Гл. ас. Иван Алексиев: Климатичните промени затрудняват все повече избора на културите за сеитбооборот
Сушата отказа мнозина фермери от засяването на рапица през тази година
„Основните притеснения на фермерите особено в нашия регион са свързани с рапицата. През тази година заради липсата на валежи фермери се отказаха да сеят рапица“, каза пред представители на медиите гл. ас. Иван Алексиев от Института по растителни и генетични ресурси „К.Малков“ в Садово по време на традиционния празник на аграрната наука „Даровете на природата“.
По думите му през август, когато трябва да се сее рапицата, която е най-ранната култура която се засажда, на повечето места в страната времето е било доста сухо. Липсата на дъждове е отказала дори земеделските производители в Северна България от сеитбата на тази маслодайна култура., в резултат на което се очаква намаляване на окултуряемите площи.
„Това е рискова култура особено за Южна България, като ако не поникне навреме съществува опасност след това да измръзне. Ако се засее по-рано и тръгне да се развива пък има опасност от слани“, добави още ученият.
Заради липсата на валежи земеделските производители които са се решили да сеят рапица, са я засели по-късно от оптималните срокове. По повод на това, че редица производители решават да заменят друга проблематична заради сушата през тази година маслодайна култура- слънчогледа гл.ас. Алексиев уточни:
„Сусамът наистина е една много хубава и сухоустойчива култура, но при нея също има някои рискове, с които земеделските производители трябва да се запознаят, преди да решат да я отглеждат. Тя се сее в периода началото на май-началото на юни. Тази година обаче заради сушата сусамът също е много нисък.“
Според него пазар за сусама има, но трябва да се подобри селекционната работа по отношение на сортовете, предназначени за механизирано прибиране. Земеделските производители сами трябва да си направят сметка, дали е икономически изгодно да засяват сусам.
„Сусамът сме го засявали не само в Южна България, но и в Северна, където по-високите температури благоприятстват развитието му:, допълни още гл. ас. Алексиев.
По отношение на сеитбооборота, ученият уточни, че в момента заради климатичните промени е много трудно на науката да посъветва фермерите, кои са най-икономически изгодните култури за сеитбооборот особено на големи площи. Има различни алтернативи и с включване на сорго и на сусам в сеитбооборота, но последната култура според него не е препоръчително да се сеят по-големи площи, ако производителите преди това не са изпробвали как се развива и какви добиви дава тя в дадените региони.
Соргото е с хранителни стойности близки до тези на царевицата, но при тази култура проблематично е нейното съхранение тъй като заради своята хигроскопичност зърното поема повече влага отколкото царевицата. Ето защо мнозина производители считат и тази култура за доста рискова/ Нейното отглеждане е свързано с с поемане на допълнителни икономически разходи най-вече за изсушаване на зърното“, уточни още ученият.
