Експеримент показал, че използването на биовъглен може да намали с 1/3 използваната за напояване в лозята вода
Климатичните промени са все по-голямо предизвикателство пред винопроизводителите във водещи страни като Франция. В публикация на специализираното издание worldcrunch.co се разказва за експериментален лозов масив находящ се в близост до френския град Перпинян, където Антоан Леспе,, който отговаря за научно-изследователската работа във винарната maine Lafage, се опитва да отговори на климатичните предизвикателства като е разпръснал близо 4 тона биовъглен.
Агрономът разказва, че заради основната функция на биовъглена да задържа вода в почвата, по-голяма част от него е заровена на малко над 30 сантиметра (12 инча) с което повишава издръжливостта налозовите насаждения на воден стрес.
Това е особено важна мярка за югоизточните региони на Франция, където в последните две години климатът е станал предпустинен с температури 35 градуса.
„Тъй като въгленът е много порест може да абсорбира повече от два пъти от теглото си във вода. . Ние систематично го смесваме с органична материя, от която той абсорбира влагата, за да я освободи след това според нуждите на растението“, разяснява агрономът.
Резултатите се виждат с просто око. В експерименталния участък агрономът показва ред лози, които са се възползвали от тази смес и без напояване, и го сравнява с друг ред, който е претърпял обратния процес. Редът с биовъглен и без вода очевидно се справя също толкова добре, колкото този, който е бил напоен.
Според собственика на винарната Марк Лафаш използването на биовъглен може да доведе до намаляване на използването на вода с до 1/.3
Този експеримент идва за да покаже, че въпреки понесените от измененията в климата щети, френските лозари не се отказват от мерки за справяне с тях. Оказва се, че сушата е само един от аспектите на тези промени. Другите негативни последици според локацията на лозята им са измръзвания, екстремни валежи, градушки и гъбични болести..
Честотата на екстремните климатични промени налага промяна в модела на винената индустрия
Това което прави сложно намирането на решения за справянето с подобни екстремни събития е тяхната интензивност и честота, докато по-рано са били епизодични, смята Жан Мари Фабр, президент на търговската асоциация на лозаровинарите.
Климатичната криза е трудна за управление поради несигурния икономически контекст в който се случва. Производителите вече изпитаха негативния ефект в промяната на потребителските вкусове, подтиквана от здравословни причини, последвана от Ковид кризата, данъчните бариери пред вноса на френски вина в САЩ и войната в Украйна. Всички тези събития доведоха до увеличаване на разходите на винопроизводителите с 33% между февруари 2022 и 2023 година.
Сред другите проблеми е неадекватността в предлагането, тъй като Франция произвежда прекалено много червено вино при условие, че се наблюдава по-голямо търсене на бели и розе вина. Глобалните промени също подкопават усилията им да удовлетворят интереса на потребителите към по-леки вина, тъй като високите температури например през тази година доведоха до по-бързо узряване на гроздето а оттам и увеличаване на захарността за сметка на киселинността. Ето защо секторът се принуди да приеме програма за доброволно изкореняване на лозови масиви за да се възстанови баланса.
Това предизвиква дебат, като някои го сравняват с нещо като „девиндустриализация“. „На някои места няма друго решение освен изкореняване“, признава Жан-Клод Мас, който е построил огромно имение от близо 1000 хектара в целия регион Лангедок-Русийон. Според него обаче то трябва да остане насочено. „Не трябва да ампутираме навсякъде, а да третираме всеки случай индивидуално“, смята той.
По думите му настоящата криза е свързана с политиката на прекомерно увеличаване на лозовите масиви в последните 30 40 години с цел да се произвеждат повече и по-евтино. Повишаването устойчивостта на растенията според него обаче е станало за сметка на загубата на биоразнообразие.
Синтетичните торове са довели до дефицит на хумусния слой в почвата
„За три десетилетия френските лозя са загубили 40% от органичната си материя“, предупреждава енологът Матю Дюберне. Той не се съмнява каква е вината: главните виновници са синтетичните торове. „Те причиняват бактериологична хиперактивност, която завършва с изгаряне на хумуса“, обяснява той. И все пак хумусът или органичните компоненти на почвата са това, което позволява на почвите да задържат по-добре влагата.
Бедствията могат да се случат няколко пъти през сезона.
Затова днес трябва да се върнем към по-естествените технологии. Ако повечето фермери все още не са приели биовъглен, много от тях са се върнали към оборския тор – дори ако това означава да оставят овцете да пасат между редовете. Друг начин за регенериране на почвата са покривните култури — растения, които се засаждат, за да покрият почвата, а не с цел да бъдат прибрани. „През зимата тревата улеснява проникването на дъжд и по този начин позволява създаването на добър воден резерв, който е полезен за стратегическия период на разпадане на пъпките“, обяснява Ален Делоар, бивш учител в SupAgro Montpellier, сега консултант. За да не се конкурират тези покривни култури с лозите, те се унищожават през пролетта, което също осигурява органична материя в почвата.
Въпреки че увеличава устойчивостта на лозата, обработката на почвата сама по себе си не е достатъчна, за да се справи с всички нови климатични опасности. Преди 30 години гроздовете понякога трудно узряваха, днес изгарят на слънце. Затова лозарите трябва да се научат как да ги защитават, като същевременно забавят узряването на зърната, така че гроздето да остане есенен плод. Това означава жонглиране с техниките и периодите на резитба на лозата, които влияят върху листната повърхност. Но също и върху ориентацията на редовете.
„Всички наши нови насаждения сега са направени в посока изток-запад, за да се предотврати залязващото слънце, което е най-опасното, да удари гроздовете“, казва Антоан Леспе. Други не се колебаят да преместят част от лозето. „През последните дванадесет години засадих отново 40 хектара върху равнинна земя, която предлага добър баланс между плодородие, свежест и достъп до вода“, обяснява Жан-Клод Мас.
Целта не е да се заменят мерло или каберне, а да се идентифицират сортовете, които са най-подходящи за изменението на климата.
За Dubernet сътрудничеството между ръководителя на култивацията и майстора на избата, работещ на едно и също лозе, трябва да се подобри. „Твърде често те все още работят в силози“, казва той. „Но прецизното лозарство, към което се движим, предполага по-тясно сътрудничество в рамките на нова дисциплина, агроенология, която свързва храненето на растението с качествените цели, поставени за виното.“
Имайки това предвид, обновяването на сортовете грозде е едно от най-стратегическите решения, тъй като включва ангажимент за няколко десетилетия за винопроизводителите. След прекомерната клонова селекция мнозина сега се връщат към масовата селекция, което означава идентифициране на най-устойчивите лозови насаждения сред старите лози, за да ги засадят отново. Начин за повторно въвеждане на разнообразие в културите.
Някои отиват дори по-далеч
На входа на своето имение Château La Tour Carnet в Haut-Médoc Бернар Магрез е създал експериментално лозе от 2013 г., където тества поведението на 86 различни сорта грозде, някои от които насочени към ссилно алънцегреене. „Целта не е да заменим мерло, каберне совиньон или пети вердо, а да идентифицираме сортовете, които са най-подходящи за изменението на климата, които бихме могли да включим в нашите смеси, без да навредим на тяхната типичност“, обяснява 88-годишният предприемач, който в в допълнение към четирите си гранд крю от Бордо, притежава лозя в Италия, Португалия, Испания и Аржентина.
Решенията срещу плесен или други видове опасност, като замръзване или градушка, често са механични. „Благодарение на дронове, оборудвани с камери, способни да откриват 170 нюанса на жълтото, можем да предвидим атаки от плесен и да лекуваме по съответния начин“, обяснява Бернард Магрез. Срещу измръзване би било добре дошло въвеждането на нови сортове грозде, които пъпкуват по-късно. Но засега лозарите се обръщат към различни техники, като свещи, нагревателни кабели, пръскане на мъгла, за да затворят пъпките в пашкул от лед, или вятърни турбини, за да раздвижат въздуха. За да се борят с градушката, те използват оръдия или балони, които разпръскват разтвори на сребърен йодид в рисковите облаци, за да предотвратят образуването на ледени късове и падането на градушка.
Всички тези решения са скъпи, а според изчисленията на Жан Мари Фабр внедряването им изисква инвестиции от 4 до 5 хил. евро на хектар. Ето защо секторът поиска държавна подкрепа, за да не се налага на винопроизводителите да влизат в ролята на пожарникари при наличие на екстремни климатични събития.