В деня след парламентарните избори не само не е ясно, кой ще управлява страната, но и кой ще седне на стола в едно от най- големите и важни министерства-земеделското. Важно е разбира се кой ще е новият министър, но още по-важно е какво ще може да направи. Земеделието не чака политиците да се разберат. Преговорите по съдържанието на новата ОСП е сложен и дълъг процес, който на европейско ниво продължава с пълна пара. Ето защо новият министър ще трябва бързо да се включи на скорост и заедно с новия си кабинет да реши окончателно как да облече ОСП в нашия стратегически план.
Всякакви имена в момента са в сферата на твърде широките и предварителни предположения, но ако се състави експертно програмно правителство, каквито сигнали дават управляващите от ГЕРБ, с участие на широк кръг от експерти, то тук се набиват поне две имена на вероятни кандидати Бюрхан Абазов и проф. Светлана Бъчварова, които в последните два състава на парламента бяха сред най-големите експерти на ниво земеделска комисия. Що се отнася до лица врели и кипели в преговорния процес в предходния период на ПРСР, които могат да се включат на така желаната бърза скорост , това може да е и директорът на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. При сложни преговори и тънки договорки стил Бойко Борисов, не е изключено и Десислава Танева да запази поста си до декември. Това обаче е малко вероятно с оглед на декларациите на останалите играчи извън ДПС, че не желаят да управляват с ГЕРБ.
По-интересен би бил вариантът, ако се стигне до създаване на „протестно“ правителство между опозиционните формации – „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се“ с евентуална подкрепа на социалистите. Земеделското министерство, заедно с това на екологията е сред най-апетитните хапки, контролирани явно или зад кулисите дълги периоди от време от някои от водещите партии- БСП, ГЕРБ или ДПС. Те ще са и сред основните разпределите на милиардите евро средства, които се очакват от Брюксел. Това ще са около 50 млрд. евро, а за това кой да ги разпределяименно е една основните битки между партиите.
Ето защо при мандатоносител- партията на Слави Трифонов, едва ли последният ще позволи на друг да поеме това министерство. Като експерт в сферата на земеделието в неговия екип към момента е определян Пламен Абровски. Ако се стигне до мандатоносител- „Демократична България“, като евентуална номинация би могло да се издигне кандидатура, близка до един от коалиционните им партньори -зелените.
А къде са фермерите?! Ако имаха своя браншова организация, те можеха да имат много по-голяма тежест за определянето на новия министър на земеделието и дори защо не да го излъчат от своите среди. В тях има доста лица като Георги Василев, Тодор Джиков или Ангел Вукодинов, които са на ти с проблемите и предизвикателствата. Такава браншова камара както знаем обаче няма, ето защо в подобна патова ситуация, кандидат излъчен от средите на фермерските организации изглежда най-малко вероятен.
Тъкмо подобна ситуация като настоящата обаче показва, че когато се изискват повече бързи действия, отколкото протакане на време в договорки и пазарлъци е много важно един от най-големите браншове да е е обединен под формата на браншови съюз или камара, за да не позволи на политиците всеки да дърпа чергата към себе си, а да наложи кандидат за министерското кресло, който не само да знае какво но и как да се направи за да не пострадат в това патово междуцарствие интересите на онези които обработват земята и създават благата. Защото политиците идват и си отиват, но земята остава. А тя иска мотика , а не пазарлъци или молитва.