Примерите за ползите от развитието на земеделие в територии с висока природна стойност у нас не са чак толкова много, и като един от тях могат да се посочат тъкмо регионите в непосредствена близост или част от природния парк „Врачански Балкан“.
Причината за това е, че в подобни региони с малки изключения индустриалното земеделие и по-скоро животновъдство са почти невъзможни. Имено в землищата на селца като Гинци и Шума, сгушени в полите на Балкана все още са останали основно малки животновъди, съпричастни както към запазване на поминъка, така и към опазване на природата и биоразнообразието. С помощта на ентусиасти и активисти от неправителствени организации като Сдружението за териториален и екологичен просперитет, БДЗП и германската Euronatur се опитват да докажат, че земеделието може да носи ползи и за местните общности, и за опазването на природата.
Група журналисти от България и Германия, сред тях и колеги от авторитетни медии като „Ди Цайт“ и „Дойче Веле“ не само посетиха някои от тези животновъди, но успяха отблизо да се запознаят с усилията на природозащитници и администрацията на природния парк да възобновят популацията от лешояди. Екземпляри внесени от Испания и оставени да се адаптират в специална волиера над село Долно Озерово бяха демонстративно пуснати на свобода сред природата.
В процеса на възобновяването на популацията им най-големият проблем идва от опитите да се отравят едри хищни животни, останките от които са естествена храна за лешоядите. Унищожаването на тези птици оказва пряко негативно влияние върху биоразнообразието в Западните Балкани.
„За да ги има подобни видове птици, които са на върха на хранителната пирамида, трябва да има и много високо биоразнообразие. Те се нуждаят от добри хранителни ресурси и места за гнездене. Традиционно птици като лешоядите са се срещали в миналото, когато е имало огромни стада свободно пасящи животни, при които е имало някаква смъртност която създавала естествени източници за храна. От друга страна пасищата поддържани от свободно пасящи животни са местообитания на различни дребни гризачи, змии и други животинки, които са основна храна на подобни птици като картали например“, казва Димитър, експерт орнитолог към БЗДП.
Проблемът с отравянията на диви животни изглежда непреодолим особено на местно ниво. Причината е, че хората се познават по между си. Мнозина са приятели или роднини.
„Опитваме се да наложим промяна в закона, който не позволява при разследване на подобен род престъпления, за които извършителите им могат да попаднат в затвора за срок под пет години да се изискватданни за локализация от мобилните оператори“, разкрива Георги Стоянов. Той е част от екипа от служители на парка, които се грижат за възстановяване на популацията от лешояди. Ако това законово ограничение се премахне, разкриваемостта на деянията свързани с отравяния на диви животни в планините би станала значително по-добра и ефективна.
Администрацията на втория по площ природен парк в страната Врачански Балкан се опитва да се бори с подобни отрицателни явления, въпреки че е необичайно малка, и въпреки недостига на човешки и финансови ресурси. „Ние като администрация нямаме почти никакви функции. При нас работят само 12 човека, и шанса да го обиколиш и контролираш дали някой не е извършил закононарушения при 200 лева ограничение за бензин на месец е никакъв“, споделя Оля Генова, експерт образователни дейности и ПР в природния парк „Врачански Балкан“.
Именно в практикуването на животновъдство, в основата на което е свободното пашуване на животните са се специализирали фермери като Стефан Власакиев и Павлин Андонов.. Двама колеги и приятели, които си помагат в добро и в лошо. От 2012 година Стефан отглежда своите 15 овце и 70 крави като стопанисва 160 хектара пасища. Когато започнал да произвежда сено, още преди да се захване с отглеждане на животните, станал доставчик на храна за животните в Софийския зоопарк. Започнал да се занимава с животновъдство защото нямало къде да реализира произвежданото от него висококачествено сено.
Сега стадото му с крави е смесено. Има животни от породите „Черношарено“. Симентал“ и „Блек Ангъс“. Овцете са от местната порода „Реплянска овца“. С приспособленските си възможности тъкмо говедата от последната порода го впечатлили най-силно, и има намерение да премине към отглеждането само на нея. Признава , че това ще стане трудно, тъй като животните от подобна елитна порода са доста скъпи. .Неговият колега Павлин ни разказа, как спасил няколко от своите теленца, подарявайки му ги след като били отхвърлени от майките. Самият Павлинкойто е първият фермер у нас, започнал да отглежда месодайни крави от породата „Блек Ангъс“ сега е в процес на възстановяване на своето стадо, пострадало вследствие на паднал навес в обора му заради натрупан през миналата зима мокър сняг.
„Стремежът на семейството ни да се храним здравословно ме накара да се захвана с животновъдство. Продуктите ни идват само от нашата ферма, а пасищното животновъдство дава точно това, защото животните вместо да се блъскат с антибиотици, хормони и царевица, се хранят при най-естествени условия“, казва той. Въпреки това е критично настроен и към някои форми на пасищно животновъдство, при които животните се заграждат само на едно място, което довежда до преизпасване или до недоиспасване. „Ето защо освен да сложим етикета „пасищно“, това трябва да се прави така, че да е полезно за природата, да се съобразява с растежа на тревата и дори характера на животните“, категоричен е той.
Един от положителните резултати в неговото стопанство вследствие на прилагане на еколого и природосъобразно пасищно отглеждане на животните, е увеличаване на популацията на торните бръмбари, ценен вид за увеличаване на микроразнообразието в почвите и растителното разнообразие. Те помагат и за усвояване на животинския торен отпадък.
„Тук са моите крави, отсреща на жената. Имаме по 50 животни. Тук е такава системата, че ако имаш повече, те побъркват. Другите животни са в кошарата, и тъй като са свободни излизат на нощна паша“, споделя и Христо Бояджиев, част от чиито пасища са в землището на село Шума. Общо пасищата които ползва в землищата на няколко села достигат до 1600 декара.
В битието му на животновъд не липсват разбира се и абсурдните ситуации, родени от нечии администраторска глава в местните земеделски служби, които хем му дават част от пасищата да пасе животните си, хем му казват че не са пасища, и някой по проект в един блок от пасищата е насадил сливови дръвчета. „По-вероятно е бика да се отели, отколкото тук да се родят сливи. Това е уникален блок който не трябва да е тук, но тъй като направихме всички пасища ниви и обратното, това е политиката у нас“, добавя иронично фермерът. Тук в Шума се раждат само картофи, защото почвата е песъчлива.
Започнал да отглежда животни от 2002 година първоначално овце, но както казва „те са тотал щета, дори при сегашните цени на месото“.. Христо останал един от малцината фермери, който заложил на крави, а не на коне. „Аз съм от последните мухикани. Най-младият животновъд в региона, който е инвестирал тук, добавя той. Млякото отива в мандрата на брат му в съседното село Мургаш за производство на млечни продукти. Благодарение на това успяват да спасят поминъка и да оцелеят.
Нещата според него ще се оправят, когато държавата се научи да различава субсидаджиите от истинските фермери. „Аграрната ни политика е толкова грешна, че няма накъде. Идва някой от някъде и ти казва какво да стане. Това на терен никогаш няма да стане. Субсидаря идва с мулчера, зебва ливадата и е приключил. Чист е към разплащателната агенция. Те идват, виждат че няма трева и готово“, заключава Христо.
99% от земите в землището на село Шума се водят ниви, тъй като са раждали нещо, но единствената нива е на едно момче което гледа овес. Другото са пасища, но според политиката са ниви, за които на търговете се появяват субсидаджии. Не вижда смисъл за развитие, и както признава „станал е безчувствен“ към всичко, което се случва във и около политиката.
И въпреки всички природни и административни превратности на съдбата, мухикани като Стефан, Павел и Христо успяват да съхранят животновъдтсвото като поминък в региона, а благодарение на усилията им да се опазва и възстановява биоразнообразието, което е от съществено значение пък за развитието на земеделие с висока природна стойност.
