сряда, февруари 19, 2025
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

НОВИНИ

С края на 2024 г. предизвикателствата пред фермерите няма да свършат, а могат да се превърнат в необратими

Земеделието у нас от безвремие до безводие, а в Европа- от протест към… нов протест

Ако има въпрос коя да е думата на 2024 година, която да свържем със земеделието претендентите ще са поне четири- климат, болести, безводие и вредители. Трудно някой може да определи коя да е водещата. И ако у нас кривата на развитие на земеделието продължава да върви надолу с все по-намаляващо производство на храни и суровини както заради неконкурентноспособността на фермерите ни, така и заради политическото безвремие в което живеем, в Европа фермерите ги вълнуват къде по-глобални въпроси.

Тяхната конкурентноспособност е поставена под въпрос не само от локални, но и от глобални предизвикателства. Промените в климата и политическите игри на високо ниво са само повърхността на айзберга. Годината за тях започна с незапомнени масови протести срещу брюкселската бюрокрация и май е на път да прелее в новата година с още нови протести пак срещу нея заради подписаното търговско споразумение със страните от Латинска Америка, което представлява директен удар върху фермерите.

У нас тези протестни вълнения също намериха отклик, само че за отдушник на недоволството беше избран редовният, а после и служебен министър на земеделието Кирил Вътев, който не се хареса с това, че се опита да изчисти сектора от браншовици-паразити, които висяха в достолепната сграда на министерството и се опитваха да упражняват влияние върху аграрната политика- разбирай- да изтискват държавата за още и още субсидии.

След бурното начало на 2024 година и след смяната на Кирил Вътев през април малко след като от редовен стана служебен министър с далеч по-тихия и непретенциозен дотогавашен шеф на ДФЗ Георги Тахов и връщането на ръководни места на част от ешелона на ГЕРБ, нещата като че ли се кротнаха, а браншовите лидери отново започнаха да изразяват единомислие с политиката на земеделското министерство.

Заради политическото безвремие и мислите на политиците ни от избори към избори през лятото и есента като че ли за редовите фермери нямаше власт, пред която да изразят своите претенции и да поискат мерки както срещу все по-растящата заплаха от климатичните промени, така и срещу навлизащите болести по растения и животни.

Ситуацията рязко се промени към края на годината, когато шарката и чумата по дребните преживни животни навлязоха в страната ни и станаха повод за възпрепятстване на мерките по справянето с тях чрез политически ПР и съмнения в истинността на направените от експертите на БАБХ проби. И ако за последното предвид не дотам прозрачната политика на агенцията в решаването на подобни кризи в миналото  съмненията бяха донякъде оправдани, то не така стоят нещата с политическия ПР, който след войната в Украйна, еврото, джендаризма си намери ново поле за проявление- болестите по животните и с правянето или не с тях.

Протестите са на път да съпроводят началото на новата година, защото земеделските производители се заканиха да „сурвакат“ политиците заради поредната проява на късогледство от тяхна страна, и предвиждането на смешен бюджет за справяне с основния бич- липсата на напояване.

Заради изборите за нови европейски институции вълната от фермерско недоволство от бюрократите си взе почивка за няколко месеца, поне докато не стана ясно, че споразумението с Меркосур е необратимо, и това отново извади тракторите по улици и магистрали. За сега най-гласовити са земеделските производители в Белгия, Франция и разбира се Полша, където все още тлее недоволство заради евтиния украински внос на агропродукция.

Наследникът на Януш Войчеховски на поста еврокомисар Рудолф Хансен дойде с обещанието да направи европейското земеделие по-конкурентноспособно, а разпределянето на „парчетата от баницата“ по-справедливо. Изгледите за все по-скорошно приемане на Украйна в блока обаче правят реформите в европейското земеделие все по-належащи, така че то да запази и повиши своята конкурентноспособност базирана на справедливо финансиране. И ако Брекзит не успя да смути съня на брюкселските бюрократи, които пропуснаха да вземат важните решения за промяна в очевидно изкривената картина на субсидиране на селското стопанство, то чукащата на вратата Украйна със сигурност ще го смути.

Смущаващо за фермерите обаче се оказва състоянието на климата. Прекомерни валежи в едни региони, и нетипично засушаване в други оказаха негативно влияние въху развитието на посевите, доведоха до промени или подраняване на фазите на развитие на растенията, което оказа пагубно влияние върху добивите. За някои браншове като винопроизводството сред предизвикателствата с които ще трябва да се справят са и промените в потребителските нагласи.

Производителите на мляко, месо и зърно пък трябва да се замислят за незабавни промени, ако искат да намалят загубите на ресурси – води и почви и да се противопоставят на отрицателните въздействия на климатичните промени. За науката пък остава да реши ребуса, как да създаде нови породи животни и сортове растения, които хем да са устойчиви на промените и на новите болести и вредители, хем да са рентабилни за отглеждане.

За намирането на баланс в бъдеще между земеделие и околна среда обаче не по-малко отговорност носят политиците и различните лобистки организации. На фона на все по-високите температури, отчитани от метеоролозите, с които се чупят нови и нови рекорди, на фона на обилни, но краткотрайни валежи и на дълги периоди от засушаване, политиците още не могат да намерят съставките в рецептата за поставяне на основите на подобен баланс. Доказа го поредната абсолютно безрезултатна среща на върха по въпросите на климата, която отново се оказа загубено време.

Планетата мига като червен семафор пред задаващ се експресен влак, който рискува да ни отнесе, ако не вземем мерки за възстановяване на баланса. Тези мерки ще са непопулярни за много сектори- от земеделие и транспорт, до енергетика и машиностроене, но само те биха могли да ни попречат да влезем в спиралата на самоунищожението, поне преди да сме намерили резервен дом.

Приближеният до новоизбрания американски президент Доналд Тръмп мултимилиардер Илън Мъск наскоро заяви намерения, че в такъв дом може да се превърне Марс, но дали когато това стане технологично възможно, вече няма да е късно, а промените в сегашния ни дом необратими… ?!

 

Още
Агро Новини

Цената на американската пшеница се срина с 15 долара за седмица

Без промени в цените на европейските зърнени пазари

 

Ако на пазара на пшеница в Европа през изминалата седмица нямаше почти никакви промени , то не така стоят нещата зад Океана. Само за седмица цената на американската пшеница се срина с 15 долара до 242 долара за тон. Падналите дъждове подобряват състоянието на зимните култури в САЩ, като според анализатори се очаква нов циклон през тази седмица да донесе още валежи в американския среден Запад, информира UkrAgroConsult. Падналият сняг в северните щати допълнително ще защити посевите в Ню Мексико и Колорадо от измръзвания.

Цената на пшеницата във Франция и Украйна остава на нивото от миналата седмица- съответно от 218 евро и 241 долара за тон. Руската пшеница поевтиня за последните седем дни с 10 долара до 235 долара за тон.

На пазара на царевица беше отчетен спад в цената на контрактите в САЩ с 4 долара до 210 долара за тон. Френската пшеница запази ценовото си ниво от миналата седмица от 204 евро за тон, докато украинската царевица регистрира минимален спад от един долар до 219 долара за тон.

Рапицата търгувана на Euronext запазва цената си от миналата седмица- 543,75 евро за тон, докато контрактите на нерафинираното слънчогледово олио в Ротердам поскъпнаха с 15 долара до 1270 долара за тон.

У нас пшеницата продължава да се търси на 340 лева за тон.

Още
Агро Новини

Цените на торовете продължават да смущават европейските фермери

Липсата на търсене се явява спирачка пред цените на торовете в Европа

 

Въпреки че цените на минералните торове на европейските пазари отбелязаха известен спад през изминалата седмица, за фермерите в Европа те продължават да са доста скъпи. Специализираният портал agrarheute.com информира, че търсенето на торове в Европа остава слабо, а влияние върху цените на азотните торове оказва забавянето на новата обява за карбамид от Индия.

Като цяло цените на торовете остават непроменени заради липсата на търсене. От друга страна производителите на торове са под натиск заради голямото поскъпване на природния газ.

Фермерите не бързат да купуват

 

Към това се прибавят и почти пълните складове на търговците тъй като мнозина фермери поради различни причини се въздържат от закупуването на големи количества торове. Към момента климатичните условия в редица региони позволяват завършване на кампанията по прибиране на царевицата и на късната сеитба на есенниците.

По специално в Германия от 1 ноември е в сила използването на торове в областите с голяма концентрация на нитрати в почвите. Спирачка за по-високо търсене на торове от страна на земеделските производители са и високите цени на природния газ, които карат мнозина от тях да правят разчети базирани на по-високи цени и на торовете.

Скъпия природен газ оказва влияние върху производствените разходи

 

Според оценки на повечето анализатори най-рисковият фактор за пазара на торове си остават нарастващите цени на природния газ, които значително покачват производствените разходи на европейските производители на торове, което благоприятства по-евтин внос на торове от Египет и Близкия изток. Така заради по-високите разходи един от големите производители на торове беше принуден да затвори производството си на амоняк в Белгия. Това се очаква да засегне производството на амониев нитрат, един продукт който е особено важен за френския пазар.

Цена на карбамида в Германия- 450 евро/том
Цена на карбамид на експортните пристанища в Близкия Изток- 375 долара/тон- доставка ноември
-365 долара/доставка декември
-350 долара/тон-доставка януари 2024

Цени на карбамида в Египет- 375 долара/тон

Заради решението на Русия да повиши експорта на на ненужните и торове за периода от 1 юни до 30 ноември от 300 хил. тона на 7,6 млн. тона, на пазара на амониев нитрат се забелязва спад в цените. Не е изключено търговците да се ориентират към закупуване на руските торове изправени пред справяне с дилемата , че локално произведените торове са по-скъпи от вносните.

Цена на калцценииев амониев нитрат на експортните пазари- 350 евро/тон
Цени на течните амониеви торове – 230 евро/тон
Цена на калиевите торове- 275 евро/тон

Още
170 000 тона е реколтата от грозде
Агро Новини

Слани удариха лозовите масиви в Европа

ървоначалните щети само в Германия се оценяват на близо 500 млн. евро

Късни слани удариха лозовите масиви в редица европейски страни винопроизводители, съобщава meiningers-international.com. Метеорологичното събитие е било отчетено в нощта на 23 срещу 24 април, като Германия е била най-силно засегната от падналите слани. Сред най-засегнатите райони в страната са винения регион около река Мозел и източните провинции. В различните региони на Германия се очакват загуби между 50 и 100%.

„Ще знаем повече, след като оценителите на щетите на застрахователните компании приключат своите инспекции на лозята“, обяснява комисар по виното от Пфалц.

Вече е ясно обаче, че много германски лозарски региони са засегнати. Трябва да се отбележи, че сланата беше във въздуха, а не на нивото на земята, което е особено коварно, тъй като лозите вече бяха необичайно добре развити този сезон.

Vereinigte Hagelversicherung (застрахователна компания, специализирана в оценката на случаи на градушка в момента работи върху по-подробна картина. Според говорител на застрахователната компания тя е получила доклади за щети от цяла Германия и оценява щетите на винарската индустрия на приблизително 500 милиона евро.

Следващите седмици ще бъдат критични, особено с наближаването на май — когато могат да се появят късни слани. Все още е твърде рано за окончателна оценка.

Ситуацията в Европа

 

Доклади за щети от замръзване също пристигат извън Германия. Австрия, Франция и Италия съобщават за различна степен на въздействие.

Австрия

В Австрия щетите от замръзване се разпространяват от Вейнфиртел ( Weinviertel) до Южна Щирия. Докато много производители смекчиха щетите, използвайки свещи срещу замръзване, разходите са значителни. Според австрийското списание за вино Vinaria ефективното използване на такива свещи струва приблизително 6000 евро на хектар.

Франция

Френската индустриална служба Vitisphere съобщава за щети от замръзване във всички лозарски региони. Температурите в Гайлац (Gaillac) , на югозапад, паднаха до -4 градуса по Целзий. Районът Юра е особено силно засегнат. Според Le Figaro дори Прованс, който обикновено е пощаден от замръзване, е претърпял значителни щети тази година.

Италия

Според италианския портал WineNews студовете са засегнали сериозно региони като Трентино и Южен Тирол, както и Пиемонт и дори Централна Италия. Пълният размер на щетите в тези райони обаче остава неясен.

Това мащабно замръзване още веднъж подчерта уязвимостта на винарската индустрия към климатичните аномалии.

Още
Агро Новини

Благоприятни климатични условия за развитие на посевите в Европа според експертите

Липсата на влага затруднява развитието на посевите в Гърция и Кипър

рак

В редовния си доклад Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) отчита повсеместни благоприятни климатични условия за развитие на посевите в Европа. Времето е съчетано с високи температури и много добро набавяне на почвена влага, които са създали добри условия за сеитбата на пролетните и летни култури.

Изключително добрите условия на Иберийския полуостров според експертите могат да доведат и до по-високи добиви от житни култури на ниво ЕС, и особено за твърда пшеница, пролетен ечемик и тритикале. Прекалено влажните условия са довели до възпрепятстване на сеитбата особено в Северна Ирландия и Великобритания. Въпреки подобряването на условията в някои райони на Франция, Германия и Бенелюкс се отчита недостатъчно добро развитие на зимните култури, като полетата едва ли ще се възстановят от прекомерната влага натрупана през есента и зимата.

Отражение върху развитието на зимните култури в Гърция и Кипър оказва недостига на почвена влага. Към средата на април метеоролозите прогнозират установяване на по-студено време от обичайното за големи части на Европа. Дългосрочната прогноза за периода май-юли сочи запазване на по-топло време от обичайното с температури надвишаващи 24 годишната климатична медиана с между 1 и 2 градуса и валежи с до 50% под-нормата за сезона.

Още
Царевица Контролът над плевелите в царевичните посеви може да се осъществи чрез почвено или вегетационно внасяне на хербициди
Агро Новини

MARS: Състоянието на есенниците в Европа е незадоволително въпреки добрите климатични условия

Развитието на есенниците на места у нас и в Румъния е възпрепятствано заради липса на валежи

Заради неблагоприятните климатични условия в някои части на Европа, състоянието на посевите с есенни култури на места е незадоволително въпреки, че пролетта започна с добри агроклиматични условия, отчитат в новия си месечен доклад експертите от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). Очакванията са най-засегнатите полета особено в северните части на континента да бъдат презасяти с пролетни култури. Посевите с есенници в южните части на Европа също се очаква да са с намален добивен потенциал. Експертите припомнят че влажното време е затруднило сеитбата на есенниците в големи части на Южна, Източна и Северна Европа. Допълнителни щети върху посевите в Северна и Източна Европа са нанесли и измръзвания през зимата. Постоянната влага пък може да окаже влияние при сеитбата и на пролетните култури.

Експертите отбелязват, че развитието на посевите с есенници в източните части на Румъния и България е възпрепятствано заради постоянен дефицит на валежи. Особено засегнати са посевите с рапица.

До края на март от MARS прогнозират топло време в почти всички части на континента с изключение на места в Северна Европа. По-студено време с температури на места с до 6 градуса под средните за сезона се прогнозират за Скандинавието.

Най-топло се прогнозира да е времето в южните региони на Полша и някои централноевропейски ррегиони, където температурите може да надминат с до 6 градуса обичайните за сезона. Дългосрочната прогноза за периода април-юни показва голяма вероятност от затопляне с температури между 1 и 2 градуса над обичайните за сезона.

Още
Сланата и засушаването през тази година са причина за слабите добиви
Агро Новини

Цените на ябълките в Европа с незначително повишение през февруари

Най-скъпи са били ябълките във Франция, най-евтини в Германия

 

Според данните на Европейската комисия, цените на ябълките в Европа през миналия месец са се покачили незначително с едно евро спрямо предходния месец, съобщава freshplaza.de. През февруари средната цена на ябълките базираща се на данни за четирите най-големи страни производители в блока е достигнала до 94 евро за 100 килограма.

Сред четирите най-големи производители на ябълки с най-висока средна цена са били те през февруари във Франция-135,91 евро за 100 килограма , а с най-ниска в Германия- 79,90 евро за 100 килограма. Средната цена на ябълките в Испания и Португалия е била съответно 104,51 и 93,09 евро за 100 килограма.

Още
До 2020 г. ще се подпомагат овце и кози-майки само в планински райони и под селекционен контрол
Агро Новини

Rabobank очаква по-високи производствени цени на млякото през тази година

В анализ на експертите се посочва, че цената на млякото в Европа може да доближи границата от 50 евроцента за литър

 

Нидерландската финансова институция Rabobank прогнозира известно повишаване на производствените цени на млякото в Европа през тази година, пише специализираният портал agarheute.com. В ссвоя анализ на ситуацията на пазара на мляко в Европа, експертите отбелязват спад в предлагането на суровина от началото на календарната година на фона на растящи цени на млякото и млечните продукти по света. Подобна ситуация според Rabobank означава, че европейските фермери могат да се радват на известно повишаване на изкупните цени на млякото.

Очакванията на банката са повишаване на нивата на производство на мляко да има през втората половина на годината, което да повлияе благоприятно и на търсенето. За разлика от негативните маржове в края на миналата година в началото на 2024 година европейските фермери освен на по-високи цени трябва да се радват и на по-големи маржове заради повишаване на изкупните цени на водещите млекопреработватели на континента в последните месеци. Според анализа на експертите ситуацията благоприятства покачването на производствените цени до близо 50 евроцента за литър мляко. Прогнозите са за средна изкупна цена от 47,5 евроцента за литър.

Още
Агро Новини

Експерти от Европа обсъдиха на семинар възможностите за обучение в селските райони

Специална програма позволява на хората в селските региони да подобрят компетенциите си за създаване на социални предприятия свързани с производството на храни

 

Експерти обсъдиха на семинар възможностите за обучение на жителите на селските райони, предоставяни от различни доставчици на обучение и споделиха добри практики, информират от мрежата eU CAP Network. Събитието което се проведе на 21 и 22 февруари събра съветници, доставчици на обучение, включително представители на организации за професионално образование и обучение и управляващи органи. Целта беше да се обменят знания и да се идентифицират добри практики за обучение и консултантски услуги в подкрепа на ученето през целия живот в Системите за знания и иновации в селското стопанство (АКИС.).

Много европейски страни са свидетели на значително намаляване на населението в селските райони, което води до демографски и икономически предизвикателства. Тези райони са станали известни като „Празната Европа“. Но те често са места с богата история на производство на храни и гастрономия.

Ето защо проектът Еразъм+ SAGA създаде програма за обучение, така че местните хора да могат да се възползват от местното селско наследство, създавайки работни места и повишаване привлекателността на селските райони в Европа.

Диана Пазаурек от DDRIÜ (Регионална агенция за иновации STRIA Южен трансдунав), която координира проекта, обяснява: „Обезлюдяването е тясно свързано с икономически проблеми като високи нива на безработица, ниски нива на професионална активност, демографски проблеми като застаряващо население, емиграция към градските райони, ниската раждаемост, а също и липсата на обществени услуги.“

SAGA (Социално и гастрономическо предприемачество в празна Европа) е проект по Еразъм+, който се занимава с икономическото възстановяване и устойчивия дългосрочен растеж на тези селски райони, засегнати от намаляване на населението. За да постигнат това, шестте партньорски организации разработиха иновативна програма за обучение специално за хората, живеещи в този тип селски райони. Програмата предоставя подкрепа, свързана със заетостта, както и съживяването на местните райони както от икономическа, така и от социална гледна точка. Тя позволява на възрастните в селските райони да придобият или подобрят уменията си за създаване на социално предприятие, свързано с гастрономията, производството на храни или кулинарното наследство.

„Увеличаването на производството на местни, устойчиви, качествени продукти служи за стимулиране на икономиката, привличане на туризъм и също така насърчава социалното, образователното, икономическото и личностното развитие на хората и увеличава възможностите им за работа“, продължава тя.

Според нея сътрудничейки по между си при създаване на подобни социални предприятия, хората от селските региони могат да повишат своята мотивация и увереност и да подобрят възможността техните инициативи да оцелеят и да се развият.

Проектът допринесе за увеличаване на създаването на съвместни социални предприятия, свързани с храните, в участващите селски региони. Между 2020 г. и 2022 г. партньорите по проекта работиха с 30 местни общности в пет държави. Обучителният курс беше изпробван със 117 души и в резултат на това бяха създадени 198 бизнес плана.

Освен това споделянето на знания и взаимното учене, което се случи между партньорите през целия живот на проекта, също увеличи базата от знания и компетенциите на персонала. Партньорите успяха да повишат своята позиция и конкурентоспособност в областта на образованието и обучението и консултациите, когато става дума за предлагане на бизнес помощ.

 

Още
Агро Новини

Фермери обстрелваха с яйца и камъни сградата на ЕП в Брюксел

Протестите на производителите обхванаха и Португалия

Фермерските протести не стихват. Показаха го и днешните демонстрации в Европа. В Германия недоволството на производителите от плановете на управляващите за постепенно намаляване на отстъпката им за ползваните горива продължават да тлеят, като от Германския фермерски съюз призоваха за нова масова демонстрация този път пред германския Бундестаг. Във Франция фермери се отправиха към долната камара на парламента в Париж. Кадри от дрон показаха огромен конвой от трактори на магистрала близо до Жосини.

Центърът на фермерското недоволство очаквано се измести към белгийската столица Брюксел, където тече срещата на върха в ЕС.

Фермери хвърляха яйца и камъни по Европейския парламент в четвъртък, предизвиквайки пожари в близост до сградата, с настояване европейските лидери, заседаващи наблизо, да направят повече, за да им помогнат с данъците и растящите разходи, съобщава „Дневник“, позовавайки се на „Ройтерс“. Със сълзотворен газ и водни струи полицаите се опитаха да предотвратят проникването на фермери в сградата на парламента.

Протестиращите събориха статуята на индустриалеца Джон Кокерил от паметника на пл. „Люксембург“ пред парламента, като я опожариха. Белгийският премиер Александър де Кро, чиято страна в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС, изрази съжаление срещу посегателството срещу исторически обект и за използваното насилие от страна на протестиращите.

Според информации на белгийската полиция, главните пътни артерии на белгийската столица са блокирани от около 1300 трактора. Служители по сигурността в екипировка за борба с безредиците бяха изпратени да направят живи бариери пред сградите на парламента и на съвета, където се намират лидерите на ЕС.

„Ако видите с колко хора сме тук днес и ако видите, че така е в цяла Европа, значи трябва да имате надежда“, каза Кевин Бертенс, фермер от околностите на Брюксел.В протестите се включиха фермери от Италия, Испания и други страни. Очаква се среща на техни представители с еврокомисаря по земеделие Януш Войчеховски.

 

„Фермерите са обременени от дългове, притиснати от мощни търговци на дребно и агрохимични компании, тормозени от екстремни метеорологични условия и подбивани от евтин чуждестранен внос вече години наред – като всичко това разчита на система за субсидиране, която облагодетелства големите играчи“, пише POLITICO.

Според анализ на изданието в 11 държави от ЕС цените на пазара са паднали с повече от 10 процента от 2022 г. до 2023 г. Само Гърция и Кипър са отбелязали увеличение на приходите от продажби на своите фермери, подпомогнати от скока в търсенето на зехтин.

Междувременно стотици фермери в Португалия се присъединиха към протестите на европейските си колеги, като блокираха няколко магистрали и два гранични пункта с Испания, информира БТА, позовавайки се на Франс прес.

„Много ни е трудно да оцелеем“, заяви фермерът Руи Соуза, който участваше в митинг на фермери в Голега, в централната част на страната.

„Фермерите изпитват големи затруднения да изкарат прехраната си. Те продават продукцията си за жълти стотинки, а магазините печелят цяло състояние“, коментира друг португалец, оказал се блокиран от протестите.

Тази сутрин движението по две магистрали в Португалия беше блокирано във всички ленти. Блокадата е в близост до градовете Вилар Формозо и Елваш, до границата с Испания, съобщиха от жандармерията.

Протестите на португалските фермери започнаха снощи след призив на „Гражданското движение на португалските фермери“.

„Гневът се засилва след обявяването на съкращенията на помощите, предназначени да компенсират земеделските производители заради спада на продукцията им“, каза пред АФП представител на сдружението.

Протестите не бяха подкрепени от основната организация на сектора в страната – Конфедерацията на португалските фермери (CAP), която смята, че правителството се е ангажирало да отмени планираните съкращения на помощите.

 

За да отговори на очакванията на земеделските стопани, вчера португалското правителство представи мерки на обща стойност около 500 млн. евро, за да им помогне да се справят с последиците от сушата, която засяга най-вече южната част на страната. Мерките включват намаляване на данъчното облагане на дизеловото гориво за земеделска техника.

Още
Агро Новини

Протестите на фермерите поставят Европа на кръстопът

Недоволството на земеделските производители е тест не само за бъдещето на Зелената сделка, но и на Европа

 

Въвеждането на нови по-високи екологични изисквания и ограничаване употребата на пестициди и антибиотици са само върха на айсберга на всеобщото фермерско недоволство, обхванало Европа през изминалите седмици. Вместо да са по полетата и нивите да сеят пролетни култури, земеделските производители блокират пътища и магистрали. Недоволството им изригна като снежна лавина и обхвана почти цяла Западна Европа- от Балтийските страни през Румъния, Полша, Германия и Франция. Протести обмислят и производителите в Италия. У нас дипломатичните усилия най-вече на премиера Денков и съществуващото междубраншово разделение за сега спират организирането на по-мащабни протести, които да се включат в общоевропейската лавина.

Стремежите за екологизация на земеделието които определено не се нравят на земеделските производители са допълнени и от геополитически проблеми като конфликта в Украйна, в резултат на които брюкселските бюрократи позволиха безмитен внос на украинска аграрна продукция, без преди това да е изградена надеждна система за контрол, като освен това оставиха страните членки сами да се оправят със заливащите ги слънчоглед и царевица от Украйна.

Всичко това допълнено от все още невъзстановени пазари след края на пандемията, с нараснала себестойност на земеделската продукция в цяла Европа заради вложените в производството скъпи препарати и енергия на висока цена, изкара фермерите по улиците. Еврократите несъбудили се още от зимната летаргия бяха заляти от протестната вълна. Председателят на ЕК Урсула фон Дерлаен обяви началото на някакъв стратегически диалог за нов ред в земеделието, без обаче да спомене дали това означава смекчаване на неговото позеленяване или прилагане на други мерки като финансови инструменти за потушаване на фермерското недоволство. Друг е въпросът дали отиващият си вече състав на Европейската комисия ще има време да събере образно казано някакви плодове от обявения стратегически диалог.

Политическата ситуация и то при задаващи се европейски избори съвсем не е в полза на заспалите евробюрократи, свикнали да живеят в собствения си лъскъв свят. Защото на хоризонта се задава още една вълна, способна да разтърси из основи света в който са свикнали да живеят . Много по-опасна от тази на фермерските протести. Вълната на крайно десните и популистки организации, за които протестите на фермерите са като мана небесна пред стремежите им да получат още по-голяма представителност в европейските институции. Опити да се яхнат протестите на фермерите от такива организации не липсваха както у нас, в края на миналата година, така и в страни като Германия и Франция в началото на тази.

При развитие на сценарий приемащ се от политолози и наблюдатели като вероятен, при който популистките организации се окажат не и без помощта на земеделските производители главни победители на европейските избори, не е изключено следващият еврокомисар отговарящ за земеделие съвсем да не прилича на отворения към диалог Войчеховски, а на гаулайтер от популистка формация, който да зачеркне всички досегашни усилия за каквото и да е позеленяване на европейското земеделие.

Европейското земеделие от десетилетия суперсубсидирано наистина има нужда от реформи, ама такива които да променят модела на субсидиране, който очевидно не работи. Въпросът е обаче, дали еврократите в Брюксел не се сетиха прекалено късно за стратегически диалог със заинтересуваните страни, едва след като колата се обърна и недоволните фермери наложиха пътни блокади ?

А за кого бие камбаната, дали за промяна на неработещия модел на европейско земеделие, или за край на олялите се еврократи и Европа каквато я познаваме, ще покажат самите жители на Европа.

Още
Агро Новини

MARS: Застудяването нанася щети на север, липсата на валежи води до дефицит на влага в почвате в южните части на Европа

Мекото време през декември е подпомогнало развитието на късно засетите посеви у нас, но е увеличило риска от измръзвания

В първия си за новата година доклад експертите от Европейската служба за мониторинг на земеделските култури отчитат, че докато в северните части на Европа, посевите са застрашени от измръзвания заради студеното време, на юг все по-силен става дефицитът на влага в почвата поради липсата на валежи. Това се отнася най-вече за региона на средиземноморието, докато големи части от Северозападна, Централна и Източна Европа бяха регистрирани валежи над нормите.

Към момента щети поради измръзвания са претърпели посеви в Дания, където рязкото понижение на температурите в началото на годината беше комбинирано с обилни валежи, което доведе до подгизване на полетата и замръзвания на посевите. Заради тънкия слой от снежна покривка вероятни щети от измръзвания има и на посевите в Балтийските страни. Заради по-малкия период на застудяване, върху посевите в Беларус и Полша щетите от измръзвания според експертите са незначителни.
Обилни количества валежи са паднали в страните от Бенелюкс, Великобритания и големи части на Източна Европа, като в Нидерландия влажното време е продължило да възпрепятства сеитбата на есенниците.

За разглеждания период изразен дефицит на валежи е имало за Испания, Части на Италия както и в части на Румъния, Турция и Гърция. Експертите отбелязват още, че за периода от 10 декември до първата седмица на януари времето е било много по-топло от обичайното в България, Унгария, Словакия и Словения, което е оказало положително влияние върху развитието на късно засетите житни култури. Въпреки това високите температури са отслабили толерантността на посевите и и са увеличили риска от измръзвания.

Дългосрочната прогноза на експертите е умерена със запазване на по-топло от обичайното за сезона време с валежи около средните за сезона и температури с до 2 градуса над обичайните за периода до април месец.

Още
Изисквания на грахa към хранителния режим
Агро Новини

Учени и селекционери обединиха усилия за създаване на по-устойчиви бобови култури

Увеличаването на производството на бобови култури ще спомогне за повишаване устойчивостта на земеделските системи към промените в климата

Петдесет учени и селекционери на растения от различни страни, научни организации и частни компании, участваха наскоро в среща, проведена в „Лайбниц – Институт по растителна генетика и изследвания на културните растения“ /IPK/ в град Лайбниц в опит да обединят усилия със селекционери в създаване на по-устойчиви бобови култури, информира ССА. От българска страна в събитието се включиха учени от Агробиоинститута към ССА като част от консорциума „Legume Generation. Проекта наскоро беше финансиран със седем милиона евро от Европейския съюз и Обединеното кралство. Общата стойност на проекта е 8,6 милиона евро с включеното собствено финансиране. Консорциумът се координира от д-р Ларс-Жерно Ото от IPK и д-р Донал Мърфи-Бокерн от Лохне, Германия.

Водеща е ролята на селекционерите

Консорциумът „Legume Generation“ има 32 партньора от 16 страни, включително Нова Зеландия и САЩ. Те участват в повече от 40 програми за селекция на бобови растения. Селекционерите ще обединят усилията си в „Legume Generation“ с водещи изследователски организации в Европа в областта на растителната биология, за да насърчат отглеждането на соя, лупина, грах, леща, боб и детелина. Това ще подпомогне биоразнообразието в Европа и стратегията на ЕС  „От фермата до масата“.

„От фермата до вилицата“.Консорциумът ще допринесе за осъществяването на мисията за подкрепяне на растителната селекция със семена от ген банките, както и чрез използване силата на генетиката за устойчивото развитие на земеделието. Бобовите растения са съществена част от устойчивите земеделски системи и този консорциум ще ни позволи да допринесем за разработването на подобрени сортове, от които се нуждаем“, казва д-р Ото.

„Трябва да създадем нови партньорства между водещи европейски научни организации за изследване на растенията и селекционерите, от които зависи подобряването на земеделските култури.

Д-р Донал Мърфи-Бокерн обобщава, че в следващите години ще променим начина, по който селекционерите на бобови растения са подкрепени от научни изследвания в полза на европейските фермери, околната среда и нашето здраве“.

Бобовите растения са полезни за здравето и околната среда

 

Европа има нужда от по-устойчиви бобови култури, които са в помощ на фермерите да посрещнат търсенето на растителен протеин и да подпомогнат прехода към храни базирани на растителен протеин. В светлината на изменението на климата, намаляващото биоразнообразие и ползите от храните на растителна основа, растенията от семейство Бобови са полезни за нашето здраве и за планетата. Лещата, соята, лупината, грахът и обикновеният фасул и други бобови култури, фиксират азот от въздуха и ни осигуряват богати на протеин семена, включително варива, които са ключови за здравословен и устойчив хранителен режим. Увеличаването на тяхното производство в Европа прави земеделските системи по-разнообразни, адаптивни и устойчиви. Цветовете им са източник на прашец за насекоми, а детелината е ценен компонент при устойчиво пасищно отглеждане.

Преодоляване на дефицита на растителен протеин в Европа

 

Въпреки всички предимства и необходимостта да променим начина, по който набавяме и използваме растителни протеини, бобовите култури се отглеждат сравнително рядко от европейските фермери, като представляват само 2-3% от общата земеделска площ. Една от причините за това е, че инвестициите в растителната селекция са ограничени от ниската възвръщаемост при селекцията на тези култури. Консорциумът „Legume Generation“ създава нови структури за сътрудничество между производителите на бобови растения и публичните научни изследвания. Той поставя шест растително специфични иновациионни общности в центъра на усилията за подобряване на бобовите култури. Всяка една от тези общности ще обедини генетичните ресурси, опит в управлението на данни, генетиката и полските изпитвания, като фокусира тези знания върху селекцията на специфичната бобова култура в полза на селекционерите.

Консорциумът „Legume Generation” е принос към европейския протеинов преход

 

Начинът, по който получаваме и използваме растителен протеин, има огромно влияние върху света. Европейското земеделие е доминирано от богати на скорбяла житни зърнени култури, голяма част от които се използват за храна на животни, така че повечето от нас да могат да имат хранителен режим, богат на храни от животински произход. Тази високопродуктивна селскостопанска система с голям животновъден сектор в ЕС и Обединеното кралство използва около 10 милиона тона азотни торове и еквивалента на около 35 милиона тона соя богата на протеин, предимно вносна. Произтичащите екологични проблеми до голяма степен и в крайна сметка се дължат на факта, че много европейци консумират храни от животински произход значително надвишаващи обществените хранителни насоки. В протеина има приблизитилно 16% азот. Повечето от азота в протеина се губи в околната среда, когато протеинът се използва за храна на животни. Следователно храните от животински произход са свързани с широк спектър от проблеми, свързани с азота (нитрати, амоняк и азотен оксид). Увеличаването на производството на бобови растения в Европа дава двустранно решение. Разнообразява производството на култури, като същевременно намалява зависимостта от азотни торове. В същото време увеличаването на производството на зърнени бобови растения за храна е в съответствие с нарастващото търсене на храни, богати на растителни протеини. Това подкрепя стратегиите на ЕС от „Фермата до вилицата“ и „Биоразнообразието“.

Още
Агро Новини

Картофите в Европа поскъпнаха

Слабото предлагане и лошите условия при прибиране на реколтата тласнаха цените нагоре

Заради слабото предлагане и лошите климатични условия в Западна и Северна Европа цените на картофите се повишиха с между 8 и 20 евро за сто килограма, информира UkrAgroConsult. Проливните дъждове в тези региони пречат за прибиране на реколтата, която се оценява като добра със средни добиви от 4,58 тона от декар. Подобни добиви надвишават миналогодишните с 6,3%.

Освен това заради увеличените площи с картофи общото производство през текущата стопанска година в ЕС се оценява на 23,6 млн. тона, като към момента са прибрани 22,2 млн. тона. Част от от реколтата се счита за напълно загубена. Неприбрана остава реколтата от картофи в Нидерландия и Белгия, като лошите климатични условия съпътстващи кампанията по прибирането им оказват влияние на пазара.

Още
Торене на царевица през пролетта
Агро Новини

Strategie Grains повиши оценката за реколтата от царевица в ЕС

Анализаторите отчитат сериозен контраст в добивите и качеството на зърното между западните и югоизточни части на Европа

Анализаторите на Strategie Grains повишиха оценката си за реколтата от царевица през текущата година с 400 хил. тона до 61 млн. тона заради оптимистични очаквания за френската реколта, съобщава „Зерно Онлайн“. В своя месечен доклад те отбелязват, че кампанията по прибиране на царевицата е към края си, като се наблюдава голям контраст както по отношение на качеството, така и на количеството в западните и северни части и в югоизточните региони на континента.

Освен това обилните валежи в Западна Европа през октомври са допринесли за забавяне на кампанията по прибиране на царевицата, като ситуацията изглежда особено тревожна в западната част на Франция, където добивите ще останат под средните.

В своя доклад анализаторите на Strategie Grains намалиха и оценката си за площите с пшеница с 0,2 млн. ха до 21,5 млн. ха.

Още
НОВИНИ

Промените в климата ще направят засушаванията все по-чести явления

„Сушите и недостигът на вода са нарастващ проблем в много части на Европа. Очаква се изменението на климата да увеличи опасността от засушаване, засягайки както честотата, така и степента на засушаването. Промените във валежите, съчетани с повишаващите се температури, значително ще влошат съществуващите натоварвания върху качеството и количеството на сладководните ресурси“, смятат експертите от Европейската обсерватория по сушите.

В съответствие с приемането на новата Стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата през 2021 г., Европейската комисия (ГД „Околна среда“ и ГД „Съвместен изследователски център“) стартира проекта „Европейска обсерватория за устойчивост и адаптация към сушите“ (EDORA), целящ да подобри устойчивостта на суша и адаптация в целия ЕС.
Чрез предоставяне на количествена рамка и укрепване на връзките между съществуващите обсерватории за засушаване в държавите-членки, EDORA ще помогне на плановете за управление на сушата и адаптиране да станат по-ефективни и ефикасни при смекчаване на въздействията и рисковете от настоящи и бъдещи засушавания в Европа.
Проектът EDORA има за цел укрепване на Европейската обсерватория за засушаване (EDO), хоствана от Съвместния изследователски център (JRC), чрез подобряване на оценката на риска от засушаване в различни мащаби, обобщаване на данни за въздействията в различни сектори и насърчаване на връзки и създаване на обсерватории за засушаване в държавите-членки. Тези действия в крайна сметка ще подобрят устойчивостта и адаптирането към сушата в целия ЕС, като предложат общо ядро от оперативни данни и знания за сушите

Още
НОВИНИ

Експерти: Цените на зърното в Европа вече са под себестойността на продукцията

Експерти и анализатори продължават да отчитат срив в цените на зърното на европейските пазари, като към началото на май те вече са паднали под себестойността на продукцията, пише „Зерно Онлайн“. Експерти от анализаторската компания Agritel определят ситуацията на пазара като „критична“, най-вече заради големите запаси, украинския внос и голямата конкуренция на пазарите.

Тенденцията за спад в цените на зърното продължава и в началото на май заради възможния транзит на украинска продукция както и наличието на големи запаси от зърно в страните износители. През април беше отчетен спад в цената на пшеницата и царевицата от 24 евро за тон. При рапицата месечното поевтиняване достигна до 32 евро за тон.

Така малко преди старта на новата стопанска година цените са паднали под производствените разходи, направени от фермерите, считат експертите. „фермерите вече все повече гледат към новата реколта, въпреки наличието на големи запаси“, пишат анализаторите. Според Ян Хайнике към момента между 10 и 20% от старата реколта остава непродадена в стопанствата като от логистична гледна точка тези запаси едва ли ще могат да намерят място на пазара тъй като в момента хлебопреработвателната индустрия е обезпечена със суровина.

Още
НОВИНИ

Експерти предупреждават за предстоящо сериозно засушаване в България, Полша, Гърция и Румъния

Авторите на ново изследване базирано на сателитна информация предупреждават за сериозна опасност от засушаване в страни като България, Румъния,Гърция и Полша, съобщава авторитетното издание Politico. „Над ¼ от територията на Европа е в период на трайно засушаване през април и повечето региони на континента се готвят дори за още по-голяма суша през идващото лято“, пише изданието. Проучването показва, че Европа се намира в сериозен период на засушаване от 2018 година насам. Според експерти повишаването на температурите не позволява да се възстанови дефицитът от вода. „Ако преди години можехме да твърдим, че Европа разполага с достатъчно вода, то сега определено сме изправени пред проблеми свързани с недостига и“ казва един от авторите на сателитното проучване Торстен Гюр.

Докато влажните условия през следващите седмици могат да възстановят горния почвен слой и да помогнат на селското стопанство, дори една дъждовна пролет не може да поправи продължаващия недостиг на подземни води в Европа, предупреждават експерти. Поради падналите по-малки количества дъжд и сняг, в редица региони на Европа така и не се облекчиха условията сллед тежкия период на засушаване през миналата година. .В доклад на испанската фермерска асоциация COAG се посочва, че някои зърнени култури трябва да бъдат „отписани“ в цели четири региона на страната тази година, а липсата на достатъчно влага в почвата поставя под въпрос и реколтата от маслини.

Дори при запазване на нивата на валежите, промените в климата ще доведат до намаляване на водата в Европа. Негативни фактори които допринасят за това са и лошото управление на водите и прекомерната консумация. Допълнителен натиск върх водоснабдяването в Европа ще окажат и повишаващите се температури.

 

Още
НОВИНИ

Цените на картофите в Европа стигнаха до рекорден връх

Засилената конкуренция на пазара на зелено доведе до рекордно увеличение на цените на картофите за преработка на физическите пазари в Европа, информира UkrAgroConsult. Така например цената на картофите в Нидерландия към 18 април достигна до 330 евро за тон, което е най-високото ниво от 2014 година насам. Забавянето на сеитбата доведе до поява на опасения у търговците за забавяне на реколтата от ранните сортове. Това от своя страна усилва натиска върху крайните запаси от картофи в края на сезона. Освен това обемът на запасите от картофи в глобален мащаб остава под средното ниво при увеличено търсене
До края на сезона се очаква цените на картофите да останат близо до рекордните, докато не излязат достатъчно количества картофи от ранните сортове.

Още
НОВИНИ

Климатичните промени изправят Европa и пред …ветрова суша“

Климатичните промени вече оказват влияние и върху силата на вятъра, като особено засегнати от т.нар. „ветрова суша“ са северноевропейските страни пише Bigthing.com . Дания с дял на вятърната енергия в общия микс от 44% и Ирландия с дял от 31% са страните в Европа, които са най-зависими от производството на енергия от вятърни мощности. Други страни на Стария континент, които са силно зависими от производството на вятърна енергия са Португалия с 26%, Испания с 24% , Германия с 23%, Великобритания с 22% и Швеция с дял от 19%. Според експертите от международната група по климатичните промени, към 2050 година скоростта на вятъра в Европа може да падне с между 2 и 8%, , и ако енергийната индустрия не инвестира в технологии за съхраняване на произведената енергия за дни, в които няма вятър, те са на мнение, че „вятърната суша“ на континента е сигурна.

Спад в скоростта на вятъра през миналата година е бил регистриран в големи части на Северно море, Скандинавието и Източна Европа, където скоростта на вятъра е намаляла с между 5 и 10%. За Балканите и Турция се регистрира увеличение на скоростта на вятъра с между 5 и 15%. Намаляването на средната скорост на вятъра може да се отрази на работата на вятърните перки, работещи в диапазон между 14 и 96 км/час.

През миналата година коефициентът на натоварване – тоест съотношението на действителната продукция към теоретичния максимум – спадна с 13% в Германия и Обединеното кралство и с 15% до 16% в Ирландия и Чехия, съобщава Les Echos. Германски и датски енергийни компании вече отчетоха загуби и заради понижението на скоростта на вятъра през миналата година. Очаква се непостоянната скорост на вятъра да се отрази върху цените на енергията, произвеждана от ветрогенераторите, като предоставянето и изгуби част от надеждността си ако не се измислят и внедрят технологии за нейното улавяне и складиране за да се освободи в дни на безветрие.

Това е въпрос, който ще става все по-важен, тъй като делът на вятъра в общия енергиен микс на Европа се увеличава – което ще стане поради неумолимото намаляване на енергията, захранвана с въглеводороди, и нежеланието да се приеме напълно ядрената енергия.

Още
НОВИНИ

Заради скъпите торове, грахът измества маслодайните култури в Европа

За да се справят с очерталата се криза с горива и торове, фермерите в Европа започват да се отказват от засяването на маслодайни култури, замествайки ги с отглеждането на грах, намаляват поголовието си и се ориентират към използването на все повече приложения за управление на селскостопанската техника, информира UkrAgroConsult, позовавайки се на Bloomberg. „Фермерите се опитват да използват по-малко хранителни вещества, които са жизнено важни за отглеждането на култури като пшеница и рапица. Подобен ход е показател за постоянната опасност от скъпите торове. Заради намалелите газови доставки вследствие на войната в Украйна, редица европейски производители на торове спряха производство поради недостиг на основната суровина за производство на азотни торове.

Някои от фермерите успяха да се сдобият с торове още преди поскъпването им но сега се сблъскват с проблема за набавянето им на по-високи цени преди старта на новата сеитбена кампания. Рискът за увеличаване на производствената инфлация се засилва и заради оскъпяващата се употреба на селскостопанска техника заради голямата загуба на енергия като трактори и сушилни за зърно. „Това е невъзможно да се планира“, казва Адам Новак, фермер от южните части на Полша.

Bloomberg отбелязва как фермерите се опитват да се справят със ситуацията чрез търсене на алтернативни култури които да отглеждат. През тази година заради засушаването реколтата от пшеница в Европа е с 9% по-малка. Въпреки че още е рано да се правят прогнози за следващата година, повечето европейски фермери започват да преминават към отглеждането на земеделски култури, при които не се изисква използването на чак толкова торове. казва анализаторът на Strategie Grains Винсент Браак. Един от примерите е тъкмо Адам Новак, предпочел да замести третата си култура рапицата с отглеждането на бобови култури като граха. Подобна тенденция се наблюдава още и във Франция и Великобритания.

По-малко за хляб, повече за фуражи

Засяващите се обичайно през лятото пшеница и ечемик се нуждаят най-много от торове през пролетта за да се постигнат удовлетворително високи добиви, които да задоволят нуждите на производителите на хлебни изделия и фуражи и пиво. При високи цени на торовете или слаби добиви обаче, фермерите могат да заложат на производството на повече фуражни култури за изхранване на животните.

„Или третираме с торове само най-добрите култури, а останалите ги оставяме на минимални количества“, казва финландският фермер Макс Шулман. Според него е много трудно да се правят прогнози за реколтата през следващата година. Другата посока на развитие са технологичните решения.

Един от залагащите повече на иновациите отколкото на торовете е и британският фермер Ричард Бремли, който в последните две години постепенно намалява използваните торове. За целта е инвестира близо 23 хил. лири под формата на държавна подкрепа от правителството за закупуване на специален датчик за своя трактор следящ за състоянието на растенията и указващ да се тори само там , където е необходимо. За да има торове за следващата кампания, той е оставил частичен резерв още през май. „Това ми излиза доста скъпо, но ако знам че трябва да отглеждам земеделски култури, трябва да съм убеден, че мога да го направя правилно“, казва фермерът. Другият проблем освен цените на торовете е забавянето на доставките им. Например финландската компания Schulman замрази доставките си през пролетта, но не е ясно, дали кога ще може да доставя ограничени количества торове в Европа.

„Използването на торове от европейските фермери през следващата година ще зависи от това, дали те ще успеят да се запасят с препарати сега, и да купят нови на цени с между 30 и 50%“ по-ниски цени“, казва Фабио Сантини, заместник председател на Главна дирекция „Земеделие към ЕК. Според него те все още имат време за това, и колкото по-дълго се изчаква, толкова по-големи стават рисковете.

Още
Продължават срещите на шефа на Изпълнителна агенция по лозата и виното /ИАЛВ/ с лозари и винопроизводители в страната
НОВИНИ

Европейските винопроизводители очакват добра реколта въпреки сушата

Въпреки засушаването се очаква ръстът във винопроизводството във Франция през тази година да запаи стабилни обемите в Европа, информира БТА позовавайки се на „Ройтерс“. Въпреки по-слабите добиви от грозде, фермерите очакват то да е с много добри качества. Няколко страни от ЕС, включително Франция и Испания, преживяха едни от най-тежките суши, регистрирани досега и съпътствани от серия последователни горещи вълни.

Най-големите производители на Стария континент Франция,Италия и Испания се очаква да произведат през тази година общо 130,2 млн. хектолитра вино, което е с 1,1% повече в сравнение с 2021 година но с 2,1% под средния петгодишен показател от 132,9 млн. хектолитра. В съобщение на Copa-Cogeca се казва, че спад в добивите от грозде се наблюдава в почти всички европейски страни.

„Като цяло реколта 2022/23 се характеризира с въздействието на сушите и високите температури, които бушуват в цяла Европа и водят до по-слаба реколта и намалени добиви. Положително е, че гроздето е в много добро фитосанитарно състояние, което предвещава вина с отлично качество“, се казва в изявлението.

В разбивка по държави фермерският съюз сподели, че във Франция се очаква производството да нарасне с 16 процента до 44 милиона хектолитра, повтаряйки оценка на министерството на земеделието от втория по големина производител на вино в ЕС.

Copa-Cogeca заяви още, че в най-големия производител – Италия, производството на вино се очаква да бъде практически стабилно през годината, въпреки че не даде подробна прогноза.

За разлика от това, продукцията е спаднала с 10,5 процента в Испания, след като лозята пострадаха от липсата на дъжд.

Още
НОВИНИ

Засушаването в Европа може да е най-тежкото за последните пет века

Обхваналото Европа засушаване може да е най-тежкото за последните пет века информира UkrAgroConsult, позовавайки се на метеорологични прогнози, според които в Западна Европа все още не се предвиждат валежи. В някои региони дъжд не е падал повече от два месеца.Една от най-големите реки във Франция Лоара никога до сега не е текла толкова бавно. За Рейн съществува опасност от безводие, а река Дунав е с най-ниското си ниво от половин век насам. Река По в Италия е с два метра под нормата за сезона, което нанася вреди на реколтата. На земите в долината на река ПО се падат между 30 и 40% от производството на земеделска продукция в Италия, но производители на ориз предупреждават, че заради ниските нива на реката могат да загубят до 60% от реколтата си, тъй като полетата им вместо с речна вода се наводняват с морска.

Засушаването което превръща някои от най-големите реки на Европа в поточета, може да нанесе непоправими последици и върху превозите на товари, логистиката, производството на храни и енергия. Последиците за тези сектори биха били също толкова тежки , колкото и тези от нахлуването на Русия в Украйна.

Още
В първите области на територията на страната вече е обявена опасност от горски пожари
НОВИНИ

Повсеместните пожари в Европа поставиха под натиск винопроизводителите

всеместните пожари в страни като Португалия, Франция и Испания през това лято поставят под натиск европейските винопроизводители, пише в обширен материал специализираното издание Wine Spectator. В лозарските райони на континента пролетта беше суха, а лятото донесе рекордни температури, намалявайки потенциалната реколта и предизвиквайки горски пожари.

Пожари са обхванали обширни територии на Испания от границата с Португалия, през Навара и Галисия до част от Андалусия на юг и Кастилия и Леон. Местните винопроизводители съобщават, че най-тежко до момента е положението в Навара, а щетите за винопроизводителите тепърва ще се оценяват. През това лято горски пожари са застрашили винопроизводителни региони в Испания, Гърция и Португалия, а винопроизводителите, които за сега са избегнали борбата с огъня са принудени да се справя с горещините. Мнозина се притесняват, че добивите ще намалеят драстично тази година след няколко малки реколти през последните години.

„Изменението на климата – ние го преживяваме“, казва Бруно Сами, директор на консултантската служба за лозарство в Земеделската камара на Gironde в Бордо. „През последните седем месеца открихме воден дефицит от 3 инча (около 7,62 см бел.ред( и средни температури с близо 2°C по-високи.

Екипът на Земеделската камара сравнява данните между 1991 г. и 2021 г. с първите седем месеца на 2022 г. Техните данни разкриха, че ниските температури през 2022 г. са с 1,24° C по-високи от предходните 30-годишни средни стойности, а високите температури са с 2,44°C по-висока.

Високите температури, съчетани със сушата, могат да ограничат добивите за реколта 2022 в Бордо, ако ситуацията не се промени. Вече преживяхме температури над 40° C, но толкова рано и с толкова малко вода през годината, това е рядкост“, добавя още той. Заради засушаването и високите температури в редица френски региони отчитат нива на почвена влага близки до обичайните за края на август. Това че като средиземноморски растения лозите по принцип са адаптивни към сушата не е особена утеха за винопроизводителите в Европа, тъй като целта им е да произведат здраво и зряло грозде, а заради екстремно високите температури се наблюдава забавяне в процеса на растеж на лозовите растения.

По време на тази последна гореща вълна експертите съобщиха, че лозята спират вегетативния растеж, листата изсъхват, растенията страдат от известно обезлистване и загуба на обем в плодовете.

Вино и билети за ръгби мач за френски пожарникари

Междувременно thedrinksbusiness.com информира за това, че винопроизводители от Бордо решили да се отблагодарят на местните пожарникари за усилията им за справяне с огнената стихия с вино и билети за ръгби. Идеята е по съвместна инициатива на местните винопроизводители и клуба по ръгби в Бордо. по оценки пожарите в региона са унищожили над 20 хил. хектара с лозови насаждения, но се отбелязва, че благодарение намесата на пожарникарите огнената стихия не е придобила по-опустошителни размери засягайки големи градове и причинявайки жертви сред населението им.

Като награда за смелостта им президентът на Union Bordeaux Bègles Лоран Марти предложи на пожарникарите 1000 билета за мача на откриването на сезона на местния отбор по ръгби срещу Stade Toulousain този септември. Ще има и почетна обиколка за присъстващите пожарникари преди началото на мача.

Още
Около 250 хил. декара са попадналите площи под вода в следствие на последните интензивни валежи
НОВИНИ

MARS намали перспективите за доходност от производството на основните култури в Европа


В юнския си бюлетин експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури леко намалиха своята прогноза за доходността от отглежданите основни култури в Европа. За трети пореден месец заради обхваналото големи части на континента засушаване, те намалиха прогнозите си за средните добиви от есенни култури. Според тях нивото на доходност от производството на пшеница и ечемик към момента се намира малко под средното за последните пет години. Прогнозите за царевицата, рапицата и слънчогледа макар и също намалени, остават малко над средните петгодишни стойности.

Засушаването в Европа е оказало най-силно въздействие върху развитието на посевите особено в онези части на континента, където е било комбинирано с вълна от горещо време и високи температури. В региона на Балтийско море отрицателно въздействие върху развитието на посевите е оказало по-студеното от обичайното за сезона време. Най-голяма ревизия от 5% е направена в оценката за добивите от твърда пшеница в Южна Европа. Намаляване в оценките за добивите от мека пшеница е направена за 13 от страните производители сред които Унгария Румъния Полша и Франция. Засушаване съчетано с високи температури през отчетения период е регистрирано в райони на Франция, Италия и Испания.

Горещото време е оказало отрицателно въздействие върху развитието на царевицата и слънчогледа в Италия, докато във Франция към момента са засегнати само есенните култури. Дефицитът на дъжд и високите температури са се отразили върху развитието на пролетните култури в Испания. По-малко валежи са регистрирани и в някои части на Германия и Полша, което е имало негативно влияние върху развитието на есенниците. Добивният потенциал при есенните и пролетни култури е намален и в Румъния и Украйна, където постоянният дефицит на валежи премина в трайно засушаване.

Високите температури в Турция от началото на месеца са довели до ускорено развитие на посевите и намаляване на времето за натрупване на биомаса от есенните култури намиращи се във фаза на цъфтеж

Дългосрочните прогнози на експертите показват, че времето през периода юли-септември ще се запази по-топло от обичайното за Иберийския полуостров, Италия и Балканския полуостров, което ще доведе до задълбочаване на засушаването.

 

Още
Увеличават се проблемите пред родния зърнопроизводител
НОВИНИ

Европа е заплашена от дефицит на зърно според анализатори

Според прогнози на анализатори, Европа е заплашена от дефицит на зърно, информира „Зерно Онлайн“. В основата на прогнозата им а както геополитически , така и климатични проблеми. Високите рискове за производството и засиленото търсене на международните пазари според тях ще доведат до нов исторически връх в цената на пшеницата. Това от своя страна ще предизвика не само дефицит на зърно, но и ще затрудни производителите на фуражи за животните.

Както е известно украинският експорт на зърно в момента е почти стопиран, а вследствие на възпрепятстваната от войната посевна кампания в редица области на страната, новата реколта се прогнозира да е почти на половина по-малко. Ако през миналата година украинската рколт от пшеница е била 33 млн. тона, то за тази се прогнозира тя да достигне до едва 18,2 млн. тона.

Припомня се че само преди седмица цената на пшеницата на международните пазари достигна до 400 евро за тон, фючърсите на новата реколта от царевица поскъпнаха с 12 евро, а рапицата достигна „космическиет“ 990 евро за тон.

Според експерти по зърнените пазари, засушаването обхванало американския Среден Запад и южните щасти може да доведе до критична ситуация с посевите от зимни сортове пшеница в страната, като се очаква производството да падне с 21% спрямо миналата година. В това време търсенето на пшеница особено от Алжир и Египет, които разчитат на европейско зърно продължава да се увеличава.

Още
Торене на пшеница
НОВИНИ

MARS дава предпазливи оценки за новата реколта в Европа

Експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) дават прогнози за средните добиви от основните култури в Европа, близки до средните стойности за последните пет години. Причината за това са както сравнително ранния период за даване на по-точни прогнози, така и някои тревоги заради засушаване в редица региони на Южна Европа. Все пак меката зима и добрите почвено-климатични условия са позволили добро начало на пролетната кампания, а посевите се намират в добро и много добро състояние в по-голяма част от континента.

Само развитието на есенниците в страни като Испания е било неравномерно в отчетения период заради липсата на достатъчно влага, докато развитието на посевите във Франция и Германия е в много ранен стадий, и есенните култури са все още слабо засегнати от недостига на влага. Липса на достатъчно валежи се отчита и в страни като Словения, Хърватия,Румъния, Унгария, части на Италия и Югозападна Украйна.

Студеното и влажно време по италианското адриатическо крайбрежие, Турция и Гърция забавиха развитието на посевите в тези страни. Според метеорологичните прогнози се очакват повече валежи в части на Югоизточна Европа, Източното Средиземноморие и Черноморския регион. Заради навлизането на по-студено време, на места в Европа се очаква минималните температури да паднат под минус 4 градуса.

Дългосрочните прогнози за следващите три месеца показват, че времето в цяла Европа ще се задържи по-топло от обичайното за сезона.

Още
НОВИНИ

Прецизното земеделие-панацеята за Европа и африканският пример

В условията на пандемия и повишаващи се цени на енергоносители, един от стълбовете, на които ще залага Брюксел в следващият седем годишен период на развитие на ОСП ще бъде внедряването на практики от прецизното земеделие. Наблюдатели и анализатори в хода на вече приключилите преговори между заинтересованите страни по ОСП многократно поставиха под съмнение така нареченото „прецизно земеделие“ поради неясната му дефиниция. Както е известно преговарящите страни се договориха 25% от предвидените за европейското земеделие 270 млрд. евро субсидии да отидат за така наречените еко схеми, сред които би трябвало да фигурират и практики от прецизното земеделие.

Очаква се прецизното земеделие да влезе под формата на различни интервенционни схеми в стратегическите планове на отделните страни членки, които ЕК ще ги оцени и одобри като ключови инструменти за ОСП за постигане на целите на Зелената сделка.

Нещо повече, Европа се явява като износител на проекти за прилагане на прецизно земеделие на африканска почва. Такива опити за износ на практики за прецизно земеделие към Африка прави Нидерландия, където водещ в развитието на дигитални и цифрови технологии е университетът на Вагенинген. За целта в края на 2020 година беше създаден специален агро хъб, чрез който се цели да се разшири разпространението на различни цифрови технологии и дигитални решения до редица развиващи се страни по света. Инвестициите в развитие на дигитални решения в областта на земеделието в Африка за сега обаче могат трудно да се осъществят най-вече поради липса на развит пазар. Между 2013 и 2018 г. нидерландското правителство проведе тръжна програма, за развитие на прецизно земеделие в развиващия се свят – финансирана основно от Министерството на външните работи. Нидерландското министерство на земеделието, природата и качеството на храните (LNV) в момента също разработва международна стратегия за устойчиво земеделие, от която технологиите за прецизно земеделие също ще са част.

Руанда- икономическият тигър на Източна Африка

В обширна публикация за arc2020.eu Ханс Ветцелс разглежда предложените практики за прецизно земеделие в един малко по-глобален план, правейки сравнение с Руанда. Раздирана от войни и конфликти, от няколко години страната вече се асоцира с малко икономическо чудо в Африка.

От 2017 г. повечето земеделски общности в долината Бахимба произвеждат царевица за новосъздадения консорциум в Кигали, наречен Africa Improved Foods (AIF) – създаден от холандския гигант за химически и хранителни продукти DSM в сътрудничество с правителството на Руанда. Оттогава доходите на фермерите са се увеличили четири пъти.

Бързото развитие на Руанда е резултат от стриктно държавно планиране. Министерството на земеделието и животинските ресурси (MINAGRI) в столицата Кигали въведе производствени цели в замяна на свободно разпределени парцели земя и химикали. Традиционно руандските фермери отглеждат предимно сладки картофи или банани. За да станат износител на храни на източноафриканския пазар, правителството предвиди преминаване към по-доходоносни култури като царевица или чай.

Политиките, прилагани от MINAGRI, от своя страна са част от цялостен генерален план за развитие, наречен Vision 2050 – според който селското стопанство ще стане един от петте стълба на икономическата трансформация в Руанда. „През 2050 г. селското стопанство в Руанда ще бъде водено от пазара и ще бъде високотехнологично, с основен двигател професионални фермери с големи стопанства върху поливни земи“, се казва в плана.

То отчасти ще се ръководи от изследвания и разработки, „за да помогне на фермерите да оптимизират усилията си и да възприемат съвременни технологии“, докато „цифровизацията на сектора ще свърже производителите с печеливши пазари в реално време. Използването на напредъка в биотехнологиите, смартфоните, цифровите и пространствените технологии ще се увеличи още повече.

След дълги години на етнически конфликти и въпреки установения диктаторски режим на бившия лидер на бунтовниците пол Кагаме, се наблюдава напредък както в градовете, така и в отделните региони на страната. Световната банка регистрира стабилен икономически ръст от 7% в рамките на няколко години, а столицата Кигали се превърна от бедняшки град в модерен бизнес център за редица международни компании търсещи възможности за бизнес в Източна Африка.

Прецизното земеделие в Руанда също набира скорост, като в последните години от ФАО са се включили в развитието на няколко мобилни приложения свързани с наблюдението на животните и културите за даване на информация за времето и пазарите. Авторът отбелязва, че през 2018 година в Руанда е стартирал проект основан на събиране на данни за културите с помощта на дронове. През миналата година с подкрепата на фондацията на Бил и Мелинда Гейтс пък властите стартираха проект за използване на географски информационни системи (ГИС) с висока разделителна способност и мобилно оборудване за изследване на почвата с цел изработване на специфични интервенции за фермерите в различните региони и актуализиране на почвената карта на страната.

Според Бонгани Нцубе от Технологичния университет на Капския полуостров в ЮАР примерът на Руанда в развитието на прецизно земеделие може да се окаже много важен за целия континент. Той може да е полезен най-вече с това, как да се въведат правилни политики за създаването на информационни системи и технологии, полезни за дребните фермери. Недостатъкът на повечето технологии за прецизно земеделие според нея е, че те са разработени извън Африка, което означава, че технологии разработени в Европа могат да се окажат както шанс за развитие, така и проблем пред местните фермери, когато не са подплатени с капацитет на място. Тя дава пример с проект за внедряване на прецизни технологии в Мозамбик, където пренебрегването на фермерите в проект за въвеждане на прецизно земеделие предварително го обрича на неуспех след оттегляне на международните донори и инвеститори. Различни експерти и изследователи вече отчитат, че в ЮАР например се наблюдава все по-голям проблем с достъпа до модерни технологични решения само на големите фермери, докато малките производители остават все още далеч от тях.

За да научи повече за това как Европа може да допринесе за разработването на цифрови технологии, подходящи за африканските фермери, финансираният от ЕС Технически център за сътрудничество в селското стопанство и селските райони (CTA) представи водещ доклад през 2019 г. В документа от 241 страници CTA идентифицира 400 различни цифрови селскостопански решения с 33 милиона регистрирани фермери: само част от 2,3 милиарда африкански фермери, активни на целия континент.

Според този доклад повечето проекти за прецизно земеделие в Африка се финансират от държавни донори като UKAid, Световната хранителна програма на ООН, немската фондация за развитие GIZ (Deutsche Gesellschaft für Internationale Zusammenarbeit), Световната банка, Генерална дирекция на Европейската комисия за международно сътрудничество и развитие (DG DEVCO) или чрез частни донори като Фондация Рокфелер и BMGF.

Европа без единен модел за финансиране на на техники за прецизно земеделие

Настоящите тенденции в развитието на ОСП показват, че техниките за прецизно земеделие остават сред допустимите дейности в новите еко схеми, които ще подлежат на финансиране. Към тях се прибавят няколко практики за биоземеделие, за механичен контрол на плевелите, използването на сортове култури, устойчиви на вредители , оставянето на земеделски площи под угар за целите на биоразнообразието и сеитбообръщението.

Такива могат да бъдат например планове за управление на хранителните вещества, иновативни подходи за минимизиране на освобождаването на хранителни вещества, кръгово земеделие, прецизно земеделие за намаляване на вложените средства (торове, вода, продукти за растителна защита) и подобряване на ефективността на напояването. Отделни страни членки на ЕС също предлагат подобни практики за прецизно земеделие, съобразени с местните им условия. Ирландия предлага субсидиране на практика за прецизно земеделие при която се използва контролирана през GPS система за разпръскване на торове. Италия пък предлага да се субсидират фермерите, които събират данни за антимикробната резистентност на животните чрез специална платформа за класифициране на фермите. Интересното е, че Испания е премахнала практиките свързани с прецизното земеделие от списъка с условия отговарящи за подпомагане по еко схемите. В Нидерландия прецизното земеделие не е оформено като отделна еко схема.

„Дигиталното земеделие предлага огромен неизползван потенциал в световен мащаб“, казва Сандер Янсен от Digital Agrihub към Wageningen University & Research (WUR). „Интелигентните технологии, разработени в Холандия, могат да бъдат прехвърлени в страни от развиващия се свят. Пренасочването на парите от ОСП към цифрови решения може да ускори този процес, но трябва да продължим с повишено внимание, защото това, което работи в Холандия, не води непременно до същите резултати в Африка или Индия.

Дали обаче ще има повече финансиране за внедряване на технологии за прецизно земеделие ще зависи от това, какви интервенции ще заложат отделните страни членки в своите стратегически планове. Нидерландия планира да представи своя стратегически план пред ЕК, в който основен акцент са иновациите до края на годината. В него се подчертава обаче, че няма да се предоставят повече средства за прецизно земеделие и въвеждане на цифрови технологии. През юли тази година правителството стартира специален инвестиционен финансов пакет насочен към фермерите които искат да инвестират в технологии за прецизно земеделие, дигитализация и кръгова икономика.

Нидерландското министерство на земеделието определя прецизното земеделие като „иновативно развитие в селското стопанство или градинарството, което обединява различни области на технологиите и знанията, като дигитализация, изкуствен интелект, роботизация, агрономия и екология“.

Още
Акциз за нафта 2024 изплащане
НОВИНИ

Скъпите горива поставят под натиск европейските фермери

Предприемачи, земеделски производители и потребители са принудени да се справят с „експлозията“ на цените на горивата и като последица идва драстично нарастване на разходите за производството на продукти, транспорт и отопление, пише в обширен анализ главният редактор на портала agrarheute.com Олаф Цинке. При това не става дума единствено за поскъпване на фосилните горива, но и на  дизела за нуждите на земеделието, газта за отопление и електроенергията.

В същото време цената на така наречените сертификати за търговия с вредни емисии почти се удвои , достигайки до 62 евро за тон. Причините за това са от една страна изразените от Брюксел планове за силно редуциране на производството на вредни емисии в бъдеще, а от друга силното търсене на фосилни горива (газ, петрол и въглища). Това доведе до повече от трикратно увеличение в цените на газта на борсата в Амстердам от началото на годината. Подобна е ситуацията с цените на горивата в Германия и другите европейски страни, като във Великобритания дори може да се стигне до включване на военните в снабдяването на бизнеса с горива.

Повишението в цените на всички продукти и услуги особено в Европа обаче се дължи на специфичната енергийна политика, провеждана от ЕС. Някои по-дребни енергийни доставчици във Великобритания дори вече обявиха фалит, което доведе до недостиг на бензин по бензиностанциите и образуване на огромни опашки. Правителствата на редица засегнати от високите цени на горивата страи  като  Полша, Италия, Испания и Франция трябваше да обещаят да подпомогнат бизнеса и потребителите с финансови помощи и субсидии.

Междувременно в актуален доклад на американската финансова институция „Голдман Сакс“ се алармира, че големи части на Европа са застрашени през следващите седмици от нарушени доставки на електроенергия за бита и бизнеса. Междувременно един от лидерите в производството на торове, компанията Yara обяви, че съкращава производството на амоняк с 40% заради повишените разходи. Това обявление тласна и без това високите цени на торовете още по-нагоре. Дори и без да включат в своите разходи скока в цените на торовете, за германските фермери производствените цени вече достигнаха до рекордно високо ниво пише още в анализа.

За фермерите цените на дизела представляват едно не малко перо от разходите. Към средата на септември на повечето германски бензиностанции средната цена на горивата за фермерите достигна до евро и 44 цента за литър, което е най-високото ниво от три години насам. Това означава, че за извършване на полевите работи фермерите трябва да плащат с 38 цента повече за литър гориво.

Към 27 септември спот цената на бензина достигна 1,44 евро за литър, като има известни регионални различия в цената между 1,41 и 1,49 евро за литър. Това е повишение с 6 цента спрямо началото на месеца. Върху цената на дизела се отразява не само поскъпването на суровините за производството му и природния газ, но и облагането на горивата с данък вредни емисии. По данни на браншовата организация на производителите и преработвателитена минерални суровини в момента този данък възлиза на 25 евро на тон. Отделен компонент е ДДС, който е между 6,9 и 7,8 цента на литър за бензин „супер“ и дизелово гориво.

Според плановете цените на сертификатите за вредни емисии трябваше да продължат да растат като през 2025 година се планираше да достигнат до 55 евро за тон, но в момента цената им на борсата вече достигна 62 евро за тон, което доведе и до драстичното поскъпване на горивата.

Още
Значителни щети по царевицата нанасят различните видове фузариози
НОВИНИ

Експерти с оптимистични прогнози за производството на царевица в Германия и Франция

С оглед на благоприятните климатични условия през август и септември особено в западните и централни части на континента, експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури дават по-оптимистични оценки за производството на царевица особено във Франция, Германия и Полша. На ниво ЕС те са намалили леко прогнозите си за останалите летни култури. Въпреки това те остават над средния петгодишен показател.

Негативните корекции се дължат основно на неблагопиятните климатични условия в южните части на континента. Продължителните горещини пре разгледания период и засушаването в някои части на Южна и Източна Европа са се отразили върху потенциала на летните култури. Отражение върху добивите тези условия се очаква да дадат освен у нас , в Италия, Румъния, Унгария и Гърция. Обилните валежи в някои западноевропейски страни като Франция и Германия оказаха благотворно влияние върху развитието на летните култури, но възпрепятстваха прибирането на есенниците както и началото на сеитбата. Засушаването се очаква да се отрази негативно както върху неполивните култури в България и Румъния, така и върху развитието на царевицата в Италия и Испания.

Дългосрочната прогноза за периода октомври-декември показва запазване на по-топло време от обичайното основно за Средиземноморието и засушаване в Турция.

Още
Торене на царевица през пролетта
НОВИНИ

По-студеното време през април е забавило развитието на царевицата и сеитбата на слънчогледа в Европа

Констатираното от началото на април месец по-студено време в Европа според експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури е довело до забавяне в развитието на посевите с царевица. Въпреки тези климатични условия се отчита приключване на сеитбата на царевицата в основните производствени региони на континента. По-сухото време във Франция е позволило на фермерите да завършат кампанията с десет дни по-рано от обичайното. В Германия сеитбата на царевиата също е приключена, като се наблюдават благоприятни климатични условия, докато сеитбата е пред завършване в Италия, Сърбия, Румъния, Гърция, България, където условията също са били благоприятни.

Известно забавяне на кампанията е наблюдавано в Чехия, Полша и Словакия, освен по-студеното време от началото на април влияние са оказали и валежите. Наблюдаваните от началото на май значителни валежи могат да доведат до увеличаване на периода на воден стрес у посевите с царевица.

По-студеното време е довело и до забавяне на сеитбената кампания в Европа и при слънчогледа. Повишаването на температурите в края на разглеждания период би трябвало да доведе до бързо развитие на посевите. Студеното и сухо време е забавило сеитбата на слънчогледа в Хърватя и Унгария, докато в България и Румъния е отбеляза напредък в кампанията, която обаче е възпрепятствана от по-студеното време. Закъснения в сеитбата са наблюдавани още в Австрия, Чехия, Словакия и Германия, докато тя вече е приключила в Испания и Португалия, където посевите вече са поникнали. Благодарение на благоприятното време забавянето в сеитбата на слънчогледа в Италия вече е наваксано. Температурите и влажността на почвата от началото на май са достатъчни за завършване на сеитбата и поникване на културите.

Още
НОВИНИ

MARS прогнозира сухо лято в Източна Европа

Експертите от Европейската лужба по мониторинг на аграрните култури (MARS) повишиха своите оценки за добивите от основните есенни култури в страните членки на ЕС заради подобрените условия на развитие и очакваните по-добри реколти в някои страни като Франция Румъния и България, които компенсират минималното намаляване на прогнозите за някои от страните в Северна Европа и Гърция. Те отчитат в своя майски бюлетин, че в периода на преглед, големи части от Европа са били обхванати от силни захлаждания на времето, като след 20 април засегнати от по-студеното време са били северозападните , централни, източни и северни части на континента. В тези части по-студеното от обичайното време за втората половина на април е довело до забавяне на фенологичното развитие на есенните култури и е нанесло щети върху посевите с рапица, без обаче да окаже влияние върху добивите. Забавяне в развитието и на летните култури е наблюдавано в засегнатите региони.

Дефицитът на дъжд в страните на ЕС почти не е оказал влияние върху развитието на посевите и техния потенциал за добив поради относително стабилното ниво на почвена влага. Излишъците на дъжд в някои региони пък е спомогнало за възстановяване на нивата от почвена влага. За периода от 23 до 28 май експертите на MARS очакват времето да се запази нестабилно с валежи и застудяване в северозападните, източни и централни части на континента със средно дневни температури от минус 6 до минус 2градуса под нормата. Потопли от обичайните условия се очакват в югоизточните части на континента, Италия, Турция, Източна Украйна и европейската част на Русия. Средно днените температури в споменатите региони ще са с между 2 и 6 градуса над нормата. Влажни условия (с натрупани валежи предимно между 10 mm и 40 mm; на местно ниво до 80 mm) се очакват в по-голямата част от Европа, с изключение на югоизточните региони, големи области на Иберийския полуостров, Италия и Турция, където се прогнозира по-сухо време.

Дългосрочната прогноза за периода от юни до август показва запазване на по-топло от обичайното време в средиземноморски регион на континента и най-вероятно за Турция. В големи част от Източна и Централна Европа, Турция и Средизмноморието  се очаква засушаване.

Още
Добивите при пшеница
НОВИНИ

Ускоряването на глобалното затопляне изправя Централна Европа пред мега засушаванe

Ускоряването на процеса на глобално затопляне изправя региона на Централна Европа пред мега засушаване, пише специализираният портал UkrAgroConsult позовавайки се на Bloomberg. Според ново изследване сигналите за недостиг на вода в някои централни части на континента могат да останат недооценени, а з знак за приближаващо се екстремно засушаване са все по-продължителните периоди на суша, засягащи не само земеделието, но и други различни индустрии основани на вътрешните водни ресурси. Така например през 2018 година лятот в Германия се е оказало едно от най-топлите в историята, и е довело до значително намаляване на нивото на водата в река Рейн и застрахователни загуби на стойност около 4 млрд. долара за почти всички страни на Стария континент. В заявление на ЕК от 2 март се говори за засилване на водния стрес.

В изследването, публикувано на 19 март от Nature Communications се предупреждава, че Германияи други страни от централните части на континента могат да се сбъскат с многогодишни периоди на екстремно засушаване, „Трябва да сме подготвени за това, че заради глобалното затопляне Германия може да се сблъска с периоди на екстремно засушаване, които ще нанесат мащабни вреди върху нашето селско и горско стопанство“, смята Моника Шолц от Германската асоциация на изследователските центрове.

Още
Сеитбата на рапица се забавя в северна България
НОВИНИ

MARS: Подходящите климатични условия в Европа позволиха приключване на есенната сеитбa

В големи райони на Европа благодарение на благоприятните климатични условия успешно приключи сеитбената кампания, отчитат в последния си доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на земеделските култури (MARS).Сеитбата на есенниците и прибирането на културите закъснява в някои части на Чехия. Словакия, Румъния, Унгария и България. Заради неблагоприятните условия в най-подходящото време за сеитбана рапицата в някои от най-важните страни производители, се очаква намаляване на обработваемите площи и производство. Дъждовете през октомври забавиха сеитбата в големи части на Западна, Централна и Югоизточна Европа. Обилните дъждове възпрепятстваха кампанията по сеитбата в страни като Чехия и Словакия. Сухото време спомогна за наваксване в сеитбата на есенниците в страните от Бенелюкс, Германия, Франция и Полша.

Експертите констатират, че очакваното сухо време в началото на ноември ще допринесе за приключване на сеитбената кампания в Унгария, Румъния и България Те отчитат аномално топло време за периода от началото на октомври до 15 ноември в големи части на Източна Европа, като най-топлите климатични условия от 1979 година на сам са регистрирани в части на Уусия, Беларус, Украйна и Балтийските страни. В някои райони на южна Италия, Гърция, Украйна, Турция и южните части на европейска Русия се наблюдава подчертан дефицит на валежи.От друга страна, изключителен излишък от дъжд се наблюдава в голям регион в югоизточна Полша, източна Чехия и Словакия.Значителен излишък от дъжд е регистриран и в части от Северна Италия и Южна Великобритания. Отчита се приключване на сеитбата на есениците в Северна Европа. Дългосрочните прогнози на експертите показват, че за периода декември-февруари , че е възможно да има по-топло време от обичайното в региона на Средиземноморието и Централна Европа

Още
НОВИНИ

Пазарът на картофи в Европа е в криза

специализираният портал agrarheute.com. Въпреки че изостават незначително от средния петгодишен показател, добивите през тази година са по-добри от миналогодишните. В същото време лекото увеличение на обработваемите площи с картофи с 0,7% доведе до реколта от 27,1 млн. тона картофи, произведени от петте основни производители в ЕС. Влияние върху производството в текущата година оказа и горещата вълна в последните два месеца.

След началото на кризата с коронавируса браншът на картофопроизводителите в Европа отчита силен спад в потреблението на картофи. За холандските производители например това ще означава, че за нуждите на преработвателната индустрия ще отидат едва 1/3 от намиращите се в складовете милион и половина тона картофи. Според анализатори картофената реколта от 2019 година още дълго време ще продължи да оказва влияние върху пазара, а в момента преработвателната индустрия е натоварила между 80 и 85 % от своя капацитет. През миналата седмица от белгийската браншова организация на картофопроизводителите определиха цена от 2,5 евро за 100 килограма пресни картофи. В Германия картофите се търгуват в момента на цени между евро и половина и три евр и половина, докато котировките на картофите на борсата със срок на доставка през ноември достигнаха до 5 евро за 100 килограма.

Още
НОВИНИ

Европейската агенция по безопастност на храните стартира кампания срещу АЧС е Централна и Югоизточна Европа

От Европейската агенция по безопасност на храните стартират кампания за спиране на болестта от Африканска чума по свинете в Централна и Югоизточна Европа, съобщава AgPress.eu. Експертите се надяват това да стане чрез повишаване осведомеността на фермерите.

Кампанията е насочена към държави, които през 2019 г. EFSA идентифицира като колективно съставляващи „регион на загриженост“ поради близостта им до страни, в които присъства АЧС. Това са Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Гърция, Косово, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Словения.

Нашата кампания ще допълни текущите усилия на Европейската комисия и други международни организации да работят за изкореняване на болестта в Европа“, се казва в информацията от ЕФСА.

Кампанията има за цел да повиши осведомеността и разбирането за АЧС във всичките девет държави. Тя е насочен към групи хора и лица, които влизат в контакт с домашни свине и диви свине, като свиневъди и ловци. EFSA ще се ангажира и с ветеринарни организации, ловни асоциации, фермерски групи, митничари, гранична полиция, местни власти, туристически оператори и пътници. Кампанията ще акцентира основно върху откриването, предотвратяването и докладването на случаи при които има съмнения за случаи на АЧС.

Още
НОВИНИ

Експерти намалиха прогнозите си за добивите от пролетните култури в ЕС

Експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури преразгледаха своите прогнози за добивите от пролетните култури в ЕС , като оценките остават над или близо до средните многогодишни показатели. Това пишат от MARS в актуалния си доклад, публикуван на 24 август. За България виж тук.

В сравнение с юли най-голяма ревизия на оценките за добивите от пролетни култури са направени за Франция, Румъния, България, Германия, страните от Бенелюкс и Полша. Единствено прогнозата за добив на соя беше преразгледана нагоре, тъй като в Северна Италия и Унгария преобладават много благоприятни условия. . В доклада си експертите отбелязват, че големи части на Западна и Централна Европа са засегнати от засушаване и липса на валежи, съпътствани от повишаване на температурите в края на миналия месец и гореща вълна от 7 до 10 последователни дни. „Комбинацията от ограничено водоснабдяване и високи температури се отразява негативно на пролетните култури, с очаквани намаления на добивите“, пишат експертите. Засушаването се е отразило на пролетниците освен у нас , в Румъния и Украйна. Оскъдни валежи са регистрирани във Франция, страните от Бенелюкс, Германия, Западна Полша и Северна Чехия. Топлинна вълна с температури над 30 градуса е регистрирана в средата на юли във Франция, Бенелюкс и Северна Германия, като наблюдаваните високи температури се очаква да се отразят основно на добивите от картофи, цвекло, царевица за зърно и силаж и слънчоглед.

Дефицит на дъжд е наблюдаван от Южна Полша, През Беларус, части на Русия до Украйна, но се отбелязва, че влиянието на екстремните температури върху посевите в тези страни е смекчено заради добрата влагозапасяемост на почвата.

Още
НОВИНИ

Отглеждането на рапица в Европа става икономически все по-неизгодно

Да се отглежда рапица в Европа става все по-неизгодно от икономическа гледна точка, съобщава topagrar.com, позовавайки се на доклад на експерти от Thünen-Institut . В изследването си те разглеждат перспективите и предизвикателствата пред отглеждането на рапица в Германия, Франция, Полша, Великобритания, Австралия и Канада. Първите резултати на учените бяха дискутирани по време на Международния конгрес по рапицата, провел се през миналата година. В документа се разглеждат всеобхватно всички въпроси, свързани с отглеждането на рапица и се предлагат алтернативни варианти.

Учените заключават, че отглеждането на рапица в Европа става икономически все по-неизгодно заради повсеместното разпространение на резистентни вредители и забраната на ефикасни, но проблематични от екологична гледна точка инсектициди. В допълнение на това идват и неблагоприятните климатични условия и въведените ограничения при торенето.

Анализът е показал, че алтернативните на рапицата култури в Европа често не са толкова печеливши, а за да е рентабилно отглеждането им, добивите от рапица трябва да са с 20% под средните за периода 2016-2018 година. Данните са показали още, че дори в Австралия и Канада спада конкурентноспособността на рапицата, а алтернативни култури като грахта биха били изгодни за отглеждане, само в случай че добивите от рапица паднат с 10%.

Като мярка за стабилизиране отглеждането на рапица в Европа експертите препоръчват отказ за дълги периоди от отглеждането на тази маслодайна култура, като през това време се направи опит да се преценят потенциалните добиви на алтернативните култури и да се засили контрола върху инфекциозната обстановка. Друга алтернатива прилагат канадските фермери, изграждащи всеобхватни „зелени коридори“ като форма на естествени прегради пред вредителите за рапицата.

Още
НОВИНИ

„Дунавска соя“ : Кризата с коронавируса показа, че Европа се нуждае от преосмисляне на политиката по отношение на протеиновите култури

От обединението на европейските производители на соя „Дунавска соя“ призовават за своеобразна „белтъчна революция“ и промяна в режима на животинските фуражи, съобщава topagrar.com. Призивите идват в момент на промени в европейската аграрна политика, съпътствани с новите екологични изисквания и приемането на Зелената сделка като основен приоритет пред европейското земеделие. Според представители на „Дунавска соя“ в бъдеще трябва все повече да се акцентира върху използването на растителните протеини, с което ще се внесе по-голямо разнообразие в отглежданите култури чрез увеличаване на обработваемите площи със соя и други протеинови култури.

Освен това така ще се отговори и на растящото потребление на растителни протеини като устойчивзаместител на месото. По думите на председателя на организацията Матиас Крьон, кризата с коронавируса показа колко наложителни са промените в земеделския сектор. Зависимостта на ЕС от вноса на соя я прави уязвима на световните пазари, ето защо осигуряването на достатъчни източници на протеин изисква създаване на вторична верига за доставки, като тва може да се осъществи в централните, източни и южни части на Европа, и така да се намали зависимостта от вноса на американска соя.

Още
НОВИНИ

Пазарът на чушки се нормализира след турболенциите през март и април

През май се наблюдава известно стабилизиране на международните пазари за чушки след турболенциите през последните два месеца, информира freshplaza.de. Предлагането на испански чушки, произведени в регионите на Мурсия и Аликанте си отдъхва, след период на усилено търсене през март и април. „От началото на март до април средните температури в областта на Аликанте са били с 6 градуса под миналогодишните, което доведе до закъснение в развитието на растенията и понижи добивите особено при жълтите сортове чушки.

Оцветяването на някои сортове червени чушки като Lamuvo и California също продължи по-дълго време. „Основната причина за по-слабите добиви и лошото качество на продукцията е повишените нива на влага в почвата“, казва Хавиер Гарсия Линарес.

Ето защо през март и април на пазара имаше дефицит на предлагане на чушки. „“Алмерия“ приключи по-рано от очакваното, докато повечето се ориентираха към по-ранни сортове, а Холандия не успя да предложи количества цели три седмици. Ето защо цените на чушките дръпнаха нагоре“, обобщава той. Повишеното търсене на чушки в някои региони на Испания и Португалия дори качи цените до небесата. Повсеместното търсене на чушки в цяла Европа повлия и на цените на продукцията от сорт California.

Според него все повече потребители в условията на пандемията с коронавируса са се ориентирали към чушките заради богатото им съдържание на витамини. Участниците на пазара се надяват на това, добрите климатични условия да окажат благотворно влияние на реколтата в Холандия,. Затварянето на хотелите и ресторантите в Испания също е блокирало обичайните канали за някои сортове чушки като Padrón. Създадените затруднения ще се компенсират с реализация на продукцията на други европейски пазари.

Още
НОВИНИПоследни статии

Земеделието между неслучили се антикризисни мерки и позеленяване

Дали кризата ще отмине толкова бързо, колкото на всички се иска, и дали няма да има нова вълна от пандемията с коронавируса, ще покаже бъдещето. През май бизнесът и земеделието у нас в това число повлияни от Пр акциите на властта, получи обещания за някакви мерки за излизане от кризата. Дали и те ще донесат някакъв реален позитивен ефект върху икономиката, също предстои да видим..

Това,което за сега постигнаха управляващите, е да разделят бизнеса- на голям и малък, на приоритетен и неприоритетен. За да се спаси туристическия сезон, бе взето решението за намаляване на ДДС за ресторанти и хотели сектор на 9%, и то с условности и срокове, последвано от намаляване на налога и за книгите. Храната обаче, не духовната, а реалната пак остана извън борда, с аргумента, че в подобна ситуация не е дошло времето за по-широки данъчни реформи. Поне за сега, защото не се знае, дали няма да има мълниеносен обрат. Само ден преди вземането на историческото решения, министъра на финансите обяви, че не се обмисля никакво намаляване на ДДС. Логично предприетите мерки предизвикаха недоволството на производители и преработватели на храни, които също поискаха различна ставка- разположена между 3 и 5%.

Що се отнася до земеделието конкретно, продължи традиционното вече изплащане на субсидии, следено под лупа от всички. Бяха преведени цели 46 млн. лева по НАТУРА, като пари получиха и производителите на протеинови култури и памук. Ако перефразираме древната мисъл- у нас всичко тече, но нищо не се променя. Опитът на пловдивският фермер красимир Кумчев да предложи реално работещи мерки за сега не получава нужният отклик от властта в агроведомството, а Танева се задоволява с комуникации и обсъждания, въпреки липсата на време за това. Протакане просто казано. Протакане, което е удобно за едни, и неудобно за други браншове, които вече изпитват затруднения. На първа линия са розопроизводителите, които освен с ниски изкупни цени поради свития обем на търговия, ще трябва да се справят и с острия недостиг на работна ръка. На места в Долината на розите дори сами прибягнаха до помощта на доброволци за прибиране на реколтата. Практика която е похвална, и дано повече се престрашат да я прилагат, след като държавата пак стои и гледа отстрани.

Опитите за вкарване на повече български храни във веригите, не само че не доведоха до никакъв видим ефект, но разлютиха Брюксел, който заплаши страната ни със санкции, определяйки мерките на министър Танева като „икономически: и възпиращи свободата на движение на стоки. Намеренията бяха добри, изпълнението -лошо, защото се оказа, че във Франция наистина има подобна практика, но тя не е въведена със закон.

 

Европа търси позеленяване, за неудоволствие на индустриалните земеделци

 

Накъде вървят природата и климата? На подобен фундаментален въпрос, отговори и сценарии могат да предложат само експертите. И ако природата, лишена по време на кризата от човешката вредителска дейност успя да си отвоюва някои урбанизирани територии, то климатът продължава да напомня с екстремно засушаване, високи температури и все по-неблагоприятни условия за посевите, че планетата-единственият ни дом е в опасност. Може би и затова Европа продължава да търси спасителния пояс чрез обявяване на амбициозните цели за запазване на биоразнообразието, и за подобряване качеството на храните, а оттам и на живота на хората. Плановете са за заделяне на милиарди за възстановяване на реки и местообитания, за запазване на естествения облик на природата, или поне на това, което е останало от нея. За подобряване качеството на храните също се поставят амбициозни цели-колосално намаляване на употребата на пестициди, замяната им с алтернативни практики за борба с вредителите, инвестиции в цифрово земеделие и разширяване на площите с култури, отглеждани по биологичен път. Практики като тази на френски винопроизводители, решили да обединят усилия с учените, за да разберат как комбинацията на кръстосано опрашване с помощта на пчели и покривни култури, могат да им помогнат хем да се борят с вредителите в лозята, хем да обогатяват почвите с минерални вещества по естествен път.

След като тези амбициозни планове бяха обявени под формата на стратегии, логично лобистките организации, защитаващи интересите на индустриалното земеделие ги посрещнаха с критики и на нож. Никой радвал се на благоденствието и потоците от пари, не иска още ограничения за ползване на пестициди, или намаляване на субсидиите, защото май Европа натам върви, макар и бавно. Още в началото на пандемията агроведомството обаче обяви позицията която ще следва- по малко ще мисли за позеленяване, и повече за пари на калпак. Тоест пак по старому- всичко ще тече, и нищо няма да се променя.
Четейки обаче между редовете, ще видим, че намеренията са да се премахнат субсидиите, вредящи на природата и околната среда. Кои могат да получат подобен щемпел, и с какъв механизъм на подпомагане ще могат да бъдат сменени, ще покаже пак бъдещето. Червената лампа обаче свети още днес и сега…

Още
НОВИНИ

Как кризата с коронавируса се отрази на земеделието и храните- гледната точка на BBC

Земеделието и хранителната индустрия остават силно засегнати от пандемията с коронавируса. Половината от холанските рибари вече не ловят риба в открито море, а цената на рибата се понижи, защото няма търсене. Във Франция непродадени през миналата седмица останаха 150 хил тона синьо сирене, а повечето складове в Европа съхраняващи храни, са на предела на капацитета си. В специално видео, озаглавено „Планини от картофи и синьо сирене“ кореспондентът на BBC Europe Гавин Лий показва, как кризата се отразява на хранителната индустрия. Видеото може да се види тук.

Още
НОВИНИ

Трудни дни за пазара на дини в Европа

Заради кризата пазарът на дини в Европа изпитва сериозни затруднения, и някои сортове няма да достигнат до магазините,а и оттам до потребителите, пише freshplaza.de. “Традиционно се намираме в преходен период, в който преминаваме от предлагане на плодове-презокеански внос към европейски такива“, казва Леон фон ден Хонберг. Според него към момента обаче заради пандемията от covid 19 вносът на дини отвъд Океана е спрян, а испанските и италиански производители освен с всичко друго, ще трябва да се справят и с лошите климатични условия. Въпреки това все още няма затруднения с предлагането на дини, внос от трети страни в европейските магазини. На пазара обаче може да не се появят дини от някои сортове като испанските Galia- и Cantaloupe. По думите му ще са нужни още до една-две седмици за да се постигне уеднаквяване на качеството на предлаганите в супермаркетите дини. Стабилните цени и очакваното добро време в Испания обаче допринасят за оптимистичното настроeние на производителите. Към момента са изчерпани само дините внос от Панама и Коста Рика.

Още
НОВИНИ

Фермерите в Европа притеснени от засушаването

Все повече европейски фермери се притесяват от засушаването след като кампанията по засяване на пролетниците беше съпътстнвана със силно преовлажняване наа почвата, пише „Зерно Онлайн“. По-топлото и сухо време от обичайното може да допринесе за подобряване на текущото положение на посевите с пшеница особено в регионите с прекомерно съдържание на влага в почвите смятат анализатори. От друга стран се очаква задълбочаване на засушаването в някои централни и източни части на Германия, както и в Полша. Според тях почти няма риск за есенниците във Франция в сравнение с току що засятите пролетни култури. Ако обаче засушаването се задълбочи, не е изключено да пострадат и те, като се има предвид по-слабото състояние на посевите през тази година.

Според данните на France AgriMer към 30 март 62% от посевите с мека пшеница в страната се оценяват като добри и много добри спрямо 84% за същия период на миналата година. През тази седмица от фреското аграрно министерство обявиха, че площите с пшеница са намалели със 7,5% спнрямо миналата година до 4,6 млн. ха заради лошите климатични условия. Във Великобритания дори се очаква спад в обработваемите площи със 17% до 1,58 млн. ха. В Германия ситуацията изглежда малко по-благоприятна след като есенната пшеница успя да оцелее в сравнително меката зима, а наскоро премина и сеитбата на пролетната пшеница. Реколтата в страната се очаква да се запази на миналогодишното ниво от около 23 млн. тона , като по-високите добиви могат да компенсират съкращаването на обработваемите площи. Ако април се запази сух, в Полша могат да намалят прогнозата си за тазгодишната реколта, която към момента се оценява на 11,5 млн. тона.

Още
НОВИНИ

Пандемията от Covid 19 поставя предизвикателства пред все повече фермери

Масовото разрастване на пандемията от коронавируса създава грижи у все повече фермери, а предизвикателствата пред тях-от проблеми с логистиката през непрекъснато растящи цени се увеличават главоломно, пише euractiv.de. Първо азиатските страни спряха износа на основни храни и агро суровини като ориз, докато ограниченията за придвижване в Европа създават загриженост за земеделския сектор по отношение на свободната работна ръка. Това потвърди и германският министър на земеделието Юлия Кльокнер, която беше категорична днес в Берлин заявявайки: „Мие няма да умрем от глад.“

На обратният полюс е Ирак, защото властите са в търсене на един милион тона пшеница и 250 хил. тона ориз. Третият по значимост износител на ориз в света, и Казахстан като износител на пшеница вече въведоха ограничения на експорта.

Проблем с транспорта на стоки

Въпреки създадените от Брюксел зелени коридори през затворените европейски граници, идват все повече информации за нарушения. Най-проблематично е положението с източноевропейските шофьори, заплашени от двуседмична карантина при прибирането им в страните им. „Ситуацията е доста напрегната“, призна и Юлия Кльокнер. За ограничения в доставките признаха и от най-големия германски търговец на аграрна продукция, като не се очаква промяна на европейските граници в близките седмици. По отношение на торовете Германия е зависима и от вноса.

Растящи цени

Презапасяването със стоки усложнява ситуацията в редица страни. Във Великобритания това доведе до десетократен ръст на търсенето пред предлагането, но шефът на една от търговските вериги там Стивън Росе успокои, че има достатъчно запаси от храни на Острова.

Напрегнатото положение се отразява и на глобалните пазари на агросуровини. „Хората са изнервени“, казва Фин Зебел, агроексперт от Австралийската национална банка. Освен Виетнам, Индия също ограничи износа на ориз, тъй като огромната страна е с практически въведено ограничение на движението през границите. Цената на зърното се повиши до най-високото си ниво от 2013 година насам, Само за седмица котировките на пшеницата в Чикаго се повишиха с 10%. Търговци обаче уверяват, че глобалното производство на основните храни е повече от достатъчно.

Още
Новости в борбата с плевелите при царевицата
НОВИНИПоследни статии

MARS: Есенниците са в напреднала фаза на развитие заради меката зима

Меката зима през тази година е допринесла за благоприятното развитие на есенниците, считат експертите на Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури. Значителна липса на валежи се наблюдава в основните райони за производство на твърда пшеница (Южна Италия, големи части на Испания, Гърция), както и в големи части от Южна и Източна Румъния, Северна България и в района на Магреб. В повечето от тези региони се прогнозира, че ще паднат достатъчно валежи за да не се компрометира развитието на посевите.

Страните от Бенелюкс, някои региони на Северна Европа и Великобритания пък са изправени пред преовлажняване на почвите, като заради дъждовете работата на полето е затруднена, а посевите все още не са напреднали в развитието си. Забавя се и сеитбата на пролетниците, като въпреки очакванията за намаляване на дъждовете през втората половина на март, изоставането едва ли ще може да се навакса.

Експертите са притеснени от това, че от декември насам климатичните условия в Европа са по-меки от обичайните, със средномесечни температури с между 2 и 4 градуса над температурите за сезона, като най-големи температурни аномалии са наблюдавани в Балтийските страни, Източна Полша, Украйна и европейската част на Русия с температури с между 4 и 6 градуса над нормите.

Сухо време с валежи от под 5 мм на кв. м. се очаква в големи региони на Европа, предимно по протежение на северното крайбрежие. както и в южната част на Обединеното кралство. Влажни условия с валежи от 40 до 60 мм на кв. М с прогнози за някои райони и над 60 мм) се прогнозират в Португалия, Южна Испания и Италия и в някои региони на Румъния и България. Дългосрочната прогноза за времето за април, май и юни показва, че условията ще останат по-топли от обичайните.

Прогнози на Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури за средните добиви от най-важните култури

Още
Посевите остават в отлично състояние въпреки студовете през януари и февруари
НОВИНИ

Посевите с есенници в Източна Европа заплашени от измръзване

Посевите с есенници в центраните, източни и югоизточни части на Европа са залашени от иззмръзвания  пише UkrAgroConsult,позовавайки се на информация от Евопейската служба за мониторингна аграрните култури. Причина за това според експертите е повишеният температурен режим от началото на октомври в тези региони , който е попречил на посевите да постигнат нужната им закаляемост. Заради дефицита на влага посевите на Иберийския полуостров, в Турция и Румъния са доста слабо развити. Остър недостиг на почвена влага продължава да се усеща в Полша и Беларус. Обратно в редица региони на Франция, Великобритания,  Гърция и Италия, обстановката е усложнена заради обилни дъждове.

Подобни условия правят посевите силно уязвими на измръзвания. Според метеоролозите до 20 декември температурите ще останат над нормите за сезона, особенно в източните и югоизтачни части на континента, където ще надвишат нормите с до 8 градуса. В по,-дългосрочна перспектива се очаква посевите да загубят чяст от своята студоустойчивост.

Още
НОВИНИ

Обилните дъждове ще доведат до съкращаване на площите с есенници в Европа

Кампанията по сеитбата на есенните култури в Централна  Европа практически приключи, но се очаква съкращаване на площите заради обилните валежи в редица производствени региони, съобщава „Зерно Онлайн”. Времето остава влажно в централните и северни части на континента, докато в югоизточните е доста сухо. Посвената кампания върви добре в Испания, Португалия и Гърция, става ясно от последните данни на Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури.

Обилните валежи продължават на Острова и в страните от Бенелюкс, където кампанията  беше възпрепятствана от по-голямата влага, натрупана в почвите. Заради понижението на температурите посевната кампания в тези страни може  да се счита за завършена, като според експертите площите с есенници ще са под средния петгодишен показател. Заради дъждовете от началото на месеца във Франция се очаква спад на обработваемите площи с мека пшеница.

Условията се оказват благоприятни за по-рано засетите култури, докато при тези с по-късен период на сеитба се наблюдава забавяне в развитието. В някои източноевропейски страни като Полша например сеитбата на есенниците приключи в края на октомври при благоприятни условия. Кампанията беше възпрепятствана заради алежи в някои райони на Австрия, Словения и Словакия.

У нас, в Унгария и Румъния, където в последните месеци се наблюдаваше засушаване, посевната кампания приключи към средата на ноември. Докато в Унгария паднаха малко валежи, които могат да окажат благотворно развитие върху посевите и да спомогнат за по-добри добиви, засушаването остава негативен фактор в северните части на страната ни и Южна Румъния.

Още
НОВИНИ

Реколтата от картофи в Европа се свива, цените и разходите растат

Картофопроизводителите  в Европа отчитат свиване на реколтата и повишаване на цените  и разходите през тази година, пише в анализ специализираният портал agrarheute.com. По данни на Обединението на картофопроизводителите в Западна и Северна Европа, реколтата от картофи на Стария континент  се оценява на 26,9 млн. тона. През септември от браншовата организация прогнозираха, че производството ще достигне до 27,3 млн. тона. Въпреки че подобно ниво на производството ще остане с 1,8% над многогодишния показател, то се очаква да е с 10,3 пункта под миналогодишното. По-големи от средните добиви се очакват за Германия и особено Франция, докато в Белгия те ще се свият с 11,2% спрямо средния петгодишен показател.

Въпреки негативните очаквания за тазгодишното производство, от браншовата организация отчитат, че продължава тенденцията за рязко увеличение на площите, като спрямо средния петгодишен показател те отчитат ръст в обработваемите площи с 9%. Спрямо 2018 година площите с картофи в Европа са се  увеличили с 2,6%  до 613 950 хектара. Освен това средните добиви се оценяват на 43,9 тона от хектар, което надвишава със 7,4% много слабите добиви от сушавата 2018 година. При това качеството се оценява като много добро. От браншовата организация отчитат, че годината се е характеризирала  с благоприятни климатични условия, но се прави уговорката за контрола и наблюдението на картофите след прибирането им, като някои са постъпили измръзнали или дори с бактериални или гъбични инфекциi. Ето  защо експертите  обръщат внимание върху  значението на доброто проветряване и изсушаване на плодовете  на място.

Констатира се,че в последните седмици успешно се изнасят партиди с картофи за Полша и останалите източноевропейски страни. Преработвателите са стартирали с изкупната кампания твърде рано,като в последно време се наблюдава ръст на експортнте цени. Те ще зависят от понатам от  крайното ниво на производството, както и от качеството по време на съхранението им.  Междувременно от организацията на картофопроизводителите се отчита увеличаване на разходите през тази година поради по-интензивното напояване, големите количества измръзнали картофи и продължаващото увеличаване а разходите за съхранение.

 

Още