събота, ноември 28, 2020
0887257707 videnov@abv.bg
Без категорияНОВИНИ

Земеделието между неслучили се антикризисни мерки и позеленяване

Брюксел размаха пръст на Танева за мерките за веригите

Снимка: Pixabay
249Четения

Дали кризата ще отмине толкова бързо, колкото на всички се иска, и дали няма да има нова вълна от пандемията с коронавируса, ще покаже бъдещето. През май бизнесът и земеделието у нас в това число повлияни от Пр акциите на властта, получи обещания за някакви мерки за излизане от кризата. Дали и те ще донесат някакъв реален позитивен ефект върху икономиката, също предстои да видим..

Това,което за сега постигнаха управляващите, е да разделят бизнеса- на голям и малък, на приоритетен и неприоритетен. За да се спаси туристическия сезон, бе взето решението за намаляване на ДДС за ресторанти и хотели сектор на 9%, и то с условности и срокове, последвано от намаляване на налога и за книгите. Храната обаче, не духовната, а реалната пак остана извън борда, с аргумента, че в подобна ситуация не е дошло времето за по-широки данъчни реформи. Поне за сега, защото не се знае, дали няма да има мълниеносен обрат. Само ден преди вземането на историческото решения, министъра на финансите обяви, че не се обмисля никакво намаляване на ДДС. Логично предприетите мерки предизвикаха недоволството на производители и преработватели на храни, които също поискаха различна ставка- разположена между 3 и 5%.

Що се отнася до земеделието конкретно, продължи традиционното вече изплащане на субсидии, следено под лупа от всички. Бяха преведени цели 46 млн. лева по НАТУРА, като пари получиха и производителите на протеинови култури и памук. Ако перефразираме древната мисъл- у нас всичко тече, но нищо не се променя. Опитът на пловдивският фермер красимир Кумчев да предложи реално работещи мерки за сега не получава нужният отклик от властта в агроведомството, а Танева се задоволява с комуникации и обсъждания, въпреки липсата на време за това. Протакане просто казано. Протакане, което е удобно за едни, и неудобно за други браншове, които вече изпитват затруднения. На първа линия са розопроизводителите, които освен с ниски изкупни цени поради свития обем на търговия, ще трябва да се справят и с острия недостиг на работна ръка. На места в Долината на розите дори сами прибягнаха до помощта на доброволци за прибиране на реколтата. Практика която е похвална, и дано повече се престрашат да я прилагат, след като държавата пак стои и гледа отстрани.

Опитите за вкарване на повече български храни във веригите, не само че не доведоха до никакъв видим ефект, но разлютиха Брюксел, който заплаши страната ни със санкции, определяйки мерките на министър Танева като „икономически: и възпиращи свободата на движение на стоки. Намеренията бяха добри, изпълнението -лошо, защото се оказа, че във Франция наистина има подобна практика, но тя не е въведена със закон.

 

Европа търси позеленяване, за неудоволствие на индустриалните земеделци

 

Накъде вървят природата и климата? На подобен фундаментален въпрос, отговори и сценарии могат да предложат само експертите. И ако природата, лишена по време на кризата от човешката вредителска дейност успя да си отвоюва някои урбанизирани територии, то климатът продължава да напомня с екстремно засушаване, високи температури и все по-неблагоприятни условия за посевите, че планетата-единственият ни дом е в опасност. Може би и затова Европа продължава да търси спасителния пояс чрез обявяване на амбициозните цели за запазване на биоразнообразието, и за подобряване качеството на храните, а оттам и на живота на хората. Плановете са за заделяне на милиарди за възстановяване на реки и местообитания, за запазване на естествения облик на природата, или поне на това, което е останало от нея. За подобряване качеството на храните също се поставят амбициозни цели-колосално намаляване на употребата на пестициди, замяната им с алтернативни практики за борба с вредителите, инвестиции в цифрово земеделие и разширяване на площите с култури, отглеждани по биологичен път. Практики като тази на френски винопроизводители, решили да обединят усилия с учените, за да разберат как комбинацията на кръстосано опрашване с помощта на пчели и покривни култури, могат да им помогнат хем да се борят с вредителите в лозята, хем да обогатяват почвите с минерални вещества по естествен път.

След като тези амбициозни планове бяха обявени под формата на стратегии, логично лобистките организации, защитаващи интересите на индустриалното земеделие ги посрещнаха с критики и на нож. Никой радвал се на благоденствието и потоците от пари, не иска още ограничения за ползване на пестициди, или намаляване на субсидиите, защото май Европа натам върви, макар и бавно. Още в началото на пандемията агроведомството обаче обяви позицията която ще следва- по малко ще мисли за позеленяване, и повече за пари на калпак. Тоест пак по старому- всичко ще тече, и нищо няма да се променя.
Четейки обаче между редовете, ще видим, че намеренията са да се премахнат субсидиите, вредящи на природата и околната среда. Кои могат да получат подобен щемпел, и с какъв механизъм на подпомагане ще могат да бъдат сменени, ще покаже пак бъдещето. Червената лампа обаче свети още днес и сега…