Тагове

В обширна съвместна публикация на проф. Алън Матюс и проф. Норберт Рьодер от Th[nen Institut експертите излагат своята позиция по отношение на заплануваните нови еко схеми, и представят предложения за практики на различни организации, които могат да попаднат в тях.  Връзка към статията в нейния пъле размер е публикувал в социалните мрежи председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. Тук предлагаме само кратко резюме, цялата статия може да се прочете в блога CAP Reforfm. В нея те припомнят, че тези схеми са основната новост в зелената архитектура на ОСП, предложена от Брюксел в проекта за регламент на стратегическия план през юни 2018 година. „ Като задължителни инструменти те биха задължили държавите-членки да разпределят част от техните плащания по Стълб 1 по схеми, които биха имали пряка полза за околната среда и климата. Участието ще бъде ограничено до така наречените истински фермери, но ще бъде доброволно за тях“, припомнят авторите.

В хода на преговорите по зелената архитектура и Съвета на ЕС, и ЕП предложиха промени в предложените от ЕК екосхеми. От една страна, измененията ще ограничат минималния бюджет за еко-схеми от 20% (Съветът) или 30% (Парламентът) от националните пакети за първи превод по Стълб 1. От друга страна, измененията значително биха разширили обхвата на еко-схемите.

Според предложението на Комисията те трябва да се използват за постигане на специфичните цели на ОСП , свързани с климата и околната среда. Съветът предлага екологичните схеми да подкрепят освен това и практики, насочени към заетостта и растежа, в това число биоикономиката и горското стопанство, здравеопазване, хранителни отпадъци и хуманно отношение към животните. ЕП отива дори по-далеч, като иска към екосхемите да се добавят и мерки , които да отговарят за увеличаване конкурентноспособността на селското стопанство.

„Окончателният дизайн на еко-схемите няма да бъде известен, докато не приключат преговорите за тристранните преговори някъде през следващата година. Независимо от това, понастоящем държавите-членки се опитват да изготвят своите национални (и регионални) стратегически планове за ОСП в светлината на деветте специфични цели на ОСП, посочени в законопроекта“, пишат още експертите. Поради трудността на стратегическото планиране, отделните страни членки настояват пред ЕК за онези мерки, които са най-подходящи да влязат в екосхемите.

От своя страна комисията предостави през октомври миналата година с неофициален документ, посочващ четири примерни екосхеми , презентация пред работната група на Съвета по хоризонтални селскостопански въпроси през ноември 2020 г., базирана главно на по-ранна презентация на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ пред семинар на ENRD през ноември 2019 г. и документ с въпроси и отговори, представен на Управителния комитет по директните плащания през декември 2020 г.

„Други органи също предоставят идеи за практиките, които еко-схемите могат да подкрепят.“ Тук подчертаваме ръководството, изготвено съвместно от IFOAM, IEEP и FIB за управляващи органи относно използването на еко-схеми в новата ОСП, публикацията Проектиране на ефективна политика в областта на агроекологията и климата като част от Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020 г. Научен консултативен съвет на Федералното министерство на храните и земеделието на Германия, както и петте принципа за еко-схеми, предложени от Jabier Ruiz (WWF) на семинара на ENRD за земеделие и околна среда през ноември 2019 г.,“ пишат авторите.

Още в началото на новата година в Германия се отваря мащабна дискусия за да се даде отговор на въпросите свързани с новата архитектура на директните плащания към фермерите в страната и да стане ясно, как ще се разпределят близо 7,4 млрд. евро годишни субсидии , информира специализираният портал agrarheute.com.

Отговори предстои да намерят въпроси като: С колко трябва да паднат базисните директни плащания от 2023 година? Дали и какви тавани трябва да бъдат въведени? Какви прехвърляния между отделните стълбове на ОСП са възможни?

За това, колко важни за германското земеделие са тези въпроси говори фактът, че не просто става дума за пари, а за много пари- не по-малко от 7,4 млрд. евро годишно по двата стълба на финансиране- средства които трябва да дойдат както от европейските фондове, така и от национално съфинансиране.

Дискусията и борбата за тези пари бе отворена вчера с писмо на федералния министър на земеделието Юлия Кльокнер до нейните колеги-министрите на земеделието на 16-те федерални провинции. Освен на тези въпроси ще се търси отговор и на въпроса какво трябва да е националното доплащане за първите 100 декара, за размера на тази субсидия и до какъв размер на стопанствата да се изплаща тя.

В информацията се припомня, че отговорите на тези въпроси трябва да залегнат в новите стратегически планове, които дават по-голяма възможност за гъвкави решения на страните членки, като именно в тях трябва да бъде описано, колко гъвкави трябва да са тези решения. Подчертава се, че стратегическия план на федералната република трябва да бъде представен пред Брюксел до 31 декември 2021 година, след което се очаква решение от страна на Европейската комисия. Както е известно в средата на декември миналата година Германия както и останалите 26 страни членки получиха своите препоръки за това, какво трябва да включат в своите стратегически планове, базирани на анализ на земеделието на всяка отделна страна.

Както страната като цяло, така и отделните провинции са поставени пред трудната задача в година на парламентарни и местни избори да разработят стратегически план, , като паралелно с това бъде разработена и законовата рамка за неговото прилагане. За препоръките към България  четете тук

Отговори на всички въпроси се очаква да бъдат дадени по време на специалната конференция с участието на всички земеделски министри на 14 януари, като окончателното им приемане трябва да се случи на аграрна конференция в началото на февруари. Тогава министрите на отделните провинции ще трябва да обсъдят важни аспекти на ОСП сред които и това каква минимална част от земята фермерите трябва да оставят като необработваема. Министрите на околната среда на отделните провинции настояват това да е минимум 5% от общата земеделска земя. Трябва да се реши също, дали да се съкратят плащанията на национално ниво за да се отделят и средства за младите фермери.

Министрите на земеделието ще трябва да решат дали Германия да определи по-високи от минимално определените от Брюксел плащания за новите екосхеми. Както е известно от Съвета на министрите на ЕС настояват 20% от средствата по първи стълб да бъдат заделени за екосхемите докато от ЕП настояват за най-малко 30%. Триалогът по този въпрос на европейско ниво още не е приключил. Не е изключено и това, страната да въведе диференцирани плащания по новите екосхеми на регионален принцип.

„Сега е моментът да се обърнат кризата с климата и биоразнообразието. Политиците трябва да се възползват от тази възможност, за да признаят, че публичните пари трябва да отиват за обществени блага. Запазването за още седем години на статуквото в земеделската политика на Европа не е опция. „,заяви председателят на IFOAM Europe Ян Плаге..

Движението за органични храни и земеделие призовава членовете на Европейския парламент (евродепутати) да повишат нивото на амбиция на реформата на Общата селскостопанска политика и да гарантират, че това ще допринесе за изпълнение на постигането на заложените в стратегията „От фермата до масата“ и тази за биоразнообразието цели.

Според Плаге „за да защитим нашия климат и околна среда, ние се нуждаем от целите на стратегията „От фермата до масата“ и стратегиите за биологично разнообразие да бъдат напълно интегрирани в ОСП. Амбицията на Комисията за разширяване на биологичното земеделие до 25% от земите в ЕС е осъществима с правилните политики и това включва засилена подкрепа от ОСП за земеделските производители, избрали да възприемат агроекологични практики. „

Осигуряването на средства за екосхемите не трябва да е за сметка на орязване на средствата за агроекология

Компромисните изменения, договорени от основните политически групи, не са амбициозни и са разочароващи. „Осигуряването на 30% от парите от първия стълб за еко-схеми е положителна стъпка, но не би трябвало да има цената на жертване на бюджета за агроекологични мерки за развитие на селските райони в Стълб 2. Плащанията в зони с природни ограничения (ANC) трябва остават извън обкръжението за околната среда в Стълб 2, както е предложено от Европейската комисия “, предупреди Курт Санен, председател на IFOAM OE Farmers Interest Group. „Членовете на Европейския парламент все още имат шанс да гарантират, че ОСП ще допринесе за целите на стратегиите от фермата за разклоняване и биологичното разнообразие и че националните планове за ОСП ще включват цели и адекватна подкрепа, за да направят Европа по-органична!“, Заключи той.Европейското органично движение призовава членовете на Европейския парламент да гласуват в подкрепа на измененията на комисията по околна среда, които бяха внесени отново за пленарната сесия, особено тези за биологичното земеделие.

Според IFOAM Organics Europe, държавите-членки трябва да включат в своите стратегически планове за ОСП анализ на производството на биологичния сектор и да определят национална цел за увеличаване на дела на земята под биологично управление, като се вземат предвид целта на ЕС и тяхната национална база. Освен това плащанията за органично преобразуване и поддръжка в никакъв случай не трябва да отстъпват на текущите плащания, които вече са недостатъчни в много държави-членки, за да се справят със съществуващите проценти на преобразуване към биологично земеделие.

Европейската комисия предложи четири водещи екосхеми, които ще трябва да залегнат в новата ОСП след 2020 година, съобщава arc2020.eu. До момента дискусията около новите екосхеми протичаше главно по въпроса, дали те да се прилагат доброволно или да са задължителни. Все още обаче не е ясно какво ще е тяхното съдържание и дизайн. Както е известно предложението за новите екосхеми беше обявено още през май 2020 г., заедно с публикуването на стратегията Farm to Fork, и по-специално в работния документ за анализ на връзките между реформата на ОСП и Зелената сделка.

„Има и призиви за по-голяма яснота по отношение на обхвата на еко-схемите. Следователно Комисията би могла да предостави допълнителни указания относно селскостопанските практики, които са особено подходящи за справяне с предизвикателствата, подчертани в Зелената сделка – напр. във връзка с намаляване на употребата на пестициди, управление на хранителни вещества или подкрепа за биологично земеделие – и които биха могли да бъдат подкрепени от еко-схеми.

Четирите водещи еко-схеми включват следните практики

Агролесовъдство • Списък на съответния регион (региони) (в зависимост от нуждите)

• Минимална плътност на дърветата (x1 дървета на ха за определени култури, x2 дървета на ха за пасища)

• Правила за управление на дърветата, за да се максимизира ползата за биологичното разнообразие, напр. без рязане през периода на гнездене (да се определи регион за регион), без използване на торове и пестициди

• Агроекология • Биологично земеделие: фермерите получават плащането при единственото основно условие, че фермата му спазва ангажиментите, определени в Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета.

• Устойчиви практики за управление на земите: земеделски производители, които следват някои практики за управление на земите, надхвърлящи условията или както е определено в биологичния регламент. Тези практики могат да включват редуване на посевите, торене на почвата с източник на азот с ниско освобождаване, използване на естествени вещества като растителна защита с акцент върху здравето на растенията чрез предотвратяване или липса на използване на химически торове.

• Подобрен сеитбооборот, с основното условие, че над изискването на ДСЕС 8 относно сеитбооборота земеделският производител включва допълнителни култури, включително най-малко X% от земеделските площи, фиксиращи азота.

• Характеристики на ландшафта, по-висок дял на постоянно посветени на ландшафта характеристики и допълнителни видове елементи, които трябва да бъдат запазени, извън GAEC 9.

• Земя, в угар с подобрен видов състав, предназначен за опрашване, земеделски земи или други целеви видове.

• Подкрепа за ниско до умерено ниво на паша в целевите райони.

• Изпълнение на цветни ивици, полета ивици с високо разнообразие от пасища, посветени на биологичното разнообразие

Прецизно земеделие • Планове за управление на хранителните вещества, където:

o с подкрепата на консултантски услуги в земеделските стопани фермерът изготвя план за хранителни вещества, обхващащ цялата ферма

o земеделският производител прилага плана през годината и докладва в реално време (евентуално към централно хранилище на данни на държава-членка)

o всяко значително отклонение от плана предизвиква контакт със съвещателните служби за коригиране на ситуацията

Система, базирана на резултатите, за отстранен еквивалент на CO2 или за избягване на емисии

• Изчисляване на разходите / загубите на доходи чрез пълномощници на отстранен / избегнат CO2 (напр. Ниво на прилагане на добри практики)

• Мониторинг, докладване и проверка (от съществено значение за събирането на данни и изчисляване на намалението на парниковите газове) евентуално възнаграждение от пазара на въглерод, което зависи от висококачествени MRV и сравнителен анализ

Носят ли тези примерни екосхеми повече яснота?:

– Възприемане на една или повече практики по еко-схеми

Така представената инициатива по екосхемите от страна на ЕК според авторите поставят няколко въпроса: По отношение възприемането на една или повече практики ще има ли разграничаване при pla]aniqta?  Както е известно земеделските производители ще имат възможност да kandidatstwat по една или повече от изброените практики.

Що се отнася до предлагането и усвояването на практики под общ знаменател, тук въпросът е как ЕК ще гарантира, че държавите-членки предлагат и стимулират възприемането на широк спектър от практики по еко-схеми?

Както е установено в предложението на Комисията, държавите-членки съставят списък на „земеделски практики“, полезни за климата и околната среда. Този списък може да бъде концентриран под някой от водещите екосхеми, както например тези, показани като пример от Комисията.Член 28, точка 6 от предложението на Комисията установява, че еко-схемите се предоставят или като плащания (а) в допълнение към подпомагането на основния доход, или (б) като компенсация на земеделските производители за направените им допълнителни разходи и пропуснати доходи.

„Въвеждането на задължителен минимален бюджет за новия инструмент на екологичните правила е един от крайъгълните камъни на нашето председателство на Съвета на ЕС, чиято цел е да възнагради постиженията на земеделските производители по отношение опазването на климата и околната среда“, се казва в отговор на поставени от нас въпроси към федералното министерство по прехрана и земеделие в Берлин във връзка с информациите за намеренията на Германия за сериозно орязване на екологичните ангажименти в новата ОСП. Според тях новите екоинструменти са решаваща част от директните плащания, като оттам опровергават изнесената информация за това, че Берлин предлага отлагане на новите екосхеми за 2025 година и потвърждават, че влизането им в сила се планира още от 2023 година, като страните членки на ЕС все още обсъждат какъв точно ще е бюджетът за тях.

В позицията на германското министерство на земеделието се напомня, че земеделският министър на страната Юлия Кльокнер е изразила своето настойчиво мнение за поставяне на по-високи цели по отношение на климата и опазването на околната среда в ОСП след 2020 година, като това е потвърдено и от депутатите от ЕП с решението им от 17-21 юли 2020 година.

„Някои страни членки са загрижени, че средствата предвидени за екологичните правила не са достигали до фермерите и са били изгубени, ето защо като председател на Съвета на ЕС Германия играе ролята на посредник за намирането на компромис“, се казва още в позицията.

Пари за новите екосхеми, само когато са изчерпани всички възможности

От федералното министерство са категорични, че „идеята за въвеждане на пилотна фаза от две години по отношение на минималния бюджет за новите еко правила“ не е била обсъждана, но най-добрият компромис от германска гледна точка е, пари за екосхемите да има само след като са изчерпани всички възможности за размествания и напасвания към тях. Само по този начин не биха се оправдали опасенията на някои страни членки на ЕС за загуба на средства за новите екосхеми.

Амбициите за създаване на едно по-устойчиво и съобразено с климата европейско земеделие се покриват от Зелената сделка и реформата в ОСП, но теоретичните постановки трябва да са подкрепени и на практика на полето и във фермата, се казва още в позицията на федералното министерство на земеделието. „Основното е земеделските производители да не се разпокъсват между екологията и икономиката, тъй като ако земеделието не може повече да носи възнаграждения, тогава в Европа ще останем без земеделие“, заключават от ведомството.

Германското председателство на ЕС направи някои съществени предложения, с които да неутрализира екологичните аспекти на предстоящия план за Общата селскостопанска политика /ОСП/. Германският министър  на земеделието, Юлия Кльокнер,  предложи да бъдат отслабени някои области, свързани с природата, да се вземат средства от еко-схемите и потенциално ОСП да бъде „защитена“ от Зеления пакт, флагманът на ЕК.

Документ от 3 септември, подготвен за Специалния комитет по земеделие за 7 септември 2020, засяга три основни аспекта: области, резервирани за природата, известни още като стандарти за добро земеделско и екологично състояние на земята (ДЗЕС), пари за еко-схеми и върховенство на законодателството на страните-членки.

Тези предложения идват преди пленарното гласуване на ОСП законодателството, предвидено за октомври, което ще трябва да оформи ОСП 2023-2027.

По-малко за природата

Земеделски площи резервирани за природата, се наричат в настоящата ОСП  Екологично насочени площи и такива, за които сега се реферира в ДЗЕС 9 (заместващ сегашните екологично насочени площи):

• Минимален дял земеделска площ, предназначена за непроизводствени обекти или площи

• Запазване на особеностите на ландшафта

• Забрана за рязане на живи плетове и дървета през размножителния период и периода на отглеждане при птиците

• Прилагане, по възможност, на мерки за избягване на инвазивни растителни видове

Понеже някои от страните-членки искат специфичен минимален дял на производствените/непроизводствените площи и характеристики, германското председателство предлага следното:

„Германското председателство предлага минималният процент да бъде увеличен от 5% (както е в настоящите изисквания за ЕНП) на х%, но вместо процентът да се изчислява от земеделските площи, той да се изчислява от обработваемите земи в стопанството. По настояване на много от страните-членки, ще бъде възможно в минималния дял от обработваемите земи да се калкулират и някои непроизводствени обекти и площи. За площите с междинни култури (и само за тях) се предлага тегловен коефициент 0.3. За тези страни-членки, които искат да включват в изчисляването на минималния дял само непродуктивните обекти и площи, може да се предвиди по-нисък минимален процент (3%).

Този текст всъщност замаскира факта, че предложението на практика означава, че няма посочен процент – х%  извън 3%-вия минимум от обработваемите земи. С две думи нито х%, нито 3% е по-голямо от настоящите 5%.

Това предложение също означава, че не се предвиждат никакви условия за трайните насаждения и затревените площи или някакви други подобрения на ДЗЕС 9.

В контекста на кризите с биоразнообразието, Стратегията за биоразнообразието изисква 10% да бъдат предназначени за „селскостопански площи, характеризиращи се с високо разнообразие на ландшафта“  в този документ.

Как ще бъде изиграна Зелената сделка

Крайно обезпокоително, последното изречение в анекс 1 от документа на Председателството относно изменение на чл. 106 от проекта на Регламент, касаещ оценката и одобрението на Стратегическите планове казва, че „Оценката трябва да бъде единствено и само базирана на актове, правно обвързващи страните членки“.

Това е ключово, понеже има много противоречия как точно елементите на Зеления пакт – Стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията за биоразнообразието – ще бъдат интегрирани в ОСП. Работният документ на Комисията, публикуван на същия ден със стратегиите, изрично подчертава, че ОСП трябва ясно и амбициозно да вземе под внимание Зеления пакт, и че даже има възможност Стратегическите планове да бъдат връщани на страните-членки, ако не са достатъчно амбициозни в тази посока.

Включването на това последно изречение ще даде възможност на страните да могат да отслабят потенциала и силата на Зеления пакт при оформянето на ОСП.

Имайки предвид, че Зеленият пакт е флагмана на Европейската комисия, и в светлината на отслабения му потенциал по време на срещата на министър-председателите на държавите-членки преди лятната ваканция, това предложение представлява още един потенциален удар върху преминаването към по-устойчиво земеделие в ЕС.

Еко-схеми…без пари за 2 години

Маневра има и по отношение на еко-схемите. Понеже някои страни-членки се притесняват, че няма да могат да усвоят средствата за еко-схемите, германското предложение е: „Финансова гъвкавост, особено в началната фаза“, което означава че „в първите две години (2023 и 2024) средствата за еко-схемите могат да бъдат използвани за други директни плащания.“

Няма никаква индикация тези други директни плащания да бъдат интервенции, които могат да помогнат на фермерите да се подготвят за еко-схемите – написано е просто „други директни плащания“. Това на практика ще намали амбицията в структурирането на еко-схемите, тъй като държавите-членки ще ги отложат до 2025 г. А всъщност предстоящата ОСП ще приключи през 2027 година.

Зарежете тази ОСП! Какво ще направи Европейската комисия?

Този ход на мощното германско председателство хвърля ръкавицата на Европейската комисия. Комисарите Урсула фон дер Лайен и Франс Тимерманс нарекоха Европейския зелен пакт „нашето (европейско) стъпване на Луната“. С тези три елемента: отлагане на еко-схемите, отслабване на ДЗЕС 9 и разграничаване на процеса по одобряване на Стратегическите планове от Зеления пакт –  предложението на Юлия Кльокнер поставя в безизходица земеделския сектор и невъзможност да се справи с колапса на биоразнообразието, адаптацията на климата и справедливия преход.

Слуховете в Европейския парламент са, че групата на Европейската народна партия групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите също планират да отслабят предварителните условия (conditionality) или чрез отмяна, или чрез преформулиране на ДЗЕС.

С Парламент и със Съвет, които се опитват да унищожат екологичния прогрес, топката сега е в ръцете на Комисията. Европейската комисия всъщност може да оттегли своето предложение за новата ОСП по всяко време и на всеки етап, дори и по време на триалога. Имайки предвид как новото предложение на Кльокнер е извън всякакъв синхрон с Европейския зелен пакт и амбицията за ОСП, въпросът сега е – Ще има ли кураж Комисията да направи това?

Източник: Институт за агростратегии и иновации

Разбира се твърде рано е да се анализира дълбоко първата реч на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, но що се отнася до сектора, който най-много ни интересува-земеделието, то скептицизмът около постигането на едно реално позеленяване в бъдеще което да допринесе за намаляване на въглеродния отпечатък на селското стопанство върху климата изглежда май взема превес над оптимизма.

Първо в своята реч фон дер лайен почти не отдели място на ролята на земеделието за постигане на този зелен договор, да не говорим за новата ОСП, която не беше спомената пък хич. Да, бяха споменати мерки за решаване на проблемите в краткосрочен план,като запазване на работните места, справяне на Общността с последиците от кризата с коронавируса, изграждането на европейска здравна общност и други включително и със ресурси от програмата New Generation Europe, но липсваше всякаква конкретика по отношение на дълготрайните цели освен повишените екоизисквания и намеренията за ограничаване изхвърлянето на вредни емисии с до 55%, а не както досега се знаеше с до 40%.

На подобни по-високи екологични ангажименти май се противопоставят ако не всички, то по-голяма част от страните членки на ЕС, а както пролича дори непосредствено след края на речта и, част от европейските депутати отправиха сериозни критики тъкмо към нереалистично високите зелени цели в бъдеще. На моменти речта на фон дер Лайен изобилстваше по-скоро с призиви от типа на нужно е да работим заедно, отколкото с конкретика пореализиране на зеления договор. Както казахме земеделието бе споменавано периферно или във връзка с цифровизацията, или във връзка с пожарите и засушаването.

Трябва да се знае, че Европа още не е наясно не толкова с финансовите параметри на новата ОСП, колкото с нейните чисто програмни параметри, известни като интервенции, и най-вече как с прилагането им в отделните региони ще се допринесе за изпълнение на целите поставени по отношение на климата и опазването на биоразнообразието до 2050 година.

Появилите се информации за това, че Германия като страна председател на Съвета на ЕС готви предложения за сериозно орязване на екологичните ангажименти по ОСП, за отлагане на прилагането на новите еко схеми за 2025 година и отгоре на всичко за даване право на отделните страни членки сами да прехвърлят финансови средства между отделните интервенции през първите две години, логично поставя въпроса: Дали Германия няма да саботира Зелената сделка?! Не е за вярване,още повече като се има предвид, че федералната република е един от флагманите в биопроизводството, чистата енергия и биоикономиката като цяло, но този въпрос виси със страшна сила. Там фермерите вече се бунтуват срещу новите правила и ограничаването на използването на торове и пестициди.

Към момента относно въпросните еко схеми се знае, че ЕК ще иска отделните страни да ги направят по-атрактивни за фермерите. Ако проектираме този европейски стремеж върху родната Програма за развитие на селските региони и публикувания наръчник със зелени практики, това означава, доброволното им прилагане. Тоест само ако даден земеделски фермер прецени, че например мулчирането или ползването на покривни култури или инвестициите в специални филтри за улавяне на вредните емисии от оборите го устройва, и не му нарушава финансовата стабилност, тогава да се включи. Е тогава идва логичния въпрос, поставен още в заглавието: „Каква Зелена сделка, какви пет евро?!“ госпожо фон дер Лайен. Още повече в случай на това, че нашите еко схеми не са достатъчно атрактивни, от сега е ясно, че пари за тях няма да останат. Всички финансови потоци ще се източат и прелеят към други мерки и интервенции. Сценарий, познат от сегашния програмен период, в който както видяхме подобно прехвърляне на средства от неатрактивни към атрактивни мерки се случва постоянно.

Новите екосхеми ще позволят на страните членки да се справят на регионално ниво с проблемите и предизвикателствата при постигането на заложените цели за опазване на климата и околната среда. Това се казва в отговор на поставени въпроси от Брюсел.

На въпрос дали ако новите екосхеми , които се очакват се прилагат доброволно, това ще допринесе за изпълнение на заложените цели по отношение опазването на климата и биоразнообразието, от Брюксел отговарят, че „новата ОСП дава възможност на държавите-членки да разработят еко-схеми по начин, който ги прави привлекателни за земеделските производители и всъщност да се справят с предизвикателствата и проблемите, с които се сблъскват в определен регион. Натрупаният опит с прилагането на задължителните зелени схеми през последните пет години показа, че са необходими по-целенасочени мерки, пишат от ЕК“.

Плащането по еко-схемите ще възнаграждава онези стопани, които извършват селскостопански практики, благоприятни за околната среда и климата или като компенсация за въвеждането на тези практики. За целта от координационното звено по ПРСР са разработили списък със зелени практики, които да залегнат в бъдещата зелена архитектура, съобщиха от аграрното ведомство. Както е известно в селскостопанската политика на ЕС след 2020 г. се предвижда разработването на доброволни екосхеми като част от директните плащания. Те ще се изплащат на хектар или на брой животни и ще надграждат задължителните зелени изисквания. На основата на представения списък с практики ще бъдат разработени екосхемите и интервенциите по втория стълб на подпомагане. Част от предложените практики са свързани с необходимост за запазване структурата на почвата, увеличаване съдържанието на органичен въглерод и устойчива употреба на препарати за растителна защита.. Срокът за предложения по направените предложения за въвеждане на подобни практики изтича на 10 август. С целия списък от зелени практики може да се запознаете тук.