Промяната на договорните отношения – между компромиса и логиката
Едногодишните договори за наем и аренда на земеделски земи от години стоят като трън в очите на земеделските производители. Най-недоволни са онези, които имат намерение да инвестират в земите, които обработват. Междувременно земеделското министерство подготвя нов модел за поземлените отношения, но засега детайли не са оповестени.
От публичните изявления става ясно единствено, че новият модел трябва да бъде справедлив както за собствениците, така и за ползвателите на земеделски земи.
Някои от ползвателите, опирайки се на дългогодишния си опит, предлагат дори въвеждането на своеобразен поземлен данък за собствениците, които настояват да продължат с практиката на едногодишните договори. Дали подобна идея изобщо е на масата на архитектите на новия модел, засега не е ясно. Възможно е да се търси компромисно решение — например механизъм, при който при определени условия едногодишните договори автоматично да преминават в безсрочни.
Засега можем само да градим хипотези как и дали ще бъде решен проблемът с краткосрочните договори. Истинската картина ще стане ясна едва когато бъде представен новият модел.
Не бива да се пренебрегва и интересът на собствениците. Според производителите над 90% от договорите, подавани в общинските земеделски служби, са едногодишни. Но има и обратни случаи — многогодишни договори, сключени преди десетилетия за 20, 30 и повече години, които буквално „връзват ръцете“ на собствениците, особено когато земята се управлява недобросъвестно, оставена без инвестиции и превърната в пустеещ имот.
Ако се върнем назад, едногодишните договори бяха въведени през 2018 г. с идеята да се защитят имуществените права на собствениците и да се ограничат практиките с дългосрочни споразумения, водещи до неплащане на наеми и ренти.
Дали краткосрочните договори ще останат част от практиката и под каква форма — предстои да разберем до края на годината.
В момента обаче изглежда, че лобито на производителите, настояващи за премахването или ограничаването им, има известна преднина пред това на собствениците. Сред аргументите на ползвателите са и екстремните климатични промени, които налагат спешни инвестиции в напоителни системи. Без тях голяма част от производителите — било на зърно и маслодайни култури, било на плодове и зеленчуци — трудно ще останат конкурентни.
Именно затова архитектите на новия модел трябва да претеглят много внимателно положителните и отрицателните ефекти от евентуална драстична промяна. В противен случай вместо баланс в поземлените отношения може да се стигне до истински „земетръс“. Трусовете ще се усетят бързо — и от собствениците, и от ползвателите. А ако продължим с метафората, подобни разломи могат да доведат до сериозни катаклизми за цялото земеделие, чийто фундамент са именно поземлените отношения.
Последвайте ни в Google News
