На 1 декември (петък) изтича крайният срок, в който земеделските производители които развиват своята дейност в секторите „Животновъдство“, Пчеларство“ и „Растениевъдство“, могат да подадат заявления за подпомагане по de minimis. Помощта се отпуска съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013, изменен с Регламент (ЕС) 2019/316, на регистрираните земеделски стопани по Наредба № 3 от 1999 г., а при кандидатстване за тютюн се изисква регистрация като тютюнопроизводители съгласно Наредба № 22 от 21 декември 2016 г. за 2023 г.
Помощта се предоставя за покриване на част от разходите за изхранване на животните през зимния сезон и за осигуряване подготовката за реколта 2024 г.
Припомняме, че Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (УС на ДФЗ) одобри по схемата бюджет в размер на 47,5 млн. лв.
Средствата се разпределят както следва:
• за сектор „Животновъдство“ в т.ч. пчелен мед: 23 750 000 лв.
• за сектор „Растениевъдство“: 23 750 000 лв.
Помощта de minimis се предоставя за направленията:
• едри преживни животни;
• дребни преживни животни;
• коне под селекционен контрол;
• пчелни семейства;
• плодове и зеленчуци (ябълки, круши, кайсии/зарзали, праскови/нектарини, череши, вишни, ягоди, малини, сливи, десертно грозде, домати полски, краставици полски, корнишони, патладжан, пипер полски, картофи, лук, чесън, моркови, зеле, дини и пъпеши);
• оранжерийни култури (домати, краставици и пипер);
• винени лозя (без площите, за които е получено подпомагане по мярката за „Събиране на реколта на зелено“);
• маслодайна роза;
• тютюн.
Заявленията за подпомагане за помощта de minimis се приемат в Общинските служби земеделие (ОСЗ) към ОД “Земеделие“ на МЗХ. Документи се подават по постоянен адрес на физическото лице (при кандидатстване на ФЛ) и по седалището на едноличния търговец или юридическото лице (при кандидатстване на ЕТ и ЮЛ). Кандидатстването се извършва лично или чрез упълномощено лице, след представяне на нотариално заверено пълномощно по образец, изготвен от ДФЗ.
Указанията за предоставяне на помощта са публикувани на сайта на ДФЗ.
Припомняме още, че помощта de minimis, която се предоставя на един земеделски стопанин или предприятие, не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895,75 лв.) за период от 3 последователни бюджетни години.
Размерът на помощта за едно животно, за едно пчелно семейство, както и за един хектар, ще бъде определен от МЗХ след приключване на приема на заявления за подпомагане и ще се утвърди с решение на УС на ДФ „Земеделие“.

Държавен Фонд „Земеделие“ изплати над 341 хил. лв. (341 020 лв.) по схемата „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по „Национална програма от мерки за контрол на доматен миниращ молец – Tuta absoluta Meyrick (Lepidoptera)“. Средствата са преведени с над 2 седмици по-рано от предвидения срок – 15 декември. Подпомагане получиха 154 земеделски производители.

Периодът, в който стопаните имаха възможност да кандидатстват по схемата, продължи от 5 юни до 13 октомври 2023 г., а в срок до 31 октомври кандидатите трябваше да представят отчетни документи за закупените и приложени продукти и средства за растителна защита за контрол на доматения миниращ молец.

Подпомагането има за цел да компенсира разходите на оранжерийните зеленчукопроизводители, направени за продукти за растителна защита срещу миниращия молец. Размерът на помощта е до 100% от разходите за закупуването и прилагането на продукти за растителна защита, разрешени в Република България за контрол на Доматен миниращ молец – Tuta absoluta в оранжерии за домати, но не повече от 3 500 лв. на хектар с включено ДДС, годишно.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) приключи оценката за административно съответствие и допустимост на 93 проектни предложения по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от ПРСР 2014 – 2020 г.

Проектните предложения са подадени чрез ИСУН по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-7.020 по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“, по приемът, приключил в края на февруари, тази година. По същия се финансират инвестиции насочени към реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на общински сгради, в които се предоставят обществени услуги, с цел подобряване на тяхната енергийна ефективност.

От оценените на етап административно съответствие и допустимост 93 проекта, до следващия етап на разглеждане – техническа и финансова оценка, преминават 90 проектни предложения, едно проектно предложение не е допуснато на последващ етап, а два проекта са оттеглени от кандидатите.

На интернет страницата на ДФЗ е публикуван Списък с проектното предложение, което не преминава на последващ етап – техническа и финансова оценка. ДФЗ ще изпрати уведомително писмо за недопускане до техническа и финансова оценка чрез ИСУН на кандидата, чието проектно предложение попада в списъка. В едноседмичен срок след получаването му, кандидатът може да подаде възражението си пред изпълнителния директор на ДФЗ – РА чрез ИСУН.
След приключване на процедурата по обжалване, за допустимите проектни предложения ще бъде извършена техническа и финансова оценка.

„Както през настоящата, така и през следващата бюджетна година политиката в аграрния сектор е съобразена с приоритетите и целите на националната програма за развитие, което идентифицира приоритетите за устойчиво селско стопанство“, посочи Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания“ в Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
Тя допълни, че министерството ще осъществява политиката в аграрния сектор с насочване на дейността си към повишаване на конкурентоспособността, разширяване на експортния капацитет на българското селско стопанство, осъществяване на единен контрол по хранителната верига, разнообразяване на икономиката и подобряване на живота в селските райони и създаване на условия за устойчиво развитие на рибарския и горския сектор.

През 2024 г. МЗХ ще работи в три области на политики, съобразени с управленските приоритети на страната.

За 2024 г. по бюджета на МЗХ са планирани приходи в размер на 204 млн. лева, което е увеличение с 30 млн. лева спрямо 2023 г. Това увеличение отразява ефекта от инфлацията върху арендите.

По разходната част за МЗХ са заложени 303 700 000 лева разходи, разпределени в трите области на политика и подпомагащата програма „Администрация“.

Комисията по земеделието, храните и горите отхвърли на първо четене Законопроекта за държавния бюджет за 2024 г., внесен от Министерски съвет на 24 ноември 2023 г.

„Както през настоящата, така и през следващата бюджетна година политиката в аграрния сектор е съобразена с приоритетите и целите на националната програма за развитие, което идентифицира приоритетите за устойчиво селско стопанство“, посочи Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания“ в Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

Тя допълни, че министерството ще осъществява политиката в аграрния сектор с насочване на дейността си към повишаване на конкурентоспособността, разширяване на експортния капацитет на българското селско стопанство, осъществяване на единен контрол по хранителната верига, разнообразяване на икономиката и подобряване на живота в селските райони и създаване на условия за устойчиво развитие на рибарския и горския сектор.

През 2024 г. МЗХ ще работи в три области на политики, съобразени с управленските приоритети на страната.

За 2024 г. по бюджета на МЗХ са планирани приходи в размер на 204 млн. лева, което е увеличение с 30 млн. лева спрямо 2023 г. Това увеличение отразява ефекта от инфлацията върху арендите.

По разходната част за МЗХ са заложени 303 700 000 лева разходи, разпределени в трите области на политика и подпомагащата програма „Администрация“.

За политика в областта на земеделието и селските райони разчетът е в размер на 234 млн. лева, за политиката в рибарството и аквакултурите – 7 млн. лева, за съхраняване и увеличаване на горите и дивеча – 40 млн. лева, по бюджетна програма „Администрация“ – 21 900 000 лева.

Разходната страна е разпределена по основни показатели: персонал; издръжка и други текущи разходи, в това число субсидии за нефинансови предприятия. В разчетите за 2024 г. по бюджета на МЗХ не се предвиждат капиталови разходи.

По отношение на разходите за персонал -те ще са увеличени с 22 млн. лева спрямо 2023 г. В тази сума са включени 19 200 000 лева, представляващи увеличеният размер на заплатите на служителите от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), считано от 1 август 2023 г.

Комисията по земеделието, храните и горите отхвърли на първо четене Законопроекта за държавния бюджет за 2024 г., внесен от Министерски съвет на 24 ноември 2023 г.

„Както през настоящата, така и през следващата бюджетна година политиката в аграрния сектор е съобразена с приоритетите и целите на националната програма за развитие, което идентифицира приоритетите за устойчиво селско стопанство“, посочи Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания“ в Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

Тя допълни, че министерството ще осъществява политиката в аграрния сектор с насочване на дейността си към повишаване на конкурентоспособността, разширяване на експортния капацитет на българското селско стопанство, осъществяване на единен контрол по хранителната верига, разнообразяване на икономиката и подобряване на живота в селските райони и създаване на условия за устойчиво развитие на рибарския и горския сектор.

През 2024 г. МЗХ ще работи в три области на политики, съобразени с управленските приоритети на страната.

За 2024 г. по бюджета на МЗХ са планирани приходи в размер на 204 млн. лева, което е увеличение с 30 млн. лева спрямо 2023 г. Това увеличение отразява ефекта от инфлацията върху арендите.

По разходната част за МЗХ са заложени 303 700 000 лева разходи, разпределени в трите области на политика и подпомагащата програма „Администрация“.

За политика в областта на земеделието и селските райони разчетът е в размер на 234 млн. лева, за политиката в рибарството и аквакултурите – 7 млн. лева, за съхраняване и увеличаване на горите и дивеча – 40 млн. лева, по бюджетна програма „Администрация“ – 21 900 000 лева.

Разходната страна е разпределена по основни показатели: персонал; издръжка и други текущи разходи, в това число субсидии за нефинансови предприятия. В разчетите за 2024 г. по бюджета на МЗХ не се предвиждат капиталови разходи.

По отношение на разходите за персонал -те ще са увеличени с 22 млн. лева спрямо 2023 г. В тази сума са включени 19 200 000 лева, представляващи увеличеният размер на заплатите на служителите от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), считано от 1 август 2023 г.

Предвидени са средства за изменение на минималната работна заплата от 780 на 933 лева. Средствата са в размер на 1 400 000 лева, като те ще бъдат насочени основно към Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, предаде БТА.

Предвидено е също увеличение на средствата за персонал по бюджета на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове“ с 1 400 000 лева.

МЗХ предлага увеличение по отношение на възнагражденията на персонала 20 процента за структурите, които през настоящата година не са получили увеличение (областни дирекции по земеделие, Национална служба по съвети в земеделието, Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, Изпълнителна агенция по лозата и виното, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството и Център за оценка на риска по хранителната верига); 30 процента за Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, с което ще бъде достигнат нетен доход на ракетострелците 1100 лева, а на експертния състав от физици и метеоролози – 1500 лева (за целта са необходими 4 900 000 лева); 10 процента на годишна база за БАБХ и ИАГ, което се равнява на 11 600 000 лева.

Общият размер на допълнително необходимите средства за 2024 г. са в размер на 22 млн. лева.

По отношение на разходите за издръжка и други текущи разходи разчетът е 88 700 000 лева, в това число 29 300 000 лева субсидии към „Напоителни системи“ за осъществяване на дейността по защита от вредното въздействие на водите.

Средствата на МЗХ по капиталовата програма са 8 млн. лева. Те са по направления рехабилитация на хидромелиоративната инфраструктура и придобиване на специализирано и друго оборудване за контролните агенции от състава на министерството.

Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев с украинския министър на аграрната политика и храните Микола Солски се договориха за детайлите по прилагане на лицензионен режим за износа на слънчогледово семе, рапица, царевица и пшеница по време на онлайн среща.

Министерството на земеделието и храните спази обещанието си до 30 ноември да ограничи максимално вноса на тези селскостопански продукти, съгласно Меморандума, сключен между правителството и Инициативния комитет на протестиращите земеделски производители, каза министър Вътев.

Той подчерта, че след тази срок двете страни стриктно ще наблюдават да няма изкривяване на пазара, както и да не се подкопават интересите на българските производители, преработватели и потребители.

Вносът и обменът на данни между двете страни продължава да се следи.

МЗХ подготви и изпрати нотификация за нова държавна помощ, с която ще бъдат подкрепени земеделските производители, които не могат да получат помощ по Временната рамка за подкрепа на ликвидността в следствие на войната в Украйна. С тази държавна помощ фермерите ще бъдат компенсирани за повишените енергийни разходи за производството. Това съобщиха в съвместно изявление министърът на земеделието и храните Кирил Вътев и председателят на Комисията по земеделие, храните и горите Десислава Танева, на заседание на парламентарната комисия.

„В последните дни работихме усилено върху това да намерим опорна точка, по която да покрием енергийните разходи на най-големите производители. Съвместно експерти от МЗХ, заедно с представители на двете политически партии ГЕРБ и ДПС, отделихме много часове и сме намерили подходяща формула, която е изпратена като нотификация към Министерство на финансите“, заяви министър Вътев.

Председателят на комисията Десислава Танева информира, че с тази нова специфична държавна помощ се поемат енергийните разходи съгласно новия регламент за държавни помощи, с което се решава една от точките на Меморандума, подписан между министър председателя, министрите на финансите и на земеделието и протестиращите преди около месец земеделски производители. Тя заяви, че диалогът, компетентността и експертността са единственият възможен инструмент да бъдат решавани идентифицираните проблеми.

Министър Вътев уточни, че средствата са предвидени в бюджета за 2023 г.

Министърът на земеделието и храните
г-н Кирил Вътев изпрати до Коалицията „За да остане природа“ Становище
на МЗХ за забрана и ограничения на употребата на активното вещество
глифозат.

В него се казва, че използването на глифозат ще бъде
ограничено или забранено в чувствителни зони и от непрофесионалисти.

• Да не се употребява от непрофесионални потребители – всички глифозат
съдържащи продукти да се категоризират в професионална категория на
употреба;
• Да не се одобрява за въздушно пръскане;
• Да не се разрешава използването му като десикант или дефолиант преди
прибирането на реколтата от земеделски култури;
• Да не се разрешава използването му за третиране на водни канали;
• Да не се прилага върху площи, използвани от широката общественост или
от уязвими групи, като обществени паркове и градини, площадки за спорт и
отдих, училищни и детски площадки, както и в непосредствена близост до
здравни и учебни заведения;
• Да не се прилага този продукт в зони за защита, определени в Закона за
водите, или други площи, определени със заповед на министъра на околната
среда и водите.

По-голяма част от тези забрани бяха включени в отвореното писмо на
Коалицията „За да остане природа“, изпратено до отговорните институции в
България [1] и петицията от 2020 [2].

В становището на МЗХ се казва още, че България подкрепя да продължат
изследванията за глифозата, които имат за цел да анализират
потенциалната му токсичност върху живите организми, като счита че
решението относно по-нататъшната съдба на това активно вещество следва
да бъде информирано, експертно и отговорно, отчитайки нагласите на
всички заинтересовани страни на обществото в Република България –
граждани, неправителствени организации и земеделски стопани.

Коалицията „За да остане природа в България“ оценява становището на МЗХ
като много добра стъпка в посока опазването на здравето на хората,
животните, пчелите и природата.

Неправителствените организации ще продължат да работят заедно с учените
и фермерите, за да се намерят алтернативи на глифозата и да се намали
използването на пестициди не само в чувствителните зони като паркове,
градини, училища, но и в земеделските площи.

Очакваме сформирането на работна група за създаване на нормативна уредба
за регламентиране на забраната с включване на клаузи за контрол по
изпълнението на забраните и ограниченията.
ИЗТОЧНИК НА ИНФОРМАЦИЯТА:
[1]
http://agrolink.org/bg/novini/193-otvoreno-pismo-zabrana-glyphosate-v-bulgaria
[2] https://www.peticiq.com/zabrana_na_glyphosate_v_bulgaria

От помощта ще се възползват фермери, които не могат да получат средства по украинската помощ.

След срещи с експерти от МЗХ са решили да подадат искане пред икономическото министерство за одобрение н нова държавна помощ, докато да се покрият до79% от направените от фермерите енергийни разходи

Това съобщи по време на днешното заседАние на ресорната парлМентРн комисия земеделският министър Кирил Вътев. От средствата ще могат да се възползват земеделските производители, които няма да могат да получат компенсации по украинскГа помощ. Очаква се за тази помощ да бъде заделен остатъкът от украинската помощ от 39 млн. лева като се изключат 5 млн. лева предвидени за доплащане н новия таван от 280 Хил.  евро.

Кредитите, които фермерите са взели за изхранване на животните си от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) през периода 2008-2012 г., се отсрочват с една година. Това реши на своето редовно заседание Управителният съвет на Държавен Фонд „Земеделие“ (УС на ДФЗ).

Удължаването на периода за погасяване на задълженията на стопаните е по искане на браншовите организации във връзка с продължаващата икономическа криза, предизвикана от агресията на Русия срещу Украйна, която се отразява особено сериозно върху селското стопанство, като едни от най-сериозно засегнатите са малките и средните предприятия.

Животновъдите могат да подават заявления за отсрочване на задълженията си в областните дирекции на ДФ „Земеделие“ от 13 ноември до 30 ноември 2023 г. От тази възможност могат да се възползват кредитополучатели с отсрочени кредити до 27 ноември 2023 г. както следва:

Птицевъди с кредити за фураж от 2008 и 2010 г.
Свиневъди с кредити за фураж от 2008 и 2010 г.
Животновъди с кредити за фураж от 2008, 2009, 2010 и 2012 г.
Заемите, които стопаните дължат на ДФЗ, трябва да бъдат обезпечени в размер на 110 % върху дълга (главница и лихва). Обезпеченията следва да бъдат учредени в полза на Фонда най-късно до 31.01.2024 г. Размерът на лихвата е 4.5%.

Припомняме, че не се допуска отсрочване на заеми на кредитополучател, за който е открито производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон към датата на сключване на анекса.

Министерството на земеделието и храните ще стартира кампания за представяне на  успешни агробизнес модели в страната.

Целта е да се покажат и насърчат добрите практики в земеделието, прилагани от стопани с опит в областта на растениевъдството и животновъдството, които успешно развиват своя бизнес.

Това съобщи министърът на земеделието и храните по време на церемонията за връчването на приза „Агробизнесмен на България за 2023 г.“ в София. Конкурсът за принос към развитието на земеделието се организира от вестник „Български фермер“.

Министър Вътев каза, че земеделието като бизнес начинание е трудно, защото е свързано с  променящите се климатични условия и риска от появата на болести при растенията и животните. В тази връзка той подчерта, че аграрната наука със своите достижения е изключително необходима и ценна за работата на фермерите.

Министърът на земеделието връчи приза „Агробизнесмен на България за 2023 г.“ на инж. Рашид Узунов, управител на предприятието за производство на прикачна почвообработваща техника „Раломекс“ АД, гр. Завет. Освен производител на техника инж. Узунов е и пчелар, който се грижи за 100 кошера.

Изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие“ Георги Тахов връчи отличие на Мария Василева за инвестиция с кауза – бутиковата животновъдна ферма Детска ферма „Кеффа“ и фермерска мандра в село Строево.

Издателят на в. „Български фермер“ и „24 часа“ Венелина Гочева награди семейната биоферма „Софина“ на Стоян Симеонов, където се произвеждат биологични зеленчуци, подправки, плодове и орехи.

В церемонията бяха отличени още Мария Николова, управител на опитната база на Опора Заден в село Цалапица, за създаването на нов сорт розов домат Мами Пинк F1, Пламен Янчев от стопанство „Дини Янчев“ от Долни Дъбник за пробив на българския пазар с дини без семки, а в категорията млад агробизнесмен бе награден Георги Мутафчиев, собственик на биоферма „Козле“.

Производители водят съдебни дела с Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ), който не е платил доставени плодове на ученици по схемата за “Училищен плод” от 2019 г. в общ размер на над 1,5 млн. лева. Сумите, които предприятията не са получили, са съответно 779 138 лева на “Ню Проджектс Консулт”, 8536 лева на “София плод”, 653 214 лева на “Фууд Деливъри Експрес”, 19 871 лева на “Терра Веджис”, 14 332 лева на “Мидек”. Тази информация беше представена от представители на съответните фирми на пресконференция в БТА.

“Ние сме доставяли ябълки, круши, грозде и други, като сме закупили и доставили плодовете с наши финансови средства, подавали сме в определения срок заявки за плащане, но ДФЗ не ни възстановява средствата за извършените от нас разходи”, каза Милена Рашева, земеделски производител, управител на “Ню Проджектс Консулт” и “София плод”, която работи по училищните схеми от самото начало – 2009 г. Към днешна дата тя вече се е отказала от тази дейност.

По думите ѝ, според получена справка официално по съдебен ред, е установено, че плодовете и млечните продукти не се плащат на много общини, учебни заведения и други дружества.

Преди месец производителите са изпратили отворено писмо, от чийто отговор от ДФЗ е станало известно, че средства от националния бюджет са осигурени, както и европейски средства.

“Вече 4 години водим борба с Държавен фонд “Земеделие”. По някои дела съдът уважи жалбите ни поради това, че училищните схеми имат за цел нашите деца да получават продукти за насърчаване на здравословното им хранене. Респективно ДФЗ ни плати с много мъка. Други дела загубихме и бяхме впечатлени от претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ДФЗ в размер на 20 000, 30 000 и дори 40 000 лева”, коментира Рашева.

По думите ѝ за доставените плодове са издадени данъчни фактури на учебните заведения, начислено е ДДС, платен е корпоративният данък. Освен това предприятията са платили заплатите на служителите си, на доставчиците, а накрая се е оказало, че “не продават плодовете и млечните продукти, а ги подаряват”.

Рашева подчерта, че след като продуктите не се плащат, парите, осигурени за децата, остават неусвоени. Такъв е случаят през 2018-2019 г., когато по “Училищен плод” не са платени 2,5 млн. лева и съответно е неусвоена 1,5 млн. лева европейска помощ.

Производителката сезира прокуратурата, която прави проверка в отдел “Училищни схеми” на ДФЗ. В резултат на това са установени нарушения на служебните задължения при 12 лица, които са дисциплинарно наказани.

“Освен че неоснователно и незаконосъобразно не се плащат тези продукти, ДФЗ явно неуважително се отнася към решенията на Върховния съд – за отказаните суми следва да бъде издадено уведомително писмо, в което да бъдат ясно да бъдат посочени мотивите за отказаната финансова помощ”, обясни Рашева, допълвайки, че мотивите на Фонда не съответстват на основанията за отказ, предоставени от закона. Според нея целта е протакане с цел изтичане на давността.

Рашева се връща към 2019-2020 г., когато подава заявления за одобрение за 6 учебни заведения, но не получава нито акт за одобрение, нито отговор от ДФЗ, което тя посочва като още един знак за проблемите в институцията. Производителката смята, че това се дължи на регулярните пресконференции и въпроси от нейна страна, на “цялостното поведение на дружеството ѝ”. Въпреки това тя доставя продукти на 4 учебни заведения в този период.

Стефан Шалявски, земеделски производител и управител на “Терра Веджис”, който доставя по училищните схеми от 2012-2013 г., цитира случай от 2018-2019 г., когато с решение на Министерски съвет по наредбата за даване на плодове е решено да бъдат плащани допълнителни 7 стотинки на всяко едно дете. “На моята фирма бяха орязани 6000 лева. В един момент се оказва, че държавното финансиране е около 700 000 лева, а търсените пари от фирмите са 950 000 лева. На какъв принцип ДФЗ реши, че точно моята фирма не трябва да получи плащането, не ми е ясно”, разказа той.

Шалявски се върна и към периода 2020-2021 г., когато постоянно има промени на графиците заради пандемичната обстановка, но въпреки това те извършват всички доставки навреме. “Отново имаше орязване”, посочи той, допълвайки, че все пак от 2022 г. всички плащания се плащат редовно и навреме, няма орязвания.

Таня Такева от “Фууд Деливъри Експрес”, които от 11-12 години участват в училищните програми, заяви, че от 2018-2019 г. много трудно се работи с ДФЗ. По думите й при тях също има орязвания.

Припомняме, че кандидатите по интервенциите в лозаро-винарския сектор подават документи за финансова подкрепа единствено чрез Системата за електрони услуги (СЕУ)  на ДФЗ с квалифициран електронен подпис (КЕП). Срока за подаване на документите е до 30.11.2023г.
На следния адрес https://seu.dfz.bg/drupal/ са публикувани инструкции за попълване и подаване на заявление за подпомагане по интервенция „Преструктуриране и конверсия на лозя“.

Инструкция за стъпките, които следва да се предприемат от кандидатите е налична на началната страница на СЕУ, в секция „Документи“, „Декларации в лозаро – винарския сектор“, „Инструкция за зареждане на данни от Лозарски регистър в заявление по ПКЛ“ на адрес: https://seu.dfz.bg/drupal/?q=node/55. 

След зареждане на справка за имотите в СЕУ, за улеснение на кандидатите е наличен панел „Статус на заредени парцели и имоти от последно зареждане“, където е налична информация за всички заредени парцели и имоти от лозарското стопанство с актуалния им статус. При открит грешен запис, кандидатите следва да се обръщат към Изпълнителна агенция по лозата и виното за допълнителна информация и при необходимост от корекция на въведените данни в Лозарския регистър.

Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) констатира ново огнище на инфлуенца А (грип) по птиците в птицеферма за отглеждане на кокошки носачки в землището на гр. Генерал Тошево, обл. Добрич.  Вирусът е установен след получен сигнал от собственика на птицефермата за повишена смъртност на отглежданите от него птици. В засегнатата ферма се оглеждат около 129 хил. кокошки носачки.

Със Заповед на изпълнителния директор на БАБХ от 27.11.2023 г. е обявено огнището и предприетите мерки за контрол. Предстои умъртвяване по хуманен начин на заболелите и контактни птици в обекта и обезвреждане на труповете под официален надзор и по начин, недопускащ разпространение на болестта.

Около засегнатия животновъден обект са определени 3-километрова предпазна зона, в която попада гр. Генерал Тошево и 10-километрова наблюдавана зона. В нея попадат следните населени места от община Генерал Тошево: с. Снягово; с. Огражден, с. Йовково, с. Кардам, с. Чернооково, с. Писарово, с. Люляково, с. Преселенци, с. Малина, с. Петлешково, с. Присад, с. Пленимир, с. Равнец, с. Дъбовик, с. Къпиново.

Извършва се епизоотично проучване и проследяване на движенията на домашни и други птици, яйца, продукти и странични животински продукти добити от тях, фураж за птици и на транспортните средства, свързани с технологичния процес в обектите.

БАБХ напомня, че птичето месо и продукти, добити в обект, в който е установено огнище на инфлуенца по птиците, не представляват опасност за човешкото здраве при спазване на хигиенните правила за обработка на храни в домакинството.

Българската агенция по безопасност на храните констатира ново огнище на инфлуенца А (грип) по птиците в землището на гр. Генерал Тошево, обл. Добрич

Асен Василев е щял да продава земеделска земя – това разкри във „Фейсбук“ земеделският експерт Пламен Абровски.

Ето какво пише Абровски в социалната мрежа:
Когато днес разбрах, че Асен Василев ще дава брифинг, реших първо да го чуя и тогава да коментирам въпроса с продажбата на държавна земеделска земя! И се оказах прав да го направя, защото този човек абсолютно манипулативно преиначава истината!

Вижте какво каза той пред медиите и какъв набор от документи той е внесъл в Народното събрание:

На въпрос на журналист: А всъщност защо е било необходимо това становище на земеделския министър, което се тиражира и е публикувано и явно е оригинално и е до министерство на финансите – имало е запитване или това е било под някакъв първоначален вариант на бюджета?

Асен Василев каза: В нито един вариант на бюджета такава вноска НЕ Е фигурирала.

На втори въпрос: А в прогноза или в намерение, в план за следващи години?

Асен Василев отговори: В прогноза, намерение или план за следващи години също НЯМАМЕ такава вноска!

А сега погледнете данните в таблицата с прогнозните приходи на МЗХ за периода 2024-2026 г., които са на сайта на Народното събрание:

Ако от прогнозните приходи на МЗХ за 2025 г. в частта “Други” извадите стандартните 13 милиона лева (каквито фигурират за 2024 г. и 2026 г.) се получава точно цифрата 340 милиона лева! Това е цифра, за която няма никакви обяснения, но е идентична с предвидения приход от земеделска земя от Държавен поземлен фонд, посочени в становището на Kiril Vatev до министерство на финансите!
Думичките може и да са ги махнали, но цифричките няма как, иначе се променят показателите на бюджета! О колко въпроси поражда тази цифричка 340 милиона! Но нека ги задават журналистите!

Уважаеми журналисти, един съвет ако позволите – намерете писмото от Асен Василев до Кирил Вътев. Доколкото аз съм чувал (може и да съм виждал 😉) там всичко си е обяснено. Писмото е в архива на МЗХ, в деловодната система на МЗХ и по бюрата на един тон експерти в МЗХ – и да искат, няма как да го скрият. Прономеровано е и прошнуровано. И после питайте Асен Василев за истината!

* Файл 2200-мзх.doc , (от който е снимката на таблицата) е част от архивния файл 49-302-01-76.zip, качен на сайта на Народно събрание. Намира се в папката с краткосрочните прогнози за всички ведомства.

Министерство на земеделието и храните планира да продаде 700 хил. дка от държавния поземлен фонд, за да гарантира пригодната част на ведомството, заложено в държавния бюджет за 2024 г., се посочва в становище на МЗХ по повод Закона за държавния бюджет, внесен за обсъждане в ресорната парламентарна комисия.

Прогнозната стойност на касовите приходи от продажбата на земи от държавния поземлен фонд чрез поименни компенсационни бонове (ПКБ), посочени в предложената рамка за бюджет на МЗХ за 2025 г., е в размер на 340 млн. лв.

За тази стойност, при допускане на продажба чрез търг на земи от държавния поземлен фонд (ДПФ) за притежатели на поименни компенсационни бонове, на компенсаторни записи и на жилищни компенсаторни записи, ще са необходими по предварителни разчети приблизително 700 000 дка., което представлява 1/5 от наличния държавен поземлен фонд, или 20%, се казва в становището.
За тази стойност, при допускане на продажба чрез търг на земи от държавния поземлен фонд (ДПФ) за притежатели на поименни компенсационни бонове, на компенсаторни записи и на жилищни компенсаторни записи, ще са необходими по предварителни разчети приблизително 700 000 дка., което представлява 1/5 от наличния държавен поземлен фонд, или 20%, се казва в становището.

Съгласно чл. 35, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), шестдесет на сто от предложената цена в търговете за земеделски земи от държавния поземлен фонд обаче могат да се заплащат с ПКБ от спечелилия участник. Останалите четиридесет процента трябва да бъде направено с парични средства от цената на имота по пазарна оценка.

Сделките обаче могат да бъдат под въпрос, тъй като земите от държавния поземлен фонд са предназначени за обезщетяване на собствениците, чиито имоти не могат да бъдат възстановени, поради проведени мероприятия, както и за обезщетяване български граждани, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87 от 1964 г.), както и за дългосрочно отдаване под наем и аренда, като ежегодно приходите са в размер на приблизително 90 млн. лв.

В законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г., в чл. 47 по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ са предвидени 450 350 000 лв. за държавни помощи, преходна национална помощ за тютюн, преходна национална помощ за животни, схеми за извънредна помощ на земеделски стопани по селскостопански пазарни механизми, средства за ДДС пазарни мерки и национални доплащания за предходни кампании. Необходимо е обаче в законопроекта да се предвидят допълнителни средства общо в размер на 442 000 000 лв. за подкрепа на земеделските стопани, с цел намаляване на неблагоприятния ефект от икономическата криза и повишената инфлация, се казва в становището на МЗХ.

От 27 ноември 2023 г. се отваря допълнителен прием на заявления за плащане по интервенциите в сектор „Пчеларство“ за кандидати, които имат двустранно подписан договор за предоставяне на финансова помощ с Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), но не са подали заявления за плащане в срок. Приемът се основава на изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. в сектора на пчеларството. Промените са обнародвани в брой 98 на Държавен вестник от 24.11.2023 г.
Подаването на заявления ще продължи до 1 декември 2023 г. На интернет страницата на ДФЗ е публикуван образец на заявлението за плащане.
Кандидатите по интервенциите в сектор „Пчеларство“ подават заявления за плащане единствено чрез Системата за електронни услуги (СЕУ) с квалифициран електронен подпис (КЕП). През СЕУ ще се осъществява и цялата комуникация между администрацията и бенефициерите на ДФЗ.

АЗПБ застава твърдо против предложението за продажба на 20% от земеделските земи на държавата

Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) има нов изпълнителен директор – Живко Живков, бивш директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ). Това стана ясно след провелото се заседание на Управителния съвет на асоциацията, която през 2024 година отбелязва своята 20-годишнина.

„Приех да бъда част от АЗПБ като дългогодишен приятел на асоциацията и смятам, че моят опит може да допринесе за постигането на целите, поставени от новото ръководство”, споделя Живков.

Живко Живков ще наследи позицията от Ивайло Тодоров, който напуска управителния съвет на АЗПБ по лични и семейни причини. Тодоров е учредител на АЗПБ и заема различни ръководни позиции в организацията през последните 20 години. Досегашният изпълнителен директор на АЗПБ има голям принос за утвърждаване авторитета на АЗПБ, както и за отстояване на интересите и правата на земеделските производители в България още отпреди членството на страната ни в Европейския съюз.

Министър Вътев: За първи път „Напоителни системи“ ЕАД става бенефициент по ПРСР

За първи път „Напоителни системи“ ЕАД става бенефициент по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев по време на подписването на  24 договора за напояване с изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД Снежина Динева. Общата стойност на одобрените проектни предложения по подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР 2014-2020 г) е над 112,3 млн. лв. Финансовата помощ, предоставена по проектите, е в размер на 100% , от тях 75 % се съфинансират от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и 25% и националния бюджет.

Целта на инвестиционните проекти е да се гарантира ефективното използване на водните ресурси чрез въвеждането на нови и съвременни технологии. Те ще доведат до реално намаляване на загубите и консумацията на вода в селското стопанство, както и до повишаване на конкурентните предимства на сектора в страната.

„Включените дейности са за реконструкция, рехабилитация и възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване, чрез които ще бъде осигурен достъп до услугата „доставка на вода за напояване“ на редица земеделски производители в цялата страна. Проектите ще се изпълняват на територия обхваната от 14 от клоновете на „Напоителни системи“ ЕАД.“, каза още министърът. Това са Долен Дунав, Тополница, Шумен, Видин, Горна Тунджа, Мизия, София, Среден Дунав, Средна Тунджа, Бургас, Марица, Струма-Места, Хасково и Черно море.

Министър Вътев допълни, че проектите трябва да бъдат завършени през втората половина на 2025 година. Той подчерта, че изпълнението на дейностите е фокусирано основно върху възстановяването на съществуващата линейна инфраструктура и съоръженията към нея. Тяхното изпълнение ще допринесе за повишаване на ефективността при използването на водите за напояване, увеличение на поливните площи в страна и развитието на поливното земеделие в контекста на адаптирането към климатичните изменения.

„Реализирането на проектните предложения се създава на възможност за земеделските производители за увеличаване на поливните площи с минимум 200 000 дка“, каза Снежина Динева. Тя допълни, че се предвижда и постигне потенциална икономия на вода минимум с 50%.

Министър Вътев припомни, че до момента в страната са изготвени три стратегии за хидромелиорации и напояване, от които нито една не е стартирала за реализация.

Заместник-министър Таня Георгиева, която е и ръководител на Управляващия орган на ПРСР 2014-2020 г., беше категорична, че напояването е стратегически приоритет за страната ни. „Той намира отражение както в ПРСР 2014-2020 г., така и в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони. В новия програмен период 2023-2027 г.  се включват интервенции, които да продължат да подпомагат модернизацията и инвестициите за напояване както за земеделските производители така и за съоръженията на „Напоителни системи“, акцентира заместник –министърът.

Заместник-министър Тошев съобщи, че поради необходимостта от актуализиране  на баланса на поливните площи в България, МЗХ  е инициирало възлагане на новото им преброяване. То ще стартира в началото на следващата година и няма да бъде еднократен процес за няколко месеца, а може да продължи година или две.  „За тази дейност сме предвидили в бюджета на МЗХ  5 млн. лева.  След това предстои данните да се нанесат в кадастъра, основните съоръжения и канали, което е изключително важно, за да има действаща стратегия за напояване“, поясни той.

Финансовият министър Асен Василев предлага продажбата на близо 700 хил. дка обработваема земеделска земя. 

Очакваните 340 млн. лв. би следвало да се получат, след като тези земи се търгуват и купувачи биха могли да бъдат хората, които имат поименни компенсационни бонове.

Става въпрос за ⅕ от Държавния поземлен фонд.

Идеята разгневи не само земеделския министър Кирил Вътев, но и част от депутатите. Един от категорично несъгласните е Десислава Танева от ГЕРБ-СДС, председател на земеделската комисия в парламента и бивш земеделски министър.

Пред БНР тя подчерта, че в ресорната комисия не е стигала такава информация и посочи как са разбрали за намерението на финансовия министър

„При нас дебат по тази тема не се е състоял. При нас имаше дебат по Бюджет 2024 и изслушване на министъра на земеделието по много теми, които бяха поставени от различни групи земеделски стопани. В хода на това изслушване една от точката беше позицията на МЗХ по бюджета. Подкрепата за земеделския сектор е ключов фактор. На това изслушване от получените материали за него по точката за позицията на министерството става ясно, че е имало и се води дебат между МФ и МЗХ по повод планиране продажба на Държавен поземлен фонд и планиране на 340 млн. лв. приход в бюджета от тази продажба. Министерството е възразило. В какъв окончателен вид ще се приеме бюджетът и дали тази тема е останала в бюджета, приет в петък от Министерския съвет, ще разберем идната седмица“, обясни Танева.

Според нея това са прогнозни цифри, а получената сума може да бъде и по-висока.

„Предлагане на земеделска земя вече няма в България, пазарът е труден, конкуренцията е жестока. Едни такива активи като обеми все още най-много ги има държавата. Интерес би имало огромен и могат да влязат дори и повече пари от продажбата на този един фонд в бюджета“, посочи депутатът от ГЕРБ.

По думите й сега държавата получава годишна рента от 90 млн. лв. Въпрос на управленско решение е кой подход ще приложат управляващите в държавата, допълни тя.

„В земеделския сектор има различни направления и искания за това как трябва да се управлява този поземлен фонд и той също да бъде инструмент за подкрепа на уязвими сектори. В момента той се разпределя чрез търгове до достигната най-висока цена. За тези поземлени фондове имаме достигнати рекордни нива на цените на тези търгове. От няколко години тече този дебат – трябва ли да се играят тези търгове, но това е закон, това е публична собственост“, каза още Десислава Танева.

Според нея е възможно хора, които нямат общо със земеделие да си купят земеделски земи. В момента оценките са, че в различни лица има такива инструменти – в общ порядък около 400 млн. лв., отбеляза депутатът като цитира данни на експерти. По думите й тези инвестиционни книжа са създадени с тази цел. Според нея може да се получи значим финансов приход.

Окончателният вид на Закона за държавния бюджет беше приет в петък, напомни депутатът и добави: „Ще се запознаем с проекта и ще обсъдим темата. Тогава ще видим какви мерки трябва да вземем. Дебатът по тази тема предстои“.

След като водещата Комисия по бюджет и финанси на Народното събрание не прие в средата на месеца на първо четене предложенията на правителството за промени в няколко данъчни закона, земеделската комисия днес също ги отхвърли.

Парламентарната земеделска комисия не прие на първо четене законопроектите за изменение и допълнение на законите за данък върху добавената стойност, за акцизите и данъчните складове, за данъците върху доходите на физическите лица, за корпоративното подоходно облагане и за местните данъци и такси, внесени от Министерския съвет на 7 ноември,съобщи БТА.

Законопроектите бяха представени от директора на Дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите Людмила Петкова.

Те обхващат широк спектър от промени: увеличение на корпоративния данък за част от големия бизнес в страна от 10 на сто на 15 на сто, предложенията размерът на данъка върху недвижимите имоти да може да се диференцира по населени места, по зони в тях или по вид на имотите в границите, определени в закона и актуализиране на базисната данъчна стойност за определяне на данъчната оценка на сгради на две години, въвеждането на алтернативен данък върху доходите от дейността по събиране на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения, за лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон.

От 27 ноември 2023 г. се отваря допълнителен прием на заявления за плащане по интервенциите в сектор „Пчеларство“ за кандидати, които имат двустранно подписан договор за предоставяне на финансова помощ с Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), но не са подали заявления за плащане в срок.

Приемът се основава на изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. в сектора на пчеларството. Промените са обнародвани в брой 98 на Държавен вестник от 24.11.2023 г.

Подаването на заявления ще продължи до 1 декември 2023 г.  На интернет страницата на ДФЗ е публикуван образец на заявлението за плащане.

Кандидатите по интервенциите в сектор „Пчеларство“ подават заявления за плащане единствено чрез Системата за електронни услуги (СЕУ) с квалифициран електронен подпис (КЕП). През СЕУ ще се осъществява и цялата комуникация между администрацията и бенефициерите на ДФЗ.

След като водещата Комисия по бюджет и финанси на Народното събрание не прие в средата на месеца на първо четене предложенията на правителството за промени в няколко данъчни закона, земеделската комисия днес също ги отхвърли.

Парламентарната земеделска комисия не прие на първо четене законопроектите за изменение и допълнение на законите за данък върху добавената стойност, за акцизите и данъчните складове, за данъците върху доходите на физическите лица, за корпоративното подоходно облагане и за местните данъци и такси, внесени от Министерския съвет на 7 ноември.

Законопроектите бяха представени от директора на Дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите Людмила Петкова.

Те обхващат широк спектър от промени: увеличение на корпоративния данък за част от големия бизнес в страна от 10 на сто на 15 на сто, предложенията размерът на данъка върху недвижимите имоти да може да се диференцира по населени места, по зони в тях или по вид на имотите в границите, определени в закона и актуализиране на базисната данъчна стойност за определяне на данъчната оценка на сгради на две години, въвеждането на алтернативен данък върху доходите от дейността по събиране на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения, за лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон.

Министерството на земеделието и храните е получило писмо от Министерство на финансите за преработка на проектобюджетната документация във връзка с централизиране на инвестиционните програми на първостепенните разпоредители в бюджета, както и програмите, касаещи сметките за средства от ЕС. В момента проектозаконът се преработва в посока съставяне на общ списък с приоритетни инвестиционни проекти, като бюджетите на министерствата се намаляват с определени суми за капиталови разходи. Това разясниха от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) относно проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. пред ресорната парламентарна комисия днес.

За първи път МЗХ е изразило становище по законопроекта в обем от 22 страници, тъй като рамката в сектор „Земеделие“ не е променена спрямо базовия бюджет от 2023 г. При бюджет за МЗХ в разходната част 289,5 млн. лева, разчетът за 2024 г. е 303 743 000 лева. 

От изложението на министерството стана известно, че са поискали ръст на възнагражденията за работещите в системата на МЗХ, като той да бъде най-голям за онези, които тази година не са получавали увеличение, като Изпълнителна агенция за борба с градушките, където повечето служители са на минимални работни заплати.

Ето какви промени са предвидени в екосхемите: 

В екосхема за биологично разнообразие (селскостопански животни) променените са в посока прецизиране в частта за описание на екосхемата. Увеличена е максималната стойност на планираната единична сума, ставката е завишена с приблизително 200 евро, плащането е на хектар. Актуализирана е частта за индикативните хектари, за които ще се прилага интервенцията.

В екосхемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура са прецизирани текстовете в частта описание на ангажиментите, като са отразени препоръките от доклада за екологична оценка. Извършена е актуализация на стойността на индикативните хектари на база на решението на Комисията по земеделие за значително намаляване на площите по тази интервенция и прехвърляне на бюджет към останалите интервенции. По този начин за периода 2024-2027 г. има съществено намаление на индикативния бюджет по тази интервенция, който е пренасочен към интервенции, в които има недостиг на средства.

По екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал, насърчаване на зелено торене и органично наторяване има актуализирани стойности по отношение на индикаторите. Предложените промени включват промяна на текстове в частта за описание на поетия ангажимент, дефиниране на междинни и покривни култури като отделни практики, актуализиране на съдържанието на органични подобрители на почвата с по-конкретно описание на допустимите, актуализиране на стойността на индикативните хектари, които ще се подпомагат по интервенцията. Бюджетът също е променен.

В екосхемата за намаляване използването на пестициди предложените промени са в посока преформулиране на екологичната практика с цел постигане на по-висок екологичен ефект, както и прилагане на полезни биологични агенти. Актуализирани са стойностите за индикативните хектари, които ще се подпомагат, и е увеличен бюджетът по интервенцията за сметка на бюджета на екосхемата за биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура.

По екосхемата за екологично поддържане на трайните насаждения са преформулирани биологичните практики. Целта е постигане на по-висок екологичен ефект и дефиниране на повече възможни практики, от които фермерите да избират в рамките на трайните насаждения. Естественото затревяване на междуредията е допълнено като допустима практика с цел използване на зелената маса като възможност за торене. Тук също са увеличени ставките и бюджетът.

В екосхемата за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи са променени максималните единични суми, които са увеличени в рамките на бюджета, който ще се прилага в периода 2024-2027 година. 

По екосхемата за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горските екосистеми са намалени значително площите, които подлежат на подпомагане, както и бюджетът. Средствата са пренасочени към екосхеми, които са с производствени дейности.

Промените в екосхемата за разнообразяване на отглежданите култури предвиждат добавянето на трайните насаждения като допустими за четвърта култура. Актуализирани са максималната сума и планираната единична сума, както и индикативните хектари, за които ще се използва екосхемата, и бюджетът на база добавените площи от трайни насаждения, които стават допустими за подпомагане.

Писа Agri.bg

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) за осма поредна година обяви конкурс за стипендия „Иван Генчев Танев“. Тази година стипендията получи Цветомир Коев, който е магистър по специалност „Интегрирано производство на полски култури“ от Аграрния университет в Пловдив.

Председателят на НАЗ – Илия Проданов, му връчи лично стипендията.

“За мен е чест да връча тази награда. За нас като сектор, който е пряко свързан и зависим от науката, е много важно млади хора да навлизат в сектора и да имат желанието да научат всичко, свързано с растениевъдството. Затова поздравления и на добър час!”, каза Проданов.

От своя страна, Цветомир Коев сподели:

“Много се радвам да съм тук сред вас. Изключително съм благодарен за единодушно взетото решение на НАЗ. Искам да благодаря на преподавателите от АУ-Пловдив, които през тези 4 години бяха плътно до мен и получих много знания. Продължавам напред. 

Имам удоволствието да работя с проф. Тоньо Тонев, с който залагаме,  отчитаме и извеждаме множество опити. Базата ни се намира в село Крумово, област Пловдив. Тя е нова, съвременна, разположена в базата на братя Райчеви”, каза младият агроотличник. 

За стипендията

Отличието е учредено с Решение на Управителния съвет в памет на Иван Генчев Танев, основател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите и негов председател в периода декември 2011 г. – август 2014 г. Иван Танев има изключителни заслуги за създаването и развитието на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Чрез стипендията неговият професионализъм продължава да вдъхновява идните поколения.

Днес, 24 ноември, в 13:00 ч., министърът на земеделието и храните Кирил Вътев ще връчи 24 договора на изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД Снежина Динева. Договорите са по подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“  от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.

Коментар, отнонсно протеста на животновъдите на 23 ноември 2023.

Европейската комисия одобри промените в плана на България за възстановяване и устойчивост, до момента  бяха определени 6,3 милиарда евро, които ще бъдат коригирани до 5,7 милиарда евро безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ).

В изменения план България предлага 22 мерки, които да бъдат премахнати, намалени или изменени.

Искането на България се основава на необходимостта да се вземе предвид преразглеждането в низходяща посока на максималния размер на безвъзмездните средства по МВУ, които намаляват от 6.3 милиарда евро на 5.7 милиарда евро.

Преразглеждането е част от актуализацията на коефициента на разпределение на безвъзмездните средства по МВУ от юни 2022 г. и отразява сравнително по-добрите икономически резултати на България през 2020 г. и 2021 г. в сравнение с първоначално предвидените. 

През декември 2022 г. България получи първо плащане в размер на 1.37 милиарда евро.

В момента тече прием на проекти за инвестиции в технологична и екологична модернизация в земеделието.Проекти ще се приемат до 20 декември, като целта е да бъдат подпомогнати минимум 636  земеделски производители в страната. Земеделските производители ще имат достъп до 318.05 млн. лева.Съветът разполага по правило с четири седмици, за да приеме предложението на Комисията за одобряване на изменения план.

Земеделци и животновъди излизат на протест. Браншови организации и земеделски производители искат оставката на ресорния министър Кирил Вътев и на ресорния председател на комисията в Народното събрание Десислава Танева,съобщи БТВ.
Шествието тръгна в 11 часа от Министерството на земеделието и храните в София. На място има силно полицейско присъствие и частна охрана.
До напрежение се стигна, след като зам.-министърът на земеделието слезе при протестиращите да ги покани на разговори, за да чуе техните искания. Те обаче го освиркаха с призиви за оставка.

Исканията на недоволните са за незабавно изплащане на компенсациите заради войната в Украйна, изравняване на всички ставки в сравнение с миналогодишните и осигуряване на пари за държавни помощи. По думите им в бюджета такива пари не са предвидени.
„Миналата година получихме 200 лв., а тази 70 лв. на животно“, каза Руско Русев, животновъд. Масово при нас се затварят кравеферми с по 500-600 крави. Не останаха кравеферми“, каза Руско Русев, животновъд.

Снимка: bTV
„Ако се изпълнят исканията на протеста, няма да се вдигнат цените. Разходите се вдигат в момента. Ако смятате, че 80 стотинки или 1 лев е достойна цена за 1 литър, питайте всички хора колко им струва един литър мляко. Трябва компенсации, за да се запазят работните места на тези хора и цените”, посочи Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите в България.

Очаква се протестът да се пренесе и пред прозорците на Министерския съвет.

Позицията на аграрното министерство е, че е изплатено абсолютно всичко, което е възможно и е трябвало да бъде дадено.
„Проблемът е, че 5 човека си обслужват личните интереси и искат да получат над разрешените суми по регламент на Европейския съюз. Искат да нарушим регламента“, каза министърът на земеделието Кирил Вътев, който присъства на агросеминар на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

От думите му стана ясно, че промени в тавана за плащане е направен в резултат на нашия натиск над Еврокомисията и персонално над комисаря Войчеховски, с когото министърът разговаря в сряда за последно преди заседанието на Комисията по земеделие в Парламента.
Преди два месеца земеделци и фермери организираха серия от протести и блокираха ключови пътища в страната. Стигна се до подписване на Меморандум с правителството в Министерския съвет и недоволните изтеглиха тежката техника от подстъпите на София.

С решение на правителството бяха отпуснати и 63 милиона лева допълнителни средства за подкрепа и компенсации за земеделските производители.

Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев проведе онлайн среща с европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски във връзка с Временната рамка за държавната помощ по отношение на руската агресия в Украйна.

Основната тема на срещата бе искането на българската страна за премахването на тавана на държавната помощ. Министър Вътев благодари за решението на Европейската комисия, с което таванът се изменя от 250 000 евро на 280 000 евро, а продължителността на действие продължава до юни 2024 г.

В разговора с комисаря министърът отново изтъкна проблемите на българските земеделски производители и животновъди. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” Георги Тахов обясни на комисаря разликата в подпомагането в други държавни членки, което е на стопанство, а в България е на глава животно и на хектар площ. Той уточни, че по тази причина още през 2022 г., някои стопанства достигнаха определения таван на помощта. Министърът допълни, че въпреки, че таванът е достигнат от някои стопанства, те са подали заявленията си и държавата е заделила необходимите средства. Очаква се през следващата година по-голям брой стопанства да достигнат тавана и по тази причина ще бъдат изключени от възможността за подпомагане, информира министърът.

Необходимостта от допълнително подпомагане се обуславя от ситуацията на продължаваща война, инфлационните фактори и нарастващите цени на торове, продукти за растителна защита, горива, енергоизточници и фуражи, което води до висока себестойност при ниска изкупна цена, акцентира още министър Вътев.

Комисар Войчеховски подчерта, че от началото на прилагането на мярката до ноември 2023 г. България е подпомогнала своите земеделски производителите с близо 500 млн. евро, което я поставя на четвърто място сред държавите членки на ЕС по изплатена държавна помощ. Той направи сравнение по отношение на процента на изплатената държавна помощ към стойността на произведената земеделска продукция, като по този показател България е на второ място в ЕС с 8.6 %.

Комисарят изрази разбиране към проблемите на родното земеделие и обеща да представи исканията ни пред Европейската комисия, като подчерта, че държавната помощ не може да бъде неограничена, и че подобно искане до момента не е постъпвало от други държави членки.

Той изтъкна, че българското правителство полага много усилия за подпомагането на земеделските производители с държавна помощ по Временната рамка за периода от април 2022 до ноември 2023 г. Уважавам усилията, които полага министерството и българското правителство, за да защити своите земеделски производителите, подчерта комисар Войчеховски.

Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев проведе онлайн среща с европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски във връзка с Временната рамка за държавната помощ по отношение на руската агресия в Украйна. Основната тема на срещата бе искането на българската страна за премахването на тавана на държавната помощ. Министър Вътев благодари за решението на Европейската комисия, с което таванът се изменя от 250 000 евро на 280 000 евро, а продължителността на действие продължава до юни 2024 г.

В разговора с комисаря министърът отново изтъкна проблемите на българските земеделски производители и животновъди. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” Георги Тахов обясни на комисаря разликата в подпомагането в други държавни членки, което е на стопанство, а в България е на глава животно и на хектар площ. Той уточни, че по тази причина още през 2022 г., някои стопанства достигнаха определения таван на помощта. Министърът допълни, че въпреки, че таванът е достигнат от някои стопанства, те са подали заявленията си и държавата е заделила необходимите средства. Очаква се през следващата година по-голям брой стопанства да достигнат тавана и по тази причина ще бъдат изключени от възможността за подпомагане, информира министърът.

Необходимостта от допълнително подпомагане се обуславя от ситуацията на продължаваща война, инфлационните фактори и нарастващите цени на торове, продукти за растителна защита, горива, енергоизточници и фуражи, което води до висока себестойност при ниска изкупна цена, акцентира още министър Вътев.

Комисар Войчеховски подчерта, че от началото на прилагането на мярката до ноември 2023 г. България е подпомогнала своите земеделски производителите с близо 500 млн. евро, което я поставя на четвърто място сред държавите членки на ЕС по изплатена държавна помощ. Той направи сравнение по отношение на процента на изплатената държавна помощ към стойността на произведената земеделска продукция, като по този показател България е на второ място в ЕС с 8.6 %.

Комисарят изрази разбиране към проблемите на родното земеделие и обеща да представи исканията ни пред Европейската комисия, като подчерта, че държавната помощ не може да бъде неограничена, и че подобно искане до момента не е постъпвало от други държави членки. Той изтъкна, че българското правителство полага много усилия за подпомагането на земеделските производители с държавна помощ по Временната рамка за периода от април 2022 до ноември 2023 г. Уважавам усилията, които полага министерството и българското правителство, за да защити своите земеделски производителите, подчерта комисар Войчеховски.

Само за последните 10 месеца са фалирали 48 кравеферми, а преработката на мляко за последните четири месеца у нас е спаднала с 13 000 тона. Това показва статистиката на браншови организации в животновъдството, които днес за пореден път ще алармират за проблемите в сектора и ще представят искания за финансово подпомагане от държавата по време на пресконференция в БТА.

В пресконференцията на тема„Да се противопоставим на унищожаването на нашето млечно животновъдство и оранжерийно зеленчукопроизводство“ ще участват Бойко Синапов – Обединени български животновъди (ОБЖ), Димитър Зоров – Национален съюз на говедовъдите в България (НСГБ), Пенка Христова – Институт на жените фермери, Иван Чалъков – Съюз на животновъдите в България, Мария Степанчева – Асоциация на биволовъдите в България (АББ) и Велин Георгиев – Национална асоциация на оранжерийните производител (НАОП).

“Да се противопоставим на унищожаването на нашето млечно животновъдство и оранжерийно зеленчукопроизводство”. Това е надслова на пресконференцията , която няколко земеделски организации свикват днес, за да говорят за проблемите си. Преди месец същите организации отправиха финансови претенции към ресорното министерство и предупредиха, че ако не бъдат изпълнени, следват искания за оставка на земеделския министър и протести, които според предварителните планове трябваше да бъдат в деня на изборите, предаде БНР.

Протести по изборите нямаше, а днес, месец по –късно браншовиците отново алармират, че нито едно от исканията им не е изпълнено, а издръжката на стопанствата става все по-трудна. Те дават и пример – ако годишните приходи от една крава са 5 хил. лв., годишните разходи за нея са двойно по-високи – 10 000. Същевременно през настоящата година нашите фермери получават 30% по ниско подпомагане в сравнение с периода до 2023 година, твърдят те.

И предупреждават, че унищожаването на говедовъдството и зеленчукопроизводството означава дефицит на млечни продукти и зеленчуци, вдигане на цените им и ограничаване в консумацията на мляко и зеленчуци от децата и възрастните хора

Имах отново сериозен разговор с еврокомисаря по земеделие Януш Войчеховски, по време на който поставих за пореден път въпроса за тавана по украинската помощ. Това съобщи министърът на земеделието и храните Кирил Вътев пред медии в Брюксел, в рамките на участието му в Съвета на ЕС по земеделие и рибарство.

България е получила писмо от Европейската комисия, в което се предлага таванът да стане 280 хил. евро, а досега той беше 250 хил. евро. Помощта се предвижда да продължи със срок на действие до 31 март 2024 г. В отговор през Министерство на финансите ние сме изразили позиция да няма таван. Днес повторих това наше предложение пред еврокомисар Войчеховски и му припомних, че сме изпратили до него писмено становище. От своя страна той каза, че ние сме единствената държава в ЕС, която иска тази държавна помощ да няма таван, а в регламента се посочва друго.

Двамата се договорихме на 22 ноември да продължим разговора по темата в онлайн формат.

Министър Вътев проведе среща и със земеделските министри на Полша, Словакия, Унгария, Румъния. Съвместно те обсъдиха вноса от Украйна към момента. Всички министри се обединиха заедно да настояват за продължаване на украинската помощ за през цялата 2024 година, тъй като това са държавите, които реално са най-ощетени и имат идентични проблеми.

Държавен фонд „Земеделие“ информира кандидатите за предоставяне на финансова помощ по интервенция „Преструктуриране и конверсия на лозя“, че документ „Данни за лозарското стопанство и заявени дейности за подпомагане“ от заявлението за предоставяне на финансова помощ в СЕУ e достъпна за зареждане на данните за лозарското стопанство на кандидата от Лозарския регистър. Инструкция за стъпките, които следва да се предприемат от кандидатите е налична на началната страница на СЕУ, в секция „Документи“, „Декларации в лозаро – винарския сектор“, „Инструкция за зареждане на данни от Лозарски регистър в заявление по ПКЛ“ на адрес: https://seu.dfz.bg/drupal/?q=node/55. 

След зареждане на справка за имотите в СЕУ, за улеснение на кандидатите е наличен панел „Статус на заредени парцели и имоти от последно зареждане“, където е налична информация за всички заредени парцели и имоти от лозарското стопанство с актуалния им статус. При открит грешен запис, кандидатите следва да се обръщат към Изпълнителна агенция по лозата и виното за допълнителна информация и при необходимост от корекция на въведените данни в Лозарския регистър.

Припомняме, че кандидатите по интервенциите в лозаро-винарския сектор подават документи за финансова подкрепа единствено чрез Системата за електрони услуги (СЕУ)  на ДФЗ с квалифициран електронен подпис (КЕП). Срока за подаване на документите е до 30.11.2023г.
На следния адрес https://seu.dfz.bg/drupal/ са публикувани инструкции за попълване и подаване на заявление за подпомагане по интервенция „Преструктуриране и конверсия на лозя“.

Днес, 21 ноември, в 10:30 часа министърът на земеделието и храните Кирил Вътев ще отрие  ХХ-та юбилейна Национална научно-практична конференция на тема „Хранителната индустрия в България- настояще и бъдеще“, която се провежда по повод Деня на хранително-вкусовата промишленост в „Парк Хотел Москва“, гр. София. Събитието се организира под патронажа на Министерството на земеделието и храните.

ДФЗ.
Припомняме, че помощта de minimis, която се предоставя на един земеделски стопанин или предприятие, не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895,75 лв.) за период от 3 последователни бюджетни години.
Размерът на помощта за едно животно, за едно пчелно семейство, както и за един хектар, ще бъде определен от МЗХ след приключване на приема на заявления за подпомагане и ще се утвърди с решение на УС на ДФ „Земеделие“.

Министерството на земеделието и храните апелира към ловците за съдействие при есенната ваксинация на лисиците срещу бяс. Призоваваме при отстрел или намерен труп на лисица или чакал той да бъде предоставен на Държавните горски и ловни стопанства за последващ контрол.

Предоставените трупове се предават с изготвяне на приемо-предавателен протокол и се заплащат съгласно Заповед РД 48-16 на министъра на земеделието, храните и горите от 2021 година. Организацията по съхранение и транспорт се осъществява от директорите на стопанствата. Информация за тези дейности се въвежда в мобилното приложени „Модул лов“.

Пробите се взимат от Областните дирекции по безопасност на храните и се изпращат за изследване в Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт. Боравенето с трупове следва да се извършва при стриктно спазване на мерки за безопасност. При отриване на съмнителни трупове следва да бъде уведомен официален ветеринарен лекар.

Очакваме, че българските ловци отново ще бъдат отговорни и ще допринесат за контрола и ликвидирането на болестта „Бяс“ в България.

От 4 ноември Българската агенция по безопасност на храните започна традиционната есенна ваксинация на лисиците срещу бяс и ще продължи до края на месеца. Кампанията се осъществява чрез специално оборудвани самолети и на ръка. Тя обхваща 50-километровата зона по северната, западната и южната сухопътна граница на страната, както и в 20-километровата зона по поречието на река Дунав, включваща общо 23 области.

Указанията за прилагане на държавната помощ de minimis са вече публикувани на страницата на ДФЗ. Срокът за подаване на заявленията за подпомагане е от 20 ноември до 1 декември. Плащането трябва да бъде направено до 20 декември 2023 г.
Средствата по de minimis ще бъдат разпределени на равни части за секторите “Растениевъдство” и “Животновъдство” (по 23,75 млн. лв.), при модулирана ставка според големината на стопанството.

Подпомагането е за площи и брой животни, установени за Кампания 2022, но не повече от заявените площи и животни за Кампания 2023. Кандидатът трябва да има валидно заявление за Кампания 2023. Ставките са модулирани, както следва:
Agri.bg

DE MINIMIS
Изплащането е планирано до 20 декември

СУБСИДИИ
De minimis: Допустими са установените животни и площи за Кампания 2022
Кандидатът трябва да има също подадено заявление за директни плащания за Кампания 2023
ЕКАТЕРИНА АРСЕНОВА ПРЕДИ 1 ЧАС
1546 1
De minimis: Допустими са установените животни и площи за Кампания 2022
Средствата по de minimis ще бъдат разпределени на равни части за секторите “Растениевъдство” и “Животновъдство” (по 23,75 млн. лв.), при модулирана ставка според големината на стопанството.

Четете още: Как да кандидатствате за наградите на Agri Summit & Awards 2024? (видео инструкции)

Подпомагането е за площи и брой животни, установени за Кампания 2022, но не повече от заявените площи и животни за Кампания 2023. Кандидатът трябва да има валидно заявление за Кампания 2023. Ставките са модулирани, както следва:

Абонирайте се за нас във Viber
За сектор “Животновъдство”:
• ЕПЖ: до 50, до 200 и над 200 животни
• ДПЖ: до 300 и над 300 животни
• Коне: до 50 и над 50 животни
• Пчели: до 150 и над 150 кошера

За сектор “Растениевъдство”:
• Оранжерийно производство на плодове и зеленчуци: до 5 ха и над 5 ха
• Плодове и зеленчуци: до 10 ха и над 10 ха
• Трайни насаждения до 10 ха и над 10 ха
• Маслодайна роза: до 5 ха и над 5 ха
• Винени лозя: до 5 ха и над 5 ха
• Тютюн: до 5 ха и над 5 ха

Окончателният размер на ставките ще се определи след приема на заявления за подпомагане от МЗХ и ще се утвърдят с решение на УС на ДФ „Земеделие“.

Допустимост за подпомагане за ЕПЖ и ДПЖ
Земеделски стопани с подадено заявление по реда на Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за Кампания 2023 за подпомагане на животни по която и да е от интервенциите за обвързано подпомагане за животни и/или по Преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ 3), и с установени животни по схемите за обвързано подпомагане за животни и/или по Преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ 3) за Кампания 2022, след извършените административни и/или проверки на място. Допустими са животните от кампания 2022 г.

Допустимост за подпомагане за коне
Земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. с коне под селекционен контрол. Допустимият за подпомагане брой коне под селекционен контрол се определя на база наличните в ИИС на БАБХ „Ветис“ по данни от ИАСРЖ към 30.09.2022 г.

Допустимост за подпомагане за пчелни семейства
Земеделски стопани, регистрирани реда на Наредба № 3 от 1999 г. с пчелни семейства. Допустимият за подпомагане брой пчелни семейства се определя на база предоставена справка от Изпълнителния директор на БАБХ, съдържаща броя на наличните пчелни семейства към 30.09.2022 г. от есенния профилактичен преглед, отглеждани в животновъден обект по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Допустимост за подпомагане за плодове и зеленчуци
Земеделски стопани с подадено заявление по реда на Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за кампания 2023 за подпомагане на плодове и зеленчуци по Основното подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) и с установени площи по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци за Кампания 2022, след извършените административни и/или проверки на място. Допустими са общо установените площи по съответните схеми за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци за Кампания 2022.

Допустимост за подпомагане за картофи
Вземат се предвид установените площи след извършените административни и/или проверки на място, но не повече от заявените площи за кампания 2023 по ОПДУ. Земеделските стопани, отглеждащи картофи, трябва да имат регистрация за 2023 г. в Регистъра за фитосанитарен контрол, поддържан от БАБХ.

Допустимост за подпомагане за винени лозя и маслодайна роза
Допустими са установените площи по СЕПП за Кампания 2022, като съответните култури следва да са заявени за подпомагане по реда на Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за Кампания 2023 г. по Основното подпомагане на доходите за устойчивост. От подпомагането за винените лозя се изключват площите, които са допустими за подпомагане през 2023 г. по мярка „Събиране на реколтата на зелено“. Земеделските стопани, отглеждащи винени лозя трябва да имат регистрация в Лозарския регистър, поддържан от ИАЛВ за 2023 г.

Допустимост за подпомагане за тютюн
Допустими за подпомагане са площите от регистъра на тютюнопроизводителите за 2022 г., поддържан от Министерство на земеделието.

Припомняме, че заявленията за подпомагане ще се подават в Общински служби земеделие (ОСЗ) към ОД “Земеделие“ на МЗХ в периода от 20 ноември до 1 декември. Срокът за изплащане на помощта е до 20 декември 2023 г.

Отварянето на приема по de minimis е в изпълнение на чл. 6 от Меморандума между Министерски съвет, Министерство на финансите, Министерство на земеделието и Инициативен комитет за провеждане на общонационален земеделски протест. Методиката за разпределение на средствата бе обсъдена на 6 ноември на среща с представители на браншови организации в секторите „Животновъдство“ и „Растениевъдство“.

Излезе индикативният график за плащанията до 31.01.2024 г. за Кампания 2023

Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) обяви Индикативния график за предстоящите оторизации по интервенциите на директни плащания за Кампания 2023. 

 Въпреки късното приключване на приема на заявления за настоящата кампания, непрекъснатата промяна в нормативната уредба, въвеждането на нови приеми на допълнителни документи и разработването на изцяло нови системи за контрол, санкции и докладване, свързани с прилагането на ОСП 2023 – 2027, при запазване на основния принцип за работата на земеделските фондове – оторизациите да се извършват при приключили всички проверки, съотносими към допустимостта на кандидата и заявените за подпомагане площи и/или животни, ръководството на ДФЗ организира на максимална степен административния капацитет на институцията така, че бенефициерите да получат навреме очакваните субсидии.

Припомняме, че плащанията към земеделските стопани за Кампания 2023 започнаха на 26 октомври, когато на животновъдите бяха преведени над 31 млн. лв. по интервенцията „Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството“ (ПНДЖ1).

В периода от 20 ноември до 10 декември, при наличие на влязла сила нормативна уредба (Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 19 от 2015 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за преходна национална помощ), финансиране ще получат и фермерите, заявили интервенцията „Преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ 3).

Плащанията от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) ще започнат през месец декември. Съгласно разчетите до края на годината се предвижда да бъде разплатена помощта по интервенцията с най-голям бюджет – „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ). Средствата ще бъдат наредени в посочения период при условие, че МЗХ предостави на ДФЗ предварителен слой „Физически блокове“, както и специализирания слой „ПЗП – косене“ към 1 декември. Плащане ще получат всички кандидати с приключили административни и проверки на място.

През месец декември и януари е предвидено да се извършат поетапно и оторизациите по интервенциите за „Обвързано с производството подпомагане за животни“ (ОПЖ) на кандидатите с приключили административни проверки и проверки на място. Предвид увеличения брой интервенции и допълнително въведените нови критерии за допустимост, е необходим  по-дълъг период за разработване и проверка на новите алгоритми за изчисления.

Важно условие за да бъдат извършени плащания през месец декември е и наличието на обнародвана в „Държавен вестник“ и влязла в сила заповед за утвърждаване на Методика за прилагане на предварителните условия в България, в най–кратки срокове, с оглед навременното извършване на проверките на място.

В индикативния график е заложено, и че в месец декември ДФЗ ще преведе на стопаните средствата по двете мерки от ПРСР 2014-2020 – мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“.

Плащанията по мярка 10 ще бъдат наредени при условия, че към 1 декември ДФЗ е получил от външните институции всички необходими данни, използвани в рамките на административните проверки.

По мярка 11 „Биологично земеделие“ субсидиите ще бъдат разплатени в посочения период, ако към 20 ноември е напълно актуализирана базата данни на производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни произведени по биологичен начин, поддържана от МЗХ. Оторизациите по схемите и мерките, при които са налице площи, животни или пчелни семейства, заявени по биологичен начин или в преход към биологично производство, ще бъдат наредени едва след като завършат всички проверки за биологичното състояние на стопанствата.

Напомняме на кандидатите, заявили субсидии по интервенциите на директните плащания, че Индикативният график е указателен и има за цел да ориентира предварително земеделските стопани за предстоящите плащания към тях.

XI Национален Агро Семинар 2023 на НАЗ, който ще се проведе в к.к Албена, х-л Maritim Hotel Paradise Blue, ще бъде открит на 23 ноември от 13:00 ч.

Официални гости на събитието ще бъдат: Кирил Вътев, министър на земеделието и храните, Георги Тахов, изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, Смилена Костова, главен секретар на Икономическият и социален съвет.

В първия ден от програмата НАЗ ще връчи стипендията „Иван Генчев Танев“. Лекционната част ще започне със Снежана Благоева и Георги Ралчев от постоянното представителство на България в Брюксел. Генералният спонсор на събитието, Агрополихим, ще представят темата “Азотни торове и устойчиво земеделие  с няколко акцента: Амониев нитрат с нисък въглероден отпечатък, Карбамид с инхибитори, Течен азотен тор с доставка до клиента, Зърнен терминал Варна Запад.

За климатичните промени и селекцията в условия на климатичен стрес ще говорят проф. Валентин Казанджиев и доц. д-р Веска Георгиева от НИМХ, както и доц. д-р Н. Петровска и доц. д-р В. Вълкова от Института по царевицата – Кнежа. Технологика, партньори в проекта AgroDigiRise, ще презентират използването на сателитни данни.

През втория ден семинарната програма ще започне със спонсора на събитието – Тайтън Машинъри.

Официалната програма на XI Национален Агро Семинар:

23 ноември 2023 г.

9:00-12:00          Регистрация

13:00-14:00        Официално откриване: Слово от Председателя на УС на НАЗ; Приветствия от официалните гости: Кирил Вътев – МЗХ, Георги Тахов – ДФЗ, Смилена Костова – ИСС;

Връчване на стипендията на НАЗ „Иван Генчев Танев“

14:00-14:50        Постоянно представителство на България в Брюксел: „Селскостопанската политика на ЕС след 2027 г.“

14:50-15:20        Кафе пауза

15:20-16:20        Агрополихим: Генерален спонсор

„Азотни торове и устойчиво земеделие“

16:25-17:10        Аргус и Агропортал: Пазарите в средносрочен план

17:15-18:00        НИМХ: „Климатичните промени – предизвикателство за фермерите в България“

ССА: „Селекция на зърнено житни в условията на климатичен стрес“

18:05-18:35        AgroDigiRise – партньор Технологика: „Как използването на сателитни данни може да повиши добива и качеството на реколтата и да подпомогне ефективното управление на стопанството“

10:00-10:30        Спонсор: Тайтън Машинъри

„Предизвикателства пред съвременното земеделие и технологии за устойчивост в променящи се условия на работа“

10:35-11:05        Syngenta: „Партньори в трудни времена – иновации и решения от Синджента“

11:10-11:40        Green Ground: „Технологична революция на ход!” От Green Ground – подхранваме бъдещето!

11:45-12.15        Агримат: „Устойчиво зърнопроизводство в условия на променящи се климат и пазари? Мисията – възможна!“

12:20-12:50        Corteva: “Новости в селекцията и растителната защита от Corteva“

12:50-14:25        Обяд на блок маса

14:30-15:00        НИК: „Автономни машини и изкуствен интелект на полето“

15:05-15:35        Lebosol: „Как листните торове могат да ни помогнат за адаптиране на растенията към засушаване и промени в климата? Ефективно редуциране на азотното хранене с помощта на листните торове Лебозол“

15:40-16:10        BASF: “БАСФ България – 30 години успешно партньорство за устойчиво развитие”

16:10-16:40        Кафе пауза

16:45-17:15        Plant’s Soul Bulgaria: “Жива почва: Посока към новия стопански ред“

17:20-17:50        Nuseed: “Nuseed – големи възможности, голямо бъдеще“

17:50-18:00        Томбола на НАЗ

Рентите от земи в област Добрич тази година, по информация на колегите (зърнопроизводители),  ще са между 30 и 60 лв. за декар.

В масовия случай говорим за рента от 50 лв. по данните до момента. Това съобщи за медийна група „Добруджа“ председателят на Добруджански съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова.

Рентата е изражение на резултата от земеделската дейност. Затова  предвид ниските добиви тази година и предвид цените на зърното, които спадат, сумите няма да са големи, каза тя.

Жекова държи да разсее разпространяваните в района твърдения, че дори може по места да не се дават ренти. Всеки ще си получи рентата, но тя ще по-ниска от 2022 година. 

Тя добави, че в момента търговията със зърно е много вяла. Почти няма търсене на царевица, въпреки, че цената й драстично падна от 410 – 420 лв. до 360 лв. за тон. Търговията със слънчогледа също не е активна. Стартът й бе с ценови нива от около 800 лв., а сега е около 750 лв./тон, но няма голямо търсене.

Ситуацията със слънчогледа е болна тема за земеделците в последните 2 години. И сега в България влизат камиони със зърно, с румънски и молдовски регистрации, което без съмнение е с украински произход, добави тя.

Със заповед на министъра на земеделието Кирил Вътев са утвърдени указанията за кандидатстване по de minimis за земеделските стопани в сектор „Животновъдство“, в т.ч. пчелен мед и в сектор „Растениевъдство“.

Направления за подпомагане:
едри преживни животни;
дребни преживни животни;
коне под селекционен контрол;
пчелни семейства;
плодове и зеленчуци (ябълки, круши, кайсии/зарзали, праскови/нектарини, череши, вишни, ягоди, малини, сливи, десертно грозде, домати полски, краставици полски, корнишони, патладжан, пипер полски, картофи, лук, чесън, моркови, зеле, дини и пъпеши);
оранжерийни култури (домати, краставици и пипер);
винени лозя (без площите, за които е получено подпомагане по мярката за „Събиране на реколта на зелено“);
маслодайна роза;
тютюн.
Общ бюджет на помощта 47 500 000 лв.
Бюджет на помощта по сектори:

Бюджет за сектор „Животновъдство“ в т.ч. пчелен мед: 23 750 000 лв.
Бюджет за сектор „Растениевъдство“: 23 750 000 лв.
Общият размер на предоставените на един земеделски стопанин помощи de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895.75 лв.) за период от три последователни бюджетни години (2021 г. – 2023 г.). Максималният размер на помощта de minimis за едно и също предприятие (в т.ч. при наличие на обстоятелства по преобразуване: сливане/придобиване/разделяне (когато преобразуването е извършено след 01.01.2014 г.), не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895.75 лв.) за период от три последователни бюджетни години (2021 г. – 2023 г.).

Помощта се предоставя за покриване на част от разходите за изхранване на животните през зимния сезон и за осигуряване подготовката за реколта 2024 г.

Документи за предоставяне на помощта
Кандидатите прилагат следните документи:

а) заявление, генерирано от ИСАК, в което се декларира:

ЕИК (за ЕТ и ЮЛ);
IBAN сметка и BIC код на обслужващата банка;
размер на отпусната друга минимална помощ от 01.01.2021 г. по други регламенти за помощи de minimis;
б) решение на компетентния орган на управление на юридическото лице за кандидатстване по схемата (не се отнася за ЕТ).

в) пълномощно по образец (нотариално заверено), в случай на кандидатстване чрез упълномощено лице.

г) удостоверение за актуална банкова сметка, по която ще бъде преведена сумата.

Срокът за подаване на заявленията за подпомагане в Общински служби земеделие (ОСЗ) към ОД “Земеделие“ на МЗХ е от 20.11.2023 г. до 01.12.2023 г.
Срокът за отстраняване на открити непълноти или несъответствия по т. 4.4. от настоящите указания едо 06.12.2023 г.

Средствата по мярката ще бъдат изплатени в срок до 20.12.2023 г.

Европейската комисия одобри схема за държавна помощ „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете“ със срок на действие от 01.01.2024 г. до 31.12.2029 г.  Бюджетът за периода на прилагане е в рамките на 250 млн. лв.

Целта е да бъдат подкрепени земеделски стопани, отглеждащи свине, които поемат доброволно ангажименти, надвишаващи стандартите за хуманно отношение при отглеждане на животните.

Условие за получаване на помощта е фермерите да бъдат регистрирани съгласно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба №3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.

Годишният размер на помощта, условията и сроковете се определят с решение на УС на Държавен фонд „Земеделие“.

Европейската комисия одобри схема за държавна помощ „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете“ със срок на действие от 01.01.2024 г. до 31.12.2029 г. Бюджетът за периода на прилагане е в рамките на 250 млн. лв. Целта е да бъдат подкрепени земеделски стопани, отглеждащи свине, които поемат доброволно ангажименти, надвишаващи стандартите за хуманно отношение при отглеждане на животните.

Условие за получаване на помощта е фермерите да бъдат регистрирани съгласно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба №3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.

Годишният размер на помощта, условията и сроковете се определят с решение на УС на Държавен фонд „Земеделие“.

Със заповед на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) от днес влиза в сила забрана за организирането и провеждането на пазари за всички видове домашни животни и птици.

Забраната се отнася и за екзотични животни и птици, животински продукти, както и за изложби на домашни животни и птици и екзотични животни и птици на територията на цялата страна. Мярката е във връзка с усложнената епизоотична обстановка и има превантивен характер срещу възможното разпространение на болести по животните, като Инфлуенца по птиците, Африканска чума по свинете, шарка по овцете и козите и други. Освен това действията имат и за цел намаляване на значителните икономическите загуби, които би претърпял бизнесът.

Заповедта на БАБХ е издадена на базата на проведени по места заседания на епизоотични комисии и е в сила до изричната й отмяна.

Контролът по места ще се извършва от директорите на Областните дирекции по безопасност на храните.

С текста на заповедта може да се запознаете тук.

От 13 ноември до 27 ноември 2023 г. земеделските стопани могат да кандидатстват за подпомагане по схемата „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период”.
Бюджетът на държавната помощ за 2023 г. е 8 000 000 лв. Тя има за цел да ограничи максимално загубите на земеделските стопани от разпространението на вредители по трайните насаждения (семкови и костилкови овощни видове, ягоди, малини и маслодайна роза).
Припомняме, че помощта се предоставя на два етапа – пролетен и есенен. Средствата, които се предоставят сега, за втория етап, покриват част от разходите на овощарите, направени за растително-защитни продукти, които се използват през есента. Те се прилагат в периода на масов листопад и гниене на листата. При него стопаните получават до 140 лв. на хектар с ДДС за закупени продукти за борба с вредителите. Размерът на помощта за този етап е определен след пренотифициране и получаване на окончателния номер на помощта в регистъра на държавните помощи на Европейската комисия (16.10.2023 г.) до 31.12.2029 г. (съгласно чл. 64 от Регламент (ЕС) 2022/2472).
Средствата се изплащат само за продукти за растителна защита, закупени от лица, които са търговци по смисъла на Търговският закон и притежават удостоверение за търговия с продукти за растителна защита, на основание чл.91, ал.1 от Закона за защита на растенията и са вписани в публичния регистър на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), на основание чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за защита на растенията.
Съгласно Регламент (ЕС) 2022/2472 за прилагане на помощите за компенсиране на разходите за предотвратяване, контрол и ликвидиране на вредители по растенията не се изисква стимулиращ ефект, поради което се приемат разходи за продукти за растителна защита, които се използват за контрол и ограничаване разпространението на вредители при трайни насаждения съгласно Програмата, и които са извършени през текущата година.
Заявления за кандидатстване по помощта се приемат в областните дирекции на ДФЗ. Стопаните трябва да отчетат направените разходи и да представят документи за закупените и приложени продукти за растителна защита при подаване на заявленията или не по-късно от 27 ноември 2023 г. За есенния прием, ДФ „Земеделие“ няма да признае разходи, извършени с фактури и представени вече при отчитането на първия пролетен прием.
До 20 декември Държавен фонд „Земеделие“ ще изплати финансовата помощ по схемата.
Указанията за прилагане на държавната помощ са публикувани на интернет страницата на ДФЗ.

Министерство на земеделието и храните започва информационна кампания, по време на която експерти ще разяснят на земеделските производители

условията при подаване на проектни предложения по двете стартирали процедури „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ и „Центрове за подготовка за предлагане на пазара и съхранение на плодове и зеленчуци“ от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). 

Първото събитие ще се състои на 14 ноември (вторник) в град Велико Търново. Информационни дни ще се проведат и в градовете Русе (15 ноември), Стара Загора (15 ноември) и Бургас (16 ноември). Всички събития са с начален час 10:00 часа. Кампанията има за цел да запознае потенциалните бенефицери с подробности за възможностите, условията и сроковете при кандидатстването.

Двете направления от „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход в селското стопанство“ по НПВУ е предвиден общ бюджет от 333 млн. лв.

Средствата по процедура „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ са в размер на 318 млн. лева без ДДС. С процедурата ще се подкрепят проекти, които   стимулират иновативни производствени и цифрови технологии, както и да се подобряват отглеждането на селскостопански култури и животни. Допустими са инвестиции в материални и нематериални инвестиции, свързани с опазване на околната среда и смекчаване на последиците от климатичните промени, както и производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) за собствено потребление. Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 30 хил. лв. без ДДС, а максималният – 1 млн. лв. без ДДС. Крайният срок за кандидатстване е до 17:30 часа на 20 декември 2023 г.

Бюджетът по направление „Центрове за подготовка за предлагане на пазара и съхранение на плодове и зеленчуци“ е в размер на 15 млн. лева. Процедурата има за цел да стимулира процеса на предлагане на пазара на селскостопанска продукция от сектор „Плодове и зеленчуци“ чрез създаване на къси вериги на доставка, модернизиране и автоматизиране на процесите по събиране, подготовка за пазара и съхранение на пресни плодове и зеленчуци. Финансовата подкрепа е насочена към инвестиции, които допринасят за предлагането на продукти, чието качество, състояние и вид отговарят на потребностите на крайния потребител. Процедурата ще спомогне за повишаване на конкурентоспособността на производителите, включително групите и организациите на производители в сектора. Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 300 000 лв., а максималният – 2 346 960 лв. Крайният срок за кандидатстване е до 17:30 часа на 22.12.2023 г.

Припомняме, че експерти от Министерство на земеделието и храните участват и в информационната кампания на Държавен фонд „Земеделие“ по процедура „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“, която продължава в градовете Благоевград (16 ноември), Добрич (23 ноември) и Плевен (30 ноември).

Графикът за провеждане на събитията от кампанията може да видите в таблицата

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

 ГРАФИК ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННА КАМПАНИЯ

за разясняване на условията за кандидатстване по двете стартирали процедури

по Националния план за възстановяване и устойчивост

Със заповед на министър-председателя акад. Николай Денков на длъжността председател на Селскостопанската академия е назначена проф. д-р Виолета Божанова.

Назначението е във връзка с доклад на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев. Заповедта на министър-председателя е на основание на Закона за Селскостопанската академия.

Проф. д-р Виолета Божанова досега е заемала поста заместник-председател на Селскостопанска академия. Тя притежава докторска степен по „Селекция на културните растения“ и е професор в Института по полски култури (ИПК) – гр. Чирпан. Има дългогодишен административен и експертен опит. Председател е на Издателския съвет на ССА и на Постоянната комисия по иновации и технологии към Академията. Автор е на над 90 научни публикации, съавтор е на 4 сорта твърда и 1 сорт обикновена пшеница, 4 технологии и 1 методология. Хоноруван преподавател е в Тракийския Университет – Стара Загора от 2009 г. досега.

Oт 7 ноември 2023 г., Министерство на земеделието и храните стартира информационната кампания под мотото „Призвание: БиоЛогичен!“.

Запази тази статия, ще качим пълно видео с презентацията.

Инициативата ще се провежда съвместно с Национална служба за с

ъвети в земеделието, Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ и Областните дирекции по земеделие. Събитията ще се проведат през месец ноември и ще обхванат 56 населени места.

Информационната кампания има за цел да популяризира биологичното производство и да се привлекат повече фермери за преминаване от конвенционално към биологично производство.

По време на събитията участниците ще бъдат запознати с основните правила при биопроизводство и възможностите за подпомагане по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (2023 – 2027 г.).

Земеделските производители ще бъдат информирани в детайли за разликите между конвенционалното и биологично производство, за основните му принципи, нормативната уредба и задълженията, които следва да се спазват при отглеждането на различните култури и животни.  По време на кампанията ще бъде разяснявана необходимостта от сертификация и предимствата, които тя дава при реализирането на продукцията в сектора и ще бъдат представени добри практики от биопроизводството на други страни.

Ново видео показва как стопаните да разчетат резултатите от Системата за мониторинг на площ върху картата на СЕУ

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) създаде нов видео материал в помощ на  бенецифицерите по интервенциите на директните плащания за Кампания 2023. В него нагледно се демонстрира как стопаните могат да съпоставят резултатите, установени до 31 октомври от Системата за мониторинг на площ (СМП), спрямо границите на декларираните в заявлението парцели. Видеото е налично в YouTube канала на ДФЗ. 
По отношение на констатациите от СМП, които са публикувани в табличен вид в индивидуалните профили на кандидатите в СЕУ за Кампания 2023, обръщаме внимание, че данните в посочените по-долу четири колони касаят условия за допустимост, които не са монитируеми за настоящата кампания. Това са колони:

– „Наличие на декларирана вегетационна група култури“;
– „Наличие на декларираната култура“;
– „Поддържане чрез паша“;
– „Поддържане чрез косене“.

Подробна информация за монитируемите условия за допустимост за Кампания 2023 беше публикувана ТУК.  Към всяка от посочените по-горе колони при избор на съответното заглавие се визуализира допълнителен набор от инструменти. Такъв е бутонът, обозначен с въпросителна – „?“, даващ допълнителна информация и разяснения.
Също така земеделските стопаните трябва да имат предвид, че в случаите, при които считат, че СМП е разпознала дадена площ некоректно, т.е. като площ с несъответствие, могат да изразят несъгласието си по начина, посочен в публикуваното на сайта на ДФЗ видео. В него са описани поредицата от действия, които всеки кандидат, желаещ да изрази несъгласие или да коригира и оттегли площи, следва да изпълни. На всяко несъгласие от страна на бенефициера ще бъде направен преглед на наличните сателитни заснемания извън автоматичната процедура на СМП и констатацията ще бъде съобщена на кандидата през СЕУ.