Пусто и мрачно, и една тъга ни посреща след изтърканата табела на село Горно Оризово по пътя за Вършец. Така е почти навсякъде в селските райони на България. Искаме да видим китната и усмихната картина, която ни посреща в много европейски села. Засега това у нас не може да се случи.
В мрачния и тъжен Вършец все пак хората посрещат топло и с вкусна храна. Ако случайно попаднете тук в ранна пролет, едва ли може да познаете, че това е уникално място за балнеолечение, където извира минерална вода с температура от 37 градуса. Само след няколко месеца тук ще се напълни с хора, които искат да си починат. Ако все пак успеят да пристигнат по изровените пътища.
След като нощуваме в тих и празен Вършец, се отправихме към Клисурския манастир – четвъртият по големина в България. Той е обновен и привлича през цялата година много хора. Ресторантите в близост посрещат гостите с много вкусна храна, за която жадуват всички „градски” чеда.
Защо извън София е толкова вкусно, питат се туристи. Може би защото в тези краища все още хората отглеждат сами продуктите за храната. Няма място за гордост обаче от тази запазена автентичност, защото тук няма препитание за младите, липсва инфраструктура и изобщо надеждата за развитие е отпрашила към западната част на Европа заедно с хилядите, които са оставили празните си домове в Северозапада.
Объркваме пътя за пещера Леденика и се оказваме свидетели на прашни и забравени дори от Бога села. Най-краткият маршрут, който показва GPS-а, ни отвежда до стар горски път, по който обикновен автомобил не може да премине. Обръщаме към Враца. Малко преди града виждаме отрупаното с боклуци и найлонови торби поле. Пътят вече е по-добър. Казваме си, че кракът ни повече няма да стъпи тук.
Но информационният център на пещерата ни посреща напълно обновен. Има интерактивна карта на забележителностите в района, възможност за 5D анимации. Около пещерата са разположени амфитеатър, детски кът, пейки, красиви алеи, въжена градина.
Колко неща може да види човек в района – прохода Вратцата, връх Околчица, пещера Магурата, Белоградчишките скали, Вазовата екопътека, водопада Скакля, връх Ком на Стара планина. Два дни не са достатъчни, за да се обиколят всички забележителности. Ще трябва да дойдем пак… Но веднага се сещаме за порутените пътища. Те са основната причина и бизнесът да се замисли дали изобщо да погледне към този регион.
Докато инфраструктурата не бъде подобрена, всички останали идеи за съживяване ще останат само празни приказки.
Вместо точки
Директното подпомагане е по-важно
Първите проекти за инвестиции в земеделски стопанства вече постъпват във фонд „Земеделие” и регионалните му структури. Всяка инвестиция в селски район има бонус от 10 точки. Отделно с това обаче всеки производител от Северозападна България – Видин, Враца, Монтана, Плевен, ще получава още 9.
Бонусът важи, ако над 75% от стопанството се намира в някой от тези региони. Ако е в необлагодетелстван район се прибавят още 9 точки. Това гарантира, че проектът ще бъде финансиран, обясни зам.-министърът на земеделието и храните Васил Грудев по време на среща със селскостопански производители от Монтана.
Приоритетните отрасли – плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури, животни, ще получават автоматично 19 точки. Стопаните, които отглеждат плодове и зеленчуци, както и животновъдите ще съберат максимум 15 точки, ако над 85% от дейността им е свързана с тези сектори.
Всичко с точките е ясно, но ако производители и общини не са достатъчно активни, парите ще бъдат разпределени между най-бързите. Ще се възползват фермерите, които си осигурят кредити от банките или имат достатъчно странично финансиране.
А производителите в Северозападния район трудно могат да разчитат на подобни възможности. Затова парите трябва да се насочат първо към подобряване на инфраструктурата, а после към земеделие и туризъм, съветват експертите. Единствено тогава кандидатите ще имат самочувствието да развият и своя бизнес. Истината ще лъсне, когато разберем колко ще бъдат финансираните планове на стопани от Северозападна България казват консултанти по европроекти.
Северозападният район е водещ в биволовъдството с дял от 27%, показва Аграрният доклад за 2014 година. Козевъдството обаче продължава да се свива и е 20% по-малко спрямо година по-рано. Въпреки това в сравнение с другите райони производството на козе мляко е най-значително.
С 33% са намалели площите с винени сортове, десертните лозя също се топят. Докато в Южна България нараства с повече от 50%, производството на вино в Северозападната част е намаляло с 10% Интересното е, че тук има най-висок среден добив за десертните сортове – 8069 кг от хектар, сочи още статистиката. Т.е. има потенциал, но няма развитие.
|
1
|
Видин
|
Белоградчик,Брегово,Видин,Грамада,Димово, Кула,Макреш,Новосело
|
|
2
|
Враца
|
Борован,БялаСлатина,Враца,Козлодуй, Криводол,Мездра,Мизия,Оряхово,Роман, Хайредин
|
|
3
|
Ловеч
|
Априлци,Летница,Ловеч,Луковит,Тетевен, Троян,Угърчин,Ябланица
|
|
4
|
Монтана
|
Берковица,Бойчиновци,Брусарци,Вълчедръм, Вършец,Георги Дамяново,Лом,Медковец, Монтана,Чипровци,Якимово
|
|
5
|
Плевен
|
Белене,Гулянци,ДолнаМитрополия,Долни Дъбник,Кнежа,Левски,Никопол,Плевен, Пордим,Искър,Червенбряг
|
Поощряват иновациите и енергийната ефективност
Инвестиции, които се изпълняват на територии от Натура 2000 получат допълнително 9 точки, показва наредбата „Инвестиции в земеделски стопанства” от Програмата за развитие на селските райони.
Проекти, които предвиждат пестене на енергия или преработка на отпадъците и всякакви иновации в стопанството, ще получават още 8 точки. Максималният брой точки ще получите, ако постигнете над 10% енергийна ефективност или пък над 85% от идеята е иновация в бизнеса. Биологичните производители получават 15 точки бонус.
Сдружаването между производителите се насърчава с 8 допълнителни точки. Ако приложите европейските стандарти за намаляване на емисиите и опазване на околната среда може да добавите още 7 точки. Ако наемете 10 човека във фермата, може да вземете максималните 10 точки. Ако сте млад стопанин ще получавате 5 точки. Максимално могат да се съберат 100 точки.
