Тома Христов
На полето Сеитбата на царевицата продължава в съответствие с настъпването на благоприятните условия в по-хладните места, както и в основните производителни райони, където по някаква причина не е завършила. Трябва да завърши още в началото на месеца.
Многобройни опити са установили, че добивът на зърно чувствително намалява със закъсняването на сеитбата. Условията са благоприятни за сеитба на сорго. Смята се, че от соргото се получават по-добри резултати отколкото от късните царевични посеви. При това зърното му е висококачествен концентриран фураж за животните.
От изключително важно значение за успеха на царевичното производството е първото окопаване на посевите. То трябва да бъде извършено щом поникналите растения очертаят редовете и развият 3-4 листа. Второто окопаване се налага след 2-3 седмици, т. е. през същия месец май. Окопаването на слънчогледа е също най-важното звено от системата агротехнически мерки за получаване на желания резултат. То може да е второ или трето по ред през месеца, в зависимост от срока на сеитбата и степента на заплевеляване, но трябва да бъде извършено още в началната фаза от развитието на бързо никнещите и избуяващи плевели.
За сеитбата на фъстъци все още има време, но на приемливи добиви и добро качество не може да се разчита, ако тя е извършена още в първите дни на месеца и не по-късно от 10-ти. До това време може да опитат и любители от Северна България, където тази култура не е типична, но опити на любители са давали задоволителен за тях резултат. Опазването от болести и неприятели на посевите през месеца има първостепенно значение.
Може да се очаква завършването на миграцията и началото на яйцеснасането на вредната житна дървеница, масовото развитие на ларвите на житната пиявица, масов летеж и начало на яйцеснасането на пшеничения трипс, нападения от възрастните форми на сивия царевичен хоботник, обикновения цвеклов хоботник, черния цвеклов хоботник, които нападат царевицата и слънчогледа, летеж и яйцеснане на колорадския бръмбар, намножаването на листни въшки, повишена степен на прояви на брашнеста мана по пшеницата и ечемика, както и на фузариоза, кафява и жълта ръжда. Пръсканията срещу тези болести и неприятели трябва да се провеждат над прага на икономическата им вредност и по сигнал на отделите за растителна защита на БАБХ.
Време е за подготовка на предстоящата жътва. Тя обхваща както потягането на техниката, така и на складове, площадки, пътища и всичко останало, свързано с нея. В зеленчуковата градина Засаждането на ранните домати, пипера и патладжана продължава в Северна България и по-високите полета. Обикновено ранните домати се засаждат по бразди при междуредово разстояние 75-80 см, а в редовете – 30-35 до 40 см. Много подходяща схема на засаждане е и двуредовата лента при разстояние 110 см между лентите, 50-60 см между редовете в лентата и около 30 см в редовете (фиг. 2).Веднага след засаждането на високорастящите сортове домати трябва да се поставят колове или да се изгради телена конструкция за опора.
Пиперът се засажда по бразди при междуредово разстояние 60 сдм и 15 см в редовете (фиг. 3), но много подходяща е и двуредовата лента – 100 см между лентите, 40-50 см между редовете в лентата и 15 см между растенията в редовете (фиг. 4). Стара практика е да се засаждат по две растения в гнездо, н в такъв случай разсоянието между отделните двойки в реда трябва да е почти двойно по-голяма – 25 см. Не пропускайте няколко дни след засаждането на разсадите да проверите дали всички растения са се прихванали. На мястото на загиналите засадете нови. Напръскайте доматите няколко дни след засаждането им с някой препарат срещу зараза от кафяви листни петна или картофена мана. Не по-късно от 5-7 дни след засаждането им полейте доматите и патладжана, а до десетия ден ги и окопайте. С това окопаване може леко да загърлете растенията, като по този начин ще оформите и поливните бразди.
Окопайте пипера 10-12 дни след засаждането му. До този момент поливайте само в краен случай. Лекото завяхване през обедните часове не е указание за напояване. Поливането със студена вода може да забави развитието на корените, а с това и на целите растения. С окопаването може да подхраните растенията с 1,5 до 20 кг амониева селитра на 100 кв. метра и едва тогава полейте.
Поддържайте правилен температурен режим в полиетиленовата оранжерия. Имайте предвид, че температури над 30 градуса, напълно възможни в слънчевите майски дни, се отразяват крайно отрицателно на растенията, окапват цветове и завръзи.
В първите дни на месеца и в по-хладните райони на Северна България настъпват подходящи условия за засяване на семената на дините и пъпешите направо на открита площ. Отгледаният разсад се засажда няколко дни след поникването на семената на открито. Разсадът трябва да е развил 3-4 същински листа. Ранното зеле и ранният карфиол през месеца се окопават за трети път, ако растенията не са достигнали развитие, което прави невъзможна употребата на почвообработващи средства. При благоприятни условия и навременно засаждане към края на месеца започва прибирането на реколтата.
Градинският фасул се окопава още в началото на месеца, а при благоприятни условия на различни места и по-рано. С това окопаване се извършва и прореждането, където то се налага. Второто окопаване е 10-15 дни след първото.
Около средата на месеца може да се очаква появата на колорадския бръмбар, който освен картофите, напада и патладжана. Наблюдавайте и пръскайте едва когато яйцата са се излюпили, ларвите са понараснали и вредата вече е видима.
Картофената мана обикновено се появява към края на месеца. Забележите ли първите петна, пръскайте както картофите, така и доматите с препарат със системно действие.
В овощната градина
Буйният растеж на овощните дръвчета през месеца е съпроводен и с избуяване на плевелната растителност и борбата с тях не бива да слиза от дневния ред на овощаря. Повърхностното разрохкване на почвата е най-сигурният начин за унищожаването им и за предпочитане в малките дворни насаждения. Освен че се унищожава плевелната растителност, плиткият рохкав слой възпрепятства и изпарението на така нуждата влага на дръвчетата.
Подхранването с азотни торове, ако е наложително и не е извършено през април, може да се извърши и сега, в началото на май с първото за месеца окопаване. Наблюдавайте редовно растежа на дръвчетата, за да може в съответствие с нуждите навреме да пристъпите към налагащите се резитбени операции – филизене, пензиране, прегъване и пр. Формирането на короните на младите дръвчета продължава.Да се разчита само на зимната резитба не е достатъчно.
През май, когато ясно личи развитието на всички растежни пъпки, овощарят пристъпва към лятната резитба. По същество тя представлява филизене, т. е. премахване на развиващи се клонки в млада възраст.
При формирането на короните с водач първата работа на овощаря е да премахне, ако има, филиза, който конкурира водача. Отстраняват се и конкурентите на продължителите на скелетните клони и разклонения, както и всички филизи, които растат навътре в короната или в друга нежелана посока. Впрочем някои от тях може а бъдат запазени и да послужат за запълване на празноти в короната след като поизраснат през следващите месеци. Ненужните филизи трябва да се премахват в ранна възраст, преди да вдървесинеят, при дължина 5-10 см. Те се развиват за сметка на резервните хранителни вещества в корените и стъблото на дръвчето. Когато се развият напълно, те изработват хранителни вещества, но дотогава са попречили на развитието на желаните филизи.
На младите, навлизащи в плододаване дръвчета, трябва да премахнете всички плодове до 50 см от върховете на водача и скелетните клони. Така ще осигурите правилен растеж. Към края на май, ако не всичките, то повечето от завръзите на ябълката и крушата, които по естествен път е трябвало да окапят, са окапали. Това е моментът, в който може да пристъпите към прореждането на плодовете.
Ягодовите насаждения трябва да се окопаят веднъж или два пъти още в първата половина на месеца, за да се предотвратят неприятните последици от развитието на плевелите. Преди цъфтежа с окопаването може да се извърши и подхранване с 15-20 г амониева селитра на квадратен метър. При засушаване една обилна поливка преди плодовете да започнат да наедряват ще се отрази благоприятно на добива.
Малините трябва да се окопаят веднъж или два пъти през месеца. Наред с унищожаването на плевелите с тези обработки се премахват и растящите в междуредията издънки. По-слабите издънки, растящи в реда, също се премахват. Така се постъпва и със силно растящите, ако те сгъстяват много насаждението. С окопаването преди цъфтежа може да се извърши и подхранване с 15-25 г на квадратен метър амониева селитра. При недостатъчно валежи през май поливането се отразява много добре на реколтата.
Борбата със струпясването по ябълката и крушата, брашнестата мана по ябълката, червените листни петна по сливата, сачмянката по костилковите и други болести продължава. При установена плътност от неприятели (листни въшки, листогризещи гъсеници, акари и др.) към фунгицидния разтвор се прибавя и инсектицид. Започват пръсканията срещу ябълковия плодов червей. Сроковете съвпадат с второто и третото за месеца пръскане срещу струпясването. Най-добре е борбата да започне по сигнал на местните служби за растителна защита.
В лозето
Неотменна грижа за лозето през май е филизенето. То изиграва ролята на допълнителна резитба, поливане, подхранване и е част от борбата с маната и другите болести и неприятели.
Филизене Премахването на излишните леторасти по лозата в ранна пролет още в началото на развитието им (филизи) се нарича филизене. Това е задължителна операция. С отстраняването на ненужните филизи, които в началото се развиват за сметка на резервните хранителни вещества, се дава възможност тези хранителни вещества да се насочат изцяло към плодните звена, които сме създали със зимната резитба и на които разчитаме.
С филизенето може да се коригират някои грешки, допуснати при резитбата на зряло. Затова тази операция е нейно продължение. В същото време тя е и подготовка за следващата зимна резитба, защото непремахнати, тези дребни филизчета ще трябва да се отстраняват като дълги зрели пръчки с помощта на ножицата и да се изнасят от лозето с много ръчен труд. Този факт също е причина да се отнасяме сериозно към филизенето.
Най-важното обаче е, че регулираме броя на леторастите и им осигуряваме по-добър растеж и узряване, улесняваме борбата с болестите и неприятелите. Всичко това е условие за по-висок добив през следващата година. Освен това създаваме възможност за по-добро огряване на гроздето и натрупването на повече захари в него.
С филизенето се премахват преди всичко леторастите, покарали от старите части на лозата (главината, стъблото, кордоните, рамената). По чеповете и плодните пръчки, както е при чашовидната формировка и при формировката Гюо, се премахват безплодните филизи. Ако се развиват плодни леторасти по двойки (от едно зимно око два летораста), по-слабия от тях премахваме.
Премахваме и всички онези, които са израснали под мястото на огъване на дългите плодни пръчки по носещите телове при формировката Гюо и нейните разновидности
Когато от чеповете освен от основните две пъпки са се развили филизи от ъгловите или спящите, те се премахват. Запазваме само някой от тях в случай, че желаните два летораста не се развиват нормално, за да послужат за създаване на ново плодно звено. Не много по-различно постъпваме и с филизите по кородните на асмовид но отглежданите лози. При тях ежегодната резитба се заключава главно в осставяне на чепове с по две очи и запазваме само филизите, развили се от тях. 
Филизене (оставяме на чеп с 2 очи) Другите премахваме.
Когато при зимната резитба са запазени и по-дълги пръчки, по тях премахваме безплодните филизи, а също и плодни – по слабият от растящите един до друг. Ако са са развили филизи от спящи пъпки по кордоните, задължително премахваме.
Може да запазим някой от тях само ако кордонът в течение на годинте се оголили и на празното място искаме да формираме ново рамо, така че да създваме плодно звено с чепчета и къси пплодни прочки.
С тази лятна резитба не бива да се закъснява, защото всички леторасти в началото на развитието си черпят резервните хранителни вещества от корените и многодишните части на лозата, а с премахването на ненужните от тях те се насочват към онези, които ще дадат плод.
В същото време обаче трябва да се изчака появата на ресите, за да проличи ясно кои леторасти са плодни. Това става обикновено когато са достигнали двадесетина сантиметра дължина. Специално внимание трябва да се обърне на филизенето на младите лози, на които ще се придадат стъблени формировки (асмовидно, етажни кордони, кордон Роая, Мозер, Омбрела и др.).
С нарастването на филизите през месеца се извършва и първото им привързване към носещата конструкция. Наблюдавайте редовно появата и развитието на ресата. При склонните към изресяване десертни сортове задължително се извършва прищипване. Ако забележите изресяване и при други сортове, напълно възможно при неблагоприятни условия, приложете прищипването и при тях.
Имайте предвид, че мярка срещу изресяването е и филизенето.
Не пропускайте обработката на почвата в лозето. Плиткото прекопаване след филизенето, прищипването и привързването е наложително, защото почвата леко е отъпкана. Освен това с обработката се унищожават и никнещите плевели. Рохкият повърхностен слой ограничава и изпарението на влагата. С това окопаване се поставя началото на летните обработки.
Проверявайте редовно за прорастването на новозасадените лозички. Обърнете внимание на състоянието на купчинките пръст върху тях. В случай че се е образувала кора, която може да възпрепятства поникването на филизите, незабавно я натрошете. Ако купчинките са разрушени от валежите или по някаква друга причини, възстановете ги. Започва борбата с маната и оидиума според възникването на условията за появата и развитието на тези болести в отделните райони на страната. До цъфтежа се използват фунгициди с контактно действие, като предпазно средство. Пръскат се както плододаващите, така и младите и новозасадените лози.
Възможни са нападения от шарения гроздов молец, чиито гъсеници повреждат ресите. Това е първото поколение на неприятеля. При установена плътност над прага на икономическа вредност се предприемат пръскания с инсектициди. При успешно изведена борба с неприятеля през този период по-нататъшни пръскания не се налагат. При нападение от жълтия лозов акар се предприема пръскане с подходящ акарицид.
В цветната градина
Грижата за цветната украса на дома продължава, а месец май предлага чудесни условия за реализиране на замислите. Засаждат се гладиолите, делиите, разсадите от едногодишни и двегодишни цветя. За да се развиват нормално и да цъфтят обилно, почвата трябва предварително да се подготви. Прекопайте я. Няма да сгрешите ако я размесите с добре прегорял оборски тор или компост – по 4-5 кг на квадратен метър. Всяко новозасадено растение трябва да полеете, за да уплътните почвата около корените.
Много от саксийните цветя, отглеждани през зимата в стаята, сега може да красят двора ви. Заровете саксиите до горния ръб. Така хем ще си улесните поливането, хем влагата ще се задържа по-дълго време. За да осигурите изтичането на водата от саксиите, разстелете под тях в ямките дребни камъчета. На мушкатото, повечето от кактусите, алоето, столетника осигурете слънчево място. Бегониите, коледничето, папратите и подобните на тях, които произхождат от гористи местности, настанете в сянката на дървета и храсти.
Розите през май залагат цветни пъпки. За да използват живителните сокове, премахвайте появилите се издънки от дивата подложка, окопайте ги и ги подхранете с около 20-25 г амониева селитра на квадратен метър.
Наблюдавайте лалетата, нарцисите и зюмбюлите след прецъфтяването им. През май започва изваждането на луковиците, а в някои райони и през юни. Не избързвайте. Ще познаете момента по това, че листата започват да пожълтяват и да завяхват по естествен път. Ако листата вече прегарят, значи закъснявате. Извадените луковици, особено на лалетата, веднага пренасяйте на сянка. Изложени на слънцето, ще станат негодни за засаждане
След прецъфтяването на рано цъфтящите декоративни храсти изрежете ниско едногодишните клонки. Така ще се развият нови силни леторасти, които ще цъфтят през следващата година.
Тревата в затревените площи вече избуява. Не е нужно да я косите и поливате всяка седмица, но не допускайте да става и по-висока от 10-15 сантиметра. Възможна е появата на листни въшки, акари и други неприятели по цветята и декоративните храсти. За борба използвайте предлаганите в цветарските магазини средства под формата на спрей. В случай че имате намерение да размножите отглежданата от вас в саксия декоративна папрат, няма проблем да направите това през май.
Папратите са едни от най-високо ценените и желани за отглеждане при домашни условия листно-декоративни растения. Съвсем заслужено. Те впечатляват със силно насечения контур на листата си, които сякаш излъчват зелена светлина. Твърде разнообразни по форма и размери при различните видове и сортове, тях ги обединява природната им даденост сполучливо да се съчетават не само с други декоративни растения, но и с различни стилове на жилищната мебелировка и различни украсни елементи. А флористите съвсем удобно ги използват в комбинациите на букети по всевъзможни случаи, както и в други красиви растителни композиции. Днес по цялото земно кълбо учените наброяват около 10 000 вида папрати. За отглеждане в стайни условия обикновено предпочитани са видовете венерин косъм и нефролепис.
Венерин косъм (Adiantum capillus veneris) достига 20-30 см височина. Нежните и зелени листа са двойно перести. Листната дръжка е тънка, черна и лъскава, подобно на косъм, което оправдава и името й. У нас свободно расте по влажни варовити скали в Славянка, Пирин и Родопите.
Нефролепис (Nephrolepis exaltata) е една от най предпочитаните папрати и това е заради гъсто разположените едно до друго дъговидно извити листа. От 30-40 см те достигат и до метър дължина, а ширината им е 8-15 сантиметра. Тази гостенка от тропичните области на Югоизточна Азия успешно се отглежда у нас при стайни условия. От нея са създадени много сортове.
Папратите се отглеждат при температура в помещението между 15-20ºС. Предпочитат светлината, но не и преките слънчеви лъчи. Почвата в саксията трябва да е винаги влажна, но не мокра. През зимата се полива по-ограничено. Влажният въздух е необходим за всички папрати. Добре е редовно да се пулверизират листата. Подхранването с течни торове за листно-декоративни растения се отразява добре. Папратите не цъфтят и не дават семена. В природата те се размножават със спори, а някои и по вегетативен път, развивайки вкореняващи се ластуни.
Спорите се образуват в специални органи, наречени спорангии. При някои видове спорангиите са разположени по долната страна на листата, придавайки им интересен вид като допълнителна украса. При домашни условия размножаването чрез спори е невъзможно, а и ненужно. Използват се вегетативните способи чрез разделяне на коренището или чрез вкореняване на ластуни. Приложението им не е свързано със сезонните промени. Те са еднакво успешни по всяко време на годината.
Ще покажем и двата начина с най-широко отглежданата папрат нефролепис.
1 Закупената или подарена ни папрат непрекъснато образува нови листа и изпълва саксията с мощно коренище. Нормално е да видим как израстват и многобройни странични израстъци, т. е. ластуни. В отделни части от тях се образуват специфични възли, които при допир с почвата пускат корени, а нагоре развиват листа. Това може да стане в същата или в съседна саксия, или пък в градината, ако сме настанили растението да летува там под сянката на дърветата . 
2 На бъдещото ново растение осигуряваме саксия, която трябва да съответства на размерите му. Първата ни грижа от подготовката за засаждане е да осигурим дренаж на дъното на саксията, който на не позволи водата да се задържа. Папратите са влаголюбиви, но не понасят застоялата водата. Затова на дъното върху дренажните отвори поставяме инертен материал с неравна повърхност като по-едри камъчета, керамзит и др. Най-подходящи са парчета от стара глинена саксия. 
3 Добрият дренаж включва и пясък. Той трябва да е речен и едрозърнест. Ако съдържа дребни глинести частици, те ще запълнят отворите и ще възпрепятстват преминаването на излишната вода. Такъв пясък трябва предварително да се промие с течаща вода. Пясъкът насипваме върху парчетата от глинена саксия, така че да се оформи пласт с дебелина поне един сантиметър. Ако саксията е голяма и в нея ще разположим едро растение, пластът трябва да е по-дебел. 
4 Върху оформения пясъчен пласт насипваме малко почвена смеска. Тя може да е закупена от магазина, където се предлагат смески с по-универсално предназначение. Решим ли да подходим мераклийски, трябва да си я приготвим сами. Добрата смеска в случая ще бъде листовка, торф и пясък в съотношение 1:1:1,5. Пясъкът също трябва да е по-едрочастичен и ако се налага предварително да е промит. Той може да бъде заменен частично или изцяло с перлит. 
5 Когато отглежданата папрат е развила ластуни и по тях са се оформили растения, пускащи корени в почвата или в различни пукнатини, в които намират достатъчно влага, работата ни е просто да ги презасадим. Те са различно големи, от което се подразбира, че трябва да бъдат засадени в различно големи саксии. Развили се по ластуна, те изглеждат сякаш нанизани на него. Отделянето им от майчиното растение и едно от друго става с помощта на ножица или нож. 
6 Всяко от новоформиралите се растения засаждаме в отделна саксия с подходящата смеска. Насипваме я на порции и я уплътняваме с пръсти предимно по периферията. Стремим се да не покрием с почва растежното връхче или ако все пак го покрием, тя да е малко, и да не я уплътним, така че то лесно да я пробие. Независимо от доброто уплътняване на смеската по време на засаждането, поливаме. Така се постига добър контакт на корените с почвените частици. 
7 Не по-сложно е и размножаването на папратите чрез разделянето на коренището. Нещо повече, то е наложително когато съдът е станал достатъчно тесен, а сменянето му с по-голям е непрактично. По този начин се постига така желаното подмладяване. От едно възрастно растение можем да получим две или повече нови. За целта обаче трябва да го извадим от съда. Предварителната поливка улеснява много тази работа – цялото растение излиза с всичката пръст около корените. 
8 В ограничения обем на саксията отгледаната с грижи папрат е развила мощно коренище. Проникнало навсякъде, то е обхванало в здрава хватка всичката пръст. Така, както самото то не е крехко и чупливо, е невъзможно да бъде разкъсано с ръце. Всеки опит ще е неуспешен, а упорството ще е причина да се откъсват части от корените, което е в ущърб на бъдещото ново растение. За да разделим коренището, просто трябва да си послужим със здрав нож. 
9 Всеки дял засаждаме в нова саксия с размери, съответстващи на големината на оформения дял и с добре подготвен на дъното дренаж. Запазваме всичката пръст, задържала се по корените. Запазваме и тях и само ако има загнили, изрязваме ги до здраво с ножица. Празнината между корените и стените на саксията запълваме на порции с приготвената смеска. Всяко порция от смеската уплътняваме с пръсти, по-силно в периферията . 
10 Процедурата по размножаването приключва със задължителната поливка. Нещо повече, желателно е и листата да се освежат с помощта на пулверизатор. За да протече нормално по-нататъшното коренообразуване, саксиите с новите растения трябва да се поставят на сенчесто и влажно място. Подходяща е сянката на градинските дървета. Независимо от редовните поливки, много полезно ще е честото опръскване на листата, особено през летните месеци. 
