Тагове

Млади фермери от село Гълъбинци създават общност от хора запалени по отглеждане на български плодове и зеленчуци

От началото на април започва инициативата „На гости на Тунджа“., информира БТА. Ферми в селата на община Тунджа в Ямболско отварят вратите си за посетители на всякаква възраст, но най-вече за децата. В едночасови турове те ще могат да се докоснат до природата, земята и земеделието по занимателен начин.

Фермата на Десислава и Петър от село Гълъбинци е едно от стопанствата, които се включва в инициативата. Тя е от Велинград, а той е от Стара Загора. Преди осем години избрали тунджанското село за свой дом, бягайки от шума на живота в града.

„Искахме пространство, децата ни да живеят на село, да ядат чиста храна“, разказват те.

Преди да изберат живота на село, се занимавали с хотелиерство и ресторантьорство. Купили си къща в Гълъбинци, захванали се със земеделие. Купили и още изоставени къщи с дворове. Днес вече отглеждат два декара със зеленчуци в оранжерии и още около 10 дка в градини. Работници имат само двама, но помагачи повече – трите им деца на четири, шест и осем години.

Денят им започва в 5:00 часа сутринта и продължава до 12:00 часа вечерта, разказва Петър. Опитват се да поддържат и съхраняват традиционните български сортове зеленчуци в стопанството си.

„Не произвеждаме красиви хибридни зеленчуци, а грозни домати и криви краставици“, казва с усмивка тя, а той обяснява, че обработка с пестициди „изправя“ краставиците.

Идеята за организирани посещения във фермата им е на Десислава. Зародила са преди две години и се радва на голям интерес. Затова и с готовност се включват в инициативата „На гости на Тунджа“, организирана от Община Тунджа. „Идват хора от цялата страна, влизат късат си зеленчуци, обясняваме им какво правим. Нашите врати са винаги отворени, не се заключваме“, допълва тя.

Според нея за децата, които нямат досег със селото, е най-интересно. „Да си вземат едно семенце вкъщи, да си го полеят, да видят какво ще стане от него. Включваме ги и в целия процес на работата, защото трябва да докоснат земята. Да, родителите малко може да не са доволни, че децата ще се поизцапат“, казва с усмивка Десислава. „Ако не знаят как да се изцапат, нашите деца могат да им покажат нагледно много добре“, смее се и Петър.

След няколко несполучливи опита се отказали да пласират продукцията си на едро. Залагат на директни продажби – участват във фермерски пазари, разнасят стока в Ямбол след поръчка, изпращат по куриер в други градове. „Хубаво е децата да дойдат и да видят откъде идва храната, как се произвежда. Така после ще станат едни информирани клиенти, които не отиват да купят вносни зеленчуци в големите вериги, а ще знаят как да изберат качествената храна“, допълва той.

Отскоро отглеждат и по-екзотични зарзавати, като кейл и разноцветен манголд. Въпреки че отглеждат чиста продукция, бюрократични изисквания ги спират да сертифицират стопанството си като биоферма. А и етикетът „био“ все още стряска хората, че стоката ще е много скъпа, обяснява Петър.

Десислава и Петър „довели“ още 15 млади семейства в село Гълъбинци. На някои от тях отстъпили закупени от тях имоти, запалили ги по земеделието. Създали си сплотена малка общност и са категорични, че са щастливи да отглеждат децата си близо до земята и изконните български традиции.

Био брашна, безорно отгледани зеленчуци, мед, сирена, олио и вино представят фермери от в юбилейно изложение

Уникални и обичани от ямболци регионални храни и напитки ще бъдат представени от своите производители на местното изложение за пчелни и местни продукти навръх Димитровден в Ямбол. Инициатор на фермерското събитие „ДА на ямболските продукти!“, което този четвъртък ще отбележи своята първа годишнина, е местната фондация „Ямбол – вкус и традиции“. Неправителствената организация си е поставила за цел да помогне на ямболските производители да достигат директно до местните потребители. Задължително условие за участие в изложението, което се провежда всеки последен четвъртък от месеца, е производството на предлаганата продукция да се осъществява на територията на област Ямбол.
Зеленчуци, отгледани на принципа на регенеративното земеделие, ще представи младо семейство от региона. Ива и Георги се завръщат от гурбет в Дания преди по-малко от година и най-накрая сбъдват мечтата си да създадат стопанство за природосъобразно отглеждане на зеленчуци. За производството те използват щадящата почвата безорна технология. Без обработки, фрезоване, пестициди и химични торове, двамата отглеждат зеленчуци в с. Ханово край Ямбол.
Пресни плодове и зеленчуци ще предложи и друга двойка земеделски производители, избрали с. Гълъбинци за свой дом. Макар Десислава да е родопчанка, а Петър – загорец, близо до Ямбол те отглеждат своите 4 деца и създават препитание.

Жителите и посетителите на града ще могат да опитат кози кашкавал и сирене, произведени от италианеца Денис Стаффуцца. От години той живее в ямболското село Стара река, където приготвя качествени млечни продукти.

Биологично сертифицирани олио и брашна от лимец и спелта, произведени от местни суровини, също ще бъдат на вниманието на жители и гости на града на 26 октомври. В стопанството се отглеждат био продукти, които се изнасят успешно в Европейския съюз, САЩ и страните от Далечния Изток.

Вина от най-младата винарна в област Ямбол – Вила „Меден“, която отвори врати преди по-малко от година в с. Меден кладенец, ще бъдат представени в изложението. За любителите на гроздовите еликсири свои вина ще изложи и ВИ „Лозенец“, която също работи в Ямболско.
Местен производител със затворен цикъл на производство ще се включи с мляко и млечни продукти. Редовни участници на изложението още от неговото създаване са и местни пчелари от почти всички общини в областта. Те ще демонстрират мед, прашец и висококачествени пчелни продукти.

Организаторите на събитието подготвят тържествена програма по случай първата годишнина на областното изложение. В празника ще се включи местната танцова трупа „Радост“, а ученици от ямболската гимназия по туризъм „Алеко Константинов“ ще приготвят баница и други специалитети по регионални рецепти.

Жътвата в региона на Ямбол е пред приключване, като при пшеницата и ечемика са регистрирани средни добиви от около 600 килограма от декар, съобщава БТА. Това е с около 100 килограма повече в сравнение с миналата година. Най-високи са добивите от пшеница в община Тунджа, където са прибрани над 620 кг от декар, а най-ниски са в общините Елхово и Стралджа – по около 500 кг от декар.

Само около 1 300 декара от засетите 696 хил. декара с пшеница са пропаднали след края на кампанията по прибиране на зърното, информира БТА, позовавайки се на данни от местната служба по земеделие. Жътвата приключи при средни добиви от 583 килограма от декар и прибрани общо около 405 хил. тона пшеница. В това число са 182 хил. тона пшеница, ожънати в община Тунджа, малко над 79 хил. тона в община Стралджа и над 66 хил. тона в община Елхово. Най-малко само 11 хил. тона пшеница са ожънати в община Ямбол. 51 839 тона пшеница са ожънати в община Болярово.

При ечемика средният добив е 507 кг от декар, а при рапицата 313 килограма от декар. Тази година зърнените добиви в областта са с по 200 кг по-високи спрямо миналогодишните, посочиха от земеделската дирекция. Очаква се стартът на кампанията по прибиране на пролетните култури да започне след около две седмици, като с царевица в региона на Ямбол са засети 18 хил. декара, а със слънчоглед над 440 хил. декара..

Реколтата от зърнени култури в региона на Разград е добра, а добивите са по-високи от миналогодишните, информира БТА. Кампанията по прибиране на ечемика е приключила при средни добиви от 601 килограма от декар. От ожънатите над 5 600 декара са прибрани повече от 34 хил. тона ечемик. За сравнение през миналата година средният добив от ечемика е бил със 100 килограма по-малко, а общото количество ечемик е било 29 760 тона. Към момента при 81% обработени площи с пшеница средните добиви достигат до 663 килограма от декар, а общото производство- 291 800 тона. През миналото лято зърнопроизводителите в Разградско са произвели повече от 264 900 тона зърно при среден добив от 467 килограма.

Жътвата при рапицата е приключила на 65% като средният добив е 322 килограма от декар при 260 килограма средни добиви преди година.

Междувремено и в Ямболско фермерите отчитат значително по-високи добиви, съобщава БНР. С над 200 кг са по-високи средните добиви при пшеницата и ечемика, в сравнение с предходната година, уточни директорът на Областната служба „Земеделие“ Младенка Николова.Жътвата при ечемик е приключила, а пшеницата е прибрана на 85% от засетите площи. Средният добив при пшеницата е 584 килограма от декар. Според нея едва 74 декара с ечемик са обявени за пропаднали, а средните добиви са достигнали до 507 килограма от декар.

До дни ще започне жътвата на ечемика в Ямболска облст, като очакванията са за по-добри добиви при всички есенни култури, информира БНР. Община Тунджа има 1 млн. декара обработваема земя. Това е 1/16 от обработваемата земя на България.Близо 340 000 декара са засетите площи с пшеница, около 30 000 с ечемик, малко над 80 000 с рапица. Засега състоянието на есенниците е много добро въпреки падналите обилни валежи през последните дни и застудяването.

В землищата на Сливенски и Ямболски регион стартира напоителния сезон, като за сега водата в язовирите е достатъчна, информира БНР. Шефът на клон „Средна Тунджа инженер Пламен Иванов е уверил,, че в основния язовир използван за напояване в тези региони „Жребчево“ има достатъчно количества вода. Към момента по думите му във водоема има 335 млн куб. метра вода. Според него нивата в язовира са по-високи от миналогодишните, като се очаква да се запазят добри и след края на напоителния сезон.

Цената за напояване на декар площ остава същата като миналата година.

Таксите са на декар, която е 12 лева и на кубик вода, която е по 15 стотинки.

През 2020 в региона са били напоявани около 65 хиляди декара земеделски площи, както и овощни градини и лозя, а очакването е тази година да няма драстично намаляване на площите.

В региона на Ямбол стартира  кампанията  по прибиране на слънчогледа съобщава БТА. В петте общини на областта по данни на местната земеделска служба  са засети близо 354 000 декара слънчоглед. По първоначална оценка посевите са в добро състояние, а стопаните очакват по-високи добиви от миналата година. През последните години се наблюдава спад в обработваемите площи с царевица, като през пролетта са засяти близо 9 хил. декара с фуражна и 12 хил. декара със силажна царевица.

И през тази година в региона на Ямболска област се наблюдава тенденцията за увеличаване на площите с рапица за сметка на зърнените култури, съобщава БНР. С маслодайната култура са засети с 20 хил.декара повече в сравнение с миналата година. Кампанията по прибиране на ечемика е пред приключване, като се очакват значително по-високи средни добиви от над  450 килограма от декар. При пшеницата също се очаква добра реколта  като площите са ожънати на половина при средни добиви от 458 килограма от декар.

Земеделските производители в Ямболско вече сеят слънчогледа,съобщи БТА. До момента са засети над 12 хил. декара с тази маслодайна култура. Най-много площи са засети в община Тунджа – 5000 декара, в Стралджа – 3500 декара и Елхово – 2100 декара. Към края на март ще започне и сеитбата на царевицата за зърно и  фураж. Засега в областна дирекция „Земеделие” не са постъпили данни за пропаднали площи с есенници. Зърнените култури, които са били засети преди засушаването през октомври, са в добро и отлично състояние, докато при останалите посеви то е задоволително, уточни  пред БТА нейният шеф Стоян Кунев.

Заради продължителното  засушаване се възпрепятства развитието на есенните култури в Ямболски регион, като фермерите може да се наложи да презасеят площите с пролетници. Това съобщава БТА, позовавайки се на информация от областната земеделска служба.

Въпреки сушата сеитбата продължава. Досега в петте общини на областта са засети 534 000 декара с пшеница, 50 500 декара – с ечемик, 97 400 – с маслодайна рапица.

Фермерите в региона на Ямбол са приключили със сеитбата на рапицата информира БТА, позовавайки се на данни от oбластната  служба „Земеделие” . В четирите общини са засети общо 47 хил. декара със зимна рапица. Най-големи площи с маслодайната култура са засети в община Тунджа – 25 000 декара, следвана от община Болярово – 9000 декара, Елхово – 7000, и Стралджа – около 5700 декара. В областта вече са засети и близо 24 000 декара с пшеница и ечемик. Падналите валежи през септември  са забавили есенната сеитба, но улесниха изораването на нивите и са изключително полезни за покълването на посевите.

Жътвата на слънчогледа  в Ямболско ще приключи до края на седмицата, информира БТА. Кампанията по прибиране на реколтата се забави поради падналите през юли дъждове. Те обаче според шефа на областната дирекция „Земеделие“ Стоян  Кунев са се отразили много добре на състоянието на посевите. Очакват се по-високи добиви в сравнение с 2016 и 2017 година, когато от декар са добити средно по 171 и 201 килограма зърно. През тази пролет стопаните са засели близо 392 000 декара със слънчоглед, докато през миналата година площите са били 370 000 декара.

През последните години площите, засети с царевица намаляват. Тази година те са около 10 000 декара, докато миналата година са били 13 000 декара. Добивите от царевица също се очертава да бъдат по-високи от последните две години, когато са достигнати съответно 355 и 452 килограма от декар.

Близо 4 000 проби  за чума по дребните преживни   животни са взети в общините на Ямболско до момента, като прегладите на овце и кози продължават, съобщи БНР. Кръвни проби са взети от 182 стопанства от крайграничноте общини Елхово и Болярово. Втори кръвни проби се вземат в десеткилометровата зона около констатираното  огнище. Такива не са взети само от стадото на Анна и Тодор, на които е съставен акт за недопускане на ветеринарномедицинските служби. Резултатите от вторите проби се очакват през следващата седмица. До момента в региона са избити над 3 400 овце и кози.