В предходен коментар вече написахме, че новите управляващи ще трябва да се справят с мините заложни от предходните, за да се върне не само нормалността, но и доверието на обществото към изпълнителната власт. Това важи в особено голяма степен за земеделската политика, още повече след разкритията направени от агробизнесмена Илчовски в народното събрание и повишената чувствителност на обществото към всякакви корупционни игри и политически зависимости.
Именно реалистична земеделска политика, провеждана напълно прозрачно от първия до последния ден на служебното правителство обеща и заелият за втори път поста на служебен аграрен министър Христо Бозуков. Целта както сам обяви е да се върне доверието на хората към институцията наречена земеделско министерство, и да не се създават условия за сътресения в бранша особено в тази постпандемична година, като всички предвидени плащания вървят по план. И ако за второто, можем да приемем, че два ли ще се допусне срив , то връщането на доверието на обществото към институцията за сега изглежда по-трудното начинание.
Ще се опитаме да се мотивираме защо това е трудна задача, макар, че за всички запознати с проблемите на сектора това да е видно от самолет. Първо заради натрупаните в последната декада негативи от прилагането на селската програма, свързани с азбучни скандали като фалшиви фермери, виртуални животни, къщи за тъщи, стадиони за милиони и прочие. Списъкът едва ли е изчерпателен, но липсата на реакция в тези, които са облечени от закона да реагират и продължаващото неглижиране на тези недъзи на селската програма едва ли ще допринесат за повишаване авторитета на институцията. Нещо повече Бозуков призна, че от първия ден е засипан с проблемни казуси, които едва ли ще успее да реши за краткия живот на служебното правителство. При представяне на екипа си, той очерта само два проблемни казуса- с незаконните сечи в горите, на които се слага мораториум и със смущаващи обществени поръчки в напояването, които най-вероятно ще бъдат дадени на прокуратурата, и които хвърлят сянка върху намеренията да се налеят в рехабилитация на напоителните съоражения близо 871 милиона лева.
И тук идваме до вторият мотив, защо ще е трудно възвръщането на доверието- планът за възстановяване, който страната ни трябва да представи в Брюксел. Първо оказа се както сам Бозуков заяви, че той не е бил въобще обсъждан с бранша, което говори и за липсата на прозрачност, и за липсата на административен капацитет, а просто е бил спуснат отгоре, като средствата са били разпределени като парчета от постната пица, от която най големият пай е за напояване, и са предвидени трохички за дигитализация. Оптимизацията на стратегията за развитие на земеделието пък нищо няма да получи, но е включена като опция за цвят и тежест пред Брюксел. Нали пак от самолет е видно, какъв дисбаланс има в разпределението на средствата за възстановяване на икономиката от кризата, предвидени за земеделие ? Нещо което не преставаме да повтаряме постоянно.
Трето- работата по стратегическия план. От изтеклата информация разбираме, че тя освен че се е водила непрозрачно, без дълбочина в обсъжданията, с размяна на протоколни мнения от типа „а ти какво мислиш“, но и със спусната архитектура на новите интервенции, повтаряща ако не на 100, то на 90% старите мерки, която архитектура браншът не само не е оставен да осмисли, но са му дадени експресни срокове за козметични промени. Нали доверие не се връща и не се печели по този начин?! Доверие не само от същия този бранш, разделян на чувствителен и нечувствителен, и изпатил си от недъзите на селскостопанската политика, но и в обществото което както казахме е с повишена чувствителност към всякакви схеми и зависимости, дали възможност на някои да натрупат пачки в своите чекмеджета.
А не само земеделска но каквато и да е друга политика без доверие няма как да бъде прокарвана. И като спомнахме за самолети, едно от положителните неща, случили се през този месец бе набавянето на първите самолети за борба с градушките. Няма как да не акцентираме на тях, защото в условията на икономическа криза, и натрупан бюджетен дефицит именно и в тях ще е надеждата на хората по полето, за да ги предпазят от неблагоприятните атмосферни явления и да намалят вероятностите от щети върху посеви и насаждения. А такива предвид и на нестабилните климатични условия както през април така и през май съвсем не липсват. Слава Богу улисани покрай изборния маратон политиците не се опитаха да използват и темата борба с градушките за трупане на дивиденти, макар от тях да се очаква всичко, защото това не само би горчило живота на земеделските производители, но би рефлектирало и върху без това лошия имидж на изпълнителната власт. А тя се нуждае не от това, а от реално осмисляне и решаване на проблемите на обикновените хора, каквито са и фермерите, каквито сме и всички ние.
