Тагове

Пшеницата от България е на цена от 261 долара за тон

По време на последния търг за зърно, организиран от Египетската държавна компания отговаряща за продоволствената сигурност на страната бяха закупени 290 тона пшеница от България, Румъния и Украйна, информира UkrAgroConsult. Средната цена на закупената пшеница е 274,82 долара за тон на ФОБ, което е с почти 9 долара над цената от предишния търг.

В рамките на търга са били закупени една партида от 50 тона българска пшеница на цена от 261 долара за тон на ФОБ и по две партиди от по 60 тона украинска и румънска пшеница на цени от 252,50 и 260,66 долара за тон на ФОБ.

В информацията се припомня, че на предходния търг на 15 август Египет е закупил 260 тона украинска и българска пшеница.

Цената на българската пшеница е между 242 и 245 долара за тон

Две партиди от по 50 тона българска пшеница е закупила по време на последния търг египетската държавна компания GASK, съобщава UkrAgroConsult. Цената с включен FoB е между 242,25 и 245, 35 долара за тон а срокът на доставка е октомври-ноември 2024 година.

Освен пшеница от България, Египет е закупил и три партиди украинска пшеница на цена с FoB от 241 долара за тон със срок на доставка 1-30 октомври. Първоначалните планове на властите бяха да закупят мащабните 3,8 млн. тона пшеница.

Разностранните климатични условия оказват влияние на производството

След като от най-голямата фермерска организация в Европа Copa и Cogeca обявиха прогнозите си за по-слаба реколта от зърно, и експертите на американския департамент по земеделие (USDA) обявиха, че се очаква понижение на производството, информира „Зерно Онлайн“.

Според последните прогнози на бюрото на USDA в Мадрид, производството на пшеница в ЕС през текущия сезон ще намалее заради свиване на площите и по-ниски средни добиви. Експертите оценяват новата реколта от пшеница на 127,4 млн. тона,което е с 2,6 млн. тона под оценката в юлския отчет на USDA. За сравнение преди година европейските фермери са събрали 134 млн. тона пшеница.

По мнението на експертите по-слабото производство на пшеница се дължи на страни като Франция (където се очаква най-слабата реколта от 1983 г. насам бел. Ред.), Германия, Унгария и Румъния което не може да компенсира увеличеното производство на пшеница в Испания.

Експертите уточняват съществена разлика на климатичните условия в страните от ЕС. Така например ако в България достатъчното количество на валежите през зимата и пролетта са създали добри условия за развитие на посевите, по-високите температури в Румъния през пролетта са довели до по-ранен старт и протичане на кампанията по прибиране на реколтата. Обилните валежи в Унгария през пролетта са довели до полягане на посевите и увеличаване на гъбичните болести, но от фруга страна са спомогнали за прибиране на реколтата.

В началото на пролетта изгледите за полската реколта от пшеница са били добри, но проливните дъждове в началото на кампанията и вълната от горещо време в момента, ще окажат негативно влияние върху оценките за крайните добиви. Общата площ с пшеница в ЕС през текущата стопанска година се оценява от USDA на 23,11 млн. хектара спрямо 24,3 млн. хектара преди година.

Близо 100% от износа на агропродукция е бил реализиран през морските ни пристанища

Новоизграденият терминал на пристанище Варна част от проект на стойност 25 млн. евро е довел до увеличаване на експортния потенциал на страната ни, смята украинският анализатор Максим Харченско. Този терминал позволява обработката на до 8 млн. тона товари. Новият терминал е съвместен проект със зърнения терминал Варна-Запад, дъщерно дружество на „Агрополихим“. Той позволява едновременното обработване на няколко кораба, което осигурява износа на до 35 хил. тона зърно на ден. В новите зърнохранилища могат да се складират до 100 хил. тона .

Според анализатора изразено в UkrAgroConsult експортът на продукция от страната ни през 2023/24 година е достигнал до около 8 млн. tона, което е с 28% над нивото от предходната стопанска година. По-голяма чат от експорта е бил реализиран през първата половина на маркетинговата година, Делът на експорта на аграрна продукция през морските пристанища във Варна и Бургас е достигнал общо до 98%. Останалите 2% от експорта е бил реализиран през дунавските пристанища.

Високите добиви правят пшеницата на двете страни изгодна за търговците

Високите добиви в страните от Черноморския регион способстващи за намаляване на цените правят пшеницата от страни като България и Румъния по-изгодна за търговците на международните пазари информира UkrAgroConsult позовавайки се на Bloomberg.

В информацията се припомня, че тазгодишната руска реколта от пшеница се очаква да е с над 10% по-слаба от миналогодишната, а фермерите във Франция са претърпели щети заради обилните валежи. Междувременно Румъния очаква да събере рекордните 10,5 млн. тона зърно.

По време на последните два египетски търга през юни ,държавната GASK закупи предимно българска и румънска пшеница, като тъкмо Румъния се явява една от най-конкурентноспособните страни на пазарите.

Котировките на пшеницата в Париж се сринаха с над 8 евро

Търговията със зърно на международните пазари приключи с чувствителен спад на котировките, информира специализираният портал agrarheute.com. Контрактите зад Океана регистрираха двуцифрен спад, а тези в Париж със срок на доставка през септември се сринаха с над 8 евро до 243 евро за тон. За девет дни цената на пшеницата от новата реколта там е е регистрирала спад с цели 26 евро.

Търговията с царевица също остана под натиск като августовските контракти се понижиха с 4 евро до 218,75 евро за тон. Фючърсите от новата реколта със срок на доставка през ноември изгубиха за ден 4,50 евро до 217 евро за тон. Цената на рапицата в последния ден от седмичната търговия също падна под границата от 470 евро за тон.

Според анализаторите за срива на пазара са отговорни различни фактори. От една страна влияние на пазара оказва текущата кампания по прибиране на пшеницата в сАЩ . Към това се добавя ускоряването на сеитбената кампания в Аржентина и значително по-благоприятните климатични условия в Австралия и Канада.

От друга страна Русия излезе с нови заявки за повишаване на своя експортен потенциал. Не на последно място тревога за търговците в Европа създава значително по-ниската цена на пшеницата и царевицата от Украйна в сравнение с тези от ЕС.

Според актуалните данни на ЕК, експортните цени на европейската пшеница преди регистрирания срив на борсите са в рамките на 244 евро за тон, докато украинската пшеница се търгува на международните пазари по 210 евро за тон. С цена от 223 евро за тон американската пшеница към момента също е по-евтина от европейската.

Поскъпването на еврото спрямо долара допълнително оскъпява европейската пшеница, което също оказва допълнително влияние на вътрешноевропейския пазар. Междувременно Турция която се явява един от най-големите вносители на пшеница въведе забрана за внос, която ще важи от 21 юни до 15 октомври с цел да защити собствените си производители.

Повдигането на бариерите пред навлизане на ГМО храни на пазара остава предпазливо заради опасения за вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда

С одобряването на първия сорт генномодифицирана пшеница Китай прави първи стъпки към включването на ГМО храни в търговската мрежа, съобщава БТА позовавайки се на „Ройтерс“.

През изминалата година Китай увеличи одобренията за генно модифицирани (ГМ) семена от царевица и соя, които са с по-високи добиви и са по-устойчиви на насекоми и хербициди, за да гарантира продоволствената си сигурност, но повдигането на бариерите остава бавно и предпазливо поради опасения относно въздействието върху здравето и екологията.

Китай внася предимно ГМ култури като царевица и соя за храна на животни и отглежда не-ГМ сортове за консумация в храни. Много китайски потребители остават загрижени за безопасността на генетично модифицираните хранителни култури.

Одобрението за генно редактираната устойчива на болести пшеница се разглежда като крайъгълен камък, тъй като съставката, използвана за направата на паста, нудъли и хляб, се отглежда предимно в Китай за консумация в храната. Страната е най-големият производител и потребител на пшеница в света.

Освен това се очаква Пекин да приеме нови правила тази година за етикетиране на генетично модифицирани култури, използвани в хранителни продукти, съобщиха държавните медии през март.

Министерството на земеделието също одобри нов сорт генетично модифицирана царевица с характеристики, устойчиви на хербициди и насекоми, както и един генно модифициран сорт царевица, който е с по-високи добиви.

Сертификатите за безопасност са одобрени за пет години от 5 май, според документ, публикуван от Министерството на земеделието и селските райони.

Безпокойството за по-слаби добиви заради лошите климатични условия остава

Обилните дъждове особено в Западна Европа могат да доведат до намаляване на производството от мека пшеница в ЕС през новия сезон, информира „Зерно Онлайн“. Според главния редактор на германския портал agrarheute.com Олаф Цинке, обилните валежи особено във Франция и Германия увеличават тревогите на фермерите за по-слаби добиви от пролетните култури.

„Условията в Германия в последно време отново се характеризираха с известно засушаване, след което при третиране на посевите с торове, ситуацията малко се подобри“, пише цинке в своя анализ.

От друга страна France AgriMer съобщава за бавно подобряване на състоянието на посевите с пролетен ечемик, като през миналата седмица като добро е оценено състоянието върху 27% от площите, което е увеличение с 1%, колкото са се увеличили за седмица и площите с твърда пшеница в добро състояние. В същото време продължава да се влошава състоянието на посевите с мека пшеница, като само 68% от засятите с основната зърнена култура площи са оценени като добри и отлични. Подобна е ситуацията и със зимния ечемик, при който 70% от площите са се намирали в добро и отлично състояние

В същото време от trategie Grains намалиха оценката си за новата реколта от мека пшеница в ЕС, която се очаква да е с 2,5 на сто по-слаба от миналогодишната и да достине до 122,6 млн. тона, което е със 100 хил. тона по-малко от януарската им прогноза..

Фермерите очакват падналите през есента валежи да се отразят на средните добиви

Заради срив на сеитбената кампания анализаторите от Strategie Grains намалиха прогнозата си за реколтата от пшеница в ЕС през 2024 година с 2,5% , съобщава UkrAgroConsult. Според прогнозите им реколтата от мека пшеница в страните членки на блока ще достигне през новия сезон до 122,6 млн. тона спрямо прогнозираните преди месец 122,7 млн. тона.

В анализа на Strategie Grains се казва, че падналите през есента обилни дъждове в Европа все още предизвикват сериозни тревоги сред фермерите заради това, че могат да имат негативно отражение върху потенциала на средните добиви

Анализаторите намалиха и оценката си за новата реколта от ечемик до 53,1 млн. тона спрямо прогнозираните през януари 53,4 мл. тона, което все пак надминава с 12% миналогодишното производство. Оценката за реколтата от царевица е повишена от 66,3 на 64 млн. тона, което е с 4,6% над миналогодишното производство.

Очаква се заради срива при сеитбата на есенните култури някои фермери да увеличат площите с пролетен ечемик и царевица. Излишъкът на влага в почвата е довел до забавяне на кампанията по сеитбата на пролетни култури в страни като Испания и Франция, въпреки че на ниво ЕС не са били регистрирани сериозни проблеми.

Производството остава близко до миналогодишното, експортът отстъпва с 1,6 млн. тона

По прогнози на ЕК в края на текущата стопанска година запасите от мека пшеница в страните членки могат да се увеличат до 19,1 млн. тона спрямо прогнозата от 18,4 млн. тона преди месец, информира UkrAgroConsult, позовавайки се на „Ройтерс“. За сравнение крайните запаси за предходната стопанска година са достигнали до 19,4 млн. тона.

От ЕК прогнозират общото производство на мека пшеница в ЕС през 2023/24 стопанска година да достигне до 125,9 млн. тона което е с 0,2 млн. тона над оценката направена през декември. През 2022/23 стопанска година европейските фермери са прибрали 125,8 млн. тона мека пшеница.

Прогнозата за вноса на мека пшеница в ЕС е увеличена до 7 млн. тона, което ще остане под миналогодишното му ниво от 9,6 млн. тона. Експортът се прогнозира на 31 млн. тона, което е спад с 1,6 млн. тона в сравнение с миналия сезон.

Производството на ечемик в ЕС според експертите се очаква да достигне до 12 годишно дъно, като се прогнозира да падне до 476 млн. тона. Прогнозата за реколтата от царевица е запазена на нивото от 61,4 млн. тона при експортен потенциал от 4,5 млн. тона и внос от 19 млн. тона.

Европейската пшеница беше предпочетена по време на последния търг на 2 август в Египет заради значително по-изгодните си цени, съобщава UkrAgroConsult. По време на търга офертите за европейска пшеница са били на доста по-изгодни цени от тези на руска пшеница. В сравнение с последния търг от 8 август се наблюдава увеличение с 32 на офертите особено за френска и българска пшеница на фона на спад в цените от 262-305 USD на FoB до 265-260 USD на FoB, се отбелязва в информацията . За сравнение офертите за руска пшеница са били на цени между 270 и 280 USD на FoB. Най-евтината предложена пшеница е била с произход от Румъния нашеница цена от 256 USD на FoB. От България са били предложени 4 партиди с пшеница на цени от между 263 и 270 USD на FoB. Френската пшеница предложена на последния египетски търг е била на цени между 263 – 373 USD на FoB.

През изминалата седмица на Софийска стокова борса са били регистрирани сделки за продажба на пшеница за изхранване на животните на цена от 335 лева за тон, съобщават оттам. Експертите констатират спокойна седмица като ножицата между офертите на купувачите и продавачите на пшеница остава твърде широка – до 290 лева, като продавачите предлагат пшеница на цени между 480 и 591 лева за тон, при 300 лева предлагани от търсещите зърно.

Царевицата се предлага на цени между 450 и 480 лева за тон, а маслодайния слънчоглед между 750 и 810 лева за тон

Със средни добиви между 500 и 770 килорама от декар приключи жътвата в Силистренско, съобщава БТА. Общо в региона са прибрани почти 70 хил. тона пшеница. „Някои от производителите продадоха на голяма загуба. Миналогодишната продукция беше обработвана със скъпи торове и препарати, а беше продадена на около 400 лева за тон, което е недостатъчно. Въпреки това, няма фалирали кооперации. Хубавото е, че тази година цените на торовете се нормализираха и са на нива съвсем малко по-високи от тези преди войната в Украйна“, каза председателят на областите земеделски служби Боян Димов.

По думите му в момента цената на пшеницата е добра, но продават тези, които нямат място за съхранение. Очакванията са, че тенденцията за покачване на цената ще продължи.

Според Димов, благодарение на падналите дъждове през юни, земеделците в Силистренско очакват добра реколта и от царевица и слънчоглед

На фона на надежди за продължаване на зърнената  сделка, търговията Океана вчера приключи с поевтиняване на фючърсите на пшеницата и царевицата, информира „Зерно Онлайн“. В хода на търговията в Чикаго, контрактите на пшеницата поевтиняха до 240,21 долара за тон, тези търгувани в Канзас до 299,55 долара за тон и в Минеаполис до 322, 70 долара за тон.

Спадът дойде след повишение до двуседмичен максимум при излизане на новината, че Русия прекратява участието си в сделката по зърнените коридори. Според анализаторите все още има надежда за възобновяване на сделката за коридорите в Черно море. И докато от украинска страна заявиха, че сделката може да действа и без Русия, от Москва не изключиха възможността за възобновяване на съглашението за коридорите в Черно море, ако оттам видят конкретни резултати по своите искания.
На другия полюс остана търговията в Европа, като френската пшеница поскъпна вчера до 232,24 евро за тон. Контрактите на царевицата също се повишиха, продавайки се на 228,50 долара за тон.

Междувременно редица застрахователни компании започнаха да преразглеждат политиката си в Черноморския регион след излизане на информацията за прекратяване срока на действие на зърнените коридори. „Заради затваряне на коридорите голяма част от корабособствениците спират съдовете си от навлизане в украински пристанища“, заяви Винтер Кристиянсен, директор на датската компания NORDE. На фона на кризата не е изключено някои застрахователи да се опитат да извлекат печалби, повишавайки застрахователните си ставки. Един от най-големите застрахователи Lloyd’s of London обяви, че регионът на Черно море е включен в с списъка с високорискови региони.

Анализаторите на Strategie Grains продължават да намаляват прогнозните си оценки за реколтата от пшеница в ЕС, съобщава „Зерно Онлайн“. В последния си доклад те намаляват с нови 2,5 млн. тона до 126,2 млн. тона оценката за реколтата от мека пшеница в ЕС. Продължаващото засушаване ще окаже по-сериозно негативно влияние от очакваното, като голяма част от меката пшеница ще отиде само за изхранване на животните. Оценката за реколтата от ечемик също е намалена с 0,8 млн. тона до 47,1 млн. тона. При липсата на валежи през юли експертите на Strategie Grains не изключват нови понижителни прогнози.

Експертите на ЕК очакват новата реколта от пшеница в блока да е с 2,7 млн. тона по-слаба и общото производство се оценява на 128,9 млн. тона, съобщава „Зерно Онлайн“.. Прогнозата за експортния потенциал на ЕС остава на нивото от 32 млн. тона. Крайните запаси от пшеница се прогнозират да достигнат до 2,5 млн. тона, което е с 3,4 млн. тона под прогнозата от миналата година. Надолу са свалени още прогнозите за производството на ечемик с 2,4 млн. тона до 49,7 млн. тонз и на царевицата с 0,4 млн. тона до 63,7 млн. тона при крайни запаси от 19,5 млн. тона и потребление от 75,9 млн. тона.

ни добиви от около 50 килограма от декар от жътвата на пшеница прогнозират учените от Добруджански земеделски институт Генерал Тошево, съобщават от ССА.

Независимо от падналите валежи през последните седмици в региона има места, на които тяхното количество общо е в рамките на 3 литра за квадратен метър, което е недостатъчно за осигуряване на воден запас в почвата. Според специалистите този добив няма да е достатъчен предвид високата себестойност на продукцията и ниските изкупни цени.

Валежите през месец юни до голяма степен са помогнали на есенниците – пшеница и ечемик да наваксат в развитието си, но се наблюдават и заболявания по тях като мана, кафява и жълта ръжда, листни въшки и т.нар. ечемичено вджуджаване, посочи проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт Генерал Тошево.

Ще има полета, където могат да бъдат реализирани 900 килограма. Но ще и има места, където ако изкарат 450, ще бъдат много доволни, каза проф.Киряков.

Около 300 кг/дка се очаква да са добивите от слънчоглед, прогнозира селекционерът от института доц. Галин Георгиев.

Тенденцията за отглеждане на качествени хлебни сортове пшеница сред земеделците в страната се засилва , информира БТА позовавайки се на изказване на един от големите зърнопроизводители в Лудогорието Стефан Пенев. По думите му интересът към този вид сортове досега е бил слаб, защото хлебопроизводителите разчитали за качеството на хляба на подобрителите в него.

Относно очакваните цени на новата реколта зърно Стефан Пенев заяви, че обстановката е много неясна. Сред причините той открои забраната за износ на пшеница през миналата година, като определи това като „глобално грешно решение“. По думите му според информация от негови колеги зърнопроизводители сега в складовете има около 1,5 – два млн. тона зърно. „Складовете са пълни, а идва време за новата реколта и няма къде да се прибере. Миналогодишната реколта от пшеница на пазара се търгува на цени от порядъка на 380-400 лева за тон. Това е много под себестойността“, коментира зърнопроизводителят.

Той прогнозира, че добивите от пшенично-зърнени култури в България ще бъдат доста „пъстри“, а очакванията за Разградския регион са за добра реколта.

Италианските фермери и потребители искат правителството да ограничи вноса на твърда пшеница, за да оцелеят местните фермери и да се гарантира по-голяма хранителна сигурност, информира БТА, позовавайки се на Ройтерс. Премиерката на Италия Джорджа Мелони обеща да популяризира италианското земеделие и продуктите, които се отглеждат на местна почва, но над 50 000 души са подписали петиция, организирана от Конфедерацията на италианските фермери (CIA). Според тях правителството все още не е подплатило обещанията си с конкретни действия.

Време е хранителният суверенитет да бъде превърнат от празен лозунг в конкретна политика“, заяви Дженаро Сиколо, заместник-председател на браншовата организация, която днес постигна целта си за 50 000 подписа. Опасяваме се, че неконтролираното увеличение на вноса ще доведе до постепенно понижение на италианското производство на пшеница, затварянето на ферми и загубата на хиляди работни места“, заяви Сиколо. Той добави, че не само веригите за доставки, но дори и здравето на потребителите е изложено на риск.

Миналия месец министърът на промишлеността Адолфо Урсо свика кризисно заседание за цената на пастата, след като тя скочи повече от двойно в сравнение с националното равнище на инфлацията.

Въпреки че пастата е продължила да поскъпва по различни причини, то цената на пшеницата се е понижила до 330 евро за тон спрямо около 600 евро през юни 2022 г., по данни на конфедерацията, на фона на спада на цената на вносната пшеница.

„С цените, които се плащат на производителите на пшеница, фермите не успяват да покрият производствените си разходи“, заяви председателят на Конфедерацията на италианските фермери Кристиано Фини.

Според водещата италианска асоциация на земеделските предприемачи „Колдирети“ (Coldiretti) вносът най-вече на украинска пшеница е нараснал с 318 на сто на годишна основа между януари и февруари. Тя е по-евтина от италианската пшеница заради по-ниските производствени разходи, тъй като Украйна не трябва да спазва правилата на ЕС за пестицидите, както и стандартите за качество и безопасност на храните.

Европейската комисия повиши с 1,5 млн. тона оценката си за новата реколта от пшеница до 131,5 млн. тона информира „Зерно Онлайн. Ако се оправдае тази оценка, то новата реколта ще е с близо 6 млн. тона по-добра от тази през вече изтичащата стопанска година. Отчитайки по-големите преходни запаси , оценката за крайните запаси е повишена с 300 хил. тона до 19,9 млн. тона.

Оценката за производството на царевица през новата година е намалена с 0,3 млн. тона до до 64,1 млн. тон като се очаква крайните запаси да останат на нивото от 18,9 млн. тона. Прогнозата за реколтата от ечемик е намалена с 0,2 млн. тона до до 52 млн. тона.

Анализаторите на Strategie Grains повишиха оценката си за реколтата от пшеница в ЕС съобщава „Зерно Онлайн“. Според данните от последния им отчет оценката за производството на мека пшеница през новия сезон в страните от ЕС е увеличена с 1 млн. тона до 130 млн. тона, като се очакват по-високи средни добиви във всички страни освен в Испания. Заради съкращаване на обработваемите площи тъкмо в Испания е намалена оценката на производството на ечемик с 17 млн. тона до 49,9 млн. тона.

Оценката за реколтата от царевица е намалена с 0,6 млн. тона до 62,1 млн. тона заради по-влажното и хладно време през пролетта, стопиращо посевната кампания особено в страните от Централна и Източна Европа което може да се отрази на средните добиви.

От Европейската комисия излязоха с първите си пронози за производството на основните зърнени и маслодайни култури през задаващия се нов сезон информира „Зерно Онлайн“. Според експертите през 2023/24 стопанска година може да се очаква, че производството на мека пшеница в страните от блока ще достигне до 130,9 млн. тона спрямо 126 млн. тона през текущата.

Вътрешното потребление се очаква да достигне до до 99,1 млн. тона а а за износ могат да отидат около 32 млн. тона пшеница. Запасите в края на сезона се оценяват на 21,9 млн. тона.

Производството на ечемик през новия сезон се прогнозира да достигне 54,2млн. Тона което е с 2,7 млн. тона над миналогодишната реколта, като за вътрешно потребление се очаква да отидат 40 млн. тона, а за износ 10 млн. тона.

Експертите очакват производството на царевица да се увеличи през новата година до 65 млн. тона в сравнение с 62,1 млн. тона преди година. При вътрешно потребление от около 75 млн. тона те очакват страните от ЕС да внесат до 18 млн. тона царевица. Новата реколта от рапица може да достигне според оценките им до 19,8 млн. тона при потребление от 24,8 млн. тона и внос от 5,8 млн. тона. При соята се очаква реколта близка до 3 млн. тона а на слънчоглед 10,9 млн. тона. Вътрешното потребление а слънчоглед се прогнозира да достигне през новата стопанска година до 11,8 млн. тона, а вносът- до 1,8 млн. тона/

Цените на зърното на международните пазари регистрираха сериозен срив, като само за последните четири дни се отчита спад от 20 евро във фючърсите до 253,50 евро за тон, съобщава специализираният портал agrarheute.com. Така те достигнаха най-ниското си ниво за последните 19 месеца. Двуцифрен спад от 16 евро отчетоха и цените на царевицата, която се търгуваше за последно при цена от 250 евро на тон.

Като причина за срива na борсовите цени се отчита всеобхватния износ на пшеница от Черноморския регион и разпродажбата на зърно на големите суровинни пазари от страна на големите инвестиционни фондове. Натиск върху цените оказват и логистичните проблеми около украинския експорт. Това доведе до падане на цените на пазарите до нива, близки до тези от предвоенния период.

По оценки на украинското министерство на земеделието новата реколта от пшеница в страната се очаква да достигне до 16,6 млн. тона спрямо 20,5 млн. тона през 2022 година. Новата реколта от царевица се прогнозира да достигне до 21,7 млн. тона спрямо 25,6 млн. тона през текущата стопанска година. При рапицата се прогнозира незначително увеличение на реколтата от 3,7 на 3,8 млн. тона.

Цената на руската пшеница с високо съдържание на протеин на FoB за изминалата седмица падна с 13 долара до 227 долара за тон. Според руски анализатори през март износът на страната може да достигне до 4,2 млн. тона. За периода от началото на текущата стопанска година през юли до 19 март ЕС е изнесла общо около 22,1 млн. тона пшеница, което представлява увеличение с 8% спрямо нивото на износа за аналогичния период на предходната стопанска година.

Агенция Strategie Grains публикува нова положителна корекция на оценката си за реколтата от мека пшеница в ЕС, информира UkrAgroConsult. Аргументите на анализаторите за това се основават на добрите условия за развитие на посевите. Според прогнозите им реколтата от мека пшеница през 2023/24 година ще достигне до 129,7 млн. тона спрямо януарската прогноза от 127, 3 млн. тона. Подобно производство би надминало реколтата от тази стопанска година н която с оценява на 125,6 млн. тона с 3%.

Анализаторите от Strategie Grains повишиха своята прогноза за производството на мека пшеница в ЕС през 2023 година до 129,3 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. За сравнение през миналата година европейските фермери събраха 125,6 млн. тона пшеница. В анаиза си те отбелязват още, че към момента посевите се намират преимуществено в добро и много добро състояние въпреки настъпилите на места измръзвания през декември, както и това, че площите засети с пшеница надвишават средния петгодишен показател.

Освен това от Strategie Grains повишиха прогнозата си и за производството на царевица до 63,8 млн. тона. Както е известно реколтата през миналата година бе най-слабата от 15 години насам, достигайки до едва 50,6 млн. тона. Въпреки че оценката за производството на ечемик в ЕС е намалена до 52,6 млн. тона се очаква реколтата да е малко над миналогодишната.

Анализаторите от Refinitiv Commodities Research намалиха своята прогноза за реколтата от мека пшеница в ЕС през 2023/24 година с половин милион тона до 134,7 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. Оценката за реколтата от твърда пшеница също е понижена с 0,2 млн. тона до 8,3 млн. тона.

Те отбелязват, че понижението е свързано основно с очакваното по-слабо производство във Франция. Според анализаторите условията за развитие на посевите остават благоприятни, като понижаването на температурите до отрицателни стойности в някои региони на континента не са оказали съществено негативно влияние тъй като растенията са защитени от снежна покривка. Освен това по-ниските температури са спомогнали за повишаване на студоустойчивостта. През текущата стопанска година в ЕС бяха събрани 129 тона мека пшеница и 8 млн. тона твърда пшеница.

Агроведомството очаква през новата година реколтата от зърно и рапица у нас да е с между 10 и 14% по-слаба, става ясно от изявление на заместник земеделския министър на земеделието Георги Събев по време на Съвета на министрите в Брюксел. Причината за това е кризата с цените на торовете, както и интензивния внос на украински слънчоглед, които са намалили ликвидността на земеделските производители и са попречили за нормално започване на есенната сеитба. Според него на този етап не може да бъде дадена категорична прогноза за последиците от недостига и цените на торовете, но очакванията са за спад от около 10% при реколтата на пшеница през 2023 г. и за намаление при ечемика и рапицата, съответно с 12% и 14%.

У нас са регистрирани сделки за купуване на пшеница на цена от 730 лева за тон

Цените на зърното на международните пазари отново тръгнаха надолу след като Русия официално обяви, че се връща в зърнената сделка, информира „Зерно Онлайн“. В сряда цената на пшеницата в Чикаго падна до 310,85 долара за тон, в Канзас до 345,48 долара за тон, а в Минеаполис до 348,78 долара за тон. Търговията с царевица последва тази при пшеницата като допълнителен натиск върху цените оказаха и опасенията за намаляване на американския експорт, докато заради очаквано увеличение на търсенето на маслодайни масла соята увеличи своята цена.

Пшеницата в Европа поевтиня с 16,50 евро до 341,25 евро за тон, а мартенските фючърси се сринаха до 336,50 евро за тон.

У нас през тази седмица продължава търсенето на пшеница, като на Софийска стокова борса са били сключени сделки на цена от 730 лева за тон. Пшеница за изхранване на животните продължава да се търси на цена от 615 лева за тон. Регистрирани са заявки за купуване на слънчоглед на 1 000 лева за тон.

Според последните оценки на Refinitiv Commodities Research тазгодишната реколта от рапица в ЕС ще достигне до 19,7 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. Прогнозите им за производството на мека и твърда пшеница са съответно за 135,2 млн. тона и 85 млн. тона. Те отбелязват, че се наблюдават благоприятни климатични условия за сеитбата на есенните култури като се очаква прес тази седмица в редица региони на континента температурите да останат над средните за сезона.

„Топлото време, количеството на валежите и прогнозируемата липса на студове в периода декември-февруари са предпоставка за развитието на посевите“, се отбелязва още в оценката на  Refinitiv Commodities Research.

През отминаващата седмица не са сключени нови сделки за зърно на Софийска стокова борса, но търсенето продължава да е голямо на цена от 680 лева за тон, съобщиха оттам. Пшеница за изхранване на животните продължава да се търси на 615 лева за тон. На борсата се предлага фуражен ечемик на цена от 665 лева за тон, на царевица за 650 лева за тон. Слънчоглед се търси на 1 000 лева за тон.

Отчитайки негативното влияние на засушаването в редица региони на Европа, анализаторите на Strategie Grains намалиха своята прогноза за реколтата от царевица в ЕС с 10 млн. тона информира „Зерно Онлайн“. Актуалната им оценка е за 55,4 млн. тона, което би било с 14млн. тона под показателя от миналата година. В своя анализ те отбелязват, че най-големи щети вследствие на горещото и сухо време са нанесени на посевите в Унгария, Италия, Хърватия, Румъния и България.

Що се отнася до прогнозата за реколтата от мека пшеница в страните от блока, тя е запазена на нивото от предходния месец- 123,3 млн. тона ( -6,5 млн. тона спрямо 2021/22 г.) . Очакванията са по-високите добиви в западните части на континента да компенсират по-ниските средни добиви в централните и югоизточни части. Експертите повишиха минимално с 0,4 млн. тона оценката за реколтата от ечемик до 50 млн. тона, която също ще е по-слаба от миналогодишната с почти 2 млн. тона.

Търговията на софийската борса явно е в летен „отпуск“ в разгара на сезона, след като и през тази седмица липсва предлагане на пшеница,а цените на купувачите се запазват на нивото от предходната седмица. Търсят се големи количества пшеница на цени между 580 и 637 лева за тон. Пшеница за фураж се търси на цена от 615 лева за тон, а търсенето на пивоварен ечемик е в диапазона между 620 и 680 лева за тон при 660 лева за тон продава. И при царевицата липсват предложения, като тя продължава да се търси на 550 лева за тон.борса

Според прогнози на анализатори, Европа е заплашена от дефицит на зърно, информира „Зерно Онлайн“. В основата на прогнозата им а както геополитически , така и климатични проблеми. Високите рискове за производството и засиленото търсене на международните пазари според тях ще доведат до нов исторически връх в цената на пшеницата. Това от своя страна ще предизвика не само дефицит на зърно, но и ще затрудни производителите на фуражи за животните.

Както е известно украинският експорт на зърно в момента е почти стопиран, а вследствие на възпрепятстваната от войната посевна кампания в редица области на страната, новата реколта се прогнозира да е почти на половина по-малко. Ако през миналата година украинската рколт от пшеница е била 33 млн. тона, то за тази се прогнозира тя да достигне до едва 18,2 млн. тона.

Припомня се че само преди седмица цената на пшеницата на международните пазари достигна до 400 евро за тон, фючърсите на новата реколта от царевица поскъпнаха с 12 евро, а рапицата достигна „космическиет“ 990 евро за тон.

Според експерти по зърнените пазари, засушаването обхванало американския Среден Запад и южните щасти може да доведе до критична ситуация с посевите от зимни сортове пшеница в страната, като се очаква производството да падне с 21% спрямо миналата година. В това време търсенето на пшеница особено от Алжир и Египет, които разчитат на европейско зърно продължава да се увеличава.

С надежди за пробив в преговорите между Русия и Украйна, пазарите на зърно вчера реагираха със спад в котировките на пшеницата до най-ниската им стойност за последния месец, информира „Зерно Онлайн“. Фючърсите на пшеницата в Чикаго поевтиняха с над 7% до малко под 10 долара за бушел. Както е известно по време на вчерашните преговори в Истанбул Украйна предложи нова система за гаранции, а Русия декларира, че ще започне деескалация на напрежението около Киев и Чернигов.

По-рано цените на пшеницата отново поскъпнаха на фона на нови опасения за трудности с доставката на руска и украинска пшеница.

Югозападната ни съседка Турция възнамерява да купи половин милион тона царевица чрез търгове, информира UkrAgroConsult. Търговци на зърно вече обявиха, че турската държавна компания вече е обявила два търга за закупуване на зърно основно за изхранване на животните. Касае се за вносно зърно, което вече се намира на територията на страната. Заради започналите военни действия в Украйна, Турция е сред пострадалите страни вносителки, най-вече вследствие на прекъснатите доставки от двете страни.

„За сега няма яснота около огромния украински експорт, и някои вносители са принудени да търсят алтернативни варианти въпреки високите цени“, заяви европейски търговец на зърно. Според информация на търговците, крайният срок за подаване на първия от двата търга за закупуване на 325 хил. тона фуражна царевица е 28 март. По-рано през седмицата Турция обяви още един търг за изкупуването на 175 хил. тона вносна царевица, която се намира в зърнохранилища на територията на страната. Освен за царевица, Турция обяви през тази седмица и един търг за закупуване на 455 хил. тона пшеница която също се намира в местни зърнохранилища.

Търгът за закупуване на 325 хил. тона царевица е предпоагаем срок на доставка между 5 април и 8 май.

Анализаторите на Strategie Grains повишиха оценката си за експорта на пшеница от страните от ЕС, информира „Зерно Онлайн“. Според последната им прогноза през текущата година от ЕС ще бъде изнесена с 2 млн. тона повече пшеница или общо 32,5 млн. тона. В информацията се уточнява, че повишеното е в резултат на фактическото спиране на украинския износ и минималния експорт на руска пшеница. Ситуацията кара вносителите да търсят алтернативни източници на доставка. От Strategie Grains намалиха оценките си за износа на руска и украинска пшеница съответно с 6 и 5 мл. тона. Анализаторите намалиха и оценката си за новата реколта от пшеница в ЕС с 1,1 мнл. тона до 126,9 млн. тона.

По оценки на анализаторите от Strategie Grains страните от ЕС запазват добри перспективи за новата реколта от пшеница, съобщава „Зерно Онлайн“. Те повишиха оценката си за реколтата през 2022 година с 0,3 млн. тона до 128 млн. тона. Причината са увеличените показатели за реколтата от пшеница във Франция и Полша. Обемът на обработваемите площи с пшеница в ЕС се оценява на нивото от текущата стопанска година – 21,7 млн. Хектара.

Експертите отбелязват, че въпреки някои проблеми по време на сеитбата на есенниците, прогнозите за развитие на посевите остават благоприятни. В краткосрочно време за някои централни части на ЕС се прогнозират освен това валежи, които да окажат позитивно влияние на посевите. Безпокойство има само по отношение на дефицита на валежи в източните части на Европа и Испания, което мож да доведе до намаляване на прогнозата за добивите. В информацията се припомня, че прогнозата за новата реколта от 128 млн. тона е с 1,6 млн. тона под реколтата през 2021/22 година. Заради по-добри добиви в Румъния, Чехия и Унгария експертите на Strategie Grains повишиха прогнозата си за реколтата от царевица с 0,4 млн. тона до 66,6 млн. тон. С 0,3 млн. тона до 51,9 млн. тона е увеличена и оценката за производството на ечемик в ЕС заради очаквана по-висока френска реколта.

Контрактите на пшеницата и царевицата поскъпнаха по време на вчерашната търговия на международните пазари, отбелязва „зерно Онлайн“. Пшеницата на борсата в Чикаго поскъпна с 3,2% заради информации за застудяване и рязък спад на температурите, което може да доведе до щети за посевите в регионите, в които се наблюдава засушаване. В хода на търговията мартенските фючърси на пшеницата се повишиха до 282,50 долара за тон, тези на твърдите сортове есенна пшеница в Канзас до 283,93 долара за тон, а на пролетната пшеница в Минеаполис до 33,26 долара за тон.

Поскъпването на пшеницата повлече нагоре и цените на царевицата, докато соята поевтиня заради информации за недостиг на валежи в ключови региони за нейното отглеждане в Бразилия и Аржентина. Консултантите от Agritel съобщиха, че започналите през уикенда валежи в Аржентина се очаква да продължат и през седмицата, като известни количества дъжд се очаква да паднат и в южните части на Бразилия.

Поддръжка за увеличаване на цените на пшеницата според анализаторите е оказало и голямото търсенен на международните пазари. По данни на USDA САЩ се готвят да изнесат на международните пазари 369 188 тона пшеница спрямо 234 356 тона преди седмица. Освен това Турция съобщи, че е закупила близо 335 хил. тона пшеница на обявен международен търг.

И на борсата в Париж цените на пшеницата и царевицата регистрираха повишение. Фючърсите на пшеницата със срок на доставка през март се повишиха до 267,75 евро за тон а на царевицата до 240,25 долара за тон.

Експертите от Strategie Grains повишиха прогнозата си за реколтата от пшеница през текущата стопанска година, информира „Зерно Онлайн“. В сравнение с предходния месец през януари оценката им беше повишена с 1 млн. тона до 127,7 млн. тона. Това е с 2,1 млн. тона под миналогодишната реколта.

В актуалния си доклад експертите отбелязват, че климатичните условия в Западна и Централна Европа са били благоприятни за рзвитието на посевите с есенни сортове пшеница въпреки дефицита на почвена влага особено в Испания. В югоизточната част на континента и най-вече в Румъния се отбелязват значително по-лоши климатични условия. Заради голямата конкуренция на пазарите от страна на Аржентина и страните от Черноморския регион от Strategie Grains намалиха оценката си за експортния потенциал на ЕС с 0,3 млн. тона до 31,2 млн. тона.

Рязкото поскъпване на торовете както и невижданото обценяване на лирата принудиха турските фермери да заменят пшеницата с отглеждането на бобови растения, информира UkkrAgroConsult. В резултат на това все повече от тях залагат на производството на нахут и леща.

Според един от най-големите турски търговци и преработватели на зърнени и бобови култури Armada Foods през тази година Турция може да увеличи с 30% площите с нахут, за сметка на тези с пшеница, чието отглеждане изисква използването на торове. Втората причина за подобна тенденция е практиката в началото на кампанията правителството да въведе промени в цената на пшеницата като мярка за стопиране на високата инфлация.

„Това доведе до увеличаване на вътрешното потребление, но реколтата през миналия сезон не оправда очакванията на фермерите. Ето защо те преминават към отглеждане на бобови растения“, заявиха от Armada Foods. Увеличаването на площите с леща не означава, че страната ще събере рекордна реколта заради очакваното засушаване, което по всичко изглежда ще продължи за втора поредна година. Според Фетхи Сонмес нивото на влага в почвата в момента е доста под нормата за сезона, ето защо средните добиви от пшеница макар да е рано да се правят по-детайлни прогнози се очаква да са под средните за последните пет години. Всичко според него ще зависи от количеството на валежите през следващите няколко месеца.

В допълнение на лошите климатични условия в редица страни производители, влияние върху поскъпването на пшеницата на международните пазари оказва и намерението на Русия да повиши експортните мита, информира UkrAgroconsult. “Можем да преразгледаме сегашната формула на плаващи експортни мита на зърното, ако цените на международните пазари продължат да растат“, заяви аграрният министър на страната Дмитрий Патрушев. Митата бяха въведени в средата на 2021 година за да се намали износа на страната и да намали вътрешната инфлация в Русия. Според думите му Русия възнамрява да установи и квоти за експорта на зърно през първата половина на следващата година.

В началото на ноември цените на контрактите на пшеницата в Чикаго достигнаха до най-високото си ниво от 2012 година насам, а фючърсите в Париж достигнаха до рекордно високи цени след като засушаването оказа негативно влияние върху добивите в редица производствени региони по света заедно с измръзвания и проливните дъждове в различни периоди на развитието на посевите. От своя страна в последния си доклад експертите от американския департамент намалиха прогнозната си оценка за предлагането на пшеница на международните пазари,което надмина очакванията на анализаторите.

„Ако се стигне до значително увеличение на цените на пшеницата на международните пазари например до 400 долара за тон, смятаме да увеличим експортните мита“, заяви Патрушев. Неотдавнашните мерки касаещи въвеждането на квоти при износа и експортните мита оказаха ограничено влияние на общото предлагане на пшеница през сезона, а износът на руска пшеница продължи въпреки почти двойното увеличение на митата в последните месеци.

Въпреки това отчитайки ограничаването на пазарите се очаква положението за търговците да остане напрегнато. „Всеки път когато стане дума за преразлеждане на експортните мита, това предизвиква безпокойството ни, още повече че в последния си отчет от USDA намалиха прогнозата си за запасите от пшеница и увеличиха оценката си за глобалната търговия до рекордни нива“, заяви Мет Амерман, експерт по управление на риска.

Очаква се според Патрушев размерът на квотите за износ на руска пшеница да бъде определен в края на годината, след като се направи отчет на реколтата и нивата на износ в пърата половина на текущата стопанска година. Планира се квотите да бъдат въведени от средата на февруари. Русия оценява вътрешното търсене на пшеница на около 80 млн. тона зърно.

Анализаторите на Европейската комисия намалиха своята prognoza тазгодишната реколта от пшеница dо 130,3 млн. тона, което е с 0,7 млн. тона под предходната им оценка, информира „Зерно Onlajn“. Оценката за крайните запаси от пшеница е увеличена до 13,9 млн. тона (+0,7 млн. тона). Експортният потенциал остава на ниво от 30,5 млн. тона.

Оценката за реколтата от царевица също е намалена до 67,8 млн. тона. За сравнение преди месец те прогнозираха общи добиви от царевица от 68,8 млн. тона. Негативната корекция в оценката за производството не доведе до промяна в тази за вноса, която е оставена на ниво от 14,5 млн. тона.

С 500 хил. тона до 64,1 млн. тона е повишена прогнозата за вътрешното потребление на царевица за фуражи, като вследствие на това оценката за крайните запаси е намалена до 14,9 млн. тона.

В края на миналата седмица декемврийските контракти на пшеницата на борсата в Париж отбелязаха нов исторически връх търгувайки се при цена от 280 евро за тон, пише в анализ специализираният портал agrarheute.com. Това е с 4 евро повече от предходната седмица и с цели 40 евро над цената на пшеницата от предходния месец. Мартенските контракти са поскъпнали с пет евро за седмица до 275 евро за тон.

Близка до тези цени остана и цената на хлебната пшеница търгувана на пристанището в Хамбург- 279 евро за тон, което е с 6 евро над нивото от предходната седмица. Междувреммено цената на фуражния ечемик също се повиши с 5 евро за седмица- до 252 евро за тон. На най-важното френско пристанище в Руан цената на пшеницата се повиши с 3 евро за тон до 276 евро за тон, като цените на FoB вече са в рамките на 330 евро за тон.

Румъния и България са основни двигатели на европейския износ на пшеница

Според експерти и наблюдатели на пазара влияние оказва нивото на експорта. Европейската пшеница продължава да се търси на международните пазари. По информация на ЕК към 19 октомври износът на европейска пшеница от началото на сезона е достигнал до 9 млн. тона, което е с 2 млн. тона над миналогодишното ниво за аналогичния период. Сред най-големите износители за пазарите на трети страни са Румъния с 3,2 млн. тона и България с 1,45млн. тона. В същото време Франция е предложила едва 718 хил. тона, а Германия малко над един милион тона. Основни дестинации за европейската пшеница освен Египет са Алжир, Южна Корея, Нигерия и ЮАР.

В средата на седмицата контрактите на царевицата и соята на международните пазари поевтиняват под натиск от реколтата в САЩ и добрия ход на кампанията по тяхното прибиране, информира UkrAgroConsult.Фючърсите на царевицата в Чикаго със срок на доставка през декември се понижиха с 0,97% до 209,66 долара за тон, а тези на соята с 0,68% до 456,35 долара за тон.

На обратния полюс останаха фючърсите на меката пшеница, търгувани на борсата в Чикаго, които се понижиха до274,10 долара за тон. Контрактите на твърдата пшеница в Канзас паднаха до 273,70 долара за тон, а тези на меката пролетна пшеница в Минеаполис до 345 долара за тон.

По информация на търговци най-ниската цена на последния египетски търг от 319 долара за тон на FoB е регистрирала румънската пшеница. Междувременно експортът на мека пшеница от ЕС от началото на новата стопанска година до първата седмица на октомври надмина 8 млн. тона спрямо 5,5 млн. тона за аналогичния период на миналата година. Украинското министерство на земеделието съобщи, че е намалило своята прогноза за реколтата от зърнени култури през този сезон с близо 0,4 млн. тона до 80,2 млн. тона. Негативна корекция в прогнозата за експорта на зърно през тази година от 48 на 45 млн. тона. По-рано от агроведомството оценяваха експортния потенциал на страната на 51 млн. тона.

В същото време контрактите на пшеницата със срок на доставка през декември в Париж се повишиха до 268,25 евро за тон , а ноемврийските контракти на царевицата до 242,25 евро за тон.

Анализаторите на Strategie Grains намалиха своята оценка за производството на пшеница в ЕС през тази година с 2,4 млн. тона до 129,1 млн. тона, информира „Зерно Онлай“. Причината за подобна корекция е по-слабото производство във Франция, Германия и скандинавските страни. Заради влошаване на перспективите за производството на царевица в Унгария, Румъния и България те намалиха оценката си и за реколтата от царевица в ЕС с 1,4 млн. тона до 64,9 млн. тона. За сравнение реколтата от аревиа в ЕС през миналата година достигна до 63,4 млн. тона.

Експертите на американския департамент направиха незначителни корекции в оценките касаещи глобалното производство и търговия с пшеница, информира „Зерно Онлайн“. В доклада си за месец септември те повишиха оценката си за световното производство с 3,27 млн. тона до 780,2 млн. тона. Това е с 4,4 млн. тона над миналогодишното ниво. Направената корекция в оценката обаче няма да позволи да се компенсират значителните редукции направени през август, които доведоха и до трусове на пазарите.

С ред регионите за които са повишени прогнозните оценки са ЕС с 0,4 млн. тона до 139 млн. тона и Австралия с 1,5 млн. тона до 31,5 млн. тона, докато оценките за Аржентина и Канада бяха намалени. Прогнозата за глобалния експорт на пшеница през текущия сезон е увеличена с 1,5 млн. тона до 199,7 млн. тона. По-голям износ на пшеница на международните пазари се очаква За Австралия, докато Канада логично може да свие своя потенциал. Оценката за крайните запаси от пшеница е повишена с малко над 4 млн. тона до 283,2 млн. тона.

Анализаторите на ЕК намалиха с 1,8 млн. тона оценката си за производството на царевица в страните от Общността през текущата година до 71 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. При условие че се сбъдне подобна прогноза, производството на царевица в ЕС през 2021 година ще е е с 6,8 млн. тона повече в сравнение с миналогодишното ниво.

Вътрешните запаси се очаква да се стопят до 17,9 млн. тона, което е с 1,2 млн. тона под предходната оценка, а прогнозата за вноса на царевица е повишена с 500 хил. тона до 14,5 млн. тона. Що се отнася до производството на пшеница, прогнозата е намалена незначително с 500 хил. тона до 127,2 млн. тона, което е с 10 млн. тона над производството през 2020 година. Крайните запаси от пшеница се прогнозира да достигнат до 9,8 млн. тона, а вътрешното потребление и експорта съответно до 98 млн. тона и 30 млн. тона. Реколтата от рапица се прогнозира да достигне до 16,9 млн. тона спрямо 16,2 млн. тона през миналата година, а на соята до 2,8 млн. тона, което е с 200 хил. тона над нивото от предходната година.

Заради влошените средни добиви основно в Русия и Канада , експертите на Международния съвет по зърното намалиха своята оценка за глобалното производство на пшеница през текущата стопанска година, информира „Зерно Онлайн“. Според данните от августовския им отчет прогнозата за глобалната реколта е намалена с 6,4 млн. тона до 781,7 млн. тона, което е с почти 7 млн. тона над показателя за миналата стопанска година.

Оценките за Русия и Канада са редуцирани съответно от 28,5 на 24,5 млн. тона и от 81 на 75 млн. тона. По-малка негативна корекция с 1,3 млн. тона е направена в оценката за американската реколта- до 46,2 млн. тона и в ЕС- с 1,1 млн. тона до 136,6 млн. тона. Украйна и Австралия са сред страните с повишени оценки през този месец- съответно от 29,5 млн. тона на 32 млн. тона и от 28,9 на 30,1 млн. тона.

Прогнозата за глобалния експорт на пшеница също беше намалена с 2,3 млн. тона до 182,9 млн. тона, заради очаквания по-слаб експорт на руска и канадска пшеница. С по-висок експортен потенциал се очаква да бъдат Австралия, крайна, Украйна и страните от ЕС.

Експертите са коригирали надолу и своята оценка за крайните запаси от пшеница, които се очаква да достигнат до 277,7 млн. тона.

Само около 1 300 декара от засетите 696 хил. декара с пшеница са пропаднали след края на кампанията по прибиране на зърното, информира БТА, позовавайки се на данни от местната служба по земеделие. Жътвата приключи при средни добиви от 583 килограма от декар и прибрани общо около 405 хил. тона пшеница. В това число са 182 хил. тона пшеница, ожънати в община Тунджа, малко над 79 хил. тона в община Стралджа и над 66 хил. тона в община Елхово. Най-малко само 11 хил. тона пшеница са ожънати в община Ямбол. 51 839 тона пшеница са ожънати в община Болярово.

При ечемика средният добив е 507 кг от декар, а при рапицата 313 килограма от декар. Тази година зърнените добиви в областта са с по 200 кг по-високи спрямо миналогодишните, посочиха от земеделската дирекция. Очаква се стартът на кампанията по прибиране на пролетните култури да започне след около две седмици, като с царевица в региона на Ямбол са засети 18 хил. декара, а със слънчоглед над 440 хил. декара..

Кампанията по прибиране на пшеницата в региона на Перник приключи при средни добиви от 373 килограма от декар, съобщава БТА. По данни на местната земеделска служба жътвата е приключила в още две общини-Трън и Земен. 350 килограма от декар са средните добиви в община Трън, докато в община Земен са били отчетени най-ниски средни добиви от 289 килограма от декар.
Към 16 август от засадени в област Перник 14 249 декара са обработени 83% от площите, а средният добив за региона е 389 килограма от декар.