петък, юли 19, 2024
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

Агро Новини

По-слаба реколта но с по-добро качество отчитат зърнопроизводителите в региона на Попово

Липсата на пазар е основният проблем пред фермерите

 

Зърнопроизводителите в региона на Попово отчитат по-слаба реколта от зърно, което обаче е с по-високи качества, информира БТА. Според председателя на местното браншово сдружение Георги Георгиев липсата на търговия на пазара в е основният проблем пред местните фермери.

„Колеги са принудени да продават на много ниски цени, дори под себестойност. В момента цената е 315-320 лв/тон, а разходите ни на декар са над 220 лв. Тоест ние продаваме под себестойност или в най-добрия случай така, че да излезем на нула. Това предопределя подготовката ни за идната година, когато няма да имаме достатъчно средства, които да инвестираме“, посочи той. Производителят допълни, че недостатъчният ресурс за подсигуряване на навременното и достатъчно торене на посевите е един от двата основни фактора, поради които тази година стопаните ожънаха по-малко зърно. Втората причина са климатичните фактори.

Според него в момента у нас нямало внос на пшеница от Русия и Украйна, които обаче заради по-конкурентните цени на зърното което предлагат изместват българското зърно от международните пазари- основно в страни като Тунис и Алжир. Двете szrvawi са сред основните пазари за българска пшеница.

Още
Агро Новини

Международните пазари отчетоха силен срив на цените на пшеницата

Пшеницата поевтиня до най- ниското си ниво от април насам

Тенденцията за срив в цените на пшеницата на международните пазари продължи и в началото на седмицата, съобщава agrarheute.com. В понеделник например цените на пшеницата в Париж паднаха под границата от 215 евро за тон. Причината за настоящия срив на пазарите е последния доклад на американския департамент по земеделие (USDA) в който експертите повишиха оценката си за глобалната реколта от пшеница с 6 млн. тона.

Днес контрактите на пшеницата в Париж се търгуваха при 214 евро за тон, което е спад с 6 евро в сравнение с края на миналата седмица. Така цената на пшеницата се срина до най-ниското си ниво от месец април насам. Освен това към момента пазарите се намират под натиск от новата реколта в страните от Черноморския регион, слабото търсене и ниските експортни цени на руската и украинската пшеница.
На обратния полюс е пазара на царевица, на който се засилват опасенията за по-слаба реколта от царевица на Балканите и в Черноморския регион. Това задържа за сега срива в цената на фючърсите на тази култура. Въпреки това спрямо края на миналата седмица августовските контракти на царевицата се търгуваха при 212,75 евро за тон, което е понижение с 4 евро. Цената на фючърсите от новата реколта е 206 евро за тон. (-3 евро)

На пазара на рапица също продължи тенденцията за спад в цените най-вече заради информациите от Канада за благоприятните климатични условия за развитие на посевите в основните производствени региони на страната. Цената на контрактите от новата реколта се понижиха с 6 евро до 468,50 евро за тон.
Според метеоролози Европейския континент остава разделен по диагонал между север и югоизток. Така в западните части на континента времето продължава да е влажно и нестабилно, което се отразява благоприятно най- вече на царевицата, но влошава качеството и количеството на реколтата от зимните култури.
В Източна Европа продължава да господства сухо и горещо време, което води до бързо развитие на посевите със зимни култури, но силно влошава състоянието на посевите с царевица.

Фючърсите на пшеницата в САЩ регистрираха спад с 13 цента до 5,73 долара за бушел а контрактите при царевицата се повишиха с 4 цента до малко над 4 долара за бушел, докато соята поевтиня с 16 цента до 10,94 долара за бушел.

Още
Агро Новини

COCErAL повиши прогнозите си за реколтата от пшеница в ЕС и Великобритания

Експертите очакват по-слаба реколта от миналата година

От Европейската асоциация на производителите и търговците на зърно COCERAL повишиха прогнозите си за производството на пшеница в ЕС и Великобритания през 2024 година с 400 хил. тона до 134,5 млн. тона, съобщава „Зерно Онлайн“. Подобна прогноза за производството на пшеница е с 4% под миналогодишната реколта.

Експертите отбелязват , че рекордните валежи в края на миналата календарна година са нанесли щети на есенниците и най- вече на пшеницата и ечемика в Германия, Франция, Полша и Балтийските страни. На обратния полюс е Испания, където се очаква много по-добра реколта от предходната стопанска година, като дори се планира почти двойно увеличаване на производството спрямо сушавата 2023 година.
Що се отнася до производството на ечемик, от COCERAL намалиха оценката си за реколтата в ЕС и Великобритания до 59,9 млн. тона спрямо прогнозираните по-рано 61,2 млн. тона.

Новата реколта от царевица се оценява на 64,8 млн. тона, което е с половин милион тона повече в сравнение с обявената през март прогнозна оценка. Оценката за новата реколта от рапица е намалена от 20,2 на 19,4 млн. тона.

Още
Агро Новини

Реколта между 6,1 и 6,3 млн. тона прогнозира земеделският министър

Благоприятните условия създават очаквания за добро качество на зърното

 

Новата реколта от пшеница у нас да достигне между 6,1 и 6,3 млн тона прогнозира при откриване на жътвената кампания край пловдивското село Златитрап земеделският министър Георги Тахов. При ечемика очакваните добиви са над 800 хил. тона.

През 2024 година се очаква да бъдат ожънати над 11 млн. декара с пшеница и около 1,6 млн. декара с ечемик.

„Благоприятните климатични условия ни дават увереност в доброто качество на зърното“, заяви Тахов. На база очакваните средни добиви от над 500 килограма от декар според него не може да се очаква поскъпване на хляба. Към старта на кампанията около 80% от обема на зърнохранилищата у нас по данни на земеделското министерство е свободен.

Още
Ръководство за ИНТЕГРИРАНА БОРБА с болестите плевелите и неприятелите при пшеница
Агро Новини

Неблагоприятните климатични условия тласкат цените на пшеницата нагоре

В Украйна очакват новата реколта от пшеница да е най-слабата за последната декада

Заради неблагоприятните климатични условия в Русия и Украйна на които се пада над 1.3 от глобалния експорт на пшеница, цените и на международните пазари продължават да се повишават, пише UkrAgroConsult, позовавайки се на Blomberg.

Нетипичните за сезона измръзвания са довели до унищожаване на стотици хектари с пшеница и тъй като остават само няколко седмици, шансовете за възстановяване на посевите намаляват драстично.

Експертите отбелязват, че след като последната добра руска реколта и стабилния украински износ доведоха до спад в цените, негативните климатични условия отново са довели до колебания на пазарите.

Цената на фючърсите на пшеницата за месец може да отбележи ръст от 14 процентни пункта, което би било най-голямото поскъпване от началото на войната в Украйна.

По данни на Украинската зърнена асоциация, в страната се очаква новата реколта от пшеница да достигне до 19,1 млн. тона , което се явява най-ниското ниво за последното десетилетие.. Метеорологичните служби на страната очакват увеличаване на валежите в .

Междувременно Русия обяви извънредна ситуация заради унищожените стотици хектари площи, пострадал и от измръзвания. През май анализаторите намалиха прогнозите си за руската реколта с над 10%.

Още
Агро Новини

УВ Украйна отчитат незначителен спад в износа на зърно за година

Новата реколта от зърнеи и маслодайни култури се очаква да достигне до 81млн. тона

 

Износът на зърнени култури от Украйна за периода юли 2023 г. – юни 2024 г. намалява до 42,91 млн. метрични тона към 20 май в сравнение с 42,94 милиона, отчетени към 24 май миналата година, съобщава БТА позовавайки се на данни на украинското земеделско министерство. Износът на зърнени култури от Украйна през този сезон включва 16,6 милиона тона пшеница, 25 милиона тона царевица и 2,3 милиона тона ечемик.

Украинското правителство очаква реколтата през тази година да възлезе на 81,3 милиона тона зърнени и маслодайни семена. Прогнозира, че около 50 милиона тона от тях няма да бъдат използвани на вътрешния пазар и ще може да бъдат изнесени.

Сериозното застудяване в началото на месеца в северните и източните региони на Украйна същевременно може да доведе до спад на реколтата от зърнени култури и маслодайни семена през тази година. Това се посочва в анализ на консултантската агенция АПК-Информ. Тя се позовава на селскостопански специалисти, които отбелязват, че в началото на май температурите на въздуха са паднали до минус 2 градуса по Целзий и дори до минус 9 градуса по Целзий в някои райони.

Застудяванията са нанесли щети на посевите от пшеница, ечемик, рапица и и грах. Експертите посочват, че между 20 и 30 на сто от реколтата на зърнени култури и маслодайни семена може да бъде загубена.

Още
Агро Новини

Продължава липсата на интерес към търговията на борсата у нас

Цените на основните култури остават ниски

 

Продължава да липсва сериозен интерес към търговията на Софийска стокова борса. По информация на борсата през изминаващата седмица е имало все пак търсене, като ниските цени продължават да държат и двете страни- купувачи и продавачи от сключване на сделки. Пшеницата продължава да се предлага на 388 лева за тон, като офертите на купувачите са на 300 лева за тон. Цената на пшеницата за фураж също не е по-различна, и тя продължава да се търси на цени между 280 и 290 лева за тон. Купувачите на царевица излизат с оферти от по 320 лева за тон, докато слънчогледа се търси на цена между 720 и 730 лева за тон..

Още
Агро Новини

Румъния изгради най-големия зърнен терминал в Европа до границата с Украйна

Очаква се новият терминал да облекчи трафика към пристанището на Констанца

Group), лидер в частния товарен железопътен транспорт в Румъния, обяви завършването на най-големия терминал за товарене и разтоварване на земеделска продукция в Европа след инвестиция на стойност 10 милиона евро, информира БТА, позовавайки се на изданието „Еконмедия“.

Разположен в Дорнещ, окръг Сучава, на границата с Украйна, новият комплекс, предназначен за товарене и разтоварване на земеделска продукция, бележи нов етап в усилията на групата Грампет да модернизира и подобри ефективността на железопътната инфраструктура в региона и да подкрепи възстановяването на Украйна.

„Румъния има важна роля във функционирането на коридорите на солидарността, създадени от страните членки на ЕС, за да облекчат транспорта на стоки, идващи от Украйна. След началото на войната, железопътните оператори в рамките на Грампет Груп допринесоха съществено за облекчаване на трафика и реактивирането на основните коридори по оста север-юг, осигурявайки транспорта на над 1,5 милиона тона стоки във връзката с Украйна“, заяви президентът на групата Груя Стойка.

Той посочи, че новият комплекс в Дорнещ ще позволява транспорта на 240 000 тона зърно и други земеделски продукти на месец и по този начин ще се превърне в стратегически пункт за облекчаване на трафика на стоки до черноморското пристанище Констанца.

Изданието отбелязва, че терминалът с максимален капацитет 500 тона стоки на час е най-големият терминал за товарене и разтоварване на земеделска продукция в Европа. Той има максимален проектиран капацитет от 3 милиона тона годишно, снабден е със станция за товарене на вагоните (със 128 метра дължина) и станция за разтоварване (със 120 метра дължина) и е проектиран да функционира по 24 часа, седем дни в седмицата и 365 дни в годината.

Още
Агро Новини

Напрежението в Черноморския басейн и тревогите за състоянието на пролетните култури качиха цените на американската пшеница до месечен максимум

Растящата конкуренция от Южна Америка оказа натиск върху цените на царевицата

 

Цената на фючърсите на американската пшеница стигна месечен максимум в петък заради напрежението в Черноморския басейн и опасенията за състоянието на пролетните култури в Северното полукълбо, информира UkrAgroConsult.

Пшеницата поскъпна за трета поредна седмица. Според Джо Дейвис, пазарен анализатор поскъпването се обяснява основно с геополитически причини.. Освен това въпреки поскъпването на долара в петък, купувачите на пшеница са продължили с активната си търговия, въпреки че укрепването на американската валута прави товарите по скъпи за търговците, опериращи с други валути.

Сред другите причини за поскъпване на пшеницата зад Океана са информациите от метеорологичните служби, според които падналите дъждове в американския Среден Запад са допринесли за повишаване нивата на почвената влага, но са забавили полската работа в централния и източен пояс. Очакванията за продължителен сух период пък могат да повлияят по-благоприятно за развитие на посевите с царевица.

На обратния полюс се оказаха фючърсите на царевицата, приключили седмичната търговия в червено заради подобряване на климатичните условя и растящата конкуренция от Южна Америка.

Още
Агро Новини

Молдовският министър на земеделието Владимир Боля: Войната затвори достъпа ни до експортните пристанища на Украйна

Заради конфликта Молдова е свила значително своя експортен потенциал на зърно

 

„Подобно на България , Молдова е производител и износител на зърно. Войната на Русия в Украйна обаче затвори достъпа ни до основните украински експортни пристанища. Преди началото на войната сме изнасяли зърнени култури в 30 страни основно през черноморските пристанища на Украйна. Заради отрязването на достъпа ни до тях в момента молдовския износ на зърно е насочен  основно през Румъния като изнасяме за 11 страни, като Румъния се явява и основен пазар“, заяви по време на брифинг в земеделското министерство молдовският вицепремиер и министър на земеделието и хранително-вкусовата промишленост на Молдова Владимир Боля.

През октомври миналата година в Молдова е въведен лицензионен режим за внос на украинска аграрна продукция, какъвто действа и у нас. Молдовският министър призна, че заради украинския внос на агропродукция, множество фермери в страната са били изправени пред фалит и целта на този режим е била да намали негативните ефекти върху вътрешния пазар на зърно.

Заедно с министър Кирил Вътев двамата се срешнаха днес и обсъдиха теми от взаимен интерес. Министър Вътев коментира, че през 2023 г. обменът на селскостопански стоки между двете страни възлиза на 89,7 млн. щ. д., но има възможност със задълбочаването на отношенията в областта на земеделието, храните, контрола на храните, селекцията в животновъдството и образованието този обем да нарасне значително.

Още
Агро Новини

Сушата в Русия и прогнозите за слаба реколта в ЕС качват цените на зърното

Царевицата достигна най-високото си ниво от януари насам, рапицата- от ноември

Засушаването в Русия и прогнозите за слаба реколта в ЕС са причина за покачване на цените на зърното на международните пазари, пише в анализ главният редактор на agrarheute.com Olaf Cinke. Още по-голямо повишение в цените през изминалата седмица е регистрирано за рапицата.

Въпреки засушаването в Русия , експертите там продължават да дават прогнози за много-добра нова реколта при наличие и на огромни запаси. В средата на февруари от „Совекон“ повишиха прогнозата си за новата реколта от пшеница с 1,4 млн. тона до 93,6 млн. тона.

В края на миналата седмица цената на пшеницата на европейския пазар със срок на доставка през май достигна до 199,50 евро за тон. Контрактите на пшеницата от новата реколта се търгуват на пазарите по 211 евро за тон.

През изминалата седмица Европейската асоциация на търговците на зърно COCERAL намалиха прогнозата си за новата реколта от пшеница в Европа на 123,2 млн. тона при 136 млн. в предходната година.

Цените на царевицата също тръгнаха нагоре достигайки най-високото си ниво от края на януари насам. Причината за това са обилните валежи в Аржентина, които нанасят щети върху реколтата. Към края на миналата седмица майските контракти на царевицата се търгуваха при 181,75 евро за тон, докато контрактите от новата реколта се търгуват при 195 евро за тон.

Рапицата поскъпна в същото време с половин евро до 452,50 евро за тон достигайки най-високото си ниво от края на ноември. Фючърсите от новата реколта със срок на доставка през август се търгуват при 453 75 евро за тон. Поскъпването на рапичните масла е основния двигател за повишаване на цените на маслодайната култура. От cocerAL огласиха последната си прогноза за реколтата от рапица в ЕС, която се очаква да е с над 1 млн. тона по-слаба в сравнение с предходната година и да достигне до 19,1 млн. тона (20,2 млн. тона през 2023.24 г. )

Още
Агро Новини

Чехия предлага забрана на вноса на зърно от Русия и Беларус в ЕС

Включването на подобна забрана в списъка със санкции към двете страни може и да не повиши цените заради излишъка от зърно в световен мащаб

Чехия предлага забрана на вноса на зърно от Русия и Беларус, информира UkrAgroconsult. Очаква се предложението на бъде направено по време на следващия съвет на ЕС., когато премиерът на Чехия Петер Яла ще представи позицията на страната си.

Ще настояваме на това вносът на зърно и маслодайни култури от Русия и Беларус да бъде включен в новия списък от санкции“, заяви пред чешка телевизия земеделският министър на страната Марек Виборни.

Според него включването на подобна забрана в списъка от санкции не се очаква да доведе до повишаване на цените на зърното поради съществуващия излишък от зърно не само в Чехия но и на глобално ниво. По думите на Виборни „няма никаква причина за подкрепа на агресора, чрез закупуване на руско зърно в Европа.“

По данни на Евростат, цитирани в чешките медии, през миналата стопанска одина страните от ЕС са внесли 1,5 млн. тона руско зърно, което надвишава размера на вноса от преди началото на войната. С призиви за забрана на вноса на руско зърно в ЕС по-рано излязоха още Латвия, Литва и Полша.

 

Още
Агро Новини

Лек ръст на цените на борсата у нас

Цените на зърното на международните пазари продължава да падат

В края на февруари на Софийска стокова борса са регистрирани леки повишения на отделни котировки, съобщават оттам. Пшеницата се продава на 431 лева за тон, а търсенето остава на нивото от 300 лева за тон. Пшеницата предназначена за изхранване на животните се предлага на цени между 350 и 390 лева за тон. На сходни цени между 360 и 390 лева се предлага и царевица. Слънчогледа се продава на 850 лева за тон.

На международните пазари продължава поевтиняването на зърното, като цената на френската пшеница падна със 7 евро за седмица до 199 евро за тон. Зад Океана регистрираното поевтиняване на американската пшеница за същия период бе 3 долара до 250 долара за тон. Украинската пшеница изгуби 2 долара от стойността си до 201 долара за тон. Въпреки че цената на руската пшеница се понижи с 5 долара, тя остана на висока кота от 220 долара за тон.

Както е обичайно в подобни случи цените на царевицата последваха тези на пшеницата. Американската царевица продължи да се продава на 187 долара за тон, докато френската регистрира незначителен спад от 1 евро до 176 евро за тон.

За втора поредна седмица рапицата поевтиня, този път с 4 евро до 412 евро за тон. Контрактите на слънчогледа търгувани на борсата в Ротердам се понижиха с 20 евро за седмица до 910 евро за тон.

Още
Агро Новини

Увеличено предлагане и слабо търсене от страна на експортьорите свалиха цените на зърното

На българския пазар цените на зърното и слънчогледа са без промяна

Увеличеното предлагане на пшеница и слабото търсене от страна на експортьорите доведоха до спад в цените на зърното на международните пазари през изминалата седмица, информират от Софийска стокова борса. Фючърсите в Чикаго поевтиняха с 10 долара за седмица до 249 долара за тон. Контрактите на европейската пшеница търгувани във Франция също поевтиняха с 3 евро до 219 евро за тон.

Украинската пшеница продължава да се продава на 195 долара за тон, а руската поскъпна с 5 долара до 240 долара за тон. Аналогично беше движението на цените на царевицата, като на американския пазар отбеляза поевтиняване от 2 долара до 202 долара за тон. Котировките във Франция се понижиха с 5 евро до 193 евро за тон. Руската пшеница поевтиня най-много – с 18 долара до 210 долара за тон.

Рапицата отбеляза седмично поскъпване от 10,75 евро до436,75 евро за тон. Контрактите на нерафинираното олио, търгувани в Ротердам регистрираха ново поевтиняване с 10 долара до 955 долара за тон.

Пазарът у нас запазва своята статичност, като цените остават непроменени. Пшеницата продължава да се продава на цени между 410 и 479 лева за тон, фуражната при 360 -380 лева за тон, Царевица се предлага на цени между 345 и 360 лева за тон, а слънчогледът се търсина 660 лева за тон.

Още
Агро Новини

Новата румънска реколта от пшеница може да надмине 10 млн. тона

Фермерите планират да увеличат площите с есенници, като компенсират евентуални по-слаби добиви

Реколтата от пшеница в Румъния през новата стопанска година може да надмине 10 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на прогнозите на Argus Agritel . Ако тази прогноза се сбъдне ще означава, че румънските фермери ще съберат подобна реколта за шест от последните осем години. Очакванията са увеличаването на обработваемите площи с пшеница да компенсират евентуални по-слаби добиви.

За да избегнат повторението от предходни години, когато засушаването през лятото оказа негативно влияние върху посевите с пролетни култури, зърнопроизводителите в южната ни съседка планират да засеят повече площи с есени култури включително пшеница и ечемик. Обработваемите площи с пшеница се прогнозира през 2024/25 година да достигнат до 2,30 млн. хектара, при средни добиви от 462 кг/дка. Това приблизително съответства на добивите през тази година и предполага достатъчно валежи през зимата.

Засушаването в страната доведе до забавяне в развитието на есенните посеви, но все още има възможност развитието им да бъде наваксано така, както бе през сезон 2018.19 година, когато при сходни климатични условия румънските фермери събраха реколта над 10 млн. тона. Най-добро развитие до фаза 2-3 лист се наблюдава в момента при посевите в западните части на страната заради обилните валежи.

Заради засушаването някои фермери планират да засеят отново част от площите с рапица през пролетта, тъй като засятата сега рапица въобще не е поникнала.

Още
Агро Новини

Русия въвежда квоти за експорт на зърно

Опитите на Русия да регулира експорта си ще качи цените на зърното

 

Опитите на Русия да регулира износа си на основните зърнени култури до 24 млн. тона за да намали инфлацията в страната ще доведе до увеличаване на цените на зърното на международните пазари, пише специализирания портал agrarheute.com. Предвидено е квотния механизъм за експорт на зърно да действа от 15 февруари до 30 юни 2024 година. През тази година руските фермери са прибрали третата по значимост най-добра зърнена реколта в историята, а страната изнася рекордни количества пшеница. Според прогнозите на американското министерство на земеделието експортният потенциал на страната до края на текущата стопанска година може да достигне до около 50 млн. тона, с което ще надмине миналогодишния рекорд от 47,4 млн. тона.

В съобщение на „Интерфакс“ се казва , че въвеждането на квоти за износ на руско зърно е част от мерките целящи да защитят вътрешния пазар и да повиши предлагането на продукция в страната. Освен пшеницата в квотния механизъм ще влязат още царевица и ечемик, като той няма да въжи за страните от евроазиатското икономическо пространство.

Освен това се предлага да се заобиколи влизащата о днес забрана за износ на твърда пшеница, чийто краен срок е фиксиран на 31 май 2024 година с въвеждане на безмитна квота за износ на 160 хил. тона.

Според експерти въвеждането на забрана за износ на твърда пшеница няма да окаже влияние на цените на пазара заради това, че се използва основно като суровина за тесто и основните пазари на руска твърда пшеница са Турция и Италия/

В информацията се припомня, че цените на пшеницата през ноември на глобалните пазари достигнаха най-ниското си ниво от почти три години насам.

Още
Значителни щети по царевицата нанасят различните видове фузариози
Агро Новини

Сделки с царевица регистрираха на борсата

Експертите отчитат спокойна седмица на международните пазари

 

През изминалата седмица са били регистрирани сделки за покупка на царевица при цена от 300 лева за тон съобщиха от Софийска стокова борса. В същото време пшеницата се предлага на 479 лева за тон, а слънчогледът се търси на 660 лева за тон. От борсата отчитат спокойна седмица на търговията на международните пазари като при по-голяма част от котировките на различните пазари не е била регистрирана промяна.

За последната седмица цената на пшеницата на борсата в Чикаго е паднала с 6 долара до 252 долара за тон. Спад в цената на контрактите от 2 евро имаше и в цената на европейската пшеница, търгувана на борсата в Париж до 231 евро за тон. Без промяна са останали цените на руската и украинска пшеница- съответно 194 и 260 долара за тон. При царевицата имаше повишение на цената само в САЩ с 6 долара до 218 долара за тон.

Още
Търговията на Пловдивската борса е при по-високи цени
Агро Новини

Без сделки на борсата тази седмица

Ножицата между офертите на предлагащите и търсещите пшеница остава висока

През изминалата седмица не са били регистрирани борсови сделки, съобщиха от Софийска стокова борса. Ножицата между офертите на продавачите и купувачите на пшеница остава над 230 лева, като продавачите излязоха с оферти на 532 лева за тон, а купувачите отговориха с предложения на 300 лева за тон. В същото време цените на пшеницата за изхранване на животните и на царевицата остават в границите от 410 до 420 лева за тон. Маслодайния слънчоглед продължава да се продава на 770 лева за тон,без даима интерес от страна на купувачите, като експертите припомнят, че последните сделки за тази култура са били сключени на 650 лева за тон.

 

Още
Агро Новини

ЕК намали оценката си за реколтата от пшеница и царевица

Реколтата от пшеница се оценява на 125,7 млн. тона, експортният потенциал- на 32 млн. тона

 

През септември анализаторите на Европейската комисия намалиха оценките си за производството на пшеница и царевица в страните членки на ЕС, информира UkrAgroConsult. Според последните им данни производството на пшеница през текущата година се очаква да достигне до 125,3 млн. тона, което е с 800 хил. тона под предходната им прогноза. През миналия сезон производството на пшеница в ЕС достигна до 125,7 млн. тона.

Оценката за реколтата от царевица също беше намалена от 61,7 на 59,8 млн. тона. По отношение на вноса анализаторите прогнозират съществено увеличение на доставките на пшеница до 6,5 млн. тона, което надвишава предварителната оценка с 2,5 млн. тона. Драстичен скок спрямо първоначалните очаквания с 3 млн. тона до 20 млн. тона се прогнозира и за вноса на царевица.

На фона на подобни оценки анализаторите повишиха оценките си за запасите от пшеница до 17,8 млн. тона. На 17,8 млн. тона се оценяват и запасите от царевица. Според прогнозите на ЕК оценката за реколтата от ечемик е намалена с 300 хил. тона до 48,4 млн. тона. Анализаторите отбелязват, че най-големи негативни корекции за производството на зърно са направени за Испания, Унгария и Румъния. Експортният потенциал на ЕС се оценява на 32 млн. тона пшеница и 10 млн. тона ечемик.

Прогнозата за производството на рапица е повишена незначително до 19,6 млн. тона, като се очаква страните членки на блока да внест още 5,8 млн. тона от тази маслодайна култура.

Още
Агро Новини

Сделки с пшеница и ечемик белязаха изминалата борсова седмица

Експертите на Софийска стокова борса отчитат раздвижване на търговията

През изминалата седмица експертите на Софийска стокова борса отчитат известно раздвижване на търговията. Пшеницата се продава на 550 лева за тон, при оферти за търсене не по-високи от 300 лева за тон. Пшеницата за изхранване на животните се търгуваше в диапазона между 450 и 320 лева за тон, като сделки са сключени на цени от 300 лева за тон. На същата цена са били регистрирани сделки и с ечемик, който се предлага на цени между 300 и 330 лева за тон. Слънчогледа се продава на 770 лева за тон без да има търсене.

Още
Ще зареждат тракторите и комбайните по бензиностанциите в страната
Агро Новини

Полша, Унгария и Словакия наложиха едностранни забрани за вноса на украинска продукция

Земеделските производители от засегнатите страни се оплакват от предстоящи фалити

Полша, Унгария и Словакия наложиха едностранно забрана на вноса на зърно от Украйна информира БТА.

Едностранната забрана, която влиза в сила от утре, се отнася по-конкретно за зърнените култури, редица зеленчуци, няколко месни продукта, както и за меда.

Броени минути по-късно Словакия също наложи едностранно забрана за внос на зърно от Украйна, съобщи още Ройтерс, като се позова на министъра на земеделието и развитието на селските райони Йозеф Биреш.

Земеделските производители в пет източноевропейски държави от ЕС – Унгария, Полша, Словакия, Румъния и България – се оплакват, че са заплашени от фалит, тъй като евтиният украински внос подбива цените на вътрешния пазар, отбелязва агенцията.

Още
Агро Новини

Брюксел ще мисли докрай за решението за продължаване ограниченията за украинския внос

Украйна започва да изнася през хърватски пристанища

Европейската комисия все още няма готовност да обяви, дали наложената забрана за внос на някои земеделски продукти за пет от страните членки на блока сред които и България ще остане в сила и след 15 септември , съобщава БТА. Според говорител на комисията, тя разполага с осем дни за да вземе решение за това.

Трябва да постигнем общоприемливо решение. От една страна е необходимо да запазим подкрепата за Украйна, но същевременно наблюдаваме затруднения в пет съседни държави (България, Румъния, Унгария, Полша и Словакия . Необходимо ни е решение, което подкрепя Украйна и премахва трудностите, обобщи говорителят на пресконференция днес. ЕК ще вземе много бързо решение (дали да запази или да премахне временните мерки), след като съобщи намерението си на държавите от ЕС, каза още говорителят.

Той допълни, че постоянно възможните действия се обсъждат с Украйна и Молдова, а в последното работно заседание са се включили също балтийските държави и Хърватия. Не изключваме в бъдещи разговори да се присъединят още държави от ЕС, освен петте пряко засегнати, посочи говорителят.

Междувременно Украйна е започнала да изнася зърно през пристанищата на Хърватия, за да разшири експортните си маршрути, докато черноморските й пристанища остават затворени, съобщи първият вицепремиер на страната Юлия Свириденко, цитирана от Ройтерс. Договорка между Украйна и Хърватия е била постигната по време на посещението на украинския външен министър Дмитрий Кулеба през юли.

„Украинско зърно вече се изнася през хърватските пристанища. Благодарни сме за тази възможност. Макар и този маршрут да е нишов, той вече е популярен“, заяви Свириденко. „Готови сме да развием възможностите на този транспортен коридор“. Тя обаче не съобщи колко зърно вече е изнесено през хърватските пристанища.

Още
НОВИНИ

България ще поиска подкрепа за инфраструктура от ЕК заради транзитния транспорт на украинско зърно

Румъния, Словакия и Унгария за европейска помощ за инфраструктурата, заради транзитния транспорт на украинско зърно. ова стана ясно на проведена днес онлайн среща с министрите на земеделието на 5-те държави членки, в която участва министърът на земеделието и храните Кирил Вътев. „Ясно трябва да се заяви, че България се нуждае от сериозна подкрепа за инфраструктурата, тъй като тя не може да поеме тежкия трафик по създадените коридори за транзит на украинско зърно“, подчерта министърът на земеделието и храните Кирил Вътев. Той уточни, че заедно с Министерство на транспорта и съобщенията и Министерство на регионалното развитие и благоустройството ще се работи по анализ на нуждите от инвестиции в транспортната инфраструктура, свързана с транзита на украинско зърно през България.

Още
Представителите на браншовите организации съобщиха информация за състоянието на есенниците и готовността за жътва на ечемика.
НОВИНИ

Полша с рекорден износ на зърно от 11,7 млн. тона

През изминалата селскостопанска година Полша е изнесла рекордните 11,7 млн. тона зърно, информира UkrAgroConsult. Подобен експорт е бил реализиран благодарение на съживената логистика и на фона на забраната на украинския внос в страната. По данни на Полския национален център за подкрепа на земеделските култури, страната е изнесла през 2022/23 стопанска година 5,7 млн. тона пшеница и 4,3 млн. тона царевица. Обема на износа на пшеница в страната се е увеличил почти двойно, на царевицата с 34%., което е спомогнало за подготовка на зърнохранилищата за новия сезон.

По думите на Марчин Вронски през миналата година е бил регистриран известен излишък на зърно заради ниските цени на пазара и намалялото търсене на зърно. „Не без значение е бил и украинския внос в страната“, подчерта Вронски. В подобни условия е станало наложително Полша да ускори развитието на логистичната инфраструктура, да увеличи  субсидиите и и да удължи на забраната за внос на украинско зърно.

Най-голям дял от експорта от 65% е бил реализиран на пазара на ЕС, като основните вносители на полско зърно са били Германия и Нидерландия, в които са били реализирани общо 7,7 млн. тона зърно.

Още
НОВИНИ

80% от зърното в Сърбия на склад в очакване на по-високи цени

След приключване на жътвата фермерите в Сърбия са оставили 80% от произведеното зърно на склад в очакване на по-високи цени, съобщава „Зерно Онлайн“.. Според информациите на Сръбската независима асоциация на фермерите, реколтата през тази година е добра, като в основния производствен регион Войводина средните добиви са между 500 и 600 килограма от декар. Фермерите се въздържат от продажби заради ниските цени, като ако продадат на текущата цена от 22 динара за килограм биха били на загуба. Минималната цена която би оправдала разходите им е от 30 динара за килограм.

В края на жътвата са били продадени незначителни партиди за да се възстановят направените разходи за семена и торове. Забавянето в изплащането на държавните субсидии също пречи за продаването на по-големи количества. Земеделските производители са недоволни от навлизащата в страната евтина украинска пшеница и заради загубените пазарни позиции вследствие на миналогодишното ембарго за износ на пшеница, въведено от Сърбия след началото на конфликта в Украйна.

Още
НОВИНИ

Сделки с царевица и слъСделки с царевица и слънчоглед раздвижиха търговията у наснчоглед раздвижиха търговията у нас

Осъществени сделки с царевица и слънчоглед са причината за настъпилото раздвижване на търговията в края на юли у нас смятат експертите на  Софийска стокова борса. През изминалата седмица офертите за продажба на пшеница варираха между 450 и 591 лева за тон, като търсещите пшеница отговориха със значително по-ниски оферти от 305 лева за тон. Пшеницата за изхранване на животните се предлага на 320 лева за тон. Царевицата продължава да се предлага на цена от 450 лева за тон, а слънчогледът на 730 лева за тон.

Последните прогнози за подобряване на климатичните условия тласнаха цените на търгуваните в Чикаго пшеничени фючърси надолу. По информация на „Зерно Онлайн“ в хода на търговията в четвъртък контрактите на пшеницата паднаха до 261,80 долара за тон. Септемврийските контракти в Канзас се повишиха до 318,38 долара за тон, както и тези в Минеаполис до 322,25 долра за тон.

В търговията с царевица и соя цените също тръгнаха надолу заради оптимистичните прогнози за край на горещините и сухото време в Средния Запад. Върху търговията с фючърсите на тези култури влияние оказа и поскъпването на долара.

Пазарът във Франция търговията в четвъртък приключи разнопосочно. Докато пшеницата със срок на доставка през септември поевтиня до 251,50 евро за тон, контрактите на царевицата със срок на доставка през ноември поскъпнаха леко д

Още
Около 250 хил. декара са попадналите площи под вода в следствие на последните интензивни валежи
НОВИНИ

Жътвата в добричко пред приключване при средни добиви малко над 560 килограма от декар

Жътвената кампания в Добричко е пред приключване при средни добиви от 566 килограма от декар, съобщава БТА. По данни на областните земеделски служби вече са ожънати 963 650 декара, което представлява 85% от площите засети с пшеница. Най-високи добиви са отчетени в региона на Добрич- малко над 655 килограма от декар.

Средният добив от цветна маса при лавандулата е 539,8 кг/дка, ожънати са 32 440 дка от общо засети 42 770 дка. Най-много засадени лавандулови площи има в община Генерал Тошево. През последната земеделска година там за засети над 15 800 дка с лавандула. Отчетените данни от ОДЗ показват, че по-добри добиви има в общините Добрич и Добричка, където стопаните са прибрали над 650 кг/дка. Лавандуловите площи през тази стопанска година са с 23 000 дка по-малко. Поради икономически и други причини 113 дка лавандулови площи няма да бъдат рекултирани.

Кампанията при прибирането на ечемик приключи. Средните добиви за областта са 623,8 кг/дка от засетите 68 310 дка. Най-много площи с тази култура има в общините Добричка и Каварна. Добиви от над 680 кг/дка са отчетени в общините Добрич и Крушари.

Все по-малко са и засетите площи с рапица. Средният добив е 267,2 кг/дка, при рекултирани 44 430 дка. Площите с рапица са 45 210 дка, а за миналата стопанска година те са били 62 340 дка.

Още
Торене на царевица през пролетта
НОВИНИ

Анализатори отчитат спад на експорта на зърно от България за трети страни

Позовавайки се на данните на ЕК анализаторите на UkrAgroConsult отчитат спад на износа на българско зърно за пазарите на трети страни. Според оперативните данни за периода юни-юли страната ни е изнесла 2,9 млн. тона пшеница, което е спад с 12% спрямо аналогичния период на миналата година, 103 хил. тона ечемик (-31%) и 693 хил. тона царевица (+9%). По оценки на анализаторите общият експорт на зърно от страната ни за 2023/24 година ще надмине 5,5 млн. тона, което е с 0,9 процента над предварителната оценка. Увеличените оценки са основани на нарастващия износ на зърно за Китай и Алжир. И докато Алжир внася предимно пшеница китайският интерес е насочен основно към царевица. За ръста на обемите на износ на царевица за Китай според анализаторите е допринесла и блокадата на украинските морски пристанища.

Що се отнася до оценката за реколтата от царевица у нас, анализаторите не изключват заради неблагоприятните климатични условия да я преразгледат надолу. За сметка на това те очакват по-добра реколта от пшеница и ечемик заради благоприятните условия по време на наливането на зърното. Те отбелязват, че въпреки закъснението заради хладната и дъждовна пролет и късната сеитба, кампанията по прибиране на зърното у нас е в разгара си.

Още
Торене на царевица през пролетта
НОВИНИ

Цените на царевицата стигнаха до нови максимални стойности след руските атаки по украински пристанища

следствие на последните руски атаки по украинска пристанищна инфраструктура цените на царевицата стигнаха нови максимални стойности, информира UkrAgroConsult. “Украинската царевица е на път отново да се превърне в конкурент на европейскатаи за разлика от миналия сезон, сега реколтата в ЕС се очаква да е с 10 млн. тона повече като забраната за внос на украинска аграрна продукция от съседните страни членки на блока е възможно да продължи до края на годината“, се казва в анализ на Spike Brokers.

Ограничените възможности за логистика според тях могат да донесат доста негативи за монополистите в производството на царевица в Украйна.

Още
НОВИНИ

Брюксел търси възможности за износ на украинско зърно по суша

ЕС е в търсене на възможности за износ на зърно от Украйна по суша чрез железопътен и автомобилен транспорт информира БТА позовавайки се на „Ройтеррс. „ Блокирането на украинско зърно по море означава, че стотици хиляди хора по света ще бъдат обречени на глад“, заяви пред журналисти върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел.Борел направи това изявление в кулоарите на срещата на върха в Брюксел на страните от Евросъюза и от Общността на латиноамериканските и карибските държави.

Междувременно застрахователният брокер „Марш“ (Marsh) обяви, че е преустановено застраховането на товарите с украинско зърно, транспортирани през Черноморския коридор. Това става, след като Русия вече не гарантира безопасността на търговските кораби, които се движат по този маршрут, отбелязват анализатори.

В рамките на този механизъм се осигуряваше застрахователно покритие в размер на до 50 милиона долара на карго с украинско зърно. То се осъществяваше от група застрахователи, начело с „Аскот“ (Ascot), фирма към международния застрахователен пазар „Лойдс“ (Lloyd’s), базиран в Лондон.

Още
НОВИНИ

Зърното поевтиня на международните пазари на фона на очаквания за подновяване на сделката за зърнените коридори

На фона на надежди за продължаване на зърнената  сделка, търговията Океана вчера приключи с поевтиняване на фючърсите на пшеницата и царевицата, информира „Зерно Онлайн“. В хода на търговията в Чикаго, контрактите на пшеницата поевтиняха до 240,21 долара за тон, тези търгувани в Канзас до 299,55 долара за тон и в Минеаполис до 322, 70 долара за тон.

Спадът дойде след повишение до двуседмичен максимум при излизане на новината, че Русия прекратява участието си в сделката по зърнените коридори. Според анализаторите все още има надежда за възобновяване на сделката за коридорите в Черно море. И докато от украинска страна заявиха, че сделката може да действа и без Русия, от Москва не изключиха възможността за възобновяване на съглашението за коридорите в Черно море, ако оттам видят конкретни резултати по своите искания.
На другия полюс остана търговията в Европа, като френската пшеница поскъпна вчера до 232,24 евро за тон. Контрактите на царевицата също се повишиха, продавайки се на 228,50 долара за тон.

Междувременно редица застрахователни компании започнаха да преразглеждат политиката си в Черноморския регион след излизане на информацията за прекратяване срока на действие на зърнените коридори. „Заради затваряне на коридорите голяма част от корабособствениците спират съдовете си от навлизане в украински пристанища“, заяви Винтер Кристиянсен, директор на датската компания NORDE. На фона на кризата не е изключено някои застрахователи да се опитат да извлекат печалби, повишавайки застрахователните си ставки. Един от най-големите застрахователи Lloyd’s of London обяви, че регионът на Черно море е включен в с списъка с високорискови региони.

Още
НОВИНИ

Най- накрая раздвижване на пазара на зърно

Първата седмица на юли приключва с известно раздвижване на пазара на зърно у нас. През изминалата седмица от Софийска стокова борса са регистрирали сделки за пшеница на цена от 310 лева за тон. Въпреки това цените на пшеницата остават в широкия диапазон от 657 до 310 лева за тон. Пшеницата за изхранване на животните се търси на 320 лева за тон. Царевицата се предлага на цени от 390 до 450 лева за тон, а маслодайния слънчоглед между 730 и 750 лева за тон.

Още
НОВИНИ

Жътвата в Хасковско върви при средни добиви от 501 килограма от декар

Кампанията по прибиране на пшеницата в Хасковско върви при средни добиви от 501 килограма от декар, информира БТА. От областната земеделска служба уточняват, че данните са предварителни и се основават на едва 6,3% ожънати площи.
Общо тази година са засети 558 232 декара, докато миналата са били 517 598 декара. Въпреки падналите дъждове, качеството на зърното засега е добро, допълниха от дирекцията.

Засетите площи с ечемик са 38 150 декара, като кампанията е в по-напреднал стадий от пшеницата с 57 процента ожънати площи. Средният добив е 451 кг от декар. Започнало е и прибирането на рапицата, която е на площ от 77 198 дка. Тук средният добив от 14 процента прибрана продукция е 172 кг от декар.

Още
НОВИНИ

Пшеницата продължава да се търси на 400 лева в края на юни

в края на юни когато започна жътвената кампания цената на пшеницата на борсата е 400 лева за тон показва редовната справка на Софийска стокова борса. Ножицата между купувачи и продавачи остава сериозна, след като зърното продължава да се предлага между 620 и 657 лева за тон. Още по евтина е пшеницата за фураж за животните, която се търси на 320 лева за тон. Царевица се предлага на цена между 390 и 450 лева за тон, а маслодайнният слънчоглед между 700 и 730 лева за тон

Още
НОВИНИ

Кирил Вътев прогнозира реколта от пшеница над 6 млн. тона

Новата реколта от пшеница да надмине 6 млн. тона прогнозира по време на старта на жътвената кампания в Русенско земеделският министър Кирил Вътев. . Според него през миналата година страната ни е била на 11 място в свеета по износ на пшеница. Министърът съобщи, че през миналата година експортът на пшеница е малко над 4 млн. тона. Той подчерта, че новото ръководство на Министерството ще положи усилия да се търсят нови пазари за българската продукция. Вътев припомни, че в момента наличните количества зърно в складовете са по-високи спрямо миналата година заради украинския внос.

Още
НОВИНИ

Спад в цените на зърното на международните пазари в началото на седмицата

Контрактите на пшеницата на международните пазари в началото на седмицата регистрираха спад след регистрирания през миналата седмица четиримесечен връх в цената си, информира „Зерно Онлайн“. Влияние на пазара оказаха най-вече новините от Русия свързани с опита за метеж на евгений Пригожин. В хода на търговията фючърсите в Чикаго се понижиха до 271,26 долара за тон, а на контрактите в Минеаполис до 320,58 долара за тон. Повишение регистрираха септемврийските контракти търгувани в Канзас до 319,02 долара за тон.

Натиск върху търговията зад Океана оказаха както дела на търговия на американска пшеница, и увеличеното предлагане на пазарите във връзка с продължаващата кампания по прибиране на зимните сортове пшеница. На обратния полюс беше пазарът на царевица, повлиян от меките температури и дъждовете допринесли за повишаване на добивите в някои части на Средния Запад.

Пазарът на зърно в Европа в понеделник остана разнопосочен. В хода на търговията септемврийските контракти на пшеницата паднаха до 246,24 евро за тон. Фючърсите на царевицата със срок на доставка през ноември поскъпнаха до 244,00 евро за тон.

 

 

Още
НОВИНИ

COCERAL намали оценката си за новата реколта от пшеница в Европа

Европейската асоциация на търговците на зърнени и маслодайни култури намали прогнозата си за реколтата от мека пшеница в Европа през новия сезон с 2,2 млн. тона до 123,7 млн.тона, съобщава „Зерно Онлайн“. Оценката за производството на зърно е намалена с 8,7 млн. тона до 283,4 млн. тона. Като основна причина за понижаване на оценките за производството се посочва трайното засушаване в северните региони на ЕС. Анализаторите очакват по-малко зърно да произведат Швеция, Дания, Балтийските страни, Германия и Испания. Падналите дъждове в последните две страни според експертите са дошли твърде късно за да спомогнат за подобряване състоянието на посевите. Прогнозата за производството на царевица също е намалена с 1 млн. тона до 61,1 млн. тона, а на ечемика с 3 млн. тона до 49,5 млн. тона.
Оценката за производството на маслодайни култури е намалена с 0,1 млн. тона до 33,7 млн. тона. Реколтата от рапица се оценява на 19,7 млн. тона (-0,1 млн. тона), Според експертите не е изключено ново намаление на оценките за производството ако продължи засушаването в северните части на Европа.

Още
НОВИНИ

Очакванията за по-добра реколта в Европа свалят цените на зърното надолу

Прогнозите че новата зърнена реколта в Европа ще е по-добра от миналогодишната оказват натиск върху цените на зърното и те вървят надолу, пише в анализ специализираният портал agrarheute.com. В края на май цената на пшеницата в Париж падна под 220 евро за тон. Друг фактор оказващ влияние върху движението на цените са високите крайни запаси. В началото на тази седмица контрактите на пшеницата от новата реколта на европейския пазар се продават по 226 евро за тон, което е с почти 20 евро под цената им преди седмица.

Ечемикът за фураж търгуван на пристанището в Хамбург се продава при 200 евро за тон, което е с почти 20 евро по-евтино отколкото през май. Заради опасенията от засушаване, цената на царевицата се повиши с 10 евро за седмица до 200 евро за тон, но все пак остава с 1 евро под нивото си от предходния месец.

В анализа се припомня, че в края на май от ЕК повишиха значително прогнозата си за новата реколта от мека пшеница и понижиха незначително оценките си за производството на царевица и ечемик. Освен това както е известно заради нестабилното геополитическо положение в региона на черно море, голяма част от зърното в този регион все още остава нереализирано. Рисков фактор за пазара на зърно както обикновено се очаква да остане и прогнозата за времето.

Още
НОВИНИ

Продавачите намалиха цената на пшеницата

При липса на сделки през изминалата седмица, продавачите на Софийска стокова борса понижиха цената на пшеницата от 730 на 657 лева за тон. Пшеницата за изхранване на животните продължава да се търси на 380 лева , а царевицата се предлага на цени от 420 до 430 лева за тон. Слънчогледът се предлага на цена от 750 лева за тон.

Тенденцията за повишаване на цените на фючърсите на зърното зад Океана продължи втори пореден ден като в хода на търговията контрактите в Чикаго се повишиха до 224,22 долара за тон, тези търгувани в канзас до 294,86 долара за тон, а в Минеаполис до 289,90 долара за тон. В същото време опасенията за засушаване в Средния Запад и някои спекулативни сделки в началото на месеца оказаха влияние върху пазара на соя, като доведоха до поскъпване на контрактите, информира „Зерно Онлайн“.

Пазарът в Европа остана разнопосочен и докато пшеницата поскъпна до 220,75 евро за тон, контрактите на царевицата със срок през юли паднаха до 213,50 евро за тон. Цената на контрактите от новата реколта със срок на доставка през ноември достигат до  213,25 евро за тон.

Още
Ръководство за ИНТЕГРИРАНА БОРБА с болестите плевелите и неприятелите при пшеница
НОВИНИ

Италианските фермери отчитат загубата на 400 хил. тона зърно вследствие на наводненията

След наводненията в Италия местните фермери по данни на най-голямата браншова организация Coldiretti са загубили 400 хил. тона зърно, информира „Зерно Онлайн“. Очаква се това да доведе до сериозни проблеми за производството на паста и макаронени изделия, над 60% от които отиват за износ. От браншовата асоциация посочват, че редица региони в провинция Емилия Романия, която е основният зърнопроизводител са останали под водата. Освен това застрашена може да се окаже и продоволствената сигурност на страната в условията на настоящата международна нестабилност. Поражения освен на посевите с пшеница са нанесени и върху площите с царевица, мак и соя.

По данни на асоциацията Coldiretti годишното производство на земеделска продукция в Италия възлиза на близо 1,5 млрд. евро, като към преките загуби от наводненията могат да се добавят повредената техника и щетите в самите стопанства. Наводненията са довели до фалита на близо 5 хил. стопанства, а щетите при производството на плодове ще станат ясни след три-четири години, след като голяма част от овошните градини трябва да бъдат наново засадени заради повреждане на кореновата система на растенията. Освен зърно в Емилия Романия се произвеждат още ябълки, кайсии круши, праскови и сливи.

Още
НОВИНИ

Мзм: За първото тримесечие на годината вносът на украинско зърно и слънчоглед е незначителен

За първите два месеца на 2023 година по данни на МЗМ от Украйна са били внесени 470 тона пшеница, 2 400 тона царевица и 151 тона слънчоглед. „След въвеждане на ограничението за внос на украинска земеделска продукция на практика вносът и у нас спря, и още на румънската граница тя бива спирана“, заяви пред депутатите служебният министър на земеделието Явор Гечев. По данни на Мзм към 30.04.2023 година у нас наличностите на пшеница са около 1,95 млн. тона. . По отношение на царевицата наличността към края на април е 1,160 хил. тона, на слънчогледа 941 хил. тона.

„Това че у нас не са влезли количества зърно и слънчоглед след въвеждане на забраната не означава нищо предвид факта, че Черноморския басейн е единен пазар. Освен това проблем е повишаването на застраховките и разходите като цяло и само забраните без допълнителни мерки може би ще допринесат за нови проблеми“, коментира Явор Гечев.

По думите му министерството няма да пази едностранно интересите на никой, и при проведените с представители на зърнопроизводители срещи, е бил отправян призив неколкократтно, да продават дори и под себестойността на продукцията си като се съобразят с условвията на пазара. „Призоваваме ги, но ако не искат да продават, нищо не можем да направим. Оказах се прав, че след спиране на вноса цените не само не се увеличиха а паднаха“, добави още Гечев.

Още
НОВИНИ

В Румъния обмислят удължаване на забраната за внос на украинско зърно след 5 юни

Румънското министерство на земеделието обмисля възможността да удължи забраната за внос на украинско зърно и след 5 юни, съобщава „Зерно Онлайн“. В информацията се цитира румънският министър на земеделието Петре Дая, според когото освен страната му и други държави членки искат да продължат този срок.Както е известно ЕК вече въведе временно ограничение за украинския внос на зърно за пет страни членки до отстраняване на натрупаните логистични проблеми с вече внесеното зърно. Идеята на тези страни в това число и Румъния е да извлекат най-много ползи от забраната за да освободят нужните им складови наличности за съхраняване на новата реколта. „Ние не искаме фермерите да пострадат от подобна ситуация“, заяви Дая, според който румънските фермери освен с решаването на проблема с пълните зърнохранилища ще трябва да се справят и с конкуренцията на пазара. Той добави, че засегнатите от украинския внос страни сред които и българия вече са поискали с писмо от Брюксел да удължи срока на забраната.

Още
Торене на царевица през пролетта
НОВИНИ

Липса на сделки бележи пазара на зърно у нас, на международните пазари зърното поевтинява

За поредна седмица у нас не се отчитат сделки на софийската стокова борса. По информация на борсата пшеницата продължава да се предлага на 730 лева за тон. Пшеницата за фураж се търси на 380 лева за тон. Царевица продължава да се предлага на 440 лева за тон, а слънчогледа се търси на 750 лева за тон.

Търговията на международните пазари продължава да се намира под влиянието на ситуацията в Черноморския басейн. Намаляването на напрежението около зърнения коридор за износ на украинска пшеница оставиха контрактите на пшеницата на борсата в Чикаго на червено, информира „Зерно Онлайн“. В хода на търговията вчера фючърсите на пшеницата със срок на доставка през юли паднаха до 230,47 долара за тон, последвани от контрактите търгувани в Канзас до 309,19 долара за тон и тези в Минеаполис до 307,45 долара за тон.

Освен развитието на ситуацията около зърнения коридор, влияние върху търговията със зърно зад Океана оказа и слабото търсене на американска пшеница и царевица като според данни на USDA за последната седмица на външните пазари са били продадени едва 340 хил. тона царевица и почти 360 хил.. Тона пшеница

Пазарът в Европа също регистрира спад в цените на зърното. Юлските контракти на пшеницата в Париж поевтиняха до 232 евро за тон, а на царевицата до 227 евро за тон.

Още
НОВИНИ

НАЗ: Само финансовият инструмент няма как да ни помогне

„След въведените национални забрани за внос на украинска агропродукция, Европа реши, че проблемът е сериозен и побърза да го реши с пари, но само финансовият инструмент няма как да ни помогне, защото имаме нужда от мерки и спиране на този внос за време, тъй като България, Румъния и Полша са залети с украинско зърно“, каза в интервю за БНР председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Илия Проданов.

Според него поради краткия период изминал след въвеждане на общата за петте засегнати страни членки на ЕС забрана за внос на някои украински агропродукти все още е рано да се каже, има ли движение на пазара. „Има известно търсене от страна на търговците на слънчоглед, но все още не можем да кажем че ще реализираме продажби“, допълни той. Според него в момента по складовете има нереализирани на пазара около 3 млн. тона пшеница и по 1 млн. тона слънчоглед и царевица. За да се освободи място по складовете на зърнопроизводителите, трябва да се продадат най-малко 50% от тези количества.

Към момента по думите му не е ясно по какви критерии ще бъдат разпределени отпуснатите от ЕС 16 млн. евро. Проданов прогнозира много тежка година поради липсата на износ за традиционни пазари като Испания и Португалия. Той опроверга мненията на някои икономисти, че зърнопроизводителите се опитват да защитят по-високите си печалби като заяви, че ако продават на сегашните цени, те биха фалирали. „Сега ни предлагат по по около 35-40 стотинки на килограм пшеница, което е с 30% под нейната себестойност“, добави Проданов.

 

Още
НОВИНИ

Експерти: Цените на зърното в Европа вече са под себестойността на продукцията

Експерти и анализатори продължават да отчитат срив в цените на зърното на европейските пазари, като към началото на май те вече са паднали под себестойността на продукцията, пише „Зерно Онлайн“. Експерти от анализаторската компания Agritel определят ситуацията на пазара като „критична“, най-вече заради големите запаси, украинския внос и голямата конкуренция на пазарите.

Тенденцията за спад в цените на зърното продължава и в началото на май заради възможния транзит на украинска продукция както и наличието на големи запаси от зърно в страните износители. През април беше отчетен спад в цената на пшеницата и царевицата от 24 евро за тон. При рапицата месечното поевтиняване достигна до 32 евро за тон.

Така малко преди старта на новата стопанска година цените са паднали под производствените разходи, направени от фермерите, считат експертите. „фермерите вече все повече гледат към новата реколта, въпреки наличието на големи запаси“, пишат анализаторите. Според Ян Хайнике към момента между 10 и 20% от старата реколта остава непродадена в стопанствата като от логистична гледна точка тези запаси едва ли ще могат да намерят място на пазара тъй като в момента хлебопреработвателната индустрия е обезпечена със суровина.

Още
НОВИНИ

В Румъния очакват Брюксел да спре вноса на украинско зърно в страната

В Румъния очакват Брюксел да наложи забрана на вноса на украинско зърно в страната. информира UkrAgroConsult, позовавайки се на изявление на румънския агроминистър Петре Деа. Според него се очаква ЕК да наложи забрана за вноса на украинско зърно в Румъния до 5 \юни. „От Брюксел декларираха готовност за предприемане на превантивни мерки за забрана на украинска агропродукция в пет страни членки, заяви Деа, цитиран от „Ройтерс“. Toj още веднъжпотвърди, че подобно ограничение трябва да влезе в сила след като отделните страни членки отменят наложените едностранни забрани. „Ако не се стигне до разбирателство, то въпросното ограничение ще бъде наложено само за Румъния“, отбелязва Деа..

Както е известно Румъния е една от петте страни членки, с която Брюксел води диалог за решаване на проблема с вноса на украинска агропродукция. Въпреки че Букурещ не прибягна до въвеждане на едностранна забрана, засили контрола по транзитно преминаващите транзит стоки и започн да пломбира товарите идващи на границата. В информацията се припомня хронологията на събитията по решаване на проблема до момента и за наложените от четири страни членки на ЕС в това число и България едностранни забрани за внос на земеделска продукция от Украйна, както и за постигната договорка с Киев за запазване на възможността за транзиттно преминаване на селскостопанска продукция през тези страни.

 

 

Още
НОВИНИ

В Украйна: Забраните за внос на зърно от отделни страни членки на ЕС са протекционистични мерки

Макар и да е възможно да има отделни случаи на партиди с украинско зърно, в които да са открити следи от забранени пестициди, забраните за украинския внос от отделни страни са по-скоро протекционистки мерки, пише в обширен анализ UkrAgroConsult. “ЕК изчисли че тези страни са загубили над 419 млн. евро вследствие на вноса на по-евтино украинско зърно, и сега една по една те ограничават нашия износ“, пише в анализа си UkrAgroConsult. Това води до сериозни проблеми, които украинската дипломация трябва да разреши по пътя на евроинтеграцията на страната, тъй като малцина ще се зарадват, ако подобен крупен производител на аграрна продукция се присъедини към блока.

„Ако нашият внос е довел до нарушения на техния пазар (на Полша и Унгария бел. Ред. ) , то единствено от правомощията на ЕС е да разследва това. Брюксел можеше да предприеме временни решения за защита на пазара като например въвеждане на квоти. Това обаче трябва да се направи на ниво ЕС, а не от една или пет държави членки“, смята Вероника Мовчан, ръководител на център за икономически изследвания.

Според икономическия експерт Юрий Гайдар ЕС се е поддала на натиска на петте страни, след като първоначално се е съгласила да предприеме единен подход при решаване на проблема с украинския внос.

По думите на Вероника Мовчан ако украинското зърно не отговаряло на европейските фитосанитарни норми, то Украйна не би могла да го изнася в продължение на години, докато Василий Юрчишин смята, че страната трябва да направи всичко възможно за да достигне европейските изисквания що се отнася до контрола на качеството на зърното.

Експертите не изключват да има отделни нарушения на фитосанитарните стандарти, но изключват систематични такива, чрез фалшифициране на удостоверенията за качество в нарушение на европейските изисквания. Те не смятат, че украинското зърно застрашава националната сигурност на страни като Полша. Що се отнася до наличието на пестициди в него, това се определя като недостатъчен аргумент за ограничаване на вноса, защото зърното преминава през проверка, а в продължение на години са били водени преговори за подобряван на контрола и ако в дадена партида е имало наличие на следи от пестициди, то тя не би трябвало да влезе на територията на Полша и Украйна.

Още
НОВИНИ

Обратен ефект: Цените на зърното на европейските пазари се сринаха въпреки въведените забрани за украинския внос

Само за два дни цените на пшеницата на европейския пазар се сринаха с 10 евро и то въпреки въведените от някои европейски страни в това число и България едностранни забрани за внос на украинска аграрна продукция, пише специализираният портал agrarheute.com. Очакванията бяха тъкмо за обратното особено след като бяха разрешени проблемите с Русия по запазване на така наречения зърнен коридор през Черно море.
Логистични проблеми и натиск от страна на по-евтината украинска пшеница обаче доведоха до това, че европейските фермери да трябва да се конкурират с по-евтината украинска пшеница. Така на европейските пазари се стигна до спад в цената на фючърсите за старата реколта до 250 евро за тон, докато тези от новата се търгуват при 249 евро за тон. В публикацията се припомня за предприетите до момента действия от страна на Брюксел за компенсиране на засегнатите страни както и за намеренията на ЕК за временно ограничаване на вноса на пшеница и маслодайни култури от Украйна за тези страни.

Още
Близо 40% от бюджета на ЕС отива за финансиране на проекти от Общата селскостопанска политика
НОВИНИ

Брюксел предлага налагане на ограничения върху украинския внос, но при условие че паднат едностранните забрани

Освен финансовия пакет от 100 млн. евро за засегнатите страни, Брюксел планира да въведе ограничение на вноса на украинско зърно и маслодайни култури, съобщава БТА, позовавайки се на „Ройтерс“. За готвените ограничения, които да важат до 5 юни съобщи късно снощи румънският министър на земеделието, цитиран от „Ройтерс“.
„Мярката може да бъде предприета в рамките на 48 часа, след като държавите оттеглят своите едностранни мерки“, каза министър Петре Дая пред репортери късно в сряда след разговори с европейския комисар по търговията Валдис Домбровскис и министри от България, Унгария, Полша и Словакия.

„Съгласихме се днес, че ще продължим тези разговори… Следващата среща ще бъде в началото на следващата седмица – понеделник, вторник“, каза полският министър на земеделието Роберт Телус пред контролираната от държавата телевизия TVP Info. „Ние, като страни на първа линия, ще искаме да убедим Европейския съюз, че искаме да защитим и други продукти“, каза той, без да предоставя повече подробности.

Междувременно от земеделското министерство също съобщиха за приключилите преговори, като допълниха, че окончателно решение може да се очаква в най-кратки срокове. Оттам допълниха, че Европейската комисия е предложила пакет мерки, включващ ограничаване на вноса на 4 продукта, „както и списък с други стоки, които да бъдат под постоянен мониторинг и при необходимост включени забраната“.

В този случай остава неясно, защо служебното правителство избърза да обяви забрана за внос не само на зърно и растителни масла, а на цели над 20 продукта, и то след като се е знаело предварително за очакваните разговори с Валдис Домбровскис с министри от засегнатите държави.

Позовавайки се на представители на еК, Politico пише, че настоящата криза е „специфичен проблем“ тъй като излишното зърно е предназначено за трети страни, а не за европейския пазар.

Кризата съ зърното- проверка за готовността на ЕС да приеме Украйна

Политически кръгове в Брюксел гледат на настоящата криза с експорта на зърно от Украйна като на тест за готовността на ЕС да приеме Украйна за пълноправен член. Според служител на ЕК преди Украйна да се присъедини към блока, ЕС трябва да отговори на въпроси като: Как се преразглежда така наречената Обща селскостопанска политика, която защитава доставките на храни и доходите на фермерите, за да приспособи стабилната селскостопанска индустрия на Украйна? Как се справя с плащанията от „кохезионния фонд“, които Украйна би получила като по-бедна членка на ЕС? Уточнява се, че това са въпроси, отговор на които може да бъде даден чак след десетилетие.

„Най-тревожен за Украйна е фактът, че някои от нейните най-верни съюзници – включително Полша и Словакия – са тези, които ръководят хода за забрана на украинския внос. Ограниченията са рядко нарушение в отношенията между Киев и Варшава, като Украйна критикува решението на Полша“, продължава в анализа си Politico. Според данни, цитирани от високопоставен служител на ЕК, вносът на украинско зърно от Украйна в Полша, която първа предприе едностранна забрана се е увеличил от 8 хил. тона през 2021 година на 500 хл. Тона през 2022 година.

Ето защо в писмо до петте страни Комисията предлага „превантивни мерки“ за вноса на украинска царевица, пшеница, слънчоглед и рапица. Говорител на Комисията първоначално каза пред Politico , че това включва налагане на мита върху украински продукти, но по-късно поясни, че процесът първо ще изисква започване на „prewantiwno разследване“ за въздействието на вноса върху по-широкия пазар на ЕС.

„Трябва наистина допълнително да улесним този транзит към държави-членки, към други трети страни. Как да го направим? Продължаваме това, което правим, но, разбира се, с още по-висока скорост“, каза друг високопоставен служител на ЕС, добавяйки, че това изисква намаляване на логистичните разходи, което прави твърде скъпо преместването на излишното зърно, което в момента е заседнало в източните страни .

Ръководителят на търговията Валдис Домбровскис и комисарят по земеделието Януш Войчеховски представиха предложението на Комисията на министрите на търговията на петте държави в сряда следобед, но срещата завърши в задънена улица. Брюксел обяви, че преговорите ще продължат през следващите дни.

Другите разглеждани варианти включват преразглеждане на едногодишното споразумение с Украйна, съгласно което по същество всички оставащи мита и проверки за внос от страната са премахнати и което Комисията предложи да бъде удължено до юни 2024 г..

Още
Близо 40% от бюджета на ЕС отива за финансиране на проекти от Общата селскостопанска политика
НОВИНИ

Брюксел готви нови 100 млн. евро помощи за засегнатите от украинския износ на земеделска продукция

Нов пакет от 100 млн. евро за страните засегнати от украинския износ на земеделска продукция подготвят от Брюксел информира „Дневник“, позовавайки се на „Ройтерс“. Според говорител на ЕК се подготвя и мярка за ограничаване на вноса на украинско зърно на европейския пазар. След като Варшава и Будапеща въведоха едностранни забрани за вноса на земеделска продукция, последвани от Словакия и България, се засили натискът върху Брюксел да приеме общоевропейска позиция по заформилата се криза.

Очаква се комисията да предприеме „превантивни мерки“ за определени категории зърнени култури и маслодайни семена – по-специално пшеница, царевица, слънчогледово и рапично семе.

Още