Експерти обаче предупреждават, че е важно да се прави ясна разлика между текущи разходи и разходи за подобрения.
В опит да удължат живота на машините и да спестят средства, много земеделски производители в Германия сами извършват обслужването и ремонтите на техниката си, доколкото това е възможно, пише agrarheute.com..
Според данъчни експерти, за да остане едно стопанство икономически стабилно, разходите за придобиване на техника и разходите за подобрения трябва да бъдат внимателно планирани във времето.
При подобни инвестиции ефектът от намаляването на данъчната тежест зависи от срока на използване на актива. При сгради или определени видове машини могат да минат години, докато се усети реалното данъчно облекчение. А когато срокът на използване изтече, активите вече могат да бъдат напълно амортизирани и да не носят данъчна тежест, за разлика от момента на въвеждането им в експлоатация.
Колкото повече от ремонтите и поддръжката могат да бъдат отчетени като текущи разходи, толкова по-бързо фермерът усеща данъчно облекчение — още в същата година, вместо да чака амортизацията да се разпредели във времето.
Експертите обаче предупреждават, че в някои случаи разходи за поддръжка могат да бъдат класифицирани като разходи за подобрения, което променя данъчното им третиране.
Разлика между разходи за придобиване и производствени (подобрителни) разходи
Разходите за придобиване включват всички разходи, свързани с покупката и въвеждането в експлоатация на даден дълготраен актив — например машина или съоръжение. Земеделският производител получава актива като готов продукт, а към разходите се добавят и допълнителни разходи като транспорт или монтаж. Тези разходи могат да се приспадат като стопански разходи единствено чрез разпределянето им върху годините на срока на използване (амортизация).
Производствените разходи (Herstellungskosten) обхващат всички разходи, които водят до подобрение или разширяване на съществуващ актив — например увеличаване на капацитета или удължаване на срока на използване.
Текущите ремонти на техника или съоръжения, които не водят до подобрение, не се признават като производствени разходи.
Към текущите разходи спадат ремонт, поддръжка и обслужване на техниката — независимо дали причините са икономически, правни или технически. Тези разходи се признават веднага и намаляват данъчната основа в същата година.
За производствени разходи се приемат само онези, които водят до разширяване или подобряване на съществуващия актив.
Ситуацията за фермерите се усложнява от факта, че разграничаването между текущи разходи и разходи за подобрения често е трудно. Например разходи за новоизградени части, обновяване или преструктуриране, както и неуспешни ремонти, които водят до значително удължаване на живота на актива, могат да бъдат класифицирани като производствени разходи.
