Опитите за запазване на ликвидност на производителите са в рязък контраст с масовите разкрития на храни с неясен произход и изтекъл срок
През тази седмица земеделието ни се блъска между различните кризи като кораб без посока сред бурно море. Опитите на земеделския министър да задържи ликвидността на производителите на храни с по-ранно изплащане на субсидиите рязко контрастират на ежедневните разкрития за храни с изтекъл срок и неясен произход, от които едва ли ще научим колко са попаднали обратно в магазините , а оттам и на трапезата ни.
А тук говорим не само за кризи директно оказващи влияние върху самите производители, но и за такива, които оказват пряко влияние на нас като на потребители . Как иначе може да се реагира на новини като тази за затвореното месопреработвателно предприятие, щетите от чиято дейност за околната среда тепърва ще се изчисляват от компетентните органи?
Този случай нанася и репутационни щети на целия сектор на месопреработвателите, който е един от най-стриктно спазващите всякакви правила. Явно обаче не всички ги спазват. Говорим и за преработвател, който до момента беше известен не само с високото качество на продуктите си, но и с високия им ценови клас. А случаят от тази седмица няма как и да не донесе и криза в потребителското доверие, защото все пак това какви храни консумираме после се отразява директно на здравето ни.
Също през тази седмица от млекопреработвателите призоваха потребителите да търсят качествени млечни продукти в малките фирмени магазини, вместо във веригите, които с мащабните си печалби заради високите си надценки смазват не само преработватели, но и производители. И ако е вярно това, че за да попаднат продуктите на даден производител в брошурите на веригите, той трябва да се бръкне с 80 хил. лева или 40 хил. евро, значи наистина отношенията между различните участници по веригата на доставка вече са стигнали точката на кипене. На тази криза едва ли ще и се види скоро края.
Но с политиките си големите вериги бавно доубиват и малкото останали магазинчета. За да се убедите ,е достатъчно да се разходите само в някой столичен квартал или на някой пазар. Те дори прекупвачите на земеделска продукция от борсата останаха малко. Вярно има ги фермерските пазари, но те са като малки островчета на качествените храни, на които и да попадне човек, не винаги може да си ги позволи.
Иначе видимите кризи за сектора си остават свързани основно с войната в Близкия Изток и високите цени на петрола, които директно рефлектират върху работата на полето. Защото нужните за там компоненти са производни тъкмо на петрола или пък трябва да се доставят по една лабилна глобална логистична верига, каквато е в момента.
На фона на всички тези повече или по-малко видими кризи, на земеделието ни е съдено да се бори за оцеляване, защото кръговрата на природатане пита дали цените на горивата са високи, и дали масово се укриват храни с изтекъл срок, земята си иска своето- семенцата от които да пораснат растенията, от тях пък да се произведат храните на масата на всекиго от нас. А ние като потребители имаме нужда от истински и качествени храни, а не от компромиси.
