събота, април 17, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Властта остава бизнеса сам да вади кестените от огъня

Намаляването на ДДС на храните ще стимулира потреблението, но дали няма да е закъсняла мярка за бизнеса

492Четения

Не е новина, че ДДС на храните и развлеченията в туризма може да падне до 9%, също както не е новина, постигнатото лично от премиера разбирателство с туристическия и ресторантьорски бранш. За по-ниско ДДС на храните (пък и не само) се настоява от редица браншови организации поне от две години. До момента обаче властта отказваше да се вслуша във воплите за намаляване на ДДС.

Сега го прави, в условията на криза, но с уговорката „правим го на ваша отговорност“, тоест прехвърляйки отговорността за подобна мярка от тези, които вземат решенията, на тези на които се налагат те. Ясно е, че кризата с коронавируса освен до загуба на работни места, а оттам и до намаляване на доходите на хората, ще доведе и до спад в потреблението. Ясно е също, че евентуалното намаляване на ДДС ще стимулира потреблението и ще раздвижи пазара. Не е ясно обаче, защо властта изчака обществото да изпадне в социална и икономическа криза, за да даде сигнал, че ще направи промени в изпадналата в ледена епоха данъчна политика. Защо се чакаше бизнесът да изпадне в „кома“ вследствие на форсмажорните обстоятелства, породени от световната пандемия, и чак тогава да се клекне за намаляване на ДДС? Защо това не се случи в момента, а се отлага за 2021 година, и няма ли тогава да е късно да се правят каквито и да са промени в ДДС? Това са въпроси, на които на властта едва ли ще и е удобно да отговори, а освен това винаги може да намери оправдания със сегашната ситуация. Нищо че румънският пример доказа, че ефектите от намаляването на ДДС върху храните са повече от положителни- стимулиране на потреблението, и , подпомагане на бедните и създаването на нови работни места. Тъкмо неща от които икономиката ни най-много има нужда. Румънците показаха каква е правилната посока. Ние пак се сетихме, но тук максимата „по-добре късно, отколкото никога“ едва ли е приложима, поне докато отговорността за ваденето на горещите кестени не се поеме от тези, които вземат решенията…