Прожекторите са върху веригите, а цените в малките населени места са реалният проблем.
В публичното пространство темата за цените на хранителните стоки се свежда почти изцяло до големите търговски вериги. От Сдружение „Обединени земеделски производители“ (ОЗП) обаче излязоха с остро становище, в което алармират, че този фокус изкривява реалността и пропуска един далеч по-сериозен проблем – цените в малките населени места.
Докато вниманието е насочено към големите градове, в селата се случва истински социален абсурд. Продукцията от производителя до селското магазинче преминава през 2–3 прекупвачи по веригата, като всяко звено трупа огромна надценка.
Резултатът: хората от малките населени места – предимно възрастни и с ниски доходи – са принудени да пътуват до големите градове, за да пазаруват по-евтино от веригите. Това е ясен сигнал, че пазарът в момента е счупен и не работи в интерес на гражданите.
Таван на цените е мисия невъзможна без държавни борси, мандри и кланици
От ОЗП са категорични, че популистките призиви държавата просто „да наложи таван“ или да контролира цените по административен път са пазарно немислими и абсолютно неработещи. Държавата не може да контролира процесите, докато стои отстрани. Тя може да влияе само тогава, когато се намеси директно на пазара като регулатор и партньор чрез изграждането на собствена инфраструктура.
Затова от Сдружението настояват за радикална промяна в подхода и незабавното създаване на:
-
Държавни регионални борси за плодове и зеленчуци във всеки областен град.
-
Държавни мандри и кланици, които да гарантират честно изкупуване и преработка.
-
Държавна борса за изкупуване на зърно.
Когато държавата създаде тези алтернативни канали, тя ще може да гарантира минимални изкупни цени за фермерите и пределни, достъпни цени за потребителите, разбивайки монопола на прекупвачите.
Горчивата истина: Веригите са за олигарсите, малкият квартален магазин пази истинския вкус
Реалността в търговските вериги е безпощадна – там място имат само огромните производители и агроолигарсите, които притежават необходимия мащаб и логистика. Малкият и среден български производител няма никакъв капацитет да покрие техните тежки условия и заробващи такси.
В същото време малките производители захранват именно по-малките локални магазини. Публична тайна е, че в тези квартални и селски магазинчета храната много често е по-истинска и по-качествена, защото пътят ѝ от нивата е значително по-къс. Ако исканата държавна инфраструктура бъде изградена, продукцията на малкия фермер ще бъде консолидирана по законен и чист път, което най-накрая ще му даде реален достъп до големия пазар.
Външно министерство да стане търговски агент на родния фермер?
Земеделците посочват и друг мощен, но напълно пренебрегнат инструмент – дипломацията. Външно министерство, чрез своите търговски представителства зад граница, трябва незабавно да спре да бъде просто чиновническа администрация. Външната ни политика трябва активно да договаря пазари за родния продукт извън страната, тъй като България разполага с изключително качествена храна, която може да завоюва международни позиции при наличието на държавна воля.
Спасение или фалит за българското село?!
„Проблемът с цените няма да се реши с проверки и глоби, а с работещие структури. Ние от ОЗП призоваваме за държавна намеса не чрез рестрикции, а чрез инвестиции в борси, мандри и пазари. Само така ще спасим българското село от спекулата, а българския производител – от фалит“, заключват от организацията.
За контакти и медийни изявления:
-
Управителен съвет на Сдружение „Обединени земеделски производители“
-
Лице за контакт: Венцислав Митков
-
Телефон: 0897529559
Последвайте ни в Google News
