нуждаем“, казва д-р Ото.
„Трябва да създадем нови партньорства между водещи европейски научни организации за изследване на растенията и селекционерите, от които зависи подобряването на земеделските култури.
Д-р Донал Мърфи-Бокерн обобщава, че в следващите години ще променим начина, по който селекционерите на бобови растения са подкрепени от научни изследвания в полза на европейските фермери, околната среда и нашето здраве“.
Бобовите растения са полезни за здравето и околната среда
Европа има нужда от по-устойчиви бобови култури, които са в помощ на фермерите да посрещнат търсенето на растителен протеин и да подпомогнат прехода към храни базирани на растителен протеин. В светлината на изменението на климата, намаляващото биоразнообразие и ползите от храните на растителна основа, растенията от семейство Бобови са полезни за нашето здраве и за планетата. Лещата, соята, лупината, грахът и обикновеният фасул и други бобови култури, фиксират азот от въздуха и ни осигуряват богати на протеин семена, включително варива, които са ключови за здравословен и устойчив хранителен режим. Увеличаването на тяхното производство в Европа прави земеделските системи по-разнообразни, адаптивни и устойчиви. Цветовете им са източник на прашец за насекоми, а детелината е ценен компонент при устойчиво пасищно отглеждане.
Преодоляване на дефицита на растителен протеин в Европа
Въпреки всички предимства и необходимостта да променим начина, по който набавяме и използваме растителни протеини, бобовите култури се отглеждат сравнително рядко от европейските фермери, като представляват само 2-3% от общата земеделска площ. Една от причините за това е, че инвестициите в растителната селекция са ограничени от ниската възвръщаемост при селекцията на тези култури. Консорциумът „Legume Generation“ създава нови структури за сътрудничество между производителите на бобови растения и публичните научни изследвания. Той поставя шест растително специфични иновациионни общности в центъра на усилията за подобряване на бобовите култури. Всяка една от тези общности ще обедини генетичните ресурси, опит в управлението на данни, генетиката и полските изпитвания, като фокусира тези знания върху селекцията на специфичната бобова култура в полза на селекционерите.
Консорциумът „Legume Generation” е принос към европейския протеинов преход
Начинът, по който получаваме и използваме растителен протеин, има огромно влияние върху света. Европейското земеделие е доминирано от богати на скорбяла житни зърнени култури, голяма част от които се използват за храна на животни, така че повечето от нас да могат да имат хранителен режим, богат на храни от животински произход. Тази високопродуктивна селскостопанска система с голям животновъден сектор в ЕС и Обединеното кралство използва около 10 милиона тона азотни торове и еквивалента на около 35 милиона тона соя богата на протеин, предимно вносна. Произтичащите екологични проблеми до голяма степен и в крайна сметка се дължат на факта, че много европейци консумират храни от животински произход значително надвишаващи обществените хранителни насоки. В протеина има приблизитилно 16% азот. Повечето от азота в протеина се губи в околната среда, когато протеинът се използва за храна на животни. Следователно храните от животински произход са свързани с широк спектър от проблеми, свързани с азота (нитрати, амоняк и азотен оксид). Увеличаването на производството на бобови растения в Европа дава двустранно решение. Разнообразява производството на култури, като същевременно намалява зависимостта от азотни торове. В същото време увеличаването на производството на зърнени бобови растения за храна е в съответствие с нарастващото търсене на храни, богати на растителни протеини. Това подкрепя стратегиите на ЕС от „Фермата до вилицата“ и „Биоразнообразието“.
