Вечната дилема: Директните плащания- на площ или за труд?!
Като свързани с плащанията на площ, бъдещите еко схеми ще засилят връзката с отрицателните въздействия на ОСП
сред най-чувствителните теми за фермерите особено в по-новите страни членки като нашата. Да припомним че делът им в годишните плащания никак не е малък. Само за миналата година плащанията на площ у нас по данни на фонд „Земеделие“ са достигнали до 683 млн. лева, при над 3,1 млрд. лева европейско и национално подпомагане изсипало се в земеделския сектор.
Темата за това, дали точно тази схема на плащания на площ е най-справедлива стои непрекъснато на дневен ред в обсъжданията между отделните заинтересовани страни в опит да се намери по-справедлив механизъм на тяхното разпределение, който от една страна да не засегне прекалено много интересите на отделните фермери, но от друга да осигури известен баланс между отделните сектори. Не е тайна, че особено у нас в последните 14 години откакто се прилага тази схема сред най-облагодетелстваните са зърнопроизводителите, а не бяха редки и случаите на нейното изкривяване с появата на така наречените чертожници, които очертават площи, декларират ги без да произвеждат, но получават плащания по СЕПП.
Въпросът за това дали това подпомагане да отива към фермерите под формата на плащания на площ или за реално положен труд беше обсъждан от експерти по време на нарочно организирана конференция от arc2020.eu през лятото на тази година. В резултат на нея беше публикуван специален доклад. Макар да заемат централно място в структурата на ОСП, плащанията на площ имат голямо отрицателно въздействие ине позволяват да се осъществи прогресивна промяна в модела на субсидиране в подкрепа на селскостопанската общност (включително фермери и работници във фермите) и за насърчаване на масовото приемане на устойчиви земеделски практики, Ето защо ARC2020 иска да възобнови дебата за това дали ОСП трябва да подкрепя труда, а не земята.
В специална публикация за ar2020.eu Матео Мета представя настоящото състояние на подпомагането на европейското земеделие, и дава по-реалистично предложение за създаване на специална гъвкава схема за малките фермери.
Доходът за предприемаческа дейност от селското стопанство е важен контекстен показател, използван от Европейската комисия, за да обясни необходимостта от подпомагане на селскостопанския доход, както и намаляването на броя на фермите.В него се включва информация за това колко печелят земеделските производители основана на всички производствени фактори- земя, неплатен труд, вложени средства и др. Трудът е само една от променливите, които могат да повлияят на дохода на дадена ферма. Пазарната и публичната политика (в сферата на екологията и околната среда) оказват силно влияние върху доходите на стопанствата.
Важен показател за конкурентноспособността на земеделието в ЕС е сравнението между дохода на земеделските производители и с тези на заетите в други сфери на икономиката. Според данните на Главна дирекция „Земеделие“ в ЕК през 2009 година, когато доходите на фермерите са били най-ниски, те са се равнявали на 27% от средната работна заплата в общността. Делът на доходите им две години по-късно е достигнал до 42,5% от средната заплата за ЕС. Данните са показателни за това, че доходите на фермерите остават под средните за ЕС
Индикаторът за селскостопански предприемачески доход обаче не отчита доходите, които земеделските производители получават от други източници, като заетостта извън селското стопанство от неземеделски дейности, възнагражденията, социалните помощи, доходите от собственост и не е ясно дали отчита доходите от дейности по диверсификация на стопанствата (резултати от селскостопанските услуги?).Като такъв, само показателят за земеделски предприемачески доход е донякъде ограничен в оправдаването на субсидиите за земеделските производители. Това не означава, че фермерите не трябва да бъдат подкрепяни; секторът трябва да преодолее много предизвикателства – загуба на биологично разнообразие, изменение на климата, нарушаване на труда, концентрация на земя, неравенство в директните плащания въз основа на права, обезлюдяване на селските райони и т.н.
Съществуващи интервенции по ОСП, подкрепящи „доходите на фермерите“
Ако се разгледат съществуващия модел на подпомагане според Мета, интервенциите, подкрепящи доходите на фермите, не са задължителни за труд – те могат да отидат в земя, капитал, пропуснати доходи, направени разходи или предприемачество. Инструментите по първи стълб (най -тежката част от ОСП) отиват към дохода на стопанството въз основа на изпълнението на дадени условия. По -голямата част от плащанията в първи и втори стълб са плащания на хектар (на ха). Обвързаната подкрепа е още по -проблемен инструмент, ако е проектирана по опростен начин – е свързана с нивото на производство. В бъдещата ОСП еко схемите, дори ако се основават на „пропуснати доходи“ и „направени разходи“, все пак ще бъдат свързани с „хектара“, като по този начин ще засилят наследството между ОСП и нейните отрицателни странични ефекти (напр. концентрацията на земя и неравенството в доходите на фермерите.
В рамките на втория стълб на подпомагане според него възниква въпросът, дали плащанията на площ отиват за труда, положен от земеделските производители или за земя и капитал (например машини и финанси). Възможно изключение са например плащанията на труд тоест за произведена продукция, а не за площ, но авторът признава, че тази идея досега е била пренебрегвана дори в научни изследвания. Дава пример с инициатива по EIP Agri отчитаща трудовите аспекти, за проект на група на производители от германския град Хесен, създала работни места за хора с увреждания в рамките на регионална верига за производството и реализацията на биозеленчуци.
„Мантрата че плащанията на площ като едно от основите инструменти за постигане целите на ОСП по прост и ефективен начин всъщност е даване на публични средства облечено в неолиберална политическа рамка“ пише Мета. Възнаграждението на труда-което е същественото признание на активните земеделски стопани-обаче не бива съобразено или се омаловажава както в дебата за околната среда и климата, така и в неотдавнашните борби за по-справедливо разпределение на директните плащания.
По-атрактивни схеми за дребните фермери
Директните плащания, базирани на площ от ОСП, никога не са били от полза за малките, трудоемки земеделски системи като биологичното градинарство. Производителите на био плодове и зеленчуци обикновено са с малък мащаб (дори под 0,5 хектара), самостоятелно заети на пълен работен ден и разчитат на собствената си работа, както и на наемен или неплатен труд -членове на семейството или доброволци.
Тяхната продукция е до голяма степен включена в сезонни, високо хранителни, къси и/или директни вериги за доставка на храни (например кутии за храна, поддържано от общността земеделие, ресторанти, магазини във фермата). За да се изплатят по-високите им разходи за околна среда и труд, продажната цена може да бъде сравнително по-висока в сравнение с евтина, пакетирана в найлонови пликчета храна, или силно субсидирани хранителни алтернативи (например животински протеин). Има случаи, при които продажната цена е дори по -ниска от търговската. По -важното е, че тези производители на градински плодове и зленчуци често участват в дейности на общността, осигурявайки пространство за социални събирания, солидарност, сближаване и колективно обучение.
„Фермата ми е толкова малка [<3,7 декара = 1,5 ха], че дори няма смисъл да кандидатствам за подпомагане по ОСП. Само бихме се ядосвали, защото всичко отива за онези, които имат повече земя, повече крави, повече овце. Веднъж се опитах да кандидатствам за плащания за биологично земеделие, но все още чакам отговор. Може би първо трябваше да кандидатствам за директни плащания , за да отговарям на условията за подпомагане за биологично земеделие. Но можете ли да си представите, че градинското смесено производство дори не е посочено в падащото меню в повечето ИТ приложения? Често се чувствам заклеймен като „хоби фермер“ или като такъв, който прави нещо за собствено удоволствие. Всъщност аз доставям стотици кутии със здравословна храна всеки месец и създавам повече възможности за работа, отколкото дадена ферма с роботи за доене“, казва един ирландски фермер.
Разбира се, пазарът е една от областите, които се нуждаят от подобрения. Но ЕС и държавите -членки имат правомощието да разработват по -ефективни и значими схеми за малки земеделски стопани които надхвърлят логиката на плащанията „на хектар“. Преминаването от „по-високите плащания за по-големите собственици на земя“ трябва да се съобрази с повече опции за възнаграждение на труда, ако искаме да задържим младите хора в селските райони и да им предложим справедлив доход. В момента ЕС определя много нисък праг за възнаграждение на малките земеделски производители, пише в заключение Мета.
