„Създаването на изкуствени условия за облагодетелстване на едни фирми за сметка на други и то с европейски средства компрометира изпълнението на еко схемата за редукция на азотното торене “, алармира пред медиите преди вчерашното заседание на земеделската комисия в парламента Ангел Кинанов, представител на австрийска компания производител на органични торове.
Идеята на еко мярката е според него да накара фермерите да намалят азотното торене, но текстовете в наредбата са така написани, че земеделските производители започват да изчисляват ако намалят азотното торене с 10%, с какъв органичен продукт биха могли да го заменят, хем да отговарят на условията по еко схемата, хем да запазят същите добиви. „Органичните течни торове имат свойството да спомогнат на растенията да усвоят повече от почвата за да компенсират намаляването. Сега приближени до предишната власт консултантски компании срещу три, пет или седем лева на декар дават гаранции на производителите, че ще вземат субсидии, като им направят плановете за управление на хранителните вещества добави Кинанов.
Той посочи, че наредбата регламентираща с какви органични торове може да се замени азотното торене в нарушение на закона е била пусната за обществено обсъждане само за 14 дни между 23 май и 6 юни, като е била обнародвана още преди изтичането и на този двуседмичен срок на 2 юни, което я прави незаконосъобразна. Публикуваната в нея извадка от торове също става автоматично незаконосъобразна, и всеки по думите му който реши да я обжалва в административния съд, ще може да я бутне.
Освен това във момента съществува разминаване между европейското законодателство и българското. Според еврорегламент 19 от 2019 година органичен тор е такъв, който съдържа само органични вещества без тпродукти претърпели фосилизация или от геоложки образования. По регламент органоминерален тор е тор, съдържащ микроелементи. Според наредба 21 за регистрация на ПРЗ обаче като органоминерални торове се определят органични торове с добавени макро или микроелементи.с по 20% фосфор, 17% азот или 30% калий, защото в предходните години подобни продукти са били регистрирани като неорганични.“
„Ако се вземе формулировката по европейския регламент, от изготвената от БАБХ извадка с продукти ще останат само 20 и много хора закупили си продукти , ще получат отказ за субсидиране по еко схемата за намаляване на азотното торене“, уточни Кинанов, като даде пример с продукти на конкуренти, които през 2021 и 2022 година са били регистрирани като неорганизчни, а през 2023 година са станали органични. Изходът от казуса според него е или да се промени наредбата като се включат в нея всички органичноминерални торове, или да се определи максимален праг на съдържание на неорганични вещества като се определи, че допустими са органични торове със съдържание например от 5 до 10% на неорганични вещества, с което да се даде по-голяма възможност на земеделските производители за избор.
„Някоя компания ако пусне жалба до ЕК и европрокуратурата по тази еко схема, означава, че тези пари ще бъдат автоматично спрени. Става дума за въпросните 10 лева на декар, които се чакат от фермерите. Разликата е, че всичко това се прави от служебна власт, която дава едни пари, и след това редовно правителство трябва да се обяснява защо са спрени тези пари“, поясни още той. По думите му европейски производители и вносители на органични торове вече са подготвили писма , които да бъдат изпратени в ЕК и европейската прокуратура , в случай че не се променят нещата.
Пред депутатите Кинанов заяви още: „ Проблемът е, че включените в извадката продукти на 90% са по същество органоминерални а някои неорганични Не може в тази извадка която ще служи за разпределение на европейски пари да се вкарват продукти с по 20% фосфор, 17% азот или 30% калий.“
По време на изслушването на засегнатите страни пред депутатите от комисията по земеделие проф. Оля Караджова, зам. изпълнителен директор на БАБХ заяви, че публикуваните в наредбата списъци с органични торове са съгласно чл. 46, ал. 6 от нея, и ще се търси вариант за промяна в ситуацията. Тя опроверга изнесената от вносителите информация, че регистъра на препаратите за растителна защита е свален от сайта на агенцията. Според тях оттам получавали информация , че поради хакерска атака сайтът им бил недостъпен. „Ние получихме на 26 май 2023 година заповед от МЗХ да извадим извадка с разрешените за пускане на пазара органични подобрители, органични торове, микробиални торове, и растителни биостимуланти“, заяви проф. Караджова като уточни, че органоминерални торове не са включени в извадката заради това, че не са фигурирали в изпратената от МЗХ заповед.
Според нея в електронния регистър на БАБХ са включени само препарати, които са регистрирани по националното законодателство, но не и тези, които са по европейски регламент 1009 от 2019 година, които могат да бъдат регистрирани в която и да са страна на ЕС и да се движат свободно. Разминаването в българското и европейско законодателство експертката обясни с това, че продуктите са били регистрирани по различен начин.
