Тагове

Липсата на достатъчно суровина нанася вреди и на бюджета и задушава сектора

От Сдружението на производителите на масла и преработвателите на слънчоглед не очакват шоково поскъпване на олиото въпреки проблемите пред сектора, свързани с вноса на суровина, съобщават от браншовата организация.

Проблемите пред сектора бяха изложени на форум в София днес от неговия председател Яни Янев, според който секторът предлага единни решения на тези проблеми. Основните предизвикателства според него остават липсата на суровина и необходимостта от подобряване на комуникацията с държавата.

По думите му не е имало никаква заплаха за страната ни вследствие на вноса на слънчоглед от Украйна, като политиката на страната ни за солидарност с позицията на страни като Полша, Румъния, Унгария и Словакия за налагане на ограничения на вноса е нелогична. Основните количества зърно, маслодайни семена, олио и други селскостопански стоки преминават през тези страни, за което те получават такси за превоз и претоварни операции на тяхната територия, като от ЕС са инвестирани огромни европейски средства в пътна, железопътна и пристанищна инфраструктура.

От сектора отбелязаха още, че във връзка с продължаващите над 19 месеца затруднения при търговията със зърнени и маслодайни култури, продиктувани от защитните мерки и увеличаване на административната тежест, се забелязват загуби не само за бранша, но и за държавния бюджет.

По информация от МЗХ, през 2022 година са преработени над 3,5 млн. тона слънчоглед от които 1,4 млн. тона от внос. Изнесени са 910 012 слънчогледово олио, 660 346 тона белен слънчоглед и 931 961 тона слънчогледов шрот на обща стойност над 2,6 милиарда евро. Заедно с вътрешните продажби приходите от продажби надвишават 6 милиарда лева. Тези резултати, които наредиха България на водещите места в света към момента са несъпоставими.

През 2023 г. по официална информация от МЗХ, вътрешното производство на слънчоглед е 1,620 млн.тона , а вносът- от 492 хил. тона. Очакваната реколта за тази година ще бъде не повече от 1,4 млн. тона, количества, крайно недостатъчни за нуждите на сектора.

Въпреки че гарантират дневна преработка над 10 хил. тона слънчоглед, заради липсата на суровина многомилионните инвестиции направени от преработвателите са в застой, а някои предприятия са намалили своя капацитет.

елта на мярката е постигане на ценова стабилност при вноса на слънчогледово олио осигуряване на суровина на преработвателите

Ту

Турция премахва митническата такса от 8 процента върху вноса на маслодаен слънчоглед в рамките на определената му квота информира БТА, позовавайки се на Ройтерс.

През август страната постави квота за митническа такса от 8 процента за 1 милиона тона маслодаен слънчоглед, или 20 процента митническа такса за еквивалентните 400 000 тона сурово слънчогледово олио. Тази такса ще бъде валидна от 1 януари до 30 април 2025 г.

С новия президентски указ правителството премахна таксата от 8 процента за внос на маслодаен слънчоглед, докато таксата за внос извън квотата бе намалена на 12 процента от 27 на сто за повечето страни на произход.

Турското министерство на търговията посочи, че целта на този ход е да се гарантира, че промишлеността и преработвателите могат да се снабдяват с необходимите стоки на разумна цена по време на сезона на прибиране на реколтата в страните на произход, както и да се постигне ценова стабилност при доставките на слънчогледово олио.

Анализ на добивите на слънчоглед 2024

Земеделското министерство отчита забавяне на сеитбата на пшеница и ечемик

Заради лошите климатични условия добивите от слънчоглед през тази година са паднали над с 1/3 спрямо миналата, информира БТА позовавайки се на данни от земеделското министерство. При царевицата спадът в добивите е 11%.

Заради повече окултурени площи и по-високи добиви, към средата на октомври е отчетено по-добро производство. при тютюна. Производството на тютюн от от типовете „Виржиния“ и „Бърлей“ бележи ръст от съответно 53,4 и 41,2 процента на годишна база. Събраното количество ориенталски тютюн е с 10,4 на сто под миналогодишното.

Към средата на октомври производството на пипер, краставици, домати, пъпеши и дини на открито е с между 5,8 на сто (пипер) и 62 на сто (дини) повече в сравнение с отчетеното по същото време на миналата година.

Увеличението се дължи основно на по-големия размер засадени и окултурени до момента площи, като при пипера, доматите и дините се наблюдава и повишена продуктивност от декар. Прибраните количества картофи и зеле изостават съответно с 15,1 и 41,2 процента на годишна база. Леко намаление е налице при реколтата от ягоди, отглеждани на открито – с 1,8 на сто. От началото на 2024 г. досега в оранжериите са произведени с 30,7 на сто по-малко домати и с 12,1 на сто по-малко краставици.

Засега под миналогодишните нива са прибраните количества винено грозде (с 5 на сто) и ябълки (с 14,8 на сто).

Сеитбата на пшеница и ечемик към средата на октомври изостава спрямо аналогичния период на миналата година съответно с 30,8 и 20,6 На този етап ръст се отчита при засетите площи с маслодайна рапица (с 4,1 на сто), тритикале (с 16,5 на сто) и ръж (с 27,9 на сто).

Според първите оценки на анализаторите през следващата година се очаква разширяване на обработваемите площи с рапица

Заради лошите климатични условия в Централна и Източна Европа анализаторите на Strategie Grains отново намалиха оценките си за реколтата от слънчоглед и рапица, съобщава ukrAgroConsult.

И докато при рапицата първите данни на анализаторите показват, че през следващата година може да се очаква увеличение на обработваемите площи с с 4%, то площите със слънчоглед и соя се очаква да останат стабилни.

От Strategie Grains прогнозират, че реколтата от слънчоглед в ЕС 27 ще достигне до 8,9 млн. тона, което е с 400 хил. тона под предходната им прогноза и с 1,1 млн. тона под миналогодишната реколта.

„Кампанията по прибиране на слънчогледа потвърждава катастрофално ниски добиви, като за България и Румъния те могат да достигнат до 15 годишно дъно“, пишат експертите.

От анализаторската компания уточняват още, че за Унгария се очаква спад в добивите с 5%, докато за Франция се очаква закъснялата кампания по прибиране на реколтата да направи добивите зависими от климатичните условия.

Що се отнася до реколтата от рапица, според Strategie Grains страните от блока ще съберат общо 16,7 млн. тона, което е под очакваните преди месец 16,9 млн. тона, но над миналогодишната реколта от 16,5 млн. тона. Оценката на анализаторите е намалена най-вече заради по-слабите добиви в Германия.

Продължаващата тенденция за спад в производствоъо и растящото търсене доведоха до увеличаване на дефицита от тази маслодайна култура въпреки че заради благоприятния марж ЕС ускорява вноса на канадска рапица.

Заради увеличения дефицит на суровина на пазара, анализаторите прогнозират увеличение на цените на слънчогледа и рапицата. Те виждат също потенциал за увеличение и на цените на соята заради влизането в сила на новия европейски регламент, който забранява вноса на соя и палмови масла, произведени върху обезлесени горски територии.

Конкуренцията между преработватели и износители води до поскъпване на слънчогледа

Сухото и горещо време в Румъния продължава да нанася щети върху посевите с царевица и слънчоглед, информира UkrAgroConsult. Според информация от румънските медии на редица места в страната през миналата седмица температурите са надминали 40 градуса, което е обърнало първоначалните прогнози за средни добиви от 10-12 тона на хектар с „главата надолу“.

Ако паднат дъждове в близките дни, биха могли да помогнат на малка част от посевите да се възстановят от стреса, но на много места царевицата е изсъхнала.

Ситуацията с посевите със слънчоглед е още по-тежка, тъй като на места добивите остават средни, докато растенията се намират във фазата на нормирането на зърното. Заради по-бързото развитие на растенията, румънските фермери планират да започнат кампанията по прибиране на слънчогледа в средата на август вместо в началото на септември.

Междувременно цените на слънчогледа в Румъния за последната седмица поскъпнаха с 10 долара до 453 долара на FoB заради ожесточената конкуренция между преработватели и износители.

Отчитайки прогнозите за времето е възможно цента на слънчогледа да достигне до нивата от миналата година. Към момента румънският слънчоглед е с 10 долара под нивото от аналогичния период на миналата година. Фермерите се надяват на по-добро развитие на пролетните култури с оглед на очакваните през тази седмица обилни валежи.

Заради високите температури и липсата на валежи ситуацията при царевицата и слънчогледа е отчайваща

Производителите в България очакват най-слабите добиви от зърно и маслодайни култури, пише „Зерно Онлайн“. Мнозина се колебаят дали въобще да прибират пролетните култури, тъй като това може да им донесе допълнителни разходи.

В информацията се цитира мнението на фермера Звезделин Сурев, обработващ 2 хил. хектара в района на землищата на селата Златарица и Родина. През настоящата година е засадил 550 хектара със слънчоглед и 700 хектара с царевица.

„Заради горещото време при слънчогледа започнаха да изсъхват долните листа и всичко приключва. Топлият вятър обдухващ посевите допринася още повече за това, тъй като семето не може да се напълни. Добивите които очаквам са не повече от 100 килограма слънчоглед от декар“, казва фермерът, цитиран от руската медия.

„Ситуацията при царевицата е подобна. Заради липсата на валежи повече от месец царевицата изчезва. Ако се образуват въобще кочани те са дребни. Виждаме снимки от цялата страна, колегите се оплакват и в Южна, и в Северна България“, коментира още фермерът.

Пенчо Чанев, друг производител от Златарица добавя, че листата на слънчогледа масово съхнат, и на много малко места се вижда качествена продукция. В информацията се припомня, че освен големите разходи за производството на зърно през тази година фермерите са притеснени и от ниските изкупни цени на пазара.

„Имаме различни обработки преди и след прибиране на реколтата, дисковане и торене, но цените са много ниски. Ако реколтата е по 100 килограма от декар, въобще няма смисъл да се прибира от полето, защото ще доведе до допълнителни разходи“, смята Звезделин Сурев.

Той не изключва при подобна ситуация след една или две години банките към които повечето производители имат текущи кредити да станат най-големите земеделски производители

Според повечето производители настоящата гореща и суха вълна е най-сериозната за последните 40 години.

Те предупреждават, че проблемът с неконкурентноспособността на производителите ни може да се превърне в цикличен

Дискусията от миналата седмица на някои браншови организации с премиера Николай Денков породиха поредица от реакции. С такава не закъсняха и от асоциацията на преработвателите на маслодани култури, които в специално писмо до медиите заявяват, че са за „разумен предел“ при изпълнение на исканията на земеделските браншове от страна на правителството. Те пишат още:

„Използването на ограниченията за внос от Украйна като опит да се потушат исканията на земеделските стопани не е решение на техните проблеми. Високата себестойност на българската земеделска продукция в настоящата кампания поради високите разходи за производство и ниските добиви, доведоха до неконкурентноспособност спрямо производителите в Русия и Украйна и ниските цени на външните пазари, това в момента е основния проблем на българското земеделско производство“

. Исканията според преработвателите , които са посочени в Декларация на Националната асоциация на зърнопроизводителите от 13.01.2024 и последвалата среща в МС, даже и да намерят някакви компромисни решения, няма да бъдат достатъчни за решаване на този основен проблем, който е с тенденция да стане цикличен.

Ситуацията според тях се повтаря в резулта на вемането на половинчати решения под натиск от протести, вместо да намери трайно решение за повишаване на конкурентноспособността на земеделието ни.

Те напомнят, че спирането на вноса на украински слънчоглед с административни мерки се е превърнало в основна задача на земеделското министерство в последните десет месеца, нещо което фигурира и в последната декларация на зърнопроизводителите. Според тях предприемането на подобни административни мерки за ограничаване на вноса на слънчоглед няма да окажат влияние на цената както на слънчогледа, така и  на останалите зърнени култури, намираща се пряка зависимост от международните пазари заради износа на по-голяма част от земеделската ни продукция.

Мерките за ограничаване на украинския внос н слънчоглед, чрез който преработвателите да попълнят нужните им близо 4 млн. тона слънчоглед за преработка според преработвателите са довели до:

• Забавяне в продажбата на произведения от българските земеделски производители слънчоглед, поради ниските цени на международните пазари и липса на очаквания ефект за изкуствено увеличение на вътрешните цени за изкупуване;
• Очакванията за покачване на цената на слънчогледа на вътрешния пазар отново не се оправдаха, напротив тя падна по-ниско след момента на въвеждането на забраната, в синхрон с движенията на международния пазар;
• Задържане на продажбите на български слънчоглед в очакване на по-високи цени доведоха до влошаване на качеството му поради лошо съхранение;
• Невъзможност за внос на слънчоглед от Украйна като най-голям източник на суровина и допълване на нуждите от суровина за българските преработватели. Производството на слънчоглед в Република България от реколта 2023 е 1,62 млн. тона, а нуждите на преработвателите са над 4 млн. тона на годишна база.

• Преустановена бе преработката в редица български заводи поради липсата на суровина;
• Въвеждане на различни механизми и увеличаване на административната тежест от страна на МЗХ, които единствено възпрепятстваха вноса на слънчоглед от Украйна;
• Пропусната преработка от над 1,5 млн. тона слънчоглед;
• Многомилионните инвестиции в преработвателни мощности в българските заводи са в застой, а те гарантират преработката на повече от 10 000 тона слънчоглед дневноВ тази връзка твърденията, че „1000 тона внос на ден е огромно количество и това застрашава реализацията на българския слънчоглед“ са абсолютно неоснователни.

След отпадането на 01.12.2023 на неофициалната забрана за вноса от Украйна, наложена от правителството в резултат на протестите на земеделските производители и подписания през септември с тях меморандум, се очакваше от началото на декември вносът от Украйна да се либерализира, което беше официално потвърдено от министър-председателя и други представители на правителството. Всичко това останаха само думи на вятъра. До настоящия момент, два месеца по-късно, няма НИТО ЕДИН одобрен лиценз за внос от Украйна въпреки липсата на каквито и да е забрани. В резултат многобройни украински износители се позоваха на предизвикан от българската държава форсмажор и отмениха договорите си за доставка на слънчоглед и рапица, предназначени за българската преработвателна промишленост.

Очакванията са преработвателната компания да открие нови работни места и да оптимизира производството на маслодайна продукция

Европейската инвестиционна банка ще финансира с 35 млн. евро изграждането на нов завод за преработка на слънчогледово олио, съобщава БТА. Новите преработвателни мощности ще са разположени в Северна България, а финансирането ще обхване и закупуването на специални вагони за транспортиране на хранителни масла.

Споразумението е подкрепено от програмата InvestEU, чиято цел е привличането на повече от 372 млрд. евро допълнителни инвестиции през периода 2021-2027 г. Програмата InvestEU привлича инвестиции за политическите приоритети на ЕС като зеления преход, конкурентоспособността, иновациите и устойчивата инфраструктура.

Очакванията са с новите мощности компанията-преработвател да оптимизира производството си на слънчоглед и да подобри достъпа си до външни пазари. Проектът, чиято обща стойност се оценява на близо 75 млн. евро, също ще създаде нови работни места и ще насърчи устойчивостта и жизнеспособността на селските райони.

Новото преработвателно предприятие за сурово слънчогледово олио ще бъде построено в град Попово, Северна България. В него ще се използват безотпадъчни екологични технологии, които ще благоприятстват климата чрез производството на възобновяема енергия от отпадъчните люспи на слънчогледовите семена.

„Това е проект, който ще стимулира регионалното и икономическото развитие на страната по устойчив начин, като финансира инвестиции в по-слабо развит регион на ЕС и по този начин ще насърчи социалното сближаване и справедливия растеж“, заяви вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка Кирякос Какурис.

Украйна и България са се договорили за стриктен контрол върху износа на агропродукция

Износителите на украински слънчоглед за България се подготвят да подават документи за издаване на съответните лицензи, съобщава UkrAgroConsul позовавайки се на последно проведената онлайн среща между украинския земеделски министър Николай Солский и българският му колега Кирил Вътев.

• „След съгласуване на заявките с българската страна украинските предприемачи ще получат съответните лицензи за експорт на слънчоглед“, е заявил украинският агроминистър Николай Солски, цитиран от украинската прес служба.

Той е акцентирал и върху контрола на експорта на някои категории аграрна продукция към България. В информацията се отбелязва, че двете страни са обсъдили още износа на пшеница, рапица, ягоди ,царевица и захар като са се договорили за прилагане на щателен контрол върху процеса на износа.

Анализаторите намалиха прогнозата си за реколтата от слънчоглед заради по-слаби добиви в Румъния

Анализаторите от Strategie Grains повишиха оценката си за реколтата от рапица в ЕС през 2023 година и намалиха оценките си за реколтите от слънчоглед и соя, информира „Зерно онлайн“. Причината за оптимистичните очаквания относно реколтата от рапица са по-високите добиви в Дания и някои други западноевропейски страни. Актуалната им прогноза е за реколта от рапица от 19,76 млн. тона, което е незначително повишение спрямо прогнозата от миналия месец от 19,74 млн. тона, но с 1,6% над миналогодишната реколта.

С малко надолу е коригирана оценката за реколтата от слънчоглед до 10,05 млн. тона спрямо по-ранната прогноза от 10,1 млн тона заради по-слабите от очакваното добиви в Румъния. Въпреки това реколтата от слънчоглед в ЕС остава със 7% по-висока от миналогодишната.

Оценката за реколтата от соя е намалена от първоначално очакваните 2,99 млн. тона на 2,83 млн. тона, което е вследствие от новите прогнози за реколтите в Италия, Унгария и Румъния.

За периода от юли до края на ноември България е изнесла 33,3 хил. тона слънчоглед, вносът е достигнал около 39 хил. тона

По данни на еК през текущата стопанска година Молдова е изместила Украйна от лидерската позиция при износа на слънчоглед, информира „Зерно Онлайн“. Според данните между 1 юли и 26 ноември 2023 година страните членки на ЕС са внесли малко над 190 хил. тона слънчоглед, което е с 85% по-малко в сравнение с аналогичния период на предходната стопанска година.

Делът на Молдова в този внос възлиза на 63% или около 120 хил. тон. За  сравнение преди  година молдовският експорт на слънчоглед за ЕС е възлизал на 108 хил. тона. Украйна която е водещ износител на слънчоглед за ЕС през 2023/24 година е намалила значително своя износ от 1,08 млн. тона на едва 35 хил. тона.

Ключови вносители на слънчоглед в ЕС се явяват Румъния със 78,8 хил. тона, България с с почти 39 хил. тона тона и Испания с 13,7 хил. тона. За указания период от юли до края на ноември Румъния е изнесла 64,05 хил. тона, следвана от България с 33,3 хил. тона и Хърватия с 20,6 хил. тона слънчоглед.

MARS прогнозира влошаване на перспективите за развитие на културите в Югоизточна Европа

Заради влошени перспективи за развитието на някои летни култури в страни като Румъния, Унгария, България и Гърция експертите на Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури (MARS) намалиха оценките си за реколтата от царевица и слънчоглед за ЕС. В своя октомврийски доклад те отбелязват, че в началото на есента времето е било с най-високите измерени температури в историята. Мекото и топло време в съчетание с добрите запаси от влага в почвата на места в северните части на континента са довели до благоприятно развитие на посевите от летните култури и навременната подготовка за сеитбата на есенниците.

Според анализите на експертите в отчетения период в региона на Югоизточна Европа включително Румъния и България са били регистрирани исторически ниски нива на валежите. Поради влиянието на комбинация от негативни климатични фактори те са ревизирали надолу прогнозите си за добивите от царевица и слънчоглед в тези страни. Както в тези региони така и в Словения, Украйна и Хърватия сухото време и недостига на влага в почвата са допринесли за закъсняване поникването на рапицата.

За периода до края на октомври експертите на MARS прогнозират да паднат дъждове предимно над Иберийския полуостров, докато времето над Балканския полуостров ще продължи да е топло, като за Румъния, Унгария и България се прогнозират температури с над 9 градуса над нормите за сезона. Оскъдни валежи се прогнозират да паднат в големи части на Турция, Южна България, Гърция и Румъния. Дългосрочните прогнози показват затопляне на времето с температури с до 1 градус над нормата през ноември, декември и януари

Средният добив от слънчогледа е 170,7 кг, при царевицата- 322,2 кг/дка.

Кампанията по прибиране на слънчогледа в региона на Добрич е приключила на 94% а на царевицата на 75% информира БТА, позовавайки се на данни на местните земеделски служби. Данните показват, че само в две общини има землища с неожънат слънчоглед.
В Тервел от засети 73 хиляди дка са обработени 70 000 дка, а в Крушари са пожънати 52 200 дка от засети 101 130 дка.

Средният добив от слънчогледа е 170,7 кг/дка. Най-много са прибрали стопаните от община Тервел – 210 кг/дка, а най-слаба е реколтата в община Шабла – 109,7 кг/дка. Общо засетите площи с маслодаен слънчоглед в областта са 844 450 дка.

При царевицата са обработени 725 400 дка от засети 970 800 дка. Средният добив от културата към момента е 322,2 кг/дка. Най-висок е в община Тервел, където стопаните са прибрали 420 кг/дка. Най-слаб добив има в община Шабла – 268,7 кг/дка.

Въпреки това преработвателите у нас продължават да търсят слънчоглед от Украйна

За пръв път през тази стопанска година преработвателите в Украйна започнаха да предлагат по-високи цени на местните производители на слънчоглед, с които да конкуират експорта на суровина към България, информира „Зерно Онлайн“. Цената която предлагат те е дори по-висока отколкото предлаганата на пазара в България, пише в публикацията. Актуалната цена на украинския слънчоглед в момента е между 290 и 305 долра за тон което се равнява на експортната цена на суровината за България между 400 и 410 долара за тон. В същото време цената на украинския слънчоглед в България с доставка на място през декември-януари е между 370 и 380 долара за тон. Отбелязва се, че преработвателите на слънчоглед у нас продължават да търсят украински слънчоглед заради недостиг на суровина.

Вносът на украински слънчоглед ще бъде съобразен с нуждите на преработвателите

Земеделският министър Кирил Вътев обяви, цитиран от БТА, че правителството подготвя законопроект, който ще цели да въведе таван на надценките на храните в търговската мрежа/. Според него такъв закон е нужен, за да сложи някакви рамки на надценките, като той изтъкна, че при проверките при млечните продукти от рафта в магазина назад към производителите, е отчетено завишение на цените.

„Не може силният да натиска надолу по-слабия, защото най-слаб в случая се оказа земеделският производител, който няма какво да натиска ценово“, коментира Вътев като уточни , че работата на законодателната власт е да създаде нужните правила по които да функционира пазара, а не да го контролира.

Що се отнася до вноса на украински слънчоглед Вътев коментира, че той ще бъде съобразен с нуждите на преработвателите.

. Ние винаги сме внасяли слънчоглед, в това число и от Украйна, и в момента влиза от Румъния, каза Вътев.

Според данните на министъра тазгодишната реколта на слънчоглед е около 1.6 млн. тона, което е под очакваните 2.2 млн. тона. С остатъка от миналата година наличният български слънчоглед е около 2.1 млн. тона. Българските преработватели годишно преработват 3 млн. тона слънчоглед за олио и 1 млн. тона за белен слънчоглед. Остава разрешаването на големия въпрос как ще се споразумеят производители и преработватели, така че да се изкупи продукцията.

Стартира прибирането на слънчогледа в страната, като на повечето места се очакват по-слаби добиви. По информации на БТА кампанията по прибиране на слънчогледа в Добричко е стартирала при средни добиви от 161 килограма от декар. За сравнение преди година средните добиви са достигали до 260 килограма слънчоглед от декар. Все пак в землищата на общините Добрич, Тервел и Добричка средните добиви са малко по-високи между 170 и 200 килограма от декар. Една от причините за по-слабата реколта е намаляването на обработваемите площи които през тази година са достигнали до 848 хил. декара при 853 хил. декара преди година.

По-слаби добиви от слънчоглед отчитат и производителите в региона на Монтана, където при кампания приключила на 20% от засетите 441 хил. декара към момента средният добив е 220 килограма от декар, при 390 килограма от декар през 2022 година и 440 килограма от декар през 2021 година.

Основна причина за слабата реколта са неблагоприятните атмосферни условия през тази година – обилни валежи и наводнения през май и юни, и рязко засушаване през юли и август.

78,33 лв./ха е ставката, определена със заповед на министъра на земеделието Кирил Вътев от финансовата помощ предназначена за производителите на слънчоглед, съобщиха от аграрното ведомство.

Подпомагане ще получат производителите на слънчоглед, чиито площи са били допустими за подпомагане за Кампания 2022 г. по Схемата на единно плащане на площ.Бюджетът за определяне на ставката съгласно наредбата е общо 65 519 300 лева, от които 32 759 650,00 лв. от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и 32 759 650,00 лв. от националния бюджет.

Земеделските производители са подали в ДФЗ 12 466 заявления за извънредната финансова помощ за слънчогледа, информира БТА. Заявените площи със слънчоглед от кандидатите са 836 359,70 хектара. Бюджетът на помощта от Европейския фонд за гарантиране на земеделието за подпомагане на земеделските стопани е 32 759 650,00 лева, като националното финансиране също е в размер на 32 759 650,00 лева.Ставката на спешната финансова помощ ще се определи със заповед на министъра на земеделието и храните.

Страната ни ще поиска удължаване на забраната за внос на нерафинирани масла и слънчоглед от Украйна до края на годината, съобщи днес след среща с преработватели земеделският министър Кирил Вътев. Според него разговорите с преработвателите на маслодайни семена не са дали резултат към момента и всичко ще зависи от това, дали забраната за внос на някои агропродукти от Украйна ще бъде удължена и след 15 септември. Освен за нерафинирани масла и слънчоглед страната ни ще иска забраната да обхване и вноса на сухо мляко. Венцислав Върбанов съобщи, че от Българската агрохранителна камара също ще настояват за удължаване на забраната за внос на украинска аграрна продукция.

От сектора на преработвателите не дадоха конкретни цифри за залежалите количества суровина и олио, но споделиха че търговията със слънчоглед от новата реколта практически не върви заради натрупани големи резерви. Според тях страната ни ще разполага както с достатъчно суровина за производството на олио, така и с достатъчно олио, и предупредиха потребителите да не се запасяват. Очакванията за новата реколта от слънчоглед са за производство от 2 млн. тона при остатъчни преходни резерви от 600 хил. тона.

Предприятия в сектора за преработка на слънчоглед, производство на олио и шрот, и производители на белен слънчоглед са пред затваряне заради липсата на суровина на пазарни цени, съобщава БТА. Българските земеделски производители отказват да продават слънчоглед на цени, които се определят от международния пазар в момента. Същевременно не може да се внася и суровина на пазарни цени от Украйна като единствена възможност на този етап, съобщават от Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти . От там посочват още, че Министерството на земеделието и храните отказва диалог с бранша относно последиците от въведената забрана за внос на слънчоглед от Украйна и бъдещите мерки.

В периода от 9 юни до момента са изпратени три писма и молби за среща с новия екип на МЗХ, но до момента няма отговор на нито едно, според председателя на сдружението Яне Янев. Янев допълни, че преработвателите се надяват да бъде обсъден план с правителството и да бъдат набелязани мерки, които да подкрепят българската маслопреработвателна индустрия в извънредно негативната ситуация с достъпа до суровина, в която се намира.

Според позицията на сдружението увеличаващият се капацитет на преработка е довел до значително увеличаване на дела на износ на крайни продукти от преработката на слънчоглед (масла, шротове, белен слънчоглед) в последните 5 години, респективно непрекъснато увеличаващи се приходи в бюджета от количество и по-висока добавена стойност. Непрекъснато се увеличават страните, в които се реализира експортът на крайни продукти от преработката на слънчоглед, като последните значителни нови пазари са Индия, Китай и Южна Африка.

Липсата на предлагане на слънчоглед реколта 2022 г. от българските земеделски производители, при наличието на голям преходен запас, е предизвикана от относително високите им разходи за производство в изминалата кампания и падащите цени на международните пазари. Това комбинирано с очакванията им за рестрикции на свободното движение на украински слънчоглед, водещо до ръст на цената на българския пазар, предизвиква спекулативно задържане на слънчоглед от тяхна страна и в последните няколко месеца доведе до намаляване и спиране на работата на цялата преработваща промишленост поради липсата на суровина, пише още в съобщението.

Анализаторите на UkrAgroconsult намаляват оценките си за новата реколта от слънчоглед у нас заради по-лошите климатични условия. Подобни сигнали дава и последния доклад на ЕК от юли, според който средните добиви от слънчоглед у нас ще са по-слаби от средните за последните пет години. Според данните на ЕК за слънчогледа се прогнозират с 0,4% по-ниски добиви, докато при рапицата те ще са с 6,5% по-слаби. Падналите през юни интензивни валежи са попълнили почвените влагозапаси според експертите. За разлика от юни, през юли валежите са били неравномерни-обилни в западните части и недостатъчни в източните части на страната.

Кампанията по прибиране на рапицата в Западна България се забавя заради преовлажняване на почвите, като експертите отчитат по-високи средни добиви. Що се отнася до температурите с наближаване края на юли те са се повишили рязко, достигайки в края на месеца до екстремни стойности от 35-40 градуса.

Експертите отчитат, че посевите със слънчоглед са в добро и отлично състояние, като ключови ще се окажат почвено-климатичните условия в близките седмици. При рапицата се регистрира намаляване на обработваемите площи с 24% спрямо миналата година, като въпреки това се очакват стабилни добиви, но реколтата ще е с 22% по-малка.

При слънчогледа намалението на обработваемите площи е с 4%, като средните добиви се очаква да са с 4% по-високи при реколта с 1,2% под миналогодишното ниво.

Експертите от американския департамент по земеделие USDA повишиха прогнозата си за реколтата от слънчоглед у нас до 2,48 млн. тона, съобщава „Зерно Онлайн“. Те са оптимистично настроени най-вече за добивите от слънчоглед и рапица. В информацията се отбелязва, че влажното време през пролетта е оказало благоприятно влияние върху развитието на слънчогледа, но е довело и до забавяне на посевната кампания и повишаване на инфекциозната обстановка. Въпреки това фермерите у нас са успели да наваксат забавянето и към 15 юни засетите площи със слънчоглед са едва с 0,7% от миналогодишното ниво и в момента се намират на оптималното ниво , което позволява сеитбооборота.

Експертите констатират, че слънчогледът продължава да е перспективна култура за производителите заради ниските производствени разходи и заради това, че е „по-безопасна култура“ в периоди на засушаване. Заради благоприятните климатични условия през юни и юли се прогнозират средни добиви при слънчогледа от 240 килограма от декар, а събраната реколта може да се увеличи до 2,2 млн. тона.

Средните добиви при рапицата се прогнозират на 280 килограма от декар като заради намаляване на площите с рапица се прогнозира по-слаба реколта.

Според анализаторите на UkrAgroConsult към момента прогнозите за новата реколта остават оптимистични. Те отбелязват забавянето в сеитбата на пролетните култури заради по-ниските температури регистрирани в първата и втората десетдневка на май. Ситуацията се е подобрила в края на май и началото на юни, като забавяне в развитие на посевите в момента е налице само за северните части на страната. Според тях дългосрочната прогноза от слънчоглед ще зависят от нивото на влага в почвата при формиране на добивите.

Експертите отбелязват, че в края на текущия сезон се забелязва спад в експорта на слънчоглед у нас с 2% и увеличаване на вноса с 28% при ръст на преработката на слънчоглед с 59%. При това делът на вноса на украински слънчоглед надминава 66%. На второ място сред вносителите се нарежда Румъния с 29%. По отношение на експорта на слънчоглед, страната ни е отбелязала ръст в износа между 12 и 70% за страните от ЕС, Турция и Китай. Отбелязва се, че след забраната на украинския внос, преработвателите ни са се насочили към вноса на слънчоглед от Румъния оставяйки българския слънчоглед в складовете в очакване на по-високи цени.ълга

За първите два месеца на 2023 година по данни на МЗМ от Украйна са били внесени 470 тона пшеница, 2 400 тона царевица и 151 тона слънчоглед. „След въвеждане на ограничението за внос на украинска земеделска продукция на практика вносът и у нас спря, и още на румънската граница тя бива спирана“, заяви пред депутатите служебният министър на земеделието Явор Гечев. По данни на Мзм към 30.04.2023 година у нас наличностите на пшеница са около 1,95 млн. тона. . По отношение на царевицата наличността към края на април е 1,160 хил. тона, на слънчогледа 941 хил. тона.

„Това че у нас не са влезли количества зърно и слънчоглед след въвеждане на забраната не означава нищо предвид факта, че Черноморския басейн е единен пазар. Освен това проблем е повишаването на застраховките и разходите като цяло и само забраните без допълнителни мерки може би ще допринесат за нови проблеми“, коментира Явор Гечев.

По думите му министерството няма да пази едностранно интересите на никой, и при проведените с представители на зърнопроизводители срещи, е бил отправян призив неколкократтно, да продават дори и под себестойността на продукцията си като се съобразят с условвията на пазара. „Призоваваме ги, но ако не искат да продават, нищо не можем да направим. Оказах се прав, че след спиране на вноса цените не само не се увеличиха а паднаха“, добави още Гечев.

В зависимост от това кой от обсъжданите със браншовите организации подход бъде одобрен, зърнопроизводителите могат да разчитат на компенсации между 10 и 60 лева на тон, обяви заместник министърът на земеделието Тодор Джиков . „Към момента с НАЗ и кооперациите, които са заинтересовани страни са били обсъждани три врианта за изплащане на компенсациите. Първият вариант е изплащането на компенсациите да се извърши на база средни добиви от слънчоглед, при което ще получат по около 10 лева на тон. Вторият вариант е парите да се разпределят на база количества слънчоглед, съхранявани по складовете, които към 31 март възлизат на 460 хил. тона, което ще означава по около 60 лева на тон“ заяви Джиков.

Най-малко вероятният вариант, но и най-желан от фермерите е, средствата да се разпределят на декар, тъй като от Брюксел ясно са заявили, че предвидените в случая за страната ни 16,75 млн. евро не могат да се разпределят на калпак.
„Ще ми се да има национално съфинансиране, но това не зависи от нас“, каза пред депутатите Явор Гечев. Според него от бранша са поискали разпределението на средствата да е на декар с мотива, че не всеки от зърнопроизводителите е декларирал наличните количества слънчоглед по складовете пред земеделските служби.

Както по отношение на животновъдите, така и за тази помощ поради липсата на държавен бюджет за сега от министерството нямат отговор, дали към тези средства ще се добавят такива от национално съфинансиране. Гечев отчете пред депутатите липсата както на движение на цените на пазара, така и на активност у фермерите що се отнася до продажбата на слънчоглед. „Нужни са и други механизми, които ние продължаваме да разработваме“, добави още гечев.

Българското и украинското министерство на земеделието започват действия за изготвянето на съвместна декларация за механизми за въздействие при възникване на пазарни смущения, включително резки промени в цените, при двустранната търговия със слънчогледово съобщиха от ароведомството. Това стана ясно по време на работна среща между министъра на земеделието Явор Гечев и неговия украински колега Микола Солски. Тя се проведе днес в София, като основен акцент в разговорите бе актуалната ситуация на зърнения пазар и търговията със слънчогледово олио.

Очаква се декларацията да бъде факт съвсем скоро, а чрез нея ще бъде заявена готовността на двете страни за съвместни действия с цел превенция на бъдещи пазарни аномалии.

Аграрните министри коментираха и извънредната защитна мярка на Европейската комисия, която засяга четири селскостопански продукта с произход от Украйна. В тази връзка Явор Гечев информира за решението на Министерския съвет да отмени националната забрана за внос на някои произведени в Украйна земеделски продукти и заяви, че българската страна наблюдава внимателно пазара както по отношение на слънчогледовото олио, така и на други селскостопански продукти.

„България и Украйна могат да работят заедно по намирането на трайни решения за ускорен транзит на селскостопански стоки в посока трети страни и да ги предложат на Европейската комисия“, заяви министър Гечев. Той увери, че в момента усилията са насочени към разработването на логистични системи, чрез които коридорите на солидарността ще заработят и ще изпълняват функцията, заради която са създадени.

„Надявам се този добър диалог да продължи и двете страни да решават заедно възникналите въпроси занапред“, заяви от своя страна министър Микола Солски.

„Заедно можем да се изправим срещу предизвикателствата, породени от настоящата ситуация, и така да се справим с тях по-бързо и ефективно“, посочи българският земеделски министър.

От Европейската комисия излязоха с първите си пронози за производството на основните зърнени и маслодайни култури през задаващия се нов сезон информира „Зерно Онлайн“. Според експертите през 2023/24 стопанска година може да се очаква, че производството на мека пшеница в страните от блока ще достигне до 130,9 млн. тона спрямо 126 млн. тона през текущата.

Вътрешното потребление се очаква да достигне до до 99,1 млн. тона а а за износ могат да отидат около 32 млн. тона пшеница. Запасите в края на сезона се оценяват на 21,9 млн. тона.

Производството на ечемик през новия сезон се прогнозира да достигне 54,2млн. Тона което е с 2,7 млн. тона над миналогодишната реколта, като за вътрешно потребление се очаква да отидат 40 млн. тона, а за износ 10 млн. тона.

Експертите очакват производството на царевица да се увеличи през новата година до 65 млн. тона в сравнение с 62,1 млн. тона преди година. При вътрешно потребление от около 75 млн. тона те очакват страните от ЕС да внесат до 18 млн. тона царевица. Новата реколта от рапица може да достигне според оценките им до 19,8 млн. тона при потребление от 24,8 млн. тона и внос от 5,8 млн. тона. При соята се очаква реколта близка до 3 млн. тона а на слънчоглед 10,9 млн. тона. Вътрешното потребление а слънчоглед се прогнозира да достигне през новата стопанска година до 11,8 млн. тона, а вносът- до 1,8 млн. тона/

Въпреки настъпването на пролетта, търговията на Софийска стокова борса продължава да е в състояние на зимен сън. Според справка от борсата, през изминалата седмица слънчогледът продължава да се търси при цени между 780 и 800 лева за тон без да има насрещни предложения от страна на продавачите. Продажната цена на пшеницата продължава да е застинала на нивото между 620 и 730 лева за тон, докато търсенето е на доста по-ниска цена от 400 лева за тон. Фуражния ечемик се предлага на цена от 410 -430 лева за тон, докато царевицата се търси при цена между 420 до 440 лева за тон.

В публикация на Светлана Купреева, анализатор на пазарите на маслодайни култури към UkrAgroConsult косвено се задава въпросът, дали страната ни е враг или приятел на украинския слънчоглед. В нея се припомня, че страната ни е сред водещите производители и преработватели на тази маслодайна култура в Източна Европа,като след началото на войната в Украйна анализаторите отбелязват значително увеличаване на преработвателните мощности на България. Въпреки рекордно високото производство през първото тримесечие на 2022/23 стопанска година се регистрира забавяне на износа на български слънчоглед и повишаване на вноса като дела на украинския слънчоглед в общия внос надминава 73%.

Купреева отбелязва, че в условията на войната страната ни се явява спасителна сламка за украинските производители, но от друга страна се явява конкурент с амбициите както да увеличи производството си, така и да инвестира в още преработвателни мощности.

Независимата анализаторска агенция Strategie Grains повиши оценките си за производството на рапица и намалиха прогнозата си за реколтата от слънчоглед в ЕС през тази стопанска година, информира „Зерно Онлан“. Прогнозата за производството на рапица е повишена със 100 хил. тона до 19,6 млн. тона. В доклада си те отбелязват, че голяма част от посевите с рапица се намират в добро и удовлетворително състояние. Прогнозата за реколтата от слънчоглед е намалена със 100 хил тона за 11,2 млн. тона. Въпреки това реколтата се очаква да е значително по-добра от миналата година, когато в Европа бяха събрани 9 млн. тона слънчоглед. Оценката за реколтата от соя е оставена на нивото от 3,2 млн. тона, което ще е със 700 хил. тона над миналогодишната реколта.

Сръбското правителство планира да подпомогне производителите на слънчоглед с 18,7 млн. евро през тази година, информира „Зерно Онлайн. През август миналата година властите създадоха специална програма за подпомагане на земеделските производители отглеждащи слънчоглед с цел да се запази продоволствената сигурност на страната и да се намалят разходите за производство на тази маслодайна култура. Според постановлението на правителството всеки земеделски производител отглеждащ слънчоглед може да се възползва от държавна подкрепа в размер на 7800 динра или 66,45 евро за тон при условие, че капацитетът му на производство е под 200 тона.

Експерти отчитат възстановяване на експортните цени на украински слънчоглед по направление към България , информира UkrAgroConsult, позовавайки се на канала на SPIKE BROKERS в Телеграм. Според тях цената на слънчогледът по това направление продаван от място е достигнала до 540-550 долара за тон, с премия между 20 и 34 долара за тон за високоолеинов слънчоглед. Близки до тези нива са цените на слънчогледа по направление към Румъния и Унгария- между 530 и 540 долара за тон. Отчита се още липсата на сериозни промени в пазара на рапица в Европа през изминалата седмица.

Над 2 млн. тона български слънчоглед остава по складовете

По данни на земеделското министерство за периода между май и октомври се наблюдава свиване на вноса на украински слънчоглед у нас с от около 160 хил. тона през юни на малко над 60 хил. тона през октомври, съобщиха от ведомството по време на среща на зърнопроизводителите в Пловдив вчера. Общо за периода между 1 май и 24 ноември у нас са били внесени 716 хил. тона черен маслодаен слънчоглед от Украйна, като у нас на съхранение в момента се държат рекордни количества от над 2 млн. тона слънчоглед. От министерството гарантираха, че при вносния украински слънчоглед не са били установени нередности.

От май до октомври от Украйна са внесени още над 7 хил. тона пшеница и над 14 030 тона царевица. Спрямо 2021 година се наблюдава спад в експортните обеми на пшеница и царевица от България, като известно раздвижване с експорт на партиди с пшеница за държави от Близкия изток се наблюдава в последните две седмици. По складовете се съхраняват около 4,5 млн. тона пшеница.

Анализаторите от Strategie Grains прогнозират увеличаване на площите с рапица, соя и слънчоглед в ЕС през новата стопанска година, съобщава УкрАгроЦонсулт. Причина за това може да се окаже високата цена на международните пазари и благоприятните условия за отглеждането им. Според първите оценки на анализаторите фермерите ще заделят за отглеждане на рапица 6 млн. ха площи, което е с 2,4% над нивото през тази година. В информацията се отбелязва, че през тази година вече е бил регистриран ръст на площите с рапица в ЕС с 10%.

„Рапицата в момента е доста привлекателна за отглеждане от фермерите на фона и на падналите дъждове по време и след сеитбата и“, се казва в отчета на анализаторите. Те очакват също и разширяване на обработваемите площи със слънчоглед и соя. Според тях добрата рентабилност и изразходването на по-малко ресурси в сравнение с конкуренти култури правят соята също по-предпочитана култура. Прогнозира се, че през 2023 година със слънчоглед в ЕС ще бъдат засети около 5,1 млн. ха , докато площите със соя ще достигнат до рекордните 1,11 млн. ха.

Според доклад на експертите от американския департамент по земеделие страната ни е внесла рекордни обеми от украински слънчоглед, като към момента възлиза на близо 500 хил. тона. това информира „Зерно Онлайн“. Само за първите два месеца на тази стопанска година страната ни е внесла над 200 хил. тона, а според представителите на администрацията у нас, общо до момента вносът на украински слънчоглед дори е достигнал 650 хил. тона.

Заради това, че тази суровина е била използвана основно за нуждите на преработвателната индустрия, в доклада се казва, че страната ни е заела първо място сред износителите на слънчогледови масла, но в същото време е довело до протести на земеделските производители заради подбиване на цените на слънчогледа на вътрешния пазар.

Според анализаторите фермерите за сега се въздържат от продажбата на слънчоглед в очакване на по-изгодни цени, като в момента са се концентрирали върху прибиране и складиране на реколтата. Очаква се активизация на пазарите по-късно през есента след като се изясни какви количества слънчоглед ще могат да предложат на международните пазари Украйна и Русия.

Консултантите от Strategie Grains намалиха прогнозите си за реколтите от слънчоглед и соя в ЕС заради сушата и високите температури, информира „Зерно Онлайн“. За сметка на това заради по-високи от очакваното средни добиви е повишена оценката за реколтата от рапица. Оценката за реколтата от слънчоглед е намалена с почти 1,2 млн. тона до 9,17 млн. тона, което е с 11,3% под миналогодишната реколта. С 2,7 млн. тона до 2,49 млн. тона е намалена оценката за реколтата от соя. „Засушаването както и екстремно високите температури в някои основни региони производители доведоха до намаляване на оценките за реколтата от слънчоглед и соя, се казва в доклада на Strategie Grains. Реколтата от рапица се очаква да достигне до 19,15 млм. тона при 18,4 млн. тона преди месец, което е с 12,7% над нивото от миналата година.

Според анализаторите „условията за отглеждане на маслодайна рапица в големи региони на Европа през тази година са били много добри, което доведе до по-високи добиви от очакваното“. Заради динамиката на украинския експорт, от Strategie Grains очакват, ЕС да повиши своя внос на рапица и слънчоглед.

През изминаващата седмица на Софийска стокова борса се появиха първите заявки за търсене нa слънчоглед при цена от 1200 лева за тон. Пшеницата се продава при 740-750 лева за тон. Търсенето е в диапазона между 580 и 637 лева за тон. На по-ниска цена от 615 лева за тон се търси пшеница за фураж, докато ечемикът се продава при 665 лева за тон, а царевицата при 650 лева за тон.

Търговията на международните борси във втората половина на август остана под влиянието по-скоро на агрометеорологичните условия, отколкото на войната в Украйна. Влияние върху нея оказаха и темповете за прибиране на реколта и темповете на експорта. В края на август експертите отново говорят за тренд на повишаване на цените, като например американската пшеница поскъпна за седмица с 13 долара до 328 долара за тон. Френската пшеница също отбеляза повишение на цената си с 15евро до 330 евро за тон. Украинската пшеница продължава да се продава при 300 долара за тон, а руската при 330 долара за тон. Царевицата зад Океана поскъпна с 13 долара до 312 долара за тон.

Експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) намалиха прогнозите си за добивите от пролетни кутури заради повсеместното засушаване на Стария континент. При царевицата се очаква спад на добивите с 8,6% на ниво ЕС, а при слънчогледа с 5,5%. Най-сериозен спад от 9,6% се очаква за соята. За лекото повишаване на прогнозите при пшеницата и другите есенни култури пък допринесоха тъкмо по-сухите и горещи условия. Сред най-тежко засегнатите региони от засушаването са Испания, централните и северни части на Италия, централните части на Германия, Румъния, Словения и Хърватия.

Периодите на стрес за растенията съвпаднаха отчасти с фазата на цъфтеж и с фазата на напълване на зърното, което доведе до необратими загуби в потенциала на добивите. Засушаването принуди някои страни от ЕС да наложат мерки за ограничаване на напояването. В някои региони на Испания и Италия напояването на културите е било преустановено заради липса на достатъчно вода в резервоарите . В редица страни на Западна Европа, части от Полша, Словакия, България недостигът от валежи в разглеждания период е бил съчетан и с температурни пикове. което е довело до стресиране на посевите и това е засилило според експертите негативния ефект по отношение на добивите.

Според прогнозите им в края на август се очаква леко захлаждане заради движение на по-студени въздушни маси от Великобритания към континента. Въпреки това в редица региони на Европа, които изпитват негативите на продължаващото засушаване се очаква горещините да продължат. Температури с до над 6 градуса над средните за сезона се прогнозират за части на Русия, Филандия, Балтийските страни,Полша и Германия. Шест или повече дни с температури над 30 градуса се очакват за части на Иберийския полуостров, Апенините, Балканите, части от Русия и Молдова и големи части от Турция. Сухи условия с минимални валежи се прогнозират за Иберийския полуостров, Южна Франция, Германия, Русия, Украйна, Молдова, Турция, Източна Румъния Грузия и Източна България. Повече валежи се очаква да паднат над Великобритания, големи региони в Скандинавието, Полша, Източна Румъния, Западните Балкани, южните части на Германия и Северна Италия.

Дългосрочната прогноза за периода септември-ноември сочи запазване на засушаването в големи части на Европа през септември и октомври.

Фермери от западната ни съседка Сърбия излязоха на протест заради ниските цени на слънчогледа, информира „Зерно Онлайн“. По информация на РТС земеделски производители са блокирали със селскостопанска техника входовете на пет големи градове с искане за гаранции от правителството за по-високи изкупни цени. Земеделските производители изразяват недоволството си вече седмица, като в понеделник проведоха преговори с правителството, по време на които се разбраха например за цена от 15 динара (0,12 евро за литър краве мляко. Въпреки това преговорите продължават за цените на слънчогледа, като под блокада са градовете Нови Сад, Суботица, Сомбор, Панчево и Лапово. От правителството съобщиха, че преговорите с производителите продължават.

За първата половина на август и след отваряне на черноморските коридори, Украйна е изнесла над 560 хил. тона аграрна продукция, информира „Зерно Онлайн“ позовавайки се на данни на съвместния координационен център. Между 1 и 15 август разрешения да преминат през така наречените „зърнени коридори“ са получили 36 морски съда, 21 от които са превозили малко над 563 хил. тона продукция. В отчета се отбелязва, че разрешение за вход в украинските пристанища са получили 15 съда. Сред изнесената аграрна продукция с най-голям дял от 453 тона е царевицата. Сред дестинациите на товарите са били Турция, Грузия, Южна Корея и др. като износ за България не е бил регистриран. За 5% от товарите все още не е определена крайна дестинация. За първата половина на август са били

Анализаторите на UkrAgroConsult преразглеждат оценката си за предлагането и търсенето на слънчоглед у нас, като Светлана Купреева специалист по пазарите на маслодайни култури смята, че през тази календарна година България може да внесе рекордни количества слънчоглед. Оценката и се основава на темповете на внос от януари насам, които значително превишават миналогодишните. Една от причините за това е Украйна, която след началото на войната се превърна в най-големия вносител на слънчоглед у нас, измествайки Молдова.

„Въпреки че крайна дестинация на украинския слънчоглед в повечето случаи би трябвало да е Турция, България вече изпитва значителен натиск на вътрешния си пазар, като след пиковите нива на цените, достигнати през март, се стигна до почти двоен спад в стойността на слънчогледа“, пише в анализа си Купреева.

В същото време оперативните данни за посевите със слънчоглед значително превишават миналогодишните, като прогнозите са за рекордна реколта заради увеличението на площите. Анализаторите също не изключват това при условие че се запазят очакванията за по-високи средни добиви.

В пристанище Варна пристигна първата баржа с украински слънчоглед отт дунавското пристанище Рени, съобщи „Зерно Онлайн“. В информацията се уточнява, че суровината е предвидена за преработвателната индустрия на страната и ще бъде обработена в частен терминал на пристанището. Отбелязва се също и позицията на българското министерство на земеделието за внимателно отношение към украинския внос, който след либерализацията на търговията между ЕС и Украйна може да има негативни последици за местните производители. До влстите достигат информации че по-голяма част от украинския слънчоглед не преминава транзит през страната а се продава на вътрешния пазар на цени много по-ниски от тези на българския слънчоглед.

Междувременно днес в Истамбул се очаква с посредничеството на Турция да бъде сключено споразумение за отварян на търговията през Черно море, като се предвижда тя да се осъществява през три украински пристанища, а корабите да бъдат съпровождани през минираните пристанища от украински военни съдове. Очаква се износът на украинско зърно от пристанището на Одеса да бъде възобновен до няколко седмици.

Украинските съпротивителни сили в Мариупол са подпалили голям маслоестракционен завод в Мариопол, информира UkrAgroConsult позовавайки се на съветника на местния кмет Пьотр Андрющченго. „Накрая получихме потвърждение, че завод „Сателит“ гори и това не е случайно. По-добре е да изгори, отколкото да го оберат руснаците“, пише той и добавя, че това е знак, че съпротивата в Мариупол е жива. В информацията се уточнява, че заводът е бил специализиран за преработка на слънчоглед.

Анализаторите на ЕС очакват рекордна реколта от слънчоглед през тази година заради увеличаване на обработваемите площи, информира ukrAgroConsult. Причина за нарастващия интерес на фермерите към тази маслодайна култури са увеличаващите се цени на международните пазари. Освен това през тази година се очакват по-слаби добиви от зърно заради засушаването, което ще се отрази на средните добиви. Според прогнозите ЕС може да предложи на международните пазари около 8 млн. Тона зърно, като се очаква намаляване на потреблението за производство на биоетанол и за фуражи.

Организацията на европейските търговци на зърно COCERAL намали своята прогноза на реколтата от маслодайни култури в страните членки на ЕС, информира „Зерно Онлайн“.. Актуалната им оценка е за реколта от 30,7 млн. тона спрямо 31,4 млн. тона в предходната им прогноза. Това е с около 100 хил. тона под миналогодишната реколта от маслодайни култури възлизала на 30,8 млн. тона.

За реколтата от слънчоглед се прогнозира спад с 0,7 млн. тона спрямо миналогодишната реколта до 9,9 млн. тона. Най-големият производител на слънчоглед в ЕС Румъния може да прибере между 2,5 и 2,9 млн. тона слънчоглед. Реколтата от рапица в ЕС се очаква да се увеличи от 17,15 на 17,67 млн. тона

Австралийски фермери от град Тууомба находящ се в щата Куинсленд са на път да приберат първата реколта от слънчоглед, която е засята с помощта на дрон, информира UkrAgroConsult. Засяването на тази маслодайна култура в Австралия обикновено протича през септември. „Доколкото знаем това е първият случай в света, в който сеитбата на слънчогледа е извършена изцяло с помощта на дрон“, казва фермерът Роджър Уудс. Семената се разпространяват по въздуха, като впоследствие дронът разпръсква химикалите и следи за състоянието на посевите. Единствената дейност в която дронът не взима участие е по прибиране на културата. Според него с използването на дронове се цели, хората да се запознаят по-отблизо с работата на нови технологични решения които са щадящи за околната среда.

Анализаторите на Strategie Grains преразгледаха своите прогнозни оценки за реколтата от слънчоглед и рапица в страните членки на ЕС, информира „Зерно Онлайн“. В своя ноемврийски доклад те повишиха оценката си за реколтата от слънчоглед в текущия сезон до 10,16 млн. тона което е с 16% над миналогодишната реколта от 9,9 млн. тона. Причина за повишената оценка се оказа Франция, за която се очакват по-добри добиви се уточнява в информацията.

Оценката за реколтата от рапица в ЕС в същото време беше намалена до 16,97 млн. тона спрямо 17,03 млн. тона преди месец, което е с 2% над миналогодишните добиви. От Strategie Grains прогнозират намаляване на крайните запаси през сезон 2020/21 до 0,7 млн. тона.

През тази стопанска година се очаква страните от ЕС да преработят нови рекордни количества слънчоглед, информира „Зерно Онлайн“. Според прогнозите на Oil World преработените количества слънчоглед могат да достигнат до 9 млн. тона на фона на увеличеното проиводство на слънчоглед, което се прогнозира да достигне до 10.5 млн. тона. За сравнение през миналата стопанска година страните от ЕС са произвели 8,9 млн. тона слънчоглед

Анализаторите прогнозират, че с най-голям принос за по-добрата европейска реколта ще са Румъния (2,96 млн. тона) с годишно увеличение от 43% и Франция с 1,9 млн. тона (+18%). За страната ни се очаква реколтата от слънчоглед да е с 16% по-висока и да достигне 2,1 млн. тона. Най-малко увеличение от 8% се прогнозира за унгарската реколта която се оценява към момента на 1,8 млн. тона. Заради по-добрата реколта вносът на слънчоглед в ЕС може да падне до най-ниското си ниво за последните три години от 0,6 млн. тона, като се очаква да спадне най-вече вноса на слънчоглед от Русия.
На обратната страна се очаква да е експортния потенциал на слънчоглед от ЕС, който да достигне до 750 хил. тона- най-доброто ниво за последните осем години.

Страната ни има всички шансове да събере рекордна реколта от слънчоглед, смята Светлана Купреева, анализатор на пазарите за маслодайни култури от UkkrAgroConsult. Причините за оптимистичните прогнози са текущите климатични условия и състоянието на посевите. Анализаторите очакват производството на слънчоглед у нас да надмине рекордното ниво от 2017 година. За нуждите на преработвателната индустрия също се очаква да отидат по-големи количества слънчоглед от миналата година. Въпреки че ще се намали зависимостта от вноса, той ще се запази на високи нива.

Анализаторите не изключват и възможността за по-слаби добиви от слънчоглед ако климатичните условия окажат по-силно негативно влияние.

Експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) продължават да дават преобладаващо добри очаквания за новата реколта от основните култури в страните от ЕС като прогнозират осезаемо по-високи добиви от слънчоглед (+10%). Причина за това са подобрените перспективи за добивите в основните страни производители- Румъния, България и Франция, компенсиращи очакваните по-слаби добиви в Унгария.

Прогнозите за производството на царевица в България и Румъния също са завишени, но се очаква известна компенсация от по-слабото производство в Унгария и останалите страни в Южна и Централна Европа. Отчита се че в Западна Европа в разглеждания период от 1 юни до 20 юли са се наблюдавали по-влажни климатични условия, докато времето е останало по-сухо в южните и централни части на континента. На места са били нанесени силни щети върху посевите от неблагоприятни явления и градушки.

Падналите обилни валежи в някои страни като Франция, Германия, Бенелюкс, Румъния и Украйна могат да окажат негативно влияние на качеството на зърното заради повишен риск от разпространение на болести и вредители. Отрицателно на добивите в Южна Италия, Словения и Словакия се отразиха различни периоди, в които са регистрирани по-високи температурни режими от обичайните. Жегите в Русия също са се отразили върху добивите от есенните сортове пшеница и от пролетниците и доведоха до увеличаване на стреса при посевите с царевица.

За периода между 24 и 30 юли се очакват интензивни валежи в някои региони на континента, докато заради навлизащ горещ въздух от Сахара са възможни по-високи температури в някои южни и централни части и Скандинавието. Среднодневните температури ще са от +2 до +6 градуса над нормата. По-хладно от нормалното време се прогнозира за Франция, Бенелюкс, части от Иберийския полуостров, Италия и Турция, като температурите могат да паднат с 0,5 градуса под нормата за сезона. Студено време с между 3 и 6 градуса под обичайните температури се прогнозира за Русия. Валежи се очакват да паднат в Източна Европа и източното черноморско крайбрежие и северните части на Европейска Русия. Дългосрочната прогноза за времето в периода август-октомври е за запазване на тенденцията за по-топли климатични условия.