Ефектът от изграждането на агроволтаични централи ще зависи от готовността за подпомагане на инвестициите
Едновременното производство на земеделски култури и енергия от възобновяеми източници тепърва ще се разпространяват навред и то не само в Европа. С оглед и на текущата ситуация с недостига на алтернативни възможности на фосилните горива, потенциалът на производтсво на зелена енергия в обработваемите площи определено изглежда перспективен. Съвместно изследване на университета Хоенхайм в Щутгарт и „Тюненинситут“ в Брауншвайг показва, че 10% от земеделските стопанства в Германия с потенциал за производство и на енергия от ВЕИ могат да покрият до около 9% от нуждите от електроенергия на страната, съобщава agrarheute.com. Подобен дял съответства на 0,7% от обработваемите площи в Германия или около 8500 хектара. За да е икономически обосновано инсталирането на соларни мощности в едно стопанство, цената на произведената енергия трябва да е минимум 8,3 евроцента на киловатчас. Тъй като панелите в близко бъдеще ще могат да се монтират на високи прътове, наподобяващи кокили, земеделските производители няма да изгубят напълно земята си, която използват и за производство на възобновяема енергия. За производствени цели може да се използва както земята под соларните панели, така и тази в близост до инсталацията, като така земеделските производители ще могат да си докарват допълнителни доходи.
В момента обаче технологията по изграждане на агроволтаични централи е все още в начална фаза, и панелите се монтират по начин сходен на сега съществуващите соларни централи. Ако обаче се запази този начин на монтаж на панелите за производството на подобни количества енергия, ще трябва да се изгорят 65 хил. Ха земеделски земи. Според изследователите от важно значение за изграждането на агросоларни паркове имат както регионалните климатични особености, така и нивото на инвестиции. Според изчисленията най-голямо предимство от изграждането на агроволтаични инсталации биха имали най-вече стопанствата с по-големи обработваеми площи, тъй като при тях инвестициите в подобни инсталации биха били по-малки. Стопанства с подобен потенциал например има в източните части на Германия, докато в южните и западни провинции стопанствата са с по-малки обработваеми площи. Ето защо там се върви към изграждане на по-малки инсталации, които са и по-скъпи като инвестиции. Стопанствата в южните части на страната обаче имат друго предимство, че там инвестициите в изграждането на агросоларни инсталации могат и да се компенсират с наличието на повече слънчеви дни годишно.
Инсталираните панели ограничават достъпа на светлина до растенията, което може да има различни последици за отглежданите земеделски култури. Според Тристан Херман от университета Хоенхайм обаче особено в години като настоящата с периоди на екстремно засушаване, за някои видове растения това може да има и по-благоприятни последици и да доведе до повишаване на добивите.
Средно растенията отглеждани под агросоларни инсталации намаляват добивите си с до 40%, като при големите стопанства подобен спад не би се отразил чак толко на икономическата им жизнеспособност, като те мога да се компенсират с продажбата на произведената енергия.. Експертите изчисляват, че с разпространението си агросоларните паркове в дългосрочен план могат да доставят между 160 и 190 теравата ток, като с произвежданият от тях ток да се покриват около 30% от потребностите на електроенергия в страната. За целта биха били нужни около 300 хил.ха земеделски земи, върху които да са изградени соларни паркове. Според учените ефектът от изграждането на подобни агросоларни паркове ще зависи от готовността на правителството да подпомогне финансово подобни инвестиции. За сега изграждането им изглежда ограничено не само заради големите инвестиции, но и заради липса на технология за съхраняване на произведената енергия.
