събота, ноември 2, 2024
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

Агро Новини

С нови хибриди ябълки с повишена устойчивост на струпясване отговарят на климатичните предизвикателства селекционерите от ИЗ Кюстендил

Липсата на валежи се е отразила най-много на реколтата от ябълки през тази година

 

На фона на все по-осезаемите климатични промени на които ставаме свидетели, аграрната наука трябва да е в състояние да дава все по-бързи отговори на въпросите и предизвикателствата, пред които се изправят земеделските производители у нас. Институтът по земеделие в Кюстендил към Селскостопанска академия не прави изключение и е на път да утвърди през идните години нови кръстоски от различни сортове ябълки, които да позволят на земеделските производители да повишат своята устойчивост.

„Ние вече изпитваме различни кръстоски от избрани сортове ябълки, които са съобразени с промените в климата които наблюдаваме. Освен това те ще са с много добра устойчивост на струпясване и с отлични вкусови качества. Сред другите им предимства са, че са родовити и позволяват дълъг срок на съхранение“, сподели пред Nivabg.com Станислава Димитрова, селекционер по ябълките в института.

Най-често използваните от селекционерите в института сортове ябълки при създаването на новите кръстоски са „Флорина“, „Пинова“ и „Златна резистентна“.

„Сортовете които сме подали за изпитване и признаване са по Ервин Бауер, както и две случайни семеначета, като очакваме резултати от изпитанията им след три години:, добави още тя. Освен това по думите и в процес на изпитване са и други хибриди, които се характеризират със специфично оцветяване на плодовата кожица и вкусовите качества. Очаква се в следващите години тези нови хибриди да бъдат подадени за вписване в сортовата листа на страната.

Институтът по земеделие Кюстендил работи върху създаването на нови хибриди ябълки с повишена устойчивост на струпясване

Сортът „Ервин Бауер“ е създаден в в Мюнхенския институт по полевъдство и растениевъдство през 1955 година и е изведен от подобен сорт наречен „д-р Олденбург“, като е кръстен на името на германския лекар, ботаник и селекционер Ервин Бауер. Той се характеризира със силно до средно силно развито дърво, образуващо ниска корона със слабо разклонение. Цветовете са чувствителни на измръзвания и се развиват за кратко време. Плодовете на ябълките са от средно големи до големи с тегло около 105 грама с жълто-зелен цвят, който по-късно се развива до червено-кафяво, а плодовете са сочни и ароматни. Предимствата на ябълките от този сорт са свързани с възможността за дългото им съхраняване до март. Сортът е десертен и се отглежда основно за производството на ябълкови сокове и мусове.

„Тази година като добиви и качество на плодовете е по-слаба от миналата , основно заради липсата на валежи през лятото. При нас в региона на Кюстендил например не е валяло цяло лято. Хубаво е да има някакви валежи, но те обикновено са до юни или юли“, каза още в заключение Димитрова.

Според нея единственото предимство, което е дало по-сухия климат на овощарите е, че заради липсата на валежи са редуцирали пръсканията на растенията.

Още
Цената на черешите е около 60 - 70 стотинки
Агро Новини

Институтът по земеделие в Кюстендил ще отбележи 95 г. от създаването си

В рамките на юбилея ще се проведе и ден на плодородието

На 27 септември с научна сесия Институтът по земеделие към ССА ще отбележи 95 години от своето създаване, съобщават от академията. Тържеството ще бъде съпътствано от празник на плодородието, който ще се проведе на следващия ден на градския площад в Кюстендил.

Институтът по земеделие в Кюстендил се явява наследник на откритата през далечната 1929 година овощарска опитна станция, като в годините след създаването си постепенно се е превърнал в средище на теоретичната и практична овощарска мисъл у нас.

Овощарската опитна станция в гр. Кюстендил започва своята дейност с директор ст.н.с. І ст. Тодор Захов. Проучва се интерстерилитета при черешови сортове и се установяват 3 интерстерилни групи. Изследва се степента на фертилност при сливови и вишневи сортове и влиянието на климатичните фактори върху размера на черешовата реколта в Кюстендилско. Провеждат се опити с химически средства за борба с болести по сливата и неприятели по ябълката. За първи път в България се правят цитологични изследвания при овощните растения.

През 1947 г. за директор на Института е назначен ст.н.с. І ст. Иван Илиев. Разширяват се започнатите изучавания и по отношение биологията и средства за борба срещу икономически важни болести – къдравост по прасковата, червени листни петна и кривули по сливата и неприятелите – черешова муха, ябълков плодов червей, ябълков цветопробивач. Започва работа за създаване на сливови сортове, устойчиви на червени листни петна и шарка, на кайсиеви – с продължителен дълбок покой, на ябълкови, крушови и прасковени с по-добри вкусови качества на плодовете и с различен период на зреене. За първи път в България се залагат опити за преодоляване на алтернативното плододаване и торене при ябълката със сидератни култури. Продължават изучаванията върху ябълкови клонови подложки и др. Научните работници проучват условията за развитие на овощарството по долините на реките Струма, Огоста, Искър и Места и участват в експедицията за създаване на полезащитни пояси в Добруджа.

През 1951 г. се провежда първият производствен опит със самолет за пръскане на черешовите насаждения срещу черешовата муха. Проучен е местният крушов сортимент, утвърдени са първите 3 български сливови сорта – Осоговска едра, Струмска синя и Кюстендилска ранна и прасковеният сорт 7-14, създадени в Института. Започва работа по селекция на черешата.

През 60-те години на миналия век се залагат първите съдови опити с овощни растения и се поставя началото на проучвания върху кореновата система при ябълка, круша и слива и определяне торопотребността на овощните растения чрез листна диагностика. Създават се опитни насаждения за изучаване системите на засаждане и формиране, водно-хранителния режим при ябълката и крушата, сортоподложковите комбинации при черешата и крушата.

Провеждат се първите опити в България за установяване ефекта на самолетното пръскане срещу струпясването, плодовия червей и акарите по ябълката, започват изучавания върху биологията и средствата за борба с брашнестата мана по ябълката и листозавивачките при черешата. Утвърдени са нови сортове: круша –Пауталия и череша – Победа, Кюстендилска хрущялка и Черна Конявска. Провеждат се селекционно-генетични проучвания при черешата и сливата. Започват проучвания за създаване на слаборастящи форми чрез въздействие с йонизираща радиация върху зелени резници от черешови сортове.

През следващото десетилетия са поставени основите на вирусологичните изследвания при черешата и при крушата както и на целенасочено използуване на индуцирания мутагенез за ускоряване на селекционния процес, установяват се средства за борба срещу брашнестата мана по ябълката и листозавивачките, утвърдени са новите сортове кайсия – Фестивална и круша – Юбилеен дар. През периода 1967-1970 г. от САЩ и Канада са интродуцирани повече от 250 овощни сорта, между които 40 сорта нектарини и клингове, 9 – културна боровинка, 7 подложки и др. От внесените сортове 43 са включени в националния стандартен сортимент. Проектирано е и започва изграждането на система за напояване на опитните насаждения чрез дъждуване.

След първите турболентни за науката години след промяната, с основна заслуга за стабилизиране и възстановяване на научната дейност на института е избраният през 1993 г. за директор ст. нс. Д-р Димитър Домозетов. В началото на 21-ви век започва изграждането на генбанки при ябълката и черешата, а института разширява използваните за научни изследвания обработваеми площи.

Като генбанка при черешата и ябълката  днес ИЗ Кюстендил съхранява над 200 сорта череши, 1200 образци на сортове и хибриди растения и 500 сорта ябълки, всеки от които има различни системни качества, които учените използват в процеса на селекция на нов комплексни и сортове.

Още
Агро Новини

Доц. Симеон Крумов: Сушата предизвика много пригори при сливите и ябълките

Промените в климата налагат на учените да работят нови сортове с по-комплексни качества

Ако за някои видове култури като черешите сушата и високите температури се оказаха благодатни през тази година, защото са запазили плодовете от разпукване, за други като сливите и ябълките те се оказаха доста сериозен проблем.

„Многото дни с високи температури и силно слънце предизвикаха пригори по растенията. Най-потърпевши при нас в Кюстендилско се оказаха сливите и ябълките. Те пострадаха най-много, защото при тях най-много видяхме какви са симптомите на тези промени в климата“, каза пред Nivabg.com доц. д-р Симеон Крумов от Института по земеделие в Кюстендил, който се включи в традиционния открит ден на учените от Института по лозарство и винарство в Плевен.

„За нас това е новото нормално, защото тепърва ще станем свидетели на много такива периоди през лятото, тъй като периоди от три месеца без валежи са доста често срещани в последните десет години“, добави още той.

Промените в климата според него налагат на учените така да работят върху селекцията на различни сортове, които да са устойчиви на подобни екстремни промени.

Както колегите тук в ИЛВ Плевен, така и ние в Кюстендил все повече работим в тази насока. Имаме и доста положителни примери като например сорт „Кайлъшки Рубин“, който е комплексно устойчив не само на болести, но и на суша. Нещо което се убедихме в последно време. Ние в Кюстендил например правим изследвания, чрез които наблюдаваме влиянието на този стресов фактор върху овощните растения. Вече имаме резултати, но са нужни още изследвания“, подчерта доц. Крумов.

Като генбанка при черешата и ябълката  ИЗ Кюстендил съхранява над 200 сорта череши, 1200 образци на сортове и хибриду растения и 500 сорта ябълки, всеки от които има различни системни качества, които учените използват в процеса на селекция на нов комплексни и сортове.

 

Още
През  2016/17 г. са били произведени рекордните 77
Агро Новини

ИЗ Кюстендил ще демонстрира пред фермери добри практики за устойчиво и екологично плододаване

Земеделските производители ще разберат как да оптимизират системите за интегрирана растителна защита

 

От Института по земеделие в Кюстендил са подготвили специална програма, целяща да покаже на фермерите добри практики за устойчиво и екологично плодопроизводство, съобщават от ССА. Демонстрацията пред фермерите ще се състои в опитните полета на института на 15 март 2024 година.

Тя е част от проект на института и се реализира по подмярка 1.2 от ПРСР свързана с дейностите за осведомяване на производителите и извършване на демонстрационни дейности. Желаещите да присъстват на демонстрацията трябва да бъдат регистрирани земеделски или горски стопани, както и наети в техните стопанства.

За земеделските производители ще бъде организиран транспорт от Кюстендил, като автобусът ще потегли от гарата. По време на демонстрацията фермерите ще бъдат запознати с: Оптимизирани системи за интегрирана растителна защита при череша вишна и ябълка.; Добри практики за съхранение, приготвяне на работните разтвори и приложение на продуктите за растителна защита“; Иновативни методи за борба с късните пролетни мразове и Резитби за подобряване на икономическите резултати от отглеждането на череши, сливи и ябълки. Отпътуването обратно към Кюстендил е предвидено за 16 и 30 часа.

Предварително в ИЗ – Кюстендил се попълва карта за участие (Приложение № 3 от Условия за изпълнение). Необходимо е да се представи наличен „Уникален идентификационен номер на земеделския стопанин“.

Още