Последиците от не добре развитото зеленчукопроизводство у нас, свързано както схроничния недостиг на работна ръка, така и с липсата на интерес у младите поколения да се занимават с този отрасъл на земеделието ни, кара все повече фермери да се замислят как могат да направят производството си по-ефективно, а реколтата по-добра. Една от рецептите за това е въвеждане на умно торене на насажденията, отглеждани било в полеви условия, било в оранжерии, а защо не и в условията на все по-популярните градски градини.
В тази връзка земеделски производители бяха запознати по време на работилница в ИЗК Марица от доц. Иванка Тринговска с основите на умното прилагане на торене при отглеждане на домати. Учените са си поставили за задача да работят за развитие на по модерно и амбициозно земеделие, с оглед и на това, че една от оранжериите на института вече е превърната в първата демонстрационна точка на Европейския цифров иновационен хъб АгроХъб.БГ.
„За да направим земеделието си по-амбициозно и модерно са нужни интелигентни решения. Често човек в стремежа си да отгледа например хубави домати прекалява с това, което влага като хранителни вещества в почвата или се отива в другата крайност, като на растенията не се осигуряват достатъчно хранителни вещества“, смята доц. Тринговска.
Според нея тъкмо принципите на умното торене могат да бъдат в основата на по-ефективно производство, а оттам и на по-добри добиви. „Торенето което се прилага трябва да задоволява единствено и само нуждите на растенията, категорична е доц. Тринговска. Науката е извела четири основни азбучни принципа на умното торене: торене в точното време, на точното място, с правилния състав и съотношение на хранителните елементи. Основните хранителни елементи са азота, фосфора и калия, докато сярата, магнезия и калция се считат за второстепенни елементи. „Не по-маловажни за съществуването на растенията са и микроелементите, от които те имат нужда в много малки количества. Тяхното добавяне към разтвора е задължително особено при хидропонно отглеждане на зеленчуците“, продължава тя. При отглеждането на зеленчуци в почва, добавянето на микроелементи се извършва само в случаите на установен недостиг.
За да прилагат принципите на умното торене, производителите трябва да са много добре запознати както с фазите на развитие на растенията, така и с нуждите им от хранителни елементи във всяка една от тях. Освен това производителите трябва да са наясно с точния състав и количество от хранителни елементи, от които растенията имат нужда в дадената фаза на растеж. „Това което е важно, да се знае, е че основните хранителни елементи не се усвояват от растенията по равно във всяка една фаза на развитие, както и че не се усвояват наведнъж“, подчертава доц. Тринговска. Дава пример с усвояемоста на хранителни елементи от доматите в първата фаза на растеж, която е в рамките на около 3 милиграма дневно. Счита се че подаването на основните елементи за подхранването на растенията в тази фаза трябва да се извършва балансирано като растенията имат най-много нужда от азот и в по-малки количества от фосфор и калий. От началото на периода на цъфтеж до периода на зреенето на плодовете започва рязко повишаване на нуждата от хранителни елементи у растенията. Постепенно нуждата от калции и калий за растенията измества тази от азота., като в края на периода на вегетация производителите могат според нея да намалят постепенно дозите на основните хранителни елементи поради намаляване нуждите от тях у растенията.
„Прилагането на принципите на умното торене е свързано с познаването на отделните зависимости- кога например растенията имат повече нужда от едни, и кога имат повече нужда от други елементи“, допълва доц. Тринговска. Прилагането на торене на точното място пък ще помогне на производителите да избегнат така нареченото засоляване и влошаване на качеството на почвите. За правилното торене на растенията спомага процесът фертигация, който допринася за това в почвата да не остават неусвоени количества торове.
„С инсталираните нови технологии в оранжерията ще можем допълнително да прецезираме използваната от нас схема за торене на доматите, като целта ни е да намалим количествата на използваните торове, и да увеличим добивите“, продължава тя. Един от основните фактори за правилно прилагане на принципите на умното торене е познаването на съдържанието на хранителни вещества и микроелементи в почвата, което се разбира след извършване на нужните почвени анализи.
„Често при отглеждане на повече от една зеленчукови култури се случва хранителните вещества добавяни към основната култура да са напълно достатъчни за развитие на растенията от новата култура в първоначалните фази от развитието им“, казва още тя. Анализите на почвите помагат да се разбере също така каква е усвоемостта на хранителните елементи, тъй като е възможно част от тях да са останали неусвоени в почвата. Един от факторите оказващи влияние върху усвояемостта на веществата е ph на почвата. Например при по-алкални почви с ph над 7 е установена по-ниска усвояемост на фосфора, тъй като той остава в почвата без значение от количествата, които се добавят. Подобна е ситуацията и при по-киселинни почви, при които се освобождават в големи количества елементи като желязо и алуминийй, които започват да действат токсично.
„Идеалното ph на почвите, при което почти всички елементи са достъпни и се усвояват от растенията, е между 6,2и 7,3“, смята доц. Тринговска. Не по-маловажен е и химическият състав на почвата, защото при по-песъкливи почви например е необходимо процесът на фертигация да се извършва на кратки интервали с по-малки количества вода, и обратното при по-глинести почви интервалите на фертигация могат да се извършват на по-големи интервали и с по-големи количества вода. Следенето на температурата, влажността и светлината също са важни, когато се прилага умно торене. .
Внасянето на хранителни вещества при хидропонното отглеждане на растенията е по-лесно поради липсата на фактора почва, и веществата се внасят съобразно фазите на развитие на растенията чрез водния разтвор.
