2021 година ще бъде добра за зърнопроизводството. Жътвата стартира с доста прилични добиви и приключва по същия начин, а очакванията са за рекордна реколта от пшеница 2021 г., сочи статистика на Министерството на земеделието, храните и горите. Към 22 юли са ожънати 832 314 хектара с пшеница и са произведени 5 032 443 тона зърно, при среден добив – 605 кг/дка.
За сравнение с реколтата през 2020 г., тя беше със средни добиви от 392 кг/дка, което представлява увеличение с 64 на сто, така че очакванията са за рекордна реколта от пшеница през тази година, коментираха от земеделското министерство. До момента са ожънати 70 на сто от площите за реколтиране с пшеница. Очакваното производство е в рамките на 6,5 млн. тона пшеница.
По данни на борсите тази година и цените на пшеницата са много добри – 320-340 лв. за тон. Според експерти, поскъпването на цената на зърното до края на 2021 година и началото на 2022 година ще се стимулира от инфлационни рискове на международните пазари. Един от основните показатели, който е в подкрепа на тази тенденция, е това, че за да укроти инфлацията и поскъпването на цените на вътрешния пазар в Русия, от месец там са въведени нови експортни такси и мита за износ на руско зърно. И тъй като Русия е най-големият износител на зърно в глобален мащаб, липсата на износ ще се отрази на регионалните експортни сделки в Украйна, Ръмъния и България, прогнозират борсовите експерти.
По предварителни данни на НСИ /обхващащи цялата търговия със зърнени култури – по морски, речен и сухоземен път/, през периода юли 2020 г. – април 2021 г. от страната са изнесени общо 3 138,2 хиляди тона пшеница, 306,7 хиляди тона ечемик и 192,4 хиляди тона рапица. Сравнявайки с аналогичния период на предходния сезон, експортът на пшеница и рапица намалява респективно с 33,8 на сто и 47,5 на сто, докато при ечемика е налице увеличение с 5,5 на сто.
До момента с ечемик у нас са реколтирани 122 756 хектара, което представлява около 90 на сто от площите за реколтиране, съобщиха от МЗХГ. Произведени са 662 377 тона ечемик, при среден добив 540 кг/дка. За сравнение, за 2020 г. полученият среден добив от ечемик е 420 кг/дка. По оперативна информация са реколтирани 100 426 хектара с рапица, като от тях са добити 284 749 тона рапично семе и средни добиви от 283 кг/дка.
Към настоящия момент от ведомството определят състоянието на посевите с царевица и слънчоглед като добро. Развитието на земеделските култури в по-голямата част от полските райони протича при задълбочаващ се дефицит на почвена влага и наднормени температури, коментират от ведомството. Падналите валежи през второто десетдневие на юли бяха локални. На места в северозападните райони те достигнаха и надвишиха нормите за месеца, като във Враца достигнаха 56 л/кв.м., в Монтана – 100 л/кв.м. и Драгоман – 73 л/кв.м. Там съответно и дъждовете наводниха земеделски участъци. В по-голямата част от Южна България валежите бяха без стопанско значение, посочиха от МЗХГ. По оценка на експертите обаче, екстремно високите температури в момента се отразяват неблагоприятно върху фертилността на полена при слънчогледа и средноранните хибриди царевица.
При слънчогледа протича фаза „наливане на семената“. При царевицата се наблюдават различни фази – от „цъфтеж и изсвиляване“ при късните хибриди до фаза „млечна зрелост“ при ранните хибриди царевица. В някои райони на страната са отчетени щети в различна степен от градушки и проливни дъждове върху посевите с царевица и слънчоглед, като техния размер към момента не е висок, спрямо засетите площи.
При настъпили поражения от неблагоприятни климатични събития, земеделските стопани могат да подадат заявление в Общинските служби по земеделие за извършване на оценка на щетите от Експертна комисия и издаване на съответния протокол, напомнят от МЗХГ.
На въпрос – какви мерки ведомството предприема спрямо болестите и неприятели, от които най-много са засегнати пролетните култури, от там отговориха, че по данни на Българската агенция по безопасност на храните към 5 юли разпространението на основните болести и неприятели по пролетните култури като листни въшки, царевичен стъблопробивач, сив царевичен хоботник, фома, алтернария, сиво гниене, ръжда и др., е в ниска степен, под прага на икономическа вредност. Извършват се предпазни растителнозащитни третирания, уверяват от ведомството.
