Над 52 хил. производители очакват да получат средства по основното подпомагане на доходите за устойчивост

ДФ „Земеделие се очаква да изплати още 1 млрд. лева на земеделските производители до края на годината, като до момента през 2024 година те са получили около 2,8 млрд. лева, заяви по време на годишната среща на Обединени земеделски производители Ива Иванова, изп. директор на фонда.

„Най-много средства близо ,1,2 млрд. лева производителите са получили по директните плащания, следвани от 940 млн. лева държавни помощи и около 400 млн, лева по ПРСР“, отчете се Иванова.

Тя потвърди, че над 52 хил. земеделски производители са кандидатствали за средства от основното подпомагане на доходите за устойчивост. През декември ще бъдат изплатени средствата по двете интервенции за обвързано с производството подпомагане на животновъдите и мерките за агроекология и биоземеделие по старата програма.

До момента по ПРСР са сключени над 15 хил. договора за близо 4,5 млрд. лева. По плана за възстановяване и устойчивост експертите на фонд „Земеделие“ са обработили близо 4 000 проекта. В процес на обработка са заявления за проекти по подмерките за инвестиции в земеделски стопанства в напояването, където са подадени проекти на стойност близо 68 млн. лева и по подмярката за инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопанската продукция, по която при наличен бюджет от 53 млн. лева са подадени проекти на обща стойност 92 млн. лева.

Министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов ще участва в откриването на Международното изложение за земеделие и хранителни продукти „Агра 2024“ в Горня Радгона, Словения. За първи път България е страна партньор на изложението, което ще се проведе от 24 до 29 август 2024 г.

14 български производители ще представят своята продукция на национален щанд. Сред продуктите са лавандулово и розово масло, месни и млечни изделия, мед, ядки и масла, шипкови продукти и вина от семейни изби.

По време на визитата си в Словения министър Тахов ще вземе участие във форум на тема „Биологичното земеделие като основа за устойчиво земеделие в региона“ заедно с министрите на земеделието на Словения, Черна гора , Северна Македония и Албания и Хърватия. Срещата ще се проведе в град Марибор, Словения.

Оперативните програми трябва да са със срок от три до пет години

До 1 септември организациите на производители на плодове и зеленчуци ще могат да подават заявления за финасиране на нови оперативни програми , информират от ДФЗ. Изпълнението им ще започне от 1 януари 2024 година.

Възможност да кандидатстват имат организации на производители в сектора, както и техните асоциации, които са признати от министъра на земеделието и храните. Необходимо е оперативните програми да са с продължителност от 3 до 5 години и да са насочени към постигане на определен минимален брой цели, както и да имат създаден оперативен фонд.

За кандидатстването е необходимо организациите да имат направена регистрация в Системата за електронни услуги (СЕУ).От ДФЗ припомнят, че одобрените оперативни програми, стартирали изпълнение от 1 януари 2024 г., също трябва да подават заявление за годишно одобрение в периода от 1 август до 1 септември 2024 г.

Фермерите трябва да приложат документи за извършените разходи към заявлението

Производителите на грозде със сключени договори по интервенцията за преструктуриране на лозя могат да подават заявления за авансови плащания през системата за електронни услуги, информира БТА.

Ползвателите на финансова помощ трябва да прикачат в СЕУ сканирани или подписани с КЕП разходооправдателни документи (фактури, платежни нареждания и банкови извлечения, заверени от банката). Те е необходимо да предоставят в оригинал и банкова гаранция, учредена в полза на ДФЗ, в размер 110 процента от исканата за авансово изплащане сума, със срок на валидност не по-малко от 4 месеца след изтичане на срока за изпълнение на всички дейности по договор.

Финансовата помощ може да бъде изплатена авансово, при условие че изпълнението на дейностите е започнало след сключване на договора и със заявлението за кандидатстване е заявен конкретен процент на авансово плащане, който не надвишава 80 на сто от договорената финансова помощ.

Заявленията по интервенцията се подават по електронен път през индивидуален профил на кандидата или на упълномощено от него лице в Системата за електронни услуги.Близо 200 млн. лева е бюджетът за инвестиции в лозаро-винарския сектор, заложени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. Средствата са за четирите години – от настоящата до 2027 г. включително, съобщи през първата половина на май заместник-министърът на земеделието и храните доц. Деян Стратев.

Приложените земеделски практики се доказват чрез проверка на дневниците за извършените дейности по растителна защита и документи за направените разходи

Държавен фонд „Земеделие“ изплати 200 776 380 лева по екосхемата за намаляване използването на пестициди, съобщи БТА.. Финансова подкрепа получиха 14 350 фермери, които прилагат допустимите за интервенцията дейности, съобщиха от фонда.

По еко схемата допустими за подпомагане са бенефициери, които не трябва да се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, върху площите, с които кандидатства стопанинът. Ако се прилагат продукти за растителна защита – инсектициди, хербициди и фунгициди, се използват само такива, които не попадат в първа професионална категория на употреба. Също така допустими са тези стопани, които прилагат феромонови уловки, съгласно Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита по активни вещества, публикуван на интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните .

Земеделските практики се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи.

Плащането по еко схеата на хектар допустима земеделска земя, която е диференцирана според вида земеползване – за обработваеми земи, за трайни насаждения и за постоянно затревени площи.

Ставките, по които е изплатено подпомагането, са 102,14 лева на хектар за обработваеми земи, 193,20 лева на хектар за трайни насаждения, 9,20 лева на хектар за постоянно затревени площи.

Ръководството предлага синтезирана информация на заинтересованите лица, изпълняващи договори по механизма за възстановяване и устойчивост

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) разработи съвместно с Министерството на земеделието и храните „Ръководство за бенефициерите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)“, съобщиха от фонда.

Ръководството е предназначено за крайните получатели, които изпълняват договори за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост . Документът има за цел да ги улесни чрез предоставяне на конкретна, синтезирана и систематична информация относно техните основни права и задължения по договорите, и как финансираните инвестиции да бъдат успешно изпълнени, отчетени и платени.

Ръководството описва действията и формалните процедури, които трябва да бъдат изпълнявани от крайния получател, за да се осигури правилно техническо и финансово изпълнение на договора за финансиране.

Предоставянето на помощта е по искане на браншовите организации с цел компенсиране на част от завишените производствени разходи

УС на фонд „Земеделие взе решение да бъдат подпомогнати производителите на картофи, черупкови плодове и ъби с общо 13 млн. лева. Картофопроизводителите ще получат общо 7 млн. лева, други 5 млн. лева са заделени за производителите на черупкови плодове, а ч млн. лева ще си разпределят производителите на гъби.

Предоставянето на помощта е по искане на браншовите организации с цел компенсиране на част от завишените производствени разходи през годината, оставането им извън обхвата на обвързаното с производството подпомагане на доходите за зеленчуци Кампания 2023, липсата на квалифицирана работна ръка, както и редуващите се през предходните години неблагоприятни климатични условия.

Достъп до de minimis ще имат регистрираните земеделски стопани, отглеждащи картофи и черупкови плодове (орехи, бадеми и лешници) с допустими площи, декларирани по интервенцията „Основното подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ) за Кампания 2023. На подпомагане подлежат и производителите, отглеждащи култивирани гъби, с площите от Анкетен формуляр за стопанската 2022/2023 г.

Шест общини получават безвъзмездно финансиране за развитие на проекти

Фонд „Земеделие“ изплатил общо 4,1 млн. лева на 23 бенефициери по морската програма. т тях 970 488 лв. са безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на шест общински проекта. Останалите 3 102 755 лв. са оторизирани на 18 фирми, които реализират частни инвестиции и иновации.

Повечето проекти имат за цел да увеличават производствения капацитет на съществуващи рибовъдни ферми и рибопреработвателни предприятия. Други са насочени в сферата на иновациите и развитието на туристическите услуги.
Община Созопол, която получи 392 380 лв. по ПМДР 2014-2020, продължава реконструкцията на инфраструктурата на пристанището в черноморския град. Публичният проект е договорен по мярка 1.8. „Рибарски пристанища, кейове за разтоварване, рибни борси и лодкостоянки“, сектор „Инвестиции насочени към изграждане и/или модернизация на лодкостоянки“. Общата стойност на одобрената субсидия е 750 138 лв. Проектното предложение включва подмяна на обслужващия лодкостоянката кран, ремонт на съществуващи хелинги, изграждане на видеонаблюдение. Инвестицията включва още обновяване на настилката, както и озеленяването в района на бреговото съоръжение. Изпълнението на проекта ще ограничи и замърсяването на морската вода в района на съоръжението, като ще подобри условията за разтоварване и продажба на риба.
ДФЗ изплати 233 442 лв. на община Поморие по мярка 4 „Инвестиции в качеството на живот и привлекателността на рибарския район“ от Стратегията за водено от общностите местно развитие на  МИРГ „Поморие“. Проектът, който включва рехабилитация на крайбрежната алея и зелените площи на улица „П. К. Яворов“, има за цел да повиши привлекателността на рибарския район и ще се подобри средата за живот на територията на МИРГ-Поморие.
На община Доспат са оторизирани 81 641 лв. за изграждане на туристическа инфраструктура, която включва беседки, места за пикник, както и паркинг за автомобили, кемпери и туристически каравани край язовир Доспат. Проектът се реализира по мярка 7.1 „Подкрепа за инфраструктура и услуги, свързани с малките рибарски стопанства и туризма, в полза на малки рибарски общности“ от Стратегията за водено от общностите местно развитие на МИРГ „ВЗР: Батак-Девин-Доспат“.

На На община Аврен бяха изплатени общо 126 277 лв
за изпълнението на два проекта по ПМДР 2014-2020. По първия са оторизирани 105 245 лв. Инвестицията е по мярка 3 „Подкрепа за инфраструктура и дейности за подобряване средата на живот и опазване на околната среда чрез ефективно използване на екологичните дадености“ от Стратегията за водено от общностите местно развитие МИРГ БЧС Бяла – Долни чифлик – Аврен“. Финансовата помощ се предоставя за изграждане на общински пазар за продажба на пресни и преработени риба и аквакултури. Вторият проект на МИРГ-а е по мярка 2 „Подкрепа за инвестиции в дейности алтернативни на рибарството и аквакултурите в други сектори на морската икономика, предимно в туризъм и развитие на туристически атракции. По него са преведени 21 032 лв., които са за възраждане на интереса към местното занаятчийството и традициите, свързани с рибарския поминък.

Община Самоков получи 36 746 лв. по мярка 04 „Подкрепа за инфраструктура и услуги, свързани с обновяване и развитие на рибарската територия“ от Стратегията за водено от общностите местно развитие на  МИРГ „Самоков“. Безвъзмездната финансова помощ се отпуска за обновяване на площадното пространство в село Райово, община Самоков.

Изплащането на средствата на кандидатите заявили подпомагането ще се извърши до 17 юни

От 13 май до 31 май 2024 г. се отваря допълнителен прием на заявления по схемата за зимни пръскания, информира БТА. Изплащането на средствата ще е до 17 юни 2024 г.

В Министерство на земеделието и храните е постъпило писмо от Добруджански овощарски съюз, в което се отправя искане за удължаване на срока за подаване на заявления и представяне на необходимите документи, тъй като част от земеделските производители нямат възможност за закупуване на продуктите за растителна защита, допустими по схемата, в срока, определен в приетите указания, и настояват за удължаването му до края на месец май т.г. В тази връзка УС на ДФЗ е приел за целесъобразно да бъде открит допълнителен прием на заявления по схемата.

Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие” избра Ива Иванова за изпълнителен директор на разплащателната агенция.

В съответствие със законовите изисквания, кандидатурата е по предложение на министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов след съгласувателна процедура с министър-председателя на Република България Димитър Главчев.

Ива Иванова е магистър по „Право на Европейския съюз“ от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, съвместно с Университета в Нанси – Франция. Има и магистърска степен по „Международен бизнес“ от Икономически университет – Варна. Владее английски език.

От 2010 г. до момента Иванова заема различни длъжности в Държавен Фонд „Земеделие“. Професионалният й път в ДФЗ започва в дирекция „Договориране по прилагане на мерки за развитие в селските райони“ като експерт, като през 2015 г. израства в длъжността главен експерт.

През 2019 г. Иванова е повишена в началник отдел „Договориране по частни мерки“, а две години по-късно оглавява дирекцията „Договориране по прилагане на мерки за развитие в селските райони“.

С решение на Управителния съвет на ДФ „Земеделие” от 19 август 2022 г. Ива Иванова е назначена за заместник изпълнителен директор с ресори Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 (ПРСР) и Програма за морско дело и рибарство (ПМДР) 2014-2020.

Кандидатурата е съгласувана с премиера Димитър Главчев

Днес на свое заседание Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие” избра Ива Иванова за изпълнителен директор на разплащателната агенция. В съответствие със законовите изисквания, кандидатурата е по предложение на министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов след съгласувателна процедура с министър-председателя на Република България Димитър Главчев.

Ива Иванова е магистър по „Право на Европейския съюз“ от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, съвместно с Университета в Нанси – Франция. Има и магистърска степен по „Международен бизнес“ от Икономически университет – Варна. Владее английски език.

Най-много средства са разпределени между стопанствата в планинските райони, най-малко за стопанства намиращи се в райони със специфични ограничения

Фермерите в необлагодетлстваните райони получиха общо над 100 млн. лева, съобщиха от фонд „Земеделие“. Средства са получили 21 895 земеделски производители.

Съгласно разпоредбите на Наредба № 7 от 30 май 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенцията , направленията, които се прилагат за Кампания 2023 са три. По първото се подпомагат стопанства в планинските райони (НР1). Второто направление включва плащания за райони, различни от планинските райони, със съществени природни ограничения (НР2). По третото се субсидират райони със специфични ограничения (НР3).

Общо 17 517 бенефициери получиха 82 861 159 лв. по НР1. Изчисленията на финансовата помощ за всеки отделен кандидат се извършват въз основа на средния размер на нивата на плащане към съответните декларирани площи, както следва:

• за частта до 30 ха – левовата равностойност на 152 евро на хектар;
• за частта над 30 ха до 70 ха – левовата равностойност на 91 евро на хектар;
• за частта над 70 ха до 100 ха – левовата равностойност на 53 евро на хектар;
• над 100 ха – левовата равностойност на 38 евро на хектар.

По НР2 са оторизирани 16 214 754 лв., които се разпределят между 5 347 фермери. Ставката на подпомагането се образува като се пресметне средния размер на нивата на плащане към съответните декларирани площи. Те са определени в чл. 9 на Наредба № 7 от 30.05.2023 г., както следва:

• за частта до 30 ха – левовата равностойност на 79 евро на хектар;
• за частта над 30 ха до 70 ха – левовата равностойност на 47 евро на хектар;
• за частта над 70 ха до 100 ха – левовата равностойност на 28 евро на хектар;
• над 100 ха – левовата равностойност на 20 евро на хектар.

За райони със специфични ограничения НР3 са изплатени 1 425 088 лв. на 707 кандидати. Изчисленията са направени като се взема предвид средния размер на нивата на плащане към съответните декларирани площи. Те са описани в чл. 10 от Наредба № 7 от 30.05.2023 г., както следва:

• за частта до 30 ха – левовата равностойност на 74евро на хектар;
• за частта над 30 ха до 70 ха – левовата равностойност на 44 евро на хектар;
• за частта над 70 ха до 100 ха – левовата равностойност на 26 евро на хектар;
• за частта над 100 ха – левовата равностойност на 19 евро на хектар.

До края на месеца парите си ще получат и малките фермери

Според индикативния график на фонд „Земеделие“ до края на месеца ще трябва да бъдат изплатени парите за агроекология, както и обвързаната подкрепа за протеинови култури, за която плащанията са предвидени за периода между 15 и 20 април.

Дребните земеделски стопани могат да очакват плащания между 10 и 30 април, като това е периодът и на изплащане на допълнителната финансова подкрепа за младите фермери. До края на месеца се предвижда и доплащането по интервенцията за подпомагане на доходите за устойчивост както и за подпомагането за производителите на памук.

Сред интервенциите включени в графика на фонда за този месец е и тази за фермите в необлагодетелстваните райони.

Фермерите подали възражения по слой „Физически блокове” могат да се запознаят с тях през СЕУ

От министерството на земеделието и храните съобщиха , че в Дъжавен вестник е обнародвана заповедта на министъра на земеделието от 8.03.2024 г. за публикуване на слой „Физически блокове”, вкл. площите подходящи за косене за кампания 2023 г., както и със слой „Постоянно затревени площи.

В тази връзка земеделските стопани, подали възражения по образец в периода 05-16 февруари 2024 г., могат да се информират за резултатите от тяхното разглеждане чрез Система за електронни услуги (СЕУ) на Държавен фонд „Земеделие“.

Окончателния слой „Физически блокове“, ведно с подходящите за косене площи в тях са предоставени на Разплащателната агенция за извършване на задължителните административни проверки на подадените през Кампания 2023 заявления за подпомагане за площи, които не са били обект на проверки на място и за прием на заявления за подпомагане през 2024 година.

Целта е осъвременяване на данните в системата ВЕТИС

Българската агенция по безопасност на храните съвместно с Държавен фонд „Земеделие“ от днес започнаха проверки на ферми, в които се отглеждат над 10 едри преживни животни (говеда и биволи). Това съобщиха от земеделското министерство. Целта на проверките е да се извърши инвентаризация на животновъдните обекти и актуализиране на  данните в Интегрираната информационна система на БАБХ-ВетИС.

Кандидатите трябва да докажат получени и реализирани добиви за периода 1.02-2023- 31.01.2024 г.

ДФ „Земеделие“ публикува електронни описи по образец за документите, доказващи реализацията на произведената продукция и за документите за сертифицираните и/или стандартни семена и/или посадъчен материал, изискуеми по Интервенциите за обвързано с производството подпомагане на доходите за плодови и зеленчукови насаждения за Кампания 2023.

Кандидатите по интервенциите Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове – (ИП), Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) – (ИЗ-ДККП), Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (пипер) – (ИЗ-П), Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (лук и чесън) и картофи за нишесте – (ИЗ-КЛЧ), Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) – (ИЗ-МЗДП), Обвързано с производството подпомагане на доходите за оранжерийно производство – (ИОП), трябва да докажат реализация на получените добиви от заявените площи и реализираните на пазара количества по култури за периода 01.02.2023 г. – 31.01.2024 г. Това е разписано в разпоредбите в чл. 33 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции.

Ново за Кампания 2023 е попълването на опис по образец и представянето на документи за закупени сертифицирани и стандартни семена и закупен посадъчен материал, съгласно чл. 34 и § 8 от Заключителните разпоредби на Наредба № 3 от 10.03.2023 г., от земеделските стопани, които са заявили следните интервенции:
• Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодови насаждения до встъпването им в плододаване (ИП-Н) за насажденията, създадени след 14.03.2023 г.;
• Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжани) – (ИЗ-ДККП);
• Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (пипер) (ИЗ-П);
• Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (лук и чесън);
• Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) (ИЗ-МЗДП);
• Обвързано с производството подпомагане на доходите за оранжерийно производство (ИОП).

При описа на документите кандидатите попълват съответната актуална за Кампания 2023 електронна бланкова таблица. Описаните в нея счетоводни документи трябва да отговорят на изискванията на нормативната уредба. В електронните таблици задължително се вписват всички реквизити, чрез които могат да се извършат необходимите административни проверки. Те трябва да съответстват на регистрацията на фермерите в ИСАК (физическо или юридическо лице/едноличен търговец).

За да получат субсидия, фермерите следва да са реализирали на пазара определените в нормативната уредба количества плодове и/или зеленчуци, както и да са представили документи за закупен посевен и посадъчен материал за заявените площи по съответната интервенция от гореизброените.

Образците са публикувани и могат да бъдат изтеглени от интернет страницата на Държавен фонд „Земеделие“. Те се намират в съответните секции на интервенциите за Обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци.

Само за първите два дни близо 13 хил. фермера са подали заявления за помощта

Към днешна дата само за два дни след отварянето на приема по държавната помощ de minimis близо 13 хил. земеделски производители са подали заявления, заяви пред депутатите от земеделската комисия днес изпълнителният директор на фонд „Земеделие“ Георги Тахов. Според него до края на месеца, когато е крайният срок по приема, очакванията са кандидатстващите за помощта да достигнат до 35 хил. производители. Тахов още веднъж потвърди, че ставките по тази помощ ще станат ясни едва след края на срока за подаване на заявленията.

Що се отнася до така наречената украинска помощ за доплащане до новия таван от 280 хил. евро на стопанство ще са нужни 5 млн. лева. Това според него може да стане след като бъде получено ново одобрение от страна на Брюксел. От предвидените по тази помощ 426 млн. лева към момента са изплатени малко над 281,7 млн. лева.

Земеделските производители са подали в ДФЗ 12 466 заявления за извънредната финансова помощ за слънчогледа, информира БТА. Заявените площи със слънчоглед от кандидатите са 836 359,70 хектара. Бюджетът на помощта от Европейския фонд за гарантиране на земеделието за подпомагане на земеделските стопани е 32 759 650,00 лева, като националното финансиране също е в размер на 32 759 650,00 лева.Ставката на спешната финансова помощ ще се определи със заповед на министъра на земеделието и храните.

УС на ДФЗ направи промени в състава на заместник-изпълнителните директори

 

С решение на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ се освобождава от длъжност заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” с ресори „Технически инспекторат“ и „Краткосрочни схеми за подпомагане“ г-н Георги Динев. Неговият пост заема г-жа Лозана Василева.

Освобождава се от длъжност заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” с ресори „Селскостопански пазарни механизми“ и „Инвестиционни схеми за подпомагане“ г-н Димитър Горов. Неговият пост заема г-н Камен Диков.

Освобождава се от длъжност заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” с ресори „Директни плащания на площ “ и „Информационни технологии“ г-жа Владислава Казакова. Нейният пост заема г-жа Петя Славчева.

„ По време на последната ни среща не е получих нито един коментар от шефовете на областните структури на ДФЗ, че може да има проблеми с приключването на кампания 2023. Работи се интензивно, като утре ( б.р. днес) до кра на деня бутонът за приключване на заявленията от бенефициерите ще работи“, заяви ппред депутатите Вътев. По думите му причината за подобни проблеми се крие в новите изисквания за екология в стратегическия план , като картината е подобна в редица други страни от ЕС, като повечето от тях са удължили срока на кампанията си до 30 юли.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) уведомява кандидатите по интервенциите на Директните плащания за Кампания 2023, че от днес могат да приключат заявленията си в общинските служби по земеделие и в Системата за електронни услуги (СЕУ).

От ДФЗ уточняват, че финализиране на заявленията е възможно само за интервенциите, за които има действаща нормативна уредба и при които всички необходими данни, свързани с декларирането им, са заредени в ИСАК и СЕУ на ДФЗ.

Ако искате да се запознаете подробно с изискванията за получаване на субсидии ВИЖТЕ ТУК

Към момента е сигурно, че проекти на бенефициери по мярка 4.1 от миналата селска програма, набрали 45 точки ще подлежат на финансиране, заяви пред депутатите от земеделската комисия изпълнителният директор на ДФЗ Георги Таков. При условие, че от министерството се осигури допълнително финансиране, то на одобрение ще могат да разчитат и проекти събрали 41 точки. Таков уточни, че поверената му институция работи по проектите от последните два приема на друга популярна сред фермерите мярка 4.2.

Земеделските производители получиха 465 млн. лева зелени плащания, като от фонд „Земеделие“ се похвалиха че средствата са били изплатени с десет дни по-рано, информира БТА. Средствата се разпределят между 52 485 земеделски стопани.

Ставката по схемата е в размер на 123,04 лева на хектар. Подпомагането се определя на база установената допустима площ по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), посочена след извършване на всички административни проверки и проверки на място.

От ДФЗ припомнят, че от Кампания 2017 насам при неспазване на зелените изисквания се въвежда налагане на административни санкции за наддеклариране.

Всички бенефициери, кандидати по интервенциите на Директните плащания за Кампания 2023, ще могат да подадат в срок заявленията си за подпомагане, съобщиха от ДФ „Земеделие“.

Вчера в „Държавен вестник“ беше публикувана Наредба № 3 за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции.

Предстои завършване на процедурата по обществено обсъждане на наредбата уреждаща приема на заявления на фермерите , като срокът за внасяне на предложения и коментари, обявен от Министерство на земеделието, е до 22 март 2023 г. След отразяване на постъпилите становища и предложения, Наредбата ще бъде публикувана в „Държавен вестник“. Приемът на заявления за Кампания 2023 ще бъде възможен след нейното обнародване.

От 8 март започва приемът на документи по извънреднте мерки свързана с компенсиране на земеделските производители за преодоляване последиците от войната в Украйна, съобщават от от фонд „Земеделие“. За финансова подкрепа по подмярка 22.1 могат да кандидатстват земеделски стопани, които отглеждат пчелни семейства. В сектор „Пчеларство“ изплащането на помощта ще бъде на база предоставена справка от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните с броя на наличните пчелни семейства, установен съобразно извършен есенен преглед за 2022 г. и отразен в протокол за извършен профилактичен преглед от ветеринарен лекар.

По подмярка 22.1 са допустими за подпомагане и производители на ягоди или малини, оранжерийно производство за площите за които не са получили подпомагане по подмярката през предходния прием . Всички кандидати следва да имат регистрация по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Общият бюджет по тази мярка се равнява на малко над 2,8 млн. лева. Приемът ще продължи до 17 март.

Между 8 и 15 март земеделските производители могат да кандидатстват за компенсации и по още една извънредна мярка 22.2, по което малки и средни предприятия могат да получат еднократно подпомагане цел преодоляване на последиците от войната в Украйна, подсигуряване на продоволствената сигурност и преодоляване на дисбаланса на пазарите. Бюджетът по нея е 3,5 млн. евро, като един кандидат- МСП може да получи до 100 хил. лева.

Градинари и овощари ще могат да кандидатстват за ежегодните помощи за зимни пръскания до 17 март, съобщава БТА.. Бюджетът на държавната помощ за 2023 г. е 8 000 000 лева.

От ДФЗ припомнят, че помощта се предоставя на два етапа. Първият е през пролетта, като обхваща периода от преминаване на студовете до набъбване на плодните пъпки. При него стопаните получават до 324 лева на хектар с ДДС за закупени продукти за борба с вредителите.

Средствата, които се предоставят за втория етап, покриват част от разходите на овощарите и градинарите, направени за растително-защитни продукти, използвани през есента.Размерът им ще стане ясен след като мярката мине през ново одобрение от Брюксел. Заявления за кандидатстване за помощта се приемат в областните структури на фонд „Земеделие“.

Министерството е пред финализиране на механизъм който ще позволи на ССА да се възползва от вътрешно кредитиране от фонд „Земеделие“ за проекти които са утвърдени на 100% финансиране. Средствата ще могат да се отпускат авансово от фонда за одобрени проекти на академията“, заяви на събитие днес земеделският министър Явор Гечев. Тойр разясни, че това ще позволи на академията да получава авансово средства за своите проекти, каквито в момента няма как да получава чрез обикновено банково кредитиране поради това, че като държавна структура ССА не може да залага за целта земеделски земи и други активи.

Земеделският министър  подчерта, че се подготвят промени в програмата за иновации които са резултат от добрия диалог между министерството и Селскостопанска академия, които ще позволят на учените не само да си стоят по институтите а да се включват в партньорства с организациите като се получи симбиоза между бизнес и наука.

По думите му министерството на земеделието ще продължи да поощрява хоризонталните връзки между науката и браншовите организации, защото е много по-добре , когато дадена иновация достигне не до отделни фермери, а до членовете на браншовите организации, което ще увеличи възможността за нейното възприемане.

Удължава се срокът за доказване на реализираната продукция от плодове и зеленчуци, съобщават от агроведомството.  Промяната се прави заради планирана профилактика на системите от Държавен фонд „Земеделие“.Кандидатите за подпомагане по схемите за директни плащания могат да представят документи за реализация на произведената продукция от плодове и зеленчуци в периода от 1 до 23 декември 2022 г. и от 9 до 17 януари 2023 г. по всички схеми. Изключение от тези срокове има за кандидатите по схемата по чл. 30 б – производителите на картофи, лук и чесън, за които също е предвиден аналогичен срок, в който да представят документите за реализация – в периода от 9 януари до 8 февруари 2023 г.

Профилактиката на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и системата за електронни услуги (СЕУ), поради която се прави изменение в горепосочените срокове, ще е в периода от 18:00 часа на 23.12.2022 г. до 08:00 часа на 09.01.2023 г. Системите ще бъдат временно недостъпни с цел планирано обновяване и надграждане на софтуерната и хардуерна инфраструктура, за осигуряване на по-високо качество на предоставяните услуги от страна на ДФЗ..

Срокът за подаване на възражения е до 2 декември

От днес земеделските стопани ще могат да проверят дали заявените от тях площи попадат изцяло или частично в обхвата на проекта на специализирания слой „Физически блокове” и “Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2022, съобщават от агроведомството. Освен това стопаните ще могат да се запознаят и с предварителни резултати от проверки на декларираните площи спрямо граници и начин на трайно ползване на физическите блокове, в които попадат площите им.

Справките ще могат да се извършват в Система за електронни услуги (СЕУ) на Държавен фонд „Земеделие“ (https://seu.dfz.bg/).

При несъгласие с посочените данни и в срок до 20 декември 2022 г., стопаните ще могат да подават възражения, както от личните си профили в СЕУ, така и от публичната част на системата. Образци на възраженията ще се генерират автоматично чрез СЕУ и ще се приемат в областните дирекции „Земеделие”.

Темата за това какъв механизъм да се избере за управление на риска, за което са предвидени не малко средства, сякаш остава леко на заден план.
В плановете на земеделското министерство влиза обаче намерението подобен фонд с бюджет от около 120 млн. евро да започне да действа от началото на 2023 година, като той трябва да се управлява от фонд „Земеделие“. В миналия вече на първо четене законопроект за промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, тнесен от Росен Костурков и група депутати в едно изречение се прави промяна в член 11, ал2. Точка 2, с което се възлага нова функция ДФ „Земеделие“ да изпълнява ролята и и като взаимоспомагателен фонд за прилагане на инструменти за управление на риска в земеделието.

Оказва се обаче, че различните браншови организации не споделят идеята инструментите за управление на риска да се управляват от държавата. „Мисля че от абривиатурата на ДФЗ трябва да се махне думата „държавен“, да има общо събрание от минимум 150 земеделски производители, които да избират свое ръководство“, предлага Слави Трифонов, председател на Националната био асоциация. „Всяко сдружение или асоциация със стопанска дейност може да си направи взаимоспомагателна каса или фонд „Трудни времена““, добави и Божидар Петков, който посочи за пример Германия, където има подобни взаимоспомагателни фондове. Освен това по думите му там земеделските производители могат да се застраховат не само от държавата, но и чрез застраховка от самите фермери, която е на същия принцип на взаимното подпомагане.

„Всеки земеделски производител например внася по 20 евро на декар, и при щети от неблагоприятни условия, средствата се разпределят между пострадалите фермери. Идеята е след това на следващата година ставките на понеслите щети фермери да се увеличи, подобно на стъпката при застраховане на автомобилите, където ако шофьорът има някакви произшествия през годината на следващата плаща по-висока застраховка“, добави още Петков. Това са стъпки според него които могат да се направят след влизане в сила на закона за браншовите организации.

„Членове на държавата в управителния съвет на взаимоспомагателния фонд не трябва да има. Не ни трябват. Според мен тук става дума за донорство. Имаме много колеги, които са на мнение , че без субсидии в земеделието е по-добре. Още преди пет години в доклад на БАН беше посочено, че90% от субсидиите отиват в ръцете на 10% от фермерите, но нещата не се променят, и този факт се премълчава“, смята и Слави Трифонов

Според него трябва законът да се промени, с което да се промени и политиката, която да е насочена не към подпомагане, а към стимулиране на земеделския производител. „Никъде няма подобно нещо, навсякъде разплащателните агенции гледат да дадат тези средства на фермерите. Само нашата агенция се превърна в земеделска агенция на приходите“, коментира още Трифонов.

От фонд „Земеделие“ публикуваха графика за изплащане на субсидии до края на годината за Кампания 2022, информира БТА. Първото плащане към фермерите ще бъде направено по преходната национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството, като стопаните ще получат първи транш по схемата от 1 до 10 ноември. Субсидиите по схемата за преходна национална помощ за говеда и биволи, необвързана с производството, са предвидени да бъдат наредени в периода от 10 до 20 ноември. Плащанията по осемте схеми за подпомагане за животновъдите ще се извършат поетапно от началото до кра на декември. От Фонда припомнят, че в периода от 5 до 31 октомври, фермерите трябва да докажат пред ДФЗ с документи произведената и реализирана продукция.

От 10 до 20 декември ще бъде разплатена и помощта по Схемата за единно плащане на площ. Субсидиите по мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ ще бъдат преведени в същия период – от 10 до 20 декември 2022 г.До края на годината трябва да бъдат изплатени и средствата по НАТУРА и рамковата директива за водите.

От утре до 16 септември фермерите ще могат да подават заявления за подпомагане по мярката за хуманно отношение към животните, информира БТА, позовавайки се на прес информация от фонд „Земеделие“.

Подпомагат се угоени прасета, продадени на кланиците от 1 май до 31 август 2022 г. Срокът за изплащане на средствата е до един месец след крайната дата за подаване на заявления.Помощта се предоставя на стопанство за покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти за хуманно отношение към животните, поети за най-малко 5 години.

Изплащането на финансовите средства за втори транш за угоени прасета по схемата за хуманно отношение към свине за 2022 г. ще бъде извършено без прилагане на коефициент на редукция по искане на бранша, с цел да се подкрепят свиневъдите в период на влошена и нестабилна икономическа обстановка. Бюджетътт по мярката беше увеличен в средата на август от 44 на 59 млн. лева , припомнят от фонда.

От 26 септември ще започне прием на документи по мярката за информиране в лозаровинарския сектор, съобщава БТА, позовавайки се на информация на фонд „Земеделие. Предвиденият за 2023 година бюджет е над 1 млн. лева.
Мярката ще се прилага за информиране на потребителите относно отговорната консумация на вино и риска, свързан с вредната консумация на алкохол и/или схемата на Европейския съюз за ЗНП и ЗГУ по отношение на специфичното качество, репутацията или други характеристики на виното, дължащи се на специфичната му географска среда или неговия произход.

Сред допустимите за финансиране дейности са провеждане на информационни кампании в медиите, изработване на информационни материали като брошури, диплянки, флаери, плакати, билбордове и други, създаване на уебсайт, участие в мероприятия, изложения, панаири, фестивали, конференции и прочие.

Максимално допустимата стойност на един проект по мярката в рамките на настоящия прием е 200 000 лева, като в стойността са включени европейско, национално съфинансиране и самоучастие на кандидата.

За подпомагане имат право да кандидатстват признати организации на производители на лозаро-винарски продукти, асоциации на организации на производители на лозаро-винарски продукти, междупрофесионални организации по Закона за виното и спиртните напитки, професионални организации, работещи основно в лозаро-винарския сектор, с не по-малко от двегодишна история считано от датата на първоначалната регистрация, както и публично правни организации, когато не са единствени бенефициенти на помощта.

В случай че кандидатите изберат да изпълняват дейности, свързани с вина без ЗГУ и ЗНП, те ще имат право единствено на финансиране от Европейския съюз в размер до 50 процента от стойността на информационните им проекти. Ако кандидатите изберат дейности само за вина със ЗНП или ЗГУ, ще могат да получат до 50 процента европейско финансиране и до 30 процента национално съфинансиране.

През 2022 година развъдните асоциации ще получат с 450 хил. лева повече, информира БТА, позовавайки се на фонд „Земеделие“. Решението за увеличаване на средствата е било вето на проведено в петък заседание на УС на фонда, след като е станало ясно, че размерът на заявените средства надхвърля определения бюджет от 7,5 млн. лева. През 2022 година по схемата за подпомагане на дейността им са кандидатствали 50, развъдни асоциации като първи транш по нея са изплатени малко над 3,5 млн. лева.

Правителството освободи досегашният шеф на националната приходна агенция Румен Спецов, като го замени с бившия шеф на фонд „Земеделие“ Борис Михайлов, съобщава БНР. Последният беше начело на разплащателната агенция до началото на март тази година, когато постът беше поет от финансиста Николай Каварджиклиев. Мотивите за смяна на шефа на НАП са най-общо казано „неизпълнение на задълженията по закона за НАП“, като според информация на пресслужбата на МС, от началото на годината към правителството са подавани противоречиви данни за прогнозните и очаквани приходи от данъци за 2022 година. Освен като шеф на фонд „Земеделие“ Михайлов е работил като ревизор във финансовото министерство, данъчен инспектор и началник отдел в данъчната администрация.

От фонд „Земеделие“ съобщиха, че срокът за прием на документи за подпомагане а фермерите за преодоляване на последиците от войната в Украйна се удължава до 17 август. Приемът на документи започна от 29 юли, а до 30 септември 2022 г. ДФ „Земеделие“ ще изплати финансовата подкрепа на допустимите кандидати след извършване на всички административни проверки, включително и проверки на място.
Удължаването на срока е във връзка с обществено обсъждане на промените в Наредба № 1 от 2022 г. за условията и реда за предоставяне на извънредна финансова помощ на земеделските стопани от определени сектори, което тече до 8 август.

От фонд „Земеделие“ обявиха че са започнали кръстосаните проверки за Кампания 2022 година. Както е известно в тези проверки попадат всички заявления на земеделски производители с декларирани площи. Очаква се да бъдат проверени 1 176 209 земеделски парцела с обща площ 3 876 192.68 хектара. Те са декларирани от 58 190 кандидати по схемите и мерките за площ. Проверките представляват геопространствено сравнение на декларираните от кандидатите площи и наличните данни в специализираните регистри на Интегрираната система за администриране и контрол

Вятърът на промяната във фонд „Земеделие“ отново задуха, като с решение на УС на фонда от снощи за нов заместник на Николай Каварджиклиев , който ще отговаря за изпълнението на мерките по селската и по морската  програма е бил назначен д-р Климент Петров.  От кратката биографична справка става ясно, че д-р Петров е роден през 1973 г. Има богат опит в частния сектор като висококвалифициран експерт в областта на добрите земеделски практики GLOBALG.A.P., качеството и безопасността на храните и сертифицирането. Работил е към Програмата за интегритет на сертификационния процес (CIPRO) към GLOBALG.A.P., в направление „Безопасност на храните“ към „Муди Интернешънъл“ ООД и в Института по молекулярна биология

След получен през март доклад от ОЛАФ за установени нередности с проекти за къщи за гости, реализирани по мерки още от по-старата програма за периода до 2013 година, от фонд „Земеделие“ са предприели всички мерки за защита на финансовия интерес на държавата. Това заяви пред депутатите новият изпълнителен директор на разплащателната агенция Николай Каварджиклиев.

„В момента работим активно по доклада като е сформирана широка експертна група, в която са включени експерти от всички дирекции имащи отношение към проблема. Направен е обстоен анализ и разглеждаме всеки отделен случай от доклада на ОЛАФ“, заяви пред депутатите Каварджиклиев.

Експертите разглеждат три варианти за решаване на казуса. Оптимистичният, но и най-малко вероятният е, да се докаже, че ДФЗ е работил съобразно българското и европейско законодателство като е осъществявал надлежен контрол по проектите. Песимистичният е ако се наложи връщането на всички средства в бюджета на ЕС ,а реалистичният е, да се разгледа всеки конкретен случай, и при тези които има установени нередности да си понесат наказанията. Според него трябва да се намери най-нормалния вариант за решаване на проблема, без да се ощетява държавата и коректните бенефициери.

От направения от него отчет става ясно, че за периода 2007-2013 година от общо 1062 договора за изграждане на къщи за гости с общ размер на субсидиите от 291 млн. лева са приключени 746 проекта за които са разплатени общо 202 млн. лева. Прекратени са 31 договора от одобрените по искане на бенефициера или неподадена заявка за плащане. Други 15 проекта са отказани поради установени несъответствия с нормативните изисквания.

ДФЗ си търси 46 млн. лева от неизрядни бенефициери на проекти за „къщи за тъщи“

Любопитен е фактът, че според европейския регламент на контрол са подлежали едва 1% от проектите в период на мониторинг, като през 2016 година този процент е бил увеличен на 6%. За периода между 2016 и 2018 година са направени проверки на 130 проекта за къщи за гости в период на мониторинг, което представлява 18% от всички проекти. След искане от страна на прокуратурата през пролетта на 2019 година от фонд „Земеделие“ са предоставили документация за всички 746 договорени и разплатени проекти за къщи за гости , след което през юли са проверени всички 100% или общо 288 проекта в период на мониторинг  за изграждане на къщи за гости. В резултат на констатирани нарушения като създаване на изкуствени условия с цел възползване от субсидии, неизпълнение на показателите по одобрения бизнесплан, неизпълнение на ангажименти по строително-монтажна дейност и създаване на нови работни места са били санкционирани 249 бенефициерикато регистрираните вземания са за близо 46 млн. лева.
Актове за цялостна санкция са били наложени на 155 бенефициери, а на 94 е била наложена частична санкция. Към момента за една част от издадените актове за търсене на тези средства има окончателно решение на ВАС, а други са в период на изчакване на решение. Срещу 281 от проверените 288 бенефициери са били издадени административни актове за извършване на финансови корекции. За 281 от случаите е имало оспорване на издадените актове пред съда. 38 от делата пред административния съд са приключили с влезли в сила решения, с които се потвърждава законосъобразността на издадените актове. В резултат на това ДФЗ трябва да си прибере обратно 4,6 млн. лева. 9 от делата са приключили в полза на бенефициерите, а други 105 дела са висящи, като за 70 от тях съдът е взел решение, че производството по издаване на административен акт не трябва да е по реда на ЗОПК, а по този на ЗУСЕСИВ. В резултат на това фонд „Земеделие“ е започнал да издава актове по реда на ЗУСЕСИВ на бенефициерите по въпросните дела.

Въпреки неуморната работа на фонд „Земеделие“, разплащателната агенция все още не е изчистила забавени и затлачени проекти някои от които висят още от 2018 година, стана ясно по време на вчерашното заседание на парламентарната комисия. За известно забавяне на някои проекти както по подхода ЛИДЕР, така и по мярка 4.1 потвърди по време на изслушването и земеделският министър Иван Иванов. „Предстои през идната седмица широка дискусия, защото още с встъпването си в длъжност установих, че има доста забавени проекти, включително и по мярка 4.1, ценовите оферти в които вече не са съотносими с реалността“, заяви в отговор на депутатски въпрос земеделският министър.

Предстои работна група да намери решение на казуса със забавените проекти и да се предложи осъвременяване на предложените цени. Стана ясно, че по подхода ЛИДЕР има проекти от 2018 година, които все още не са подписани. По данни на ДФЗ към момента по ЛИДЕР са сключени 863 договора на обща стойност около 43 млн. евро, което означава че по него все още са договорени под половината средства от предвидения бюджет от 93 млн. евро. Множество хора се отказват от проектите си заради изключително бавния процес на одобрение. Близо 500 проекта по ЛИДЕР са в различен етап на договаряне и одобрение, като се очаква да бъдат разгледани в следващите месеци.

Освен това в ДфЗ към момента са обработени около 600 процедури за отказани или отхвърлени проекти. За сравнение по другите програми, по които се финансират проекти на местните инициативни групи има договорени и изплатени между 50 и 60% от средствата по определените бюджети. Очакванията са за новия прием по подхода ВОМР, по който има увеличение на бюджета заради увеличеното на 60% съфинансиране да кандидатстват 105 местни инициативни групи от 22 общини.

Владимир Стоянов е освободен като заместник изпълнителен директор на ДФЗ с решение на Управителния съвет, съобщиха от аграрното ведомство. Виктория Иванова също е напуснала своя пост на зам. изпълнителен директор, Ресорите на двамата бяха свързани съответно с пазарните механизми и инвестиционните мерки и с мерките по селската и морската програма. Предстои на тяхно място да бъдат избрани заместници. Ще напомним, че на пресконференцията вчера в отговор на въпрос за предстоящи смени във фонда земеделският министър Иван Иванов заяви, че нямал подобна Информация към онзи момент.

По-рано днес пред депутатите от ресорната комисия земеделският министър намекна , че и Филип Ковашки, който е изпълняващ длъжността изпълнителен директор на агенцията по горите също може да напусне поста си.

Осведомяването на обществеността с кратко и лаконично съобщение за смяната на ръководството на ДФЗ , далеч след края на разумния поне за държавната администрация срок на работния ден без съмнение събужда доста въпроси не само сред земеделските среди. Да, това би било нормален ход за всеки нов екип на земеделското министерство , както го е доказала и практиката. Един от първите въпроси, с които беше посрещнат и министър Иван Иванов от страна на медиите беше именно за това, дали ще се смени ръководството на ДФЗ. Досега той винаги отговаряше, че бившият вече шеф на фонда Борис Михайлов работи добре. В краткия си престой начело на една от най-щекотливите организации, свързана с разпределянето на милиони левове и евро демонстрира макар и неразпознаваем за сектор известна откритост с дадените няколко отчетни брифинги, в които уверяваше, че се работи открито за наваксване на забавяния в обработката на изостанали проекти.

В това че във фонда „се работи по график“ ни увери и земеделският министър само часове преди смяната на Борис Михайлов с Николай Каварджиклиев. Вярно, че още преди да поемат властта, сегашните управляващи определиха фонд „Земеделие“ като „държава в държавата“ със собствен бюджет в която дори министърът не знае какво се случва. Вярно е също така, че земеделският производител свързва работата на фонда точно в качеството му на разплащателна агенция и спазването на тяхната финансова библия“- така нареченият индикативен график за плащанията. И въпреки неговата условност, той се приема като нещо задължително. Смяната идва точно със старта на новата кампания в безпрецедентни условия на пресичащи се най-различни кризи. Отгоре на всичко в ситуацията на военен конфликт в непосредствена близост до страната ни, който поставя въпросителна за каквито и да са краткосрочни или дългосрочни перспективи. И ако се окаже, че кампанията бъде забавена пак заради закъснения в прослолутите очертавания, които са в основата на получаването на каквото и да е финансиране, то едва ли ще се приеме положително и от без това отслабения откъм ликвидност земеделски сектор.

Само може да се гадае за причините за тази промяна. Дали все пак има някакви проблеми в работата на фонда, за които обществото не е осветлено? Не дай си боже да има проблеми с дейността му като разплащателна агенция. Само можем да гадаем защото министерството отказа публичен достъп до резултатите от извършените одити на ДФЗ от български и европейски одитни органи. Появиха се информации за слаб интерес и провал на мярката за младите фермер.и За новият шеф на фонд „Земеделие“ Николай Каваржиклиев се знае също толкова малко, колкото се знае и знаеше и за неговия предшественик Борис Михайлов. Кратката проверка в мрежата показва, че той е бил собственик и управител на застрахователната компания „Уника“АД, като е бил съдружник още във фирма „Паста плюс“ ООД и член на Съвета на директорите на летище София. Управляваната от него застрахователна компания е била партньор, изпълнител или подизпълнител в 20 проекта по Оперативните програми 2014-2020 г, като е получила 63 125 лева по две обществени поръчки. Не е налице участие в проекти по селската програма.

Дали фондът ще продължи да работи безоблачно, и колко време ще се задържи Каваржиклиев начело ще покаже близкото бъдеще. Фермерите обаче си чакат помощите по график. А понякога приличат на малко дете, на което му е отказан сладоледа, и стават доста кисели ако не го получат на време и по график.

Финансистът  Николай Каварджиклиев сменя Борис Михайлов, съобщиха  преди малко от земеделското министерство. Прмяната е станала факт по време на проведеното днес заседание на УС на фонда.

Николай Каварджиклиев е финансист и банкер. От ноември 2005 г. до 2021 г. Николай Каварджиклиев заема различни позиции в застрахователни компании, като от януари 2010 г. до декември 2020 г. заема ръководни постове.

С официално писмо от земеделското министерство ни беше отказан публичен достъп до информация за извършените на фонд „Земеделие“ одити от български и европейски одитни органи за периода между 2018 и 2020 година, въпреки подадено от нас заявление за достъп до информация.

Ето какво пише в писмо по този повод земеделският министър Иван Иванов:

„Във връзка с ваше заявление, постъпило в Министерството на земеделието чрез Държавен фонд „Земеделие“ с регистрационен № ВОП02-11/31.01.2022 г. по реда на Закона за достъп до обществена информация, Ви уведомявам следното:
Исканата от Вас информация касае становището и доклада с констатациите на Изпълнителната агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове“, които се изготвят съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността за Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция за 2018, 2019, 2020 финансови години и информация за одити на Европейската комисия, включително такива, които касаят акредитацията на Държавен фонд „Земеделие – Разплащателна агенция. „

Мотивите за отказ за предоставяне на публичен достъп до информация за извършените одитни проверки на фонд „Земеделие“ са сходни с тези, с които е отказан публичен достъп до информацията на парламентарната комисия по земеделие, а именно, че  „оповестяването на тази информация засяга защитата на финансови интереси на физически и юридически лица, на частния живот и личната неприкосновеност и не съответства на правото на ЕС за защитата на личните данни.“

Ето защо тъй като тази информация е свързана с проучвания на Европейската комисия и Сертифициращия орган, които са в процес на изпълнение и към настоящия момент не са приключили и с цел защита на личните интереси на физическите июридически лица, попадащи в обхвата на исканата информация, както и с за осигуряването на защита на вътрешните консултации и преговори между заинтересованите страни, се отказва достъп до исканата информация, пише още в отговора си министър Иванов.

Земеделският министър Иван Иванов е отказал да предостави публична информация за резултатите от извършени проверки на фонд „Земеделие“ за периода 2017 -2020 година се разбира от постъпило писмено питане от депутата Пламен Абровски. В отправения от него въпрос, депутатът е поискал от министър Иванов да му бъде предоставено становище с констатации от изпълнителната агенция по сертификационен контрол на средствата от европейските земеделски фондове за периода между 2018 и 2020 година както и информация за извършени проверки от европейските одитиращи органи касаещи сертификацията на фонд „Земеделие“.

Мотивът за отказа за предоставяне на информация е, че тя е „чувствителна със значителен обем и засяга финансова и икономическа политика, защита на лични данни и търговски интереси на физически и юридически лица“. От отговора се разбира че став а дума както за одити извършени от сертификационната дирекция, която предстои да премине под контрола на финансовото министерство, така и от такива направени от европейските одитни органи. В писмения отговор на министър Иванов се посочва. че тази информация може да бъде предоставена единствено за конфиденциална употреба съгласно регламент на ЕП и на Съвета на ЕС от 30 май касаещ публичният достъп до документи на Европейския парламент.

Към днешна дата от фонд „Земеделие“ са изгубили дела с материален интерес за над 6 млн. лева срещу собственици на „къщи за тъщи“, пише в публикация разследващият портал „Биволъ“. По тези дела фондът е бил осъден да плати 176 хил. лева разноски. В публикацията се припомня че аферата с“къщи за тъщи“ датира вече от над шест години, и тя е позволила на стотици бенефициери да си построят вместо къщи за селски туризъм, луксозни къщи за собствени нужди. Така с над 100 млн. евро присвоени от европейския дабъкоплатец са построени луксозни частни имоти, а сред нашумелите и добили популярност случаи са свързани с имоти на роднини на Мустафа Карадайъ, бившият зам. министър Александър Манолев, бащата на евродепутатката Атидже Вели, и бившият депутат от Герб Димитър Гамишев.

По реда на ЗДОИ и след спечелено дело срещу ДФЗ граждански активист е успял да се сдобие със списъка на всички водени административни дела, които се оказва че са над 200 и броят им продължава да расте. Причина за това е, че след загубата на дадено дело, всяко лице обжалва решението пред втора инстанция на ВАС. Около 50 са делата водени от ДФЗ с най-голям материален интерес. Сред делата загубени от фонда се откроява случай, при който близък на Евелин Банев си е спестил финансова корекция от близо 300 хил. лева . Георги Караманлиев, който беше свидетел по „делото Брендо“, ще си запази изцяло безвъзмездно къщата близо до Тополовград, а освен това прибира и 20 хиляди лева разноски от ДФЗ.

Според представения от “Интервал-инвест” бизнес-план къщата за гости е следвало да реализира плавно нарастващи приходи – 165,000 за 2016, 195,000 – за 2017, 257,500 лева – за 2018. В същото време фактически са реализирани съвсем символични приходи – съответно 1,300, 2,029 и 1,133 лева. Това прави годишно изпълнение на бизнес-плана от едва 0.73%, е показала назначената от съда съдебно-икономическа експертиза. Това очевидно неизпълнение на плана обаче се оказва недостатъчно, за да влезе наложената корекция в сила

Причината за това е, че санкцията за подобен род нарушения трябва да се санкционира вместо по Закона за земеделските производители по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и кохезионни фондове (ЗУСЕСИФ), се казва в становището на ВАС. Именно втория закон предвижда изричен ред за налагане на финансови корекции при неизпълнение на индикатори в договорите, а бизнес-планът е именно такъв индикатор, посочва още ВАС. На това основание съдът разпорежда акта за публично вземане да бъде отменен.

Оказва се, че от такъв порок страдат още много актове на ДФЗ, така наречените Актове за установяване на публично държавно вземане (АУПДЗ), с които Фондът налага корекции на къщите-за-тъщи. И така всеки път когато се стигне до издаване на АУПДЗ по Закона за земеделските производители следва нова отмяна от ВАС, което ще означава, че ДФЗ трябва да издаде нов АУПДЗ този път по реда на ЗУСЕСИВ, което ще е свързано с нови обжалвани и допълнителни разходи за фонда.

Земеделските производители ще могат да подават заявления за подпомагане за извършване на зимни пръскания от 11 октомври , информират от фонд „Земеделие“. Приемането на заявления ще продължи до 29 октомври.

Ще се приемат заявления за закупуване на продукти за растителна защита и продукти за ускоряване процесите на гниене на листата на овощните видове, които се прилагат през есента – в периода на масов листопад. Срокът за отчитане на дейностите е до 15 ноември, а до 10 декември ще бъдат изплатени средствата.

От фонд „Земеделие са дали ход на 17 нови проекта по селската програма на обща стойност 7,5 млн. лева. Най-големият проект с подпомагане от над милион и половина лева е за подмярката за преработвателите , като бенефициерът трябва да изгради нови месодобивни и преработвателни мощности в региона на Бургас. към тях трябва да има и цех за замразяване на плодове. 12 от проектите са свързани с подмярка 5.1 за- превенция и ограничаване на етите  от бедствия и кризи. Насочени са основно към подобряване на биосигурността на различни животновъдни стопанства, като за целта ще бъдат дадени над 5 млн. лева.

Други четири проекта ще бъдат реализирани в подмярката за незамеделски дейности, чиято обща стойност е около 70 хил. лева.

Във фонд „Земеделие“ са почнали да разглеждат последно подадеи проекти по общинската мяка 7.2. бъдат оценени са на общини, получили минимум 21 точки.В информацията се припомня, че на последната оценителна комисия бяха одобрени 12 проектни предложения за реконструкция и модернизация на уличната мрежа на малки общини, които попадат в селските райони на страната