Редовите фермери може би няма да имат нито време, нито нерви и желания да четат протоколите от течащите заседания на тематичната работна група, чието занимание е свързано с написването на стратегията за бъдещето на земеделието. Точно тази стратегия обаче ги касае особено много, защото в нея ще са заложени инструменти, които ще се основават на политики и приоритети. Именно приоритетите бяха в основата на дискусиите по време на последната среща. Обсъжданията по тях навеждат на различни въпроси не само участващите в дискусиите членове на тематичната група, но и редовите читатели на протоколите като нас, които имаме за цел да информираме какво се случва със стратегическия план за следващите седем години от развитието на земеделието ни.
Тези въпросителни са в няколко насоки. Първо се създава впечатление, че администрацията в лицето на министерството бърза да приеме основен стратегически документ, без детайлно да се подложи на обсъждания, без да се вземат в предвид възникващи в хода на дискусиите бележки с аргумента, че няма време. За сведение на вас уважаеми фермери в нарочно писмо от Брюксел ни уведомиха, че срокът за представяне на стратегическите планове пред ЕК е краят на 2021 година. Нашата администрация обаче работи с ударни темпове, всичко да приключи много преди тази дата. Защо ли?
В последните две заседания на тематичната работна група през септември бяха разгледани и приети бележките на представителите на различни браншови и други неправителствени организации относно различните потребности по целите от стратегическия план на базата на които ще се разработят бъдещите интервенции, познати сега като мерки. Тези интервенции ще са предмет на разработване и приемане на следващи заседания.
Друг въпрос, който породиха обсъжданията у мен е, защо както работата по различните цели и специфични потребности, така и по изготвянето на интервенциите не се извършва от отделни по-малки работни групи, включващи в тях конкретно заинтересовани лица и представители на организации? В хода на дискусиите беше предложено да се вземе в предвид опитът в разработката на стратегическите планове на страни като Австрия и Финландия, но администрацията не го счете за нужно. Защо ли?
Приемането на каквито и да са стратегически цели не изисква ли да имаш точно определените образно казано целеви групи, към които да са насочени? В земеделието това са както отделните фермери, така и различните по размери стопанства. Е оказва се, че ние все още не знаем, какво е малко, средно или голямо стопанство, а тъкмо от неговия размер ще зависи очевидно видът и начина на подпомагане и в бъдеще. Дадената от Института по аграрна икономика дефиниция за това кои са малки, средни и големи стопанства разбираме, че не е била подкрепена от бранша. Защо? Трудността според експертите идва от това, че в момента размерът им се определя въз основа на икономическия им размер на база производствен обем. Предлага се икономическият им размер да се определя на база физически единици т.е. брой животни, видове култури или брой хектари. И този принцип се оказва сложен поради смесеността на стопанствата. Именно липсата на подобна дефиниция в сегашния , а и по-предишния период на програмата за селските региони доведе до изкривявания на някои видове подпомагане като обвързаното с производството. В ЕС размерът на стопанствата се определя по единна методика „базирана на икономическия стандарт на единица продукция“, не приета от тематичната група. Защо? Знае ли се освен това колко е броят на стопанствата с полупазарен характер? Да се знае броят им е важно за да се разграничи хобифермерството от професионалното земеделие, защото човек може да си отглежда чушки и домати в градски условия т.нар. градско земеделие, но това да не го прави фермер.
Този въпрос поражда един друг въпрос с много по-колосално значение. Има ли достатъчно база от достоверни данни, върху които да стъпват всички анализи, проекти на на приоритети и прочие цели, така че да се отрази детайлно каква е картината на земеделието у нас? Как се произвежда, колко се произвежда и кой я произвежда аграрната продукция? Какви са ефектите от нейното производство -икономически, социални и екологични? Въпроси, които се нуждаят от отговори подплътени с данни, преди да се говори и пише за каквито и да са интервенции и подпомагания. Защото е едно да се твърди, че има български породи животни и сортове семена, които могат да повишат производителността на стопанствата, но друго е наука и експерти да посочат примери, а такива май за сега както разбираме от текущите дискусии няма.
Къде е въобще мястото на науката и експертизите на специалистите по различните въдства, по управление на води и почви, по хидромелиорация, по райониране на страната, така че да се знае къде и какво е най-подходящо да се отглежда в различните почвено-климатични райони, и респективно, кои култури и породи животни да се подпомагат приоритетно в различните части на страната?
Следващият въпрос, породен от дискусиите е свързан с мястото и ролята на различните браншови организации, и е породен не толкова от тяхната важност или не, а липсата както на закон за браншовите организации, така и на нов съвременен закон за кооперациите. Именно последните се очертава да продължат да се лутат в земеделския мир, и да не успяват да намерят своето място сред изкуствено създадените групи и организации на производителите, а ние да не знаем имат ли тежест сред редовите фермери десетките и стотици ако не браншови организации.
Прави впечатление още, че някои потребности и цели за сега са или преписани дословно от стари и сега съществуващи и неработещи мерки (визирам конкретно 6.4), касаеща селските региони, нещо отбелязано от присъстващите, или преписване на пасажи от Зелената сделка в случая за намаляване употребата на антибиотици. В първия случай заради съществуващите проблеми и скандали с „къщите за тъщи“ се прави опит да се бастиса както казват от бранша всякакви туристически дейности в селата, а в във втория липсва пак според бранша всякаква конкретика по отношение намаляването употребата на антибиотици. Тук веднага възниква въпросът, дали въобще е правена оценка на въздействието на каквито и да е предлагани мерки върху земеделието и развитието на селските региони? Или те се предлагат иначе казано на ангро, просто за да се напълни стратегията с някакво съдържание.
