Целта на проекта е да с иновативни методи да се установи какъв е ефектът от прилагане на биовъглен в техногенни почви
Какъв е ефектът от приложението на биовъглен върху имобилизацията и биодостъпността на тежки метали и други замърсители в техногенни почви. Върху това работят учените от Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ , съобщават от Селскостопанска академия.
Почвите около металургичните комбинати често съдържат високи концентрации на разтворими и подвижни форми на тежки метали, както и на други замърсители, които могат да достигнат токсични нива за растенията и са заплаха за качеството на водите и околната среда. Биовъгленът е краен продукт на безкислородното изгаряне на биомаса в процеса на пиролиза. Прилагането му в почвата води до подобряване на нейните физико-химични свойства, биологичния ѝ статус и съответно до увеличаване на добивите. Освен това, биовъгленът е ефективен мелиорант за намаляване подвижността и токсичността на тежките метали, както и за поглъщане на органични замърсители.
В Рамките на проект ФНИ-КП 06-Н66/2 „Ефект от приложение на биовъглен върху имобилизацията и биодостъпността на тежки метали и други замърсители в техногенни почви“, с ръководител проф. дн Ирена Атанасова, който се провежда в ИПАЗР „Никола Пушкаров“ за периода 2022 г. – 2026 г., се цели да се изпита въздействието на различни дози биовъглен върху имобилизацията на замърсители и биодостъпността на метали и др. химични елементи за растенията. За постигане на поставената цел са проведени моделни експерименти – лабораторни и вегетационни опити, върху техногенни почви от райони за добив на метали „Аурубис-Пирдоп“, „Асарел-Медет“ и МК „Кремиковци“. Използвани са на иновативни методи и техники за анализ (ICP-OES, GC-MS, IEC, Climatic Chamber With Phytotron System, Rhizon soil moisture samplers и др.).
В рамките на проекта е направена оценка на имобилизацията на замърсителите и промени в състава на биодостъпните форми на метали и др. химични елементи за растенията чрез използване на геохимично моделиране (MINTEQ) на състава на почвения разтвор. Оценена е ролята на микробиалните съобщества свързани с мобилността и биодостъпността на тежките метали и други неорганични и органични замърсители и са определени органични геохимични индикатори от микробиален, растителен или антропогенен произход. Установяват се емпирични модели на свързване на екохимичните данни за специфични съединения /комплекси на метали и неметали/ с други почвени характеристики, по-специално микробиалните, общия органичен въглерод, разтворимия органичен въглерод, рН, електропроводимостта на почвения разтвор и др. Получените резултати ще послужат за изработване на препоръки, свързани с прилагане на биовъглен за устойчиво управление на техногенни, замърсени с тежки метали и други органични и неорганични замърсители почви, в икономически значими райони за България.
