В края на миналата седмица фермерът Красимир Кумчев за пореден път предложи адекватни мерки, които да позволят рестарт за българските плодове и зеленчуци, мерки, които секторът предлага поне от две години, и които целят обвързване чисто и просто на подпомагането с реалното производство, а не раздаването на субсидии на калпак и на очертани площи, върху които така и после се оказва, че нищо не е садено. Порочна практика на подпомагане, която знаем от години до какви изкривявания води. Практика, която пречи, а не помага на реалните производители да реализират продукцията си. А времената след като отмине коронавирусът ще са трудни за тях, и поради свития пазар, и поради намалялото потребление. Ако не друго, поне властта в лицето на агроведомството обеща да се вслуша в разума на един реален производител, но с уговорката ако Брюксел и позволи. Навред обаче беше разтръбена инициативата на страната ни пред ЕК за „извънредна мярка с европейски средства във връзка с коронавируса“, която така формулирана не носи никаква конкретика, изглежда прекалено обща, и не става ясно, кой и за какво ще бъде подпомаган.
Дано министър Десислава Танева не протака, оправдавайки се с „комуникираме с Брюксел“ и произтичащите от тази комуникация сложни процедури. Не влязат ли предложените от Кумчев мерки в сила до края на месеца, след това през юни вече ще е късно. Това, че нещата пак стигнаха до Слънцето за да получат въобще някакъв тласък за пореден път показва, че страната ни не следва никаква аграрна политика в подкрепа на производителите с логични мерки. Доказателство за това беше и безумното постановление с веригите, което до нищо не доведе.
Мисля си, дали сред тези мерки, които трябваше да се предложат,не може и да е такава за стимулиране на сезонната заетост, защото тя си остава перманентен проблем за производителите особено на плодове и зеленчуци. Като чета какви мерки предлагат в Германия, Англия, дори и Русия, а тук социалната министърка само с „направихме всичко възможно“ се оправдава, а всъщност нищо не са направили. може да се мисли за субсидирана заетост, да се привлече работна ръка от трети страни, да се субсидират проекти за създаване на условия от самите фермери за приемане на сезонна ръка. В Австрия съм виждал фермери които чрез субсидии от Европа са изградили като хотелска част към стопанствата си с 10-15 легла например, където да настаняват сезонни работници. В Англия сега покрай кризата пък беше повдигнат въпроса, дали тези които искат да се включват като сезонни работници могат да идват със собствени каравани. Има много рационални неща, ама тази пуста власт все трябва да се ръчка с устена, защото тя се сеща да мисли рационално единствено и само преди избори, а после действа под девиза „след нас потоп“. Земеделието обаче е прекалено чувствителен сектор, в който всичко зависи от много неща, а пък ние като потребители зависим от него, защото ако искаме качествена храна на масата, то тя първо трябва да се произведе. Производството и обаче зависи не само от климатичните условия, но и от жизнеспособността на фермерите за капиталовложения, а пък тя на свой ред зависи от продажбите. Ето защо един потоп породен не от климатични фактори, а от властови безумия и административна тъпота, би се отразил негативно и на без това изострените ни от кризата сетива, а производителите на плодове и зеленчуци пак ще се изоставят на течението, да плуват дотам, докъдето им стигне въздухът…
