неделя, август 9, 2020
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

В Унгария използват финансови инструменти, в Полша силна държавн подкрепа, Австрия гради мрежи на пазарен принцип,а у нас широколентовият интернет е в десета глуха

Къде сме ние и къде другите в развитието на мрежата от широколентов интернет в селските региони

243Четения

Когато говорим за изграждане на високоскоростни интернет магистрали, у нас ситуацията е все още на ниво стратегически документи и добри пожелания. И въпреки че Европейската комисия отбелязва, че България е сред водещите в Европа по отношение на предоставяната скорост, се признава, че има различия между градските и селските региони. Земеделското министерство планираше да отвори специалната мярка от програмата за развитие на селските региони насочена към изграждането на широколентов достъп до интернет по селата през тази година, но мотивирайки се с коронавируса и това, че тази мярка не касае пряко земеделските производители, я отложи за началото на следващата година. В същото време се отбелязва, че хората в по-слабо населените региони нямат достъп до интернет.

Иначе страната ни не страда от липсата на стратегически документи и пътни карти. Стратегията за развитие на широколентов интернет датира от далечната 2009 година с актуализация през 2012 година, като включва планове за развитие на широколентови интернет мрежи до 2020 година. През 2014 година е приет национален план за развитие на широколентовия интернет, а две години след това и пътна карта.

Пожеланията:

Поставените стратегически цели са обединени според броя на доставчиците на интернет услуги- съответно сива зона (с един доставчик на интернет услуги със скорост до и над 30 Mb/s), черна зона ( с два доставчика на интернет услуги със скорост от 30 и повече Mb/s) и бяла зона на региони с население, в които няма доставчик на интернет услуги.

За сивата зона се предвижда разработване на широколентови мрежи с чиято помощ да се осигури до 80% покритие с интернет със скорост до над 100 Mb/s, а възможност за оптична връзка и достъп до широколентов интернет да имат поне 55% от домакинствата.

В бялата зона, или там където няма интернет покритие се предвижда гарантиране на достъп до широколентов интернет от следващо поколение и развитие на широколентови мрежи като се осигури 60% покритие с интернет със скорост над 3 Mb/s, като най-малко 34% от всички домакинства, заселени в тези региони да получат възможност до оптична връзка с интернет със скорост над 100 Mb/s.

В периода от 2014 до 2020 г. в страната ни са заделени 30 млн. евро от Европейския фонд за развитие на селските региони за изграждане на високоскоростни интернет мрежи. Отпускат се допълнителни средства за „меки“ мерки като дигитална компетентност, програми за обучение и др.

Като се има предвид че достъпът до бърз и сигурен интернет е важен не само за жителите на селските райони, но и за всички онези, които правят бизнес в тях, Австрия и Унгария изглежда са сред отличниците поне що се отнася до амбициите им за изграждане на достъп до широколентов интернет. Повечето страни без да сме изчерпателни си поставят цели, които са близки или съизмерими с общоевропейските по отношение изграждането на мрежи за широколентов интернет.

Ето къде в процеса на изграждане на широколентов достъп се намират някои произволно избрани по-близки и по-далечни страни членки на ЕС.

Румъния

Нашите комшии са си поставили амбициозната цел за 100% покритие със широколентов интернет на територията си до 2020 г. , 80% от домакинствата с достъп до широколентов достъп над 30 Mbps и 45% от домакинствата с абонаменти над 100 Mbp. През 2019 година страната е приела национална стратегия за развитие на 5G мрежите. Специално внимание се отделя на селските райони и районите в неравностойно положение, на стимулирането на конкуренцията и насърчаването на развитието на мобилната широколентова връзка като подходящо решение за Румъния, като се има предвид интензивният напредък на пазара на мобилна телефония.Планът за изграждане на широколентов достъп има редица специфични цели като свързване на публичните институции и подкрепа на малките и средни предприятия при конфигуриране и изпълнение на инфраструктурни проекти и други. За реализиране на тези цели е предоставен заем на румънска телекомуникационна компания от Европейската банка за развитие и възстановяване в размер на 75 млн. евро и още 120 млн. евро от други търговски банки. Освен това в страната е стартиран проект финансиран от структурните фондове със 69 млн. евро, който цели да изгради широколентова инфраструктура в непокрити райони

Унгария

Националната стратегия за информационна комуникация на Унгария 2014-2020 цели да обхване достъпа на следващото поколение с минимум 30 Mbps за всички до 2018 г., както и усвояването на 100 Mbps за 50% от домакинствата до 2020 г. От това излиза, че Унгария си поставя много по-амбициозни цели от общоевропейските, като проекти за осигуряване на достъп до интернет за публичните институции и отдалечените места са стартирали още през 2015 година. За периода 2014-2020 година развитието на проекти свързани с достъпа до широколентов интернет е подпомогнато съ средства от Оперативната програма за икономическо развитие и иновации, а в бюджета на страната за 2017 година за целта са били предвидени към 22 млн. евро. Инвестициите в изграждане на широколентови връзки за целия програмен период се предвижда да достигнат до 253 млн. евро. Част от бюджета за широколентов достъп ще бъде изразходвана чрез финансови инструменти. Унгария е единствената държава-членка на ЕС, която използва финансови инструменти за развитие на широколентови услуги на национално ниво.

Полша

Националният план на Полша за широколентова връзка предвижда 100% от домакинствата да имат достъп до интернет с поне 30 Mbps до 2020 г. 50% от домакинствата трябва да имат интернет свързаност от 100 Mbps до 2020 г. Финансиране за реализиране на проекти в райони, в които няма достъп до цифрови услуги се осигурява от програмата Digital Poland, като за тяхната реализация е осигурена и нужната законова основа. В страната вече са разработили стратегия за развитие на мрежи от пето поколение. В Полша има специална оперативна програма която се занимава с дигитализацията, като за периода 2015-2020 година нейният бюджет е 2,57 млрд. евро като над 1 млрд. евро са предвидени за изграждане на широколентови мрежи. Очаква се над 1,3 млн. полски домакинства и почти 10 хил. училища в страната да бъдат подсигурени с високоскоростна интернет връзка. Достъпът до услуги, свързани с националната образователна мрежа, се финансира от държавния бюджет (около 310 милиона евро до 2027 г.).

Чехия

Стратегическият подход на страната към изграждане на широколентов достъп се определя от националния план и държавната програма на страната. Чрез целенасочена подкрепа той използва влиянието на държавата за насърчаване изграждането на такива мрежи (например чрез намаляване на административната тежест и финансови разходи), като същевременно спазва принципа на технологична неутралност. Изграждането на широколентови интернет мрежи в страната се финансира от оперативната програма за предприятия и иновации за конкурентноспособност, като основният акцент е подобряване на достъпа до интернет в по-малко населените и трудно достъпни места и увеличаване на възможностите за бизнес в тях.

Словакия

И целта на Словакия за достъп на 100% от домакинствата за високоскоростен интернет със скорост от поне 3 Mb/s не се различава от общоевропейските цели. Страната планира още да се подготви за реализиране на още по-високата цел от постигане на скорост на интернета от 100 Mb/s.

Австрия

Това е втората страна след Унгария, поставила си по-амбициозни цели по отношение изграждането на широколентови интернет мрежи. До 2030 година тя ще се опита да осигури пълно покритие на гигабитните симетрични връзки . Интересното при нея е, че тя е избрала да развие изграждането на мрежи с достъп до широколентов интернет на пазарен принцип, като ограничи до минимум използването на публично финансиране само за райони, които не могат да се възползват от инвестициите на частния сектор. Австрия е определила различни инструменти за финансиране, за които са заделени 1 млрд. евро, като има отделни такива за слабо населените места и училищата.

Словения

 

Словенският план за развитие на широколентови мрежи от ново поколение до 2020 г. цели осигуряването на 96% от домакинствата със скорост най-малко 100 Mb / s до 2020 г. и 4% от домакинствата с поне 30 Mbps. Финансирането на изграждането на широколентови мрежи за достъп до интернет се осъществява чрез държавни помощи и средства на ЕФРСР, като прогнозните разходи се изчисляват на 365 млн. евро. За периода от 2014 до 2020 г. в Словения се планира разпределението на 75 млн. евро от структурните фондове за финансиране изграждането на широколентов достъп до интернет.

Естония

Балтийската страна актуализира своите цели и мерки за достъп до широколентов интернет през 2014 година. Стратегията предвижда пълно покритие с връзки от поне 30 Mbps до 2020 г. и насърчаване на поне 60% покритие със интернет със скорост до 100 Mb/s до края на 2020 г.

Финландия

Изграждането на мрежи за широколентов интернет в страната се подкрепя особено за области, в които няма стимул за развитие на бизнес. Целта е с високоскоростен интернет да се обхванат 99% от населението на страната, като основно програмата се реализира с държавна подкрепа. За да се стимулира изграждането на широколентови мрежи в страната са провели търг за мобилните честоти на диапазона между 700 и 800 херца.