понеделник, юли 6, 2020
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Земеделската 2019-та, година на чума, надежди и субсидии

Брекзит, ОСП и климатичните изменения също белязаха годината

В края на годината винаги идва време за равносметка, а 12-те месеца са време достатъчно за да се обърнем назад, и да видим с какво 2019 година беляза земеделието у нас и по света. Тази година спокойно може да мине не под един, а  под много знаци.

“Година на надежди и субсидии”– надежди свързани по-скоро с бъдещето на общоевропейската земеделска политика. За сега обаче май  само нейното скеле изглежда готово, докато “земеделската къща” тепърва ще се подрежда. И ако сериалът Брекзит най накрая отива към своя край, то все още остава неясно как ще изглеждат в бъдеще директните плащания и екосхемите и ще има ли тавани, няма ли да има. С оглед на това , че май всички се страхуват  от кардинални промени в земеделието, ще трябва да се търсят и нови финансови източници, които да заменят преходната национална помощ и може би обвързаната подкрепа за да се запази някак си този модел на субсидиране . Макар че и тази година ако не по тикви се оказахме лидери по пъпеши.

“Година на чумата”  особено за свиневъдите със силно разрастване до епидемия през лятотп, от която въпреки налятите милиони левове и евро , въпреки мерките и уверенията на БАБХ , се стигна до унищожаване на индустриални свинеферми, на  които не помогнаха нито обявените 20 километрови зони, нито превантивния лов на диви прасета.  Критики за неуспехите със справянето на страната ни с вируса на АЧС дойдоха и от страна на вече бившия здравен комисар Витенис Аждриукайтис.

 

“Година на климатични промени” – измененията в климата тепърва ще оказват влияние върху дейността на полето и във фермата , но и през отминаващата година имаше периоди на суша и горещини, или на обилни дъждове, от които пострадаха реколтите в цял свят. Дори Русия не беше пощадена от аномални температури,  на  каквито в момента стават свидетели в Австралия. Неслучайно  борбата с климатичните промени се превръща в един от основните стълбове на предложената нова зелена сделка в Еврооа. Дано не си остане само като намерение.

“Година на анализи и протести”

Когато си на границата на два периода в развитието на земеделието с допълнителната неяснота около сделката с Великобритания и смяната в приоритетните политики за финансиране на европейско ниво, тогава няма как да не се мине без анализи и протести. Улисани в сериала Брекзит и това  ще свърши ли с хепиенд било през март, май или юни, сякаш малко встрани останаха дискусиите предизвикани от намеренията на Брюксел да даде по-голяма свобода на страните членки по отношение на ОСП. И докато Фил Хоган успокояваше земеделците, че не става дума за ренационализация, ирландците поискаха милиарди компенсации при лош изход на Обединеното кралство. По- късно през лятото пък браншът у нас призова да се спре с приоритизиране то на отделни сектори и със схеми с ниска икономическа ефективност. Бяха представени и първите слот анализи като част от новия стратегически план.

Тон за протести  пък дадоха дежурно гръцките фермери още в началото на годината, последвани от германски НПО-та в навечерието на зелената седмица. По- късно полски фермери обсадиха Варшава. До подобни действия в Германия и Холандия се стигна и към края на годината. У нас на протести през пролетта излязоха биопроизводителите , недоволни от политиката в сектора и отнемането на лиценза на известен австрийски оператор. Европейската сметна палата също посочи в анализ слабости при контрола на биопроизводството у нас. През лятото все пак бяха взети мерки за отстраняването им, като агроведомството пусна и регистър на биопроизводителите. Имаше и локални протести на пчелари заради мора по пчелите, макар че БАБХ уверяваше, че няма такъв.

През лятото производителите на домати пак останаха недоволни от ниските изкупни цени. Въпреки че секторът на производителите на плодове и зеленчуци се сдоби със зам. министър, обещания за регистър на производители и търговци и определение “свежи плодове и зеленчуци” , приоритетността му май пак си остана само на думи. Проблемите там както с работна ръка, така и сбази за съхранение на продукцията си остават. Послеьният неразрешен случай е с производителите на праскови, сливи и череши от Сливен. Проблеми имаше и при доставчиците на плодове и зеленчуци, които обвиниха фонда в бавене на плащания, той пък от своя страна намери некоректни доставчици.

“Година на промени”

Скандалите с къщите за гости и съмненията за злоупотреби логично доведоха до трусове в министерството и оставки. Първа  си отиде зам. лефка на фонда, а след натиск и от бранш и от премиер, поста сдаде и Румен Порожанов, а прокуратурата влезе във фонда. Министерството отново пое Десислава Танева, с обещанието да реши ежедневните земеделски проблеми. По-късно през лятото начело на фонд “Земеделие” се върна и Васил Грудев. Не липсваха и скандални разкрития около чумата по свинете свързани с мобилните инсинератори. Шефът на БАБХ също беше сменен, а служители от областната дирекция в Бургас бяха арестувани за рекет.

Промени имаше и на европейско ниво, където след изборите през май макар и тромаво се формира новата Европейска комисия, в която след поправка влезе и поякът Януш Войчехоескй, който ще защитава интересите на фермерите в качеството му на комисар по земеделие.

“Година без важни закони*

Сред длъжниците на фермерите през 2019 година остават законотворците, които така и не приеха ама  нито един от важните нови закони, с които поне малко да оправят фасадата на земеделието. След като закона за земята заприлича на кърпена черга, уж се написа нов, който така и не се прие. Не се приеха още нов закон за храните, за агрохрхранителната верига  и браншовитеза  организации. Закона за розата зацикли до декември въпреки че беше предложен през април. Да   не говорим за закона за градушките, който съвсем изпадна от дневния ред,  а производителите и тази година не се разминаха от щети  от градушките.

И от всичко изписано дотук, най- ххубавото за нашето земеделие, е ще тази година свършва, и идва нова. И всяка нова година е изпълнена с надежди за ново по-добро начало. Нали всяка година не си прилича с друга. И с вяра  за повече берекет и ябълки с градина, а от градината дано да стигнат и до магазина, че и  до трапезите, та и  ние потребителите да усетим истинския вкусна българското. Пожелаваме им го от сърце!

Мартин Иванов

 

NivaBG.com