Ечемикът и рапицата дават значително повече продукция спрямо миналата година, докато при пшеницата, ръжта и тритикалето прибраните количества остават малко по-ниски. Царевицата е засегната от сериозно свиване на площите, показват последните оперативни данни на Министерството на земеделието и храните.
Жътвената кампания през 2026 г. продължава с различни темпове при отделните култури. Според оперативния анализ на Министерството на земеделието и храните към 6 август 2026 г. най-съществен ръст на производството се отчита при ечемика и маслодайната рапица. В същото време при пшеницата, ръжта и тритикалето прибраната продукция е под нивото от същия период на 2025 г.
Ечемикът и рапицата с по-висока продукция
При ечемика произведеното количество достига 1,357 млн. тона, което е с 23,9% повече спрямо година по-рано. Ръстът е резултат както от по-големите реколтирани площи, така и от по-високия среден добив. Средният добив достига 591 кг/дка, при 569 кг/дка година по-рано.
Още по-сериозна е разликата при рапицата. Към 6 август са произведени 582,1 хил. тона, или 104,3% повече на годишна база. Реколтираните площи са нараснали с 80%, а средният добив се увеличава с 13,5% до 320 кг/дка.
Пшеницата остава малко под миналогодишното ниво
При пшеницата към посочената дата са прибрани 7,197 млн. тона, което е с 0,7% по-малко спрямо същия период на 2025 г.
Въпреки това средният добив се подобрява. Той достига 636 кг/дка, или с 9,8% над отчетения година по-рано. Това означава, че по-бавният темп на жътвата и по-малкият размер на реколтираните площи до голяма степен се компенсират от по-добрата продуктивност на декар.
При ръжта произведеното количество е 12,2 хил. тона, което е с 16,1% по-малко на годишна база. При тритикалето продукцията достига 71,5 хил. тона, или с 3,9% под нивото от 2025 г. И при двете култури обаче средните добиви са по-високи.
Слънчогледът запазва площите, царевицата губи сериозна част
Особено внимание заслужава структурата на площите за предстоящата реколта при пролетните култури.
Площите за реколтиране със слънчоглед са практически без промяна – 949 183 ха, спрямо 949 207 ха година по-рано.
При царевицата за зърно обаче се отчита сериозно свиване. Площите за реколтиране са 322 854 ха, което е с 22,6% по-малко спрямо същия период на 2025 г.
Това е важен показател за очакваното производство през настоящата кампания, тъй като дори при нормални добиви по-малката площ означава по-нисък потенциален обем на реколтата.
При зеленчуците картината е смесена
При зеленчуците също има сериозни разлики между отделните култури.
Най-силно се представят краставиците на открито, при които продукцията достига 7002 тона – с 62,4% повече спрямо година по-рано. Средният добив също е по-висок – 1294 кг/дка срещу 1080 кг/дка.
Повече е и производството на:
- картофи – +10,5%;
- зеле – +8,7%;
- краставици в оранжерии – +10,9%.
При други основни зеленчуци обаче продукцията изостава:
- дини – -25,1%;
- пъпеши – -10,7%;
- пипер на открито – -30,1%;
- домати на открито – -22,7%;
- домати в оранжерии – -8,8%.
При ягодите произведеното количество е с 2,4% по-ниско спрямо година по-рано.
Овощната реколта е значително по-добра
Много по-положителна е картината при редица трайни насаждения.
Министерството отчита многократно по-високо производство на кайсии, череши, сливи и вишни спрямо същия период на миналата година. Производството на круши е с 88,2% повече, а при прасковите ръстът достига 97%.
Най-впечатляващ е ръстът при кайсиите – произведеното количество достига 18 230 тона, при 814 тона година по-рано. При черешите продукцията е 44 431 тона, спрямо 7696 тона през аналогичния период на 2025 г.
При малините ситуацията е различна – произведеното количество е с 8,4% по-ниско, което от Министерството свързват с по-бавния темп на беритбата.
Лавандулата изостава, но добивът се подобрява
При лавандулата кампанията по прибиране продължава със закъснение. Реколтираните площи са с 24,9% по-малко спрямо година по-рано.
По-високият среден добив – с 16,6% – обаче частично компенсира изоставането. В резултат производството към 6 август е с 12,3% по-ниско, което е значително подобрение спрямо отчетеното седмица по-рано изоставане от 21%.
Как се движат изкупните цени?
При зърнените и маслодайните култури към 5 август 2026 г. картината е смесена.
Хлебната пшеница се изкупува средно за 182 евро/тон без ДДС, а фуражната – за 172 евро/тон. Ечемикът е на ниво 166 евро/тон, царевицата – 188 евро/тон, слънчогледът – 498 евро/тон, а рапицата – 481 евро/тон.
На годишна база най-съществено е поскъпването при рапицата – 12,9%, следвана от слънчогледа – 6,2%. Ечемикът е с 4,1% по-скъп, хлебната пшеница – с 3,2%, а фуражната – с 1,3%.
Единствената основна култура в анализа с по-ниска цена спрямо година по-рано е царевицата – 2,5% спад.
Какво се случва при плодовете и зеленчуците?
На седмична база между 3 и 7 август най-сериозно поевтиняват прасковите – с 10,4%, следвани от доматите и зелето – с по 3,4%.
Краставиците, от друга страна, поскъпват със 7,8% спрямо предходната седмица.
На годишна база най-голямо увеличение е отчетено при червения пипер – 22,6%, и зелето – 18,8%. По-скъпи са още зеленият пипер, доматите и картофите.
При прасковите обаче се наблюдава сериозно понижение на цената – 38,5% на годишна база.
Какво показват данните за фермерите?
Оперативният анализ очертава разнопосочна картина на земеделската реколта през 2026 г. При част от зърнените култури по-високите добиви компенсират по-бавната жътва и по-малките реколтирани площи. При рапицата и ечемика ръстът на производството е особено отчетлив.
В същото време сериозното намаление на площите с царевица за зърно е един от ключовите фактори, които трябва да се следят през следващите седмици.
При плодовете сезонът засега изглежда много по-благоприятен, докато при зеленчуците резултатите са различни в зависимост от културата.
Важно: Данните са оперативни и според МЗХ нямат статистически характер. Те се използват като ориентир за текущото състояние на производството и пазара.
Последвайте ни в Google News
