неделя, май 26, 2024
0887257707 videnov@abv.bg
Горско стопанствоНОВИНИ

Инж. Дамян Дамянов: Електронни търгове ще премахнат местните договорки

Различните дървета трябва да се избират според местността

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

Инж. Дамян Дамянов пред вестник „Стопанин”

Визитка:

Инж. Дамян Дамянов е магистър по горско стопанство от Лесотехническия университет. Има над 32-годишен професионален опит в системата на горите. Започва работа като зам.-директор на Държавно ловно стопанство „Кормисош”, а в периода 1987-2009 г. ръководи ДЛС „Витошко-Студена”. От 2009 до 2012 г. е директор на Териториалното звено за алтернативни дейности “Южна България”. През 2012 г. става зам.-директор на Югозападното държавно предприятие – Благоевград, а от 24 февруари т.г.  е шеф на Югозападното държавно предприятие.

 

–         Инж. Дамянов, какво ще направите, за да опазите гората от набезите на бракониерите?

Маркирането на дървесина с пластмасови пластини с уникални номера е съвсем нова мярка. Естествено целта е да се намали и спре незаконната сеч и търговия. Нововъведението ще струва на държавните горски стопанства над 6 млн. лв. Това са особено сериозни политики на министерството, вече има 50 мобилни звена, чиято основна задача е да следят дали са законни сечите. В момента, в който се натовари камионът горският пуска СМС и всеки контролен орган може да провери и проследи дървесината от къде е тръгнала и къде отива. Ще проведем процедура за нови електронни терминали, в които автоматично ще се нанасят номерата на пластините и всичко това ще върви онлайн. По този начин ще спрем голяма част от незаконното транспортиране. Работим и за въвеждането на електронни търгове, т.е. продажбата да става без фирмите да имат информация коя за кой обект участва. Това ще елиминира местните договорки. Изтеглихме подаването на документите в централното поделение, късаме местни връзки и зависимости. Идеята е работата да стане максимално обективна и прозрачна.

 

–         Къде незаконната сеч е най-голяма?

Районите, в които най-много се злоупотребява с бракониерска сеч, са Разлог, Самоков и Ихтиман. Там има най-вече незаконен добив на дърва за огрев. Смятам, че с въвеждането на онлайн отчитането, ще успеем да се справим с този голям проблем.

 

–         Товарните автомобили, превозващи дървесина, съсипват пътищата. Как се ще се справите с това?

Това е един много голям проблем, който съществува в почти всяко населено място. Там, където камионите повреждат пътищата са взети мерки. В договорите за добив на дървесина има клаузи, които задължават фирмите ползватели да възстановяват пътната мрежа в състояние, в което е приета. Разбира се, това не става с магическа пръчка, има проблеми, но гледаме да не затрудняваме собствениците. След приключване на регламентирания дърводобив потърпевши остават местните хора, които имат земеделски земи и въобще хората, които живеят там. Вече има доста фирми със задържани гаранции, защото не са изпълнили дейностите в обекта. Предстои и ние да се реорганизираме, тъй като всички дейности при нас минават по Закона за обществените поръчки. Ще купуваме техника, която да поддържа пътищата след сечите. Достъпът до гората е много важен, както и кметовете казват, това са основни проблеми. Тежките автомобили минават и повреждат ниви и ливади. По-добре е да има изградена стабилизирана пътна мрежа, отколкото всяка година да пускаме булдозерите. Но от близо 20 години инвестициите в горска пътна инфраструктура са спрени. През 2015 г. ще завършим 50 км стабилизирани пътища, имаме проекти и се надяваме годишно да реализираме по 30-40 км.

 

–         Какво ще отговорите на хората, които протестират срещу незаконната сеч?

Вижте, трябва да отчетем, че собствеността на горите не е само държавна. Не малък процент е общинска и частна. Наскоро при нас постъпиха две жалби за наранени и отсечени дървета в района на с. Говедарци. И двете са в общинска територия. Не отричам, че има сечи и в държавната. За миналата година имаме четири разкрити нарушения в контрола по опазване на горите. Наши бивши служители са дадени на прокурор и наказани. Това е процес, няма как да мислим, че всички служители са идеални. Лошото е, че харчим средства за контрол, а според мен е по-добре да инвестираме в по-истински инициативи – пътища, залесяване и т. н. За съжаление болното общество поражда тези проблеми. Например 1, 2 млн. лева ще струват пластините само за нашето предприятие. Защо тези пари да не отидат за по-полезни неща? Явно трябва да си извървим пътечката, надявам се до 5-6 години да мине и тази „болест“.

 

–         Казвате по-истински инициативи, залесяването сред тях ли е?

Атаките, че не се залесява не подлежат на реални факти. Тази година залесяваме общо 1800 дка. Пролетното приключи, тъй като започна вегетацията, но сме планирали и есенно залесяване на топола – над 1, 200 млн. фиданки собствено производство. Изключително съм щастлив, че тази година се включват много доброволци. Те засадиха над 20 хил. фиданки в София, Кюстендил, Благоевград, Перник, във всички области на Югозападното държавно предприятие. Това показва, че хората вече имат отношение към създаването на гори, а не само към нарушенията. Съотношението на днешното залесяване с работата отпреди 20 години, разбира се, е със знак минус за сегашния период. В България до 80-те години на миналия век почти цялата земя, годна за залесяване е употребена. Освен това има доста промени в нормативната база – защитени територии, зони по Натура, където залесяването е забранено, оставено е естественото възобновяване. 90 на 100 от възможните площи ги усвояваме, като разбира се, приоритетно залесяване пожарища и там, където сечем повредени дървета. Основният проблем на днешните горски стопанства е отглеждането на горите. Има стотици хиляди, да не казвам милиони дка, които трябва да се отглеждат. Те са на различна възраст, има правилник за сечите, изисквания… Вследствие на тези прекомерни залесявания с цел да се спрат ерозията и свлачищата на много места са вкарани бързорастящи видове като бял бор и бреза. В момента те достигат зрялост и започват да заболяват – съхнат, падат от снеголом и  ветровалъ, пролетните мокри снегове ги убиват. Трябва да се изсичат. След това е нужно да се изчака година и половина до две, да се види дали ще тръгне естествената местна растителност. Където не тръгва, правим допълнително изкуствено залесяване. Важно е видовете дървета да се засаждат според месните им типични месторастени. Когато белият бор не е на мястото си, той си изпълнява функцията, расте при тежки условия, спира ерозията, но достигайки 50-60-годишна възраст загива. След което трябва да залесяваме  с местните устойчиви видове – бук, дъб, които те са приспособени тук.

 

–         В какво състояние са днес засегнатите от пожари гори в Югозападното стопанство?

Радостно е, че в сравнение с 2012 г. има тенденция към намаляване на пожарите. Всяко стопанство има годишен оперативен план. Разполагаме с десет противопожарни автомобила, които вършат страхотна работа. Пожарите са следствие на безхаберно отношение на някои люде не само към гората, а към природата въобще. Една клечка в голата нива и всичко пламва, след което щетите са за хиляди левове. Колкото и контролни органи да има, все пак това са 700 хил. хектара гора и е невъзможно всичко да бъде обхванато. Хората вече започват да разбират, че красотите на България не са завинаги. Господ е дал много, но ние трябва да помагаме. Разбира се, гората е жив организъм, тя трябва да бъде ползвана и балансът между ползване и опазване е много важен. Всъщност това е целта на цялата лесовъдска наука и практика – устойчиво стопанисване, което да гарантира трайно, стабилно ползване на българската гора.

Вашият коментар