Тагове

Дефицитът на валежи за сега не оказва отрицателно въздействие върху развитието на културите

Сухата есен е благоприятствала развитието на посевите на континента , които остават в добро състояние, отчитат в последния си за годината доклад експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS). Те отбелязват, че в някои части на България, Румъния, Украйна и Русия посевите са останали недоразвити. През отчетения период в големи части на Европа е бил регистриран дефицит на валежи, без това да е оказало отрицателно въздействие върху развитието на културите.

Липсата на валежи след дъждовния период през октомври и ноември е позволило например удължаване на сеитбената кампания на Иберийския полуостров. Все пак в някои региони като Арагон преовлажнените полета са се оказали проблем пред фермерите, които планират по-кратък период на сеитба през декември и януари за смекчаване на закъсненията. Сухото време е съпътствало и сеитбата на посевите в Италия.

Липсата на влага в горния почвен слой е затруднила сеитбата

Експертите отбелязват още, че основната причина за наличието на недоразвити посеви в региона на Черноморието е била липсата на влага в горния почвен слой, което е довело до затрудняване на сеитбата.

До края на декември метеорологичните модели на експертите показват запазване на по-топло от обичайното за сезона време в големи части на Европа, като за части от Северна Европа и Черноморието се очакват валежи.

Температури с до 3 градуса над средните се очакват за някои части на Великобритания, Северна Европа, Източна Европа и Балканите. За части на Румъния и Русия се очакват дори температурни аномалии с до 5 градуса над средните температури за сезона. В части на Италия, Испания и Франция времето ще остане студено с температури до 2 градуса под средните.

Дългосрочната прогноза на експертите от MARS остава умерена с вероятност през януари и февруари температурите да надвишат с 1 градус дългосрочните стойности, измерени в последните 24 години, а на места с до 2 и над 2 градуса от тези стойности през март.

Отчита се читат забавяне на сеитбената кампания при есенните култури

Заради неблагоприятните климатични условия експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) очакват слаби добиви от царевица и слънчоглед у нас. През разглеждания период от края на септември до средата на октомври, средните температури са били с до 2 градуса над средните за сезона, а валежите с между 30 и 70% под обичайните норми. По-обилни валежи са паднали в края на септември основно в Северна България . Като цяло по-сухото време през октомври е допринесло положително за прибиране на реколтата от пролетни култури. Падналите на места дъждове са довели до прекъсване и забавяне на сеитбата на есенниците. Ето защо като вземат предвид всички отрицателно въздействащи фактори, експертите прогнозират, че реколтата от царевица и слънчоглед в България ще е най-слабата от 2007 година насам. Заради липсата на влага в горния почвен слой закъсня сеитбата на рапица. Сеитбената кампания при зърнените култури също закъснява, но все още е възможно да приключи в оптималните срокове при наличие на малко повече валежи за поддържане на почвената влага.

Между 65 и 90% е бил дефицитът на валежи в някои региони

Сухите почвени условия и слабите валежи са оказали негативно въздействие върху сеитбата и поникването на рапицата у нас, пишат в последния си доклад експертите от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). В някои области на Югоизточна и Централна България дефицитът на валежи през октомври е достигнал до между 65 и 90%, като валежите са паднали предимно през първата половина на септември, след което е последвал период на засушаване с дневи температури с до 3 градуса над нормата за сезона. Сухите условия са допринесли за бързо напредване на кампанията по прибиране на пролетните култури, но от друга страна са станали причина за намаляване на добивите от царевица и слънчоглед. Освен това липсата на влага в почвата води до забавяне на сеитбата и поникване на есенните култури, като най-засегнати са посевите с рапица в Източна България, където не е изключено фермерите да презасеят площите с пшеница. Сеитбата на зърнените култури също се забавя, но при валежи от дъжд според експертите при тях може да бъде наваксана.

В очакване на разрешаване на основните проблеми за сектора като този със складираното зърно и с вноса на украински слънчоглед, председателят на регионалната структура на асоциацията на зърнопроизводителите в Бургас Николай Киров заяви цитиран от БТА, че секторът е в критично състояние. „“Обезпокоени сме, защото в момента секторът се намира в критично състояние – складовете са пълни със стока, няма никакво движение, не се търгува, нямаме и финанси, с които да започнем пролетната сеитба“, заяви зърнопроизводителят.

Тежки според него се очертава да  бъдат за българските зърнопроизводители следващите няколко месеца заради липсата на оборотни средства, с които да започнат пролетната кампания.

„Март-април трябва да заложим пролетните култури. Ще имаме разходи за обработка, семена. После ще последва пръскане и прочее. Всичко това изисква много финанси, а ние сме изчерпали възможностите си. В момента сме на нула. Друг проблем е, че при идването на новата стока след няколко месеца няма да има къде да я прибираме. Трябва да я оставим на площадките за прибиране на милостта на природните стихии. Ние сме задлъжнели пред доставчиците, които вече негодуват. Никога не сме имали толкова задържана стока“, добавя още Киров.

Според Николай Киров зърнопроизводителите в Бургаско, които няма да успеят да се справят с ударите върху сектора и ще пропуснат тази пролетна кампания, са сравнително малко.

„Сухите условия в момента не са добри за сеитбата на есенните култури. Ние сеем, но подобни условия са опасни защото посевите не поникват“, каза пред представители на медиите днес доц. Илия Илиев, председател на Добруджанския институт в Генерал Тошево. Засушливите условия се отразяват най-силно по думите му на посевите в Шуменско и Добричко, докато в районите след Велико Търново вече се наблюдава поникване на посевите. „По-ранните сеитби при които семето е попаднало на влага, посевите вече отиват към братене. Надеждите са да се вкоренят добре и да не пострадат от засушаването“, добави ученият.

Доц. Илиев не очаква да има намаление на обработваемите площи заради високите цени на торовете. „В района на Добрич имаме високи ренти. Възможно е ако намалее разликата между печалби и разходи да се стигне до намаляване на рентите, но няма как да се намалят обработваемите площи“, коментира той. Към момента пазарът на пшеница в региона върви, но цените варират, като това важи както за пшеницата, така и за слънчогледа. Ако по думите му през миналата седмица за тон слънчоглед се е предлагало между 1150 и 1170 лева , сега е на 1120 лева. „Ако има нормална агротехника и при едни средни добиви, подобна цена не е лоша“, добавя още той

Според него вносът на украински слънчоглед не е оказал влияние върху реализацията на българския слънчоглед, но от Добруджанския институт все още не са продавали слънчоглед от новата реколта. По думите му за средни добиви от 280 кг от декар слънчоглед при настоящата цена от 1120 до 1170 лева на тон, фермерите могат да си докарат приход от 300-340 лева от декар.

През тази година от института в Генерал Тошево са извадили десет нови сорта зърнено-житни култури и четири линии слънчоглед. „Ние имаме както конвенционални сортове, така и клиърфийлд сортове и сухоустойчиви“, казва доц. Илиев. Най-новият признат сорт слънчоглед е „Кристела“. Слабата турска лира в момента оказва влияние върху интереса на Турция към българските сортове зърнени култури. За сега селекционерите в института имат една заявка за 20 хил. тона пшеница от турска компания.

Сеитбата на есенниците както и прибирането на пролетните култури върви с добри темпове в повечето региони на Европа заради благоприятните климатични условия, отчитат в своя октомврийски доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS). Последиците от засушаването през лятото се отразяват негативно върху добивите на летните култури, които за пореден месец са намалени надолу. Експертите са намалили своите прогнози за средните добиви от фуражна царевица, слънчоглед и соя, като за царевицата причина за това е и намаляването на обработваемите площис с тази култура в ЕС. Освен това част от царевицата за зърно е била ожъната на зелено за силаж.

Експертите отбелязват , че неблагоприятните климатични условия на места като продължаващото засушаване в части на Италия и дефицитът на дъжд в отделни части на Испания, България и Румъния за сега не се отразяват негативно на сеитбата на есенниците., която все още е възможна в подходящ прозорец през следващите седмици. Отбелязва се нормално протичане на сеитбата в Ирландия въпреки засушаването там и приключването и в Балтийския регион, където вече са поникнали първите посеви.

Все повече украински фермери се ориентират към засяване на основните земеделски култури в по-ранни срокове с цел да намалят третирането на посевите с азотни торове, пише UkrAgroConsult. Един от тези фермери е и Руслан Смиленко от Киевска област. Планира да засади есенната пшеница след прибиране на соята за да се вмести в по-ранните срокове за сеитба и да намали подхранването на посевите с азотни торове през пролетта.

„Заради поскъпването им не мога да подсигуря обичайната технология с две подхранвания на посевите с азотни торове, ето защо ще се постарая засявайки по-рано да подсигуря нужната гъстота на посевите още до зимата за да избегна например пролетно третиране на пшеницата“, разказва фермерът. Той смята, че земеделски производители, които работят сами като него, зависят от прекупвачи и търговци, които имат свой собствен транспорт и логистика включително и по море, а фермери с реколта например от 50 до 100 хил. тона зърно са „капка в морето“.

Метеорологичните условия в големи части на Европа са позволили засяване на есенниците и кампанията вече е пред приключване, се казва в ноемврийския бюлетин на експертите от Европейската служба по мониторинг на агррните култури (MARS). Благоприятните климатични условия са допринесли също и за поникване на първите посеви. Известна загриженост у експертите предизвиква дефицитът на валежи в Централна и Източна Европа, като това се отнася особено до зърнените култури. Отчита се приключване на сеитбата при зърнените култури в Централна и Северна Европа, и добри темпове на кампанията в южните части.

В повечето региони метеорологичните условия също бяха благоприятни за прибиране на пролетните култури и за наваксване на закъсненията, отчетени през октомври. Сеитбата на рапицата приключи в рамките на оптималния времеви прозорец и при общо благоприятни условия в основните производствени райони, с изключение на Румъния, където сеитбената кампания се удължи поради засушаване. Наличието на влага и оптималното ниво на температурата на почвата са добри предпоставки според експертите за подготовката на посевите за периода на презимуване.

В повечето от тези региони метеорологичните условия са били благоприятни за поникване и ранно развитие на посевите. Въпреки това, сухите условия в Чехия, Словакия, Южна Украйна и Северна Румъния доведоха до забавяне на сеитбата на зимната пшеница и поникването на посевите.

Обилните валежи в Централна и Южна Италия и големи части от Балканския регион не са повлияли на сеитбата на зимни култури, с изключение на Хърватия, където се наблюдава умерено забавяне на поникването на посевите.

Благодарение на подходящите климатични условия през октомври, кампанията по прибиране на есенните и сеитбата на пролетните култури в ЕС напредва, отчитат в редовния си месечен бюлетин експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS).

На ниво ЕС прогнозите за добивите на повечето есенни култури бяха леко преразгледани нагоре в сравнение с отчетените през септември. Единствено прогнозата за добивите при картофите е корегирана леко надолу , поради ревиии в добивите надолу за Германия, Литва и Гърция.

В доклада си експертите отбелязват още, че заради липсата на достатъчно влага в почвата, в някои части на Румъния условията за сеитба на пролетниците не са били толкова благоприятни през разглеждания период. От друга страна обилните валежи през октомври в южната част на страната ни и в Гърция са довели до забавяне на кампанията по прибиране на есенниците. В разглеждания период от време силни валежи са били регистрирани в различни части на Франция и Белгия където също е имало известно забавяне в подготовката на площите за сеитба. В големи части на Украйна, Русия и Беларус температурите са били под средните за сезона, без обаче това да е оказало отрицателно въздействие върху културите.

В последния си за годината доклад експертите от Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури (MARS) отчитат забавяне на сеитбата в редица региони на Източна Европа , сред които в България, части от Чехия и Словакия и Румъния. В резултат на преобладаващите меки условия, натрупването на толерантност към замръзване при зимната пшеница започна много по-късно от обикновено и остава слабо в по-голямата част от Западна, Южна, Централна и Югоизточна Европа. Поради слабото развитие и ниската си устойчивост, посевите в тези региони са силно уязвими на измръзвания, Поради проникване на по-студено време се очакват локални измръзвания на посевите в Северна Румъния.

Според експертите в големи части на Централна, източна и Югоизточна Европа времето се е запазило по-сухо от обичайното. По-влажно от нормалното време в периода на анализ от средата на ноември до началото на декември се е запазило в части от Италия, Испания, Швеция и Финландия.

Нахлуването на студен въздух в Източна и Югоизточна Европа в края на ноември и началото на декември доведе до понижаване на минималните температури под -15 ° C локално в Северна и Централна Румъния Северна Скандинавия и големи части от Европейска Русия (в Волжкия окръг , дори под -20 градуса.

По-студеното време в началото на декември смекчи температурните аномалии от ноември, който се е оказал вторият най-топъл от 2015 година за големи части на Стария континент. В някои региони на Централна и Източна Европа аномалиите на валежите за отчетения период варират между – 80 и -50%.

Експертите прогнозират по-топли климатични условия в големи части на Европа със средно дневни температурни аномалии от между +2 и + 4 градуса. За периода 12-16 декември от MARS очакват сухо време в източните и централни части на Европа Дългосрочната прогноза за времето за декември, януари и февруари показва, че е вероятно да се появят по-топли от обичайните условия в по-голямата част от Източна и Северна Европа, както и средиземноморския регион.

Приключи сеитбата на есенниците в Добричко, като продължава тенденцията за спад в обработваемите площи с ечемик и рапица, съобщава БТА. Площите със зърно през новата година ще са 1,24 млн. декара по данни на общинската земеделска служба. През тази есен обработваемите площи с ечемик са се свили до 15 хил. декара. При плошите с рапица се отчита спад до 29 220 декара заради неблагоприятната  минала година за тази маслодайна култура, когато пропаднаха 1/3 от засетите 180 хил. декара.

Дъждовете възпрепятстват както сеитбата на есенните култури, така и кампанията по прибиране на царевицата в редица производствени региони на ЕС, информира UkrAgroConsult . Най-неблагоприятна е ситуацията във Великобритания, където сеитбата на пшеницата е приключила само на 40% от площите. Това може да доведе до незавършване на кампанията и впоследствие до увеличаване на площите с пролетни култури.

Във Франция под опасност е сеитбата на ечемика, вследствие на по-ранните срокове в сравнение със сеитбата на пшеницата. Към началото на ноември с ечемик са засяти 81% от площите , а с пшеница 67%, като сеитбата изостава от нивото за последните пет години. В Германия също се наблюдава забавяне на кампанията по сеитбата на есенниците, като не е изключено фермерите да предпочетат да увеличат площите с пролетни култури, ако се стигне до презапасяване на почвата с влага.

Към момента в региона на Добрич са засети 435 хил. декара с пшеница  като според очакванията на местните земеделски производители през тази година площите с пшеница могат да се увеличат за сметка на тези с рапица. Това съобщава БТА. Планирани за засаждане по данни на местната земеделска служба са около 822 хил. декара обработваема земя. Оптималния срок за приключване на кампанията е 25 октомври. Фермерите в региона са засели още над  36 хил. декара с ечемик, рапица и тритикале.

Падналите в последната седмица дъждове са допринесли за поникването на до 10% от посевите с пшеница в региона на Добрич, информира БТА, позовавайки се на Иван Киряков, който завежда отдела по селекция на зърнено-житните и бобови култури към института в Генерал Тошево. Според него  сеитбената кампания, която трябва да приключи до 25 октомври, е в оптималните срокове и в чернозема има запаси от влага – от 35-40 до 100  литра на квадратен метър в различните райони на областта.

Към началото на октомври в региона на Добрич са засети около 86 хил. декара с пшеница, а предсеитбената подготовка е приключила на около 682 хил. декара. Ученият добави, че при.прогнозата за топло време през октомври семената ще поникнат и младите посеви ще се подготвят за зимата.

В региона на Силистра започна сеитбата на пшницата и ечемика, информира БТА, поовавайки се на данни от местната служба „Земеделие” Вече са засети 90 200 декара пшеница, 13 000 декара ечемик и 12 300 декара зимна маслодайна рапица. Извършена е предсеитбена подготовка на 319 150 декара и е направена дълбока оран на 214 200 декара земя. През миналата година стопаните в Силистренско са отглеждали 489 100 декара пшеница, 38 800 декара ечемик, 76 997 зимна маслодайна рапица и 1 500 декара тритикале.

Института  в Генерал Тошево ще предложи 12 български сорта пшеница за есенната сеитба, информира БТА. Институтът ще подготви около 450-500 тона семена за кампанията от сортовете с високопродуктивни качества „Енола“, „Лазарка“, „Драгана“, „Мерилин“, „Галатея“, „Божана“ и други. Новата селекция има продуктивен потенциал по 7-8 до 9.5 тона зърно на хектар, посочват научните работници. Вече има заявки от зърнопроизводители за базови семена от български сортове пшеница, които и за предстоящата кампания институтът ще предлага по 850 лева за тон, каза директорът на селекционната база. Илия Илиев коментира, че в приключилата жътвена кампания сортове, създадени в института, са дали много добри добиви – по 730-830 килограма от декар, в експериментални полета.

Над 90% от тютюна у нас вече е засаден, съобщава БТА поовавайки се на информацияот браншовата организация на тютюнопроизводителине НАТ 2010. По данни на асоциацията „постигнатите обеми при четирите сортови групи, отглеждани в страната, са различни, но приблизително близки“. От дребнолистната ориенталска сортова група „Каба Кулак“ са разсадени 97 на сто, а от „Басми“ разсаждането е завършено.

При едролистната сортова група „Бърлей“ разсадените площи са над 85 на сто, а при „Виржиния“- близо 75 на сто.Очаква се разсаждането да приключи не по-късно от първата седмица на юни.

В региона на Перник са засети  75 700 декара със слънчоглед, съобщи БТА, позовавайки се на местната служба по земеделие.  Най-активни са земеделските производители  в община Радомир, които са засели 28 650 дка и в Брезник – 26 100 дка. В общините Трън, Перник, Земен и Ковачевци са засети  общо  16 160 дка. За отглеждането му в региона са подготвени 79 080 дка. Половината от площите са наторени с азот, фосфор и калий, 26 100 дка са третирани с хербициди.

В края на сеитбената кампания в Добричка област са засети над милион и половина декара с пролетни култури, информира БТА, позовавайки се на данни от областната земеделска служба. Най-много 872 хил. декара са засети с царевица . През миналата стопанска година масивите с фуражната култура достигнаха 1 015 000 декара. Зърнопроизводителите вече са засели и над 705 000 декара със слънчоглед при 724 000 декара миналата пролет. Има интерес и към протеиновите култури – фасул, леща, соя.

Земеделските производители в Ямболско вече сеят слънчогледа,съобщи БТА. До момента са засети над 12 хил. декара с тази маслодайна култура. Най-много площи са засети в община Тунджа – 5000 декара, в Стралджа – 3500 декара и Елхово – 2100 декара. Към края на март ще започне и сеитбата на царевицата за зърно и  фураж. Засега в областна дирекция „Земеделие” не са постъпили данни за пропаднали площи с есенници. Зърнените култури, които са били засети преди засушаването през октомври, са в добро и отлично състояние, докато при останалите посеви то е задоволително, уточни  пред БТА нейният шеф Стоян Кунев.

В сливенска област където продължава посевната кампания с пшеница са засети до момента 416 хил. декара, съобщава БТА позовавайки се на данни от местната областна служба Земеделие.  С ечемик са засети 73 600 декара, а с тритикале- 8 370декара. Други 27 200 декара са засети с рапица. Общо 527 500 дка са предвидени за предсеитбена подготовка на есенници. С дълбока оран са обработени 294 000 дка, извършено е и предсеитбено торене. До момента фермерите от областта не са подали заявлеnия за пропаднали площи.

Заради продължителното  засушаване се възпрепятства развитието на есенните култури в Ямболски регион, като фермерите може да се наложи да презасеят площите с пролетници. Това съобщава БТА, позовавайки се на информация от областната земеделска служба.

Въпреки сушата сеитбата продължава. Досега в петте общини на областта са засети 534 000 декара с пшеница, 50 500 декара – с ечемик, 97 400 – с маслодайна рапица.

Условията за сеитба на есенниците в Добричко са благоприятни. Това е заявил за БТА професор д-р Иван Киряков, завеждащ „Селекция на зърнено-житните и бобовите култури“ в Добруджанския земеделски институт. Според него първите масиви с пшеница трябва да бъдат засети след 25 септември, но най-добре е кампанията да протече в дните между 1-25 октомври.

Той коментира, че падналите напоследък дъждове в областта ще улеснят обработката на чернозема и посочи, че само в землището на Генерал Тошево, където е базиран научният институт, валежите са достигнали 40 литра на квадратен метър. Зърнопроизводителите очакват прогнозата за захлаждане да се сбъдне с още валежи.

Проф. Киряков съобщи още че в региона на Добрич ще бъдат засети милион и 200 хил. декара с пшеница, като някои от зърнопроизводителите се връщат към българската селекция. За целта от института в Генерал Тошево са подготвили 450 тона семена за кампанията от 11 сорта.

„Сеитбата на пролетните култури закъснява сериозно, и ако в предишни години към началото на април сме приключили работа, тази година още не бяхме започнали”, каза пред журналисти в град Съединение бившият председател на НАЗ Ангел Вукодинов. Тя започва едва в момента с доста плахи темпове. „Тези дни вадим машините от уникални затъвания по полетата”, допълни той. Най-вероятно кампанията по засяване на пролетниците в Южна България ще продължи до края на май, а в Северна България работите може да приключат дори през юни според земеделския производител.

Това  според него ще попречи на фермерите да достигнат оптималния потенциал при пролетните култури, които могат да донесат някакъв потенциал за стопанствата. За втора поредна година фермерите ще са на загуба особено при отглеждането на слънчогледа заради ниските цени от порядъка на 560 лева за тон при нормална цена от 700-800 лева за тон и себестойност на един декар със слънчоглед от 150-160 лева. През 2017 година добивите в неговото стопанство са били изключително ниски- около 192 кг слънчоглед от декар.  „Ако се запази закъснението в сеитбата на пролетниците и негативните тенденции по отношение на цените на слънчогледа, ефективността при пролетните култури ще е слаба”, допълни Вукодинов.

През тази година по думите му  голяма част от земеделските производители са се нахвърлили по думите му към отглеждането на нахут, която обаче е доста капризна култура по отношение на времето, и когато цъфтежът е при суховреме, реколтата е слаба. Освен това растенията се нападат от много болести като чернилката, и това допълнително усложнява реализацията на реколтата особено на арабския и турския пазар. Проблем при нея е, че трябва да се засява през февруари, а през тази година поради общото закъсняване фермерите продължават да сеят нахут.

Зимата по думите му е била сравнително мека, като почвата е натрупала много добър запас от влага. На места дори се е получило преовлажняване на площите. Специално за Южна България времето е спомогнало за едно необичайно добро развитие на есенните култури най-вече на рапицата и пшеницата. „Малко е усложнена борбата с плевелите и болестите, и на места фермерите може и да не успеят да се преборят с тях”, прогнозира още  Вукодинов.