За да се справят с очерталата се криза с горива и торове, фермерите в Европа започват да се отказват от засяването на маслодайни култури, замествайки ги с отглеждането на грах, намаляват поголовието си и се ориентират към използването на все повече приложения за управление на селскостопанската техника, информира UkrAgroConsult, позовавайки се на Bloomberg. „Фермерите се опитват да използват по-малко хранителни вещества, които са жизнено важни за отглеждането на култури като пшеница и рапица. Подобен ход е показател за постоянната опасност от скъпите торове. Заради намалелите газови доставки вследствие на войната в Украйна, редица европейски производители на торове спряха производство поради недостиг на основната суровина за производство на азотни торове.
Някои от фермерите успяха да се сдобият с торове още преди поскъпването им но сега се сблъскват с проблема за набавянето им на по-високи цени преди старта на новата сеитбена кампания. Рискът за увеличаване на производствената инфлация се засилва и заради оскъпяващата се употреба на селскостопанска техника заради голямата загуба на енергия като трактори и сушилни за зърно. „Това е невъзможно да се планира“, казва Адам Новак, фермер от южните части на Полша.
Bloomberg отбелязва как фермерите се опитват да се справят със ситуацията чрез търсене на алтернативни култури които да отглеждат. През тази година заради засушаването реколтата от пшеница в Европа е с 9% по-малка. Въпреки че още е рано да се правят прогнози за следващата година, повечето европейски фермери започват да преминават към отглеждането на земеделски култури, при които не се изисква използването на чак толкова торове. казва анализаторът на Strategie Grains Винсент Браак. Един от примерите е тъкмо Адам Новак, предпочел да замести третата си култура рапицата с отглеждането на бобови култури като граха. Подобна тенденция се наблюдава още и във Франция и Великобритания.
По-малко за хляб, повече за фуражи
Засяващите се обичайно през лятото пшеница и ечемик се нуждаят най-много от торове през пролетта за да се постигнат удовлетворително високи добиви, които да задоволят нуждите на производителите на хлебни изделия и фуражи и пиво. При високи цени на торовете или слаби добиви обаче, фермерите могат да заложат на производството на повече фуражни култури за изхранване на животните.
„Или третираме с торове само най-добрите култури, а останалите ги оставяме на минимални количества“, казва финландският фермер Макс Шулман. Според него е много трудно да се правят прогнози за реколтата през следващата година. Другата посока на развитие са технологичните решения.
Един от залагащите повече на иновациите отколкото на торовете е и британският фермер Ричард Бремли, който в последните две години постепенно намалява използваните торове. За целта е инвестира близо 23 хил. лири под формата на държавна подкрепа от правителството за закупуване на специален датчик за своя трактор следящ за състоянието на растенията и указващ да се тори само там , където е необходимо. За да има торове за следващата кампания, той е оставил частичен резерв още през май. „Това ми излиза доста скъпо, но ако знам че трябва да отглеждам земеделски култури, трябва да съм убеден, че мога да го направя правилно“, казва фермерът. Другият проблем освен цените на торовете е забавянето на доставките им. Например финландската компания Schulman замрази доставките си през пролетта, но не е ясно, дали кога ще може да доставя ограничени количества торове в Европа.
„Използването на торове от европейските фермери през следващата година ще зависи от това, дали те ще успеят да се запасят с препарати сега, и да купят нови на цени с между 30 и 50%“ по-ниски цени“, казва Фабио Сантини, заместник председател на Главна дирекция „Земеделие към ЕК. Според него те все още имат време за това, и колкото по-дълго се изчаква, толкова по-големи стават рисковете.
