Тагове

Малините са един от продуктите с положителен експортен баланс според зам. министър Йоцев

„Надяваме се през настоящия програмен период да Ви улесним при кандидатстването по отделните мерки и програми от Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони в страната, както и да разширим възможностите за подкрепа. Затова от 2023 г. в интервенциите по обвързано подпомагане вече са включени и оранжерийно произведените малини и ягоди. През 2023 г. стартира и държавна помощ в подкрепа на направени разходи за вода за напояване при отглеждане на земеделски култури, по която производителите и на ягодоплодни имат възможност да заявят подпомагане до 02.10.2023 г.“ Това посочи пред земеделски производители заместник-министърът на земеделието и храните Александър Йоцев при откриването на  Фестивала на малината в Попово.

 

„Споделям с Вас увереността си, че Министерството на земеделието и храните провежда последователна политика, насочена към подкрепа на българското овощарство и засилване на неговата пазарна ориентация и конкурентоспособност. Малините са един от продуктите с положителен нетен експортен баланс от сектора на плодовете в страната, което ни дава повод за заслужена гордост, подчерта заместник-министърът. Той посочи, че се полагат усилия за насърчаване на сектора на ягодоплодните и за гарантиране производството на висококачествени и безопасни продукти за потребителите.

В България има 39 предприятия в този сегмент, като производството на малини през миналата година е било близо 5 700 тона, от които над 3 100 тона са реализирани свежи и замразени за износ. 2 600 тона са преработени.

Фермерите ще могат да подават заявки до 4 октомври

Министерството на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане проект на Наредба за изменение на Наредба № 2 от 2023 г. за прилагане на подмярка 22.2 „Извънредно временно подпомагане за малки и средни предприятия, засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. С промяната се предвижда да се удължи периода за подаване на заявките за плащане по подмярката до 4 октомври 2023 г.

Всички заинтересовани граждани, организации, физически и юридически лица могат да изпращат своите предложения и становища по направеното предложение на електронен адрес: rdd@mzh.government.bg. Крайният срок за предоставяне на предложения и коментари по публикуваните документи е до 21.09.2023 г. .

78,33 лв./ха е ставката, определена със заповед на министъра на земеделието Кирил Вътев от финансовата помощ предназначена за производителите на слънчоглед, съобщиха от аграрното ведомство.

Подпомагане ще получат производителите на слънчоглед, чиито площи са били допустими за подпомагане за Кампания 2022 г. по Схемата на единно плащане на площ.Бюджетът за определяне на ставката съгласно наредбата е общо 65 519 300 лева, от които 32 759 650,00 лв. от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и 32 759 650,00 лв. от националния бюджет.

Земеделските производители са подали в ДФЗ 12 466 заявления за извънредната финансова помощ за слънчогледа, информира БТА. Заявените площи със слънчоглед от кандидатите са 836 359,70 хектара. Бюджетът на помощта от Европейския фонд за гарантиране на земеделието за подпомагане на земеделските стопани е 32 759 650,00 лева, като националното финансиране също е в размер на 32 759 650,00 лева.Ставката на спешната финансова помощ ще се определи със заповед на министъра на земеделието и храните.

Без плащания от Общата селскостопанска политика големи дялове от райони с природни ограничения – като планини или земя в сухи или студени територии – биха били изложени на риск от изоставяне, пише AG-Press.eu. ЕК публикува ново проучване, затвърждаващо досегашните мнения на експерти, че директните плащания и инвестициите от фондовете за развитие на селските региони са от ключово значение за тяхното оцеляване чрез поддържане на земеделието и поминъка в тях.

Проучването показало още, че фермите, разположени в райони с природни ограничения, са средно по-малко интензивни, с повече използване на земята, което е полезно за околната среда и биоразнообразието, като пасища, протеинови култури и угари.

Районите, изправени пред природни или други специфични ограничения , са тези, в които земеделието е по-трудно поради неблагоприятни условия като надморска височина, наклон, сухота, ниска температура, неблагоприятна текстура и каменистост. Тези райони могат също да бъдат повлияни от други фактори, които ги излагат на по-голям риск от изоставяне на земята. Районите с природни ограничения покриват 59% от използваната земеделска площ в ЕС.

Земеделските стопани, извършващи дейността си в такава определена зона, могат да получат подпомагане на доходите от ОСП в допълнение към средното годишно плащане на хектар, за да компенсират недостатъците, причинени от съществуващите ограничения. В периода 2023-27 г. подкрепата на земите със специфични природни ограничения се предоставя от 23 стратегически плана на ОСП с планирани публични разходи от 18,7 милиарда евро, обхващащи 47 милиона хектара. Тази сума представлява 17% от общото публично финансиране за развитие на селските райони и 6% от общото публично финансиране на ОСП. Като цяло, плащанията за такива райони помагат за поддържането на екстензивни и нисковложени земеделски системи, които, макар и по-малко ефективни в икономическо отношение, произвеждат храна и фуражи в по-маргинални райони.

От икономическа гледна точка стопанствата в райони със специфични природни ограничения са средно по-слабо ефективни, с по-нисък доход, по-нисък икономически размер и получават по-високи субсидии на хектар в сравнение с други ферми. Въпреки значителната подкрепа от ОСП, разликата в доходите между фермите, разположени в райони със специфичи природни ограничения и извън такива райони , остава голяма, възлизаща на 20,4% по-малко в планинските райони и 26,5% по-малко в в райони със специфични природни ограничения , различни от планините. Без обществена подкрепа значителна част от тези стопанства ще трябва да прекратят дейността си.

От гледна точка на околната среда данните показват, че фермите в планински и полупланински райони използват по-малко суровини, като минерални торове и пестициди. Например ферми, специализирани в полски култури в планински и непланински райони със специфични природни ограничения , използват съответно 55% и 26% по-малко минерални азотни торове в сравнение със същия вид ферми извън полупланинските и планински райони. По същия начин, сред фермите, специализирани в трайни насаждения, разходите на хектар за пестициди и други продукти за растителна защита в планински и непланински стопанства в райони със специфични природни ограничения са съответно с 56% и 49% по-ниски, отколкото в стопанства извън тези райони. .

Европейската комисия прие нов пакет от извънредна помощ за фермерите в Европа, които ще получат общо 330 млн. евро, съобщава Ag-Press.eu. Фермери от ЕС от Белгия, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Австрия, Португалия, Словения, Финландия и Швеция ще се възползват от тази допълнителна финансова подкрепа. Български, унгарски, полски, румънски и словашки фермери получават отделна помощ от 100 милиона евро за справяне с пазарните дисбаланси, се казва в информацията .

Този пакет от мерки за подпомагане е отпуска , тъй като земеделските производители продължават да срещат трудности, както се вижда от доклада, публикуван днес от Европейската комисия относно краткосрочния прогнозен доклад за селскостопанските пазари в ЕС. Земеделските производители в ЕС все още са изправени пред по-високи от дългосрочните средни разходи за вложени ресурси и цените на някои селскостопански стоки продължават да спадат. Освен това фермерите в ЕС бяха изправени пред разнообразни и тежки метеорологични условия през пролетта, което доведе до по-ниски прогнози за добиви и по-ниско качество на няколко селскостопански стоки. В същото време се наблюдават ранни признаци на подобрение. Например, торовете станаха по-достъпни след спада на цените на природния газ. В допълнение, макар и все още над общия процент на инфлация, инфлацията на храните в ЕС започва да се стабилизира.

От ароведомството съобщиха, че за обществено обсъждане е публикувана наредбата за предоставяне на спешна помощ на производителите на слънчоглед. Предвидено е подпомагането да се предоставя на земеделските стопани с цел компенсиране на сериозния риск пред производителите от частична или пълна липса на пазарна възвращаемост за направените високи производствени разходи за реколта`2022 година. Мярката ще даде възможност за финансово обезпечаване на настоящия производствен цикъл. Рискът възниква в резултат на либерализирането на пазара с Украйна.

Помощта ще се отпуска на земеделски стопани, регистрирани за 2022 г. и 2023 г., по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (ДВ, бр. 31 от 2015 г.) за площите им със слънчоглед, изразени в хектари, които са били допустими за подпомагане за кампания 2022 г. по Схемата на единно плащане на площ (СЕПП).

Бюджетът по спешната мярка за България e в размер на 32 759 650 лв. Средствата се предоставят от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, като с акт на Министерския съвет може да бъде определено национално съфинансиране до 100% от помощта от Съюза.

Спешната финансова помощ ще се изплаща на одобрените заявители до 30 септември 2023 г.

Крайният срок за представяне на становища и коментари по публикуваните документи е до 24 юли 2023 г. С проекта на Наредбата може да се запознаете от интернет страницата на Министерството и от Портала за обществени консултации.

Липсата на държавен бюджет за 2023 година прави невъзможно отпускането на каквато и да е извънредна подкрепа за животновъдите, заяви в отговор на депутатски въпрос служебният министър Явор Гечев. Все пак той е получил уверение от финансовото ведомство че производителите на мляко ще могат да получат компенсации заради претърпените щети от украинския внос на сухо мляко. Гечев припомни пред депутатите, че с всяка актуализация на настоящия бюджет са били искани повече пари за животновъдите, като се предвижда и разширяване на рамката от помощи за тях, при условие, обаче, че от депутатите се гласуват нов държавен бюджет. Освен това от министерството подготвят специална наредба, чрез която преработвателите да бъдат задължени да информират на етикетите какъв процент сухо мляко се съдържа в млечните продукти и откъде идва то. Към момента по думите му срещу приемането на подобна наредба се противопоставят тъкмо преработвателите и веригите.

Европейската комисия е одобрила национална помощ от 70 млн. евро за оранжерийните производители в Нидерландия във връзка с преодоляване на последиците от войната в Украйна, съобщава AG-Press.eu. От нея ще могат да се възползват малки и средни стопанства с оранжерийно производство. Съгласно схемата помощта ще бъде под формата на гаранции по заеми. Гаранциите ще покриват 70% от заема и са със срок от 4 години, с възможност за удължаване до 6 години при определени ситуации.

Днес в „Вържавен вестник“ беше обнародвана Наредба 4 от 30 март на агроведомството за условията и реда за кандидатстване за подпомагане по интервенциите от стратегическия план. С това може да бъде дден официален старт на кампанията за кандидатстване на земеделските производители за субсидии.
С нея се урежда редът на кандидатстване по следните интервенции:

1. Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ);
2. Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ);
3. Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани (МЗС);
4. Плащане за малки земеделски стопани (ДЗС);
5. Специално плащане за култура – памук (Памук);
6. Обвързано с производството подпомагане за млечни крави (МлК);
7. Обвързано с производството подпомагане за млечни крави, включени в развъдни програми (МлК-РП);
8. Обвързано с производството подпомагане за месодайни крави (МеК);
9. Обвързано с производството подпомагане за месодайни крави, включени в развъдни програми (МеК-РП);
10. Обвързано с производството подпомагане за говеда в планински райони (Г-пл);
11. Обвързано с производството подпомагане за крави от застрашени от изчезване породи (К-ЗП);
12. Обвързано с производството подпомагане за биволи (Биволи);
13. Обвързано с производството подпомагане за овце и кози от застрашени от изчезване породи (ДПЖ-ЗП);
14. Обвързано с производството подпомагане за овце и кози, включени в развъдни програми (ДПЖ-РП);
15. Обвързано с производството подпомагане за овце и кози в планински райони (ДПЖ-пл);
16. Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове (ИП);
17. Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодови насаждения до встъпването им в плододаване (ИП-Н);
18. Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжани) (ИЗ-ДККП);
19. Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (пипер) (ИЗ-П);
20. Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (лук и чесън) и картофи за нишесте (ИЗ-КЛЧ);
21. Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) (ИЗ-МЗДП);
22. Обвързано с производството подпомагане на доходите за оранжерийно производство (ИОП);
23. Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове и зеленчуци в планинските райони (ИЗП-пл);
24. Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури (ИПК);
25. Еко схема за биологично земеделие (селскостопански животни) (Еко-БЖ);
26. Еко схема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура (Еко-БРЕИ);
27. Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване (Еко-ЗВПП);
28. Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП);
29. Еко схема за екологично поддържане на трайните насаждения (Еко-ТН);
30. Еко схема за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи (Еко-ПЗП);
31. Еко схема за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми (Еко-ГТ);
32. Еко схема за разнообразяване на отглежданите култури (Еко-РОК);
33. Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ);
34. Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1);
35. Преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ3);
36. Биологично растениевъдство (БР);
37. Биологично пчеларство (БП);
38. Подпомагане отглеждането на сортове, устойчиви към климатични условия чрез практики за интегрирано производство (СИП);
39. Насърчаване намалението на употребата на продуктите за растителна защита и торове през контрол в краен продукт (ПРЗТ);
40. Насърчаване на естественото опрашване (опрашване);
41. Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност (ХЖ-АМР);
42. Насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия (СККУ);
43. Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство (СЗМ);
44. Опазване на местни породи (автохтонни), важни за селското стопанство (ОМП);
45. Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) – (паша);
46. Поддържане на местообитанията на червеногушата гъска (Branta ruficollis), Кръстат (царски) орел и Египетски лешояд в орнитологични важни места в обработваеми земи (ПМ-ОВМ);
47. Възстановяване и поддържане на деградирали пасищни територии (ПЗП-деградирали);
48. Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения (НР);
49. Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000 (Н2000);
50. Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. (М10);
51. Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. (М11).

ропейската комисия съобщи, че подготвя предложение за отпускане на допълнителна помощ за земеделците в ЕС, засегнати от вноса на селскостопански стоки от Украйна, съобщава БТА.

Както е известно ЕС вече отпусна 56 милиона евро за земеделците в България, Румъния и Полша, и може да се очаква, че ще осигури още толкова средства, заяви говорител на комисията на пресконференция в отговор на въпроси.

Подготвяме ново предложение за условията за украинския внос, което много скоро ще предложим за обсъждане от държавите в ЕС. Връщането на временно отменените мита за украинския внос може да бъде съобразено с цялостното влияние на пазара, а не само в отделни региони на ЕС, поясни говорителят.

В резултат на днешния протест на производители на винени и десертни сортове грозде, след среща в министерството в късния следобед с представители на бранша стана ясно, че е било постигнато разбирателство за двойно увеличение на парите, получавани като компенсация за претърпени щети заради войната в Украйна и за включване на лозарите в мярката за подпомагане закупуването на техника от плана за възстановяване и развитие.

„

Разбрахме се оттук насетне да работим по-тясно с министерството за решаване на проблемите на сектора. Надяваме се през следващата година всички проблеми които имаме с неправилното разпределение на средствата по все още неприетите технологични карти да бъдат отстранени. Оказа се , че ние ще получим допълнително по 40 лева на декар до края на септември, като от ИАЛВ поеха ангажимента до тогава да има нов работещ лозарски регистър, от който да отпаднат всички онези лозови масиви, които вече са се превърнали в гора“, заяви пред медиите след срещата Атанас Василев председател на Сдружението на българските лозари.

Предстои на срещи с бранша в Търново и Пловдив да бъде разяснено, как могат да се възползват от еко схемите, като той акцентира върху ясни и предвидими“,
критерии по тях, за да могат лозарите да кандидатстват и да получат по около 120 евро на декар, с които да могат да стабилизират стопанствата си.

„Това което обещахме като чисто икономически подход е, да започнем работа в комитета по наблюдение за промени в стратегическия план на база на технологичните карти, така да се подобрят условията за българското земеделие и да се получава по-адекватно и правилно подпомагане“, заяви и заместник министърът на земеделието Тодор Джиков.

„В момента се изготвя интервенцията и за техника по плана за възстановяване, където бюджетът не е никак малък- 248 млн лева, към която ние ще сме с приоритет и бонус точки за да можем да си позволим да си закупим трактори“, добави Василев.

Джиков обеща, че се водят активни преговори за включването на точки, които да позволят на производителите на грозде да влязат в интервенцията за закупуване на трактори.

Протестът започна по-рано днес в обявения за начален час 13 часа пред президентството където производителите на грозде поискаха да бъдат изслушани от президента. Те отново повториха исканията си като подчертаха, че исканията им са справедливи критерии за разпределение на средствата, регистър на всички земеделски производители и работеща и диалогична администрация. Подкрепиха исканията си с възгласи „Чуйте ни!“ и плакати. „Стига лъжи в земеделието, къде са ни тракторите и програмите. Къде е отношението към българската лоза и къде е спрения внос на фалшиво вино, което се консумира, докато нашето грозде гние по лозите“, попита един от производителите. „Ние сме с най-ниски ставки от всички култури с трайни насаждения, и сега се чувстваме отново излъгани“, заяви по-рано днес Атанас Василев.
„Тук сме защото няма прозрачност в сектора. Има много нередовни практики, които се покриват и от администрацията, и това не можем да го траем повече. Отделно че ни лъжат и редовно сме неравнопоставени при подпомагане. Става така, че храним целогодишно села с хора, защото лозето иска целогодишна работа, а накрая получаваме само трохите“, допълни и Димитър Хараламбиев“, гроздопроизводител от Плевен.

По-късно протестът се премести с възгласи „Оставка!“ пред земеделското министерство, където производителите отново не получиха дълго време отговори на въпроси като този, защо министерството е майка за едни, и мащеха за други, и защо някои производители на зарзали например ще получат по 288 лева, а за тях няма да има нищо. В края на крайщата от министерството се съгласиха да приемат трима представители на протестиращите на разговор без присъствие на медиите, както те първоначално настояваха.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лаен подкрепи искането на Румъния за увеличаване на средствата за фермерите, пострадали от вноса на украинско зърно, съобщава „Дневник“.

Помагаме на европейските земеделци, които трябва да се справят с пазарните последици от износа на украинското зърно и предлагането му на европейския пазар. Това заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на пресконференция след края на първия ден от заседанието на Европейския съвет в Брюксел, предаде кореспондентът на БТА Николай Желязков. Според нея отпуснатите на първо място над 56 млн. евро не са достатъчни.

Както е известно по-рано тази седмица комисарят по земеделието Януш Войчеховски каза, че Европейската комисия ще предостави 56 милиона евро за подпомагане на фермерите в Полша, Румъния и България, засегнати от увеличения износ на селскостопанска продукция от Украйна.

Липсата на политика на земеделското министерство ни превръща в неми свидетели на случващото се, заявиха от сектора

„С липсата на политика за нашия сектор, земеделското министерство ни превръща в неми свидетели на случващото се. В писмо с отправени от нас въпроси засегнахме доста болезнени теми като стратегическия план, технологичните карти и липсата на яснота около разпределението на средствата по кризисните мерки но до момента нямаме отговор“, зяви на пресконференция днес Атанас Василев председател на Националното сдружение на българските лозари.

Представители на бранша отново застанаха пред медиите с проблемите си поради липсата на диалог с министерството, което от есента на миналата година когато от организацията на лозарите организираха протест пред земеделското министерство не са изпълнили нито едно от дадените обещания. Още тогава служебният министър обеща, до март месец тази година да бъде изготвен електронен регистър на гроздопроизводителите, който все още не е готов.

Що се отнася до изготвените технологични карти, според Василев те се доближават до реалностите, въпреки че се оказва че не са приложими във всички климатични области на страната. „В тях ние видяхме едно много важно за нас обстоятелство- изключителен дисбаланс между приходи и разходи. Нашата култура е единствената при която се наблюдава диспропорция между приходи и разходи от над 100%“, заяви още Василев. Според неокончателния вариант на изготвените технологични карти при разходи от 1500 лева на декар през миналата година приходите са средно по 700 лева на декар.

От бранша упрекнаха министерството за липсата на всякаква реакция въпреки включването им в редица работни групи и срещи, и въпреки организираните протести. Според разчетите те пак остават секторът с най-малка подкрепа от 40 лева на декар. Производителите на грозде недоумяват и защо въпреки усилията им не са включени и за подпомагане по мярката за зимите пръскания, по която все пак биха могли да получат някаква минимална помощ за препарати. В тази връзка усилията им да определят списъка с препарати за които да получават подкрепа за зимни пръскания са останали безрезултатни заради нежеланието на БАБХ да се включи в работната група.

Сред неизпълнените обещания от страна на агроминистерството е било и това,лозарите да имат възможност даз закупуват техника при поемане на 50% от разходите. Оказва се, че възможност за закупуване на техника е предвидена, но само за групи и организации на производители, което тях не ги устройва.

„Еко схемите също за нас са изготвени необосновано, защото не виждаме по коя може да кандидатстваме. Няма смисъл например да се включим по схема за поддържане на тревостой, по която да инвестираме по 200-300 лева на декар, а после да получим по 20 лева“, допълни един от участвалите гроздопроизводители. Те попитаха още министерството, защо е нужно да затревяват междуредията с култури чиято синергия с лозите не е доказана, и те всъщност могат да доведат до намаляване на добивите, качеството на суровината и влагозапасяемостта на почвите.

Сред парадоксите свързани с новите технологични карти е и този, че вместо да са съобразени с разпределението на средствата по кризисните мерки, от земеделското министерство предварително са им заявили, кой колко ще взема. „Представяйки ни технологичните карти, те ни казват че например за розите ще дават по 80 лева на хектар, за тютюна 550 лева, за нас 400 лева, а за картофите 2000 лева“ уточнява Василев.

Ситуацията в сектора беше обобщена от един от гроздопроизводителите така: „Много от колегите ни загубиха битката за оцеляване и си изоставиха лозята, продадоха си техниката и в момента търсят възможности и средства да си изкореняват лозовите масиви. България е море от изоставени лозя.“ За пример беше посочен регионът на Свиленград , където само през миналата година са били изоставени близо 3500 декара лози. Подобна е ситуацията и при производителите на десертно грозде. Друг проблем очертан от лозарите е законовото изискване в българското вино и винени продукти да може да се съдържа само до 20% грозде, произведено у нас.

„Отделните страни членки сами решават дали оранжериите ползващи хидропонни системи за отглеждане на плодове и зеленчуци могат да получават подкрепа по секторните интервенции и инвестициите за селските райони“, се казва в отговор на говорител на ЕК на изпратени от нас въпроси. Това означава че фермерите с оранжерии на хидропоника не биха имали пречка да получат подпомагане по втори стълб от новата селска програма, каквото намерение беше изразено и от земеделското министерство след среща с производителите на плодове и зеленчуци през миналата седмица.

В отговора се уточнява, че ситуацията относно подпомагането на оранжериите на хидропоника по мерките за обвързано с производството подпомагане е по различна. „Подобни системи при които няма директно взаiмодействие между корените на растенията с почвата противоречат на приетото схващане за земеделска площ и не е е допустимо както за обвързани с производството плащания, така и за директни плащания като цяло“, се казва още в отговора на ЕК.

Подпомагане с директни плащания са възможни според Европейската комисия само при условие, че използвания почвен субстракт образува едно цяло с почвата и позволява използването на потенциала на почвата. Като пример се посочва ако корените на растенията преминавайки през използвания субстракт достигат до почвата. Правото за прилагане на тези изисквания също е предоставено на отделnите страни членки.

„По отношение на минималните изисквания (за директни плащания) лимитът, определен от България, е 0,5 ха или 100 евро. Въпреки че не е изключено, вероятно е да се основава на горното изискване, че такива системи не са допустими, а не на минималните изисквания“, се казва в заключение от Брюксел.

От агроведомството ще разгледат днес какви са вариантите за незабавно отпускане на държавната помощ която трябва да компенсира фермерите заради войната в Украйна, обяви на събитие организирано от Българския фермерски съюз земеделският министър Явор Гечев. “Обмисляме да пуснем незабавно и авансово 50% от средствата от помощта, защото знаем, че те са необходими на земеделските производители още сега, “, заяви Гечев. Той мотивира евентуалното решение за авансово плащане с „възможността да се направят много бързи плащания“ и с ангажимента, ако има объркани ставки за обвързаната подкрепа за животни, каквито констатации вече има, помощта за Украйна да се разглежда цялостно като при условие, че анализът на определените ставки покаже, че някъде има ощетени, в методиката по тази помощ ще влязат и ставките по стратегическия план. Идеята е с останалите 50% от помощта да се компенсират именно онези фермери, за които се установи че ще получават по-малко подкрепа през ставките за обвързана подкрепа.

„Опитваме се да спазваме поетите ангажименти, макар, че в условията, когато някои от браншовите организации се карат по между си е трудно да сме в ролята на арбитри, защото каквото и да направим, все сме виновни“, допълни Гечев. Според него ако сега се поиска от Брюксел, да се направи промяна в стратегическия план ще са нужни минимум три месеца да се произнесе ЕК по тях, и те евентуално да бъдат официализирани. Все пак земеделският министър увери, че ведомството работи по всички възможни сценарии.

„Не сме доволни от дискриминационния подход на всички управляващи до момента към коневъдството и вчастност опазването на автохтонните породи. Освен досегашната мярка за агроекология за нас няма друга подкрепа в стратегическия план“, каза пред представители на медиите Бойко Стоянов, председател на развъдна асоциация с лиценз за развъждане на коне от породата :Каракачански кон“. От сектора настояват за промяна на ставката по досегашната мярка за агроекология, която от 200 евро е паднала на 143 евро и продължава да е толкова, въпреки че се наблюдава завишаване на разходите за отглеждане на един кон.

„Освен това настояваме държавата да започне да включва конете като селскостопански животни предвид на това, че са с икономическа стойност, и да станат допустими за директно подпомагане, без значение дали като критерии ще се доказва чрез производство или процент на ремонтни животни в едно ХРГР, добави още той.

Стоянов посочи за пример Хърватия, където коневъдите получават по 300 евро национални доплащания. Основните разходи за развъждане и отглеждане на коне по думите му са свързани с фуражите, като има скок в цените както на грубите фуражи, така и на концентрираните. „Може би някой би казал, че конете са тревопасни, но ние като коневъди и производители искаме да имаме възвращаемост на това което влагаме, а като всеки вид животно, конете също си искат своето подхранване. Разходите за фуражи за отглеждане на един кон са почти същите, както разходите за едно говедо“, допълни още той.
Основният аргумент на бранша да поиска включването на конете като селскостопански субект с икономическа стойност е, че все повече животни се транспортират към кланиците, и все повече конско месо се влага в колбасите. Освен това отглеждането на коне има и косвен принос за опазване на биоразнообразието поради факта, че са предимно пасищни животни.

Към момента според него у нас се отглеждат около 40 хил. индентифицирани коне като конете под селекционен контрол са около 18 хил..

Сръбското правителство планира да подпомогне производителите на слънчоглед с 18,7 млн. евро през тази година, информира „Зерно Онлайн. През август миналата година властите създадоха специална програма за подпомагане на земеделските производители отглеждащи слънчоглед с цел да се запази продоволствената сигурност на страната и да се намалят разходите за производство на тази маслодайна култура. Според постановлението на правителството всеки земеделски производител отглеждащ слънчоглед може да се възползва от държавна подкрепа в размер на 7800 динра или 66,45 евро за тон при условие, че капацитетът му на производство е под 200 тона.

Ако се направи бегъл опит за сравнение между 2021 година с вече отминаващите 12 месеца на 2022 година, приликите за българския фермер ще са повече, отколкото разликите. Краят на пандемията с нищо не подобри бизнес климата, тъй като рано рано беше заместена от войната в Украйна. Тя на свой ред доведе до невиждани сътресения на пазарите на суровини, и особено на тези за торове и препарати чиито основни получатели са тъкмо фермерите. Това ги постави пред избор, дали да намаляват нормите на торене и и нивото на защита на растенията и в какъв порядък да изберат културите, които да отглеждат за следващата кампания, така, че да намалят още повече използването им. Сякаш войната по естествен път изпълни едно от въжделенията на бюрокрацията в Брюксел за намаляване на торовете и препаратите за растителна защита използвани от фермерите чрез практическото спиране на различни големи мощности за производството им.

Спиралата от избори във вътрешнополитически план не роди нищо друго освен кой от кой по-импотентни парламенти, в които преобладаваха политическите игри, вместо реално и обърнато към обществото законотворчество. Агробизнесът продължава да е заклещен от администрацията и силно зависим от иначе редовно получаваните субсидии. Положението на браншове като плодове и зеленчуци и животновъдство изглежда неспасяемо дори и от субсидиите. При тях оцеляването е поставено на карта а войната постави пред ликвидация и без това слабото оранжерийно производство.

Липсата на стабилна законодателна власт и управление от служебно правителство, което реално нищо не може да променя изкара неколкократно през годината различни фермерски браншове на протест. Притесненията им бяха основно свързани с готвения стратегически план, който след поправки и отговори на коментари от Брюксел все пак мина. И те се оказаха съвсем основателни, след като едва приет, по настояване на бранша се заговори за промени в него които да бъдат внесени още през януари. Все пак последният парламент успя да приеме набързо законовите промени, които да официализират прилагането на стратегическия план от новата година.

Виждайки че става все по-трудно да се оцелява в условията на непрестанни сътресения, част от бранша погледна самоинициативно към създаване на обща камара не отгоре надолу, а обратното, което е може би по-естествения, но и по-продължителен път. И тук отделните браншове бяха поставени пред избор, дали да се включат или не в тази инициатива, особено и след появата на съмнения, че е свързана с бъдещи политически проекти. А земеделците у нас винаги са повтаряли и натъртвали, че не искат да бъдат свързвани с каквито и да са политики извън тези в сектора.

Убедени сме че ако се направи анкета сред повечето фермери, дали новият стратегически план би променил нещо, отговорът ще е по-скоро отрицателен. Първо защото българското земеделие е само една бразда от играта на големите, и второ, защото се запазва същия модел на подпомагане който води само до задълбочаване на както на дисбаланса между браншовете, така и на различията между нашето и европейско земеделие. И този дисбаланс няма как да бъде спрян без мерки от страна на държавата, с които различните сектори да бъдат извадени от унизителната категория „!чувствителни“ , наложена им от политиците. Тези мерки могат да са свързани с широко популяризиране например на алтернативи на субсидирането като използването на различни финансови инструменти, като се даде възможност на самите групи и организации на производителите да създават и упавляват собствени взаимоспомагателни фондове. Представяте ли си какво му е на един производител на чушки и домати непрекъснато да му набиват в главата, колко чувствителен е секторът, как държавата нищо не прави за неговото стабилизиране?! Или на един животновъд в полупланинските райони, който не знае с какви и сколко пасища ще може да оперира през следващата година?! И държавата пак да я няма, законодателната власт пък хептем защото живеем в държава, в която политиците стават все по-късогледи и с все по-ограничен периметър на мисъл и действие- само от избор до избор, без да се създават така нужните не само за земеделието, но и за икономиката достатъчно стабилни основи, че не да се чудят дали ще оцеляват, а как да надграждат и просперират. С мислене от избори до избори обаче, това няма как да се получи.

Допустимите за подпомагане площи са се увеличили почти двойно за последните четири години

По данни на земеделското министерство за периода между 2018 и 2021 година се наблюдава вариране в броя на заявленията за подпомагане по Схемата за едио плащане на площ (СЕПП) на площи в обхвата на националните паркове, като за 2021 година е отчетен спад до 150 спрямо 168 преди година. За същия период обемът на допустимите за подпомагане по СЕПП площи достига през 2021 година до най-големия си обем за последните четири години 2 449,34 спрямо 2176,61 преди година Това е почти двойно увеличение спрямо 2018 година, когато като допустими за подпомагане са заявени 1361,17. В предоставената справка от земеделското ведомство не е е указана точната мярка, дали става дума за декари или хектари.

Що се отнася до ставката за подпомагане, от рекордните за последните четири години 212,38 лева на хектар за 2020 г. тя е паднала до най-ниското си ниво за споменатия период от 193,44 лева на хектар.

Данните са предоставени от земеделския министър Явор Гечев в отговор на парламентарен въпрос от депутата Александър Дунчев от ПП. В отговора си министър Гечев уточнява, че за подпомагане по СЕПП на територията на националните паркове могат да се завяват само постоянно затревени площи. Данните обхващат заявени за подпомагане площи на териториите на трите най-големи парка _ „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“.

„Съгласно приложимото европейско и национално законодателство, полагащите се субсидии и налагането на санкции се изчисляват автоматично от ИСАК на база резултатите от извършените, съгласно чл, 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) административни проверки и/или проверки на място, като се взима предвид съответствието между предоставените от кандидата данни и установените от проверките и след налагане на нормативно предвидените санкции.
Предвид разпространеното схващане, че субсидии се изплащат по имоти от КВС, отделни кадастрални имоти или блокове на земеделски стопанства, обръщаме внимание, че съгласно разпоредбите на европейското и национално законодателство, размерът на субсидиите се изчислява на база общо допустима за подпомагане площ по схемите и/или мерките, включени в заявлението за подпомагане за съответната кампания“, се казва още в отговора на министър Гечев.

При администриране на заявленията се вземат под внимание резултатите от всички задължителни проверки при констатирани случаи на отклонения от законовите изисквания за допустимост за подпомагане се прилагат предвидените намаления и санкции.

Земеделското министерство няма да извади от обхвата на новата интервенция за пасторализма в стратегическия план териториите на националните паркове става ясно от отговор на земеделския министър Явор Гечев на въпрос на Александър Дунчев, депутат от ПП.
Според възприетата от агроведомството трактовка на изпратените от ЕК коментари по стратегическия план, в цитираната от Дунчев в неговия въпрос забележка номер 243 не е налице задължение за изключване от обхвата на на интервенцията на териториите на националните паркове. „Службите на ЕК изискват дейността да се извършва само в съответствие със стандартите, приети в плановете за управление, и на места, предварително определени в плановете на зоните, като броят на пасищните животни следва да се определи предварително и да се контролира стриктно. Тези изисквания са включени в интервенцията. На службите на ЕК бе предоставена информация, свързана с прилагането на дейността до 2021 г., както и актуални данни от заявяването през 2022 г.“, се казва още в отговора на Гечев.

Срокът за подаване на възражения е до 2 декември

От днес земеделските стопани ще могат да проверят дали заявените от тях площи попадат изцяло или частично в обхвата на проекта на специализирания слой „Физически блокове” и “Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2022, съобщават от агроведомството. Освен това стопаните ще могат да се запознаят и с предварителни резултати от проверки на декларираните площи спрямо граници и начин на трайно ползване на физическите блокове, в които попадат площите им.

Справките ще могат да се извършват в Система за електронни услуги (СЕУ) на Държавен фонд „Земеделие“ (https://seu.dfz.bg/).

При несъгласие с посочените данни и в срок до 20 декември 2022 г., стопаните ще могат да подават възражения, както от личните си профили в СЕУ, така и от публичната част на системата. Образци на възраженията ще се генерират автоматично чрез СЕУ и ще се приемат в областните дирекции „Земеделие”.

В започналата днес специализирана конференция в Прага организирана от ЕК съвместно с платформата fi-compass посветена на финансовите инструменти, които все повече се налагат като алтернатива на подпомагането на земеделските производители в условията на кризите които ни заобикалят. В специализирани панели експерти и политици ще търсят как в бъдеще да се съкрати пътя на земеделските производители в Европа към разнообразието от финансови инструменти. Един от посочените примери за успешно прилагане на финансовите инструменти бе на италиански иновативен проект за преработката на водорасли, за който са използвани финансови инструменти под формата на безлихвени кредити.

Силвия Микелини: ЕК поощрява страните членки да въвеждат национални финансови инструменти

В своето стъпително изказване Силвия Микелини, директор на ГД „Земеделие“ заяви: „ Пандемията и войната в Украйна все повече засилиха предизвикателствата пред фермерите, които трябваше да се борят с високите разходи за енергоносители и торове, като производството на последните в ЕС спря, а фермерите трябваше да редуцират употребата им, което се отрази и на цените на храните“ като припомни, че още през март ЕК е мобилизирал кризисен пакет от 500 млрд. евро за да подпомогне фермерите в страните членки както и за последното съобщение на комисията, позволяващо активирането на подкрепа към производителите на торове и земеделските производители по механизма за национално подпомагане.

По отношение на стратегическите планове на страните членки беше казано, че те се намират в своята финална фаза, като се води активен диалог с отделните членки както по тях, така и по коментарите, като се обмисля тяхното променяне в посока насочена към отделните индикатори в интервенциите.

Тя подчерта, че целта на конференцията е да допринесе за по-доброто разбиране на новата зелена архитектура, еко схемите, интервенциите насочени към използване на възобновяеми енергоизточници и популяризирането за целта на финансовите инструменти. По думите и Брюксел силно поощрява това , че някои страни членки вече са въвели и национални финансови инструменти и се ангажира чрез мероприятия в различен формат да ги направи още по-достъпни за земеделските производители. Според данните на ЕК в страните членки към края на 2021 година са действали 31 оперативни финансови инструмента в 13 страни с бюджет от 850 млн. евро.

Павел Секач: Стратегическите планове за ОСП не са единственият инструмент за подпомагане на земеделските производители

„Стратегическите планове за ОСП са важно, но не и единственото средство за подпомагане на земеделските производители. Те въвеждат по-голяма гъвкавост на отделните страни членки как и с какви средства да подпомагат сектора, както и намаляват управлението на програмите за развитие на селските райони в отделните страни, каза чешкият земеделски министър Павел Секач. Той отбеляза и влиянието на пандемията върху земеделието, като по думите му кризата дава и поле за развитие на технологиите и иновациите, които да подпомогнат например редукцията в употребата на пестициди.

Франк Лий: ЕИБ планира30 млрд.. евро за проекти за биоикономиката за следващите пет години

Финансирането на проекти свързани с биоикономиката е една от най-важните насоки в работата на Европейската инвестиционна банка, подчерта в своето изказване пред форума Франк Лий, ръководител на консултантския отдел за климата и социалните финанси към ЕИБ. В плановете на финансовата институция са инвестиции от 30 млрд. евро през следващите пет години в проекти за разработване на нови технологии и енергийна диверзификация. Освен това се планира нова кредитна линия за проекти в сферата на биоикономиката.

От ЕИБ ще работят съвместно с ЕК за повишаване гъвкавостта на съществуващите финансовиинструменти и за създаване на нови такива насочени към точно определени целеви групи. „Искаме да покажем че и в резултат на кризата нараства търсенето на финансовите инструменти в последно време, като за да направим тези инструменти подготвяме целенасочени допитвания до потенциалните групи от заинтересовани лица“, добави той.

Пауло Говие: COPA-Cogeca : Нужни са краткосрочни и средносрочни мерки за справяне с кризите

Вижданията за ситуацията в земеделския сектор на най-голямата лобистка организация на фермерите представи Пауло Говие. Според него едно от най-важните неща за фермерите е продоволствената сигурност която да увеличи издържливостта си на кризи като сегашната и иновациите. В последните три години по думите му се наблюдават комбинации от кризи, които не са довели до липса на храни , а секторът е продължил да произвежда въпреки че все пак е имало известни ограничения. Отражението на последната криза в Украйна е станало видимо както в повишените инфлационни нива и цените на храните, така и в намаляване просперитета на земеделските производители“, заяви той, като препоръча приемане на краткосрочни и средносрочни мерки за справяне с последиците от военния конфликт, който е надминал първоначалните очаквания по отношение на своята продължителност. . Те трябва да гарантират способnостта на земеделските производители да преодолеят последиците от него. По оценка на организацията кризисната ситуация след началото на пандемията е довела до влошаване на доходите на фермерите, като все повече се увеличава делът на тези от тях, чието съществуване е заложено на карта.

Заради големия ръст в цените на торовете след нахлуването на Русия в Украйна се увеличи натискът върху продоволствената сигурност, което наложи приемане на мерки от ЕК за справяне с дефицита на торове на пазара, съобщава Ag-Press.eu.

ОТ ЕК очертават няколко практики и начини за подпомагане в бъдеще на фермерите за оптимизация на използването на торове като намалят зависимостта си от тях, но в същото време да могат дагарантират своите добиви. Сред тези практики е даването на приоритетен достъп до газ на производителите на торове в страните членки, и определяне на целева финансова подкрепа. Последните промени във временната рамка за държавни помощи позволява предоставянето на специфично подпомагане на фермери и производители на торове.

Средства, генерирани от мерки като таван на пазарните приходи на определени производители на електроенергия и солидарна вноска, също могат да се използват, при спазване на приложимите условия, за целите на националните схеми за подпомагане. Освен това Комисията заедно с държавите членки ще проучи целесъобразността от използване на земеделския резерв на стойност 450 милиона евро за финансовата 2023 година за земеделски производители, засегнати от високи разходи за производствени ресурси.

Европейската комисия планира да стартира специален мониторинг на пазара на торове от 2023 година с цел постигане на по-голяма прозрачност чрез споделяне на данни за производството, употребата, цените и търговията на торове.

Брюксел декларира, че ще работи с държавите членки, за да гарантира, че съответните интервенции като планове за управление на хранителните вещества, подобряване на здравето на почвата, прецизно земеделие, органично земеделие, използване на бобови култури в схеми за сеитбообращение са широко възприети от земеделските производители. При бъдещи ревизии в националните стратегически планове на страните членки, Брюксел ще настоява за повишаване на приоритета на тези интервенции.

В информацията се припомня, че регламентът по торовете вече улеснява достъпа до пазара на органични торове произведени например от отпадъци или други алтернативни на газта източници. Хоризонт Европа също инвестира 180 милиона евро в проекти за оптимизиране на бюджета на хранителните вещества, алтернативни продукти за торене и базирани на природата решения за управление на хранителните вещества. Предвижда се приемане през 2023 година на план за действия за интегрирано управление на хранителните вещества инасърчаване инвестициите в разработването на проекти за производството на възобновяем водород и биометан за производство на амоняк.

От днес започва приемът на проекти по схемата за млади фермери с бюджет от около 30 млн. лева, съобщават от агроведомството. За подпомагане на един млад фермер е определена помощ от около 49 хл. Лева. Срокът за кандидатстване с проекти е до 6 януари 2023 година, като документи могат да се изпращат изцяло по електронен път през системата ИСУН. Документите за кандидатстване са публикувани както на страницата на министерството така и на тази на ИСУН.

В рамките на приема по подмярката ще има възможност за предоставяне на безвъзмездни консултантски услуги от страна на Национална служба за съвети в земеделието (НССЗ), както и за изготвяне на безплатни бизнес планове от страна на службата и Научен център по животновъдство и земеделие – Смолян и „Академис“ ЕООД.

Аграрното министерство определи ставките за помощта която възлиза на 62 млн. лева , свързана с преодоляване на последиците от войната в Укрйна. За земеделските производители, отглеждащи оранжерийни зеленчуци в отопляеми оранжерии, е определена ставка в размер на 17 365,47 лв. на хектар, а за неотопляеми оранжерии – 3 571,72 лв. на хектар. За фермерите, отглеждащи свине майки, е утвърдена помощ от 72,84 лв. за свиня-майка, за стопаните, отглеждащи прасета за угояване – 66,82 лв. за прасе. Разпределението на ставките в помощ на птицевъдния сектор е следното: за кокошки носачки – 119,10 лв. за кокошка, 22,30 лв. за бройлер, за родители – 244,50 лв., за пуйки – 41,30 лв. и за патици – 36,79 лв. За производители, отглеждащи винено грозде, е утвърдена ставка в размер на 373,53 лв. на хектар.

От утре до 16 септември фермерите ще могат да подават заявления за подпомагане по мярката за хуманно отношение към животните, информира БТА, позовавайки се на прес информация от фонд „Земеделие“.

Подпомагат се угоени прасета, продадени на кланиците от 1 май до 31 август 2022 г. Срокът за изплащане на средствата е до един месец след крайната дата за подаване на заявления.Помощта се предоставя на стопанство за покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти за хуманно отношение към животните, поети за най-малко 5 години.

Изплащането на финансовите средства за втори транш за угоени прасета по схемата за хуманно отношение към свине за 2022 г. ще бъде извършено без прилагане на коефициент на редукция по искане на бранша, с цел да се подкрепят свиневъдите в период на влошена и нестабилна икономическа обстановка. Бюджетътт по мярката беше увеличен в средата на август от 44 на 59 млн. лева , припомнят от фонда.

От 26 септември ще започне прием на документи по мярката за информиране в лозаровинарския сектор, съобщава БТА, позовавайки се на информация на фонд „Земеделие. Предвиденият за 2023 година бюджет е над 1 млн. лева.
Мярката ще се прилага за информиране на потребителите относно отговорната консумация на вино и риска, свързан с вредната консумация на алкохол и/или схемата на Европейския съюз за ЗНП и ЗГУ по отношение на специфичното качество, репутацията или други характеристики на виното, дължащи се на специфичната му географска среда или неговия произход.

Сред допустимите за финансиране дейности са провеждане на информационни кампании в медиите, изработване на информационни материали като брошури, диплянки, флаери, плакати, билбордове и други, създаване на уебсайт, участие в мероприятия, изложения, панаири, фестивали, конференции и прочие.

Максимално допустимата стойност на един проект по мярката в рамките на настоящия прием е 200 000 лева, като в стойността са включени европейско, национално съфинансиране и самоучастие на кандидата.

За подпомагане имат право да кандидатстват признати организации на производители на лозаро-винарски продукти, асоциации на организации на производители на лозаро-винарски продукти, междупрофесионални организации по Закона за виното и спиртните напитки, професионални организации, работещи основно в лозаро-винарския сектор, с не по-малко от двегодишна история считано от датата на първоначалната регистрация, както и публично правни организации, когато не са единствени бенефициенти на помощта.

В случай че кандидатите изберат да изпълняват дейности, свързани с вина без ЗГУ и ЗНП, те ще имат право единствено на финансиране от Европейския съюз в размер до 50 процента от стойността на информационните им проекти. Ако кандидатите изберат дейности само за вина със ЗНП или ЗГУ, ще могат да получат до 50 процента европейско финансиране и до 30 процента национално съфинансиране.

През 2022 година развъдните асоциации ще получат с 450 хил. лева повече, информира БТА, позовавайки се на фонд „Земеделие“. Решението за увеличаване на средствата е било вето на проведено в петък заседание на УС на фонда, след като е станало ясно, че размерът на заявените средства надхвърля определения бюджет от 7,5 млн. лева. През 2022 година по схемата за подпомагане на дейността им са кандидатствали 50, развъдни асоциации като първи транш по нея са изплатени малко над 3,5 млн. лева.

От фонд „Земеделие“ съобщиха, че срокът за прием на документи за подпомагане а фермерите за преодоляване на последиците от войната в Украйна се удължава до 17 август. Приемът на документи започна от 29 юли, а до 30 септември 2022 г. ДФ „Земеделие“ ще изплати финансовата подкрепа на допустимите кандидати след извършване на всички административни проверки, включително и проверки на място.
Удължаването на срока е във връзка с обществено обсъждане на промените в Наредба № 1 от 2022 г. за условията и реда за предоставяне на извънредна финансова помощ на земеделските стопани от определени сектори, което тече до 8 август.

„До края на седмицата предстои да бъде отворен прием по общинската мярка 7.2 от ПРСР на стойност почти 300 млн, лева, които ще бъдат използвани за финансиране на реконструкция и изграждане на улична ВИК и електро инфраструктура“, каза по време на пресконференция днес земеделският министър в оставка Иван Иванов. Освен за изграждане на инфраструктура средствата ще отидат и за проекти за енергийна ефективност и ВЕИ. Иванов уточни, че са били премахнати всички ограничения, съществували в миналото спрямо общините за да няма дискриминационни изисквания и те да бъдат ощетявани. „Отваряме един от най-големите приеми за проекти за общините в края на програмния период“,, подчерта Иванов.

„С приетото днес предложение за промяна в закона за подпомагане на земеделските производители създадохме правна база на която земеделският министър ще може да разпредели между фермерите допълнителни 33 млн. евро по ПРСР за да могат да се справят по-лесно с последиците от военния конфликт в Украйна“, каза пред представители на медиите днес председателят на земеделската комисия Пламен Абровски. Поради липса на кворум на вчерашното заседание беше насрочено извънредно такова за днес сутринта.

Абровски уточни, че въпросните средства ще могат да отидат за антикризисни мерки за подпомагане на земеделските производители, като аграрното ведомство ще може самостоятелно да разпредели тези средства по сектори. Очаква се ако утре няма други предложения, законовите промени да минат на две четения по време на утрешното заседание на парламента. И по време на днешното заседание на земеделската комисия бяха изразени опасения, че ако промените не успеят да минат в зала предвид неяснотата на политическата ситуация у нас, може да се стигне до там страната ни да загуби тези средства. Както е известно Брюксел даде възможност на страните членки да преразпределят до 5% от средствата по ПРСР за подкрепа на земеделските производители за справяне с последиците от кризата в Украйна.

По отношение на вноса на украинско зърно, за което от бранша настояват за извършване на фитосанитарен контрол, Абровски коментира, че според него не са необходими други мерки на ниво правителство, защото законодателството позволява на земеделския министър пълната свобода да прави всякакви проверки на влизащото зърно за да се гарантира, че вносът му е законен и безопасен.

В случай че производството на картофи бъде изключено от обвързаната подкрепа за сектора са предвидени компенсаторни плащания, които ще бъдат дори по-високи, обяви на пресконференция днес земеделският министър Иван Иванов. „Част от най-важните за нас забележки са свързани именно с картофопроизводството за което се твърди че не може да бъде включено към директните плащания защото това противоречи на регламента. Ние до последно ще защитаваме позицията си, с която са запознати и от бранша, че картофите за консумация трябва да са в техния обхват“, заяви Иванов.

Не е ясно дали въобще Брюксел ще подкрепи подобно искане за картофопроизводителите, защото само нашата страна е поискала те да останат в обхвата на директното подпомагане. „Ние сме единствените които настояваме за това. Иначе по втори стълб сме предвидили компенсаторни мерки за подпомагането им дори с повече средства ако получим категоричен отказ от ЕК“, каза още Иванов. Той уточни, че тези средства ще се насочат предимно към производители, които използват български сортове картофи.

Агроведомството ще обсъди и предложи на тютюнопроизводителите два варианта за референтна година за подпомагане на бранша след 2023 година, обяви на пресконференция днес земеделският министър Иван Иванов. Единият предвижда този период да се определи средностатистически между три години – 2016, 2017 и 2018 година, а другият е да се избере 2018 като година, в която за подпомагане са кандидатствали най-много производители. „Предложили сме на Брюксел три години от 2016 до 2018 та, като ЕК иска от нас или да намерим баланс между тях или да се спрем на годината в която са били регистрирани най-голям брой тютюнопроизводители, които са заявили подпомагане“, заяви Иванов. Той поясни, че при водените с тютюнопроизводителите разговори е станало ясно, че по-голяма част от тях са за вариант да се избере 2018 година. Предстои на заседанията на тематичната група да се изчисти този въпрос и да се определи най-правилният вариант, който да удовлетвори производителите.

Европейската комисия одобри държавна помощ в размер на 300 млн. евро за подпомагане на румънските фермери, информира Ag-Press.eu. Схемата цели да подпомогне производителите на първична земеделска продукция и преработвателите на храни за справяне с пандемията с коронавируса. По схемата публичната подкрепа ще бъде под формата на директни безвъзмездни средства до 120 000 евро на бенефициент. Тя ще бъде отворена за малки и средни предприятия, работещи в секторите на селското стопанство, рибарството, аквакултурите и хранително-вкусовата промишленост.
Мярката цели смекчаване на недостига на ликвидност, пред който са изправени тези компании, и справяне с част от загубите, които са понесли поради пандемията на коронавирус и ограничителните мерки, които румънските власти трябваше да приложат, за да ограничат разпространението на вируса.

ЕК предлага мярка за компенсиране на фермерите и преработвателите от хранителната индустри за високите цени на торовете и енергоносителите, информира Ag-Press.eu. Предвижда се средствата да бъдат отпуснати по Европейски фонд за възстановяване и развитие на селските райони и това да позволи изплащането на еднократна сума на засегнатите страни. Очаква се финансовата помощ да позволи на фермерите и преработвателите да запазят своята жизнеспособност, като допринесат за гарантиране на продоволствната сигурност.

„Земеделските производители, с подкрепата на Общата селскостопанска политика, продължават безмилостно да доказват своята стойност, като произвеждат храна при трудни обстоятелства. След пандемията от COVID-19 сега те са силно засегнати от последиците от руската инвазия в Украйна. За някои оцеляването е заложено на карта. С тази мярка, най-новата от поредицата, въведена в рамките на ОСП, ние ги подкрепяме, за да могат да продължат да произвеждат храната, от която се нуждае светът, да се грижат за земята си и да осигурят семействата си“, заяви земеделският комисар Януш Войчеховски.

След като бъде приета от съзаконодателите, тази мярка ще позволи на държавите-членки да решат да използват наличните средства в размер до 5% от своя бюджет на ЕЗФРСР за годините 2021-2022 за директна подкрепа на доходите на земеделските стопани и МСП, активни в преработката, маркетинга или развитието на селскостопански продукти.

Това представлява потенциален бюджет от 1,4 милиарда евро в ЕС. От държавите-членки се изисква да насочат тази подкрепа към бенефициенти, които са най-засегнати от настоящата криза и които се занимават с кръгова икономика, управление на хранителните вещества, ефективно използване на ресурсите или щадящи околната среда и климата производствени методи. Избрани фермери и МСП могат да получат съответно до 15 000 евро и 100 000 евро. Плащанията трябва да бъдат извършени до 15 октомври 2023 г..

вропейската комисия одобри схема за държавна помощ, която ще позволи на Румъния да подпомогне фермерите отглеждащи говеда, свине и птици, информира Ag-Пресс.еу. С помощта се цели да се преодолеят последиците от пандемията с коронавируса и да се повиши жинеспособността на стопанствата. Подпомагането както в други подобни случаи ще е под формата на директни и безвъзмездно получавани субсидии. Схемата ще е отворена за всякакъв по размер животновъдни стопанства, като няма да надвишава 290 хил. евро на бенефициер и ще се изплаща до 30 юни.

Фермерите имат срок да подадат заявления за подпомагане за унищожени животни и пчелни семейства до 5 май, съобщават от ДФЗ. Утвърденият бюджет за подпомагане по схемата е в размер на 1 млн. лева. Документи за подпомагане се приемат в Областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие. Средствата ще бъдат изплатени до 20 май 2022 г.Ставката за загинало пчелно семейство е 119 лева, за един пчелен кошер- 106 лева. За фермерите отглеждащи овце-майки определената ставка за едно загинало животно е 159 лева. Право на подпомагане имат фермери с издадени консултативни протоколи за изгубени или унищожени вследствие на наводнения или пожари селскостопански животни и пчелни семейства.

49 изби са подали заявления по винарската програма за проекти на стойност над 42 млн. лева, съобщава ДФЗ. Приемът за инвестиции във винарски предприятия приключи на 21 април тази година. 47 % от подадените заявления предвиждат авансово плащане през настоящата финансова година. 60 % от заявленията предвиждат приключване на дейностите по проекта през финансовата 2023 г, а 40 % през финансовата 2024 г.
18 проекта предвиждат строително монтажни работи на стойност близо 14,5 млн. лв.

Микро, малки и средни предприятия получават до 70 % финансиране от ЕС, големите предприятия с годишен оборот под 200 милиона евро и по-малко от 750 служители – 35 %, а големите предприятия с оборот над 200 милиона евро и над 750 служители – 25 %.

Литовските птицевъди отглеждащи бройлери ще получат финансово подпомагане общо в размер на 2 млн. евро, след като ЕК одобри специална схема за държавно подпомагане, информира Ag-Press.eu. Средствата са предвидени за преодоляване на пандемията от коронавируса, а подкрепата ще се изразява в директно и безвъзмездно подпомагане. Мярката е насочена към смекчаване на недостига на ликвидност, пред който са изправени бенефициентите, и за справяне с част от загубите, които са понесли поради пандемията на коронавирус и ограничителните мерки, които литовските власти трябваше да приложат, за да ограничат разпространението на вируса. Отпусканата помощ по тази схема няма да надвишава прага от 290 хил. евро на бенефициер и ще се предоставя до 30 юни 2022 година.

Очаква се от 14 април да започне изплащането на средствата от помощта за преодоляване на кризата с пандемията, след като утре по-късно УС на ДФЗ вземе официално решение, заяви пред БНТ земеделският министър иван Иванов. Както е известно парите възлизат общо на 142,5 млн. лева.

Парите по ковид мярката ще се разпределят между растениевъди и животновъди . Очаква се на срещи днес с представители на браншовите организации да им бъде дадена  детайлна информация за разпределението на парите. Министър Иванов припомни че се водят преговори с Брюксел за отпускане на допълнителни 5% от средствата по ПРСР за подпомагане на фермерите, както и за очаквания пакет от помощи в размер на 10,6 млн. евро свързани с преодоляване на последиците от войната в Украйна.

През текущата календарна година общо парите, които ще бъдат отпуснати от националния бюджет за фермерите ще възлизат на 482 млн. лева. Общият бюджет, който тази година ще се изхарчи за земеделие до първото полугодие, наближава 200 млн. лв.“, допълни Иванов. По думите му окончателното приемане на стратегическия план за новия програмен период трябва да стане до септември.

Г-н Гeнуров, може ли да се представите и да кажете дали средствата които ви бяха дадени в размер на 3,5 млн. лева бяха достатъчни и закъсня ли тази помощ за вашия сектор?

Здравейте, казвам се Марин Гeнуров и съм член на УС на Асоциацията на оранжерийните производители в България. Да, помощта към нашия сектор беше абсолютно закъсняла. Ние водим разговори с министерството още от преди Нова година, когато започва сезонът при нас, предвиждайки , че основните разходи за енергоресурси ще търпят увеличение . От тогава са само обещания без никакви резултати. В крайна сметка получихме споменатата сума по de минимис, но както казахме парите бяха отпуснати като целева помощ за компенсиране на разходите за енерго носители не само на отопляеми , но и неотопляеми оранжерии, което е противоречие. Без да искам да се конфронтирам с колегите, се касаеше за подпомагане на отопляемите оранжерии в зимния период, когато те трябваше да заложат продукция, и при тези завишени цени това беше належащо. В крайна сметка почти никой не заложи продукция. Този проблем стои и сега. Възможно е у нас да не остане зимно оранжерийно производство на зеленчуци, и това да означава, че на пазара ще внасяме зеленчуци от чужбина.

В стратегическия план каква подкрепа е заложена за оранжерийното производство?

Не виждаме кой знае каква подкрепа и ззтова искаме среща с министерството за да се чуят исканията ни. По време на последното специализирано изложение Fruit Logistica в Берлин с срещнахме с министър Иванов, и получихме уверение, че ще ни прием за да обсъдим наболелите проблеми, и да се намери решението им, защото именно тези с проблемите могт да подпомогнат най-добре онези, които вземат решения.

Може ли да кажете какъв процент фалити има в сектора?

Не мога да кажа, защото у повечето колеги, които трябваше да заложат продукция все още изчакват и имат колебания. Искат да разберат какво може да се подпомогне защото освен енергоносителите, поскъпват и основни ресурси като препарати и торове. Да не забравяме и семената. Освен фалити, имаме и друг проблем с работната, ръка, която след като я освободим след края на сезона , е трудно да се върне. Ето защо тепърва ще срещаме трудности с работната ръка. Проблемите се натрупват и се надявам да не избухнат, да има чуваемост от министерството , а не да не протестираме.

Каква е междуфирмената задлъжнялост в сектора, и как тя ще се отрази на възможността ви да взимате кредити за да може да поддържате известна жизнеспосбност на стопанствата? Споменахте проблема с работната ръка , имате ли предложения към институциите за да получите достъп до работна ръка и да се възползвате от пристигащите от Украйна бежанци?

Що се касае до работната ръка сме имали коментари и предложения. Дали сме предложения за намаляване на разходите за работниците на до 50%, което не знам дали ще стане. За работници от Украйна сме имали запитване от Агенцията по заетостта. Секторът е отворен, стига тези хора да имат желания да работят това. Всичко е въпрос на желание и организация. Увериха ни, че от нормативна гледна точка всичко ще е много лесно, и ние само ще трябва да сключим договор с тези лица.

В настоящата ситуация междуфирмената задлъжнялост е проблем. Не мисля че кредитите, които ще са допълнително финансово бреме ще са решение на проблемите ни, защото ние искаме от държавата компенсиране на завишените цени на основните ресурси подобно на Полша, където се искат да се компенсират фермерите за по-високите цени на торовете.

В интервюто са използвани въпроси на колеги и от други медии

Г-н Гълъбов, вие сте изключени от всякакво подпомагане към момента освен за хуманно отглеждане на животните. Очаква ли се поне ставката по тази мярка да бъде увеличена?

Ние само до Светия синод не сме писали за нашите проблеми на птицевъдите,а бих добавил и на свиневъдите. Не зная обаче, защо там в земеделското министерство не броят птиците и свинете за живи животни. Ще използвам възможността да обърна внимание на факта, че 90% от продукцията в БВП се реализира именно от най-развития сектор в страната- птицевъдството, следван от свиневъдството. Не мога да кажа защо в министерството не са разбрали каква е важността на тези сектори, и на тях не се обърна повече внимание . Действително в така наречените ковид мерки не бяхме включени, но трябва да отбележим, че у нас много неправилно се тълкуват икономическите проблеми в отделните сектори, тъй като във всички останали проблемите не са предизвикани от ковид кризата. Ние като най-развит сектор с най-голямо участие на пазара сме изключително засегнати от намаленото потребление вследствие на пандемията. Ето защо нашите икономически проблеми са и най-големи, защото повече от година и двата сектора продават продуктите си под тяхната себестойност.

При другите сектори има частични проблеми , предизвикани от пандемията, но по-голяма част от тях са резултат от енергийната криза, и няма как например сега д се говори за последици от ковид кризата, защото например при оранжерийните производители проблемите са очевидно енергийни. Така първо адреса на помощите не е верен и ние закъсняваме с по-сериозни мерки, които трябва да гарантират продоволствената сигурнодт, и те са насочени към обезпечаване на фуражния баланс на страната. Както разбрахме от зам. министър Христанов, правителството се отказа от първоначалните си намерения да гарантира и фуражния баланс на страната. Единствената възможност остава е помощта за хуманно отглеждане на животните, като ние предложихме 20 % увеличение на средствата, нещо което нотификацията позволява. Не мога да кажа какви преговори се водят с Брюксел, защото ние сме получили нотификация преди пет години и в нея ясно е записано, че при наличие на средства, може да се направи подобно увеличение. това очакваме да се случи, и то ни беше обещано. За съжаление още нямаме нищо официално, а само намерения.

Как оценявате в момента ликвидността на двата сектора в подобна особено трудна в геополитически план ситуация?

Първо трябв да разделим двата сектори, които са индустриални в тях оперират както по-големи фирми така и по-малки. Тези които са интегрирани с преработка и със зърнопроизводство са най-устойчиви. Затова и апелирахме към земеделското министерство и парламента, когато се прави новия стратегически план, да се обърне внимание на възможностите за интеграция на животновъдство и зърнопроизводство, което доказано е устойчив модел, така че ако се разделят производителите от сектора под това условие, онези които имат интегрирано производство се справят по-леко с кризата, докато по-малки и специализирани фирми, които разчитат само на първична продукция като яйца, еднодневни пилета или угоени бройлери, понасят значително големи загуби, защото една година продават по себестойността си продукцията си. Те компенсират най-вече с кредити и междуфирмена задлъжнялост. Така по -силните фирми подпомагат по-слабите кредитирайки ги.

Наскоро казахте, че има опасност по Великден да останем без яйца. Има ли още подобна опасност?

Тя винаги е налице, защото например цената на яйцата в Германия е два пъти по-висока , и ако ние намерим възможност да реализираме продукцията си в рамките на Общността или в трети страни, ще сме изкушени да го направим. Всички фирми са частни и никой не може да ни задължи да останем на българските пазари, още повече , че търговските вериги малко спекулират с господстващото си положение . Не е нормално когато за Великден има голямо търсене, да се правят промоции. Най-нормалното е това да се прави след Великден когато също се консумират яйца. Ние обаче сме отговорен бизнес и имаме дългосрочни договори, и знаем, че Великден
ще мине, и ние пак ще трябва да разчитаме на българските потребители. Ние смятаме, че те трябва да ядат български яйца, защото данъците които плащаме са в помощ на всички по веригата. Очакваме те да се харчат отговорно и да виждаме полза от това. Ето защо винаги сме апелирали да се стимулира светлия бизнес, а птицевъдството е на 95% извадено на светло. Плаща данъци, но не получава нужното внимание.

Предстои общо събрание на вашата организация. Какви проблеми ще решавате там?

Проблемите пред сектора от години са идентични. Ние обаче не можем да ги затворим. Един от проблемите обхващащ цяла Европа е птичия грип, с който за съжаление още не можем да се справим. Няма ефикасно решение за справяне с него. Другия сериозен проблем е стратегическия план, в който по наше настояване бяха запазени досегашните грантове, защото първоначално се предвиждаше да останат тези за малки и и средни. Според мен не е спрведливо малки компании с над 8 хил. кокошки да се определят като големи. Успяхме да запазим това, което беше по ПРСР пплюс таван от 500 хил. евро по 4.1 и милион и половина евро по 4.2, което е приемливо, защото с тези средства е възможно да се реализират средни по мащаб инвестиционни проекти. Тези мерки са именно инвестиционни. За съжалени интензитетът на мерките падна рязко от 50 на 30%, което е доста тревожно. Нещо друго, което смятаме за погрешно са по-слабо развитите региони, към които оставаме длъжници. Достатъчно е да отидете до Пловдивска и Варненска област, и после да отидете до Видинска за да видите какво е. Отношението ни към тези региони е престъпно. Досега бяха предвидени едни 5% за инвестиции в тях което сега отсъства. Това смятаме за неправилно, още повече че има много фирми, ориентирали се към тези региони, спрямо които това е нечестно.

Споменахте междуфирмената задлъжнялост. Ако не получите подкрепа, може ли тя да доведе до фалити и очаквате ли все пак да има нещо за вас от средствата за преодоляване на кризата в Украйна?

За нас е достатъчно правителството да не пречи. Не очакваме помощ. Междуфирмената задлъжнялост се състои именно в това, един малък производител на бройлери да съществува, ако е получил кредит от някой фуражен завод или някоя люпилня, от която взема птиците. Изчерпал е всякакви възможности за кредитиране, а в същото време е поел петгодишни ангажименти по ПРСР, които е длъжен да изпълнява без значение дали му носят загуби или не. Ако преустанови производството, ще трябва да върне субсидиите, не може да балансира, а трябва да работи на загуба. Прогнозите ми не са оптимистични, и мисля че особено някои по-малки производители ще бъдат силно засегнати или ще бъдат интегрирани към по-големи ферми или ще фалират. Всякакви мерки за да се предотврати това са закъснели.

Това щеше да се предотврати ако се беше приело решение за намаляване на ДДС на храните от 20 на 9% аи да се изкупи от държавата фуражно зърно, което да се продава на преференциални цени. Ние спряхме да изкупуваме зърно на 470 лева. Ако не бяхме си гарантирали зърното, при сегашните цени от 670 лева, ние нямаше да можем да продаваме на тази цена. Това е единствената причина у нас цените да са с 30-40% по-ниски от тези в ЕС. Не виждаме как може да се реализира подкрепа по линия на фуражен баланс, и няма разработен механизъм за това.

В интервюто са използвани въпроси на колеги и от други медии

Агроведомството ще работи за увеличаване с максимално позволените 200% на средствата отпуснати за преодоляване на последиците за земеделието от войната с Украйна до 30 млн. евро, заяви днес по време на форум посветен на храните заместник министър Иван Христанов. Както е известно страната ни трябва да получи 10,6 млн. евро от финансовия пакет от 500 млн. евро , като се допуска от регламента осигуряване на допълнително национално финансиране на земеделските производители в размер не по-голям от 200% от отпуснатата сума. „Обсъждаме увеличаването на този пакет до 30 млн. евро. В момента не мога да кажа, че се обмисля как ще се разпределят тези средства, а как ще се финансира увеличаването на пакета с тези допълнителни 20 млн. евро“, уточни зам. министър Христанов.

„Ние настояваме ЕК да ускори приемането на абсолютно всички рамки, които ще позволят на страната ни да ускори темпа на подпомагане на производителите. За голяма част от тях трябва да се изчака или да има одобрение от Брюксел , или да има определена национална рамка. Тук става дума и за de minimis“, заяви още зам. министър Христанов.

Стана ясно, че вчера страната ни е получила предварително одобрение от Брюксел на предложение за това да се освободи определен ресурс и по втори стълб на ПРСР, който да се насочи за спешно подпомагане. Очаква се съвсем скоро до дни да бъде одобрен от Брюксел и финансовия пакет от 144,5 млн. лева за преодоляване последиците от пандемията с коронавируса.
Относно забележка от страна на птицевъдите и свиневъдите за отпадане на фуражите от предвидената квота от 1 млн. тона зърно и слънчоглед които ще закупи държавата, зам. министър Христанов заяви, че това е станало заради невъзможността да бъдат събрани на една маса всички заинтересовани сектори. След повдигнатото възражение и проведени разговори с финансовото министерство, се очаква скоро фуражите отново да бъдат включени към количествата зърно, които държавата трябва да осигури за задоволяване продоволствената сигурност на страната.

Страната ни ще получи 10,61 млн. евро за подпомагане на земеделието за преодоляване на последиците от войната в Украйна, става ясно от публикувания в официалния вестник на ЕС нов европейски регламент. Съгласно него страните членки на ЕС ще получат общо 500 млн. евро за преодоляване на последиците от кризата в Украйна.

„Вероятно е кризата да има сериозни последици за предлагането на зърно в световен мащаб, което ще доведе до още по-голямо увеличение на цените; това ще утежни ситуацията с и без това бързо покачващите се цени на енергията и торовете, което оказва влияние върху земеделските стопани в ЕС“, се казва в регламента. Сред опасенията на бюрократите е и това, за спиране на доставките на храни и аграрна продукция за пазарите както на Русия и Украйна, така и на Беларус поради логистични и финансови причини, което ще доведе до смущения на пазара за някои сектори като производителите на детски храни, плодове и зеленчуци.

Наличните според Брюксел мерки за пазарна интервенция, помощ при частно складиране или изтегляне от пазара могат да имат само частичен ефект за преодоляване на смущенията на пазара, но не биха могли да са ефективни при продължаващо увеличение на разходите.

Как ще се прилага подпомагането?!

„Държавите членки следва да изберат поне един от въпросните сектори или част от тях, за да окажат подкрепа за производителите, които са най-силно засегнати от смущенията на пазара“, пише в регламента. Подпомагането ще е безвъзмездно, като ще се предоставя на производители, допринасящи за укрепването на продоволствената сигурност. Сумите определени за всяка отделна страна членка са въз основа на нейната тежест за земеделието в ЕС въз основа на нетните тавани на директните плащания. .

Средствата трябва да бъдат разпределени чрез възможно най ефективните канали въз основа на обективни и недискриминативни критерии, като се гарантира, че земеделските производители ще са крайни получатели. Освен безвъзмездното подпомагане с европейски средства, държавите членки ще могат да предоставят допълнително национално подпомагане, при условие, че се спазват същите условия за обективност, недискриминационно отношение и ненарушаване на конкуренцията. Предвид на настоящата криза, размерът на държавната помощ може да е най-много два пъти на определената в регламента европейска безвъзмездна помощ.

Безвъзмездната помощ от ЕС за преодоляване последиците от кризата в Украйна ще може да се допълва и с такава от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Отделните страни членки ще трябва да информират ЕК за конкретните мерки, които ще бъдат предприети, критериите, използвани при определянето им, основанието за разпределяне на помощта, мерките, предприети, за да се избегне изкривяването на конкуренцията на съответните пазари и др. до 30 юни, а плащанията трябва да бъдат направени до 30 септември 2022 година.

Европейската комисия прие програми за развитие на селските райони (IPARD) по инструмента за предприсъединителна помощ за Албания, Северна Македония и Турция на обща стойност над 900 млн. евро, информир Ag-Press.eu. Четирите страни ще получат между 97 и 430 млн. евро от еС.

Програмите осигуряват основата за подкрепа на ЕС в областта на селското стопанство, развитието на селските райони и продоволствената сигурност за периода 2021-27 г., което е особено важно в настоящия геополитически контекст. Тази подкрепа от ЕС, заедно с национални публични и частни приноси, са се очаква да генерира общо над 2 милиарда евро инвестиции в селските райони на Западните Балкани и Турция.

Чрез програмата IPARD страните бенефициенти преследват своите цели, свързани с повишаване на конкурентоспособността на агрохранителния сектор, устойчиво управление на природните ресурси, действия в областта на климата и подобряване на привлекателността на техните селски райони.

От земеделското министерство съвместно с винопроизводители са в търсене на възможности за подкрепа на сектора , е станало ясно след среща на зам. министър Стефан Бурджев с представители на производители на винено грозде. По време на разговорите са били обсъдени исканията на сектора за подпомагане.  Основните проблеми пред лозаро-винарския бранш са свързани с усложнената икономическа ситуация. Двете страни са обсъдили възможностите, които гроздопроизводителите могат да използват при извършване на обичайните им дейности. Постигнато е било съгласие да се прецезира антикризисната мярка по линия на държавните помощи за производителите на винено грозде, които са подпомагани по СЕПП и са доказали proizwodstwoи реализирана продукция. Пред сектора е бил представен новият европейски регламент, предвиждащ 500 млн. евро за всички страни членки за да могат да се преодолеят последиците от кризата в Украйна. Очаква се до 30 юни отделните страни членки да предложат различни мерки за подпомагане на секторите които да бъдат odobreni от Брюксел.

Вчерашният ден премина в напрегнати преговори между земеделското министерство и производителите на плодове и зеленчуци започнали протестни действия несъгласни както със разпределението на средствата по обвързаната подкрепа, така и по антикризисните мерки. За сериозността на водените разговори показателен беше и фактът, че закъсня обявената по-рано през деня пресконференция на министъра на земеделието Иван Иванов, докато дискусиите между представителите на отделните организации в изчистване на позициите им продължиха и пред сградата на агроминистерството, а впоследствие се преместиха и в парламента. Повечето производители бяха лаконични като заявиха, че преговорите продължават.

„Ние представихме нашите разчети по разпределението на средствата от така наречената „Ковид мярка“ и на база водените разговори разбрахме, че производителите на плодове и зеленчуци са удовлетворени“, заяви вчера земеделският министър Иван Иванов. По време на срещите, които продължиха през целия ден са присъствали голяма част от производителите изразили готовност за протести, като вследствие на водените разговори от министерството очакват планираният протест за 21 март да бъде отменен.

„Категорично се противопоставям на опитите да се разделят отделните сектори, и мисля че това е изкуствено наложено разделение което не приемам. Ние говорим за заделянето на определени средства за подпомагане на определени сектори.“ Така Иванов коментира съсдалото се напрежение по повод на разпределението на средствата. Според него в министерството работят за такова разпределение на средствата, което е основано на разчети, на реални искания от страна на отделните браншове и на реални и завишени разходи за производство.

Демонтирането на наложеният в последната декада и малко повече модел на субсидаджийство в българското земеделие, чието опорочаване стана видимо за широката общественост ще е сложно ако не и невъзможно. Влезлите във фолклора като чертожници, тиквите и „къщите за тъщи“ са само видимите проекции на този модел, осветлени благодарение на журналистически разследвания. Невидимата част са „Подводните мини“ заложени от бившите управляващи в цялата икономика. Някои от тях като изливането на почти 900 млн. лева в ръцете на компрометирано държавно дружество като „Напоителни системи“ през плана за възстановяване бяха успешно обезвредени. Други мини се появиха с началото на първата реална война в Европа след края на Втората световна война, поставила на карта сигурността във всичките и аспекти включително и продоволствената. И най-логичната стъпка в подобни условия, когато продоволствената сигурност на една страна е застрашена, е да се предприемат мерки за нейното оздравяване.

Макар да са напуснали властта официално, неофициално обаче ГерБ продължава да дърпа конците чрез назначените преди оттеглянето им политически верни кадри, които саботират усилията на новата власт да промени модела и мисленето в икономиката- от това да се мисли не кой колко може да открадне по веригата, , до това да се мисли как да се изграждат успешни бизнеси. С кадри на долните нива, които отказват да провеждат държавната политика и да приемат и изпълняват правителствени решения, подклаждани с явни политически цели от страна на бившите управляващи да го правят, промяната в модела изглежда ако не невъзможна, то много трудна. Това важи и за земеделието,където вече беше деклариран отказ да се раздават пари на чертожници и фалшиви фермери очертали например площи с непродуктивни сортове лешници.

Защо говорим за ефекта на доминото и войните? Защото един реален конфликт съвсем близо до нас разпали отдавна тлеещите междубраншови страсти в земеделието свързани разбира се с разпределението на така жизнено необходимите средства както за обвързана подкрепа, така и за антикризисните мерки. Ако има нещо, което куца в усилията на новите управляващи да променят модела, това е липсата на достатъчна обосновка за предприетите от тях решения, както за разпределението на средствата по обвързаната подкрепа, така и за парите по антикризисната мярка та дори и за закупуване на зърно за държавния резерв. Видя се и вчера в комисията по земеделие, когато беше обявено, че парите по антикризисните мерки ще се разпределят в съотношение 64,5 на 79 млн. лева между растениевъди и животновъди. Това може да се отдаде на липсата на политическа обиграност и факта, че идвайки от средите на предприемаческия бизнес подобно на премиера Петков и вицепремиера Василев, и част от екипа на земеделското министерство все още мислят като предприемачи, а не като политици, нещо от което умело се възползват в своите схватки бившите управляващи

Голяма част от фермерите са свикнали да са на хранилката. И вместо отделните сектори да се обединят в името на едната цел да изплуват заедно от блатото на българското земеделие в което уханието на корупция едва ли скоро ще се изчисти, те се държат като удавници които в стремежа си да се докопат до спасителната сламка се бутат взаимно все по-надолу.

Малцина са тези производители, които се опитват да мислят за земеделието като бизнес модел, който за да е успешен не трябва само да чака на помощи от държавата а да търпи развитие, мнозинството са свикнали явно само да гледат под лупа индикативния график на фонда и да чакат поредната субсидиика или помощ и така да затъват с всяка изминала година самоизяждайки се. Клинично точна диагноза постави един от производителите на картофи, който каза, че вместо да мислят за това как да градят бизнеса си и да инвестират в него за да са по-конкурентни, те са принудени да се борят за оцеляването си всяка година. На тяхното дередже  сигурно  сане малко хора, оказали се на него именно заради порочния модел на субсидаджийството. Най-точно ситуацията беше обобщена от Тодор Джиков с думите „Настанало е време разделно. Или оцеляваме или загиваме“. Също както в реалната война, в която опрени до стената украинците са изправени пред дилемата или да оцелеят или да загинат.

И като говорим за войни в тяхното реално измерение не може да се мине и без троянски коне. В подобен троянски кон поне що се отнася до политиката в земеделието може да се превърне БСП, партия, която в недалечното минало също допринесе за проявата на порочни практики в субсидаджийството. Достатъчно е да си спомним за заменките в горите по време на тройната коалиция, в които потънаха милиони. Именно опитите на социалистите в типично партизански стил да овладеят и сега управлението на горите е камъка, който може да преобърне усилията за постигане на прозрачност и за изкореняване на корупцията в земеделието. Това като нищо може да разпали междукоалиционна война и да сложи пръта в каруцата, който да я катурне, действие което умело пак ще доведе онези старите мутри, а моделът отново ще се върне в старото си познато русло с корупция, кражби по веригата и затъване на бизнеси. Не малка вина за това обаче ще имат и представителите на земеделския бранш, за които не е тайна, че в продължение на десетилетие изкуствено бяха държани разединени и сега вместо да се обединяват, те пак се карат и пак се делят.

Станалото повод за брожения и протести преразпределение на средствата за обвързана подкрепа и за антикризисните мерки предизвика и дискусия в земеделската комисия на парламента. От нея стана известно единствено това, че намалените ставки по обвързаната подкрепа спрямо миналата година се дължат на увеличените декларирани площи. Стана ясно че са проверени 100% от площите, като до момента не е правен риск анализ на заявените площи.

Що се отнася до разпределението на парите по антикризисните мерки, стана известно че то ще е 64,5 млн.лева за растениевъдството и 79 млн. лева за животновъдите, като от агроведомството обещаха до петък да предоставят анализи за това защо точно по този начин са разпределени парите. Средствата са увеличени от първоначалните 111.5 млн. лева на 143,5 млн. лева.

Единствената аргументация дадена от зам. Министър Бурджев, бяха „констатираните проблеми пред земеделския сектор в резултат на оформилата се рецесия на световната икономика“ и „проблемите за снабдяване с регулярни суровини за производство и ръст на разходите за производство“. Най-голямо увеличение на производствените разходи както в растениевъдството така и в животновъдството са регистрирани в последното тримесечие на миналата година и са били свързани с повишените цени на торове и фуражи. Според данните на статистиката производствените разходи в земеделието през последното тримесечие на миналата година са се увеличили спрямо същия период на 2020 година със 124,9%. Само за животновъдството според Бурджев загубите в резултат на увеличените разходи за производство на единица продукция са достигнали до 220 млн. лева, като аналогична тенденция се наблюдава и при растениевъдството, където общото увеличение на производствените разходи е с около 130 млн. лева. Подпомагането по антикризисните мерки се очаква да обхване около 300 хил. броя едропреживни и близо 1 млн. броя дребно преживни животни както и около 100 хил. декара площи декларирани по обвързаната подкрепа.

От агроведомството увериха че с оглед на усложнената ситуация и вследствие на започналия военен конфликт в Украйна, се търсят допълнителни възможности за подпомагане на отделните сектори чрез различни грантови схеми.