При поръчка горивото ще бъде доставено на следващия ден директно в стопанството.
С изменението се създава правна рамка за приложение на второто изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., като се уреждат възможностите за разширяване или намаляване на площите с поети и изпълнявани многогодишни ангажименти.
В проекта за изменение и допълнение на Наредба №9 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство“, включени в Стратегическия план, се предоставя възможност по операция „Плащания за поддържане на биологично растениевъдство“, ангажиментът да бъде разширяван с площи, отговарящи на изискванията за одобрение на тази операция, до края на третата година. След този период, той може да бъде разширен с нови площи, но не повече от 30%. Създадена е възможност да се добавят площи, които са в система на контрол и са сертифицирани като биологични. Целта е повишаване на интереса към интервенцията, като се дава възможност на земеделските стопани да получат подпомагане за повече площи, които обработват.
С оглед опита от предходния програмен период и в съответствие с второто изменение на Стратегическия план, стопаните ще могат да намалят площта, с която са поели и изпълняват ангажимент с повече от 10%. В този случай бенефициентът може да продължи изпълнението му със заявената за подпомагане площ, като трябва да възстанови получената финансова помощ за незаявените одобрени площи.
С проекта за изменение и допълнение на Наредба №10 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, новите ангажименти от 2025 г. по операция „Ангажименти за предоставяне на услугата по опрашване чрез преместване и временно разполагане на пчелни семейства“ (подвижно пчеларство) от интервенция „Насърчаване на естественото опрашване“ и интервенцията „Опазване на местни породи (автохтонни), важни за селското стопанство“, са с продължителност от 1 година. По тази интервенция се посочват и нови нива на годишните плащания за подадени заявления след 1 януари 2025 г.
Указани са условията за одобрението на нови площи, като същевременно се изменят текстовете по отношение на разписаните условия за разширяване на ангажиментите, с което се премахват част от ограниченията за разширяване. В допълнение са разписани текстове по отношение намаляването на площи от изпълняваните многогодишни ангажименти, както и възстановяване на финансовото подпомагане, свързано с изключените от ангажимента площи.
Във връзка с новата, одобрена „Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните, включително зоонозите в Република България за периода 2025 – 2027 г.“, е допълнено приложение №11 по отношение на дейността за „Намаляване употребата на антимикробни средства“ от интервенцията „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност“. С проекта за изменение на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №6 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенцията „Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000”, се допълват зоните от „Натура 2000“, по които може да се предостави подпомагане при кандидатстване по интервенцията.
Общественото обсъждане на наредбите продължава до 17 февруари 2025 г.
Условията и редът за предоставяне на спешна финансова помощ на земеделските стопани, отглеждащи царевица за зърно, са описани в проектонаредба, която е на обществено обсъждане до 17 февруари, съобщиха от Министерството на земеделието и храните. Компенсациите са одобрени от Европейската комисия за селскостопанските сектори, засегнати от горещините и засушаването в България, Германия, Естония, Италия и Румъния. Слънчогледът беше отрязан от субсидиране, тъй като неговите цени на борсите се повишиха, беше мотивът на ЕК.
Определеният за България бюджет от Европейския фонд за гарантиране на земеделието е в размер на 10, 9 милиона евро (21 318 220 лв.), като се допуска предоставяне на допълнително национално подпомагане до 200% от европейските средства. Така общият бюджет може да достигне 42 636 440 лева.
Допустими за подпомагане са земеделските стопани – физически лица, еднолични търговци и юридически лица, регистрирани за 2024 г. по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (обн. ДВ, бр. 10 от 1999 г.) и площите им с царевица за зърно, изразени в хектари, са допустими за подпомагане за кампания 2024 г. по интервенция „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ).
Приемът на заявления започва на третия ден след влизане в сила на настоящата наредба и е за период от 10 дни. Стопаните по чл. 5 подават заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ, в областните дирекции на ДФЗ, отдел „Прилагане на схемите и мерките за подпомагане“, по постоянен адрес на физическото лице или по адрес на управление на едноличния търговец или юридическото лице. Заявлението се регистрира в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Към заявлението се прилагат следните документи:
1. документ с легализиран превод на български език, доказващ съответствие с изискването на чл. 6, ал. 1, т. 2;
2. удостоверение за банкова сметка на името на кандидата в случай, че същата не е регистрирана в ИСАК;
3. изрично нотариално заверено пълномощно в оригинал, в случай че документите се подават от упълномощено лице.
При подаване на заявлението за предоставяне на спешна финансова помощ длъжностно лице в областна дирекция на ДФЗ извършва преглед на документите в присъствието на кандидата или на упълномощеното от него лице. При непредставяне или нередовност/непълнота на документите длъжностното лице ги връща на кандидата и му предоставя копие на контролен лист. Кандидатът има право да подаде повторно заявление по реда на чл. 7, ал. 2 в рамките на периода на прием.
Експерти на фонда правят административни проверки на заявленията. При установяване наличие на публични задължения, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения, ДФЗ уведомява кандидата с указания да плати задълженията си в срок до 5 работни дни, считано от датата, следваща датата на изпращане на уведомителното писмо в Системата за електронни услуги на ДФЗ (СЕУ), но не по-късно от 10 април 2025 г.
В срок до 15 април 2025 г. ДФЗ предоставя на МЗХ информация за броя и вида на установените като допустими земеделските стопани, заявили подпомагане и допустимите им хектари с царевица.
Заявителите, за които след извършване на съответните административни проверки е установено, че отговарят на изискванията на тази наредба, получават финансова помощ за съответните площи с царевица за зърно съгласно данните от кампания 2024 г. по интервенция ОПДУ. Помощта се изплаща на база определените от експертите ставки.
Спешната финансова помощ се изплаща от ДФЗ в срок до 30 април 2025 г. До 15 юли 2025 г. ДФЗ предоставя на Министерството на земеделието и храните информация за наличие на средства в план сметката на ДФЗ за допълнително национално финансиране по чл. 3, ал. 2. В случай на наличие на средства министърът на земеделието и храните издава заповед за определяне размера на допълнителното национално финансиране и ставка на помощта от този бюджет в срок до 5 работни дни от получаване на информацията по предходното изречение, а помощта се изплаща от ДФЗ в срок до 31 юли 2025 г.
В срок до 31 октомври 2025 г. ДФЗ изпраща в СЕУ на кандидатите, подали заявление за подпомагане съгласно чл. 7, ал. 2, уведомителни писма с посочен размер на изплатената финансова помощ или с мотиви за отказ от изплащане на финансова помощ. Уведомителните писма подлежат на оспорване пред компетентния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При извършване на проверки от ДФЗ, Европейската комисия и други контролни органи, одобрените заявители по реда на тази наредба са задължени да предоставят пълен достъп и да оказват съдействие, включително чрез представяне на допълнително изискани документи.
В интервю за NivaBG.com, фермерът на годината Георги Милев, говори за:
00:30 Борбата с агро администрацията
02:33 Причината за масовото отказване на земеделци от бизнеса
02:59 Поръчка на горива
03:38 Земеделските асоциации
Тел. за поръчка на горива: 0887628487
С участници от няколко европейски страни като Дания, Франция, Германия, Италия,Испания, Нидерландия и Полша се реализира специален изследователски проект наречен mEATquality целящ да поощри фермерите отглеждащи свине и пилешки бройлери да въведат екстензивни практики, информира EU CAP Network.
Сред целите му е и да се анализират нагласите и предпочитанията на потребителите към устойчиво произведеното месо.
„През следващите години се очакват промени в системите за отглеждане на животните, за да се съобразят с бъдещите актуализации на законодателството на ЕС за хуманно отношение към животните и да се отговори на потребителското търсене за по-устойчиво свинско и птиче месо от екологично чисти производствени системи“, обяснява партньорът по проекта Паоло Ферари.
. Проектът се фокусира върху прякото въздействие, което някои критични фактори, свързани с екстензивните животновъдни практики, като диета, генетика и гъстота на отглеждане, могат да имат върху качеството на месото.
Общата амбиция на проекта mEATquality е да предостави на потребителите по-добро качество на свинско и птиче месо както от конвенционални и биологични производители, така и от стопанства, които практикуват свободно отглеждане на животни чрез насърчаване използването на екстензивни животновъдни практики, отчитащи както устойчивостта на производство, така и хуманното отношение към животните.
Проектът също така ще информира потребителите чрез видеоклипове, образователни уроци и базата с данни за месо на ЕС за връзката между качеството на произвежданото птиче и свинско месо и използваните методи за отглеждане на животните.
Нашите хранителни системи непрекъснато се развиват, както и информацията, която потребителите получават за месните продукти. Гарантирането, че те получават правилната информация за това как се произвежда месото във връзка с качеството на продукта, е много важно: това им позволява да осъзнаят решенията които взимат в супермаркета“, казва Ханс Спулдер, координатор на проекта.
След откриването на шап по животните в Германия през миналата седмица, Франция предприе мерки по засилване на проверките и отправи предупреждение към ветеринарните лекари, информира „Ройтерс“. Страната се опитва да се предпази от проникване на болестта на нейна територия, докато се бори с други заболявания по животните като птичия грип и синия език, нанесли сериозни щети върху животновъдния сектор.
Както е известно Германия обяви пурви случай на шап по животните от близо 40 години насам в стадо водни биволи край Берлин. Това доведе до забрани за внос на месо и месо и месни продукти от Германия, като към Южна Корея се присъединиха Великобритания и Мексико.
„Ние следим ситуацията в Германия, като сме засилили контрола и проверките:, се казва в изявление от френското министерство на земеделието. Според ветеринарните власти на страната проверка на скорошен внос на животни от Германия е показала, че нито едно от тях не произхожда от засегнатата област.
Предупреждения и информационни бюлетини са раздадени на животновъдите и ветеринарните лекари, за да се подчертаят клиничните признаци и лезии, свързани с шап, и процедурите, които трябва да се следват в случай на съмнение за шап, се казва на уебсайта му.
Последното огнище на шап във Франция е било регистрирано през 2001 година като част от по-голямо огнише, засегнало още Великобритания, Нидерландия и Ирландия, което доведе до унищожаване по хуманен път на хиляди животни.
Междувременно стана ясно, че Германия може да загуби до 1 млрд. евро заради огнището на шап
„Вярваме, че по веригата на добавената стойност съществува загуба от продажби от повече от 1 милиард евро“, каза Йорг Мигенде, ръководител на асоциацията на германските земеделски кооперации DRV, пред германската телевизионна програма ARD-Hauptstadtstudio.
Той добави още , че икономическите щети от шапа в Германия изглеждат „огромни“.
Между януари и октомври 2024 г. Обединеното кралство е внесло германско свинско месо на стойност 448 милиона паунда (545 милиона долара), съобщи тази седмица Британският съвет за развитие на земеделието и градинарството. Вносът на млечни продукти през същия период е оценен на 283 милиона паунда.
Германските власти продължиха да тестват животни в карантинната зона в региона Бранденбург в четвъртък, като резултатите от тестовете все още се очакват.
Говорител на Европейската комисия каза в през миналата седмица , че Комисията е в постоянен контакт с германските власти и усилията на Германия да спре разпространението на болестта ще позволят да се използва принципът на регионализация.
Съгласно това правило на ЕС продажбите на месо и млечни продукти са ограничени само от региона, където е потвърдена болестта, а продукти от другаде в засегнатата страна все още могат да се продават в ЕС.
„Отварянето на границите и вносът на зеленчуци демотивира производителите да отглеждат зеленчуци в отопляеми оранжерии, тъй като в момента те не могат да формират цена, или ако формират такава няма гаранция, че като излязат българските зеленчуци, доматите ще струват 5 лева“, каза за Nivabg.com Ради Радев, производител на разсади от региона на Пловдив.
Големият проблем пред производителите на зеленчуци у нас според него ще дойде когато се съберат трите вида производства на зеленчуци от стъклени и полиетиленови оранжерии и на полски зеленчуци с минимални разходи. Това ще доведе до наводняване на пазара, който няма да може да поеме всички произведени количества защото българския пазар е „един голям град в Европа“. Невъзможността да бъдат реализирани българските зеленчуци води до спад в цената и в търсенето им, докато вносът от други страни с по-малки разходи за отопление влизат на пазара ни, което още повече обезсмисля българското производство.
Един от решаващите фактори за формирането на разходите на производителите на зеленчуци според него ще е климатът.
„Сега повече от месец нямаме нито ден с положителни температури, като ние произвеждаме разсади на неимоверно високи разходи за отопление“, добавя производителят. В подобни условия отопляемото производство на зеленчуци е почти невъзможно.
“Лошото е, че парите на българските потребители не отиват при производителите на зеленчуци, заради мижавите отстъпки на веригите. Основната стойност за производството на зеленчуци не отива при производителите а някъде другаде, което автоматично води до намаляване на работната ръка, на разходите за осигуровки и за отглеждане на зеленчуци. Всеки ТИР влизащ у нас в периода в който ние нямаме производство на открито и трябва да се заложи производство в оранжерии обезсмисля отглеждането на един декар оранжерийни зеленчуци“, заяви още Ради Радев.
Българското производство на зеленчуци което е концентрирано предимно в малки и семейни производители не може да се конкурира с вноса, тъй като по думите му не може да бъде „костюмирано“ както вносното и да се подготвят в аналогични заготовки, тъй като основният амбалаж у нас са кашоните от банани. И това също допринася за невъзможността да се продават българските зеленчуци, колкото и да са вкусни.
„Мъчим се да оцеляваме, като търсим различни региони в страната. Семенарските фирми също имат поглед върху пазара, защото всичко тръгва от семената преди да дойде до нас. Накрая се вижда че нещо ни куца. Когато имаше българско производство цената беше смъкната, сега като няма българско производство, защо доматите не са по фва лева, а ги продават по пет“, коментира в заключение Ради Радев.
Тримата откриха официално българския щанд на най-голямото международно изложение за хранително-вкусова промишленост, земеделие и градинарство „Зелена седмица 2025“, което се провежда в Берлин. Те бяха посрещнати от българската делегация, водена от заместник-министрите на земеделието и храните д-р Лозана Василева и доц. д-р Деян Стратев.
Федералният министър Джем Йоздемир приветства българските представители и отбеляза важността на културния и кулинарен обмен между държавите. Кметът на Берлин Кай Вегнер сподели впечатленията си от българската кухня, като акцентира върху традиционната ни баница, която му направи особено силно впечатление. Европейският комисар Кристоф Хансен отправи специални поздравления за цялостната организация на участието на България и изрази възхищението си от качеството и разнообразието на представените продукти. И тримата официални гости дадоха висока оценка на продуктите на българския щанд, включително млечни и месни продукти, вина, етерични масла, мед и биопродукти.
България е световно известна с етеричните си масла и най-вече розовото масло, като сме на първо място по производство на лавандула, каза пред медиите в Берлин заместник-министър д-р Лозана Василева. Тя изтъкна, че има ръст на производителите, които участват в изложението и представят широка гама български традиционни продукти. „Миналата година те бяха 11, тази са 14 и се надяваме за напред да разширяваме представянето на страната ни пред посетителите на това престижно международно изложение“, каза още Василева.
И тази година изложението предоставя възможност на българските производители да представят своите стоки на хиляди посетители от 60 страни, създавайки контакти и възможности за международно разширяване на пазара. България участва за 34-ти път в това престижно събитие, което събира водещи производители от цял свят в областта на хранително-вкусовата промишленост. Страната ни тази година представя български производители, които предлагат на посетителите от цял свят разнообразие от консервирани плодове и зеленчуци, мед и пчелни продукти, кисело мляко, биволско сирене, кашкавал, суджук, рибни продукти, ядки, вина, биологични напитки и други. Презентацията е в сътрудничество с водещи български асоциации и съюзи на производители в сектора на земеделието и хранително-вкусовата промишленост.
Във връзка с огнищата на шап в Германия, които според ветеринарните власти, вече са две, мерките в България също са затегнати, каза от своя страна заместник–министър доц. д-р Деян Стратев и допълни, че “на изложението в Берлин тази година няма селскостопански животни”.
В официалното откриване на българския щанд участваха още: президентът на Асоциацията на германските фермери Йоахим Руквид, председателят на Федералната асоциация на германската хранително-вкусова промишленост д-р Кристиан фон Бьотихер и изпълнителният директор на Панаир Берлин д-р Марио Тобиас.
В рамките на днешния ден, зам.-министър Василева ще участва в Глобалния форум за земеделие и храни. По време на посещението в Берлин е предвидено зам.-министър д-р Лозана Василева да участва и в седемнадесетата “Среща на върха на земеделските министри „GFFA 2025“, където министрите от над 60 държави ще дискутират теми, свързани с устойчиво производство на биомаса, ползите за устойчива биоикономика в селското стопанство и кризите в земеделието.
Обединени земеделски производители и Аграрен университет подписаха меморандум за сътрудничество в сферата на професионалното селскостопанско обучение на земеделски производители.
По-високите оценки за глобалното производство и преходните запаси са фактори с фундаментално значение, които според експертите на Софийска стокова борса в началото на годината са спирачка пред трайно поскъпване на пшеницата. Отчита се, че цената на американската пшеница продължава да върви надолу, докато пазарът на царевица е на обратния полюс заради противоречиво влияние на климатичния фактор, връзката с пазара на етанол, за който царевицата е основна суровина и лошите показатели в баланса на САЩ.
Влияние върху развитието на пазара на царевица оказват още въведените от страна на Русия нулеви експортни квоти, както и рязкото намаляване на оценката за реколтата и трудностите изпитвани от Украйна във времената на война.
Въпреки всички тези отчетени фактори американската пшеница през текущата седмица отбеляза известно повишение на цената си с 4 долара до 235 долара за тон. Френската пшеница продължи да се търгува на 235 евро за тон. Цената на украинската пшеница отбеляза леко седмично повишение от 2 долара до 241 долара за тон. Руската пшеница остана на цената си от преди седмица от 237 долара за тон.
Американската царевица поскъпна с 5 долара за седмица до 219 долара за тон, докато с нови 2 евро френската царевица се върна на старото ценово равнище от 221 евро за тон. Подобно на пшеницата и царевицата в Украйна регистрира незначително поскъпване с 1 долар до 224 долара за тон.
Фючърсите на рапицата на Euronext поскъпнаха с 4 евро до 547,35 евро за тон. Най-съществено повишение през тази седмица имаха контрактите на нерафинираното слънчогледово олио в Ротердам от 15 долара до 1200 долара за тон.
Търговията на борсата у нас остава спокойна, като продължава да се търси пшеница за изхранване на животните на цена от 340 лева за тон.
