Тагове

Деца ще участват в различни работилници и ше научат повече за произхода на храните

Екологичното възпитание на децата, засилване на връзката им с природата и отношение към здравословния начин на живот. Това са трите теми, по които Фондацията за биологично земеделие БИОСЕЛЕНА работи в рамките на проекта „Преоткрий природата в София”, който започна на 1 септември.

Проектът е насочен основно към деца в училищна възраст, като е отворен и към родителите и цели да допринесе за повишаване на културата на здравословното хранене и природосъобразния начин на живот.

Фондацията от години работи по проблемите на устойчивия начин на живот: устойчивото производство на храни, здравословно хранене, опазване на природната среда. Не за първи път БИОСЕЛЕНА насочва вниманието си към децата, като се опитва да подпомогне за изграждането на здравословни навици, обич към природата и земеделския труд: един от първите й проекти бе детската биоферма „Слънчева градина“ край Пловдив.

В рамките на „Преоткрий природата в София” ще бъдат подготвени обучителни материали за деца, които на достъпен език ще представят храните: техния произход, история, начин на използване. Ще бъдат организирани работилници за месене на хляб, както и за изработване на картини с бобови и царевични семена.

При посещения в Института по цветарство в с. Негован, земеделски стопанства на територията на Столична община, както и в Националния земеделски музей в Селскостопанската академия децата ще могат да видят с очите си богатата природа и биоразнообразието на София и каква е връзката им със здравословните храни.

Проектът ще се включи в Празника на район Надежда, посветен на Деня на София – 17 септември. Деца, както и техните родители ще имат възможност да участват в приложни работилници за месене на хляб, рисуване и работа с природни материали, както и в дискусия за хранителните отпадъци.

Проектът „Преоткрий природата в София“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община – Програма „Европа“ 2024 от Фондация БИОСЕЛЕНА в партньорство с Центъра за подкрепа на личностното развитие – Център за изкуства и култура и образование „София“ и Район Надежда.

Глоби в размер на до 2% от оборота заплашват търговците които не спазват закона

В отговор на фермерските протести, властите във Франция обявиха, че се затяга контрола на търговските вериги за да се гарантира спазването на закона за цените и това, че фермерите получават достатъчно за продукцията си, съобщава БТА позовавайки се на „Ройтерс“.

Френският финансов министър Брюно льо Мер съобщи, че проверките в големите френски и други супермаркети в страната ще бъдат затегнати, за да се гарантира, че те плащат на фермерите справедливо и спазват закона, приет с цел гарантиране на земеделските цени.

Френските фермери твърдят, че не получават справедливо заплащане на труда си, а мерките на правителството и супермаркетите за намаляване на инфлацията на храните са довели дотам, че много производители не са в състояние да покриват разходите си.

В интервю за „СиНюз/Юроп 1“ Льо Мер разкри, че ще бъдат извършени 500 проверки на петте най-големи вериги в страната, за да се установи дали те спазват закона за цените. Фермерите твърдят, че супермаркетите го нарушават.

Миналата седмица Льо Мер посочи, че търговците на дребно, които не спазват закона, ще бъдат глобени с 2 на сто от оборота си за определен период и допълни, че на „четири търговски групи“ вече са изпратени формални предупреждения.

„Ако се окажем прави, те ще бъдат санкционирани“, заяви Льо Мер, но отказа да посочи за кои вериги става дума.

В същото време министърът на вътрешните работи Жералд Дарманен заяви, че не иска силово да премахне барикадите на фермерите по магистралите. „Въпросът за разчистването на фермерите не стои на дневен ред“, посочи той пред радио „Франс 2“, но има „червени линии“, които не трябва да бъдат пресичани като навлизането на фермерите в Париж, блокиране на летищата и на борсата за търговия на едро „Рюнжи“.

Ако фермерите опитат да го сторят, ще бъдат спрени, посочи Дарманен и допълни, че засега те спазват правилата. По думите му в момента протестират около 10 000 фермери.

Ройтерс съобщи, позовавайки се на запознати източници, че фермери са се опитали да блокират борсата, вследствие на което френската полиция е арестувала 18 души.

Френското правителство вече обеща сериозни помощи на фермерите, но те искат още, посочва ДПА. Министърът на селското стопанство Марк Фесно, например, заяви, че лозарите ще получат допълнителни 80 милиона евро.

Очаква се днес президентът Еманюел Макрон да  обсъди проблемите на сектора с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Най-малко 16 продукта в един магазин трябва да са отбелязани с логото на инициативата „Достъпно за вас“

50 основи хранители продукти от днес ще се продават на по-ниски цени в търговската мрежа като част от кампанията „Достъпно за вас“ , информира БТА. Инициативата е дело на министерството на икономиката в партньорство с търговските вериги.

Пред БТА министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов коментира, че „инициативата започва поетапно в партньорство с повечето от по-големите търговски вериги, като се водят разговори и с по-малки регионални такива.За повишаване на информираността на потребителите, всеки един търговски обект, който се е включил в кампанията, ще ползва логото на инициативата „Достъпно за вас“. То ще бъде позиционирано до стоката, която е предложена в конкретната седмица.

Кампанията стартира с фокус върху минимум 50 продукта от малката потребителска кошница. От тях най-малко 16 продукта в един магазин трябва да са отбелязани с логото на инициативата. Продуктовата кошница за съответната седмица ще се включи в брошурите на веригите, включително и в дигиталните им издания.

Провеждането на кампанията няма за цел да засегне производителите или дистрибуторите на по-ниско ниво от веригата за доставки, напротив – насърчава търговските вериги да работят по-тясно с тях, изтъкват от Министерството на икономиката.

В началото на септември продължава плавното повишение на цените на някои основни храни , информира БТА, като се позовава на даните на комисията по стоковите борси. През изминалата седмица е регистрирано незначително поскъпване на пъпешите с с 0,7 на сто до 1,41 лева за килограм, а дините поевтиняват с 2,6 на сто до 0,75 лева за килограм. Ябълките от внос поскъпват с 1,6 на сто до 1,95 лева. Вносните ябълки също повишиха цените си с 1,6% до 1,95 лева. Бананите поевтиняват с 1,5 на сто до 2,69 лева за килограм, а лимоните вдигат цената си с 1,4 на сто до 3,00 лева за килограм. Прасковите падат с 3,7 на сто до 2,58 лева за килограм.

Картофите поевтиняват с 2,9 на сто до 1,35 лв. за килограм, зелето – с 5,0 на сто до 1,14 лева за килограм. Оранжерийните краставици свалят цената си с 3 на сто до 2,92 лева за килограм. Доматите поскъпват със 7,5 на сто до 2,58 лева за килограм. Зелените чушки поевтиняват през седмицата с 6,1 на сто до 1,70 лева за килограм, а червените чушки – с 6,7 на сто до 2,23 лева за килограм. Зрелият лук кромид от внос се продава с 1,9 на сто по-ниско по 1,56 лева за килограм. Морковите отстъпват с 0,7 на сто и се търгуват по 1,37 лева за килограм.

Кравето сирене поевтинява с 0,5 на сто до 11,28 лева за килограм, кашкавалът тип „Витоша“ – с 1,5 на сто и се продава по 17,30 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) поевтинява с 5,3 на сто и кофичка от 400 г. се купува за 1,08 лв. Прясното мляко (3 процента масленост) се понижава с 1,8 на сто и се продава по 2,13 лева за литър.

Пилешкото месо поскъпва с 0,9 на сто и се предлага по 6,57 лв. за килограм.

Яйцата (размер М) и тази седмица се купуват по 0,32 лева за брой на едро.

Оризът поскъпва с 3,8 на сто и се търгува по 3,30 лв. за килограм. Лещата прибавя 1,7 на сто до 4,20 лв. за килограм в края на седмицата, а зрелият фасул спада с 3,6 на сто до 3,99 лв. за килограм.

Захарта поскъпва с 1,2 на сто и се продава по 2,44 лв. за килограм, а брашното тип 500 – с 2,2 на сто до 1,42 лева за килограм. Олиото скача с 3,9 на сто и се търгува по 2,94 лв. за литър в пластмасова бутилка, а кравето масло (пакетче от 125 грама) отстъпва с 0,4 на сто до 2,55 лв. за брой.

През последната седмица цените на някои от основните храни по борсите тръгнаха нагоре, като сезонните плодове продължават да поскъпват, информира БТА. Пъпешите губят 3,4 на сто до 1,40 левав за килограм. Спад се отчита и при дините – с 8,3 на сто до 0,77 лева за килограм, при ябълките – с 4 на сто до 1,90 лева. Бананите поскъпват леко – с 1,1 на сто до 2,73 лева за килограм, прасковите прибавят 6,7 на сто до 2,72 лева за килограм.

Движението на цените на зеленчуците остава разнопосочно. Картофите поскъпват с 3 на сто до 1,37 лв. за килограм, зелето – с 5,4 на сто до 1,18 лева за килограм. Оранжерийните краставици вдигат цената си със 17,9 на сто до 3,09 лева за килограм. Доматите поскъпват с 1,7 на сто до 2,42 лева за килограм. Зелените чушки поевтиняват през седмицата с 8,3 на сто до 1,77 лева за килограм, а червените – с 6,8 на сто до 2,34 лева за килограм. Зрелият лук кромид от внос се продава с 1,3 на сто повече до 1,61 лева за килограм. Морковите падат с 5,5 на сто и се търгуват по 1,38 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) поевтинява с 0,9 на сто и кофичка от 400 г. се купува за 1,13 лв. Прясното мляко (3 процента масленост) се покачва с 0,9 на сто и се продава по 2,16 лева за литър.
Пилешкото месо поскъпва с 1,9 на сто и се предлага по 6,52 лв. за килограм.
Яйцата (размер М) и тази седмица се купуват по 0,32 лева за брой на едро.
Оризът поскъпва с 0,6 на сто и се търгува по 3,21 лв. за килограм. Лещата поскъпва с 1,5 на сто до 4,15 лв. за килограм в края на седмицата, а зрелият фасул – с 3 на сто до 4,16 лв. за килограм.
Захарта също поскъпва – с 0,8 на сто и се продава по 2,43 лв. за килограм, както и брашното тип 500 – с 5,3 на сто до 1,40 лева за килограм. Олиото се търгува по 2,85 лв. за литър в пластмасова бутилка, а кравето масло (пакетче от 125 грама) – по 2,57 лв. за брой.

Светлозар Патарински е новият изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), съобщиха от Министерството на земеделието и храните. Той заменя на поста Иван Шиков. До момента Патарински е бил директор на Областната дирекция по безопасност на храните – София-област. Утре предстои изслушване на шефа на БАБХ в ресорната парламентарна комисия за готовността на структурите на агенцията за извършване на фитосанитарен контрол по границите.

Министерството на земеделието отново ще промени своята абривиатура, като към нея ще се върнат и храните, обяви по време на приемането на поста на земеделски министър Кирил Вътев. „Най-важното е да успеем да консолидираме агрохранителната верига , защото тя наистина е от полето до масата, и затова министерството става на земеделието и храните“, заяви новият агроминистър. Сред целите които си поставя вътев е да се повиши производството на български храни от български суровини, „вкарване в ред на кашата с браншовите организации“ във всички стратегически планове и документи и ефективна работа в министерството, ориентирана към постигането на резултати.

Любопитството и новаторския дух са водещи мотиви за италианците, които биха избрали да си похапнат спагети с брашно от насекоми, пишат от Асоциацията на насекомовъдите, позовавайки се на италианското издание “Ла Република“. Шест години след последното мащабно проучване на отношението към насекомите като храна, ново изследване от Университета на Бергамо актуализира картината на настроенията на италианските потребители

Учените от Бергамо идентифицират 4 потребителски профила според отношението към новите храни: „прогресивен“, „неубеден“, „хедонистичен“ и „последователен“. Най-готови да купуват храна на базата на насекоми са мъжете до 25 години от групата на хедонистите. В сравнение с другите профили, те най-често споделят, че имат опит с консумацията на насекоми. Подобен интерес показва и групата на „прогресивните“ – предимно мъже над 40 години, които също проявяват желание да експериментират с необичайни храни, но изборът им е продиктуван и от здравословните свойства на храната и етичното й измерение. Най-малко заинтересовани са „неубедените“, чиято група е съставена главно от жени на възраст между 18 и 25 години. Те не са пробвали и не искат да изследват нови храни. „Последователите“ също са представени главно от жени, склонни най-вече да се съобразяват с мнението на другите.

Проучването обхваща 1170 души в периода от октомври 2021 г. до септември 2022 г. и показва промяна в отношението към „новите храни“ – всеки трети потребител в Италия подкрепя консумацията на храна със съставки от насекоми.

В спиралата от избори, в която заживяхме пак дойде времето, в което политиците бе значение на ориентацията им отново подхванаха мантрата с високите цени на храните. А че те са високи е видно даже и от самолет. Достатъчно е човек да се разходи между рафтовете на който и да е магазин от голяма верига и да види само цените на някои плодове, зеленчуци и млечни продукти. Производителите обаче са най-малко облагодетелствани от настоящия ценови климат.

И всичко това идва на фона на крещящ дефицит на български плодове и зеленчуци, на забрана на турския износ на домати включително за България и и на не малък риск от повторение на грешки в субсидирането на производителите на храни, респективно плодове и зеленчуци, които хептем ще превърнат българските краставици и домати в лукс. Всъщност при други условия за българските производители не би било никак лошо, че се ограничава турският внос, по различни причини, нещо за което те настояват от години.А за последното е нужно само да се приведе един пример, отпадането от субсидирането на плодовете и зеленчуците, отглеждани в оранжерии с хидропоника. От земеделското министерство така и не отговориха, защо оранжерии с подобни системи няма да получават подпомагане.

Сещам се тук за една прогноза на Антоанета Божинова мисля от времената на пандемията, когато тя каза, че скоро плодовете и зеленчуците ще станат лукс. Е, това време май дойде много по-бързо, отколкото всички ние като потребители очаквахме. Въпреки оптимистичното настроение на служебния земеделски министър Явор Гечев, според който цените на някои храни в магазините могат да бъдат намалени с до 30%. Дори и на потребителите обаче би им било трудно да повярват, че подобно чудо може да се случи, и то с мерки от държавата за регулиране на цените на пазара, а какво остава за производителите на първична земеделска продукция тоест самите краставици и домати в случая.

Няма как подобни мерки да не се отразят на тях, особено на фона на големите им разходи за енергоносители и торове. Производители, които са планирали своето производство при едни нива на разходи, ако въобще са могли да ги планират, няма как да не бъдат засегнати и то негативно при условие, че цените по магазините бъдат изкуствено свалени. Не е тайна, че оформилата се от години хищническа политика на веригите спрямо производителите е такава, защото законите им позволяват да въвеждат различни практики, които на нас като обеднели потребители, стремящи се към промоциите може и да не изглеждат нелоялни, но не е така за самите производители, за които подобни практики са убийствени, защото на тях им се искат допълнителни такси и таксички за включването им сред промоциите.. И не стига че им изкупуват продукцията ако въобще я има на безценица, а и като ги натоварят с допълнителни такси и освен това продават при изкуствено занижени цени, мислите ли че на производителите на плодове и зеленчуци ще им е хубаво?! Е ,няма как. Няма икономическа и каквато искате логика за това.

А що се отнася до политиката касаеща земеделския сектор, тя беше подложена на критики още по време на така наречените разяснителни срещи по стратегическия план. По време на една от тях председателят на Националната асоциация на оранжерийните производители Венелин Георгиев заяви, че както политиката на министерството така и стратегическия план са правени на тъмно и без реално участие на браншовите организации. И особено оранжерийните производители посрещнаха много болезнено факта, че оранжериите с хидропонни системи за отглеждане на плодове и зеленчуци са отпаднали от подпомагане.

„Някой ни е изолирал, тези които имаме оранжерии на хидропоника. Не искам да говоря дали оранжериите които са на почва или био дали имат бъдеще, но то няма препарати за нематодите. Не виждам как при липса на препарати, земеделските производители с оранжерии на почва ще могат да покрият разходите си“, очерта нерадостната картина Георгиев.

На фона образно казано на цунамито, което се задава за българските производители на плодове и зеленчуци, заигравката с цените по магазините от политиците в удобен за тях предизборен момент с цел да набират електорални точки, ще се стори за едни като слънце след дъжд, но на други ще им дойде като гръм от ясно небе. Политиците са изпаднали в такова предизборно опиянение, че не усещат, че си правят майтап и с малкото останали производители, на това, което и те слагат на масата. И вместо да се замислят за това което говорят, е е крайно време за мерки на държавно ниво за спасяване на сектора, но не само със субсидии, от които те пак ще вземат трохи или някакъв си измислен de minimis, а със създаване на нормален бизнес климат.

Защото диагнозата поставена за бизнеса от Георгиев е ясна и недвусмислена:“Ако тази година не го подкрепите, той си заминава.“ Тогава и политиците няма да имат дан да се занимават с каквито и да са цени, защото в магазините вече и без това няма български плодове и зеленчуци. Според оценки на друг браншовик-Георги василев, в момента само около 1% от плодовете и зеленчуците в магазинната мрежа са българско производство. А народа си го е казал- три пъти мисли, един път режи. Това важи особено за политиците, и особено преди избори.

През изминалата седмица индексът на тържищните цени нахраните у нас отчете ново повишение от 0,76 процента до 2,472 пункта информира БТА. Оранжерийните домати поскъпват с 12 на сто до 4,12 лева за килограм през последната седмица. Оранжерийните краставици скачат с 6 процента и се купуват за 5,99 лева за килограм. Червените чушки падат с 1,2 на сто до 4,15 лева за килограм в края на седмицата.
Картофите поевтиняват с 4 процента и се продават по 1,19 лева за килограм, а морковите скачат с 6,7 процента и се търгуват по 1,28 лева за килограм. Зелето поевтинява с 5 стотинки и се търгува по 0,80 лева за килограм.

Ябълките поевтиняват с 3,5 на сто и се купуват по 1,38 лева за килограм. Лимоните се купуват по 2,40 лева за килограм. Портокалите поскъпват с 5,1 на сто и се търгуват по 1,84 лева за килограм, мандарините се купуват по 2,31 лева за килограм. Бананите се продават по 3,19 лева за килограм. Кравето сирене поскъпва с 0,7 на сто и се търгува по 11,43 лева за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ се купува с с 0,3 на сто повече – до 18,15 лева за килограм.Олиото поевтинява с 5,1 на сто и се продава по 3,90 лева за литър.Пакетче краве масло от 125 грама поевтинява с 3,1 на сто и се търгува по 2,53 лева. Пилешкото месо се вдига с 1,3 на сто до 6,30 лева за килограм. Захарта пада с 1,9 на сто и се продава по 2,52 лева за килограм в края на седмицата.

Междувременно индексът на глобалните цени на храните на Световната организация по прехрана и земеделие отчете спад за единадесети пореден месец, като в момента е с 19 на сто под рекордните нива от март миналата година.

Индексът, който следи движението на цените на основните храни и ресурси, през февруари е паднал до 129,8 пункта спрямо 130,6 пункта през януари. Това е най-ниското му ниво от септември 2021 г.

Данните на ФАО показват, че зърнените храни през февруари са поевтинели незначително с 0,1 на сто на месечна база, като пшеницата поскъпва, а оризът спада.

Цените на растителните масла и млечните продукти падат съответно с 3,2 и 2,7 на сто, докато тези на захарта се покачват с 6,9 на сто до шестгодишен връх заради сериозен спад на производството в Индия.

Български компании от хранително-вкусовата индустрия за пръв път ще вземат участие в най-голямото специализирано изложение за храни UMAMI Arena в Норвегия, съобщава БТА позовавайки се на информация от организаторите . Изложението ще се проведе през следващата седмица в норвежкия град Лилестрьом.

Организатор на българския щанд е Норвежко-българската бизнес група (НББГ), в която членуват търговски фирми от двете държави, работещи на нашия и норвежкия пазар. Събитието ще се проведе от 14 до 17 февруари и ще даде възможност на 10 български компании, произвеждащи био и еко продукти като мед, вино, сирене, колбаси и др., както и продукти с биоразградими опаковки, и компании предлагащи „зелени“ услуги или решения в сферата на хранително-вкусовата промишленост да участват на търговското изложение.

Участието на българските фирми става възможно благодарение на финансовата подкрепа по проект, финансиран в рамките на програма „Бизнес развитие, иновации и малки и средни предприятия, България“ (Business Development, Innovation and SMEs, Bulgaria) на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021.

„За нас организирането на български щанд сред най-големите представители на хранително-вкусовата промишленост на Норвегия е възможност да покажем капацитета на българската икономика, фокусирана върху устойчиви и „зелени“ модели на производство и да представим родни компании, които са отдадени на био и еко продукция. Не на последно място, участието на това изложение дава възможност да се изградят двустранни търговски партньорства и да се отворят пътища за сътрудничество, които иначе много трудно биха били създадени. Да покажем на Норвегия вкусните български продукти, с които страната ни се гордее, е още една от целите, които нашата бизнес група си поставя“, споделя г-жа Миряна Александрова, изпълнителен директор на НББГ.

По време на изложението специално за българските фирми участнички ще се проведат и допълнителни мероприятия като презентации на норвежки лектори и В2В срещи с потенциални норвежки партньори, обединени под общата цел за подпомагане на родните компании в създаването им на двустранни контакти и навлизане на норвежкия пазар.

По данни на норвежките организатори през 2020 г. на 25 800 кв.м. изложбена площ са били представени 440 компании, а 25 718 души са посетили щандовете на панаира.

Домашни щурци и ларви на брашнени бръмбари ще бъдат разрешени като храна в Европейския съюз съгласно нови разпоредби, информира БТА, позовавайки се на БТА. Домашните щурци могат да се консумират замразени, сушени или на прах от вторник, а използването на ларви на брашнения бръмбар в храната ще бъде разрешено от четвъртък.Подобни правила вече съществуват за мигриращите скакалци и ларвите на жълтия червей.

Европейската комисия в момента разглежда други осем молби за разрешаване на консумацията на продукти от насекоми, тъй като производителите трябва да кандидатстват за разрешение за всеки вид насекомо, който искат да пуснат на пазара.Храната, съдържаща насекоми, трябва да бъде обозначена като такава в ЕС, включително името на вида.

Според оценката на Комисията домашният щурец и ларвите на брашнените бръмбари са безопасни за консумация от хора, но могат да представляват риск за страдащи от хранителни алергии.

Проектите за популяризиране, избрани през 2023 г., се очаква да подчертават и дават предимство на продукти, отговарящи на цели като устойчивост на селското стопанство в ЕС, насърчаване на хуманното отношение към животните и на консумацията на пресни плодове и зеленчуци, както и на здравословни и устойчиви диети.
Наличните суми за кампании, избрани през 2023 г., са почти поравно разпределени между промоцията на вътрешния пазар на ЕС и в трети страни, съответно с 83,3 милиона евро и 83,1 милиона евро. Страните извън ЕС определени за промоционални кампании са Китай, Япония Южна Корея, Сингапур и САЩ както Австралия и Нова Зеландия.

Избрани кампании ще информират потребителите в ЕС и по света за различните схеми и етикети за качество на ЕС, като например географски указания или биологични продукти. Последната категория ще се възползва от отпуснато финансиране до 28 милиона евро за стимулиране на търсенето на биологични продукти, в съответствие с плана за действие за биологично производство. Допълнителни 36 милиона евро ще подкрепят насърчаването на устойчиви селскостопански практики, полезни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните от страна на европейските потребители и потреблението на устойчиво произведени агро-хранителни продукти.Поканите за предложения за предстоящите кампании за 2023 г. ще бъдат публикувани през януари 2023 г. от Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания.

Към началото на декември се наблюдава удвояване на пратките със плодове и зеленчуци през ГККП „Капитан Андреево“

Агроведомството е подготвило обществена поръчка за доставка и инсталиране на специални апарати на ГККП „Капитан Андреево“, чрез които ще се даде възможност за събиране на до 100 проби дневно, заяви пред депутатите от земеделската комисия аграрният министър Явор Гечев.

Според него тъй като към началото на декември се наблюдава удвояване на влизащите през ГККП „Капитан Андреево“ пратки, служебното ръководство на земеделското министерство е решило с цел по-бързата им обработка, да се раздели дейността по контрол на трафика на храни на ГКПП „Капитан Андреево“ от проблема с помещенията ползвани от фирма „Евролаб“ , споровете около които се очаква да продължат с години.

Натискът от вноса на плодове и зеленчуци от трети страни през границата ни по думите му се засилва и от факта, че редица оранжерии в Европа са останали незасяти заради високите цени на газа и това, че по-голяма част от товарите от Украйна преминават през Турция и влизат у нас.

Предвижда се граничният пункт при Лесово също да стане елемент от системата за контрол на храните по границите, като от няколко дни с цел облекчаване на трафика през ГККП „Капитан Андреево“, всички транзитно преминаващи товари към страни като Швейцария и Великобритания са пренасочени именно през този пункт.

Гечев увери депутатите, че справки за случващото се по границата се получават ежедневно, като заради профилактика на европейската система, известно забавяне на обработката на товари на „Капитан Андреево“ е имало в края на миналата седмица. От министерството подготвят създаването на втора лаборатория с капацитет да изследва по около 20-22 проби на ден в режим 24/7. Средният престой на товари на границата с Турция в резултат на ветите мерки е паднал от 42 на 32 часа като продължава да намалява.

„Докато аз съм служебен министър, няма да има промяна на политиката по отношение на ГККП „Капитан Андреево“ от сегашното положение, в което ако има промяна, то, решение за нея трябва да вземе едно редовно избрано правителство“, добави още Гечев. Явор Гечев е издал заповед за проверки по всички сигнали, изнесени в медиите през последните дни.

С 10,2% па в оборотите от търговията на дребно с храни напитки и тютюеви изделия е отчела статистиката през юли 2022 година спрямо същия период на миналата година, информира БТА. Увеличение е отчетено при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 5 на сто) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 4 на сто).

В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали е регистриран ръст при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 29,2 на сто, търговията на дребно с разнообразни стоки – с 9,6 на сто, търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 6,9 на сто, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита – с 2,3 на сто. Оборотът намалява в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника (с 5,1 на сто).

Цените на основните храни в края на лятото остават стабилни, като през изминалата седмица се наблюдава поевтиняване на повечето сезонни зеленчуци, информира БТА, позовавайки се на данни на комисията по стоковите борси. При зеленчуците се наблюдава поевтиняване на оранжерийните домати и краставици съответно със 7,8% до 2,02 лева за килограм и с 0,9% до 2,20 лева за килограм. Картофите са поевтинели с 4 стотинки до лев за килограм, докато зелето е поскъпнало минимално с 2 стотинки до 0,87 лева за килограм.

Сред плодовете най-съществено поевтиняване с 10% се регистрира в цената на прасковите до 1,87 лева за килограм. Краве сиренето поскъпна с почти 2% , преминавайки границата от 11 лева за килограм. Кашкавал „Витоша“ също поскъпна с над 1% до 16,20 лева за килограм. Цената на олиото продължава да пада с нови 2 пункта до 4,88 лева за литър.

Хранително-вкусовата индустрия на Острова алармира за евентуален недостиг на въглероден диоксид след като високите цени на енергията принудиха голям местен производител да спре работа, информира БТА, позовавайки се на „Ройтерс“. „СиЕф Фертълайзърс Ю Кей“ (CF Fertilizers UK) взе решение временно да спре производството на амоняк в своя завод в Билингам, който произвежда въглероден диоксид като страничен продукт, използван за добавяне на газ в бирата и зашеметяване на домашни птици и прасета преди клане. Причината са високите цени на природния газ и въглеродните емисии.

Ръководител на асоциацията на пъбовете каза, че решението „не би могло да бъде по-лошо“, като се имат предвид и другите проблеми по веригите за доставки.

„Това решение поражда сериозни опасения за устойчивото снабдяване с въглероден диоксид за пивоварната и кръчмарската индустрии“, заяви Ема МакКларкин, главен изпълнителен директор на Британската асоциация на пивоварите и пъбовете. Тя добави, че гарантираното снабдяване е от съществено значение за дейността на пъбовете и пивоварните.

Президентът на Националния фермерски съюз Минет Батърс каза, че наблюдава въздействието на този ход както върху производството на торове, в които амонякът е ключова съставка, така и върху въглероден диоксид . Според нея това решение е „изключително тревожно и е знак за натиска, на който са подложени пазарите на торове и енергия“.

Високите цени на енергията, интензивно покачващи се от нахлуването на Русия в Украйна насам, оказват влияние върху производството на амоняк в световен мащаб, а миналия месец италиански компании за напитки предупредиха за недостиг на въглероден диоксид, след като някои производители намалиха производството.

Норвежката „Яра интернешънъл“ (Yara International), един от най-големите производители на торове в света, заяви днес, че допълнително ограничава производството на амоняк в Европа поради растящите цени на газа, докато германската БАСФ (BASF) обмисля допълнителни съкращения.

Миналата година индустрията във Великобритания сключи сделка, за да гарантира, че предприятията имат устойчиво снабдяване с въглероден диоксид, след като „СиЕф Фертълайзърс“ затвори двата си основни завода, които произвеждаха 60 процента от необходимия газ на страната по това време.

„От миналата есен устойчивостта на пазара на въглероден диоксид се подобри с допълнителен внос, допълнително производство от съществуващи вътрешни източници и по-добри запаси“, коментира говорител на британското правителство. Той добави, че докато правителството продължава да проучва възможностите за подобряване устойчивостта на пазара в дългосрочен план, от съществено значение е индустрията да действа в интерес на обществеността и бизнеса, за да направи всичко възможно да отговори на търс

Опашки се извиха в турските супермаркети в първия ден с по-ниски цени след отправения от президента на страната призив за намаляване на цените на някои храни, съобщава БТА.

Цените на десетки основни потребителски стоки бяха намалени в съответствие с указанията на държавния глава, който обеща, че в магазините на кооперативите за земеделско кредитиране бързо ще бъде осигурено поевтиняване на 30-40 различни продукта.

След изказването на Ердоган кооперативите обявиха, че от 15 август свалят в супермаркетите си цените на над 30 продукта. Сред тях са макарони, брашно, ориз, боб, масло, мляко, месо, яйца, мед, кафе, а така също и редица препарати за пране и почистване, отбелязва държавната телевизия ТРТ Хабер.

Кооперативите за земеделско кредитиране имат около хиляда магазина за хранителни стоки в страната. През миналия месец статистиката е отчела 80% ръст на инфлацията на годишна база, като само за юли равнището на инфлацията се е увеличило с 2,37 процента в сравнение с предходния месец.

Търговията с агрохрани в ЕС през март е достигнала до 32,6 млрд. евро, което е ръст с 12% за година, съобщава Ag-Press.eu. В сравнение с февруари увеличението е с 13%. През март страните от ЕС са изнесли храни на оща стойност от 189 млрд. евро и е внесъл стоки за 13,7 млрд. евро ЕС продължава да се възползва от търговията със селскостопански продукти с търговски баланс от 5,3 милиарда евро. В доклада на ЕК се поставя специален акцент върху отражението на войната в Украйна върху търговията на страните членки на блока.

През март 2022 г. вносът в ЕС на украинско слънчогледово масло, царевица и рапица е намалял съответно с 10%, 37% и 29% в сравнение със същия период преди година. Що се отнася до пшеницата, количеството, внесено в ЕС, е намаляло със 77% в сравнение с март 2021 г. По отношение износа на украинска царевица, най-голям спад е регистриран за страни извън ЕС като Египет, Китай и Иран. Освен тези страни ОАЕ са били най- засегнати от спада на износа на слънчогледови масла от Украйна. В резултат на нарушените логистични коридори през март е отчетен спад в експорта на сирена от ЕС за Украйна с 85% и смесени храни с 65%.

В глобален контекст, белязан от несигурност по отношение на продоволствената сигурност поради войната на Русия в Украйна, ЕС увеличи износа си към Северна Африка с 16% през март 2022 г. в сравнение с март 2021 г. Това се отнасяше най-вече за маслодайни и протеинови култури към Алжир и зърнени култури за всички страни но също и говеждо и телешко, особено за Либия и Египет

Като цяло износът на ЕС за неговите 10 водещи партньори се е увеличил, с изключение на Русия. По отношение на търговията през първото тримесечие на 2022 г. (януари-февруари-март 2022 г.), износът на ЕС за Обединеното кралство, САЩ и Япония се е увеличил най-много в сравнение със същия период на миналата година.

Стойността на износа на зърнени култури от ЕС се е увеличила с 37% в сравнение с февруари 2022 г. Покачването се дължи на увеличение на цените, но също и на количеството изнесена царевица и други едри видове зърнени култури.

Земеделският министър Иван Иванов прогнозира спад в цените на плодовете и зеленчуците и задържане на цената на хляба, като това може да се усети от потребителите до началото на юли. В интервю за българския канал на „Евронюз“ Иванов уточни, че се очаква сезонните продукти излизащи в момента на пазара да са по-евтини. Очакванията са намалението на цените на плодовете и зеленчуците да е с между 10 и 20%. Относно цената на хляба Иванов поясни, че заради промяната и налагането на нулево ДДС се очаква цената му да се запази на сегашното ниво. Иванов добави, че при актуализацията на бюджета отново ще се постави на дневен ред предложението за намаляване на ДДС на всички хранителни продукти от малката потребителска кошни

Изследователи от Финландия създадоха изкуствен хранителен белтък, като използваха система на възобновяеми източници на енергия , съобщава Телеграм каналът „Город будещего“. На учените им се удала възможносттабуквално да създадат храна от въздуха, използвайки само вода, въздух, въглерод и микроби. Синтетичната храна е била създадена в рамките на проекта Food From Electricity

Храната е била получена в специален биореактор, като процесът на нейното получаване наподобява този на процеса на ферментация на алкохола при производството на вино без да е необходимо да се добавя захар. В качеството на ферментиращо вещество се използва въглеводорода, който се получава директно от атмосферата. Водородът се образува в ода на взаимодействието между водата и електричеството.

Създаденият изкуствен продукт напомня на вкус пшениченото брашно и е с богато съдържание на белтъци (не по-малко от 65%). Освен това в него присъства въглеводороди и мазнини. Въпреки че до момента то може да се използва само като хранителна добавка, авторите на проекта смятат, че подобно производство на синтетични храни може да спомогне за избавяне на света от продоволствени кризи.

Големите търговски вериги в южната ни съседка Гърция въведоха ограничения за купуването на някои основни хранителни стоки като хляб, олио и брашно от потребителите, информира БНР. Така например всеки клиент ще има право да закупи до 4 литра олио, 4 килограма брашно и захар.

Според местни хлебопроизводители скъпият ток и високата цена на пшеницата са довели до ново поскъпване и на хляба с 20%, като в момента тя е около 2 евро и половина за килограм хляб. Производителите обаче не се ангажират с прогнози за евентуално ново поскъпване на хляба. От ноември насам заради увеличените цени на тока, всички хлебни изделия са поскъпнали с 15%

Гръцките търговци очакват най-бързо да свърши захарта по магазините. От сега заради непосилните разходи, животновъдите предупреждават, че за Великден може да се очаква поскъпване и на месото с 20%. Според потребителите не се усещат липси на продукти в търговската мрежа, но цените им са твърде високи. Плодовете и зеленчуците са с между 15 и 20% по-скъпи.

Над 25% е спаднал оборотът на голяма част от веригите за хранителни стоки, защото гърците купуват само най-необходимото и търсят стоки на промоции, смятат търговците.

Едни от най-големите компании- търговци на зърно и семена като Cargill, Bayer и Archer Daniels Midland остават на руския пазар въпреки натискът да се оттеглят от него след началото на войната в Украйна. Това пише investor.bg позовавайки се на WSJ. Основният им мотив за това са „хуманитарни съображения свързани с наличието на храна и семена“. Както е известно редица компании от почти всички браншове се оттеглиха масово от Русия след началото на конфликта с Украйна.

Междувременно групи от активисти в сферата на земеделието както и служители на няои компании призоваха от ръководителите на големите компании да се оттеглят от руски пазар. През миналата седмица и украинския президент Володимир Зеленски призова за по-голям натиск върху Русия за оттеглянето на всички западни компании.

Подобни причини от хуманно естество за оставането на някои оперативни дейности посочиха и компании от сферата на потребителските услуги и фармацфтичната индустрия.

Оставането на големите земеделски компании да оперират на руския пазар може да има много по-сериозни последици за хранителната индустрия, тъй като конфликтът сблъска две от най-големите страни производителки на зърно, преобръщайки регион с все по-нарастваща роля в изхранването на все по-нарастващото и по-заможно население на света.

Според мнението на анализатори спирането на руския износ на суровини за хранителната индустрия като пшеница, може да доведе до глобален недостиг на храни.

Наблюдават се целенасочени акции с цел повишаване на пазара на храни и всяване на паника, заяви в интервю за „БТВ“ вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев. Той допълни, че все още се очаква информация за това, кой е предизвикал хаоса с цените на олиото. „За олиото е много ясно – имаме слънчоглед за 4 години, има достатъчно олио по складовете, виждаме, че само в няколко вериги се вдигнаха цените и само на няколко производители. Всички останали си останаха нормални. Продължава да има олио и то продължава да е на нормални цени, т.е. това е акция за всяване на паника и манипулация на пазара. Някои фирми или някои хора, които организират тази манипулация, в момента издевателстват над българския народ, както издевателстваха с бензина“, каза още министърът на финансите.

КЗК вече е сезирана както за цените на бензина, така и за тези на олиото. Василев не изключи скоро да има подобни акции и за други хранителни продукти като брашно и захар, с вдигане на цените в някои търговски обекти, на паника за ден два и след това нормализирането им.

Реколтата от зърно в Русия през тази стопанска година може да бъде по-ниска от очакванията заради недостъпността на производителите до кредити, информира „Зерно Олайн“. Според източници от браншовия сектор банките са започнали да предлагат на фермерите кредити с лихва между 18 и 27% в зависимост от тяхната кредитна история. Представители на местните браншови организации се включиха в проведени преговори с различни банки, като напомниха, че в началото на миналия месец отпусканите кредити са били при лихва от 12%.

„При подобни условия никой няма да вземе кредит, и посевната кампания ще се финансира със собствени средства“, е заявил представител на земеделския бранш. Според него за тази година повечето биха могли да минат и без нови банкови заеми, но не ясно какво щео се случи през 2023 година. Друг представител на бранша е заявил пред руското издание „Ведомости“, че заради сегашната ситуация може да се стигне до намаляване на реколтата . Тя се усложнява и от факта, че отпуснатите средства за подпомагане на фермерите вече са почти изчерпани, като са останали малко над 770 млн. рубли, които да бъдат предоставени под формата на краткосрочни кредити за закупуване на торове, препарати и семена и 1,3 млрд. рубли за инвестиционни проекти. Последните се насочват основно към изграждането, реконструкцията и модернизацията на предприятия от земеделския сектор.

По данни на руското министерство на земеделието за тази година държавата е предвидила 100,4 млрд. рубли за подпомагане на фермерите, но по-голяма част от тях ще отидат за погасяване на стари кредити. В началото на миналия месец заради липса на пари в земеделското министерство, финансовите институции са започнали да отказват нови кредити на земеделските производители.

Междувременно и във връзка с новите санкции, руските производители на храни започнаха да търсят алтернативи на вносни компоненти, най-вече суровини, подправки и опаковки. По информация на „Известя“ редица ритеил вериги вече са отправили запитвания до местната хранителна индустрия каква част от вносните компоненти могат да бъдат заменени с такива, които се произвеждат в страната. Според Рамас Чантури, генерален директор на асоциация „Росчайкофе“, към която също е имало подобни въпроси, по-голяма част от суровините идват в Русия от страни извън Европа, но отслабналата рубла създава рискове от увеличаване себестойността на производството им. Както е известно в последните дни руската рубла достигна историческо дъно, а вследствие на въоръжения конфликт в Украйна и наложените тежки санкции , акциите на руските компании се обезцениха с до 80%.

Шефът на Института по конюктура на аграрните пазари Дмитрий Рилко коментира пред „Известя“, че се касае за компоненти от хранителната индустррия, които остават далеч от вниманието на потребителите като различни овкусители, бои за храни и подправки, които могат да са относително висок дял във вноса. На фона на слабата рубла според него, в следващите два месеца те могат да поскъпнат още повече. Тъй като индустрията няма нужните капацитети за да задоволи потребностите, преминаването към местно производство на повечето от тези компоненти няма да е възможно в средносрочен план. Около 30% от опаковките в хранителната индустрия на Русия идват от внос. До момента русия е внасяла от Европа и Северна Америка високо технологични препарати за растителна защита и за ветеринарната медицина както и семена , като в бъдеще не е изключено подобен внос да бъде заместен с такъв от Китай.

Правителството е закъсняло в дебата за намаляване на ДДС на храните , заяви по време на посещение в Добрич президентът Румен Радев. Според него от това как ще се справим с цената на хляба зависи как ще се справим с икономическатаи енергийна криза.  Той призова управляващите да се вслушат в гласовете на хората. За българина цената на хляба е особено чувствителна тема, защото хлябът е не просто стока, а е свързан дълбоко с ценностите, с нашите традиции“, заяви днес Радев. Той е говорил с производителите на хляб в Добрич, които се оплакват, че им се налага да вземат кредити, за да покриват ликвидността.
Според него може да се помисли и върху разширяване на обхвата на мярката 60/40, така че по-големи предприятия също да могат да се възползват.

Подробности във видеото по-долу.

Румен Радев на посещение в Добрич

Докато в редица европейски страни отдавна вече се прилага диференцирани ставки на данък добавена стойност за традиционните храни, за плодовете и зеленчуците и а биохраните, то страната ни остава с най-труден достъп на потребителите до чиста и здравословна храна, пишат в свое становище от асоциация „Биопродукти“.

„Българска Асоциация Биопродукти следи с особен интерес развитието на въпроса и решението на народните представители, повечето от които са представители на партии и коалиции, включили Биологичното земеделие и Биопроизводството като приоритет в техните програми.“ Това се казва в още в становището на асоциацията изпратено до медиите по повод внесен законопроект в парламента за намаляване ДДС на биопродуктите от 20 на 5%. в него се припомнят взетите от Румъния мерки за борба със затлъстяването на населението в резултат на нездравословния начин на храненне, с намаляване на ставката на всички традиционни храни и биопродуктитте от 9 на 5% през 2018 одина. В него се припомня и за предприетите от Турция мерки по сваляне на ДДС на храните от 8 на 1%. Сред най-сериозните мотиви, които биопроизводителите посочват е, че свалянето на ДДС на биопродуктите ням да причини сериозен негативен ефект за бюджета поради слабото развитие на сектора на биопроизводството у нас, и страната ни е на дъното в ЕС по обем на биосертифицирани площи, а по-голяма част от биопродукцията се изнася в непреработен вид.

Подобна мярка според тях би насърчила от една страна преработвателите да преработват и предлагат на пазара биохрани и напитки, от друга – търговския оборот на тези продукти. Така ще се задържи добавената стойност от този сектор в страната и ще се подобри здравето на българския потребител.

Друг важен момент е фактът, че в сектора Биопроизводство целият процес се следи от много контролни органи и е практически невъзможно да се получат данъчни измами. Процесът по биосертифициране е регламентиран както от европейското, така и от българското законодателство. Следи се както от акредитирани сертифициращи организации, така и от специализирана дирекция в Министерство на земеделието и храните и от БАБХ.

Темата за намаляване ДДС на храните която вълнува целия бранш от производители до преработватели а защо не и нас като потребители получи продължение по време на вчерашното заседание на земеделската комисия. Припомняме, че на пресконференция ден преди това вицепремиерът Корнелия Нинова заяви, че за сега не е постигнато съгласие на коалиционно ниво за внасяне на промяната с бюджета, и най-вероятно подобна мярка може да бъде въведена с предвижданата актуализация през лятото Все пак все още не е изключено да има промени по време на второто четене на закона за бюджета. За реакциите на бранша, които са общо взето еднопосочни ще отделим място в отделна по-обширна публикация.

Тук ще се спрем по-скоро на пречките за въвеждане на по-ниска ставка на ДДС. Политическите станаха ясни още по време на дискусиите тъй като срещу провеждане на политики през промяна на ДДС се обявиха от „Демократична България“. .Далеч по интересни са нюансите в нежеланието на фиска да бъде намалено ДДС на храните. „Проблемът е, че ако се касае до намаляване на ставката само за храните от малката потребителска кошница, в нея са изброени определени хранителни продукти като хляб „Добруджа“, бял хляб б и охладена риба, но в нея не присъстват замразена риба или типов хляб. За да се спази принципа на неутралност обаче, прилагането на намалена ставка на ДДС трябва да обхване един и същ вид стоки например за хляб, без значение дали е произведен унас или е внос от страна членка“, посочиха от финансовото министерство. Според тях това би било предпоставка за данъчни измами и отклонения. Освен това заради изискването за по-голяма отчетност се увеличава и административната тежест.

При условие че се въведе по-ниска ставка на ДДС за храните от малката кошница, това ще доведе до загуби за бюджета от порядъка на 825 млн. лева. Ако намалената ставка обхване всички храни, те биха достигнали 1,2 млрд. лева. Единствената възможност за компенсиране на подобен негативен ефект за бюджета е или чрез увеличаване на корпоративния данък или данъка за физическите лица. Разчетите са показали, че ако се въведе намалена ставка само за плодовете и зеленчуците, негативният ефект върху бюджета ще е 167 млн.лева.

Практиката според финансовото министерство е показала, че намалената ставка на ДДС не води до намаляване на цените на стоките и услугите за които се отнася тя.

Различните индикатори за отпадъците от храни вече се отчитат от системата за мониторинг на биоикономиката, съобщава Ag-Press.eu. За да се контролира обема на хранителните отпадъци Европейската служба по мониторинг е разработила хармонизирана система за мониторинг, чрез която количествата на изхвърляните храни се определят вече на ниво държава, позволявайки да се сравнят количествата изхвърляни храни в отделните страни. Както е известно годишно в ЕС се изхвърлят около 88 тона храна, като на ниво ЕС и в цялата верига на доставки, групите храни, които произвеждат най-голямо количество хранителни отпадъци като цяло, са зеленчуци, плодове и зърнени храни.

Разработеният модел изчислява отпадъците, генерирани на всяка стъпка от веригата на доставки и по групи храни. Индикаторът за отпадъци от храна може да подпомогне проследяването на напредъка към целта на ЕС да намали наполовина хранителните отпадъци на глава от населението на нивата на дребно и потребителите до 2030 г.

Системата за мониторинг на биоикономиката на ЕС показва хранителните отпадъци по веригата на доставки и по категории храни и е представена на ниво държава -членка. Сред новите показатели, които ще се следят чре системата за мониторинг са добивът на реколтата, Степента на рециклиране на битовите отпадъци и Дял на възобновяемите енергийни източници за транспорт, електричество и отопление и охлаждане.

Хранителните отпадъци са определени като една от приоритетните области на Плана за действие за кръгова икономика и Стратегията от фермата до масата на Европейската комисия, и двата важни компонента на европейската зелена сделка.

Днес за пръв път у нас ще бъде отбелязан Европейският ден на биоземеделието, информират от „Биоселена. По този повод от „Биоселена“ заедно с Българска асоциация Биопродукти организират две събития- посещение в биоферма в град Елин Пелин и детска градина в София, чието детско меню е изцяло от биопродукти.

По инициатива на Европейската федерация на движенията за биологично земеделие IFOAM Organics Europe Европейската комисия обяви 23 септември за Европейски ден на биологичното земеделие. Предвижда се днес Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия да подпишат обща декларация, като този ден бъде отбелязван всяка година. Припомня се, че не за първи път в България се прави такъв ден: в периода 2001 и 2007 бяха организирани национални празници на биоземеделието.

От двете настояват в Плана за възстановяване и устойчивост да се заделят пари за финансиране на детски градини и училища, които да купуват био продукти за хранене на децата. Това е и една от препоръките на ЕК: държавите-членки да предвидят в националните си планове мерки за повече био продукти в обществените кухни.За съжаление, в българския план това не се случи. Докато през последните години в много страни – Италия, Австрия, Франция и др. – се появиха много инициативи, проекти и дори закони, които стимулират увеличаването на храните от местно и биологично земеделие за обществени институции: училища, детски градини, болници, столове на държавни институции. Във Франция например, има училища и детски градини, в които вече 100% от предлаганите храни са приготвени изцяло с продукти от биологично земеделие. В началото са използвани много вносни продукти, но постепенно се стига до повече местни и регионални продукти.

Европейската комисия е започнала наказателни процедури срещу 12 страни членки, които не са включили в националните си законодателства правилата забраняващи нелоялните търговски практики съобщава Ag-Press.eu. Директивата относно нелоялните търговски практики във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, приета на 17 април 2019 г., гарантира защита на всички европейски земеделски производители, както и на доставчици от малък и среден клас.

Тя обхваща селскостопански и хранителни продукти, търгувани във веригата на доставки, като забранява за първи път на равнище ЕС такива нелоялни практики, наложени едностранно от един търговски партньор на друг. Държавите членки имаха срок до 1 май да приемат общоевропейските разпоредби касаещи забраната на нелоялните практики. Към момента България както и някои други страни сред които Хърватия, Дания, Германия и Финландия са уведомили Брюксел, че са включили в националните си законодателства тези мерки. Сред страните на които е даден срок от два месеца да приемат директивата са Австрия, Испания и Словения.

Брюксел призова Лондон да обмисли сключването на споразумение за селскостопанската продукция и храните подобно на това, което е сключено със Швейцария, информира euractiv.bg. Целта е да бъде сложен край на скандалите при вноса на колбаси и други храни между Северна Ирландия и Великобритания след излизането на последната от съюза. Напрежението между страните нарасна заради търговските договорености за Северна Ирландия, особено за охладено месо, тъй като отворената граница на провинцията с членката на ЕС Ирландия е единствената сухопътна граница на Великобритания с блока и неговия широк единен пазар.

“За да изградим доверие един към друг, първо трябва да работим заедно и да се въздържаме от изненади“, каза преговарящият по темата заместник председател на ЕК Марош Шефчович , като се позова на едностранното удължаване на гратисните периоди на Великобритания за някои вносни храни в Северна Ирландия.

В отговор бяхме принудени да стартираме процедура за нарушение (съдебен иск). Без задоволителни стъпки от страна на Обединеното кралство за коригиране на тези мерки няма да имаме друг избор, освен да засилим съдебното производство“, добави още преговарящият от страна на Брюксел.

Зa дa cмeĸчи нeгaтивнитe въздeйcтвия от Брекзит и пандемията, Beлиĸoбpитaния oтлoжи cтapтa нa пpoвepĸитe зa внoc нa xpaни дo 1 aпpил, a нa вcичĸи ocтaнaли cтoĸи дo юли. По-късно бе решено да бъдaт зaбaвeни c oщe шecт мeceцa. Toвa oзнaчaвa, чe Лондон щe зaпoчнe дa изиcĸвa oт фиpмитe дa пpeдocтaвят митничecĸи дeĸлapaции зa вcяĸaĸъв внoc oт 1 янyapи 2022 г.

Според Лондон важна част от Брекзит не е обвързана с правилата на ЕС и призова Брюксел да бъде по-малко бюрократичен и по-гъвкав при намирането на решения.“Едва ли забраната за движение на британски колбаси ще навреди за запазването на единния пазар“, коментира британският посланик в ЕС Линдзи Епълби. “Проблемите са много по-тежки от тези, за които Комисията в момента говори и иска решения.“, допълни тя.

Според Шефчович по-дългосрочно решение за избягване на санитарни проверки за селскостопански хранителни продукти, вариращи от живи животни до прясно месо и растителни продукти, може да бъде в съответствие с споразумението, което ЕС има с Швейцария, което премахва почти всички физически проверки и въвежда динамичен регулаторен механизъм и създава обща ветеринарна зона.

За последните 40 години пасищата в света са се стопили с 1/3 или почти 430 млн. хектара, информира специализираният портал The Dairy News, позовавайки се на изказване на експерта по растениевъдство и защита на растенията от ФАО Хафиз Муминджанов по време на специализиран форум. Основните причини за това са използването на нерационални селскостопански методи за почвообработка, климатичните промени и прекомерното използване на торове и пестициди.

Те са допринесли за замърсяване на околната среда, повишаване нивата на соли в почвата, повишаване на грунтовите води и ускоряване на ерозионните процеси. Според него е крайно време да се обърне внимание на прилагането на почвозащитни мерки в земеделието, които да намалят механичното разрушаване на почвите, да доведат до образуване на постоянен слой от почвени микроорганизми и диверсификация на видовете култури.

Според него до 2050 година производството на храни в света трябва да се увеличи с над 50%, като в това число 80% трябва да са от растителен характер. По думите му и в момента 80% от произвежданите храни вече са от растителен характер. Животновъдството също има своя принос за това, със съдържанието на 34% белтъци и 18% калории, като то доставя и някои от най-важните микроелементи в храните. Въпреки това експертът отбеляза, че хранителната индустрия е с дял от 37% в производството на вреди емисии.

По данни на европейската статистика цените на храните у нас през миналата година са били с 20,4% под средните за ЕС. Това показва нов специален онлайн инструмент, позволяващ да се сравняват цени на различни продукти и услуги в 27-те страни членки на Общността. При алкохола и тютюневите изделия цените у нас са били с 39,2% под средните за ЕС. Още по-ниски са останали цените на транспортните услуги- 49,5 процента. Най-голяма разлика спрямо средноевропейското ниво са отбелязали цените на разходите за домакинствата и туристическите услуги- съответно с 53,6% и 62,3%.

Още по-евтини са били храните в съседна Румъния- с 34,7 процентни пункта под средните за Европа. Цените на алкохола и тютюна са били с 24,9% по-ниски, а на туристическите услуги- с 46,6 процента. Същевременно цените на храните в Гърция през миналата година са останали с 2.1% над средните за ЕС, докато тези на алкохола и тютюна са били с 3,2 процентни пункта по-ниски от средните за Европа. Цените на туристическите услуги също са останали по-ниски от средните за Европа – с 13,3%.

В свое писмо до министрите на земеделието и на здравеопазването няколко работодателски организации сред които и синдиката на хранителната индустрия към КНСБ поискаха и заетите други сектори като земеделието и хранителната индустрия да бъдат включени към рисковите групи за ваксиниране срещу коронавируса, съобщи БНР. Те припомнят, че от ЕК препоръчват, в групите от работещи предвидени за ваксиниране да се включат и такива, които работят извън сектори като здравеопазване. Според тях само с навременната ваксинация ще се гарантира, че няма да има спиране на производства и недостиг на храни.

Междувременно за последното денонощие е бил регистриран най-ниският процент на заразени с коронавируса, а здравният министър Костадин Ангелов съобщи, че масовото ваксиниране може да започне в края на февруари. Условието за това е, ако се получат навреме дозите от ваксината на „Астра Зенека“. Очаква се от нея да бъдат получени до 200 хил. дози. Личните лекари ще могат да правят до 10 ваксини дневно.

Олиото което е било сред най активно търгуваните борсови стоки у нас през изминалата година е отчело повишаване от 32% на международната борса в Ротердам, съобщи на пресконференция днес изпълнителният директор на Софийска стокова борса Васил Симов. За същия период цената на олиото у нас се е повишила с 23%. Захарта на международните пазари е поскъпнала за отчетения период с между 10 и 11 процента, докато у нас тя се е повишила с 6 пункта. Интересен факт е, че у нас през миналата година се е наблюдавало поевтиняване на ориза от 1,60 лева за килограм без ДДС до около 1,50 лева в края на годината. При брашното експертите не са констатирали голямо поскъпване и въпреки очакванията за по-високите цени на зърното заради пропаднали площи, то е поскъпнало само с 6%., казаха експертите.

Седмица преди гласуването в ЕП на последните промени в общата селскостопанска политика, и преди решаващата среща на земеделските министри на страните членки на ЕС, ЕК публикува резултатите от изследване на Евробарометър за нагласите на европейците спрямо ОСП, съобщава AgPress.eu.

Според данните от проучването почти трима от четирима европейци са наясно с общата селскостопанска политика (ОСП) и смятат, че всички граждани се възползват от нея.

Допитването показало още, че 73% от участвалите в него са наясно с това, какво представлява ОСП, а за 95% от тях че земеделието и селските региони са с ключово значение за бъдещето.

Освен това възгледите на гражданите относно основните цели на ОСП остават подобни на констатациите от проучването от 2017 г. Повечето вярват, че осигуряването на безопасна, здравословна храна с високо качество трябва да бъде основната цел, представляваща гледната точка на 62% от анкетираните, както и през 2017 г. Тази гледна точка се отразява и на национално ниво, където гражданите смятат, че това трябва да бъде основният приоритет на ОСП . Тазгодишното проучване установи също, че 52% от гражданите смятат, че една от основните цели трябва да бъде опазването на околната среда и борбата с изменението на климата, както и осигуряването на справедлив жизнен стандарт за фермерите (51%).

Все повече европейци смятат, че ЕС изпълнява ролята си по отношение на ключовите цели на ОСП. В сравнение с 2017 г. всички области, включително продоволствена сигурност, устойчивост, безопасна и качествена храна (+5%) . Областта, в която гражданите вярват, че ЕС изпълнява най-много ролята си, е продоволствената сигурност, като 80% от анкетираните се съгласяват на това, (+8%) увеличение от 2017г.

Сега 39% от анкетираните считат, че финансовата подкрепа за фермерите е твърде ниска, спрямо 26% през 2017 година., като 57% от взелите участие в допитването са на мнение, че тя трябва да се увеличи през следващите десет години.

Сега повече граждани са запознати с логото на биологичното земеделие. Проучването установи, че 56% от анкетираните са запознати с логото, което е увеличение с 29 процента в сравнение с 2017 г. Информираността за други лога, като логата с географски указания, остава стабилна.

Въпреки че все повече граждани на ЕС (42%) считат, че земеделието е с основен принос за промените в климата, 55 процента от тях оценяват като достатъчен приносът на сектора в борбата с климатичните промени.

По отношение на селските райони, гражданите най-много вярват, че околната среда и ландшафтът (82%), достъпът до развлекателни и културни дейности (56%) и образователните съоръжения (54%) могат да бъдат квалифицирани като добри. На въпрос обаче как се развиват селските райони през последните 10 години, най-много подобрение има в достъпа до интернет (55%) , докато възможностите за работа се смятат за влошени (42% .

Проучването е проведено от август до септември 2020 г., включващо над 27 200 респонденти в 27 държави-членки. Поради пандемията Covid-19, методологията трябваше да бъде адаптирана, като някои интервюта бяха проведени онлайн.

Аграрното министерство подготвя нова подзаконова нормативна уредба от 13 наредби, някои от които са пренаписани стари наредби, други пък ще са съвсем нови. Това каза по време на вчерашното събитие EIT Awareness Day д-р Димитър Димитров от дирекцията по политиките на агрохранителната верига към МЗХГ.

С тези готвени промени наскоро бяха запознати членовете на новосформирания Съвет по храните към министерството. „Наличието на нов закон за храните налага създаването на изцяло нова подзаконова нормативна уредба.Това означава, че всички онези наредби, касаещи сектора, някои от тях датиращи още от 2001 година сега трябва да бъдат пренаписани“, заяви д-р Димитров. Що се отнася до приетия изцяло нов закон за агрохранителната верига, там по думите му е нужно да се създаде изцяло нова нормативна уредба, като по някои от наредбите отношение ще трябва да вземе и министерството на здравеопазването. „В момента в процес на подготовка и в различна фаза на готовност са 13 наредби свързани със законите за храните и агрохранителната верига“, добави той. Очаква се новата подзаконова нормативна уредба в областта на храните да влезе в сила до средата на следващата година, ако няма забавяне в процеса на одобрението и от Брюксел, чийто обичаен срок е три месеца.

Днес от 13 часа българско време Хърватското председателство на ЕС организира виртуална конференция, по време на която ще бъде обсъден приносът на регионалните храни за развитието на жизнеспособни селски региони. В нея ще се включат  земеделските министри на Хърватия и Германия- Мария Вучкович и Юлия Кльокннер, европейския комисар Януш Войчеховски и председателят на комисията по земеделие в ЕП Норберт Линс. Дискусията ще е достъпна  ще се проведе на английски език, до по-широк кръг от заинтересовани лица, като регистрацията може да стане тук.

Не е новина, че ДДС на храните и развлеченията в туризма може да падне до 9%, също както не е новина, постигнатото лично от премиера разбирателство с туристическия и ресторантьорски бранш. За по-ниско ДДС на храните (пък и не само) се настоява от редица браншови организации поне от две години. До момента обаче властта отказваше да се вслуша във воплите за намаляване на ДДС.

Сега го прави, в условията на криза, но с уговорката „правим го на ваша отговорност“, тоест прехвърляйки отговорността за подобна мярка от тези, които вземат решенията, на тези на които се налагат те. Ясно е, че кризата с коронавируса освен до загуба на работни места, а оттам и до намаляване на доходите на хората, ще доведе и до спад в потреблението. Ясно е също, че евентуалното намаляване на ДДС ще стимулира потреблението и ще раздвижи пазара. Не е ясно обаче, защо властта изчака обществото да изпадне в социална и икономическа криза, за да даде сигнал, че ще направи промени в изпадналата в ледена епоха данъчна политика. Защо се чакаше бизнесът да изпадне в „кома“ вследствие на форсмажорните обстоятелства, породени от световната пандемия, и чак тогава да се клекне за намаляване на ДДС? Защо това не се случи в момента, а се отлага за 2021 година, и няма ли тогава да е късно да се правят каквито и да са промени в ДДС? Това са въпроси, на които на властта едва ли ще и е удобно да отговори, а освен това винаги може да намери оправдания със сегашната ситуация. Нищо че румънският пример доказа, че ефектите от намаляването на ДДС върху храните са повече от положителни- стимулиране на потреблението, и , подпомагане на бедните и създаването на нови работни места. Тъкмо неща от които икономиката ни най-много има нужда. Румънците показаха каква е правилната посока. Ние пак се сетихме, но тук максимата „по-добре късно, отколкото никога“ едва ли е приложима, поне докато отговорността за ваденето на горещите кестени не се поеме от тези, които вземат решенията…

С прибързаното приемане на императивното постановление, задължаващо веригите да продават български храни властта умело следва максимата, че и лошият пр си е ПР дори и по време на пандемия.

То поставя повече въпроси, отколкото да дава отговори, особено в условиятана затруднена логистика и пазари, които един ден са затворени, един ден-отворени.

Например към коя група земеделски производители е насочено решението да продават продукцията си на големите магазини дали към малките, средните или едрите?

Какво ще правят фермерите, които не могат да задоволят изискванията на големите вериги за количества продукция? Къде ще продават те своята продукция при условие на блокирани пазари за директни продажби? Как земеделски производители могат въобще да реализират своята продукция, ако тя остане неприбрана поради липса на достатъчно сезонна работна ръка?

Бизнесът също задава въпроси като : Защо държавата се концентрира върху мерки само в определен сегмент от веригата производител-търговец-потребител, а не създава условия да стимулирa различните канали за директни продажби?

С подобен командно-административен подход „продавайте българското“ агроведомството вместо да изпише вежди ще извади очи правейки си ПР по време на пандемия на гърба и на производители, и на търговци, и на потребители, ПР ефектен, но неефективен.

В подкрепа на това е и неясното задължение веригите да осигурят „достатъчно място“ за продажбата на български храни, което търговците като нищо могат да заобиколят, обосновавайки се с това, че и сега предлагат достатъчно място за българска продукция.

Въпреки че мярката се посреща добре от някои браншови организации, то тъкмо в условията на извънредно положение тя едва ли ще даде въздух на българските производители, пред които на дневен ред е въпросът

не как да я реализират, а дали въобще ще я реализират.

Кризисната ситуация с коронавируса, довела до затруднения в придвижването на хора и стоки карат все повече страни да си задават въпроси от типа, дали вътрешното производство задоволява потреблението. Във Великобритания дори се издигнаха гласове за въвеждане на хранителни дажби за да се предотврати недостига на пресни плодове и зеленчуци. Икономисти от фондация „Интелиагро“ се опитват в анализ да докажат с данни къде се намира страната ни по отношение самозадоволеността с храни. Тя се определя като процентно отношение между вътрешното производство и сбора на вътрешното производство и износа/вноса на храни. И експертите шеговито заявяват, че предвид данните при диета от пържени филийки с малко бекон, бихме постигнали пълна самозадоволеност от храни. Към 2010 година по данни на ФАО страната ни задоволява на 170% калорийните нужди на населението. Заради увеличеното снад 1/3 производство на зърно и маслодайни култури и неизменно стабилното производство на месо на фона на намаляващо население, те предполагат, че този процент към 2019 година е дори още по-висок.

„От основните суровини българското производство е повече от достатъчно да задоволи вътрешното потребление при пшеница, царевица и слънчоглед. Положителен е балансът при фасула и яйцата. При останалите 10 стоки страната зависи от внос в различна степен. Особено слабо е вътрешното производство на месен протеин – свинско и птиче месо, които съставляват 64% от консумираното месо от домакинствата в България“, пишат експертите.

При нормални доставки и без прекъсвания породени от ограниченията, не би имало проблем, но в условията на пандемията има някои съществени риска. Например забавяне на вноса не само на храни, но и ключови суровини, препарати и торове поради факта, че няма кой да замести поставяните под карантина шофьори. В резултат на това ще се застраши и вътрешното производство на храни. Поставянето на милиони хора в Европа под карантина ще забави работата по полето, а липсата на сезонни работници в големи страни-износители на пресни зеленчуци вече се отчита като сериозна заплаха пред световната търговия.

Според тях правителството на страната е редно да обърне повече внимание на сектори като свинепроизводството, тъй като с оглед намаляващото поголовие и факта, че основен доставчик на свинско месо за пазара ни е една от най-засегнатите от вируса страни -Испания, може да доведе до дефицит на пазара.

Поддържането на хранителните вериги в света по време на пандемията от коронавирус е от жизнено важно значение, се каза в прессъобщение на Световната организация по земеделие и прехрана. Пандемията COVID-19 поставя под огромен натиск системите за обществено здраве по целия свят и милиони хора в най-развитите икономики в света са под някаква форма на карантина.

За да се намалят разходите за храна, трябва да се предприемат незабавни мерки за предотвратяване прекъсванията по веригите за доставки на храни. За целта са необходими координирани действия за да не се предизвика продоволствена криза , в която хората да бъдат лишени от достъп до храни.

От ФАО успокояват, че в момента няма опасност от продоволствена криза, въпреки съобщенията за масово презапасяване на хората с хранителни стоки. „

Въпреки че няма нужда от паника – в света има достатъчно запаси от храна, за да се хранят всички – трябва да се изправим пред предизвикателството: огромен риск храната да не бъде предоставена там, където е необходимо“, се казва в пресинформацията на ФАО.

Въпреки това различните блокади на границите са довели до известни логистични проблеми, които рефлектират върху хранителните вериги. Освен това въведените ограничения може да попречат на дейността на земеделските производители. Недостигът на торове, ветеринарни лекарства и други добавки също може да повлияе на селскостопанското производство.

Затварянето на ресторанти и по-рядкото пазаруване на хранителни стоки намалява търсенето на прясна продукция и рибни продукти, което засяга производителите и доставчиците, особено дребните земеделски стопани, с дългосрочни последици за все по-урбанизираното население на света, независимо дали са в Манхатън или Манила. Несигурността относно наличието на храни може да накара политиците да прилагат ограничителни мерки за търговия, за да защитят националната продоволствена сигурност. Според експертите тези мерки могат да доведат до изостряне на ситуацията. От друга страна ограниченията за износ заради увеличаване на вътрешните наличности на страните износители, могат да доведат до нестабилни цени. Припомня се, че подобни мерки въведени през 2007 година са имали негативни последици особено за страните изпитващи дефицит от продоволствени стоки.

„Трябва да гарантираме, че пазарите на храни функционират правилно и че информацията за цените, производството, потреблението и запасите на храна е достъпна за всички в реално време. Този подход ще намали несигурността и ще позволи на производителите, потребителите, търговците и преработвателите да вземат информирани решения и да овладеят неоправдано паническо поведение на световните пазари на храни“, казват още от ФАО.

Експертите на ФАО считат, че карантината и паническото запасяване с храни могат да провокират глобална продоволствена криза, съобщава „Зерно Онлайн“. И това на фона, че осноните износители на аграрна продукция имат достатъчно запаси от зърнени имаслодайни култури

„Паниката от страна на големите вносители е достатъчна за да създаде продоволствена криза“, заяви Абдулреза Абасян, главен икономист на организацията по прехрана и земеделие на ООН. Това според него не е проблем на снабдяването, а на промяната на поведението по отношение продоволствената безопасност, тъй като големите вносители се страхуват, че не могат да получат планираните доставки от пшеница и ориз.

През изминалата седмца потребителите от цял свят от Индонезия до САЩ обсадиха супермаркетите за да се снабдят с най-необходимите стоки. Фючърсите на пшеницата в Чикаго през миналата седмица се повишиха с 6% , което беше най-голямото седмично увеличение за последните девет месеца, докато цените на ориза в Тайланд, вторият по значимост износител в света се повишиха до най-сериозното си ниво от август 2013 година.

Френската агроиндустрия се опитва да осигури достатъчно персонал и логистика за да обезпечи работата на преработвателните мощности и пристанищата, защото паническото търсене на макарони съвпадна с ръста на експорта на пшеница. По мнението на някои фермери въведените ограничения във връзка с пандемията от коронавируса на редица граници в ЕС също спъват редовните доставки.

Въпреки това според оценките на американския департамент по земеделие крайните запаси от пшеница в текущата маркетингова година се очаква да надминат 287 млн. тона, а от ориз 182 млн. тона. Анализаторите очакват логистиката да се превърне в повсеместен проблем по целия свят. В САЩ за производството на биоетанол отиват около 142 млн. тона царевица, но се очакват съкращения заради спада в цените на суровината и нефта,. Това означава, че част от царевицата може да отиде за производството на храни. От друга страна азиатските купувачи останаха пасивни през изминалата седмица заради нестабилния пазар. „Ние не знаем какво ще е търсенето през май или юни“, заяви сингапурски експерт от зърнопреработвателна компания, оперираща в Южна Азия. В момента според него търсенето е слабо заради срива в ресторантьорския бизнес. В условията на световен излишък страни като Индонезия например предпочитат да внасят основно пшеница от Черноморския регион.

Нефтопроизводителите от Близкия Изток, които също се явяват вносители на зърно се очаква да се сблъскат с проблеми, заради това, че цените на нефта загубиха 60% от стойността си през тази година. Възможностите на нетните износители на зърно да продават зърно и да купуват нефт обаче намаляха заради спада в цените на нефта и обезценяването на валутите.

Въпроси свързани с качеството на храните, дигиталното и автономно бъдеще на земеделието, растителната защита, климатичните промени и хуманното отношение към животните бяха сред най-често задаваните от ученици от цяла Германия на фермери представители на браншови организации и местни политици по време на специалната дискусия „ Бъдещето на земеделието. Визии, желания,перспективи и надежди“, която се организира с деца от цяла Германия в рамките на изложението „Зелена седмица“. Децата показаха не само интереса си към голямо разнообразие от теми, но и провокираха участниците в дискусията. Така например те разбраха, че не е никак лесно да се отглеждат животни, и че месото, което се слага на масата всъщност е един луксозен продукт зад който се крият много разходи. От друга страна хуманното отношение към животните е не по-малко важно, като някои от участниците споделиха, че е крайно време на животните в стопанствата да не се гледа единствено и само като на средство за печалба напари, но и като на животни.

Не липсваха и въпроси за финансирането на земеделието. Децата искаха да разберат повече не само за това как се субсидира земеделието във федералната република, но и за европейската политика в сектора. „Нашето земеделие е част от европейското, но ние сме толкова много страни в Европа, че трябва да се стремим заедnо да управляваме земеделието, което не винаги се оказва толкова лесно. Ето защо има една обща политика, и днес ние се опитваме да намерим едно общо решение, така че да се създадат сигурни правила за всички“, каза в отговор на въпрос посветен на политиката в земеделието един от участниците.

Що се отнася до дигиталното бъдеще на земеделието децата се интересуваха най-вече от това, дали е възможно в земеделието да се появят дистанционни трекери, които да следят работата на полето и в стопанството, и дали скоро машините подобно на автомобилите могат да станат автономно управляеми. Участничка в дискусията сподели, че на последното специализирано изложение за селскостопанска техника в Хановер е видяла първите подобни технологии, които позволяват следене от разстояние на процесите във фермата и на полето. „Разбира се те изглеждаха доста футуристични, но не е далеч времето когато ще ги видим на полето“, добави тя.

Местен биопроизводител разказа пред децата за проблемите с непознат вредител от Азия, които изпитва в момента. Подобни вредители според него внасяме всички ние, които пътуваме по света.

Климатичните промени също бяха засегнати от децата, които искаха да разберат, какво влияние оказват те на земеделието. „В резултат на климатичните промени и повишаването на температурите, ние например тук в провинция Бранденбург през миналата година имахме доста сериозно засушаване. Още през 2000 година страни като САЩ и Китай регистрираха средни температури с между 4 и 5 градуса над нормите, каза още той. Според него обществото има нужда от една по-добра политика по отношение на климата за да успее да се пребори с предизвикателствата пред които е е изправено заради промените в климата. Сред повдигнатите въпроси имаше и такива свързани с това, защо в Германия не се говори за така наречените „вертикални ферми“ и какво се прави за редуциране на пластмасовите отпадъци.

Учениците бяха запознати с дейността на стартъп компания от Хановер , произвеждаща органични опаковки от фолио, получено чрез сепарацията на сурово мляко. Цените на храните също интересуваха децата, и те поставяха въпроси свързани с това, защо всичко в магазините поскъпва. „Стремежът ни да произвеждаме още по-устойчиви храни, означава те да стават още по-скъпи, защото в процеса на производството им ще се правят все повече разходи, но крайното решение винаги е в ръцете на нас-потребителите“, сподели един от участниците.

„С въпросите децата наистина ни мотивираха да работим още по-интензивно за решаването на основните проблеми пред земеделието ни. От една страна да работим повече с младите хора, и да им обясняваме как функционира всичко, и от друга те ни дадоха възможност да се замислим за интересни прогнози и сценарии“, каза шефът на браншовия съюз на земеделските производители в провинция Бранденбург Хенрик Вендорф.

От 14 януари Брюксел отвори процедурата за предложения за програми за промотиране на селскостопански продукти. През 2020 година ЕС ще отпусне 209 млн. евро за финансиране на промоционални кампании на селскостопански продукти и храни, съобщава AgPress.eu. 181,4 млн. евро са предвидени за програми, които ще бъдат избрани в тази процедура на подбор. Политиката на ЕС за насърчаване на селскостопански и хранителни продукти е предназначена да помогне на сектора да се възползва от разрастващия се и все по-динамичен глобален пазар на селскостопански храни, да повиши осведомеността относно схемите за качество, включително биологичната продукция, и да помогне на производителите, ако се сблъскат с нарушенията на пазара.

През 2020 г. повече от половината от бюджета (118 милиона евро) ще бъдат насочени към кампании, преследващи пазари извън ЕС с потенциал за висок растеж, като Канада, Китай, Япония, Корея, Мексико и САЩ. Допустимите сектори включват млечни продукти и сирене, трапезни маслини и зехтин и вина. Очаква се избраните кампании да повишат конкурентоспособността и потреблението на селскостопански и хранителни продукти в ЕС, да повишат техния профил и да увеличат пазарния си дял в тези целеви страни.

От 14 декемнри 2019 г.  в ЕС са в сила нови правила за безопастност на храните, които ще заменят близо 70 директиви. Това съобщава UkrAgroConsult. Целта им е моденизиране на средствата за защита от болести по животните и вредители по растенията и повишаване безопастноста на храните. Правилата са разделени на две- за търговците с животински продукти и за производители и търговци на семена. Вносителите на животински продукти ще са длъжни да превинават граничен контрол за един работен ден и минимум 4 часа преди влизане на територийта на ЕС.

Продуктите с планински произход вече могат да се обозначават със специално лого, а производителите им ще бъдат включвани в специален регистър, съобщиха от агроведомството днес. Това стана възможно след обнародването в Държавен вестник на Наредба № 4 от 28 май 2019 г. за условията и реда за използването на незадължителния термин за качество „планински продукт“.

Терминът за качество „планински продукт” се използва за описание на продукти от растителен и животински произход, включително и пчелни продукти, произведени и преработени в планински райони. Понятието може да се използва и при извършване на директни доставки на непреработени продукти от производители, регистрирани по реда на наредбата  за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.

извън ЕС са регистрирани в ЕС като защитени географски указания

Основните европейски институции- Съвета, ЕК и Европейския парламент постигнаха политическо споразумение  за подобряване защитата на географските указания, съобщава AG-Press.eu. Според европейския комисар по земеделие Фил Хоган с това споразумение ще може да се подобри защитата на географските указания на многостранно ниво. След като споразумението бъде одобрено от Съвета и ЕП, ЕС ще стане член на  Женевски акт, многостранен договор за защита на географските указания,  който модернизира Лисабонското споразумение от 1958 година за защита на наименованията за произход и тяхната международна регистрация и позволява на международни организации като ЕС да се присъединят.

Географските указания означават продукт, произхождащ от специфичен географски район с качества или характеристики, които по същество са свързани с географския произход, включително природните и човешките фактори.

Над 3 000 имена на вина, спиртни напитки и хранителни продукти от страни от ЕС и страни извън ЕС са регистрирани в ЕС като защитени географски указания.

Ако Великобритания излезе от ЕС без договор, това може да предизвика недостиг на храни в магазините, пише „Дневник” позовавайки се на писмо на  секторната организация Британски консорциум на търговците на дребно (BRC) публикувано от BBC.

Търговски вериги предупреждават, че не могат да се запасяват с пресни храни и че Великобритания разчита много на ЕС в това отношение. Търговците алармират , че съществува риск от намаляване на избора на разнообразни и качествени храни и се призовават депутатите от парламента да работят по-усилено  за намиране на решение, с което да се избегне сътресението от излизането на Великобритания.

Документът използва оценката на правителството, според която превозът на товари през френското пристанище Кале може да спадне с 87 процента спрямо сегашното равнище, като под въпрос са поставени наличността и срокът на годност на много продукти. Безпокойство предизвикват митата, като до момента само 10% от  вноса на храни въ Великобритания се обмитява по правилата на Световната търговска организация  (СТО). Ако Великобритания се върне към правилата на СТО, предупреждават търговците на дребно, цените на вноса ще се вдигнат изключително много, което пък ще окаже натиск върху цените на храните.

Според писмото близо една трета от хранителните продукти във Великобритания идва от ЕС. През март ситуацията се изостря, тъй като тогава не е сезон за британското производство, се допълва в документа. В този период на годината 90 процента от марулите, 80 процента от доматите и 70 процента от дребните плодове като ягодите, продавани във Великобритания, са отгледани в други страни от ЕС, се отбелязва още  в писмото.