С края на 2024 г. предизвикателствата пред фермерите няма да свършат, а могат да се превърнат в необратими
Земеделието у нас от безвремие до безводие, а в Европа- от протест към… нов протест
Ако има въпрос коя да е думата на 2024 година, която да свържем със земеделието претендентите ще са поне четири- климат, болести, безводие и вредители. Трудно някой може да определи коя да е водещата. И ако у нас кривата на развитие на земеделието продължава да върви надолу с все по-намаляващо производство на храни и суровини както заради неконкурентноспособността на фермерите ни, така и заради политическото безвремие в което живеем, в Европа фермерите ги вълнуват къде по-глобални въпроси.
Тяхната конкурентноспособност е поставена под въпрос не само от локални, но и от глобални предизвикателства. Промените в климата и политическите игри на високо ниво са само повърхността на айзберга. Годината за тях започна с незапомнени масови протести срещу брюкселската бюрокрация и май е на път да прелее в новата година с още нови протести пак срещу нея заради подписаното търговско споразумение със страните от Латинска Америка, което представлява директен удар върху фермерите.
У нас тези протестни вълнения също намериха отклик, само че за отдушник на недоволството беше избран редовният, а после и служебен министър на земеделието Кирил Вътев, който не се хареса с това, че се опита да изчисти сектора от браншовици-паразити, които висяха в достолепната сграда на министерството и се опитваха да упражняват влияние върху аграрната политика- разбирай- да изтискват държавата за още и още субсидии.
След бурното начало на 2024 година и след смяната на Кирил Вътев през април малко след като от редовен стана служебен министър с далеч по-тихия и непретенциозен дотогавашен шеф на ДФЗ Георги Тахов и връщането на ръководни места на част от ешелона на ГЕРБ, нещата като че ли се кротнаха, а браншовите лидери отново започнаха да изразяват единомислие с политиката на земеделското министерство.
Заради политическото безвремие и мислите на политиците ни от избори към избори през лятото и есента като че ли за редовите фермери нямаше власт, пред която да изразят своите претенции и да поискат мерки както срещу все по-растящата заплаха от климатичните промени, така и срещу навлизащите болести по растения и животни.
Ситуацията рязко се промени към края на годината, когато шарката и чумата по дребните преживни животни навлязоха в страната ни и станаха повод за възпрепятстване на мерките по справянето с тях чрез политически ПР и съмнения в истинността на направените от експертите на БАБХ проби. И ако за последното предвид не дотам прозрачната политика на агенцията в решаването на подобни кризи в миналото съмненията бяха донякъде оправдани, то не така стоят нещата с политическия ПР, който след войната в Украйна, еврото, джендаризма си намери ново поле за проявление- болестите по животните и с правянето или не с тях.
Протестите са на път да съпроводят началото на новата година, защото земеделските производители се заканиха да „сурвакат“ политиците заради поредната проява на късогледство от тяхна страна, и предвиждането на смешен бюджет за справяне с основния бич- липсата на напояване.
Заради изборите за нови европейски институции вълната от фермерско недоволство от бюрократите си взе почивка за няколко месеца, поне докато не стана ясно, че споразумението с Меркосур е необратимо, и това отново извади тракторите по улици и магистрали. За сега най-гласовити са земеделските производители в Белгия, Франция и разбира се Полша, където все още тлее недоволство заради евтиния украински внос на агропродукция.
Наследникът на Януш Войчеховски на поста еврокомисар Рудолф Хансен дойде с обещанието да направи европейското земеделие по-конкурентноспособно, а разпределянето на „парчетата от баницата“ по-справедливо. Изгледите за все по-скорошно приемане на Украйна в блока обаче правят реформите в европейското земеделие все по-належащи, така че то да запази и повиши своята конкурентноспособност базирана на справедливо финансиране. И ако Брекзит не успя да смути съня на брюкселските бюрократи, които пропуснаха да вземат важните решения за промяна в очевидно изкривената картина на субсидиране на селското стопанство, то чукащата на вратата Украйна със сигурност ще го смути.
Смущаващо за фермерите обаче се оказва състоянието на климата. Прекомерни валежи в едни региони, и нетипично засушаване в други оказаха негативно влияние въху развитието на посевите, доведоха до промени или подраняване на фазите на развитие на растенията, което оказа пагубно влияние върху добивите. За някои браншове като винопроизводството сред предизвикателствата с които ще трябва да се справят са и промените в потребителските нагласи.
Производителите на мляко, месо и зърно пък трябва да се замислят за незабавни промени, ако искат да намалят загубите на ресурси – води и почви и да се противопоставят на отрицателните въздействия на климатичните промени. За науката пък остава да реши ребуса, как да създаде нови породи животни и сортове растения, които хем да са устойчиви на промените и на новите болести и вредители, хем да са рентабилни за отглеждане.
За намирането на баланс в бъдеще между земеделие и околна среда обаче не по-малко отговорност носят политиците и различните лобистки организации. На фона на все по-високите температури, отчитани от метеоролозите, с които се чупят нови и нови рекорди, на фона на обилни, но краткотрайни валежи и на дълги периоди от засушаване, политиците още не могат да намерят съставките в рецептата за поставяне на основите на подобен баланс. Доказа го поредната абсолютно безрезултатна среща на върха по въпросите на климата, която отново се оказа загубено време.
Планетата мига като червен семафор пред задаващ се експресен влак, който рискува да ни отнесе, ако не вземем мерки за възстановяване на баланса. Тези мерки ще са непопулярни за много сектори- от земеделие и транспорт, до енергетика и машиностроене, но само те биха могли да ни попречат да влезем в спиралата на самоунищожението, поне преди да сме намерили резервен дом.
Приближеният до новоизбрания американски президент Доналд Тръмп мултимилиардер Илън Мъск наскоро заяви намерения, че в такъв дом може да се превърне Марс, но дали когато това стане технологично възможно, вече няма да е късно, а промените в сегашния ни дом необратими… ?!