В рамките на юбилея ще се проведе и ден на плодородието
На 27 септември с научна сесия Институтът по земеделие към ССА ще отбележи 95 години от своето създаване, съобщават от академията. Тържеството ще бъде съпътствано от празник на плодородието, който ще се проведе на следващия ден на градския площад в Кюстендил.
Институтът по земеделие в Кюстендил се явява наследник на откритата през далечната 1929 година овощарска опитна станция, като в годините след създаването си постепенно се е превърнал в средище на теоретичната и практична овощарска мисъл у нас.
Овощарската опитна станция в гр. Кюстендил започва своята дейност с директор ст.н.с. І ст. Тодор Захов. Проучва се интерстерилитета при черешови сортове и се установяват 3 интерстерилни групи. Изследва се степента на фертилност при сливови и вишневи сортове и влиянието на климатичните фактори върху размера на черешовата реколта в Кюстендилско. Провеждат се опити с химически средства за борба с болести по сливата и неприятели по ябълката. За първи път в България се правят цитологични изследвания при овощните растения.
През 1947 г. за директор на Института е назначен ст.н.с. І ст. Иван Илиев. Разширяват се започнатите изучавания и по отношение биологията и средства за борба срещу икономически важни болести – къдравост по прасковата, червени листни петна и кривули по сливата и неприятелите – черешова муха, ябълков плодов червей, ябълков цветопробивач. Започва работа за създаване на сливови сортове, устойчиви на червени листни петна и шарка, на кайсиеви – с продължителен дълбок покой, на ябълкови, крушови и прасковени с по-добри вкусови качества на плодовете и с различен период на зреене. За първи път в България се залагат опити за преодоляване на алтернативното плододаване и торене при ябълката със сидератни култури. Продължават изучаванията върху ябълкови клонови подложки и др. Научните работници проучват условията за развитие на овощарството по долините на реките Струма, Огоста, Искър и Места и участват в експедицията за създаване на полезащитни пояси в Добруджа.
През 1951 г. се провежда първият производствен опит със самолет за пръскане на черешовите насаждения срещу черешовата муха. Проучен е местният крушов сортимент, утвърдени са първите 3 български сливови сорта – Осоговска едра, Струмска синя и Кюстендилска ранна и прасковеният сорт 7-14, създадени в Института. Започва работа по селекция на черешата.
През 60-те години на миналия век се залагат първите съдови опити с овощни растения и се поставя началото на проучвания върху кореновата система при ябълка, круша и слива и определяне торопотребността на овощните растения чрез листна диагностика. Създават се опитни насаждения за изучаване системите на засаждане и формиране, водно-хранителния режим при ябълката и крушата, сортоподложковите комбинации при черешата и крушата.
Провеждат се първите опити в България за установяване ефекта на самолетното пръскане срещу струпясването, плодовия червей и акарите по ябълката, започват изучавания върху биологията и средствата за борба с брашнестата мана по ябълката и листозавивачките при черешата. Утвърдени са нови сортове: круша –Пауталия и череша – Победа, Кюстендилска хрущялка и Черна Конявска. Провеждат се селекционно-генетични проучвания при черешата и сливата. Започват проучвания за създаване на слаборастящи форми чрез въздействие с йонизираща радиация върху зелени резници от черешови сортове.
През следващото десетилетия са поставени основите на вирусологичните изследвания при черешата и при крушата както и на целенасочено използуване на индуцирания мутагенез за ускоряване на селекционния процес, установяват се средства за борба срещу брашнестата мана по ябълката и листозавивачките, утвърдени са новите сортове кайсия – Фестивална и круша – Юбилеен дар. През периода 1967-1970 г. от САЩ и Канада са интродуцирани повече от 250 овощни сорта, между които 40 сорта нектарини и клингове, 9 – културна боровинка, 7 подложки и др. От внесените сортове 43 са включени в националния стандартен сортимент. Проектирано е и започва изграждането на система за напояване на опитните насаждения чрез дъждуване.
След първите турболентни за науката години след промяната, с основна заслуга за стабилизиране и възстановяване на научната дейност на института е избраният през 1993 г. за директор ст. нс. Д-р Димитър Домозетов. В началото на 21-ви век започва изграждането на генбанки при ябълката и черешата, а института разширява използваните за научни изследвания обработваеми площи.
Като генбанка при черешата и ябълката днес ИЗ Кюстендил съхранява над 200 сорта череши, 1200 образци на сортове и хибриди растения и 500 сорта ябълки, всеки от които има различни системни качества, които учените използват в процеса на селекция на нов комплексни и сортове.
