В очакване на зелената архитектура, браншът представи някои успешни практики за щадене на ресурсите

Бъдещата зелена архитектура на европейското пък още повече на българското земеделие  още дълго сигурно ще тъне в мъгла, но по време на представянето на втория  слот анализ в пловдив, различни браншови организации вече предложиха потенциални добри практики, които могат да влязат в екологичната рамка на една бъдеща програма за справяне с предизвикателствата пред климата, щаденето на почвени и водни  ресурси и опазването на природата. Божидар Петков от малинопроизводителите направи предложение на подпомагане да подлежат овощари, които затревяват междуредията с азотфиксиращи култури. „Това са практики, които сме прилагали и досега и ще продължим да прилагаме”, каза той.

Новост, която са въвели от малинопроизводителите от две години е използването на практика за машинно обработване  на полетата с насаждения с цел справяне с недостига на работна ръка,. Тя е широко разпространена в страни като Австрия, Гърция и Франция. От бранша искат запазване  на досегашните  мерки, като някои от подмерките в мярка 10 трябва да се променят.

От страна на зърнопроизводителите пък разказаха как някои стопанства предлагат екологосъобразна технология при отглеждането на полски култури при която се прилага минимална почвена обработка. Както е известно  прилагането на конвенционално обработване на почвата с дълбока оран води до нарушаване  на почвената структура и разрушава капилярите, което води до липсата на вода. Заедно с това и понижаването на икономическите резултати кара все повече зърнопроизводители да търсят нови начини и щадящи методи на консервационно земеделие.

„Тези консервационни технологии не са нещо ново, и силата им е призната в страни като САЩ и Аржентина. Зад Океана например над 80%  от земите се обработват чрез такива технологии. За разлика от предходния период  все повече производители говорят за тези консервационни методи”, каза по време на дискусията и Ангел Вукодинов. Популярността им според него нараства  не само защото са щадящи  почвените ресурси но и защото са ориентирани към агроекологията. Друга причина за обръщането на все повече хора към подобен вид на минимална почвена обработка според него е, стремежът да се направи по-ефективно производството в условията на растящи разходи и почти непроменени цени на зърното за последните три-четири десетилетия.

„В последно време благодарение на новите  технологии, успяхме  да оптимизираме производството а и с това и доходите, но в един момент това свършва, и трябва да търсим нови посоки”, добави той. Ето защо подобни консервационни практики независимо как ще бъдат наричани и  ще спомогнат хем за оптимизиране на работата, хем за увеличаване на почвения хоризонт. Според Вукодинов когато се говори за сеитбооборот, вече трябва да се има предвид използването на микс от между 7 и 10  видове покривни култури, включително бобови и житни.

Мариана Милтенова от браншовата организация на градинарите обърна внимание върху напояването на плодовете и зеленчуците и предимствата на практики като капковото напояване. „Решението на проблема с големия разход на вода е в прилагането на технологии за управление на напояването  с оглед на щадене на ресурсите. Считаме, че най-подходящият от всички познати методи с най –малък разход на ресурси поне за нашя сектор е капковото напояване”, каза Милтенова. При него например разходите на вода се намалява с до 40-60%, като освен това се предотвратява ерозията на почвите, увеличаване на производството до 60% при различните култури и намаляване на разходите за растителна защита. Универсалността на системите за капково напояване според нея ги правят приложими за всички производства.

По време на дискусията в Аграрния университет беше поставен акцент и върху някои практики за намаляване съдържанието на азот както в стопанствата така и извънтях чрез използване на системи за филтриране  както на входящи, така и на изходящия въздух, приложими основно в свинепроизводството и птицепроизводството, и по-малко за стопанствата за едри и дребни преживни животни поради тяхната специфика на изграждане.  Беше обърнато внимание и върху една пренебрегвана практика за  естествено наторяване на обработваемите площи с животинска тор, което води до обогатяване на почвата с организми.

Стоилко Апостолов подчерта, че биоземеделието е най-добрият пример за прилагане на добри практики щадящи ресурсите, като още сега по думите му, различни европейски страни обсъждат  прехвърлянето на едно от плащанията за биологично земеделие към екосхемите към директните плащания по първи стълб. Друга практика е използването на специална брана за машинно отстраняване на плевелите, което позволява отстраняване на плевелите във фаза на братене на растенията, повишаване на влагата в почвата и намаляване употребата на пестициди. В момента според него тази технология е дотолкова развита, че има брани с ширина до 15 метра. „Използването на тази технология особено в местности с водоизточници ще допринесе за намаляване на замърсяването на водите, защото ако измерваме  съдържанието на нитрати и фосфати, не е ясно например какво е замърсяването с пестицидивъв водите и почвите”, каза Апостолов.