Кампаниите за сдобряване на търговци и производители на храни у нас не дадоха резултат. Готови ли са обаче производителите и потребителите за радикални промени
В последните дни ставаме свидетели на постепенно активизиране на „фронта“ в хранителната индустрия. Това се случва на фона на активността на Комисията за защита на потребителите, след като тя беше оглавена от Мая Манолова. Както е известно, от дълго време Манолова надига глас в социалните мрежи срещу политиките на големите монополисти, които удрят по джоба на потребителите чрез високи и необосновани цени, непосилни сметки и договори за услуги, осигуряващи им господстващо положение.
Що се отнася до храните обаче, губещи са не само потребителите, но и производителите. За тях от години почти не остава добавена стойност от дейността на търговските вериги, които благодарение на доминиращата си пазарна позиция могат да влияят както върху цените, така и върху условията, при които работят производители и потребители.
За преустановяването на някои вредни практики на веригите очевидно не са помогнали нито една от инициативите, провеждани през годините, след като КЗП излезе с данни за изключително високи надценки. Спомняме си, че държавата направи не един опит за намеса на пазара, от доброволно договаряне на цените на основни продукти, през идеи за създаване на държавни магазини, до различни кампании под формата на потребителски ‘кошници С ГРИЖА“ . Те обаче бяха определени както от медиите, така и от обществото по-скоро като успешен ПР ход за определени вериги, отколкото като мерки с траен ефект.
Често обвиняваме голяма част от производителите, че вместо да добавят по-висока стойност към продукцията си, изнасят суровини, които впоследствие се връщат на българския пазар под формата на преработени продукти на двойни и тройни цени.
Но онези от тях, които все пак се осмелят да повишат стойността на продукцията си, често се сблъскват със сериозни трудности при реализацията ѝ заради непосилни условия, нереалистични изисквания и лоши търговски практики от страна на големите вериги. Те, от своя страна, нерядко предпочитат пред родната сезонна продукция по-евтин внос не само от държави в Европейския съюз, но и от трети страни. От това губят както производителите, така и потребителите.
Промоциите на веригите не удовлетворяват нито производителите, нито потребителите. Първите, защото често са принудени да продават продукцията си под себестойност. Вторите, защото нерядко могат да си позволят плодове и зеленчуци едва когато те са на границата на развалянето. Омекнали краставици и домати например често престояват дълго по щандовете заради високите си цени и чак тогава се появяват с 20 или 30 процента намаление.
Едва ли ситуацията на българския пазар е съществено различна от тази в Германия, където, както вече писахме, производителите получават едва 4,3 цента от всяко евро, платено за хляб. Неуспешните опити на властите чрез кампанийни решения да внесат ред във взаимоотношенията на пазар, който засяга всички ни, са знак, че са необходими по-дълбоки и радикални промени.
Тези промени обаче едва ли ще дойдат отгоре надолу. Те могат да започнат от самите участници на пазара. Първо, чрез повишаване на самосъзнанието на производителите, че само добре организирани и кооперирани ще могат да се противопоставят на диктата на големите вериги. И второ, чрез изостряне на чувствителността на потребителите към това какво купуват и откъде го купуват.
Защото търговските вериги не бива и не могат да останат единственият ни избор, независимо дали купуваме хляб или месо, или си набавяме витамини чрез сезонни плодове и зеленчуци. Предстои да видим дали хората от двата края на хранителната верига са готови за промени, които да ограничат пагубното влияние на големите вериги и едновременно с това да подобрят достъпа до родна, качествена и вкусна храна.
Последвайте ни в Google News
