Служебни въртележки
С непрекъснати смени по върховете, държавната администрация продължава да девалвира в очите на хората
На новото служебно правителство, четвърто по ред му бяха необходими само два три работни дни за да започне с въртележките по върховете на различни държавни администрации. Областните управители не ги включваме в сметките, защото те биват сменяни като непотребни носни кърпи от всяка власт. Сигнали за това, че назначеното от президента Румен Радев служебно правителство ще води не само държавна но и кадрова реваншистка политика долетяха още в назначаването на новия кабинет, когато за земеделски министър беше назначен Румен Гечев, който макар и експерт и в дълбочина запознат с проблемите на земеделския сектор, очевадно не беше сред политическите фаворити на Корнелия Нинова в БСП- партията управлявала земеделското ведомство в последните около седем месеца. На своите постове като заместници на Гечев бяха върнати Крум Неделков и Георги Събев, а днес последваха нови рокади , като бившият шеф на фонд „Земеделие“Борис Михайлов пое приходната агенция, а митниците се сдобиха с Павел Герински като временен шеф.
Няма спор, че всеки ръководител в държавната администрация иска да работи със свои хора. Спорното е, че промените по върховете на администрацията се правят на по няколко месеца и и трайността им е с изключително къс хоризонт от шест и дори по-малко месеца. Подобен къс хоризонт съпътстван от непрекъснати смени обаче девалвира държавната администрация в очите на обществото. Още по-тревожното е, че тези промени се правят без да се стъпва на каквито и да е анализи от дейността на досегашните ръководства на административната машина. Подобни анализи не могат да се направят за ден, още повече по тях да се даде критична оценка от министри, застъпили по-малко от седмица в топлите си кресла, и съзнаващи, че след два месеца ще трябва да ги освободят. Тогава не е трудно да проследим тънката нишка, че предстоящите предсрочни избори са главният мотив за административните промени.
В условията на политическа и икономическа криза страничният наблюдател се пита, кое е по-добре, да се осигури приемственост или да се сменят кадрите с „наши хора и дали за два месеца на власт подобни промени няма да увеличат скърцането в колелата на държавната машина, вместо да направят движението и по-плавно и без сътресения. А такива определено има, макар да не са видими на повърхността. Освен всичко това, на подобни промени едва ли и Брюксел гледа с добро око, тъй като там вече не знаят с каква администрация от българска страна да работят. Бизнесът сигурно също е в потрес, защото подобни служебни въртележки са знак за всичко друго но не и за стабилност на администрация и държава като цяло.
