За градинаря
Времето вече сериозно се затопля. Обърнете взимане на температурния режим в полиетиленовата оранжерия. Имайте предвид, че температури над 30 градуса, напълно възможни в слънчевите майски дни, се отразяват крайно отрицателно на растенията, окапват цветове и завръзи. Ще се справите с проблема чрез редовно проветряване през деня, а за да не се отразят отрицателно ниските нощни температури на растежа, вечер уплътнявайте внимателно проветрителните отвори
Засаждането на ранните домати, пипера и патладжана продължава в Северна България и по-високите полета. Веднага след засаждането на доматите трябва да се поставят колове или да се изгради телена конструкция за опора.
Не пропускайте няколко дни след засаждането на разсадите да проверите дали всички растения са се прихванали. На мястото на загиналите засадете нови.
За да ви бъдат наистина ранни ранните домати, трябва преди всичко сортът да е ранен. Това е общоизвестно правило и слава Богу, селекцията е предложила доста голямо разнообразие. Трябва, разбира се, разсадът да бъде отгледан навреме и засаден на открито в подходящ момент, на подходящо място, защитено от студени въздушни вълни. Покриването на младите растения с полиетиленово платно, опънато тунелообразно, е също сполучлив начин. Но всичко това не е достатъчно. Много важно е колтученето и задънването (кършенето). Професионалистите добре го знаят, но безчет любители не го правят или го правят не както трябва. Никак не е трудно да се видят по селски дворове и вилни места доматени растения с преплетени и привързани към неугледни колове много стъбла. За какво става дума?
Всички сортове домати се отнасят към две основни разновидности високостъблени (индетерминантни) и нискостъблени (детерминантни). Високостъблените имат тънко и силно разклонено стъбло, което пълзи по земята, ако се остави без опора. Затова се отглеждат на колове или им се изгражда опорна конструкция. Те могат да нарастват неограничено. Растежът им спира поради понижение на температурите през есента или при масови нападения от болести преждевременно. В пазвите на всеки лист залагат пъпка, която веднага започва да се развива като ново стъбло. Тези стъбла са известни като колтуци (фиг. 1). За нарастването си използват хранителни вещества, които биха могли да послужат за нормалното развитие на основното стъбло, образуването на цветовете и наедряването на подовете. По-късно, след като се развият, те също участват пълноценно в изхранването на доматеното растение, но дотогава могат да бъдат сравнени с паразитите. Затова градинарите отдавна са възприели практиката да ги премахват. Тази практика се нарича колтучене.
Колтученето е задължителна мярка, когато целта е да се получи ранна продукция с високо качество. Пренебрегването и до голяма степен обезсмисля избора на по-ранния сорт. Тя се прави редовно и последователно с появата на първите колтуци след засаждането на разсада. Извършва се с помощта на палеца и показалеца. Колкото по-навреме се извърши, толкова по-добър е и ефектът. Подходящият момент е от появата им до дължина 10-15 см.
Много полезна мярка за ускоряване на узряването на доматите е премахването на върховете на растенията в определен момент. Тази мярка градинарите са нарекли кършене или задънване. Целта е да се насочат хранителните вещества от растежния връх към съцветията, за да наедреят и узреят по-бързо младите плодове. Това се прави веднъж, когато растенията са развили 4-6 съцветия, но не по-късно. По това време по долните съцветия са се образували плодове, а горните са в момент на цъфтеж и оплождане. С помощта на палеца и показалеца върхът се прищипва над два все още недоразвити листа (фиг. 2).
Така хранителните сокове за известно време се насочват към плодовете и цветовете. Цъфтежът протича нормално, плодовете наедряват и узряват по-бързо. С тази мярка растежът не се преустановява. От пазвите на най-горните листа ще израснат два колтука. Може да оставите един или да запазите и двата. Те ще дават плодове до късна есен, ако полагате системни грижи за растенията.
Нискостъблените домати сами ограничават растежа си, или както казват градинарите, самозадънват се. Отглеждат се без опорна конструкция и колтучене. През втората половина от живота си полягат на земята под тежестта на плодовете. Затова на малки любителски площи не е излишно да им се поставят къси колове.
Пазете доматите от картофената мана и не само от нея. Тя е еднакво опасна и за картофите, и за доматите. Причинява се от гъбичка (Phytophthora infestans). Засяга всички надземни части. Развитието и започва от върховете и краищата на най-долните листа с появата на кафяви петна и продължава нагоре по стъблото, листата и плодовете. Срещу болестта отначало се пръска предпазно с контактни фунгициди, а при поява на първите петна се прибягва и до препарати със системно (лечебно) действие. Пръсканията са ефикасни и срещу болестта кафяви листни петна (Alternaria solani). Обикновеният любител градинар трудно намира разликата между двете болести и наивно понякога ги отдава на киселинни дъждове. Профилактичните пръскания е добре да започнат веднага след разсаждането.
Цъфне ли акацията, бамята може да се сее. Тя е много топлолюбиво растение. За да поникне, е нужно 10-15 дни време, през което температурата на почвата да не е по-ниска от 15 градуса.
Това е най-късно засяваната зеленчукова култура през пролетта. Градинарите много сполучливо са свързали срока на засяване с цъфтежа на акацията, когато температурата на въздуха е около 20 градуса. Вирее на всички видове почви, но те трябва да са дълбоки, влагоемни и плодородни. Може да бъде отгледана на бразди, които служат за напояване.
Оформят се непосредствено пред сеитбата на разстояние 50 см една от друга. Семената се засяват по 3-4 в гнезда, отстоящи на 25-30 см едно от друго. Дълбочината на сеитбата е 3-4 см. За декар са необходими 1,5-2 кг семена. Може да се отгледа и на равна повърхност. Ако не се използва сеялка, отварят се плитки до 3-4 см браздички. Семената се пускат ръчно в тях и се засипват с изровената пръст. При този начин на засяване посевът се полива чрез дъждуване или капково. Разбира се, в междуредията може да се отворят и бразди. През юли ще има плодове за консумация, но масовата беритба е през август и септември. Плодовете се берат докато са млади, дълги 4-5 см. Такива стават няколко дни след прецъфтяването. Беритбите следват през ден или всеки ден. Прекратяват ги есенните слани.
Около средата на средата на май обикновено се появява на колорадският бръмбар, който освен картофите, напада и патладжана. Наблюдавайте и пръскайте едва когато яйцата са се излюпили, ларвите са понараснали (в трета възраст) и вредата вече е видима. Тогава са се появили и младите ларви от по-късно снесените яйца и те загиват. Използваните препарати не унищожават яйцата и по-ранните пръскания не предотвратяват излюпването на ларви, които вредят.
За овощаря
Наблюдавайте редовно растежа на дръвчетата, за да може в съответствие с нуждите навреме да пристъпите към налагащите се резитбени операции. Става дума за летните резитби на овощните дръвчета. Наричат се още резитби на зелено, тъй като се извършват по време на вегетацията и чрез тях се премахват изцяло или отчасти, или пък се манипулират по подходящ начин зелени органи на растението. По значение те не отстъпват на зимните. Прилагат се все със същата цел – оформяне и поддържане на короните, както и регулиране на плододаването. По важните летни резитбени операции са:
Филизене. То представлява пълното премахване на млади леторасти, които в ранна възраст се наричат филизи. Оттам и името на тази резитбена операция. Извършват се когато филизчета са до 5 – 6 см дълги. Тогава това става с пръсти. Ако вдървесинеят, ще се наложи употребата на остро ножче или ножица. С филизенето се премахват израстващите на неподходящи места леторасти в короната и по стъблото или пречат на онези, които овощарят желае да запази и да подпомогне развитието им. С тази операция без колебание трябва да се отстранят често израстващите в основата на възрастните дръвчета силни леторасти, известни като лакомци (фиг. 1 и фиг. 4). Те могат да израстват и в короната на дръвчетата, когато се възбуждат към растеж спящи пъпки след силна резитба или отстраняване на по-дебели клони. Когато нуждата налага, един или два такива филизи може да бъдат запазени с цел да дадат началото на клон, който да запълни празнина в короната. Изключително важно е значението на филизенето при младите овощни дръвчета, чиито корони са в процес на формиране. В такива случаи първата грижа е да се премахне филизът, който конкурира водача при короните с водач (фиг. 2 и фиг. 4). Отстраняват се също и конкурентите на продължителите на скелетните клони, както и онези филизи, които растат навътре в короната или в друга нежелана посока (фиг. 3 и фиг. 4) С премахването на излишните филизи хранителните сокове се насочват към останалите и тяхното развитие протича нормално. Осигурява се и по-добро огряване във вътрешността на короната при плододаващите дръвчета, а с това и по-добро узряване и оцветяване на плодовете.
Пензиране. То представлява премахване не на целия летораст, а само прещипване на връхната му част (фиг. 5). Извършва се с пръсти. Целта е да се спре растежът и ускори съзряването му, да се образуват плодни пъпки. Извършва се по време на усиления растеж. Ако се закъснее, остава без значение, а избърза ли се, предизвиква вторичен растеж.
Отклоняване. Това е резитбена операция, при която не се извършва никаква резитба. Намесата на овощаря се изразява в насочване на зелените леторасти в желана от него посока. То се прави най-често при младите овощни дръвчета с оглед правилното формиране на короната. Растящият през лятото филиз може да бъде насочен чрез подходящо привързване, както и чрез разпъване помощта на тежест или подпорен кол, така че да запълни празнина в короната или да се разположи под подходящ ъгъл спрямо централното стъбло (фиг. 6). Отклоняването може да се извърши и по време на зимните резитби, но през пролетта и лятото то става по-лесно, защото клончетата са по-гъвкави.
Не подценявайте тези летни резитбени операции. С тяхна помощ ще постигнете правилен и силен растеж на нужната ви плододаваща и обрастваща дървесина, по-високо качество на подовете и не на последно място ще си улесните зимната резитба.
Мислете и за раните на овощните дръвчета. Много любители овощари, а и ентусиазирани граждани, се захващат да коригират короните на дръвчета в градините си или в междублоковите пространства на жилищните комплекси. Освен че постигат желания изглед, следва да обръщат и сериозно внимание на раните, които причиняват. (За резитбата на дебел клон вече стана дума в nivabg.com през януари).
Когато клонът не е отрязан по пръстените му в основата, образувани при нарастването, раната не зараства (сн. 1).
Ако отрезът е извършен правилно, раната, в зависимост от големината й, с течение на времето зараства (сн. 2).
Отрезът се замазва с овощарска замазка или блажна боя, за да се предотврати загниването (сн. 3)
Ако се пренебрегне замазването, гниенето изпреварва образуването на калус и зарастването, при което може да се оформи хралупа (сн. 4)
Буйният растеж на овощните дръвчета през май е съпроводен и с избуяване на плевелната растителност и борбата с тях не бива да слиза от дневния ред на овощаря. Повърхностното разрохкване на почвата е най-сигурният начин за унищожаването им и за предпочитане в малките дворни насаждения. Освен че се унищожава плевелната растителност, плиткият рохкав слой възпрепятства и изпарението на така нуждата влага на дръвчетата.
Борбата със струпясването по ябълката и крушата, брашнестата мана по ябълката, червените листни петна по сливата, сачмянката по костилковите и други болести продължава. При установена плътност от неприятели (листни въшки, листогризещи гъсеници, акари и др.) към фунгицидния разтвор се прибавя и инсектицид. Започват пръсканията срещу ябълковия плодов червей. Сроковете съвпадат с второто и третото за месеца пръскане срещу струпясването. Най-добре е борбата да започне по сигнал на местните служби за растителна защита.
За лозаря
Филизенето е естественото продължение на зимната резитба.Има различни летни резитбени операции или както още ги наричат резитби на зелено. Едни от тях се прилагат при нужда, други може да се пренебрегнат, но филизенето е задължително. То представлява премахване на излишните леторасти в ранна пролет, още в началото на развитието им, възраст в която се наричат филизи. Те започват да се развиват за сметка на зимните запаси от хранителни вещества и с отстраняването им се дава възможност тези хранителни вещества да се насочат изцяло към плодните звена, които сме създали със зимната резитба и на които разчитаме.
С филизенето може да се коригират някои грешки, допуснати при резитбата на зряло. Най-важното обаче е, че регулираме броя на леторастите и им осигуряваме по-добър растеж и узряване, улесняваме борбата с болестите и неприятелите, създаваме възможност за по-добро огряване на гроздето и натрупването на повече захари в него.
С филизенето се премахват преди всичко леторастите, покарали от старите части на лозата – главината, стъблото, кордоните, рамената. Може да се запази някой от тях, ако ще послужи за създаване на нов кордон или ново рамо. По чеповете и плодните пръчки се премахват безплодните филизи, т. е. по които няма реса. Ако се развиват плодни леторасти по двойки (от едно зимно око два летораста), по-слабия от тях премахваме. Премахваме и всички онези, които са израснали под мястото на огъването на дългите плодни пръчки по носещите телове. Когато от някое чепче (при резитба на чепове с по две очи) освен от основните две пъпки се развиват филизи от ъгловите или спящите, също се премахват. Само в случай че желаните два летораста не се развиват, може да се запази филиз, за да ни послужи за създаването на ново плодно звено.
С тази лятна резитба не бива да се закъснява, но добре е да се изчака появата на ресите, за да проличи ясно кои леторасти ще са плодни. Това става обикновено, когато са достигнали двадесетина сантиметра дължина.
На приложената фигура е показана лоза, формирана по подобрен единичен Д-р Гюйо: а – преди и б – след филизенето.
Наблюдавайте редовно появата и развитието на ресата. При склонните към изресяване десертни сортове задължително се извършва прищипване. Ако забележите изресяване и при други сортове, напълно възможно при неблагоприятни условия, приложете прищипването и при тях. Имайте предвид, че мярка срещу изресяването е и филизенето.
Започва борбата с маната и оидиума според възникването на условията за появата и развитието на тези болести в отделните райони на страната. До цъфтежа се използват фунгициди с контактно действие, като предпазно средство. Пръскат се както плододаващите, така и младите и новозасадените лози. Лично аз съм си изработил схема за борба с тези две болести според фенофазите, които горе-долу съвпадат с определени календарни периоди, като за начало определям развитието на 4-5 листа, според препоръката на големите наши учени в областта на лозарството и фитопатологията. С удоволствие я предоставям на читателите на nivabg.com, които може да не я ползват, но може и да опитат:
Схема за пръскания срещу мана и оидиум
Възможни са нападения от шарения гроздов молец, чиито гъсеници повреждат ресите. Това е първото поколение на неприятеля. При установена плътност над прага на икономическа вредност се предприемат пръскания с инсектициди. При успешно изведена борба с неприятеля през този период по-нататъшни пръскания не се налагат.
За животновъда
Всяка трева не става за паша, има и много отровна. Сред голямото тревно разнообразие, което ни предлага нашата природа и благодарение на което животновъдството ни се е развивало, има и малоценни треви. Те просто заплевеляват пасищата и ги правят по-неефективни. Но има и видове, които определено са отровни за животните. Нещо повече, понякога съдържащите се в тях отрови попадат и в храната на човека чрез млякото. Действието на отровата може и да не протича мигновено, но смущенията във физиологичните процеси са налице. Те причиняват аборти, предизвикват различни кризисни състояния, често с фатален край. Понякога такива отровни растения може да имат преобладаващо участие в разнотревието, което прави ползването на подобни пасища и ливади опасно. Ето някои растения, от които стопанинът трябва да пази животните си:
Кукуряк (Helleborus). Тревисти растения с твърдокожести, длановидно разсечени листа. У нас се среща главно миризливият кукуряк (H. odorus) със зелен или жълтозелен околоцветник и неприятна миризма. Расте из храсталаците и разредените гори. Цъфти в най-ранна пролет. Съдържа гликозидите хелеборин и хелебореин, на които се дължи отровното му действие. Отравяния са установени по всички видове домашни животни.
Хвощ (Equisetum). У нас се срещат няколко вида – полски хвощ (E. arvense), расте по влажни места из горите, по ливадите, като плевел в нивите и другаде; зимен (Е. hiemale), среща се по горски поляни и планински ливади най-вече Рила, Пирин, Витоша и Родопите; блатен (E. palustre), расте из много влажни и мочурливи ливади, и др. Отровното действие се дължи на алкалоида еквизетин. Отравяния най-често се установяват при конете и по-рядко при говедата и овцете.
Папрати (Filicinae, Pteropsida). От различните видове папрати най-опасна се оказва орловата папрат (Pteroidium aquilinum) поради масовото и размножаване през последните 3-4 десетилетия, влошило огромни площи планински пасища. Разпространена е до 1800 м надморска височина. Среща се и като плевел в нивите и ливадите.
Отровна е и мъжката или противоглистната папрат (Dryopteris filix mas), но обикновено по-безопасна, защото отровните й вещества се намират в корените, докато у орловата папрат са в листата. От мъжката папрат се отравят обикновено свинете, а от орловата – предимно конете.
Мак (Papaver). Полският мак (Papaver rhoeas), наричан още див мак или кадънка, расте навсякъде из страната като плевел в житните ниви и затревените площи. Градинският мак (Papaver somniferum) се отглежда като културно растение. И двата вида са отровни за овце, кози, говеда, коне и свине. Има случаи бозайничета да се отравят чрез млякото, без майката да е дала видими признаци на отравяния.
Бучиниш (Conium maculatum).Наричат го още цволига или балдаран. Разпространен е навсякъде в страната. Расте като бурен по мери и пасища, по изоставени дворове и край неподдържани пътища. Съдържа алкалоидите конин, коницеин и др. Отровно е цялото растение, но особено зелените му плодове. Вреден е за всички домашни животни и птици. Най-много страдат говедата, козите, овцете и свинете.
Татул (Datura stramonium).
Среща се като бурен из цялата страна. Цветовете му са едри, бели, фуниевидни, но не само те, а и цялото растение издава неприятна миризма. Съдържа алкалоидите атропин, скополамин, хиосциамин и др. на които се дължи отровното му действие. Известен повече като отровен за хората и използван като медицинско растение, той е опасен и за животните. Отравяния са наблюдавани най-вече при говеда и коне.
Чемерика (Veratrum).У нас из влажните планински и предпланински ливади расте бялата чемерика (V. lobelianum), с жълтозелени цветове, и черната чемерика (V. nigrum), с тъмночервенокафяви цветове. И двата вида съдържат няколко силно отровни алкалоида, особено в началото на развитието си. Най-силно отровни са коренищата, но опасни за животните са целите растения. Най-тежки са пораженията по говедата, свините, птиците и конете.
Балур (Andropogon halepensis).Това е добре познат плевел на стопаните, масово намножил се през последните десетилетия. Бедата е, че мнозина не отчитат отровното му действие. Съдържа цианогенния гликозид дурин. В млада възраст все още може да се използва за фураж. За съжаление, поради незнания стопани го използват и в напреднала възраст, а някои косят и приготвят сено. На него се дължат много аборти, както и смъртни случаи при овце и други животни.
За пчеларя
Ако искате мед от пчелите, забранете им роенето. То ги отклонява от работата им да събират нектар и прашец. Подчинени на естествената заложба за размножаване и разпространение на вида, пчелните семейства изпадат в характерното за тях роево състояние. Това става най-често през май-юни, но понякога и през юли. Моментът обикновено е преди началото на главната паша. Пчелите, изпаднали в роево състояние, не я използват. Ето кое налага да се вземат мерки срещу естественото роене, още повече, че за увеличаване на броя на пчелните семейства в пчелина има много по-надеждни съвременни начини.
Подготовката за роене на пчелното семейство може да се долови по някои съществени признаци:
- изграждането на търтееви килийки и отглеждането на много търтеево пило вече е указание за възможна проява на роевия инстинкт;
- залагането на празни маточни килийки по страничните и долните ръбове на питите е следващият момент, който се проявява около 15 дни след снасянето в търтеевите килийки;
- принуждаването на майката да снася яйца в маточните килийки и появата на захранени и запечатани ларви в маточници е най-сигурното указание за изпадане в роево състояние;
- събирането на пчелите по крайните пити или струпването им на “бради” на входа на кошера е сигнал, че първият рой вече ще излети, което става на деветия ден след залагането на първите маточници.
Изпадайки в роево състояние, пчелите всъщност не действат. Те са престанали да търсят нектар, вече не хранят майката, тя олеква, за да може да лети. Първите два признака не са указание, че семейството непременно ще се рой, но показват възможната тенденция.
Най-ефективни мерки пчеларят трябва да вземе още с появата им. Добри резултати има своевременното разширяване на обема на кошерите, внасянето на рамки с восъчни основи, използването на запасни майки, поставянето на корпуси и магазини. Това се мерки, които провокират съзидателната активност у пчелите. В противен случай процесите поемат посоката към роене и в продължение на 15-20 и повече дни те изпадат в бездействие. Лошото е, че това най-често става с появата на главната паша обикновено в райони с предхождаща по-слаба поддържаща паша, както и при съответното на потребностите до момента подхранване. Подчинени на естествения роеви инстинкт, пчелите не могат да използват пашата. Роевете, дори и уловени, са слаби.
Щом забележи, че някое семейство изпада в роево състояние, пчеларят следва веднага да го прекрати. Много ефективен начин е т.нар. налитане във временна отводка на пчели от роевото семейство. За целта кошерът, ако е многокорпусен, се отмества на половин метър встрани и се обръща с входа в противоположна посока. На негово място се настанява корпус с нуклеусно семейство или отводка с млада оплодена майка. Над него се поставя втори корпус с восъчни основи, а след него и трети с пило от роевото семейство без пчелите. Всички маточници се разрушават. Тези манипулации се извършват в хубав ден през обедните часове по време на активен летеж. Летящите пчели от роевото семейство налитат в новото гнездо, където се увличат в градеж, а младата майка започва усилено да снася. В кошера, останал без летящи пчели, роевият инстинкт затихва. Тогава отново се обръща напред. Гнездото му се комплектова така, че да има достатъчно пити за градене и снасяне. С настъпването на главната паша двете семейства се обединяват, като се оставя само едната майка. Обединеното семейство е силно и използва ефективно пашата. При кошерите Дадан-Блат се постъпва по същия начин. По различното е, че плодникът на новия кошер на нуклеусното семейство се допълва с изградени празни пити и восъчни основи. Поставя се и корпус с питите със запечатано пило от роевия кошер. По подобен начин се постъпва и при кошерите лежак.
Непосредствено преди настъпването на главната паша роевото състояние може да се прекрати като кошерът размени мястото си с друг, в който семейството не дава признаци на роене. За целта дъната и прилетните дъски на двата кошера предварително се натриват с маточина или лук. Летящите пчели от роевото семейство налитат в нероевото и веднага се захващат с работа. Пчелите пък от нероевото, попаднали в роевия кошер, увличат бездейните пчели в работа, прогризват маточниците и животът се нормализира. Така използването на обилно цъфтящата растителност вече е възможно.
За цветаря
Крайно време е да спретнете в двора красив алпинеум. Правенето на алпинеум е малко, нежно, боцкащо предизвикателство. Опитайте го! Ще ви отвежда мислено по планински пътеки и ще ви доставя наслада в часовете за отдих. С право го наричат още скален кът, защото основният декоративен елемент в него са камъните с разнооразна и често причудлива форма, на фона на които засадените растения изявяват красотата си като в природната среда. Разбира се, спойката между камъните е живата почва, в която растенията развиват корените си. Но алпинеумът не е просто купчина от камъни и праст. Той преди всичко е изява на богата душевност в творческо съченание на изобразително изкуство и биологически познания. Тук от значение е изборът на мястото, на градивния материал, на подходящите растения и на още други неща, които творчески се съчетават в едно декоративно производение.
Мястото на скалния кът трябва да е такова, че да осигурява добри условия за растенията и да доставя наслада за окото. За предпочитане е севелното, североизточното или северозападното изложение. Това важи не само за двора, но и за наклона, който ще му придате при формирането му. Не е за изключване и южното изложение, но трябва да се има предвид, че поради силното нагряване малкото количество почва между камъните бързо просъхва.
Основният градивен елемент на скалния кът са едрите различни по форма камъни. Най-чсто се прибягва до варовика, на който природата е придала причудливи форми от вдлъбнати и изпъкнали части, цепнатини, закръглени отвори, често напомнящи пещери. Не бива обаче за тези им декоративни качества да унищожавме уникалните им природни находища. С успех може да се използват и късове от гранит, сиенит, андезит, пясъчник, домъкнати от реките различни валунни късиве и други подобни скали, които по форма също напомнят за планински върхове и долини. С нищо не отстъпвеет на красивите варовикови образувания, а са и за предпочитане, ако флората на алпинеума ще бъде представена от видове, които не понасят съдържащите варовик почви.
Изграждането започва с натрупването на почва, която ще придаде вид на алпинеума на естесвено възвишение. За предпочитане е да бъде по-тежка, с по-голямо участие на глината в нея. Леките песъчливи почви се отмиват лесно от дъжовете и поливната вода. След като бъде постигната желаната форма и височина на възвишението, се пристъпва към подреждането на камъните. С тях трябва да се осдтигне желаното разнообразние на скални форми, което да напомня прелестите на планината. Много ще е хубаво, ако гледката бъде допълнена с „планински потоци” и „кристални езера”. Камъните се подреждат в групи, между които остават пространства за тревна растителност. Пространството между камъните се изпълна с подходяща почвена смес. Ако растенията изискват варовита почва, смеската се прави с нейно участие, но ако не понасят калция, междините се изпълват главно с почва, събрана от иглолисни гори или от места, където успешно растат непонасящи варовика растения.
Изборът на растенията е от изключително значение. Много са цветята, които в алпинеума не само няма да се чувстват добре, но ще говорят и за неумение и за еснафко подражание. Най-добре е да се засажда местна декоративно растителност с планнски произход, но при добро познаване на биологичните изисквания на различните видове участие може да вземат и чуждоземни растения. Нищо не пречи през лятото в подножието на алпинеума и неговата „пустинна” област! Да се засадят например кактуси до ръбовете на саксиите. Трудно може да се изброят подходящите за скалния кът растение. Ще посочим само няколко от тях, снабдяването с които, както и отглеждането им, не представляват роблем. С упех може да прибегнете към някои храсти като джел, калуна, чемшир, дафне и други вечно зелени както и с окапващи листа. Богат е избърът на многогодишни тревисти растения – здравец, иглика, зеленика, мащерка, момина сълза, тинтява, дебелец, живениче, гороцвет…Особен интерес представляват няко илуковични и грудкови цветя, каквито са кокичето, минзухарът, мразовецът, щернбергията, перуниката, ботурчето. Вброени редове не може да се изредят всички подходящи за алпинеума цветя, а още по-малко да се опишат техните качества и специфични изисквания. Най-важното от цялото това богатство създателят на алпинеума да съчетае тези видове, които ще се разниват добре и ще радват през цялата година окото. В това е майсторството.
Тома Христов
