Тагове

Най-голямо свиване от 76% е регистрирано в износа на гръцки вина

През 2024 година ЕС бележи сериозен спад в износа на вина за Китай, съобщава harpers.co.uk, позовавайки се на данни от Евростат за експорта на вина от осем европейски държави.

Според данните на европейската статистика за деветте месеца на 2024 година най-сериозен спад от 76% е регистриран в износа на гръцки вина за Китай. Износът на вина от Унгария, Португалия и Франция за китайския пазар е намалял в отчетения период спрямо 2023 година съответно с 55%, 22% и 3%.

Данните за експорта на вина към САЩ показват увеличение на експорта на италиански вина с 8%, а на германски- с 9%. Не е изключено обаче заплахите на Тръмп за въвеждане на мита да доведе до търговска война между САЩ и ЕС.

За деветте месеца на годината се регистрира спад в експорта на вина и за британския пазар, като най-съществен е той при австрийските вина- от 51%. Експортът на френски и португалски вина също е спаднал с 21% и 9%.

От осемте изследвани държави само Италия и Германия остават стабилни при 0% ръст на стойността в Обединеното кралство.

Според данни на европейската статистика маслата и мазнините в ЕС са поскъпнали средно с 23% спрямо аналогичния период на миналата година, съобщават оттам. Като цяло статистиката отчита продължаване на тенденцията за поскъпване на храните и през първото тримесечие на 2023 година.

Пикът в годишния темп на промяна настъпи през декември 2022 г. (+32% в сравнение с декември 2021 г.), което показва спад от 9 процентни пункта (pp) през първите три месеца на 2023 г. Това предполага, че темпът на инфлация за масла и мазнини започва да се забавя.

През март 2023 г. почти всички страни от ЕС отчетоха ръст на годишната инфлация при олио и мазнини. Най-високо увеличение на годишната инфлация при маслата и мазнините е регистрирано в Унгария (+33% спрямо март 2022 г.), следвана от Дания (+32%) и Белгия (+31%). За разлика от тях, най-малко повишение на цените е регистрирано в Хърватия (+6%), Австрия (+12%) и Чехия (+16%), като България е единствената страна, която отчита спад (-1%).

Европейската статистическа служба пусна интерактивен иструмент, който позволява да се следят цените на храните по веригата на доставки, информира AG-Press.eu. Той предлага набор от функционалности за персонализиране на селекцията на данни, като позволява да бъдат проследени цените на 26 различнихрани. До седем различни хранителни продукта могат да бъдат сравнени на една и съща графика.
Избор на държава за показване на една или няколко държави-членки на ЕС и страни от ЕАСТ, заедно с еврозоната и Европейския съюз. Възможностите му влючват още:

Избор на държава за показване на една или няколко държави-членки на ЕС и страни от ЕАСТ, заедно с еврозоната и Европейския съюз.
Избор на индекси за сравняване на промените в цените на храните в един или няколко вида индекси по веригата за доставка на храни:
Хармонизиран индекс на потребителските цени
Индекс на цените на производител
Индекс на цените на селскостопанските стоки
Индекс на вносните цени
Различни статистически единици:

Процентна промяна в сравнение със същия месец на предходната година
Времеви серии с възможност за персонализиране.
Достъп до базовия изходен набор от данни за всеки индикатор за изтегляне на данни.
Възможност за споделяне на инструмента или персонализирани интерактивни графики в социалните медии.

Потребителите могат да избират до седем държави, хранителни артикули или четирите вида индекси, които да сравняват във времето.

По данни на Евростат, цените на торовете и почвени подобрители в страните от ЕС са се увеличили с 87% през 2022 г. спрямо година по-рано, информира БТА. Вложенията, които не са свързани с инвестиции, част от които са и цените на торовете и подобрителите са се повишили като цяло на годишна основа с 30%. Енергията и смазочните материали също са поскъпнали, като цените им са се увеличили с 59%.

Най-бързо повишаване през миналата година е имало в цените на зърнените храни, яйцата и млякото са се повишили най-бързо през 2022 г. съответно във Финландия, Франция и Латвия.

Средните цени на зърнените култури като цяло (включващи пшеница, ечемик, царевица, ръж и овес, както и други видове зърнени култури) са се увеличили във всички страни от ЕС между 2021 г. и 2022 г., като процентът варира от 33 в Австрия и Нидерландия и 34 в Латвия до 67 в Унгария и 70 във Финландия.

Сушата в ЕС през 2022 г. намали наличието на прясна трева като храна за добитъка. През 2022 г. се наблюдава повишение на цените на млякото във всички страни от ЕС, вариращи от сравнително ниските 3 процента в Кипър (където козето мляко също е ключов продукт) и 9 процента в Малта до около 50 процента в Белгия, Литва, Унгария и Латвия.

През 2021 година по данни на Евростат общото производство на вино в страните членки на ЕС е достигнало до 17,6 млрд. литра. Сред топ производителите на вино са Испания с дял от 29% от общото производство, следвана от Италия с дял от 28% и Франция с 20%. Гермаия, Португалия и Унгария са с дял сот между 7 и 2% от общото а ЕС производство.

С дял от 24,2% от общото производство Испания остава водещия производител на свежи зеленчуци в ЕС за 2021 година показват актуалните данни на Евростат. Тя е следвана от Италия с дял от 20,6%, като нито една друга страна членка на блока не е достигнала подобен двуцифрен дял в производството. В еС като цяло пресни зеленчуци са били отглеждани върху 2 млн. ха през миналата година, като събраната реколта възлиза на 67,2 млн. тона. В количествено отношение най-отглеждани култури са били домати- 17,9 млн. тона, лук-7,1 млн. тона и моркови 5,3 млн. тона.
Италия и Испания остават основни производители на домати в ЕС с обш дял от 63,7%. Над 40% от производството на лук е съсредоточено в Нидерландия и Испания. С 18,2% Германия остава лидер в производството на моркови.

България е сред страните с най-голям спад в броя на ръководителите на стопанства

++

Според данните на европейската статистическа служба Евростат, публикувани в актуалния и годишник за 2022 година, през 2020 година едва 1/10 от фермерите управлявали стопанства в ЕС са били под 40 години. Те са управлявали общо 17.9% от общата земеделска плош за съюза. Ако по-възрастните фермери са склонни да работят в по-малки стопанства младите се ориентират към големи по размер стопанства.

Делът на мъжете ръководещи земеделски стопанства е достигнал до 63%, като 47,6% от тях без значение от пола са били на възраст над 55 години. Освен намаляване на броя на стопанствата статистиката отчита и намаляване на броя на мениджърите с 11,2% за периода от 2016 до 2020 година, като е регистрирано по-бързото намаляване на управителите на малки стопанства с 15,6%. Увеличаване е регистрирано за отчетения период в броя на управителите на стопанства на възраст под 35 години.

Най-голям спад в броя на управителите на стопанства съответно от 46%, 34,2% и 31,9% е регистриран за същия период в Унгария, България и Естония. На обратния полюс с увеличение в броя на ръководителите на стопанства са били Чехия, Словения, Дания и Хърватия с между 3 и 9%. Най-голямо увеличение в броя им от 12% е регистрирано в Португалия.

През 2020 година броят на заетите в селското стопанство в ЕС е бил 8,7 млн. души, което съответства на дял от 4,2% от общия брой на заетите. За последните 15 години се отчита трайна тенденция за намаляване на дела на заетите в земеделието от 6,5% през 2005 година на 4,2% през 2020 година. С най-голям дял заети лица в земеделието е Румъния, където един на всеки пети жител работи в този сектор. Делът на заетите у нас също е останал сравнително висок- 16,6% С под 2% дял на заетостта в селското стопанство са били страни като Германия Белгия, Люксембург и Малта.

Въпреки високия си дял на работещите в земеделието, в Румъния се наблюдава и най-големия спад в дела на заетостта в земеделието от 2005 година насам с 11,9 проценти пункта.

През декември 2021 година броят им е достигнал съответно 142 милиона прасета, 76 милиона говеда, 60 милиона овце и 11 милиона кози, съобщава AG-Press.eu позовавайки се на данни от Евростат. По-голямата част от добитъка в ЕС се отглежда само в няколко държави-членки на ЕС

Испания е с дял 24% от свинете , 9% от едрия рогат добитък , 25% от овцете и 23% от козите в ЕС.На Франция се пада дял съответно от 9% при свинете, 23% от говедата, 12% от овцете и също толкова от козите, докато в Германия е с дял от 17% в броя на свинете и 15% на говедата. Сравнително малък е делът на федералната република в броя на овцете и козите- съответно 3% и 1%.

По отношение популациите от основните видове селскостопански животни са отбелязани известни различия през годините. Така например между 2010 и 2021 г. се наблюдава колебания в популацията на четирите основни вида добитък. Популацията на свине в ЕС достигнала почти 146 милиона през 2020 г., преди отново да намалее. Въпреки това през 2021 г. броят на прасетата все още е с 2% по-висок в сравнение с 2010 г.

През същия период популацията на едрия рогат добитък достигала близо 80 милиона през 2016 г. (увеличение с 2% спрямо 2010 г.), преди да намалее отново през следващите три години. През 2021 г. той е бил с около 3% по-нисък в сравнение с 2010 г. Популацията на овцете и козите поддържа тенденция към намаляване между 2010 и 2021 г., като намалява съответно с 10% и 13% през 2021 г. в сравнение с 2010 г.

Що се отнася до популацията от птици в ЕС статистиката отчита известно забавяне на тенденцията за намаляване в техния брой, като от 2000 година се смята, че броят на обикновените птици е намалял с 10%. За същия период броя на обикновените птици в земите със земеделско предназначение е намалял с 24%.

Появата на обикновени птици е индикатор за биоразнообразието, тъй като много от тях изискват специфични местообитания, за да се размножават и намират храна. Тези местообитания често също са дом на много застрашени растителни и животински видове. Въпреки това, след много години на спад, изглежда, че броят на обикновените птици е започнал да се стабилизира.

Смята се, че популацията на обикновените горски птици се е увеличила с 3% за последните две десетилетия, а тенденцията за спад в броя на птиците в земеделските земи може да се обърне чрез постигането на заложените в стратегиите „От фермата до масата“ и тази за биоразнообразието цели по отношение редуцирането на употребата на пестициди и увеличаване на дела на земите с ландшафтни характеристики.

По данни на „Евростат“ през 2020 година земеделска земя у нас е можело да се наеме срещу около 250 евро за хектар. Най-високи у нас са били наемитена обработваема земя в Северен централен район (почти 300 евро на хектар на година), следван от Североизточна България с 275 евро, Северозападна България с 257 евро и Северна и Югоизточна България с 252 евро.

Най-евтино е било наемането на земеделска земя в Югозападна България (147 евро на хектар на година), следвана от Югозападна и Южна централна България със 154 евро на хектар и Южен централен район със 159 евро на хектар. В Югоизточна България рентата на обработваема земя излиза средно 178 евро на хектар.

С най-висок наем в ЕС през отчетения период е била земеделската земя в Италия, докато най-малко са плащали наемателите на обработваеми площи в Словения, информира Ag-Press.eu позовавайки се на данни от европейската статистика. Така в италианския регион Фриули през 2020 година един хектар земеделска земя е можел да бъде нает срещу 1714 евро, което е повече от двойно от средния размер на наемите за страната от 837 евро на хектар.

Като цяло данните за средите нива на рентите в страните членки на ЕС са оскъдни. Показателен факт за това е, че за Нидерландия, където средната рента на хектар е била 819 евро, данните са от 219 година.

В същото време земеделските производители в Словакия са плащали средно по 57 евро на хектар наета земя, като в някои региони на Швеция наемът на земеделска земя е бил дори още по-нисък- едва 34 евро на хектар.

Статистиката показва още, че наемът на пасища в целия ЕС без изключение е бил по-нисък от този на обработваемите площи.

По данни на европейската статистика цените на храните у нас през миналата година са били с 20,4% под средните за ЕС. Това показва нов специален онлайн инструмент, позволяващ да се сравняват цени на различни продукти и услуги в 27-те страни членки на Общността. При алкохола и тютюневите изделия цените у нас са били с 39,2% под средните за ЕС. Още по-ниски са останали цените на транспортните услуги- 49,5 процента. Най-голяма разлика спрямо средноевропейското ниво са отбелязали цените на разходите за домакинствата и туристическите услуги- съответно с 53,6% и 62,3%.

Още по-евтини са били храните в съседна Румъния- с 34,7 процентни пункта под средните за Европа. Цените на алкохола и тютюна са били с 24,9% по-ниски, а на туристическите услуги- с 46,6 процента. Същевременно цените на храните в Гърция през миналата година са останали с 2.1% над средните за ЕС, докато тези на алкохола и тютюна са били с 3,2 процентни пункта по-ниски от средните за Европа. Цените на туристическите услуги също са останали по-ниски от средните за Европа – с 13,3%.

През 2020 г. по данни на европейската статистическа служба селскостопанският сектор е допринесъл със 171,9 млрд. евро за БВП на ЕС, което се равнява на 1,3% от общия. Това съобщава AGPress.eu. В сравнително изражение това е малко под брутния вътрешен продукт на Гърция. Това означава, че на всяко едно евро похарчени за стоки и услуги , фермерите са създали добавена стойност от 0,75 евроцента..

Общата стойност на селскостопанската продукция през 2020 г. възлиза на 411,8 милиарда евро, от които около половината (52,8%) идват от култури (включително 14,0% от зеленчуци и градинарски растения и 11,2% от зърнени култури) и малко под две пети (38,6%) от животни и животински продукти (включително 13,1% от мляко и 9,6% от свине). Останалата част е от селскостопански услуги и неразделни неземеделски дейности.

Спад в доходите на фермерите в петте водещи производители на земеделска прoдукция

Селскостопанският доход на годишна работна единица (AWU) в ЕС се очаква да бъде с 1,5% по-нисък през 2020 г. в сравнение с 2019 г. Това се дължи на спад в доходите на фермерите в петте водещи производители на земеделска продукция в Общността.и: Италия (-4,9 %), Холандия (-5,1%), Франция (-7,6%), Румъния (-13,8%) и Германия (-14,6%, като това е най-рязкото намаление сред държавите-членки). По-голямата част от държавите-членки обаче отбелязаха увеличение на този индекс през 2020 г. Най-голям ръст имаше в Литва (+30,2%), Хърватия (+13,2%), Испания (+13,0%) и Унгария (+11,6%).