„Наличието на производители, които са се регистрирали като биологични само за да получат допълнителни точки по мерки като 4.1, или са намерили поредната схема за получаване на тавана от средствата по мярка 11 от ПРСР, подкопават доверието в сектора”, заяви по време на конференция посветена на биоземеделието в рамките на специализираното изложение АГРА 2018 Веселина Ралчева, член на УС на Българска асоциация Биопродукти. Най-големите получатели на субсидии за биоземеделие отглеждат основно зърнени култури, рапица, слънчоглед и кориандър, или стопанисват пасища и ливади, показват данните от направен от браншовата организация анализ на прилагането на ПРСР в частта и за биоземеделие.
Това според нея създава притеснения сред реалните биопроизводители, тъй като все повече започва да се говори за наличие на „биомошенници”. Според справка в публичните регистри на МЗХГ първите 10 фирми, които са получили средства за биоземеделие (мярка 11 от ПРСР) са взели между 200 и 558 хил. лева субсидии. За трима бенефициери на средства за биоземеделие или липсва каквато и да е информация за биопроизводството им, или въобще не фигурират в регистъра на биопроизводителите.
За фирмата получаваща най-голям дял от субсидиите за биоземеделие няма никаква публична информация за нейното производство, както и такава за наличен сертификат за биопроизводство. Друга фирма производител на пшеница и рапица няма сайт на който да представя дейността си, а трета фирма получаваща 350 хил. лева субсидии липсва в регистъра на биопроизводителите. Освен това според Веселина Ралчева има още седем или осем производители, които получават субсидии за биоземеделие, без да са вписани в регистъра, и без да се знае какво е тяхното производство. Един от малкото примери за прозрачност сред най-големите получатели на субсидии за биоземеделие е на производител на биолешници, за който е посочена информация за неговото производство.
Биопроизводителите по думите и са установили, че производството на биологичен кориандър дори и чрез използване на последните иновативни методи , което е било една от опциите да се вземат средства за машини и комбайни по подмярка 4.1. не се е оказало толкова лесно. Според тях проблемите пред сектора са свързани основно с небалансираното развитие на отделните подсектори в биоземеделието, като например наблюдаваното увеличение в производството на някои трайни култури и зеленчуци в проценти, а на други култури в пъти. „Това доведе до голям дисбаланс, защото търговците масово се оплакват, че не могат да намерят например биологично произведени зърнени култури, а в същото време виждаме заявени за биопроизводство огромни хектари”, каза още В. Ралчева. Освен това сред проблемите пред сектора е приключването на подпомагането на нови биопроизводители по мярка 214, както и непознаването на биопродуктите на пазара, липсата на промоции и реклами. Това води до намаляване на доверието на хората не само в биопродуктите, но и в биопроизводителите като цяло. Част от тези проблеми според нея са свързани с небалансираното подпомагане на сектора по мерките от ПРСР. „Голяма част от парите отидоха в стопанства, които бяха в преход по мярка 214, и сега по мярка 11 пак са в преход> Това са стопанства, които не произвеждат биопродукция или никаква продукция ”, допълни ралчева.
