Тагове

До 2027 година не се очаква да бъде задействано прилагането на подобен механизъм, смятат производителите на семена

В условията на измененията в климата, на промените в социалната структура на обществото и на икономическите условия земеделието се очертава като единствен фундамент, на който се крепят отговорите на жизнено важни въпроси за това как да се произведе достатъчно храна, така че да се изхрани човечеството в бъдеще, как нейното производство да се увеличи хем като количество, хем като качество а и освен това да се запази нейната автентичност и ползите за здравето на хората, а от друга страна производството на храни да остане също толкова печелившо и привлекателно. Не по-малко важни са въпросите защо някои по-развити общества имат свръх производство на храни, което от своя страна води и до изхвърляне на голяма част от тях, и доколко намаляването на разхищението на храни и разумното производство и потребление могат да са спасителен пояс за човечеството от прекомерната употреба на земеделската земя, която води до нейното изтощаване и намаляване на степента на нейното плодородие.

И ако на част от тези въпроси аграрната наука се опитва да намери така желаните отговори, на друга част от тях пък бизнесът не желае да заема категорична позиция,намирайки оправдание във вечната икономическа максима че производството и предлагането се определя от търсенето, то органите от които зависи целия процес по регулация и създаване на определени норми изостава. Това важи в пълна степен когато става дума за внедряването на новите геномни техники в растениевъдството, в чието прилагане се крият надеждите за решаване на някои от предизвикателствата, натрупани пред селекционери, растениевъди и производители свързани с повишаване устойчивостта на растенията на определени рискови фактори като болести и вредители.

Експерти и учени се опитаха да установят, докъде са достигнали всички тези процеси на внедряване на новите геномни техники в земеделието, и какво още трябва да се направи. Мнозина от тях погледнаха на така наречените нови геномни техники като един следващ етап в развитието на селекцията на растения, които хем да са по-устойчиви на различни рискови фактори хем да са с високи добиви. В какво обаче се крие разликата между ГМО и новите геномни техники?

„Основната разлика между новите геномни техники и ГМО се състои в това, че те позволяват извършването на много по-прецизни промени отколкото с методите на конвенционалната селекция. Крайният резултат няма да се различава, а разликата ще е в това, дали той ще се постигне за четири години или за 20 и кога този продукт ще може да присъства на пазара“, казва проф. Мария Узунова.

Къде е Европа в създаването на механизъм за регулиране на тези геномни технологии?

 

За да отговори на предизвикателствата селекционната наука и генетиците не стоят на едно място и развитието им в посока налагането на новите геномни техники е показателен факт за това. Големи компании производители на семена влагат голям дял от бюджетите си – nad 20% за научна и развойна дейност, създавайки годишно близо 4 000 нови сортове. Допълнителен тласък на изследванията и разработките сега дават и възможностите на изкуствения интелект.

В това отношение оплетена в послания за по-зелено, по-устойчиво, по-щадящо климата и почвите земеделие, Европа и по специално нейните институции от които зависи не само политическата рамка на селскостопанската политика, но и юридическата, която като цяло дори е по-важна, защото ще може да сложи ред в усилията на науката да приложи новите геномни техники в растениевъдството сякаш изостава.

„Още след 2018 година, когато Европейския съд се произнесе за това, че организми създадени чрез използване на старите и нови методи на мутагенезата се определят като ГМО, възникнаха дискусии около това доколко приложим е настоящия регулаторен режим към технологии, които се считат за безопасни и могат да бъдат изключени от така наречената ГМО- директива“, казва Петра Йерош.

В тези дискусии се включиха както експерти и учени, така и политически кръгове на ниво държави. За липсата на ясен регулаторен механизъм допринася и продължаващия диалог с представители на екологични организации и биопроизводители, които се противопоставят на внедряването на геномните технологии в растениевъдството опасявайки се че все още липсват достатъчно научни доказателства за тяхната безопасност. Освен това според проучване на ЕК от 2020 година се оказва, че прилагането на настоящата регулаторна рамка не е възможно , тъй като не позволява идентифицирането на тези нови геномни техники. В резултат на това беше подета по думите и инициатива за предлагане на пътна карта за промени в регулаторния механизъм, която да включва и оценка на риска от страна на заинтересованите страни. От юли 2023 година вече има предложена политика за промяна в обхвата на регулаторната мярка, който да включва всички тези техники като целева мутагенеза, трансгенеза и интрогенеза на растенията. Целият процес по преобразуване на съществуващия регулативен режим върви прекалено бавно , и според нея до 2027 година Европа няма да е готова да задейства обновен регулаторен механизъм, който да регламентира използването на новите геномни технологии.

Към момента растенията, продукт на тези технологии са обособени в отделна категория, различна от категорията включваща ГМО организмите, и ЕК е разработила специфични критерии, по които да се различават сортовете растения, създадени чрез използване на геномни техники от ГМО-организмите.

„Тези критерии се основават на молекулни данни, и се разглежда ДНК секвенцията на растенията като са позволени до 20 генни модификации и се отчита какви нежелани промени могат да се случат в резултат на заместването на различни гени в растенията и вкарването на нуклеотиди. Сред критериите и въвеждането на гени  при условие , че няма прекъсванена ендогени гени“, разясни Йерош.

Дали дадено растение е резултат от използването на нови геномни техники се разпознава чрез прилагането на две различни процедури. Едната е свързана с изготвяне на отчет от съответните държавни органи , към който се включват коментари както на ниво ЕК, така и на ниво страни членки, който впоследствие се прехвърля към Европейската агенция по безопасност на храните. Другата процедура е всеобщо гласуване от страните членки, на базата на което се взема решение.