събота, декември 4, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Учените в търсене на отговор на въпроса: Растениевъдството или животновъдството ще пострадат повече от Зелената сделка?!

Изследването е направено от нидерландски учени по поръчка на най-голямата европейска лобистка организация на фермерите в Европа

Ново изследване на учени от реномирания нидерландски университет във Вагенинен по поръчка на организацията КОПА и КОДЖЕКА показва, че Зелената сделка ще се отрази по-силно на производителите на растениевъдна отколкото на животновъдна продукция информира agrarhete.com. В него се разглеждат няколко сценария, според които фермерите от растениевъдния сектор могат да намалят своите добиви с до 30% и да се достигне до увеличаване на вноса на растенивъдна продукция в ЕС, докато сред животновъдите зелената сделка може да доведе както до печеливши, така и до губещи.

Според експертите Зелената сделка може да доведе до подобряване на ситуацията в сектори като свиневъдство и птицевъдство, докато според резултатите от паралелно изследване за млекопроизводителите и месопроизводителите (специално на говеждо месо бел. ред.) се очаква свиване на доходите.

Двете научни изследвания се фокусират върху последиците за земеделските производители от прилагането на Зелената сделка и стратегиите “От фермата до масата” и за биодиверсификацията. Факторите които се разглеждат за растениевъдството са използването на торове и растителна защита и начина на обработка на площите. До началото на следващото десетилетие фермерите в Европа трябва да намалят наполовина употребата на препарати за растителна защита и на 20% използването на торове. Освен това в същото време за биоземеделие трябва да бъдат заделени 25% от обработваемите площи в Европа.

Ръководейки се от обявените по Зелената сделка цели учените развиват четири различни хипотетични сценария.

– намаляване на препаратите за растителна защита с 50%
– редуциране наполовина хранителните вещества и на използваните торове:
– достигане до 25% обработваеми площи за биоземеделие:
– комбинация от първите три сценария

За да постигнат по-реалистични резултати, учените са включили в изследователската си работа 25 стопанства от различни страни членки на ЕС. При първия сценарии само при редуциране използването на препаратите за растителна защита, учените са достигнали до резултати като този например че цената на пшеницата би се увеличила с 2% при спад в добивите със 7%. Освен това при този сценарии може да се очаква увеличаване на вноса на царевица, рапица и цитрусови плодове в ЕС. Според тях може да се очаква също спад в европейския износ на домати, маслини, вино и хмел. Те са изчислили, че при прилагане на този сценарии, икономическите загуби за Общността биха достигнали до 64 млрд. евро.

При втория сценарии свързан с намаляване на употребата на торове според тях може да се стигне до свиване на растениевъдната продукция с 15%, като това би довело до увеличаване на цените на земеделската продукция с 20%. Заключението им тук е, че подобен сценарии би довел по-скоро до големи изменения в цените отколкото в нивото на производство. Параметрите за внос и износ остават подобни на тези при първия сценарии Икономическите загуби за ЕС само при прилагане на този сценарии се оценяват на 92 млрд. евро.

При прилагане на третия сценарии, свързан с увеличаване на площите за биоземеделие те смятат че за повечето производители на растителна продукция загубата от добиви биха били около 10%. Цените на аграрната продукция биха се повишили в този случай с около 13%, а икономическите загуби биха били най-ниски- 56 млрд. евро.

Последният сценарий, който комбинира предходните три показва, че площите за биоземеделие в ЕС биха могли да достигнат най-много до 10% ако се изпълнени всички други цели на Зелената сделка. Сривът в производството тук обаче би достигнал до 30% особено при ябълките. Има обаче и култури като захарното цвекло при които мерките биха имали частично или никакво негативно влияние.

При повечето култури спадът в добивите би бил между 10 и 20%, като особено засегнати биха били многогодишните култури. Рязък спад в производството може да се очаква за маслините, виното и хмела. При пшеницата се изчисляват с 18% по-ниски добиви. Цените на аграрната продукция биха се повишили при последния сценарий с 3%, а бъдещите загуби само при неговото прилагане се изчисляват на 140 млрд. евро. При комбинирания сценарии се очаква ЕС да увеличи вноса на царевица, рапица и цитрусови плодове. За някои видове култури дори може да се очаква удвояване на вноса. По-малък би бил износът на маслини, вино и хмел.

Увеличаван на потребността от месо

 

Един от учените участвали в изследването Йохан Бренер осветли междувремено резултатите от паралелно изследване, което акцентира върху един друг проблем -растящата нужда от земеделска земя. “При запазване на търсенето на аграрна продукция на сегашното ниво за да компенсира недостига Европа ще трябва да внася повече. Ако Европа намали своя износ тогава страните извън ЕС би трябвало да увеличат собственото си производство. Ние изчислихме колко много хектари земеделска земя извън рамките на ЕС биха били необходими за това ако се приложи тази комбинация от ефекти (изброени като сценарии по-горе бел. ред)”, казва Бренер.И при четирите сценария според него нуждата от земеделска земя би била значима.

Освен всичко до тук, учените от университета на Вагенинген акцентират, че при прилагането на въпросните четири сценария би се стигнало не само до спад в добивите на земеделските култури но и в качеството им. В резултат на прилагането на мерките от стратегията “От фермата до масата” например зърното по-често би било засягано от гъбични болести, като качеството му би било толкова лошо, че то не би могло да се използва дори за фуражи. Потребителите от своя страна не биха плащали същата цена за продукция с по-ниска добавена стойност. Нещо повече ако не се промени търсенето на аграрна продукция, може да се стигне до остър недостиг и увеличаване на цените.

В това изследване което засяга прилагането основно на стратегиите “От фермата до масата” и за биодиверсификацията като инструменти на Зелената сделка, заедно с редуцирането на препаратите за растителна защита и торовете са взети под внимание и мерките свързани с опазването на биологичното разнообразие и намаляването на антибиотичната резистентност. За да покажат какво би се случило при прилагането им, учените от Вагенинген са симулирали различни ситуации в 13 стопанства от различни региони на ЕС. Сред разиграните сценарии е бил и такъв с прилагане на доброволни мерки по ОСП, както и такива комбиниращи ефекти за производството и цените от останалите сценарии.

В шест от тези стопанства симулираните сценарии са довели до увеличаване на нетните доходи. Тези стопанства са били специализирани в производството на различни видове месо- говеждо, свинско и птиче. При останалите шест стопанства специализирани в млекопроизводството е наблюдаван спад в нетните доходи вследствие на прилаганите сценарии. Дори спад в нетните доходи е регистрирано в едно от стопанствата, които е било специализирано в отглеждането на телета.

За проспериращите от приложените ефекти на Зелената сделка производители на говеждо, свинско и птиче месо по-високите доходи се дължат преди всичко на увеличените цени. Незначително по-голямо е увеличението на доходите при един от сценариите е отбелязала само една ферма за кокошки носачки от Югоизточна Румъния.

Шестте стопанства от сектора на млекопроизводството е трябвало да се откажат средно от 1/3 от своите доходи, като най-големи около 70% биха били загубите за млекопроизводителите в Нидерландия. Симулираният сценарий показал, че най-малки биха били загубите за млекопроизводител в Полша.

Учените са изследвали също какви биха били последиците за животновъдите , ако сами трябваше да поемат разходите за прилаганите от тях екологични мерки. Те са изследвали сценарии с над 20 подобни мерки с различна тежест върху разходите за фермерите, като са изчислили, че без подкрепа нетните доходи както на млекопроизводителите, така и на останалите видове животновъди биха спаднали с около 20%.

“Политическата подкрепа и наличието на достатъчно ресурси са от важно значение за омекотяване на ефекта върху доходите на фермерите от прилагането на мерките от Зелената сделка и в същото време да се гарантира, че заложените цели по опазване на климата и биоразнообразието няма да бъдат заобиколени”, казва Роел Йонгенеел.

Въпреки че структурните промени в селските региони не влизат в изследванията на нидерландските учени, те са на мнение, че тези промени в селските региони могат да повишат шанса за подобряване на доходите ако се направят правилните инвестиции. “Опитът ни да изследваме негативните ефекти върху доходите на фермерите чрез повишаване на размера на стопанствата и използването на ефекти във ормата на скала е стратегия за земеделието позната от миналото която вероятно може да се използва в бъдещето”, смята Йонгенеел.