Обработваемите площи са рекордни, а очакваната реколта е близка до 2 млн. тона според трейдър
Ситуацията с производството на слънчоглед в България не изглежда толкова драматична, колкото им се иска на производителите, пише UkrAgroConsult., позовавайки се на интервю на българския трейдър на растителни масла и суровини Преслав Райков.
Според него площите със слънчоглед у нас са достигнали до рекордни нива, климатичните условия в по-голяма част от регионите на страната са били благоприятни, а производството може да достигне до оптималните 2 млн. тона.
„Мисля, че заявленията за слаба реколта от слънчоглед през тази година са доста преувеличени, а площите с тази реколта са достигнали до рекордните за последното десетилетие 985 хил. ха. Освен това в началото на посевната кампания климатичните условия в съчетание с наличието на достатъчно почвена влага са били благоприятни и са позволили добро окореняване на посевите“, казва експертът.
Според него засушаването през лятото и екстремно високите температури не са попречили за развитие на посевите, а през тази година „много от полята изглеждат прекрасно както по отношение развитието на посевите, така и по качество на семената“. Освен това голяма част от производителите са заложили повече на слънчогледа отколкото например на царевицата, при която през миналата година са имали доста нанесени щети и това е допринесло за увеличаване на обработваемите площи със слънчоглед.
„Жътвата на слънчогледа се очаква да започне след две седмици, като аз очаквам реколтата да достигне до 1,8-.1,9 млн. тона в сравнение с 1,4 -1,5 млн. тона преди година“, добавя Райков.
Според американския департамент по земеделие се очаква реколтата от слънчоглед у нас да е с 22% по-голяма в сравнение с миналата година и да достигне до 2 млн. тона. По думите му наистина на места има щети по полята, но това не се отразява на ситуацията с посевите в страната като цяло.
Според него повечето фермери у нас не знаят реалните си разходи за посевни семена, за растителна защита и торове, и заради това работят неефективно, като тази неефективност прехвърлят на преработвателната индустрия, с което създават напрежение.
За разлика от производителите, които по думите му не искат да продават защото чакат по-добри цени или забрана на украинския внос , преработвателите в България през последните пет години са се адаптирали, като са преустроили линиите си за да ползват освен слънчоглед и рапица като суровина за производството на масла, подобно на турските преработватели като дори през миналата година са реализирали внос на канадска рапица. Според Райков гъвкавостта която проявяват преработвателите може да допринесе за това, и производителите на слънчоглед да станат по-гъвкави.
„Някои от търговците също поддържат мантрата за слаба реколта за да запазят позициите си, знаейки, че малките и средните фермери им имат доверие. Има асиметрия по отношение на информацията, защото фермерите искат да знаят от по-добра информираност за глобалната динамика на пазара, за това какво се случва в Украйна и Русия, къде има търсене и какво е движението на цените на международните пазари“, счита експертът. Райков очаква добро обезпечение на световните пазари на слънчоглед, като Русия очаква рекордно високо производство от 18 млн. тона. Украйна също може да събере близо 14 млн. тона слънчоглед. Румъния, Сърбия, Унгария и някои други страни също очакват добри реколти, така че не се очаква напрежение на пазара, както смятат някои фермери у нас. Райков напомни, че в някои случаи вносната канадска рапица през миналата година се е оказала много по-евтина например от рапицата на стопанството, намиращо се на един километър от преработвателното предприятие. Ако фермерите не се нагодят на условията на пазара, той ще ги изхвърли, убеден е експертът.
Последвайте ни в Google News
